Р Е Ш Е Н И Е

 

 

   214/11.08.2017

 

Град Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД                                    

Наказателно отделение

На двадесет и седми юли  

Година две хиляди и седемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

                             

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

                         ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ТОНЧЕВА

  СВЕТОСЛЕВА КОЛЕВА

 

 

секретар Соня Дичева

Прокурор Светла Курновска

като разгледа докладваното от съдия П. Димитрова ВНОХД № 247 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе взе предвид:

 

 

Силистренският окръжен съд, с присъда № 16 по НОХД № 337/16г. по описа на същия съд, постановена на 28.03.2017г. е признал подсъдимите Л.Н.К. и С.С.В. за ВИНОВНИ в извършване на деяние, наказуемо по чл. 116, ал.1 , т.6, предл. „ второ“ и „трето“  във вр. с чл. 115 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, за това, че на 14.02.2016 г. в с. Пожарево, обл.Силистра, в съучастие помежду си като съизвършители, умишлено умъртвили Т.С.Т. (55 годишен) от същото село, като деянието е извършено по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост. На основание чл. 54 от НК са наложени наказанията на двамата подсъдими, а именно:

-              на подс. К. - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ, което да бъде изтърпяно при СТРОГ затворнически режим;

-              на подс. В. - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ, което да бъде изтърпяно при СТРОГ затворнически режим;

Налице е произнасяне по смисъла на чл. 59 от НК.

Двамата подсъдими са осъдени поотделно да заплатят направените по делото разноски.

С определение № 138/31.05.2017г по реда на чл. 306 ал. 1 т. 4 от НПК първоинст. съд се е произнесъл и по веществените доказателства по делото.

 

Въззивното производство пред настоящата инстанция е образувано по жалби на защитниците на двамата подсъдими –адв.В.К. ***/ - сл. защитник на подс. К. и адв. Г. Г. ***/-упълномощен защитник на подс. В., в които се излагат аргументи за необоснованост на първоинст. присъда, за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и за явна несправедливост на наложените наказания. Прави се искане за изменение на атакуваната присъда и прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление – такова по чл. 124 от НК.

 

Пред настоящата инстанция ч. обвинител Т. П. не се явява,  респ. не участва във въззивното производство.

 

В с.з. пред състава на Варненски Апелативен съд, двамата подсъдими К. и В. се явяват лично като се представляват от служебно назначен защитник от досъд. пр-во - адв.В.К. ***/ - за подс. К. и от упълномощен защитник за пред въззивната инстанция - адв. Г. Г. ***/ - за подс. В., които поддържат депозираните жалби срещу присъда, оспорвайки правната интерпретация на направените от СОС фактически изводи досежно умисъла на деянието и настъпилия вредоносен резултат  с искане за преквалифициране на деянието по чл.124 от НК поради липса на умисъл за умъртвяване на постр. Защитата на подс.В. навежда доводи и за липса на категорични доказателства във връзка с квалиф. елементи по т. 6 пр. 2 и 3 – „с особена жестокост“ и „особено мъчителен за убития начин“, поради необоснованост на заключенията на в. л. по приобщените СМЕ; за наличие на афект у подс. В. предвид разпространените слухове от постр. по адрес на майка му и последвалите псувни по негов адрес от постр.; за наличие на „ексцес“ в действията на подс. К. и настъпилия вредоносен резултат. Защитата на подс. В. оспорва изводите на първоинст. съд и по отношение индивидуализацията на наказанието с твърдение, че подзащитният му е реабилитиран и е с тежко семейно положение. В подкрепа на последното представя писмени доказателства - заверени копия от удостоверения за раждане на децата му - № 0063 от 30.03.2015 г. на С.С.В. и № 0376 от 04.08.2016 г. на М.С.В..

 

Представителят на АП – Варна изразява становище за неоснователност на жалбите, подробно мотивира становището си за правилност и обоснованост на постановената присъда, оспорва доводите на защитата на двамата подсъдими за наличие на основание за приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление – такова по чл. 124 от НК. Прави искане за потвърждаване на първоинст. съдебен акт.

 

В последната си дума пред настоящата инстанция подсъдимият К. моли да бъде намалено наложеното му наказание;  подс.В. отново заявява, че „не е мислил да убива умишлено“, че веднага след извършеното е осъзнал какво се случва, моли за приложение на чл.124 от НК и намаляване на наказанието.

 

Съставът на въззивният съд, преценявайки доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл.313 и чл.314 от НПК констатира следното:

 

Производството пред първоинстанционния съд е протекло по общия ред, като според защитника на подс. В. са налице неправилно установени и напълно неизяснени отделни фактически положения. С оглед пределите на въззивната проверка по чл. 314 от НПК и след събиране на допълнителни доказателства в хода на проведеното въззивно съдебно следствие, настоящият състав на АС-Варна обсъди задълбочено доказателствения материал и намери за установени следните факти и обстоятелства: Пострадалият Т. Т., както и двамата подсъдими К. и В. ***  и се познавали помежду си. Подс. К. живеел на семейни начала със св. Ивалина К.– майка на подс. С.В., който живеел на съпружески начала със св. Боряна И.. С последната подс. В. имал две деца, родени през 2015 и 2016г,  които двамата отглеждали.

На 14.02.2016 г. около обяд, семействата на двамата подсъдими заедно със свидетелите- братята П.Б.и Ц.Б.празнували в дома на подсъдимите деня на лозаря. Всички консумирали алкохол и разговаряли. Тогава двамата братя Б.и споменали, че съселянинът им - постр. Т. Т. разпространявал слухове из селото за неморално поведение на св. Ив. К., както и че подс. К. е извършил кражба на вещи от дома му. Възмутени и ядосани от информацията и повлияни от изпития алкохол, двамата подсъдими около 16.30-17.00ч. излезли от дома си  и отишли до хранителния магазин, находящ се в центъра на селото за да напазаруват. Там отново употребили алкохол. Междувременно до магазина покрай тях минал постр. Т. Т. на път за дома си. Тогава подс. К. тръгнал след него, за да го предупреди по повод разпространяваните от него слухове. Вторият подсъдим - В. бил на 5-10 м. по-назад и достигайки до дома на пострадалия, видял, че той се намира в двора си - от вътрешната страна на оградната мрежа, а подс. К. се бил надвесил над мрежата и посягал да го удари с юмрук. Действията на подс. К. били придружени с крясъци, псувни и закани към Т.. Двамата подсъдими го предупредили да спре да злослови срещу тях и св. Ив. К.. По настояване на подс. В. те преустановили караницата и се прибрали в дома си.

Малко след това подс. К. отново поискал да „разговаря“ с Т. и предложил отново да излязат, затова с каруцата отишли в магазина, където отново консумирали алкохол. Състоянието им било възприето от св. С., който  ги предупредил да са внимателни, тъй като били видимо алкохолно опиянени. Не след дълго, около 17.30ч. двамата подсъдими тръгнали да се прибират, но решили отново да се разправят с пострадалия, затова и спрели пред дома му. Тогава били забелязани от св. Иван Н, който се прибирал в дома си. Двамата започнали да викат и  подканят постр. Т. да излезе, но той не се появил. Междувременно св. Н чул, че подс. К. отправя заплахи „Ще те убия“ към някого. Т. к. постр. не се отзовал на виковете им, двамата подсъдими отишли до дома на св. Н за да проверят дали Т. не е там. След като  разбрали, че постр. не е  в дома на св. Н, те отново се върнали до дома на Т., като продължили да го да викат по име и да го подканят да излезе. Подс. В.  пробвал  да влезе в двора, но портичката била заключена и тъй като Т. не се показал, започнал да хвърля парчета от керемиди по металния покрив на навеса на входа на къщата за да го предизвика да излезе. В резултат на вдигнатия шум, пострадалият излязъл като носел нещо в ръката си, възприето от подсъдимите като сопа. Когато ги видял, хвърлил пръчката и се отправил към тях. Попитал ги, какво искат, напсувал ги и отрекъл да е говорил по техен адрес. Тогава подс. К. слязъл от каруцата, взел вилата и се надвесил се над мрежата, удряйки няколко пъти с нея постр. Т. по тялото. В стремежа си да се предпази, постр. заотстъпвал назад, при което се спънал в подпрени железни рамки и метална врата с шипове, като паднал по гръб на земята. Междувременно подс.В. прескочил оградната мрежа, влязъл в двора и започнал да нанася удари с крака по тялото на постр. Вторият подс. - К. също прескочил мрежата и се включил в нанасянето на удари с крака. Постр. лежал на земята по гръб и се опитвал да се предпази. В един момент подс. В. опрял  вилата в гърлото му, като го заплашил, че ще го заколи с вилата. Крещейки, двамата подсъдими продължили да нанасят удари с юмруци, с крака и с вилата по цялото тяло на постр. -  по краката, по главата и по ръцете му, докато той  лежал безпомощен на земята се опитвал да се предпази с ръце, повтарял, че нищо не е говорил за никого, умолявайки ги да спрат да го удрят. В един момент подс. В. видял, че пострадалият е зле, спрял да го удря и дръпнал подс. К. за да преустанови и той с ударите. Въпреки това, подс. К. нанесъл един последен удар с крак в областта на корема на постр., при което той само изохкал и се отпуснал. Подсъдимите решили, че е припаднал и докато К. излизал от двора, В. решил да провери, дали постр. е жив, като напипал пулса му и направил опит да го свести, викайки го по име. Постр. Т. не е помръднал.

Двамата подсъдими се уплашили от стореното и с каруцата си тръгнали към дома. По пътя  коментирали състоянието на Т., като подс. В.  изразил съмнение, че може Т. да умре и поискал да се върнат и да проверят. Когато се върнали до дома на Т., подс. К. останал в каруцата, а подс. В., прескачайки  отново оградата, се приближил до стенещия Т., повикал го по име, опитал да го размърда, но Т. не  помръднал. Силно уплашен, подс. В. се върнал в каруцата при втория подсъдим, като му казал, че Т. ще умре и трябва да извикат „Бърза помощ“.

Двамата подсъдими се отправили към дома си. Там, докато подс. К. разпрягал коня от каруцата, подс. В., силно изплашен от стореното на Т. и опасявайки се, че той няма да оживее, споделил с майка си – св. К.и и жена си – св. Б. И. за случилото се. От дома си /т. к. само на втория етаж на къщата имало GSM-обхват/ се обадил по мобилния телефон на номер 112 и обяснил, че има пребит човек в селото, който е зле и се нуждае от помощ, след което отишъл до центъра на селото за да посрещне  колата на ЦСМП, за да ги отведе до дома на Т.. Когато пристигнал лекарският екип, констатирал смъртта на постр. Т. Т.. Тогава подс. В. се прибрал в дома си и съобщил на всички, че Т. е починал, след което отново позвънил на телефон 112, за да повика полиция. На полицейските служители подс. В. заявил, че той е нанесъл побой на Т., вследствие на което той е починал.

При извършените на 14.02.2016г. и на 19.02.2016 г. оглед и допълнителен такъв на местопроизшествие, трупът на постр. Т. бил намерен на 2,00 м. от входната дворна врата и на 0,55 м. от югозападния ъгъл на жилищната постройка; трупът бил заварен полегнал на лявата си страна върху циментова площадка, опрян в 5бр. метални решетки, една от които със заострени метални шипове. При огледа били изрязани и иззети намерените: 1бр. желязо с диаметър- 16 мм., заострено в единия си край; 1бр. нож с кожен калъф; 1бр. пистолет «Волтран» к.9мм., PA № Р 411312; 1чифт белезници и 1 бр. метален бокс; 5бр. метални шипа от горепосочената метална решетка в двора на Т..

При извършено претърсване в дома на подсъдимите били иззети: 1 бр. вила и 1 бр. брадва, намерени в каруца, в прилежащ към жилищната постройка двор.

Чрез протокол за доброволно предаване като веществени доказателства по делото били иззети и приобщени вещи на двамата подсъдими и постр. Т.: 1 бр. дънкови панталони, 1 бр. червена на цвят тениска ,1 бр. маратонки № 43 «NIKE“ -предадени от подс. С. В.; 1 бр. мъжка фланела, зелена на цвят , с надпис «NIKE“ , 1бр. мъжка фланела с къс ръкав, жълта на цвят и 1 бр. черна на цвят фланела с качулка - предадени от подс. Л. К.; 1 бр. син на цвят панталон със страничен кант, 1 бр. яке, оранжево на цвят - предадени от  И. К., която е посочила, че панталонът е на Л. К. , а якето - на С. В.; 1бр. сивозелено на цвят яке със зип , чифт черни мъжки чорапи, 1 бр. мъжки потник, 1 бр. мъжка, сива на цвят тениска, 1 бр. бермуди , 1 бр. синьо на цвят, трикотажно долнище на ангунг и 1 бр. тампон, напоен с кръв от трупа на Т.- предадени от съдебния лекар и представляващи дрехи, с които е бил облечен непосредствено преди аутопсията на трупа му.

Видно от заключенията по назначените на досъд. производство 3 броя  СМЕ /за аутопсия на труп и по писмени данни досежно вида и механизма на получените увреждания /, изготвени от в. л.-съдебен медик д-р Т. И., присъствал при огледа на местопроизшествието, в резултат на нанесен побой на постр. Т. Т. са причинени увреждания представляващи множество мекотъканни наранявания по главата, гръдния кош и крайниците, двустранно счупване на ребра, счупване на костите на лява предмищница, разкъсвания на далака с развитие на масивен коремен кръвоизлив, кръвонасядания по диафрагмата, оментума, червата и мезото на червата. Травматичния коремен кръвоизлив е довел до остра следкръвоизливна анемия и смърт. Уврежданията са причинени по общият механизъм на удари с/или върху тъпи/тъпоръбести предмети и повърхности и могат да бъдат получени по време, начин и място, както сочат данните по делото; предметите с които са нанесени ударите при побоя са определени по вида на нараняванията. Такива предмети може да бъдат дървената дръжка на земеделска вила, металните рога на вилата и удари с ритници и юмруци; установените три овални рани на гърба на пострадалия, са причинени най- вероятно от върховете на металните рога на вилата, тъй като трите наранявания са разположени приблизително на една линия и имат идентичен вид, форма и симетрично отстояние едно от друго; съобразно броя на уврежданията в. л приема, че същите са причинени от нанесени от не по- малко от 20 до 25 удара по главата, тялото и крайниците, като не се изключва възможността да са нанесени и повече удари, като в местата на нанасянето им не са се образували видими следи от механични увреждания;  от установените хематоми при външния оглед на трупа и масивния коремен кръвоизлив, както и кръвонасяданията по коремните органи, свидетелстват за това, че смъртта е настъпила известно време след нанасяне на побоя, като вероятно след нанасяне на удари с крак в корема са причинени разкъсванията на далака, а развилият се кръвоизлив- в рамките на няколко десетки минути; непосредствен механизъм за настъпване на смъртта са причинените разкъсвания на далака с развитието на масивен коремен кръвоизлив. По своя характер подобно увреждане на тялото в кратки срокове води до летален изход и обуславя наличието на постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота; в резултат на  нанесения побой, пострадалият е изпаднал травматичен шок и безпомощно състояние, лишаващо го от възможността да се придвижи и потърси помощ; причиняването на тежките механични увреждания в областта на главата, гръдния кош, ляв горен крайник и коремна кухина, свързани със счупвания на костни структури и разкъсване на паренхимен коремен орган, са свързани с изпитване на остра и продължителна болка, експресията на която биха били викове и стенания от негова страна.

Вещото лице е категорично, че причината за смъртта не се дължи на придружаващи заболявания, установени при аутопсията на трупа на пострадалия. Причината  за смъртта е с травматичен характер поради нанасяне на несъвместими с живота увреждания на далака, които за кратко време са довели до развитие на остър коремен кръвоизлив. Всички увреждания са причинени в деня на нанесения побой, тъй като са многобройни и тежки и пострадалият не би преживял дори 24 часа с тях. Категорично отхвърля и версията на подсъдимите и защита, че установените три овални рани на гърба на пострадалия са причинени от падането на тялото върху метална решетка с шипове, тъй като отстоянието на раните съответства на разположението на вилата, с която подс. К. е нанасял удари.

 

След проведен допълнителен разпит в хода на въззивното производство пред настоящата инстанция, вкл-но и след дадените допълнителни обяснения от подс. В. във връзка с възприятията му по отношение състоянието на постр. след нанасяне на последния удар от страна на подс. К., в. л. И. отново потвърди дадените от него заключения по СМЕ на досъд. производство и защитени пред първоинст. съд. Пред състава на АС-Варна в. л. направи няколко допълнителни пояснения, с оглед възраженията на защитата на подс. В. за необоснованост на трите СМЕ, а именно:

 

-че към момента на извършване на аутопсията /СМЕ на труп №16/2016, л. 2-5 от п.1 от ДП/, респ. констатиране на получените от постр. увреждания и установяване на непосредствената причина за настъпване на смъртта, не му е била известна конкретика по отношение разпита на свидетели или обв., респ. да е съобразил заключението си с изнесената от тях информация; Т.е. още към първоначалното изследване на трупа на постр, в. л. се е базирало единствено и само на обективни находки, формирайки изводите си за получени от него увреждания и начина на причиняването им, без да разполага с информация от гласни доказателствени източници за нанесени по постр. удари.

-че описаните механични увреждания в областта на далака не са нанесени само с последния удар, т. к. са констатирани сериозни кръвонасядания по долната повърхност на диафрагмата, по червата, по мастната престилка пред червата /ументума/, залавните части на червата, което свидетелства за нанесени множество удари в тази област, но кой точно удар от тях е причинил напукването на далака, не би могло да се установи с категоричност; със сигурност обаче последният удар е довел до някаква явна травма в областта на далака, имайки предвид реакцията на пострадалото лице;

-че травмата на далака е довела до масивен коремен кръвоизлив в рамките на около час,  който се явява непосредствената причина за смъртта; Тези твърдения на в. л. изцяло кореспондират с обясненията на двамата подсъдими досежно времевия интервал от момента на напускане дома на постр. след нанесения му побой до идването на екипа за ЦСМП, констатирала смъртта на постр.  

-че за да направи извод за нанесени не по- малко от 20 до 25 удара по главата, тялото и крайниците, в. л. се е базирало на констатираните медицински находки по тялото на пострадалия и локализираните удари по тялото му - три в областта на главата, пет места със счупени ребра,  в областта на корема не по-малко от три, четири удара, като изрично пояснява, че няма медицински критерий, на базата на който да каже с категоричност, дали ударите са  13 или 21, но в никакъв сбучай не са четири. /каквито са твърденията на двамата подсъдими/;

-че чрез обективните находки /мед. белези/ не могат да бъдат отграничени нанасените удари /първи, пети, десети и т. н. /, нито пък кое увреждане е причинено от кой точно удар, поради липсата на  медицински критерии за това; същевременно в. л. пояснява, че обясненията на двамата подсъдими относно местата на нанесените от тях удари по тялото на постр. изцяло кореспондират с обективните находки;

-че след последния нанесен удар в коремната област от подс. К., постр. Т. не е изпаднал в безсъзнателно състояние – налице е травматичен или хипоболемичен шок, състоянието, което което води до смърт, но изключващо мозъчна кома; този травматичен шок е и последица от изпитаното чувство на болка, вследствие на което е последвал срив в хемодинамиката, периферията, съзнанието; именно изпитаното чувство на силна болка е довело до изпадането в шок; пострадалият е бил жив, когато му е нанасян побоя; множеството счупвания в гръдната област водят до сериозно затруднение в процеса на дишане и е съпроводено с болка, с двигателен дефицит;

- че по време на нанасяне на всички удари, преди последния, постр. е изпитвал силни болки и страдания;

- че въпреки анестизиращия ефект на изпития алкохол от постр., той е изпитвал болка, предвид тежестта на нараняванията, т. к. скелета на тялото се троши в различни части вследствие на силните удари, което предполага изпитването на силна болка, т. к. пострадалият не е в безсъзнателно състояние;

 

Заключението по назначената на досъд. производство СХЕ установява, че в трупната кръвна проба на постр.  има наличие на 4,16 на хиляда етилов алкохол.

Чрез заключението по назначената на досъд. производство ДНК експертиза с обект на изследване вещи, принадлежащи на двамата подсъдими и на пострадалия и приобщени като веществени доказателства по делото се установява, че: изследваната кръв по дрехите на постр. и кръвта от обтривката от десен палец на подс. Св. В. принадлежи на постр. Т.; изследваният клетъчен материал от ноктените изрезки на постр. Т. произхождат от самия него; изследваната кръв от обтривките от среден пръст, от дланите и клетъчния материал по ноктените изрезки от двете ръце на подс. Св. В. произхожда от самия него; изследваната кръв по зелена на цвят блуза, принадлежаща на подс. Л. К., както и клетъчният материали от ноктените изрезки на двете му ръце, произхождат от самия него.

Заключението по СМЕ във връзка с освидетелстването на подс. В. установява наличие на две повърхностни рани на първи пръст/палец/ на дясна ръка и по гърба на дясна длан и две ожулвания в областта на коремната стена и под дясната гърда, които обуславят наличието на болка и страдание; причинени са по общия механизъм на удари с или връху твърди, тъпи/тъпоръбести предмети и повърхности и може да бъдат получени по начин и място, както сочат данните по делото, а именно, че ожулванията са получени при прескачане на оградата на пострадалия, а нараняванията на дясната му ръка, най- вероятно, са причинени при нанасяне на удари с юмрук по тялото на пострадалия.

Заключенията по назначените в хода на досъд. производство комплексни СППЕ по отношение на двамата подсъдими установяват, че:

- подс. К. не страда от психично заболяване; към момента на извършване на деянието е бил в състояние на не повече от средна степен на обикновено алкохолно опиване, като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си; към момента на извършване на деянието не е бил в състояние на силно раздразнение или друго емоционално състояние, пряко предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида или друго действие, от което е било възможно да настъпят тежки последици за него или за негови ближни, а е бил в състояние на скъсено афектно отреагиране, тоест действал е спонтанно, намирайки се в посоченото състояние на обикновено алкохолно опиване; той не страда от психично заболяване или физически недъг, който да го възпрепятства правилно да възприема и запаметява факти, може да дава достоверни обяснения за обстоятелства, които са от значение за делото; психичното му развитие съответства на календарната му възраст;

-       подс. В. не страда от психично заболяване; към момента на извършване на деянието той е бил в състояние на не повече от лека степен на обикновено алкохолно опиване, като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките; към момента на извършване на деянието не е бил в състояние на силно раздразнение или друго емоционално състояние, пряко предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида или друго действие, от което е било възможно да настъпят тежки последици за него или за негови ближни; може да дава достоверни обяснения за обстоятелства, които са от значение за делото; психичното му развитие съответства на календарната му възраст и полученото образование; личността му се характеризира със себенеудовлетвореност, преживяване на вина и общо безпокойство;

 

Така изложената фактология по делото, /идентична с установената от първостепенния съд / настоящата инстанция намира за установена въз основа на съвкупността от доказателства, които са безпротиворечиви и взаимнодопълващи, базираща се на заключенията по СМЕ, СХЕ, ДНК-експертизи и комплексните СППЕ; писмените доказателства; веществените доказателства; гласните доказателства - показанията на свидетелите Н, С.а, П. Б., Ц. Б., А., В., Т., М., Д., Н., С., П., К.и И. /последните две разпитани от въззивния съд/; частичните обяснения на двамата подсъдими К. и В.. Въз основа на преценката им съдът прави категорични изводи за конкретните действия на подсъдимите преди, по време и след деянието, както и настъпилия вследствие на тях вредоносен резултат.

За да формира посочената съвкупност, съдът прецени собствената достоверност на всяко от посочените доказателства. По делото са налице доказателства, които имат обективен характер – интерпретирани в експертни заключения по изследване на съществуващите в конкретната обстановка следи и предмети – по изготвените СМЕ, СХЕ и СМЕ по ВД, ДНК изследвания, СППЕ, както и писмени доказателства – протоколи за оглед, с приложени фотоалбуми, за доброволно предаване, веществени доказателства. За изследване на обстоятелствата по делото и разкриване на обективната истина са налични свидетелски показания, изясняващи подбудите за извършване на деянието, състоянието на двамата подсъдими преди, по време и след него, техните отношения /разговори и обмяна на реплики/ с постр. преди нападение над него при срещата им пред магазина в центъра на селото. Характер на косвени доказателства по делото имат свидетелските показания, изясняващи, че в деня на убийството подсъдимите са срещнали пострадалия и са отишли до дома му, включително и че са го търсили по-късно – св. Н е чул, че двамата подсъдими викат постр. да излезе пред дома си, след това е чул отправяне на закана за убийство към някого, а малко по-късно двамата подсъдими са потърсили в дома му постр. Пряко за факта на престъплението сочат самопризнанията на двамата подсъдими, както и находките по пострадалия и мястото, където е бил намерен, които съдържат непосредствена информация за случилото се.

Обясненията на двамата подсъдими като цяло не противоречат на останалата доказателствена маса, същите правят самопризнания от  началото на наказателното производство относно причините, довели до желанието им за саморазправа с постр. и нанесения му побой, като твърдят, че не са искали да го убият, омаловажавайки броя и вида на нанесените удари. Настоящата инстанция намира тезата им за защитна такава, /целяща да оневини действията им и омаловажи настъпилия вредоносен резултат/ и опровергаваща се от доказателствата по делото, поради което в тази им част не кредитира обясненията им.

Показанията на двете свидетелки – К.и И. – /първата -майка на подс. В. и живееща на съпружески начала с подс. К., а втората – живееща на съпружески начала с подс. В. и майка на двете му невръстни деца/, разпитани от настоящата инстанция допълват възприетата от първоинст. и настоящия съд фактология по делото – същите са възприели уплашеното състояние на подс. В. след деянието, когато се е прибрал в дома, като преразказват неговата версия за случилото се, допълвайки я и с пояснения във връзка с действията му по сигнализиране на ЦСМП и полицията. От друга страна, чрез показанията на тези свидетелки се извличат характеристични данни за личността на двамата подсъдими. Въпреки явната заинтересованост на двете свидетелки от изхода на делото, въззивният съд счита показанията им за достоверни и непротиворечащи на останалата доказателствена съвкупност, поради което ги кредитира.

 

В хода на досъд. производство /л.33 от п.3 на ДП/ и пред първоинст. съд /л. 178-на гърба от НОХД/ относно извършеното убийство и възприятията му в този ден, слуховете в селото по адрес на подсъдимите и семействата им, както и  за характеристични данни на двамата подсъдими е било разпитано в качеството на свидетел лицето П. И.. Предвид на това, че същият е участвал в наказателното производство в друго процесуално качество - бил е поемно лице при извършения оглед на местопроизшествие на 14.02.2016г /л. 5-7 от п. 1 на ДП/ и забраната на нормата на чл. 118 ал. 1 т. 3 от НПК, показанията му следва да бъдат изключени от доказателствената маса.   

 

По отношение обосноваността на заключенията по изготвените на досъд. производство СМЕ, СХЕ и СМЕ по ВД, ДНК изследвания и СППЕ: както първоинст. съд, така и ревизиращата инстанция не намира основания за съмнение в тяхната обективност, правилност и обоснованост, а също и досежно компетентността на изготвилите ги вещи лица. Защитата на подс. В. е изразила несъгласие по същество със заключенията по СМЕ и СППЕ, оспорвайки същите и предлагайки на съда, да ги приеме за неправилни, с искане за назначаване на нови такива. Тези доводи не могат да бъдат споделени: на първо място, следва да се отбележи, че страните /въпреки демонстрираното познание по съдебна медицина и психология от страна на адв. Г. Г./ / не притежават специални знания в тези насоки и поради това чл. 144 от НПК вменява в задължение назначаването на експертизи в подобни случаи. В. л. са дали компетентни заключения по тези експертизи /три СМИ и 2 СППЕ за двамата подсъдими/, защитили са ги пред първонист. и въззивния съд, включително давайки допълнителни пояснения, поради което нито у първоинст. съд, нито у настоящата инстанция възниква съмнение в тяхната обоснованост. Изводите на в. л. не са изолирани от цялостната доказателствена съвкупност, напротив, както бе отбелязано по-горе, те съответстват на възприятията на редица свидетели, на писмените  и веществените доказателства, включително отчасти на обясненията на двамата подсъдими. В контекста на изложеното следва да се разглежда доводът на защитата за допуснато нарушение на процесуалните правила с недопускането от първоинст. съд на доказателствени искания /назначаване на нови СМЕ и СППЕ /.

 

Като цяло следва да се отбележи, че първоинстанционният съд е събрал всички необходими и относими към предмета на доказване фактически данни, които допринасят за изясняване и разкриване на обективната истина, установил е една подробна, точна и правилна фактическа обстановка. За да възприеме именно тази фактическа обстановка СОС е направил анализ на събраните доказателства, съпоставяйки ги поотделно и в съвкупност. Всички те са правилни и изцяло се споделят от въззиивния съд.

 

Съставът на АС-Варна намира, че първоинстанционният съд на база на правилно установената фактология по делото, е достигнал и до законосъобразни правни изводи. С действията си двамата подсъдими К. и В. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 116, ал.1 , т.6, предл. „ второ“ и „трето“  във вр. с чл. 115 във вр. с чл.20, ал.2 от НКна 14.02.2016 г. в с. Пожарево, обл.Силистра, в съучастие помежду си като съизвършители, те умишлено са умъртвили Т.С.Т. (55 годишен) от същото село, като деянието е извършено по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост.

 

Доколкото основното възражение на защитниците на двамата подсъдими касае правната оценка на извършеното от тях, настоящият съд счита за необходимо да посочи следното:

-на първо място, се споделят изцяло правните съображения на първостепенния съд досежно извършеното от подсъдимите деяние от обективна страна: правилно първоинстанционният съд е приел, че са осъществени квалифициращите признаци на състава по чл.116 от НК - точка 6 във връзка с начина на извършване на деянието– „по особено мъчителен начин за постр“ и „с особена жестокост”. Същите се обуславят, на първо място от продължителността на нанесения побой, интензитета и вида на ударите и причинените увреждания на пострадалия. Заключенията по изготвените СМЕ /на трупа и по писм. данни/ установяват множество следи и увреждания от нанесения побой - множество мекотъканни наранявания по главата, гръдния кош и крайниците, двустранно счупване на ребра, счупване на костите на лява предмищница, разкъсвания на далака с развитие на масивен коремен кръвоизлив, кръвонасядания по диафрагмата, оментума, червата и мезото на червата., пострадалияте била в критично състояние. В резултат на побоя постр. е изпаднал травматичен шок и безпомощно състояние, лишаващо го от възможността да се придвижи и потърси помощ; причиняването на тежките механични увреждания в областта на главата, гръдния кош, ляв горен крайник и коремна кухина, свързани със счупвания на костни структури и разкъсване на паренхимен коремен орган, свързани с изпитване на остра и продължителна болка, експресията на която са били викове и стенания от негова страна. По време на нанасяне на всички удари, преди последния, постр. е изпитвал силни болки и страдания и въпреки анестизиращия ефект на изпития алкохол от него, той е изпитвал болка, предвид тежестта на нараняванията, т. к. не е бил в безсъзнателно състояние. Непосредствена причината  за смъртта е с травматичен характер поради нанасяне на несъвместими с живота увреждания на далака, които за кратко време са довели до развитие на остър коремен кръвоизлив. Поначало следва да се отбележи, че квалифициращият убийството обективен признак „особено мъчителен за убития начин” не е медицинско понятие (дори и по характеристика), а правно - нормативно закрепено в НК. Действително, за установяване на наличието му се ползват специални знания от областта на медицината, но не може да се приеме, че за установяването му следва да се взема предвид „водещата роля” на някои от уврежданията. В П №2/1957 г. Пленума на ВС в т.15 е приел, че „под особено мъчителен начин за убития, се разбира начин, който причинява изключителни страдания на жертвата...с множество удари, чрез постепенно задушаване и др.”. Това Постановление е изменено и допълнено с Постановление №7/1987 г. на Пленума на ВС - в същия смисъл. В постоянната си практика ВКС, не е отстъпвал от това разбиране. В същото постановление и в същата точка е дадено задължително тълкуване и на „особена жестокост”- състава е налице, когато при извършване на убийството деецът е проявил изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност или садизъм, характеризиращи го като жесток човек, или иначе казано това квалифициращо обстоятелство касае деецът, а не начина на извършване на убийството, който визира „особено мъчителния за убития начин”.
Всички травматични увреждания в областта на главата и тялото на постр. не могат да се обяснят само с два три удара /както твърдят подсъдимите/, а са резултат от множество удари. Прижизнеността на причиняване на травмите и тяхната локализация  безспорно са довели до особени мъки и страдания на жертвата, категорично значително надхвърлящи болките и страданията при обикновеното убийство;

