РЕШЕНИЕ

217

 

гр. Варна, 04.12.2018 г.

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЯНКА ЯНКОВ

                                                         ЧЛЕНОВЕ:ЖИВКА ДЕНЕВА

                                                         СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

 

Секретар П.П.

Прокурор МИЛЕНА ГАМОЗОВА

След като разгледа, докладваното от съдия Ж.Денева

НДВ №247 по описа за 2018 г. на АС-Варна

 

 

Производството по делото е образувано по молба на осъденото лице И.И.К., срещу Решение №35/2018 г. на ОС-Търговище, постановено по ВНОХД №225/2017 г., с което е била изменена присъда №53/15.11.2016 г. по НОХД №104/2016 г., по описа на РС-Търговище.

Моли настоящата инстанция да възобнови производството по ВНОХД №225/2017 г. по описа на ТОС, като незаконосъобразно и постановено при липса на мотиви и да се върне делото, за ново разглеждане  от друг състав на съда.

Съдът след като се запозна с материалите по делото консатира следното:

 С Решение № 270/06.11.2017 г. по НДВ № 356 по описа за 2017 г. на Апелативен съд-Варна е било възобновено производство по ВНОХД № 239/2016 г, по описа на ОС-Търговище, след като е отменено въззивно Решение № 2/01.02.2017 г., постановено по същото дело, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Възобновеното въззивно производство е било образувано по жалба на подсъдимия И.И.К. против Присъда № 53/15.11.2016 г. по НОХД № 1047 по описа за 2016 г. на PC-Търговище, с която същият е признат за виновен в това, че на 15.04.2016 год. в гр.Търговище, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Джип Гранд Чероки“ с per. № Т 77 81 КТ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1.52 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което на основание чл. 343б, ал.1 във вр. с чл. 54 и чл. 36 НК е било наложено наказание една година лишаване от свобода, както и глоба в размер на 300 лева. На основание чл. 66, ал. 1 НК изтърпяването на така наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание на чл. 343г НК на подсъдимия било наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година, считано от влизане на присъдата в сила.

В с.з. при разглеждане на делото, молителят поддържа молбата си и моли същата да бъде уважена.

Представителят на АП-Варна излага становище, че направеното искане за възобновяване на делото и отмяна на съдебния акт е основателно и моли същата да бъде уважено.

От фактическа страна, съдебните инстанции са приели за установено следното:

Подсъдимият И.И.К. е роден на *** ***. Същият е неосъждан.

Вечерта на 14.04 срещу 15.04.2016 г. поде. К. употребил алкохол, след което предприел управление на лек автомобил „Джип Гранд Чероки“ с per. № T 7781 КТ. Около 1,30 часа, в гр. Търговище, с управлявания от него автомобил подс. К. ***, покрай дискотека „Планета Пайнер“, отдалечил се в посока ул. „Кюстенджа“ и завил по последната. Няколко минути по-късно той се върнал по същия път, като на ул. „Стефан Караджа“ направил обратен завой и паркирал автомобила на паркинга срещу дискотеката. По същото време в района патрулирали свидетелите Г.Г. и Д.Д., полицейски служители в РУ „Полиция“ - Търговище. Техният служебен автомобил бил паркиран пред казиното до дискотека „Планета Пайнер“, а те се намирали в близост до него. На полицейските служители направило впечатление високата скорост, с която лекият автомобил „Джип Гранд Чероки“ преминал покрай тях, поради което св. Г. решил да направи забележка на шофьора. Той проследил движението на автомобила и когато забелязал, че спира на паркинга, се насочил към него. Докато вървял, видял как поде. К. слязъл от вратата, намираща се откъм шофьорското място. При това св. Г. забелязал, че в автомобила няма други лица. Той поискал документ за самоличност от подсъдимия и му обяснил, че се е движил с превишена скорост. Докато разговаряли, полицейският служител усетил в дъха на поде. К. мирис на алкохол, поради което го приканил да го придружи до патрулния автомобил за извършване на проверка за алкохол. По радиостанция св. Г. се свързал с дежурните си колеги от пътна полиция за съдействие и на място пристигнали свидетелите С.В. и Т.Д.. Те извършили на поде. К. проба за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7410 с фабр. № ARDN 0048, който отчел съдържание на алкохол в кръвта на подсъдимият - 1,32 промила. На подсъдимия е съставен АУАН № 578545/15.04.2016 г. и издаден талон за медицинско изследване. Последният бил придружен от св. Д. до ЦСМП-Търговище, където дал кръвна проба.

