Р Е Ш Е Н И Е

 

157

 

14.11.2013 година, Град Варна

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД                                    

Наказателно отделение

На двадесет и пети октомври 

Година две хиляди и тринадесета  

В публично заС.ие в следния състав:

                      

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

                            ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

 

 

Секретар Г.Н.

Прокурор В. Мичев

като разгледа докладваното от съдия Павлина Димитрова ВНОХД №  248 по описа на съда за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:

 

Варненският окръжен съд, с  присъда по НОХД № 651/13г по описа на същия съд, постановена на 15.07.2013г е признал подсъдимия С. А. Ж. ЗА ВИНОВЕН в извършване на деяние, наказуемо по чл.343А, ал.1, б.”г”, вр. чл. 343, ал.3, б. „б", пр.1, вр. чл. 342, ал.1, т.3 от НК за това, че на 08.07.2012г. в землището на с. Оборище, Варненска област, по пътя от с. Оборище към с. Генерал Киселово - с. Ведрина, обл. Варна, в района на железопътен прелез на км. 43+880 от междугарието жп. гара Дончево - жп. гара Вълчи дол, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Голф" с per. № В 33 11 PC нарушил правилата за движение  по пътищата – чл.52,т.2 и чл.53, ал.1 от ЗДП и по непредпазливост причинил смърт на повече от едно лице, а именно на Р. Ф.Ж. и С.Ж., като след извършване на деянието направил всичко зависещо от него да оказване помощ на пострадалите. На подс. е наложено наказание при условията на чл. 58а ал. 1 от НК – лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца, изтърпяването на което е онложено по реда на чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3 години. На основание чл. чл.343 Г от НК е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА.

Със същата присъда подсъдимия Ж. е бил оправдан по първоначално възведеното обвинение по смисъла на чл. чл. 343, ал.3, б. „б", пр.1, вр. чл. 342, ал.1, т.3 от НК, както и да е извършил нарушение на чл. 6 т. 1, вр. чл. 12 ал. 5, чл. 51 ал. 1 и ал. 3 от ЗДП.

На основание чл. 45 вр. Чл. 52 от ЗЗД подс. Ж. е осъден да заплати на гр. ищец и ч. обвинител Е.Х. обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на деянието в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва считано от деня на увреждането, като искът е отхвърлен до предявения размер от 100 000 лева; подс. е осъден да заплати и д. т. върху уважения гр. иск, както и направените по делото разноски.  

 

Въззивното производство е образувано по жалби на гр. ищец и ч. обв-л Х. и на защитника на подс. Ж.- адв. М. Р..

В жалбата на  гр. ищец и ч. обв-л Х. се оспорва изцяло правилността на така постановената от ВОС присъда – навеждат се доводи за неправилно разглеждане на делото по диференцираната процедура по реда на глава ХХVІІ от НПК; оспорват се изводите на съда досежно приложението на матер. закон по смисъла на чл. 343А от НК и нарушените разпоредби по ЗДП; оспорва се уважения размер на гр. иск  във връзка с претърпените неимуществени вреди. Исканията пред настоящата инстанция  за в няколко насоки: - за отмяна на първоинст. съд. акт и връщане на делото за ново разглеждане от съда; за изменение на присъдата и осъждане на подс.  по първоначално възведените обвинения я по НК и ЗДП, както и за увеличаване на определеното наказание и отмяна на приложението на чл. 66 от НК; за уважаване на гражд. претенция до предявения размер.

Подс. Ж. чрез защитника си оспорва присъдата само в гражданско-осъдителната й част досежно размера на уважения от първоинст. съд гр. иск и моли за намаляването му до 25 000 лева.

 

В съдебно заС.ие пред състава на въззивния съд жалбите се поддържат от страните, като се излагат и допълнителни доводи.

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност и на двете жалби.

Подс. Ж. в последната си дума пред настоящата инстанция изразява съжаление за станалото и отново заявява, че се признава за виновен.

 

След преценка на доводите на страните и становището на представителя на АП-Варна, както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл. 313 и 314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира следното: жалбите са подадени в срок и отговарят на изискванията на НПК, поради което са допустими. За да се произнесе по тяхната основателност, настоящия състав на въззивния съд съобрази следното:

 

Съдебното производство пред ВОС е проведено по реда на глава XXVII от НПК, т. к.: 1. подсъдимият Ж. е направил подобно искане и е заявил, че признава фактите и обстоятелствата, изложени в  обв. акт, не желае да се събират доказателства за тях или нови такива; 2. съдът е установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти. При констатиране на тези две предпоставки, правилно и законосъобразно първоинст. съд е приел, че  самопризнанието на подс. се подкрепя от събраните по делото доказателства в досъд. пр-во, след което е провел съд. производство по диференцираната процедура по смисъла на чл. 371 т. 2 от НПК и е приел фактическата обстановка, изложена в обв. акт, а именно: Подсъдимият С.Ж. и пострадалата Р. Ж. били съпрузи. От брака им се родило дете -  С., което към инкриминираната дата било на 11 години. Тримата живеели в гр.Варна.

На 08.07.2012 год. Ж. потеглил с л.а. Фолксваген „Голф" с ДК № В 33 11 PC от гр. Варна за гр.Добрич. С него пътували съпругата му - Р. Ж., която седяла на предна дясна седалка и дъщеря му - С. Ж. - на задна дясна седалка. При пътуването трябвало да вземат от с.Страхил бабата на Р. Ж.. Пътят им минавал през с.Оборище, Варненска област. В землището на селото се намирал ЖП -прелез. Същият представлява пресичане на текущия ЖП път от междугарието ЖП гара Вълчи дол - ЖП гара Дончево /в километър 43+880/ с третокласния асфалтов път, който преминава от с. Оборище към второкласен автомобилен път с. Ведрина - с. Генерал Киселово. ЖП - прелезът бил неохраняем, без бариерни механизми. Той бил двустранно сигнализиран с необходимите пътни знаци - Б2 - „СТОП" и А 34.1-ЖП прелез с един коловоз. Прелезът бил съоръжен с автоматично прелезно устройство за звукова и светлинна сигнализация. Към инкриминираната дата сигнализацията била изправна. Около 15.15 часа автомобилът, управляван от Ж., се намирал на посоченото място. Пътят бил с ширина на пътното платно 7 м., запрашен, с оскъдни разпилявания от зърно по платното. Железният път бил сух и изправен, като непосредствено след прелеза в посока ЖП гара с.Дончево образувал силно изразена дясна крива, гледано с лице ЖП гара с.Дончево. От страната на с. Оборище, непосредствено до ЖП пътя се намирал земно - насипен овраг с максимална височина над ЖП пътя от 1.3 метра. Допълнително съществувала и денивелация между най - високата точка на оврага и нивото на асфалтовия път и прелеза, като оврагът се намирал на по-високо ниво, имало и храстовидна растителност.

По времето, когато подсъдимия наближавал прелеза, от ЖП гара с.Дончево към ЖП прелеза се движел подвижен ЖП състав/влак № 28991/, състоящ се от два локомотив с номера 07-61 и 07-67. Съставът бил управляван от локомотивния машинист - св. С.. Влакът се движел със скорост от 51 км.ч. При наближаване на прелеза съответният попътен ЖП-светофар сигнализирал на машиниста, че прелезната инсталация на ЖП прелеза е задействана и подавала светлинен и звуков сигнал, забраняващ на нерелсови превозни средства да навлизат в прелеза.

Подсъдимият стигнал до ЖП прелеза, но не обърнал внимание на подаваната звукова и светлинна сигнализация, не спрял преди прелеза и без да се увери, че преминаването е безопасно, навлязъл в него. Тези негови действия били наблюдавани от св.С.. Той забелязал, че подсъдимият изобщо не спрял преди прелеза, като в този момент локомотивът се намирал на по-малко от 50 метра от прелеза. Свидедетелят незабавно предприел „екстрено задържане", като привел спирачните механизми на целия ЖП състав в състояние на максимално спирачно усилие, но въпреки това не успял да преустанови движението на влаковата композиция преди прелеза. От назначената по делото експертиза се установява, че при движение с посочената скорост пълният спирачен път на влака е 152 м, като само подготвителният спирачен път, включващ времето за реакция на машиниста и за сработване на спирачните механизми е бил в размер на 42 м.

Подс.Ж. възприел наближаващият от дясна страна по посока на движението му влак след като автомобила бил навлязъл в габарита на железния път и нямал никаква възможност да спре на това място. Той натиснал докрай педала на газта в опит да изнесе автомобила, но поради запрашеността на пътя не успял да стори това. Последвал удар на преден десен буфер на влака в областта на задната дясна част на автомобила. Колата се завъртяла около вертикалната си ос и била изхвърлена встрани от ЖП пътя. Влакът продължил още около сто метра и спрял.

