Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер № 161/17.11.       Година  2014                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                   Наказателно отделение

На шестнадесети октомври                Година две хиляди и четиринадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илия Пачолов

                            ЧЛЕНОВЕ: Ангелина Л.

Светослава Колева

 

Секретар С.Д.

Прокурор Анна Помакова

като разгледа докладваното от съдия Л.

ВНОХД № 246 по описа на съда за 2014 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 20, постановена на 21.07.2014 г. по НОХД № 196/14г. на Окръжен съд гр. Добрич, с която подсъдимият Т.Е.Х. е признат за виновен по обвинение за извършени две престъпления по чл.142 ал.3 т.1 пр. 2-ро във връзка с ал.1 от НК, като за всяко от които му било наложено наказание доживотен затвор, заменено по чл. 58 А ал. 2 от НК с наказание лишаване от свобода за срок от двадесет и пет години, по обвинение за престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 4 вр. чл. 198 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК – за което му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от петнадесет години, намалено по чл. 58 А ал. 1 от НК до срок от десет години, както и по обвинение за престъпление по чл. 152 ал. 3 т. 5 вр. ал.1, т.2 вр. чл.26, ал.1 от НК – за което му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от петнадесет години, намалено по чл. 58 А ал. 1 от НК до срок от десет години. На основание чл. 23 ал. 1 от НК било определено за изтърпяване най-тежкото - лишаване от свобода за срок от двадесет и пет години, като при приложение на нормите на ЗИНЗС бил постановен първоначален строг режим в затвор или ЗОЗТ. По чл. 59 ал. 1 от НК съдът зачел предварителното задържане на подсъдимия. Със същата присъда подсъдимият бил осъден да заплати обезщетения за причинени неимуществени вреди на гражданските ищци по делото – на А.К. в размер на 20 000лв., на Й.Б. – в размер на 10 000лв. и на Р.И. в размер на 500лв., като на последния и за имуществени вреди в размер на 107, 50 лв., ведно с присъждане на законната лихва, считано от деня на съответното увреждане. На подсъдимия били възложени държавната такса върху уважените искове и направените по делото разноски. Съдът се разпоредил и веществените доказателства по делото.

         Въззивното производство е образувано по жалба на служебния защитник на подс. Х. – адв. К., който счита, че присъдата и наложените наказания са явно несправедливи и не отговорят на целите по чл. 36 от НК. Преценява, че наказанието доживотен затвор не съответства на тежестта на извършеното деяние. Посочва се, че съдът не е отчел активното съдействие от подсъдимия за разкриване на обективната истина, направените от него самопризнания при задържането му и младата възраст, която му дава възможност да се поправи и превъзпита. Моли за изменение на присъдата като определените наказания бъдат намалени. В с.з. пред въззивната инстанция защитникът поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Представителят на въззивната прокуратура счита, че делото е изяснено и е безспорно колко тежки са извършените посегателства. Не намира обяснение защо в случая не е приложен чл. 24 от НК. От друга страна при обсъждане наложеното наказание доживотен затвор акцентира върху възрастта на подсъдимия към момента на деянията, анализира предходните осъждания – преобладаващо извършени от подс. Х. като непълнолетен, сред които не намира данни за трайна агресия към личността, а обуславящите опасен рецидив – санкционирани с невисоки наказания лишаване от свобода. Предвид изложеното намира, че наказанието следва да бъде определено по по-леката алтернатива – лишаване от свобода за около двадесет години, което по чл. 58 А от НК да бъде редуцирано. Подчертава възрастта на подсъдимия и заявява, че въпреки ужасните деяния, които е направил, трябва да има шанс за превъзпитаване.

Частният обвинител и граждански ищец К. изразява становище за потвърждаване на присъдата.

Частният обвинител и граждански ищец Б. иска потвърждаване на присъдата, като изразява съмнението си, че подсъдимият ще се поправи.

Гражданският ищец И. не се явява пред въззивната инстанция.

В последната си дума подс. Х. иска намаляване на наказанието.

 

Настоящият състав на въззивната инстанция извърши пълна и задълбочена проверка на присъдата в пределите по чл. 314 от НПК и с оглед доказателствата по делото счита следното:

І. От фактическа страна.

Решаващият съд в съответствие с процесуалните изисквания, относими към съкратено съдебно следствие по чл. 371 т. 2 от НПК е приел самопризнанието на подсъдимия по фактическите положения на обвинителния акт за подкрепено от събраните в ДП доказателства. Мотивите към разглежданата присъда са изготвени съобразно чл. 373 ал. 3 от НПК. Отразена фактическа обстановка не се оспорва пред въззивната инстанция.

Приемат се за установени следните значими фактически положения:

 

Подс. Х. бил осъждан неколкократно като непълнолетен съответно за престъпления по чл.346 от НК, чл.195 от НК и чл.198 от НК. Последните му две осъждания били за деяния, извършени като пълнолетен съответно по чл.195 от НК и по чл.346 от НК, по които му били наложени наказания лишаване от свобода за срок от дванадесет месеца и пет месеца. На 23.01.2014г. бил освободен от Затвора -Варна.

В началото на м.02.2014г. подсъдимият се настанил в квартирата на свид. Р.С.И. – брат на бившата му тъща, в гр. Добрич на ул. „Агликина поляна”.

На 08.02.2014г. около 16:00ч. подсъдимият се нахранил и  поискал пари от свидетеля. Свид. И. отговорил, че няма пари, след което подсъдимият Х. се нахвърлил върху него и започнал да го удря с дървена сопа по цялото тяло. По време на побоя пребъркал пострадалия и намерил в джоба на панталона му черен портфейл от изкуствена кожа, в който имало 100 лева — 2 банкноти от по 10 лева и останалите в банкноти от по 5 лева, които заедно с портфейла взел и напуснал квартирата.

На 08.02.2014г. около 23,30 - 24,00 часа свид.А.Ж.К. вървяла от заведение „Касийката” в ЖК „Балик” в посока към дома й в ЖК „Дружба” бл.19 в гр. Добрич. Движила се сама с поставени слушалки на ушите и слушала музика.

По същото време в района се намирал и подсъдимият Т.Х., който видял свид. К., решил да я ограби и тръгнал след нея. Като я настигнал, я хванал за косата и я ударил с юмрук в лицето в областта на лявото око, запушил й устата с ръка, за да не вика. Заплашил я, че има нож и затова трябва да мълчи. Подсъдимият казал на свидетелката, че му трябва само телефона й и ще я остави. Свид. К. обещала да му даде телефона си. Държейки пострадалата през устата подсъдимия Х. я повел по уличка в посока към училище „П. Волов”. В двора на училището подсъдимия Х. със заплашителен тон поискал телефона й, обяснил й че има болно дете да храни и му трябвали пари и свид. К. му го дала. Мобилният телефон бил марка „Нокиа 206.1”, ведно със СИМ-карта, карта памет и слушалки, чиято обща стойност съгласно оценителната експертиза е 97,00 лева /том I, л. 173/.

След като взел телефона й, подсъдимият Х. започнал да прегръща пострадалата, да й говори колко е сладка, задавайки й лични въпроси. Свидетелката била много уплашена и с цел да предотврати посегателство срещу себе си му отговорила, че е девствена и че е на 16 години. Подсъдимият Х. завел свидетелката до входа на училището. По това време по улицата не минавали хора, нито автомобили, което още повече уплашило свид. К.. Тогава подсъдимият поискал свидетелката да го целува, заявил й, че като е толкова малка ще я остави там, откъдето я е взел, хванал я през кръста и й казал, че отиват към пиацата за таксита по ул.”Христо Ботев”, както и че имал пари. Свид. К. тръгнала с подсъдимия, който я стискал силно през кръста, а тя все повече се страхувала за здравето и живота си, като същевременно изпитвала болка от удара в лицето й. Тъй като не познавала района свид. К. не знаела на къде я води подсъдимия и оставала с впечатление, че вървят към пиаца за таксита. В такова състояние подсъдимият Х. *** - дома на свид. И.. Подсъдимият Х. я въвел в къщата и обяснил, че живее с още един човек и посочел спящия на едно от леглата, като обяснил че е роднина на жена му и показал на свид. К. портмоне от изкуствена кожа, в което имало банкноти, повечето от които по 5 лева и стотинки. С телефона на свидетелката подсъдимият осветил лицето на лежащия на леглото - свид. И., чието лице било обезобразено, в кръв и надуто. Подсъдимият Х. започнал да говори на турски на свидетеля със заплашителен тон, съборил и столове, което още повече уплашило свид. К.. Подсъдимият се похвалил, че той е пребил мъжа по този начин, потърсил пръчката си, намерил я - с дължина около 40-50 см, и отново поискал да нанесе побой на свид. Р. И., но бил възпрян от свид. К.. Демонстрацията на подсъдимия продължила, като същия заявил на свид. И., че ако не била свид. К. в стаята, щял да го убие.

След явната си демонстрация на сила и власт подсъдимият Х. казал на свид. К. да ляга на леглото и да си събува гащите, казал й още, че ще бъде бърз и след това ще я остави на мира и ще й извика такси. Свид. К. била изключително изплашена, ужасена, помислила си, че ако се съпротивлява и на нея ще й се случи същото, като на свид. Р.И.. Подсъдимият подсилил уплахата й, заявявайки, че в къщата има три врати и няма къде да бяга, и заплашвайки я, че иначе лошо й се пишело. Въпреки отвращението си свид. К. легнала на леглото, събула си клина и бельото и свалила една от блузите. Подсъдимият се събул от кръста надолу, легнал върху свидетелката, възбудил се и проникнал в нея, след което осъществил полов акт. По време на акта подсъдимия Х. скъсал сутиена на свид. К. и го захвърлил сред стаята. След като удовлетворил сексуалното си желание въпреки нежеланието на свидетелката подсъдимият Х. станал и се облякъл. Същото сторила и свид. К., като поискала да се обадят от телефона й на нейна приятелка – Г. /Г. А.Г. /. Това повикване било осъществено около 02,30 часа на 09.02.2014г. По това време Г. Г. била на дискотека и не чула позвъняването. Свид. К. се опитала да се свърже и със свид. С.П.И., но не успяла. Подсъдимият Х. накарал свид. К. да легне до него, да поспят един час, а после щели повикат такси. Свид. Г. се обадила по-кьсно - около 03,05 часа и провели разговор със свид. К., като разговорът по нареждане на подсъдимия бил при включен високоговорител на мобилния телефон и при него свид. К. казала на свид. Г., че има нов приятел. Разговорът бил прекъснат от подсъдимия Т.Х., който наредил на свид. К. чрез жестове да приключва разговора и че после ще се чуят, след което изключил телефона.

През цялото това време подсъдимият Х. контролирал поведението на свид. К., накарал я отново да легне, прегърнал я с ръце и крака, за да предотврати бягството й от жилището. Свид. К. го помолила да извика такси, но той й отказал. По-късно тя отново направила подобен опит, но получила отново отказ.

Като станали сутринта подсъдимият Х. заповядал на свид. К. да мълчи и нищо да не казва, за да не разбират хората какво е станало, хванал я за ръката и така стискайки я здраво отишли до магазина за кафе и цигари. Магазинът, в който влезли се намирал в близост до къщата на свид. Р. И.. Подсъдимият Х. отново обещал на свидетелката, че като си изпият кафето и изпушат цигарите, ще я заведе до такситата, за да се прибере.

След това излезли от къщата и тръгнали из града, като свид. К. постоянно го подканяла и молела да спре някое от преминаващите таксита, но подсъдимият отказвал. Така стигнали до автогарата в гр. Добрич, където подсъдимият Х. се поинтересувал в колко часа тръгват маршрутките за Ген. Тошево. Свид. К. го умолявала да я остави да се прибере, но подсъдимият отказвал лъжейки я, че все пак ще я пусне, но въпреки това продължавал здраво да я държи за ръката, да я държи през кръста или през раменете без да я оставя за миг свободна. Свид. К. изпитвала постоянен страх, че може отново да я удари или да й се случи нещо лошо. Междувременно подсъдимият Х. спрял едно такси, в което свид. К. казала на шофьора да кара към ЖК „Дружба”, но подсъдимият казал на шофьора да кара към „Реджията” /кв.’’Петър Сарийски” в посока ж.п.гара „Север”/. Таксито отвело двамата до жилищните блокове в района на „Реджията”, като през цялото време докато пътували в таксито подсъдимият Х. продължавал да държи за ръката пострадалата.

След като слезли от таксито, подсъдимият Х. изрично предупредил свид. К. да не казва, че е отвлечена, а да казва, че е негова приятелка. Към 10-10:30ч. двамата отишли при близка на подсъдимия - свид. М.М.С.. Свид. С. познавала подсъдимия, тъй като бил племенник на съпруга й Айдън. В присъствието на свид. С. подсъдимият Х. демонстрирал близост със свид. К., която на въпросите на свид. С. отговорила, че знае, че подсъдимият е бил в затвора, че е негова приятелка и щели да се женят. Около час след това подсъдимият Х. се обадил на свой познат по мобилния телефон - Д. /Г.М.О./ и поискал да го заведе с колата си до Ген. Тошево.

Свид. О. се съгласил и дошъл с автомобила си „Опел астра” с рег.№ ТХ0880ХА в района на „Реджията”. Свид. О. видял подсъдимият Х. да го чака с едно момиче - свид. К.. Подсъдимият Х. седнал в колата до водача, а свид. К. седнала на задната седалка. През цялото време мълчала, не разговаряла. След като ги завел в циганската махала в гр. Ген. Тошево, където ги оставил, свид. О. се прибрал с автомобила си в Добрич.

Подсъдимият Х. завел пострадалата у своя близка /леля му Г./ - свид. Л.А. Я., където престояли около час и след това си тръгнали, като подсъдимият заявил, че ще ходят в дома на дядо му Х. /свид. Й.М.С./. По време на престоя им у свид. Я. подс. Х. говорил с родственицата си само на турски, а свид. К. мълчала. Пред свид. Я. подсъдимият Х. я представил за своя приятелка, като едновременно с това стискал силно пострадалата да не го издаде, а на тихите й молби да я пусне отговарял, че са на гости и не могат така да си тръгнат, като й направил и забележка да се усмихва, че много се разбирало иначе.

Свид. Й.С. /Х./, прадядо на подсъдимия Х., живеел по това време в къща в гр. Ген. Тошево в близост до свид. Я.. Подсъдимият, заедно със свид. К. го посетил с цел да му иска пари. Свид. С. познавал подсъдимия и характера му и като отказал да заеме пари на подсъдимия срещу залог на предлагания му мобилен телефон изгонил подсъдимия от дома си. На свид. С. обаче му направило впечатление, че момичето с подсъдимия / свид. К./ е българка на около 17-18 години, само мълчи и изглежда много изплашена.

Свид. К. постоянно казвала на подсъдимия Х., че иска да се прибере у дома, но той нямал намерение да я пуска. Тъй като нямал пари се наложило да тръгнат пеш за с. Великово, Община Ген. Тошево, където живеел бащата на подсъдимия - свид. Е.Х. С.. Свид. К. не можела да се ориентира в каква посока е Добрич. Било вече в следобедните часове на 09.02.2014г., като било още светло. Подсъдимият Х. предвидливо накарал свид. К. да се обади на майка си и да й каже, че е с приятел в градската градина /в гр. Добрич/. По-късно свид. К. провела и разговор с баща си по телефона, при който също била контролирана от подсъдимия Х., който я стискал силно и я предупреждавал да внимава какво говори, а разговорите да ги пуска на високоговорител.

По пътя за с. Великово подсъдимият Х. спрял кола и на автостоп стигнали до с. Люляково, а от там и до с. Горица. Свид. К. останала с впечатление, че отиват към Добрич, тъй като не познавал района, а подсъдимият Т.Х. през цялото време я държал за ръката и я лъжел, че пътуват към Добрич. Междувременно се стъмнило и свид.К. се уплашила още повече, тъй като, не знаела какво ще й се случи. Стигнали до две табели, като едната сочела за с. Преселенци, а другата за Добрич. Свид. К. ***, но подсъдимият Х. й заявил да не гледа табелите и че той знаел по-пряк път за Добрич. Пострадалата започнала да се противи, при което подсъдимия отново я заплашил ,като казал: «Върви тука, не ме ядосвай да не стане лошо!». Ужасена и уплашена свид. К. тръгнала с подсъдимия.

По този начин - на автостоп и пеш, двамата пристигнали на 09.02.2014г. около 20,00 часа в дома на Е.Х. С. - баща на подсъдимия. Там подсъдимият Х. отново предупредил свид. К. да мълчи, а преди да влязат в дома на Е.Х. подсъдимият накарал пострадалата К. да се обади на майка си и да й каже, че е закъсала с някаква кола и да не се притеснява. До този момент и приятелката на свид. К. - Д.Б.И. се опитвала да се свърже неколкократно с нея, но не успявала. Включванията били прекъсвани или отхвърляни, като подсъдимият Х. не позволявал на К. да провежда разговори по телефона. Междувременно по телефона на пострадалата се обадил приятеля й С., като подсъдимия отговорил на повикването и казал на приятеля на пострадала да престане да я търси, казал му «да го духаш» и затворил.

Свид. Е.Х. попитал сина си / познавайки характера му добре/ да не е направил пак някоя глупост с момичето, но подсъдимият отрекъл, като заявил, че А.К. му е приятелка. Свид. С. обаче забелязал, че пострадалата е притеснена, а в хода на разговора си разбрал, че подсъдимият е излъгал свид. К. и по този начин я завел в селото. Вечеряли и си легнали да пренощуват. Към  23:00ч. подсъдимият Х. заявил на пострадалата, че иска да правят секс. Накарал я да каже на баща му, че й се излиза по нужда. Под претекст, че ще й покаже тоалетната подсъдимият Х. излязъл със свид. К. на двора. Отишли зад къщата. Подсъдимият Х. хванал свид. К., накарал я да си събуе гащите и да се подпре с ръце на стената. Свид. К. се съгласила, тъй като не виждала изход, страхувала се изключително - мястото, където се намирали било изолирано, нямало други хора, освен бащата на подсъдимия и направила каквото и заповядал подсъдимия. След това подсъдимият застанал зад нея, проникнал с члена си и осъществил полов акт.

След поредното изнасилване подсъдимия заедно с пострадалата влезли в къщата и легнали на едното легло. Свид. Е.Х. лежал на друго легло. Подсъдимият Х. поискал от свид. К. да не му обръща гръб, поискал да го прегърне тя го сторила. По този начин подсъдимият се стараел да контролира положението и да попречи на евентуално бягство на пострадалата.

Сутринта на 10.02.2014г. подсъдимият Т.Х. казал на свидетелката, че е по-добре да отидат до съседното село при сестра му А. Е.Х. в с. Травник, където да пият кафе.

Преди тръгването им свид.К. предложила да се обадят на приятелката й Д., която имала личен автомобил и може да ги вземе и прибере до Добрич. След проведен разговор със свид. Д. И. и уверението на последната, че ще дойде да ги вземе и дали да ги вземе от с. Крушари, свид. К. отговорила, че не са в Крушари и че ще се обади по-късно, след което връзката била прекъсната. Този разговор също бил проведен чрез високоговорителя на мобилния телефон на свид. К. и бил контролиран от подсъдимия. По-късно през деня свид. И. успявала да се свърже със свид. К. по мобилния телефон, но последната отговаряла уклончиво, а свид. И. чувала как мъжки глас казва на свид. К. какво да отговаря, като в някои от случаите свид. И. разговаряла и със самия подсъдим, за когото по акцента в говора разбрала, че не е българин. Това още повече засилило опасенията й, че с приятелката й се случва нещо лошо.

Подсъдимият и пострадалата се придвижили до с. Травник с автомобил, управляван от познат на подсъдимия - Али. В с. Травник подсъдимият и свид. К. отишли в дома на свид. А. Х.. Последната забелязала, че свид. К., която брат й представил за своя приятелка, има синина под лявото око и попитала брат си защо е причинил това на момичето. На този въпрос, подсъдимият отвърнал, че тогава е бил пиян. Свид. А. Х. забелязала, че свид. К. е и много изплашена. Състоянието на пострадалата -че е много уплашена и с насинено око било забелязано и от свид. С. А. С. /съжителстващ със свид. А. Х./. По време на престоя си в дома на А. Х., свид. К. се свързала със свид. Д. И. поискала да й бъдат изпратени пари, във връзка с което подсъдимият Х. продиктувал данните на съпруга на сестра си - С., за да ги получи на негово име в Каварна. Малко след това на телефона на свид. К. позвънил полицай, при което подсъдимият Х. се изплашил и казал на свид. К., че трябва да тръгват. /На 10.02.14г. по молба на свид. М. свид. К. била обявена на ОДИ от Първо РУП гр. Добрич с мярка “установяване на адрес”/. Двамата тръгнали пеша през нивите отново за с. Великово при бащата на подсъдимия. На телефона на свид.К. продължавали да звънят от полицията, като подсъдимият Х. отговарял, че се движат към полицията и след малко ще пристигнат. Така се придвижили до къщата на баща му.

От дома на свид. Е. С. подсъдимият Х. взел юрган, хляб и цигари и като казал на баща си, че не го интересува къде отиват, завел пострадалата в близка изоставена къща до гората в края на селото. Свид. С. също бил с тях. При позвъняване по мобилния телефон от страна на майката на свид. К. - свид. Л.Ж. М. подсъдимият Т.Х. дал телефона на баща си и му казал да каже на майката, че го е набил и че Т. е избягал и го няма и че свид. С. ще заведе свид. К. ***. Свид. С. казал това на свид. М. по телефона. А.К. също говорила с майка си по телефона и й казала “Спокойно. Ще се прибера!”.

След това отново се върнали в къщата на свид. С., където към 22.00 часа подсъдимият Х. осъществил отново полов акт със свид. К. без нейно съгласие. Казал й да излязат навън. Накарал я да се подпре на стената, събул й клина и я изнасилил. След това я завел в изоставената къща.

На следващият ден - 11.02.2014г., сутринта, подсъдимият Т.Х. отново осъществил насилствен полов акт с пострадалата. Заплашил я и я насилил отново в изоставената къща, където се намирали. Това се е случило около 09.00 часа, след което подсъдимият легнал малко да полежи. Малко след това станал и тръгнали при баща му. През това време подсъдимият не изпускал от поглед свид. К., постоянно я държал за ръката и заплашително й напомнял да внимава какво прави и какво говори. Знаейки, че полицията ги търси подсъдимият накарал пострадалата да не вървят по пътя. Срещнали се със свид. С. и негов съселянин, след което се разделили.

Около 12,00 часа подсъдимия Х. отново осъществил насилствен полов акт със свид. К. без нейно съгласие, като изнасилването извършил в гората. Търсейки всячески начин и изход да се измъкне свид. К. помолила подсъдимия да я остави да говори с майка си, за да я убеди и да останат да живеят двамата при нея. По този начин бил осъществен контакт по телефона между свид. К. и майка й, която обещала да отиде да ги вземе. Този разговор се състоял на 11.02.2014г. след обяд, като свид. К. казала на майка си, че ще й се обади кога да дойде да ги вземе.

Вечерта на същия ден взели храна от свид. С.. След това в къщата на свид. С. подсъдимия Х. отново поискал от свид. К. да правят секс, а последната се разплакала, заявила, че не иска и й е студено. Тогава подсъдимият се ядосал и взел да блъска, като се опитал да удари пострадалата, блъскайки я към двора, опитвайки се да я удря и наричайки я «курва». Свидетел на случката бил свид. С., който се опълчил на подсъдимия и прекратил агресивното му поведение, като прибрал пострадалата в къщата, за да не я малтретира подсъдимия, като се опитвал да я успокои. Подсъдимият започнал да обвинява пострадалата, че заради нея се кара с баща си, заявил й, че  така и така ще го приберат от полицията, затова ще я направи на решето, ще я убие и извика полицията да я прибере. Заканите на подсъдимия към пострадалата, че ще я убие силно стресирали и изплашили пострадалата, при което когато подсъдимият отново й казал да излиза от къщата /свид.Е. С. бил вече заспал/, тя излязла. Часът бил около 22:00ч. Подсъдимият изтикал пострадалата зад къщата, накарал я да се подпре на стената и я изнасилил отново.

На другия ден -12.02.2014г. подсъдимият и пострадалата били в гората, когато около 12:00ч. подсъдимият отново осъществил насилствен полов акт с пострадалата. Този ден се срещнали и с бащата на подсъдимия в гората, като там имало и друг овчар. Помолили другият овчар да си даде телефона, за да си бъде поставена сим-картата на свид. К. в него и да може да се обади на майка си. При разговора с майката на свид. К. се разбрали в 22,00 часа да се чакат на разклона за с. Калина. След това по съвет на подсъдимият Х. той и свид. К. се преместили в друга изоставена къща, за да не бъдат открити и заловени от полицията. Подсъдимият легнал да спи и казал на свид. К. да го събуди, за да бъдат в 22,00 часа на мястото на срещата с майка й. Когато го събудила обаче подсъдимият заявил, че му е лошо и няма да ходят никъде.

Сутринта на 13.02.2014г. подсъдимият Х. и свид. К. тръгнали към дома на свид. С.. Подсъдимият казал на свид. К. да го изчака в близките храсталаци и да се скрие, за да помисли баща му, че тя си е заминала. След като подсъдимият се отдалечил свид. К. се уверила, че е сама и побягнала през нивата. Видяла къщи встрани и се насочила към тях. Стигнала някаква църква и влязла в двора на близката къща викайки за помощ. Вратата на къщата била затворена и на почукванията на свид. К. не се озовал никой. Тя натиснала дръжката на вратата, установила че е отключено и влязла в къщата. Там нямало никого. Пострадалата видяла компютър с включен скайп, като на линия била жена на име Т.. Свид. К. помолила жената да й помогне, да се обади на полицията, защото е отвлечена. След това осъществила и вербален контакт и отново разказала на свид. Т. Г. случилото се. Успяла да се свърже и с майка си - свид. Л. М., която от своя страна незабавно уведомила полицията. По време на разговора им в къщата пристигнали собствениците, придружавани от свид. С.А.Н., на която свид.К. споделила, че е била отвлечена от гр. Добрич и в продължение на няколко дни е била изнасилвана от похитителя си. Пристигналите полицаи отвели свид. К. в РУ „Полиция” в гр. Ген. Тошево.

Междувременно след като подсъдимият Х. се срещнал с баща си и му оставил сим-картата на свид. К. да бъде продадена, той се върнал на мястото, където оставил свид. К. да го чака. Като не я намерил се отправил към с. Великово, където бил задържан от органите на полицията и отведен в РУ „Полиция” в гр. Ген. Тошево. При извършения личен обиск / т.1, л.11/ от обв.Х. били иззети мобилен телефон марка Нокиа - 206.1 черен на цвят с IMEI № 358954/05/843097/2, батерия за мобилен телефон марка Нокиа 206.1 с № 4955403466231729040;0670560, СИМ-карта М-тел с № 8935901187062671163, пръстен от бял метал, собственост на свид. А.К..

След извършена проверка по случая и снемане на обяснения от Х. и свидетелите, въпреки многобройните доказателства относно престъплението, включително признание от подсъдимия, по неустановени причини досъдебно производство не било образувано към този момент /досъдебното производство за отвличането на свид.К. било образувано едва на 20.02.2014г. след реализираното от подсъдимия второ отвличане/, подсъдимият бил освободен и отишъл в дома на баща си в с. Великово, където останал няколко дни.

На 19.02.2014г. подсъдимият Х. пристигнал отново в гр. Добрич, като преди това поискал пари от баща си, обяснявайки му, че трябва да се разписва в пробационната служба. Подсъдимият Х. не отишъл в пробационната служба, купил си цигари и се разхождал из града. Вечерта тръгнал в посока ЖК „Балик” като си купил 150 мл ракия, разредил я с безалкохолно и пил. В района на кръстовището при пощата и църквата /ул. «Димитър Ковачев» в гр. Добрич/ видял момиче - свид.Й.Я.Б., да слиза от лек автомобил. Свидетелката вървяла в посока към подсъдимият. Тъй като нямал пари подсъдимият Т.Х. решил да извърши грабеж на телефона и парите на свид. Б.. Изчакал да го подмине, запушил й устата, казал й „Тихо, не викай!” и като я прихванал с другата си ръка я прехвърлил през оградата в двора на детската градина, като веднага скочил след нея. Хванал я за косата и я завлякъл в близките храсти като отново й запушил устата и й казал да мълчи. Казал още, че ако е тиха и кротка всичко щяло да свърши много бързо, в противен случай ще бъде лошо за нея. Свид. Б. направила опит да извика, но тъй      като устата й била запушена, не успяла. Подсъдимият й казал да не се съпротивлява, освободил устата й и започнали да си говорят. По улицата не минавали нито автомобили, нито хора. Свид. Б. заявила на подсъдимия Х., че е болна от епилепсия и може да умре в ръцете му, на което същият отговорил, че бил запознат с тази болест. Свидетелката го помолила да не я закача и не я наранява, като казала, че ще му даде всичко, с което разполага. Тъй като нямала пари в себе си, подсъдимият поискал свидетелката да му даде телефона си, при което тя признала, че има мобилен телефон, извадила го от джоба си и му го дала - марка Нокиа С7-00. Подсъдимият взел телефона, разгледал го и запитал свид. Б. за някакви кодове за защита. След кратък разговор за кодовете и защитите на телефона и СИМ-картата, подсъдимият Х. накарал свид. Б. да смени кода за достъп, след което подсъдимият избрал телефонен номер …….. и провел разговор на турски с друго лице. Като приключил разговора си подсъдимият Х. започнал да разпитва пострадалата, като я попитал на колко години е, казала му, че е на 18 години, той не повярвал и поискал да му покаже личната си карта. Отговорила му и че не е омъжена. Подсъдимият Х. я попитал кое е била момчето, което е целунала при слизането й от колата и тогава свид. Б. разбрала, че Х. я е следил. През това време се получило позвъняване от майката на свид. Б., но разговор не бил осъществен. Подсъдимият Х. насила издърпал свид. Б. в другия край на двора, където имало храсти, заплашвал я да не вика, защото нямало кой да я чуе, а той щял да й намачка мутрата. Застанали на такова място до храстите, че последните да пречат на видимостта от близкия жилищен блок. Разговаряли на различни теми, като целта на свид. Б. била да печели време с надеждата да срещнат или видят човек, който би й помогнал. Подсъдимият Х. извадил от якето си пластмасова бутилка с надпис „Дерби”, в което обяснил, че има безалкохолно и ракия и отпил от течността. Заявил, че му ставало лошо от ракията и хвърлил шишето в тревата до храстите. Докато били в двора на детската градина наблизо минал човек, но въпреки изговарянето на висок тон от свид. Б. на думите: „Страх ме е от теб! Нали няма да ме нараниш! Искам да се прибирам вкъщи!”, мъжът не реагирал и се отдалечил. Свид. Б. изпитвала болка в крака си от падането, казала че й е студено, а подсъдимият Х. започнал да разтрива болния крак. Свид. Б. му казала да я пусне, тъй като вече от полицията я търсят, попитала го и с кого е разговарял преди малко по телефона. Подсъдимият Х. отговорил, че е разговарял с негов приятел таксиметров шофьор, който ще му се обади по- късно на нейния телефон и ще я отведе вкъщи. Казал й, че живее на село на около 30-35 км от Добрич, но няма пари да се прибере, а и вече било късно да продаде телефона й в някоя заложна къща. Свид. Б. изказала опасение да не би да продаде нея, но подсъдимият й отговорил, че няма да направи това. Около 20:30 часа майката на свид. Б. отново звъннала на мобилния й телефон, но последната не осъществила връзка, тъй като се страхувала от заплахите на подсъдимия, отправени по-рано към нея. През цялото време подсъдимият стискал свид. Б. за ръката, през раменете или през тялото, за да не избяга и да може да я контролира. По някое време подсъдимият Х. взел захвърленото шише със смес от безалкохолно и ракия, отново отпил, но заявил, че повече няма да пие и оставил бутилката на стълбите, където седели със свид. Б.. Обяснил, че имал приятел в циганската махала, който можел да му даде пари, но за тази цел тя трябва да отиде с него, да мълчи, а той да я представи като негова кандидат невеста.

Двамата излезли от двора на детската градина, пресекли ул.”Христо Ботев” и покрай автосервиз „Моллов” се отправили към циганската махала на гр. Добрич. Движели се по малки улички, където нямало хора, озовали се в края на ЖК „Строител” и по настояване на подсъдимият тръгнали през близкото дере. От храсти в дерето подсъдимият Х. извадил хляб и ял, заявявайки, че го оставил там през деня. Свид. Б. не искала да ходи при неговия приятел в циганската махала, дърпала се, но подсъдимият Х. й отправял заплахи. Хора не се виждали, движили се по пътеки. Подсъдимият Х. заявил на свид. Б., че сама вижда, че и да вика и да бяга няма кой да я чуе или да я види и й казал, че иска да осъществи полов акт с нея. Тя му отговорила, че няма да го направи и ако иска може да му даде пари, предложила му и двата си сребърни пръстена като обяснила, че са от бяло злато, както и дебитната си карта, в която имало 150 лева. Подсъдимият Х. отказал и със заплашителен тон заявил, че ще прави секс с нея или доброволно или ще стане много лошо за нея. На въпроса на свид. Б., какво значи лошо за нея, подсъдимият Х. й отговорил, че ще й начупи мутрата. Казал й, че съвкуплението няма да трае дълго - 1-2 минути. Свид. Б. , с намерение да го отклони от желанието му да я насилва, започнала да го пита знае ли какво е аборт, бременност, ще ползва ли презерватив, на което подсъдимият й заявил, че тя няма избор. Свид. Б. се паникьосала, обзел я страх, търсела начин да се добере до камък или до друг твърд предмет, с който да се защити.

Под претекст, че иска да уринира, избирала подходящ момент да избяга, насочила се към светлина, която идвала от близкото училище. Подсъдимият Х. я предупредил да не приближава там, тъй като имало денонощна - охрана. При поредния си опит да се отдалечи свид. Б. паднала от болка в ударения си крак, а подсъдимият Х. скочил върху нея и тя започнала да вика с всичка сила. Той я хванал за косата, запушил й устата, започнал да я удря по тялото и й казвал: „Да почвам ли?, като имал предвид да започне ли осъществяването на полов акт. Свид. Б. продължила да вика. Разлаяли се кучета, което уплашило подсъдимият Х. и той я пуснал. Тогава казал на свид. Б. да му даде пръстените си, тя му дала два от тях и той ги прибрал.

Продължавайки да търси начин как да се измъкне свид. Б. казала на подсъдимия, че той не знае коя е и кои са родителите й, че ако я пусне ще вземе много пари, като последните думи ги извикала силно. Подсъдимият Х. й казал да не вика, но тя пак извикала за помощ, тогава подсъдимият отново запушил устата й с ръка и й казал, че ще я души, докато умре. Съгласил се да я пусне, ако обещае да не вика. Свид. Б. се изправила и му обещала да не вика и да не бяга, ако я заведе в дома й жива, здрава и неизнасилена. Подсъдимият привидно се съгласил и тя го повела в обратна посока. Подсъдимият Х. й казал, че като стигнат дерето ще й натисне главата и ще я удави в рекичката. На думите й, че й е обещал да я заведе вкъщи и че е дал дума, подсъдимият й отговорил, че ще я заведе до дома й по друг път, като отново й казал, че ще я изнасили по два начина - или да стои или щял да я върже и да я изнасили. Заявил, че така или иначе ще лежи в затвора за отвличане и изнасилване, поне да бил извършил изнасилването. Вече бил стигнал до тук и няма как да се откаже. Свид. Б. му казала, че това, което той ще направи на нея, ще го направят на него в затвора, на което подсъдимият отговорил, че знае какво се случва в затвора. Свид. Б. продължавала да поддържа различни теми на разговор с намерение да забави и отложи изпълнението на намеренията му. Междувременно, вървейки през дерето, през полето, пресекли шосе и продължили да вървят през полето. Подсъдимият й говорел за себе си, правил й комплименти, като през цялото време я стискал за ръката и не й давал да се отскубне от него. Стигнали до някакво село с чешма в центъра, след което продължили по шосето. Спрели за почивка. Подсъдимият накарал свид. Б. да легне до него на земята. Поискал да го целуне по устата, в противен случай щял да я изнасили.

По пътя преминали през с. Победа, с. Методиево и с. Малина. Към 04,30 - 05,00 часа на 20.02.2014г. стигнали до с. Преселенци. На разклон на пътя свид. Б. видяла указателни табели за с. Василево и за гр. Добрич, разстоянието до Добрич било 23 километра. Свид. Б. попитала подсъдимия какво смята да прави. В това време по пътя се задал автомобил и Б. помахала с една ръка, тъй като подсъдимият Х. я държал за другата. Колата спряла, от нея излезли четирима полицаи, двама от които свид. П.З.Л. и П.Г.М. и задържали подсъдимият, след което същият бил отведен в РУ „Полиция” в гр. Ген. Тошево. Свид. Л. извикала пострадалата при нея и видяла, че последната била видимо уплашена, плачела, треперела Като се качила свид. Б. в колата при свид. Л., прегръщайки свид. Л. повтаряла: „Той не успя да ме изнасили, но искаше... Ако ме беше направил нещо, щях да се обеся ...” Била в шок, разказала накратко какво се е случило.

При задържането на подсъдимия по чл. 63 ал. 1 от ЗМВР от него били иззети с протокол за личен обиск листчета /бележки с телефонни номера/, дребни монети, както и пръстен от бял метал с изрисувани орнаменти с формата на лист, пръстен от бял метал с орнаменти и три малки топчета, слушалки за мобилен телефон Нокиа WН-102, мобилен телефон Нокиа С7-00 IMEI 355379045996153 с кафяв цвят, батерия с надпис BL-5K 4620400422j 101086680 със сив цвят. При изземването на тези вещи подсъдимият Х. заявил, че двата пръстена и мобилния телефон с батерията са на свид. Й.Б., а слушалките са на свид. А.К..

Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-оценъчната експертиза вещите, които подсъдимият отнел от пострадалата А.К.- мобилен телефон марка „НОКИА”, модел „206.1”- 70лв., СИМ карта на М-Тел-12лв., карта памет 2 ГБ -10лв., един чифт слушалки за телефона-5лв., сребърен пръстен с тегло 2,5 гр,-12,50 – възлизат на обща стойност 109,50лв.; от пострадалата Й.Б. - мобилен телефон марка „НОКИА”, модел „С7-00”-230лв., карта памет от 4 ГБ-13лв., 1 бр.сребърен пръстен с тегло 2,7 грама -13,80лв., 1 бр.сребърен пръстен с тегло 1,7 грама- 8,50лв. – на обща стойност от 265,30лв.; и от пострадалия Р.И. -кожен портфейл от изкуствена кожа -7,50лв. или общо от пострадалия И. ведно с отнетите 100лв. – са на обща стойност от 107, 50лв. Стойността на всички отнети вещи е 482,30лв.

Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза №11/2014г. при прегледа на пострадалата А.К. са установени следните увреждания: множество драскотини и кръвонасядания по клепачите на лявото око и носа, шията, лява мишница и долните крайници, драскотини по пръстите на двете ръце. Съгласно заключението кръвонасяданията в областта на лявото око и носа са резултат на силен директен удар с или върху твърд, тъп предмет и биха могли да се получат при нанасяне на удар с юмрук, установените кръвонасядания на мишниците и подбедрицата са резултат от удари с или върху твърди, тъпи предмети с ограничена удряща повърхност, кръвонасядането в областта на шията в този си вид би могло да се получи при «смукане», драскотините на двете ръце и по колената са резултат от действието на твърд, ръбест предмет, каквито биха могли да бъдат човешки нокти, храсти, тръни. Уврежданията в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Съгласно заключението на вещите лица по комплексната съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза №39, пострадалата А.Ж.К. не е страдала от психично заболяване към момента на извършеното спрямо нея деяние и е била в състояние да разбира свойството и значението на извършеното спрямо нея деяние. Освидетелстваната съгласно експертизата е възприела поведението на дееца като реална заплаха за живота си, като заплаха за свободата си, честта и достойнството си, като е впрегнала всички свои възможности за самоконтрол, за да поддържа поведение, което да не провокира у извършителя агресия, представяйки се за сломена и покорна, очаквайки възможност да потърси помощ. В този смисъл тя не е предприела действия да се противопостави на конкретните извършени срещу нея насилствени физически и сексуални актове - тя е била възпрепятствана адекватно да се противопостави на извършеното спрямо нея деяние от поредицата заплахи от извършителя и предизвиканото по този начин състояние на страх и безпомощност. Освидетелстваната е в състояние правилно да възприема и да възпроизвежда фактите и обстоятелствата, имащи значение за делото в тяхната цялост и последователност и да дава достоверни сведения за тях. Съгласно заключението, преживяното от пострадалата е масивна психотравма и реакцията й минава през Остра реакция на стрес-непосредствено след събитието; Разстройство в адаптацията с протрахирана депресивна реакция - от втората седмица след събитието до момента на изследването - м. март 2014г.

Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза №12/2014г. /т.1, л. 139-141 от д.п./ при прегледа на пострадалата Й.Б. са установени следните увреждания: кръвонасядания и разкъсно контузна рана по лигавицата и полулигавицата на двете устни, разкъсно контузии рани по лигавицата на двете бузи, кръвонасядане на брадичката, дясната гърда, дясна гривнена става, дясно бедро и лявото коляно, драскотини на лявата ръка. Съгласно заключението установените увреждания са резултата на удари с или върху твърди, тъпи предмети и биха могли да се получат от нанесени удари с юмруци, кръвонасядането по вътрешна повърхност на дясното бедро отговаря да е получено при «захапване» от човек, а драскотините са резултат на действието на твърди, ръбести предмети, каквито биха могли да бъдат човешки нокти, клони и тръни. В съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето ,неопасно за живота.

Съгласно заключението на вещите лица по комплексната съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза /т.1, л. 158-162 от д.п./ пострадалата Й.Я.Б. към момента на извършеното спрямо нея деяние не е страдала от психично заболяване и е била в състояние да разбира свойството и значението на извършеното спрямо нея деяние. Освидетелстваната съгласно експертизата се е опитвала да поддържа поведение, което да не провокира у извършителя агресия, за да спечели доверието му, поради тези обстоятелства тя не предприема действия да се противопостави на конкретните извършени срещу нея насилствени актове - тя е възпрепятствана да се противопостави на извършеното спрямо нея деяние от поредицата заплахи от извършителя и предизвиканото по този начин състояние на страх и безпомощност. Освидетелстваната е в състояние правилно да възприема и да възпроизвежда фактите и обстоятелствата, имащи значение за делото в тяхната цялост и последователност и да дава достоверни сведения за тях. Съгласно заключението преживяното от пострадалата е масивна психотравма и реакцията й минава през Остра реакция на стрес-непосредствено след събитието; Разстройство в адаптацията с тревожна реакция - към момента на изследването - м.03.2014г.

 

Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупността от събраните на ДП доказателства – чрез свидетелските показания, с решаващо значение тези на свид. К., Б., Е. С., Р. И., Л., писмените доказателства по делота, експертните заключения, които са взаимнодопълващи се и безпротиворечиви, безспорно подкрепени и от самопризнанията на подсъдимия по фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Прокурорът е изложил обстоятелствената част на акта подробно, с цитати от кредитираните от него доказателствени източници. Съдът при формулиране на мотивите към присъдата е съумял да извлече и структурира самите факти и обстоятелства, попадащи в предмета на доказване, като е покрил в достатъчна степен детайлите по обстоятелствената част - в целостта им признати от подс. Х.. Въпреки многоепизодността на престъпните действия и големия обем източници – не са били установени противоречия, които да наложат по-обстоен анализ.

В допълнение съставът на настоящата инстанция намира, че доколкото един от аргументите по жалбата срещу присъдата е свързан с депозирани от подсъдимия самопризнания още от фазата на ДП, е необходимо да се обсъди следното:

Действително още на 13.02.14г. – при първото задържане на подс. Х. – той е дал двукратно обяснения, с които е признал съобщеното от свид. К. в хода на проверка от РУП. В хода на производството е бил поканван многократно да даде обяснения. В единствения подробен протокол за разпит от 12.03.14г. – подс. Х. е признал за действията спрямо двете момичета, но категорично е отрекъл да е вземал пари от свид. И.. Сочи, че свидетелят няма откъде да има такива пари, тъй като се изхранва от кофите.

Видно е, че подс. Х. е получил обвинителния акт на 04.07.14г., запознал се е със съдържанието му чрез адвоката си, в това число и с описаните действия и отнети вещи от свид. И.. В с.з. на 21.07.14г. е изразил лично и доброволно позицията си, че признава вината си по всичко, описано в акта.

Налице е процесуално допустима промяна в защитната позиция на подс. Х. спрямо обвинението за действия срещу свид. И., отнемането на парична сума в размер на 100лв. ведно с кожен портфейл. Доказателства, които подкрепят този епизод от престъпната дейност на подсъдимия са показанията на свид. И. и К. /възприела пръчката, тежкото състояние на пострадалия, показаното й от подсъдимия портмоне с пари в него/. 

С оглед на изложеното и не е била неправилна оценката за провеждане на съкратено съдебно следствие /по аргумент от ТР 1/2009г. на ОСНК, ВКС/.

Приобщавайки съвкупността от релевантните по делото доказателства, без да са допуснати слабости в процеса на събиране и проверката им, действията на подсъдимия правилно изяснени от първоинстанционния съд.

 

ІІ. От правна страна.

Съдът признал подсъдимия за виновен по всички пунктове на диспозитива на обвинителния акт, като потвърдил правната оценка на извършените действия, както следва:

1. На 08.02.2014г. срещу 09.02.2014г. в гр. Добрич отвлякъл А.Ж.К., като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, престъпление по чл.142 ал.3 т.1 пр. 2-ро вр. ал.1 от НК;

 

2. На 19.02.2014г. около 19.00 часа в гр. Добрич отвлякъл Й.Я.Б., като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, престъпление по чл.142 ал.3, т.1 пр. 2-ро вр. ал.1 от НК;

 

3. В периода от 08.02.2014г до 19.02.2014г. в гр. Добрич, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив извършил следните деяния:

3.1. На 08.02.2014г. около 16.00 часа в гр. Добрич отнел чужди движими вещи – сумата от 100 /лева/ и черен кожен /от изкуствена кожа/ портфейл от владението на Р.С.И. *** с обща стойност 107,50 лева, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване;

3.2. На 08.02.2014г. срещу  09.02.2014г. в гр. Добрич отнел чужди движими вещи – мобилен телефон марка „НОКИА”, модел „206.1” ведно с поставени в него СИМ карта на М-Тел и карта памет  2 ГБ и един чифт слушалки за телефона от владението на А.Ж.К. *** с обща стойност 97,00 лева, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване;

3.3. В периода от 11.02.2014г. до 12.02.2014г. в с. Великово, общ. Ген. Тошево отнел чужда движима вещ – един брой сребърен пръстен с тегло 2,5 грама от владението на А.Ж.К. *** на стойност 12,50 лева, с намерение противозаконно да го присвои като употребил за това сила и заплашване;

3.4. На 19.02.2014г. в гр. Добрич отнел чужди движими вещи –мобилен телефон марка „НОКИА”, модел „С7-00” ведно с поставена в него карта памет от 4 ГБ, 1 бр. сребърен пръстен с тегло 2,7 грама и  1 бр. сребърен пръстен с тегло 1,7 грама от владението на  Й.Я.Б. *** с обща стойност 265,30 лева, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване,

като общата стойност на противозаконно отнетото имущество възлиза на 482,30 лева, престъпление по чл. 199 ал. 1 т.4 вр. чл. 198 ал. 1 вр. чл.26 ал.1 от НК.

 

4. В периода от 09.02.2014г. до 12.02.2014г. в гр. Добрич и с. Великово, обл. Добрич, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, извършил следните деяния:

4.1. На 09.02.2014г., около 02.00 часа в гр. Добрич се съвкупил с лице от женски пол - А.Ж.К., като я принудил към това със сила и заплашване;

4.2. На 09.02.2014г., около 23.00 часа в с. Великово, обл. Добрич се съвкупил с лице от женски пол - А.Ж.К., като я принудил към това със сила и заплашване;

4.3. На 10.02.2014г., около 22.00 часа в  с. Великово, обл. Добрич се съвкупил с лице от женски пол - А.Ж.К., като я принудил към това със сила и заплашване;

4.4. На 11.02.2014г., около 09.00 часа в  с. Великово, обл. Добрич се съвкупил с лице от женски пол - А.Ж.К., като я принудил към това със сила и заплашване;

4.5. На 11.02.2014г., около 12.00 часа в  с. Великово, обл. Добрич се съвкупил с лице от женски пол - А.Ж.К., като я принудил към това със сила и заплашване;

4.6. На 11.02.2014г., около 22.00 часа в  с. Великово, обл. Добрич се съвкупил с лице от женски пол - А.Ж.К., като я принудил към това със сила и заплашване;

4.7. На 12.02.2014г., около 12.00 часа в с. Великово, обл. Добрич се съвкупил с лице от женски пол - А.Ж.К., като я принудил към това със сила и заплашване,

престъпление по чл.152 ал.3 т.5 вр ал.1, т.2 вр. чл.26, ал.1 от НК.

Първоинстанционният съд разгледал всяко от деянията самостоятелно, като изложил съображенията си от обективна и субективна страна по съответните състави.

Безспорно е, че подс. Х. е осъществил цялостната си престъпна дейност при условията на опасен рецидив  по чл.29 ал.І, б.б. “а” и “б” от НК. Свидетелството за съдимост на подсъдимия, документите по изтърпяване на наказанията му, установяват, че на 15 години той вече е бил двукратно осъден за деяния по чл. 346 и чл. 195 от НК, последвали са още четири осъждания за престъпления, извършени като непълнолетен. По НОХД № 292/11г. на РСГТ за деяние по чл. 195 ал. 1 т. 3, 4 и 7 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 12 месеца, изтърпяно от подс. Х. на 28.04.13г. По НОХД № 217/2013г. на РСГТ за деяние по чл. 346 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 18 ал. 1 от НК, извършено на 07.08.2013г., му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца, което подсъдимият изтърпял на 23.01.2014г. Видно е, че след изтърпяване на наказанията по последните осъждания, обуславящи квалификацията опасен рецидив не са изтекли сроковете по чл. 30 ал. 1 от НК.

Изводите от правна страна в мотивите на присъдата са в съответствие със закона и трайната съдебна практика.

Подсъдимият двукратно е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.142 ал.З, т.1, пр. 2-ро, вр. с ал.1 от НК спрямо личността на свид. К. и Б.. Принудително е променил местоположението на пострадалите, използвайки словесни заплахи и физическа сила. И двете свидетелки са били насилствено премествани, хванати за косата, стискани за ръка и по тялото, заплашвани, отведени принудително на различни места в гр. Добрич и други населени места. Деянията са извършени еднотипно, при сходно избирани от подсъдимия жертви. В мотивите на присъдата са проведени необходимите разграничения относно значението на действията на подсъдимия спрямо всяка от тях в съответствие с фактите по делото. Доколкото отсъства обвинение за деяние по чл. 142 А от НК, поставянето на свид. К. и Б. в състояние да не могат да се придвижват и определят поведението си сами, трайното продължаване на този контрол и ограничения могат да бъдат ценени с оглед изследване на степента на обществена опасност на личността и да отежняват отговорността му. В процеса на продължилото спрямо личността на свид. К. психическо и физическо насилие подсъдимият е узнал, че тя е издирвана от полицията, а второто деяние е извършено от него след като е бил напълно запознат с водената полицейска проверка и е бил задържан по ЗМВР по този повод.