По делото били назначени три съдебно-химически експертизи - две на досъдебното производство и една в съдебната фаза.

Съгласно заключението по първата експертиза, при която кръвта е изследвана по метода Видмарк, концентрацията на етилов алкохол в кръвта на подсъдимия се установило, че е налице 1,30 на хиляда.

При втората и третата съдебно-химическа експертиза кръвната проба била изследвана по газхроматографския метод, като при първата е констатирано наличие на етилов алкохол с концентрация 1,52 на хиляда, а при втората - 1,42 на хиляда.

От заключението по последната експертиза е видно, че е даден отговор и на въпроса доколко приемът на посочените от подс. К. лекарства и хранителни добавки би могъл да се отрази върху концентрацията на алкохол в кръвта му.

 В даденото заключение на вещото лице и разпитано в с.з. при разглеждане на делото е видно, че медикаментите и хранителните добавки, които е приемало осъденото лице не влияят на установеното съдържанието на алкохол в кръвта на осъдения К.. Предвид на това възражението на защитата на К. е неоснователно по горните причини.

По делото била назначена и видео-техническа експертиза на записите от камерите на автомобила на пътна полиция. От заключението на същата се установило, че К. е бил сам в лекия автомобил.

От доказателствата по делото е видно, че първата експертиза е изготвена по метода Видмарк, а другите две - по газхроматографския метод. Действащата към инкриминираната дата била Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употреба на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС е допускала и двата метода, като не дава предимство на нито един от тях.

 От разпита на вещото лице Демиров в съдебно заседание е видно, че методът Видмарк е доста по-остарял. За разлика от него, газхроматографският метод е автоматизиран и при него специализираната апаратура извършва цялото изследване. Същото заключение дава и другото вещо лице.

На базата на разясненията, дадени от експертите, въззивният съд е приел газхроматографския метод за по-надежден, поради което е счел, че експертизата, изготвена по метода Видмарк, не следва да бъде кредитирана.

         Установяването на горните факти е станало причина за отмяна на решението на ОС-Търговище от АС-Варна, като са били дадени подробни указания. Видно от повторния съдебен акт е, че всички дадени указания от АС-Варна са били изпълнени от въззивната инстанция. Мотивите на съда са правилни и подробно обосновани, като в същите е посочено кои доказателства кредитира, на какво основание и кои не. Апелативната инстанция изцяло възприема обосновката в съдебния акт, като правилна и кореспондираща изцяло със събраните доказателства по делото.  

Правилно ОС-Търговище е възприел налична концентрация на алкохол в кръвта на осъденото лице 1,42 на хиляда, тъй като е по благоприятния резултат за осъденото лице, установена по газхроматографския метод на изследване, който е и по прецизния такъв.

         Предвид гореизложеното съдът счита, че постановения съдебен акт от ТОС е законосъобразен, обоснован и правилен, поради което не е налице основание за възобновяване на производството по делото и нова разглеждане на същото.

         Материалният закон е правилно приложен, не са допуснати нарушения на процесуални правила при разглеждане на делото, както и наложеното наказание е определено справедливо, след като съдът е отчел отегчаващите и смекчаващи вината обстоятелства и е наложил по вид и размер справедливо наказание.

Предвид горното съдът счита, че не са налице регламентираните основания в НПК чл.422, поради което не следва възобновяване на производството по делото, а молбата за същото на осъденото лице, следва да бъде оставена без уважение.

 

Водим от горното и на основание чл.424 ал.1 от НПК съдът,

 

РЕШИ:

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъденото лице И.И.К. за отмяна на Решение №35/2218 г. на ОС-Търговище и възобновяване на ВНОХД №225/2017 г. по описа на ОС-Търговище.

         Решението е окончателно и не подлежи на жалба и протест.

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: