Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

Номер   138/30.10.      Година  2013                Град Варна

 

Варненският апелативен съд                Наказателно отделение

На двадесет и пети октомври                   Година две хиляди и

                                                                           тринадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    Димитър Димитров  

                            ЧЛЕНОВЕ:   Павлина Димитрова

Румяна Панталеева

 

Съдебен секретар Г.Н.

Прокурор Вилен Мичев

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВНОХД № 246 по описа на съда за 2013 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 39/15.07.2013 г. по НОХД № 192/13 г. на окръжния съд в град Разград, с която И.С.Х. е бил признат за виновен и осъден по чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.58а, ал.1, вр.чл.54 от НК на лишаване от свобода за четири години при първоначален строг режим в затвор. За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел в съответствие с внесеното обвинение, че на 17.11.2012 г. в гр.Разград, в условията на опасен рецидив, подсъдимият е извършил грабеж чрез употреба на сила от Ганка Иванова на дамска и друга чанти с лични вещи, с обща парична равностойност 123 лева.

Въззивната проверка се инициира с жалба от адвокат Р.В.,***, назначен служебно за защитник на подсъдимия, с която се отправя искане, поддържано в съдебно заседание, за намаляване на наказанието чрез приложение на чл.55, ал.1 от НК. Становището на представителя на въззивната прокуратура е, че наказанието не е завишено.

 

Относимите към предмета на обвинението, респективно отговорността на подсъдимия, факти, отразени в обвинителния акт и признати от него по реда на чл.371, т.2 от НПК, накратко са следните:

На 17.11.2011 г. вечерта, докато се прибирала към дома си пеша, свидетелката Иванова преминавала по ул.”Проф. Димитър Ненов” в Разград, където я забелязал подсъдимият Х. и решил да вземе чантите й. Подсъдимият я следвал известно време, докато в района на детската градина я нападнал чрез нанасяне на силен удар по лицето, застигайки я отзад, след което издърпал със сила от дясната й ръка носените от нея дамска и плик-чанта. Подсъдимият избягал от местопроизшествието с вещите, от които захвърлил найлоновия плик, в който имало само работно облекло, а от съдържимото в дамската чанта продал двата мобилни телефона на свидетелите Б.Ч. и Й. С.. След установяването им, тези телефони били върнати на пострадалата.

Установена чрез стоковедна експертиза, общата парична равностойност на имуществото, по отношение на което е било извършено деянието, възлиза на 123 лева.

Така изложените факти се установяват без никакво противоречие от събрания в условията на досъдебното производство доказателствен материал, което е било и основанието за първоинстанционния съд да постанови присъдата си въз основа само на самопризнанието на подсъдимия по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, без да събира доказателства за обстоятелствата по фактическото обвинение. Правният анализ на всички факти без съмнение позволява законосъобразното извличане на признаците на престъпен състав по чл.199, ал.1, т.4 от НК, с оглед предходните осъждания на подсъдимия, при което по делото не се оспорва приложението на материалния закон.

 

Основание на жалбата е становището, че с оглед конкретните мотиви за извършване на деянието, липсата на работа, квартира, средства за препитание, обстоятелства, при които то е извършено, формата и интензитета на упражненото насилие, самопризнанието, изключително ниската стойност на отнетото имущество и пр., следва да бъде приложена разпоредбата не само на чл.58а от НК, а и са на лице предпоставките за приложение на чл.55 от НК.

За извършеното престъпление в специалната норма се предвижда наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години, в които граници съдът е наложил шест години, а за изтърпяване е определил четири, след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК. Отчетените в първостепенния съд обстоятелства със значение за процеса на индивидуализация на наказанието са: като смекчаващо отговорността – невисоката стойност на отнетото имущество, а като отегчаващи – по-високата степен на обществена опасност на дееца предвид много големия брой предходни осъждания и фактът, че е извършил деянието няколко месеца след освобождаването му от затвора по изтърпяване на поредно наказание лишаване от свобода.

Посочените от защитата като мотиви за извършване на деянието – липса на работа, квартира и изобщо средства за препитание, не могат да се разглеждат като смекчаващи отговорността обстоятелства. Подсъдимият е в работоспособна възраст, физически здрав, преди е работел, притежава две професионални квалификации - „тапицер” и „дърводелец”, има семейна къща в с.Балкански, където живеят четирите му братя и сестри, двама от които работят, и всички поддържат добри роднински взаимоотношения. 

Кои обстоятелства на извършване на престъплението защитата претендира да бъдат зачетени като смекчаващи отговорността, не е посочено нито в жалбата, нито в пледоарията по същество пред въззивната инстанция, поради което и по този аргумент не може да бъде даден конкретен отговор.

Формата и интензитета на упражненото насилие не се различават от обичайните при грабежите на дамски чанти, но в рамките на по-общото престъпление грабеж, действително не се отличават с висока степен на обществена опасност.

Самопризнанието на подсъдимия е премирано ex lege чрез предвидения благоприятен ред за определяне на наказанието в произтеклото диференцирано производство, с произтичащите от него благоприятни правни последици по реда на чл.373, ал.2 от НПК, вр.чл.58а, ал.1 от НК, поради което е недопустимо да се иска повторното му зачитане, на друго основание - вече като смекчаващо отговорността обстоятелство.

Като се вземе предвид и споделеното в съдебната практика, че на стойността на имуществото при грабежа не следва да са отдава съществена тежест, тъй като размерът поначало не е конкретизиран в престъпния умисъл, следва извод, не просто че не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, каквото е твърдението на жалбоподателя, а че са налице предимно отегчаващи такива, при които обаче е наложено наказание към минималния размер, с което е проявена максималната снизходителност по отношение на подсъдимия и всяко по-нататъшно намаляване на това наказание би довело до съществено нарушаване на принципа в чл.35, ал.3 от НК.   

 

По изложените съображения искането на жалбоподателя за намаляване на наказанието чрез приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК не може да бъде уважено, и предвид липсата на служебно констатирани други основания за отмяна или изменение на присъдата, на основание чл.338 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна

 

Р Е Ш И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 39/15.07.2013 г. по НОХД № 192/13  г. на Окръжен съд Разград.

 

Решението може да бъде обжалвано по касационен ред пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: