Р Е Ш Е Н И Е

                                                 № 26

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

                                     25.02.2014 г. гр.Варна

 

 

ВАРНЕНСКЕЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди и тринадесета година в средния състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

                                                                      ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

Секретар С.Д.

Прокурор ИВАН Т.

Разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВА

ВНОХД №247 по описа за 2013 година

 

         Въззивното производство е образувано по жалба на М.В.Н., чрез адв.М.Д., против присъда по НОХД №209/2013 г. на ОС-Шумен, постановена на 11.07.2013 г., с която подс.М.Н. е бил признат за виновен и на основание чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.1, 2, 4, и 7 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.55 от НК и чл.2 ал.2 от НК е било наложено наказание-лишаване от свобода за срок от две години и десет месеца, което е постановено да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, в затворническо заведение от закрит тип.

Съдът е зачел предварителното задържане на подсъдимия.

Осъдил е подсъдимият да заплати направените разноски по делото.

Недоволен от така постановената присъда е останал подс.Н., като в жалбата си моли за намаляване на наказанието лишаване от свобода за срок от две години и след приложението на разпоредбата на чл.66 от НК същото да бъде отложено за срок от четири години.

В с.з. защ6итата на подсъдимия поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

Представителят на АП-Варна изразява становище, че жалбата е неоснователна, а присъдата правилна и законосъобразна и същата следва да бъде потвърдена.

Производствата по делото пред ОС-Шумен е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК.

Настоящата инстанция приема за установена фактическа обстановка изложена от ОС-Шумен ,  посочена в обвинителния акт на ОП-Шумен.

Подсъдимият Н. регистрирал фирма „ Домостроител “ ЕООД гр. Велики Преслав, в която бил управляващ и представляващ. В резултат на реализирани продажби на стоки и услуги фирмата му имала парични приходи-/основно от Общини в резултат на спечелени конкурси за обществени поръчки/ в периода 2006 - 2007г. и в съответствие с данъчното законодателство дължала данъци върху тези приходи. За да избегне установяването и плащането на тези данъчни задължения, Н. решил да използва документи с невярно съдържание при водене на счетоводството в своята фирма. За целта се снабдил с фактури с невярно съдържание, които впоследствие данъчните органи не признали като реално осъществени сделки, подробно описани в мотивите на ОС-Шумен.

Впоследствие подсъдимият отразил информацията от посочените фактури с невярно съдържание във справки, подробно описани в мотивите на ОС-Шумен.  

По отразения начин в самите справки-декларации по ЗДДС била потвърдена неистина, относно факта на осъществяването на тези сделки. В действителност тези сделки никога не са били реално извършвани, тъй като фирмите посочени като доставчици във фактурите не са имали обективната възможност да ги осъществят. Тези фирми -фиктивни доставчици не са разполагали със стоките отразени във фактурите като предмет на сделката, не са имали складове за тяхното съхранение, не са имали транспортни средства за тяхното превозване до строежите, на който фирма „Домостроител” ЕООД гр. Велики Преслав е извършвала СМР и работещите в тези фирми никога не са извършвали от своя страна СМР на обекти на фирма „Домостроител” ЕООД- Велики Преслав в качеството си на подизпълнители на тази фирма. Освен това нито по една от тези сделки не било извършено плащане от страна на фирмата на подсъдимия към мнимите доставчици.

Подавайки посочените справки-декларации в ТД на НАП-Шумен с отразената в тях невярна информация подсъдимият приспаднал неследващ се данъчен кредит по данъчни периоди подробно отразени в мотивите на ОС-Шумен.

Впоследствие Н. не съхранил в законоустановените срокове /чл.42, ал.1, т.З от Закона за счетоводството/ подробно описаните по-горе данъчни фактури с получател „Домостроител” ЕООД гр. Велики Преслав и с подробно описани по-горе издатели.

Нарушенията на данъчното законодателство на подсъдимия не се изчерпвали само до ЗДДС. Същия решил, че да укрие данъчните задължения на „Домостроител” ЕООД гр. Велики Преслав и по ЗКПО-/за 2006г. отм. и 2007г. отм./.За тази цел същия отразил в ГДД за 2006г. информацията от горепосочените фактури с получател „Домостроител” ЕООД гр. Велики Преслав. По този начин Н. неправилно намалил данъчната основа за изчисляване на дължимия данък. Вместо да впише дължим данък в размер на 291 724,86 лв., той вписал дължим данък в размер на 3141, 89 лв. На 30.03.2007г. внесъл в ТДД на НАП-Шумен ГДД по чл.51 от ЗКПО-/отм./ за 2006г. с вх.№ 27002446/30.03.2007г., в резултат на което избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в размер на 288 582, 97 лв.

За финансовата 2007 г. подсъдимият въобще не подал годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО-/отм./ в законовия срок-/до края на месец април 2008/ с което на 01.05.2008г. избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в размер на 65 878, 91 лв.

След извършване на престъплението Н. напуснал пределите на Р. България и заминал за Ф.Р. Германия.

Производството по делото е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, като подсъдимият е признал фактите и обстоятелствата по делото, както и вината си.

В жалбата, а в с.з. при разглеждане на делото се моли за намаляване размера на наложеното наказание и приложението на разпоредбата на чл.66 от НК

Първоинстанционният съд е отчел всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и предходната съдимост на подс.Н. и след като последното наложено наказание той е изтърпял ефективно и не е реабилитиран по съдебен ред не би могло по настоящото дело да бъде наложено друго наказание, което да бъде търпяно по реда на чл.66 от НК.

Съдът при определяне на наказанието се е съобразил с нормата на чл.55 от НК, като не е наложил наказанието предвидено в ал.3 от същия текст, поради липса на притежавано имущество.

Предвид гореизложеното съдът счита, че така наложеното наказание е справедливо и съответства както на степента на обществена опасност на деянието, така и на дееца.

При извършената служебна проверка съдът не констатира процесуални нарушения, които да водят до отмяна на съдебният ак7т, поради което присъдата на ОС-Шумен следва да бъде потвърдена.

Водим от горното и на основание чл.334 т.6 вр. чл.338 от НПК

 

 

                                 Р Е Ш Е :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда на ОС-Шумен по НОХД №209/2013 г., постановена на 11.07.2013 г.

Решението  подлежи на жалба и протест в 15-дневен срок от уведомяването на страните пред ВКС на РБ.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: