Р Е Ш Е Н И Е

 

201/19.07.2017

 

Град Варна

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД                                    

Наказателно отделение

На тринадесети юли

Година две хиляди и седемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

Секретар:Соня Дичева

Прокурор: Милена Гамозова

като разгледа докладваното от съдия Павлина Димитрова НДВ № 245 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл.424 ал.1 НПК.

 

Образувано е по молба на А.О. чрез процесуалния му представител – адв. Св. С. ***/ за възобновяване на наказателното производство по ЧНД № 412/2016 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав и отмяна на постановеното по него Определение № 5 от 11.01.2017г. В искането са изложени доводи за допуснато съществено нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилно тълкуване на разпоредбите на чл. 88а вр. чл. 86 ал. 2 от НК, респ. отказ да се допусне реабилитация по отношение осъжданията на молителя. Иска се на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК да се отмени определението и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

 

Прокурорът от АП-Варна изразява становище за неоснователност на молбата, намирайки за правилно становището на първоинст.  и въззивния съдилища, обективирано в постановените актове.

В съдебно заседание молителят Ат. О. и процесуалният му представител адв. Св. С. ***/ не се явяват.  Последният е депозирал на 10.07.2017г в деловодството на АС-Варна , НО молба, с която уведомява съда, че поради служебно ангажираност няма да се яви в съдебно заседание, но не възразява да се разгледа делото, като подчертава изрично, че поддържа молбата за възобновяване на наказателното производство на посочените в нея основания.

 

Варненският Апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните в пределите на правомощията си, намери следното:

 

Искането за възобновяване на наказателното производство, депозирана от А.О. чрез процесуалния му представител – адв. Св. С. ***/, е процесуално допустимо. То се основава на разпоредбата на чл. 420, ал. 2 вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, като е направено в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 3 от НПК. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в нормата на чл. 422, ал. 1, т. 5 - Решение № 24, постановено по ВЧНД № 39/17г  от състав на ОС-Шумен и влязло в сила на 13.02.2017г. В същото време то не попада и в категорията актове, които биха могли да бъдат обект и на касационна проверка, доколкото е изключено от техния кръг, с оглед нормата на чл. 346 от НПК, поради което искането е ДОПУСТИМО, а разгледано по същество е  НЕОСНОВАТЕЛНО.

 

От материалите по делото се установява, че молителят О. е осъждан два пъти:

1.   с определение №139/27.12.2012 г., с което е одобрено споразумение за решаване на делото в досъдебното производство по НОХД№ 496/12г. по описа на Районен съд- Велики Преслав, влязло в сила на 27.12.2012 г., с което на основание чл.343б, ал.1 вр. чл.54, ал.1 от НК му е наложено наказание пет месеца „лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено за срок от три години;

2.   с влязла в сила присъда на 31.03.1988 г. по НОХД№ 27/88г. по описа на РС - Карнобат, /изменена с решение по НОХД№ 135/88г. по описа на БОС/, като му е наложено наказание от десет месеца „лишаване от свобода“, изпълнението на което е било отложено за срок от три години;

 

За осъждането му по НОХД№ 27/88г. по описа на PC-Карнобат, О. е реабилитиран, на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК, считано от 31.03.1991г.

Гореизложеното е дало основание на първоинст. съд – РС-Велики Преслав да приеме, че не са налице изискуемите от закона кумулативно предвидени предпоставки за постановяване на реабилитация във връзка с осъждането на О. по НОХД№ 496/12г. по описа на Районен съд- Велики Преслав. По жалба на молителя е било образувано въззивно производство пред ОС-Шумен, който е потвърдил така постановения първоинстанционен съдебен акт като правилен и законосъобразен. 

 

И двете редовни съдебни инстанции са приели, на първо място, че съгласно императивната разпоредба на чл.86 ал.2 от НК, осъдено лице, веднъж реабилитирано по реда на чл.86 ал.1 от НК, не може да се ползва повторно от реабилитация по право по този ред, независимо от изтичане на какъвто и да е срок; и на второ, че за настъпване на пълната реабилитация по смисъла на чл. 88а от НК, не е необходимо тя да бъде  прогласявана с изричен съдебен акт, т. к. настъпва по силата на закона след изтичане на сроковете, предвидени в чл. 82, ал. 1 НК и ако в тези периоди от време осъд. не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, което да се наказва с лишаване от свобода.

 

Варненският апелативен съд в настоящия си състав, намира доводите на молителя О., изложени чрез процесуалния му представител адв. Св. С. ***/ за незаконосъобразност на въззивното решение като основание за отмяната му по реда на възобновяване на наказателните дела за неоснователни.

Правилно е прието, че за осъден пълнолетен реабилитация по право не може да настъпи втори път. Законът -  чл. 86, ал. 2 от НК, е категоричен - реабилитацията по право не настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитирано.

Повторна реабилитация по право е възможна единствено спрямо непълнолетно лице, а молителят О. е бил пълнолетен към момента на извършване на деянието за което е осъден по НОХД№ 27/88г. по описа на PC-Карнобат и за което осъждане е веднъж реабилитиран, на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК, считано от 31.03.1991г.

Поради това и предвиденият петгодишен срок по чл.88а ал.1 вр. с чл.82 ал.1 т.4 от НК за осъждането му по НОХД№ 496/12г. по описа на Районен съд- Велики Преслав започва да тече от датата на изтърпяване на наказанието, в случая след изтичане на изпитателния срок – от 27.12.2015г. Съгласно императивната норма на чл.88а, ал.4 от НК, този срок ще изтече на 27.12.2020г, т. к. ако лицето е извършило две или повече престъпления, за които не е реабилитирано, осъждането и последиците му се заличават след изтичане на предвидените в предходните алинеи срокове за всички осъждания.

 

Правилна е била констатацията на двете съдебни инстанции и за невъзможността към момента да се постанови съдебна реабилитация по чл. 87 от НК по отношение осъждането по НОХД№ 496/12 г. по описа на Районен съд- Велики Преслав: липсва първата от кумулативно изискуемите предпоставки на чл.87 от НК – не е изтекъл предвидения от закона срок – този факт ще бъде налице едва към 27.12.2018 г., предвид изтичането на срока към 27.12.2015 г., за да може да бъде преценено дали лицето не е извършило друго престъпление.

 

В този смисъл изводите на РС-Велики Преслав и ОС-Шумен съответстват на смисъла на закона, респ. молбата на осъдения Ат. О. за възобновяване на делото се явява неоснователна, тъй като не са допуснати визираните в нея нарушения на материалния закон,  поради което същата следва да бъде оставена без уважение по изложените по-горе съображения. 

 

Водим от гореизложеното и аргумент за обратното по чл. 425, ал. 1 от НПК,  Варненският апелативен съд, на основание чл.424 ал.1 от НПК

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А.О. чрез процесуалния му представител – адв. Св. С. ***/ за възобновяване на наказателното производство по ВЧНД № 39/2017г по описа на ОС-Шумен за отмяна по реда за възобновяване на Решение № 24, постановено по ВЧНД № 39/17г  по описа на ОС-Шумен, влязло в сила на 13.02.2017г, с което е потвърдено Определение № 5 от 11.01.2017г, постановено по ЧНД № 412/16г по описа на РС-Велики Преслав.

 

Решението е окончателно и не подлежи на жалба и протест.       

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ:  1.                    2.