На следващо място, подс. Х. е извършил четири епизодно продължавано престъпление срещу собствеността на свид. И., К. и Б., като за постигане на пряката цел на подсъдимия да отнеме вещите на пострадалите, той е използвал физическа сила и заплахи. По отношение на пострадалия Р.И. принудата се е изразила в нанасяне на побой, придружен и със словесни закани. След това подсъдимият пребъркал пострадалия и отнел 100лв. и кожен портфейл. Свид. К. е била ударена и заплашена с нож, вещите й са били отнети по различно време. Свид. Б. също е била източник на желани от подс. Х. вещи. И при двете свидетелки СППЕ установява, че са били поставени от подсъдимия в състояние на страх и безпомощност. Независимо от това в рамките на интелектуалните си възможности – те са оказвали съпротива, като с оглед на различния интензитет е бил и съответният отговор на подсъдимия - употребил физическа сила, постоянни заплахи и психологически натиск.

Третият вид престъпно поведение на подс. Х. включва седем насилствени акта срещу половата неприкосновеност на свид. К. в периода от 09.02.2014г. до 12.02.2014г. Упражнявайки физическо и съзнавано психическо насилие върху нея - показвайки й следите по свид. И., поставяйки я в невъзможност да се ориентира и в състояние на непрекъснати заплахи, подсъдимият е осъществил своите престъпни цели. За интензитета на конкретните активни физически посегателства срещу половата неприкосновеност на свидетелката свидетелстват и уврежданията, установени при СМЕ. Следва да се подчертае, че подсъдимият напълно е съзнавал, че съвкупленията се осъществяват въпреки несъгласието на свидетелката - вътрешно и изразявано гласно.

 

Независимо, че и при трите вида престъпни деяния е използвана сила и заплаха, фактите по делото позволяват разграничаването й спрямо всеки епизод от разнообразната престъпна дейност. Конкретните насилствени актове и реплики на подсъдимия са били насочени първоначално към отнемане на вещите на свид. К. и Б., като едновременно и непосредствено с тази цел са били формулирани и останалите – да ги отвлече и изнасили. И двете свидетелки са били повлияни и от изпитваната физическа болка от инициалната проява на надмощие на подсъдимия – свид. К. – в областта на окото, а свид. Б. от падането през оградата на детската градина. Към тези усещания са се наслагвали и постоянните заплахи и прояви на безразличие към всичко извън желаното от подсъдимия. В зависимост от степента на съпротива и несъгласие подс. Х. е разнообразявал използваните към тях средства, като е постигнал и общ кумулативен ефект на въздействие - независимо от различния период на поставяне в състояние на страх и безпомощност на всяка от свидетелките, е било установено, че личната им воля е била сломена, че те не са могли в пълен обем да реагират и отблъснат наложените им действия.

 

Всички деяния са извършени от подс. Х. при форма на вината пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършваните действия, предвиждал е общественоопасните им последици и е искал настъпването им.

 

След съобразяване на изложеното съставът на настоящата инстанция приема като съответни на събраните по делото доказателства и законосъобразни изводите на ДОС по правната оценка на извършените от подс. Х. престъпни действия.

 

         ІІІ. Относно наложеното наказание.

Възраженията по жалбата на защитата на подсъдимия са насочени към преценка на справедливостта на наложеното наказание доживотен затвор. Прокурорът от въззивната прокуратура също счита, че за деянията по чл. 142 от НК е справедливо да бъде наложено наказанието лишаване от свобода за срок от 20 години, което да бъде редуцирано по чл. 58 А ал. 1 от НК с една трета. Частните обвинители изразяват позиция за потвърждаване на присъдата на ДОС.

В мотивите на съда са изложени подробни съображения относно степента на обществена опасност на деянията, личността на подсъдимия, отегчаващите отговорността му. Съдът е съобразил младата възраст на подс. Х., за да не налага наказанието лишаване от свобода в максималния размер от 30 години при замяната на наказанието доживотен затвор. Наказанията по чл. 199 ал. 1 т. 4 вр. чл. 198 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК и по чл. 152 ал. 3, т. 5, вр. с ал. 1, т. 2 вр. чл.26, ал.1 от НК са определени в максимален размер, по споделени и от настоящата инстанция съображения, след което по чл. 58 А ал. 1 от НК са били редуцирани с по една трета. Така отмерените наказания не са обжалвани самостоятелно, тъй като при приложението на чл. 23 от НК са били обхвани от по-тежкото – за деянията по чл. 142 ал. 3 т. 1 предл. 2 вр. ал. 1 от НК.

Изложеното концентрира вниманието на съда в частта за наказанията доживотен затвор, наложени на подс. Х. по обвиненията за престъпления по чл. 142 от НК, заменени с две отделни наказания лишаване от свобода за срок от по 25 години. Проверката на присъдата в тази част налага изследване на правилното прилагане на принципите на законосъобразност и индивидуализация на наказанието.

Предвид законовата привилегия наказанието доживотен затвор, подлежи на замяна по чл. 58 А ал. 2 и 3 от НК. Пределите и рамките на наказанието лишаване от свобода са обсъждани в практиката – напр. Решение № 646 от 5.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2758/2011 г., III н. о., Решение № 413 от 1.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2273/2011 г., I н. о., Решение № 358 от 15.10.2012г. на ВКС, ІІІ н.о., Решение № 246 от 10.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 783/2013 г., I н. о. и др.

Приема се безпротиворечиво, че санкцията следва да бъде отмерена - в случая от 10 /минималния размер на санкцията по чл. 142 ал. 3 от НК/ до 30 /максималния размер по чл. 58 А ал. 2 от НК/ години лишаване от свобода.

Изложеното позволява на съда да наложи на подсъдим, обвинен за такова деяние наказание лишаване от свобода за срок от 10 до 20 години – както като самостоятелно – по първата алтернатива, така и при замяна на доживотния затвор – по втората и най-тежка в случая санкция.

Съществуващата правна възможност по чл. 373 ал. 2 от НПК, съотв. чл. 58 А от НК, налага с дължимото внимание да бъде подходено към избора на подходящо по вид наказание – което да се явява справедливо и съответно на извършеното.

При излагане на съображенията си по избора на вида на наказанието решаващият съд е следвало да обсъди дали извършеното от подсъдимия се явява изключително тежко престъпление по чл. 38 А ал. 2 от НК, тоест - извън свързаните със санкцията белези по чл. 93 т.7 и т. 8 от НК, налице ли са допълнителни факти, които да придават изключителност на деянието на подс. Х., надхвърляща значително тази на обикновените случаи за същото престъпление.

Приеманите в практиката характеристики на такава изключителност са напр. многобройност на съставомерните квалифициращи елементи, характеристични данни за дееца, обстоятелства, свързани с резултата от гледище на обема на засегнатите правно защитени блага, особената дързост при осъществяване на посегателството, обществен отзвук и т.н., които не могат предварително да бъдат отчетени и следва да се съобразяват във всеки отделен случай.

В случая – веригата от престъпни действия на подсъдимия включва отвличане в началото на дейността и завършва по този начин, като двете деяния имат изключително сходство по избор на жертвите, начин на извършване, висок интензитет на физическо и психическо насилие в механизма на осъществяване. Деянията са били средство за постигане и на други престъпни цели. Налице е подбор на жертвите – момичета на около 18 години, физически по-слаби от подсъдимия, не предполагащи оказването на сериозна съпротива. Всеки от престъпните актове е извършен в нощните часове, при известно наблюдение на пострадалите, възползвайки се от отвлеченото им внимание. Деянията са били последвани от продължително поставяне на пострадалите в зависимост от волята само на подсъдимия и в невъзможност да упражнят каквито и да е свободно взети решения. Съставът изследва извършените деяния и с оглед други от същия вид – напр. по Решение № 467 от 12.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1544/2012 г., II н. о. Решение № 153 от 13.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 99/2013 г., I н. о. Решение № 410 от 27.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 1710/2011 г., III н. о., НК. Установяват се по настоящото дело високи стойности на криминологични характеристики – серия от два акта, случайни жертви, отвлечени на публично място, вечер, последвани от други тежки престъпления, тежки психологически травми понесени от пострадалите.

При извършването на отделните актове подсъдимият е демонстрирал безскрупулност и пълно незачитане на човешките ценности, семейни връзки, здравословно състояние – видно от реакциите му при опитите на момичетата да се самозащитят непосредствено в началото на деянията. Проявената от подс. Х. примитивност, комбинирана агресия, манипулативност, демонстрация на власт и съзнаването на отражението им спрямо момичетата изключително  завишават укоримостта на деянията. В действията на подс. Х. е имало непредвидимост – внезапно покачване на агресията, следвано от прояви на необходима му интимност. В обясненията си от ДП – подс. Х. заявява – за свид. К. - “бях решил да правя секс с нея. Дали щеше да е доброволно, това тя щеше да го реши.”, а за свид. Б. – “иска, не иска ще правим секс.”. Данните за проявленията на личността му категорично обосновават извод за трайно съществуващи престъпни нагласи, неповлияване от предходно изтърпените санкции – обществено порицание, три пъти пробационни мерки, лишаване от свобода – първото отложено с изпитателен срок, последвано от две ефективни наказания. Установява се, че подсъдимият няма никакъв респект към хората и техните правно-защитени блага. Разбирайки, че полицията издирва свид. К., след като дори лично е разговарял със служителите, подсъдимият не е предприел никаква промяна в поведението си. Последващото отвличане е извършено дни след констатиране на първото и в хода на движение на книжата по него от компетентните органи – убедително е доказано безразличието на подсъдимия към последиците от извършеното и към следващата му се отговорност. Дори в средата на близките и родствениците си подсъдимият е познат с “характера” си, с това, че не е работил /свид. Е. С. – “него го мързи. Свикнал е само да лежи.”/ - в този смисъл са свидетелските показания по делото и характеристиките по местоживеене. Готовността да се извърши престъпление, непредвидимостта на агресията, липсата на морални ценности и категорично неуспешното приложение на санкциите в рамките на закона до момента, очертават изключително високия риск, който личността на подс. Х. разкрива спрямо обществото.