- на второ място, следва да се отбележи от настоящата инстанция, че не се споделят развитите съображения от СОС досежно субективната съставомерност на извършеното деяние от двамата подсъдими,и по-точно, че същите са действали при условията на пряк умисъл: Съгласно теорията и константната съдебна практика, вината като субективен елемент на престъплението е свързана с определено психическо състояние на дееца, отразяващо негово лично отношение към общественоопасния характер и общественоопасните последици. Решавайки въпроса за нейното съдържание при престъпните деяния против личността, съдът е длъжен да изхожда от съвкупността на всички обстоятелства, при които е осъществено престъпното посегателство, да отчете предшествуващото поведение на виновния и пострадалия, техните взаимни отношения, способа и оръдието на престъплението, броя и силата на ударите, тяхната насоченост и характера на нараняването. За да е налице субективният състав на умишлено убийство е необходимо да бъде установено, че деецът е искал да причини смъртта на пострадалото лице, или целейки друг правомерен или неправомерен резултат, да е допускал настъпването на същата, съгласявайки се или безразлично отнасяйки се към нея. Съзнаването от подсъдимия на общественоопасния характер на нанасянето на множество удари по жизненоважни части на тялото на пострадалия, предвиждането на общественоопасните последици на деянието–причинени телесни увреждания, водещи като закономерност или възможност до летален изход, и демонстрираното желание за настъпването на този резултат или допускането на същия, указва на наличие на пряк или евентуален умисъл за убийство, сочейки на обстоятелството, че умисълът за причиняване на телесна повреда прераства в умисъл за лишаване от живот. В конкретния казус инкриминираната дейност на двамата подсъдими Коларови В., обективирана в проявена агресия след употреба на алкохол и под влияние на дочути слухове по техен и не семейството им адрес, с поставен акцент на механизма на нанесения жесток побой на постр. Т., възрастовите и физически особености на пострадалото лице, и медико-биологичните характеристики на получените телесни увреждания, води до категоричното и безусловно заключение за умишлено извършено деяние. Преценявайки противоправния акт в контекста на установеното досежно повода за упражненото насилие /че постр. е разпространявал клеветнически твърдения в общото населено място за подс.К. и майката на подс. В./ и употребата на значително количество алкохол от двамата подсъдими, довело до сериозно занижаване на волевите им задръжки от една страна, а от друга – и до ескалация на агресивното им желание за саморазправа с постр., въззивната инстанция приема проявление на евентуален алтернативен умисъл при извършване на престъплението. Характеристиките на визираната форма на виновно поведение сочат на варианти на волевата насоченост на дейците към причинения вредоносен резултат, и са свързани със степента на определеност и конкретизация на общественоопасните последици в тяхното съзнание, при което е възможно последните да бъдат очертани не само при една точна тяхна индивидуална определеност, но в известни по-общи рамки или в различно отношение една към друга. Същите индицират на неправомерни прояви за постигане на различни резултати- нанасяне на жесток побой или причиняване на смърт, която без пряко да преследват са допускали, като са очаквали настъпването на един, който и да е от тях. Двамата подсъдими са малтретирали един паднал вече по гръб невъоръжен и също алкохолно повлиян доста по-възрастен от тях човек чрез множество удари с юмруци и ритници в жизненоважни части на главата и човешкото тяло , като са съзнавали, че не може да отмерят насилието си по начин да го ограничат само до причиняването на телесни повреди, изразяващи се в накърняване телесния интегритет и да изключат травми, несъвместими с живота, поради което в съдържанието на умисъла им се включва и представата за възможност от летален изход. Двамата подсъдими, причинявайки телесните увреждания на постр. са предвиждали, че от действията им с оглед реализирания механизъм на бруталния акт и неговия интензитет, и предвид състоянието и възрастта на постр. Т. има вероятност да настъпи този страничен общественоопасен фатален резултат. за предотвратяването на който същото не полага усилия, като не предприема необходимите мерки за преодоляване на критичната ситуация. Подкрепа на този извод е реакцията подс. В., който в един момент, осъзнавайки извършваното от тях с подс. К. и критично състояние на постр. Т., е опитал да възпре втория подс., допускайки, че са причинили по-сериозни увреждания на постр. от първоначално замисленото. Това и аргументира извода, че двамата подсъдими съзнателно се съгласяват с настъпването на смъртта, отнасяйки се към нея с безразличие./П2/57 година , Р 57/79 година на ОСНК, Р 59/84 година на ОСНК, Р63/88 година на ОСНК, Р 172/73 година на І н.о., Р574/75 година на ІІ н.о., Р366/77 година на ІІ н.о., Р 71/79година на ІІ н.о., Р406/79 година на І н.о., Р188/80 година на ВК , Р171/82година на І н.о. и Р163/88 година на І н.о. на ВС на РБ/.

 

Изложеното опровергава твърденията на защитата на подсъдимите, за това, че ако са целяли смъртта на постр. , те са имали в каруцата брадва и са могли да я използват.

 

В контекста на изложеното следва да се разглежда възражението на защитата на подс. В. за наличие на ексцес  в действията на подс. К. и настъпилия вредоносен резултат, което настоящата инстанция също намира за неоснователно: при така установената конкретика в поведението и действията на подс. В. преди и по време на извършване на деянието, безспорно е налице и общност на умисъла, обективиран в координираните му действия с втория подс.- К.. Докато подс. К. с вилата и надвесен над мрежата е удрял постр. Т. по тялото, а последният е отстъпвал назад, падайки по гръб на земята, подс.В. е прескочил оградната мрежа, влязъл е в двора и е започнал да нанася удари с крака по тялото на постр. Вторият подс. - К. също прескочил мрежата и се включил в нанасянето на удари с крака. Субективният обединяващ момент на съизвършителството е конкретният общ умисъл на съпричастните към осъществяването на определено престъпно деяние, при който всеки от тях при реализиране на своята проява съзнава, че участва в изпълнението на неправомерното посегателство заедно с други лица, и иска или допуска от така съчетаната дейност да бъде извършено престъплението, съответно да бъдат предизвикани вредоносните последици. Настоящият случай не индицира на правния институт „ексцес” /отклонение/ от умисъла, когато извършеното престъпление надхвърля интелектуалните и волеви параметри на общия умисъл на съпричастните към осъществяването на престъплението лица, като всеки един съучастник отговаря в рамките на онова, което се обхваща от неговия умисъл.

 

Като несъстоятелни се преценяват възраженията на защитата на подс. В. за наличие на признаците на престъпленията по чл.118 и 119 НК. От заключението по изготвената СППЕ на подс. В., защитена компетентно от в. л. в с. з. пред СОС се установява безспорно, че подсъдимият не е изпаднал в състояние на афект, нито пък имало данни за това, да е отблъсквал някакво противоправно нападение срещу себе си. Приетият алкохол само е способствал за притъпяване на сетивата му, като е мотивирал противоправното му действие, но по време на деянието подс. е бил вменяем и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си. В подкрепа на заключението на в. л. за липса на твърдения от защитата „кумулиран“ афект е установеното от фактическа страна във връзка с действията на подс. В. във времето в деня на убийството: след като разбрал от св. Б.и, че постр. разпространява слухове в селото по повод моралния облик на майка му, подс. В. в течение на около 2 часа на три пъти е отивалв дома на постр. за да „се разбере с него“!!!

 

Един от основните доводи на защитата е за съставомерност на действията на двамата подсъдими по чл. 124 от НК, т.к. липсвал умисъл за умъртвяване на постр. Т.. Настоящият състав на АС-Варна не споделя това виждане по следните съображения: нанесен е жесток побой от двама млади мъже на възрастен и алкохолно повлиян паднал на земята човек. Ударите са множество, нанесени са почти едновременно от двамата подсъдими и са насочени по жизненоважни части на човешкото тяло. По никакъв начин не може да се изключи съзнаването от страна на двамата подсъдими, че упражненото насилие може да се ограничи само до  причиняването на телесни повреди. Обстоятелството, че подс. В. е проверил дали постр. има пулс след изпадането му в травматичен шок и безпомощно състояние затвърждава сформирания извод у съда, че умисълът му включва и представата за възможност от летален изход. В този смисъл и Решение № 67 от 14.II.1983 г. по н. д. № 42/83 г., II н. о., Решение № 2 от 18.02.1988 г. по н. д. № 686/1987 г., I н. о., Решение № 31 от 29.I.1969 г. по н. д. № 807/69 г., II н. о.

 

Всичко изложено по-горе обуславя извода за правилност и законосъобразност на така постановената от СОС присъда, респективно, за неоснователност на жалбите на двамата подсъдими В. и К.  в тази им част.

 

По отношение справедливостта на наложените наказания: съставът на въззивната инстанция намира същите за несправедливи, т. к. с оглед целите на наказанието, визирани в нормата на чл. 36 от НК, те са завишени и като такива - прекалено тежки и несъразмерни на извършеното.

На първо място, е необходимо да се отчете, че и двамата подсъдими К. и В. са реабилитирани по право и поради това не следва да се отчита като отегчаващо отговорността им обстоятелство предходното им осъждане. /както е сторил първоинст. съд в мотивите към присъда, за разлика от диспозитива й/.

На следващо място следва да се има предвид, че и двамата подсъдими, от момента на привличането им в качеството на обвиняеми, са оказали пълно съдействие на разследващите органите, като са направили и самопризнания, отричайки и омаловажавайки интензитета и броя на нанесените по пострадалия удари.

По отношение на подс. В.: касае се за млад човек – на 20 години /възраст много близка до навършено пълнолетие/, със сравнително добри характеристични данни, живеещ на съпружески начала с майката на двете си невръстни деца / С.С.В.-роден през 2015г и М.С.В.-род. през 2016г/, за което семейство той полага грижи; изразил е искрено съжаление за извършеното и най-вече, за  настъпилата смърт на постр. Т.; следва да се отчете, че именно подс.В. е направил опит за преустановяване на побоя, съобщил е  на тел. 112- първоначално до ЦСМП за нужда от помощ на пострадалото лице, а впоследствие, разбирайки, че то починало – е съобщил в полицията за извършеното престъпление. Практически, за този подсъдим е налично само едно отегчаващо отговорността обстоятелство, и то употребеното въпросния ден количество алкохол /лека степен на обикновено алкохолно опиване/, довело до неразумни действия и отслабени задръжки, съответно и принизен ценностен праг.

 

С оглед на изложеното, наказанията и на двамата подсъдим следва да бъдат редуцирани:

 

-          на подс. К. към минималния, предвиден в закона размер, а именно на 15 /петнадесет години/ лишаване от свобода, което той следва да изтърпи при същия  затв. режим –„строг”;

 

-              на подс В., поради наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на  чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, наказанието следва се определи под предвидения минимум, а именно 10 /десет години/ лишаване от свобода, което той следва да изтърпи при същия  затв. режим –„строг”;

 

Предвид гореизложеното, съставът на АС-Варна  достигна до извода, че присъдата на Окръжен съд – Силистра не страда от пороците, наведени в жалбите във връзка с правилността и законосъобразността й, същата следва да бъде изменена само по отношение размера на наложените на двамата подсъдими К. и В. наказания лишаване от свобода, като те бъдат намалени.

 

При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, не се констатираха нарушения /допуснати на досъдебното производство или в с. з./, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

 

Водим от горното и на основание чл. 337 ал. 1 т. 1 и чл. 338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ИЗМЕНЯ присъда № 16 на ОКРЪЖЕН СЪД – Силистра по НОХД № 337/16г. по описа на същия съд, постановена на 28.03.2017г. в частта относно наложените на двамата подсъдими Л.К. и С.В. наказания, като намалява същите:

 

-               на 15 /петнадесет години/ лишаване от свобода - за подс. Л.К.;

 

-              на 10 /десет години/ лишаване от свобода – за подс. С.В., на основание чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК;

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                    2.