Действително съставомерният квалифициращ елемент – опасен рецидив е само един, но с оглед поредността на деянията в общата престъпна дейност, резултата от тях – очертан от обема на засегнатите правно защитени блага, еднотипността на механизма, подбора на жертвите и причинените им тежки психични травми, както и предвид изключително широкия спектър от престъпни нагласи и качества на подсъдимия, се очертава извод за изключителна тежест на престъпленията по чл. 142 от НК. Първото деяние е станало средство подс. Х. да осъществи многократно сексуално насилие спрямо свид. К., както и поредно деяние, свързано с отнемане на нейна вещ. Второто престъпление от същия вид, е било извършено в хода на предприети полицейски действия по отразяване на първото – факт, който изключително силно влияе върху оценката му. И двете отвличания са били съпроводени с лишаване на пострадалите от свободата им. С оглед на изложеното двете отделни деяния на подсъдимия имат сравнима по интензитет и последици относителна тежест. Не се нуждае от допълнително мотивиране реалната опасност за обществото, която носи подс. Х..

Съответно се потвърждава констатацията на ДОС, че така определеното наказание доживотен затвор се явява законосъобразно отражение на извършеното от подс. Х. по всяко от обвиненията.

Наказанието по замяната по чл. 58 А ал. 2 от НК - лишаване от свобода, подлежи на индивидуализация в рамките от десет до тридесет години.

При съществуващите обстоятелства, убедително отегчаващи отговорността на извършените престъпления, прецизно разгледани от ДОС – по отделно за всяко от тях, встрани от вниманието на съда са останали обстоятелства, които имат характер на смекчаващи.

Възрастта на подсъдимия – към момента на престъпната дейност на 21 години, е факт от обективната действителност и трайно се приема в практиката на съдилищата като смекчаващо обстоятелство. /напр. в Решение 353/12.11.2014г. на ВКС, І н.о./

По делото в ДП действително са били събрани множество доказателства, но изразеното от обв. Х. признание на фактическите положения по отношение на извършеното спрямо свид. К. и Б. има своето място като източник на факти и обстоятелства, а не само като израз на лична защита. Видно е, че пет месеца след приключване на престъпната дейност е била постановена разглежданата присъда, като процесуалното поведение на обвиняемия и подсъдимия е допринесло не само за обективността на разследването, но и за своевременността на съответстващото правосъдие.

Според ДОС съжалението на подсъдимия за извършеното е формално и продиктувано от желанието за по-ниско наказание. Видно е, че и в обясненията си от ДП, той непроменено е изразявал съжалението си, търсил е обяснение за себе си, защо го е сторил и го оценява като глупост. Налице е съзнанието му за вина, което неминуемо налага да бъде отчетено при индивидуализацията на следващото се наказание.

Преценката на изложеното обективно обосновава намаляване на наказанието лишаване от свобода, определено в замяна на наказанието доживотен затвор по всяко от двете обвинения по чл. 142 ал. 3 от НК, до средния размер от двадесет години, при незначителен превес на относителната тежест на отегчаващите обстоятелства.

Промяната не налага ревизиране на решението на първоинстанционния съд за режима и мястото на изтърпяване.

С приложението на групирането по чл. 23 от НК, се очертава налагането като общо на най-тежкото наказание – лишаване от свобода за срок от двадесет години.

Този вид и размер на общата, измежду четири отделни, санкция е резултат от спазване на правната техника и съответства на взаимното обвързване между приложимите принципи. В продължителен период подс. Х. ще бъде обект на интензивна работа в условията на мястото за понасяне на наказанието при изолация от обществото. Установените при него неправилно формирана ценностна система и липсата на зачитане на неотменни права на личността са индикиращи специално внимание и професионален подход за постигане на желаните от закона промени. При тази увредена личностна основа така формирания размер на наказанието осигурява необходимото за поправяне и превъзпитаване въздействие, което досегашните понесени наказания не са постигнали. Целите на генералната превенция са насочени към общото предупредително-превъзпитателно отражение на наказанието. Високата морална укоримост на извършените престъпления, реалната тежест на сумарния престъпен резултат и съпоставката спрямо останалите от този вид подкрепят извода, че и в отсъствие на приложението на чл. 24 от НК, този размер на санкцията е справедлив и постига целите по чл. 36 от НК.

 

В този смисъл въззивният съд счита, че постановената от Окръжен съд гр. Добрич присъда следва да бъде изменена в частта на размера на определеното по чл. 58 А ал. 2 от НК при замяната на наказанието доживотен затвор, наказание лишаване от свобода спрямо подс. Х. наказание за извършеното от него при условията на опасен рецидив на 08.02.2014г. срещу 09.02.2014г. в гр. Добрич отвличане на А.Ж.К. – престъпление по чл.142 ал.3, т.1 пр. 2 вр. ал.1 от НК, което следва да бъде намалено от двадесет и пет на двадесет години,

както в частта на размера на определеното по чл. 58 А ал. 2 от НК при замяната на наказанието доживотен затвор, наказание лишаване от свобода спрямо подс. Х. наказание за извършеното от него при условията на опасен рецидив на 19.02.2014г. около 19.00 часа в гр. Добрич отвличане на Й.Я.Б. – престъпление по чл.142 ал.3, т.1 пр. 2 вр. ал.1 от НК, което следва да бъде намалено от двадесет и пет на двадесет години,

съответно и в частта на групирането по чл. 23 от НК с налагане на наказанието лишаване от свобода за срок от 20 години.

 

ІV. По отношение на гражданските искове.

По реда на служебната проверка въззивният съд прецени, че мотивите на първоинстанционния съд в гражданскоосъдителната част на присъдата са подробни, съобразени с житейските факти и юридическата им оценка.

С оглед установеното за размера на отнетото от свид. И. имущество, обосновано е присъждането на обезщетение на понесените от него материални вреди.

Съдът е изложил и съображения досежно тежестта и индивидуалния характер на понесените от ищците нематериални щети - болки и страдания. Размерът на обезщетенията е правилно определен предвид установеното по делото за интензитета на увреждащите ги престъпни действия, спецификата на причинените физически и психически травми и продължителността на понасянето им – в основата на критериите на справедливостта. Съпоставката с размерите и диференцирането на обезщетения по други дела със сходен резултат може само да ориентира и подкрепи изводите на първоинстанционния съд.

 

При служебната проверка на присъдата не се установиха други основания за отменяване или изменяване.

        

По изложените съображения и на основание чл. 337 ал. 1 т. 1 от НПК, въззивният съд

 

р е ш и :

 

         Изменя присъда № 20 на Окръжен съд гр. Добрич, по НОХД № 196/2014 г., постановена на 21.07.2014 г., както следва

НАМАЛЯВА размера на определеното по чл. 58 А ал. 2 от НК при замяната на наказанието доживотен затвор, наказание лишаване от свобода наложено на подс. Х. за извършеното от него при условията на опасен рецидив на 08.02.2014г. срещу 09.02.2014г. в гр. Добрич отвличане на А.Ж.К. – престъпление по чл.142 ал.3, т.1 пр. 2 вр. ал.1 от НК, от двадесет и пет на ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ.

НАМАЛЯВА размера на определеното по чл. 58 А ал. 2 от НК при замяната на наказанието доживотен затвор, наказание лишаване от свобода наложено на подс. Х. за извършеното от него при условията на опасен рецидив на 19.02.2014г. около 19.00 часа в гр. Добрич отвличане на Й.Я.Б. – престъпление по чл.142 ал.3, т.1 пр. 2 вр. ал.1 от НК, от двадесет и пет на ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ

На основание чл. 23 ал. І от НК определя за изтърпяване най-тежкото от така определените с присъдата и настоящото решение наказания, а именно наказанието лишаване от свобода за срок от  ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ.

        

Потвърждава присъдата в останалата част.

 

Решението подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от връчването на съобщението за изготвянето му по реда на глава ХХІІІ от НПК пред ВКС на Р България.

 

 

председател :                                   членове :