В първия момент Ж. изпаднал за кратко в безсъзнателно състояние. Когато дошъл в съзнание видял, че съпругата и дъщеря му са пострадали и не са контактни. Той решил да окаже помощ първо на съпругата си, тъй като преценил, че нейното състояние е по-добро, а и тя била с медицинско образование и се надявал да окаже помощ на по-тежко пострадалата им дъщеря, в случай, че дойде в съзнание. За целта изнесъл Р. Ж. през вратата на автомобила и започнал да прави опити за реанимация чрез изкуствено дишане. Тя не дошла в съзнание, при идването на медицинския екип било констатирано, че е починала.

Пострадалата С. Ж. била извадена от автомобила по-късно след идването на място на специализирани екипи. Тя починала при транспортирането й с екип на ЦСМП за МБАЛ „Св. Анна" - гр. Варна.

Сигнал за станалото ПТП бил подаден в 15.18 часа от св. Румен Желязков, който се обадил до национална система „112". Именно след неговия сигнал към мястото били насочени медицински и аварийно -спасителни екипи.

От заключението по назначената СМЕ се установява, че вследствие на ПТП Р. Ж. е получила тежка гръдна травма, представена от контузия на белите дробове, масивния хемоторакс 2,3 л кръв /в дясната плеврална кухина/, вдишване на кръв във белите дробове, колапс на десния бял дроб, луксация на първи - втори шийни прешлени, счупване на десни ребра от 4-то до 8-мо включително по една и две фрактурни ивици, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, кръвонасядане по меките тъкани на главата, шията, десни ребра, масивни кръвонасядания около описаните счупвания, разкъсване в областта на капсулата на слезката, кръвонасядане по дясната половина на челото, ожулвания по лицето, кръвонасядане по дясното бедро, дясна половина на гръден кош, двете подбедрици. Причина за смъртта е тежката гръдна травма и излив на 2,3 литра кръв в дясната плеврална кухина, тежка контузия на белите дробове, масивни кръвонасядания по меките тъкани обусловили в съвкупност остра настъпила кръвоизливна анемия, която е непосредствената причина за смъртта. Описаните травматични увреждания са резултата на удари с или върху твърди предмети, респ. детайли на МПС при ПТП, реализирани в посока от дясно на ляво и същите са в причинно-следствена връзка с настъпилото на 08.07.2012 год. ПТП. Смъртта е настъпила бързо, в рамките на минути.

От заключението по СМЕ се установява, че вследствие на ПТП С. Ж. е получила тежка открита черепно мозъчна травма, изразяваща се в тежка контузия и размачкване на дясно голямомозъчно полукълбо, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, многофрагментно счупване на черепния покрив и на черепната основа, обширна разкъсно-контузна рана на главата, счупване на дясна раменна кост и на лява бедрена кост, ожулвания и кръвонасядания по лицето, шията, десните рамо и мишница и лявото бедро, слабо изразен оток на белите дробове и мозъка. Причина за смъртта е несъвместимата с живота открита черепно мозъчна травма, изразяваща се в тежка контузия и размачкване на дясно голямомозъчно полукълбо, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, многофрагментно счупване на черепния покрив и на черепната основа. Описаните травматични увреждания са резултата на удари с или върху твърди предмети, включително на такива с изразен ръб или груба повърхност и биха могли да се получат от удар върху части и детайли на купето на катастрофиралия автомобил. Смъртта е настъпила бързо, в рамките на минути и е била неизбежна.

От заключението на химическа експертиза се установява, че в изпратената за изследване проба кръв на подсъдимия не се доказва наличие на етилов алкохол.

От заключението на СПЕ се установява, че към инкриминираната дата подс. Ж. е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Към момента на освидетелстването той не е бил в краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието и не страда от тежко слабоумие, поради което е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Налице е ретроградна амнезия - липса на ясен спомен за случилото се преди изпадането му в безсъзнателно състояние. В конкретния случай липсата на спомен може да е израз на психологическа защита - психотравмена ситуация да се покрие с амнезия като щадяща личността реакция.

 

На досъдебното производство са бил събрани всички необходими и относими доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл. 102 от НПК,  чрез допустимите от НПК способи и чрез съответните доказателствени средства, които от своя страна съставът на ВОС е приобщил към доказателствения материал на делото и  въз основа на тях е достигнал до изводите на прокуратурата, отразени в обв. акт и приети изцяло от подсъдимия Ж., за това, че същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на деяние по чл. 343, ал.3, б. „б", пр.1, вр. чл. 342, ал.1, т.3 от НК, т. к. на 08.07.2012г. в землището на с. Оборище, Варненска област, по пътя от с. Оборище към с. Генерал Киселово - с. Ведрина, обл. Варна, в района на железопътен прелез на км. 43+880 от междугарието жп. гара Дончево - жп. гара Вълчи дол, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Голф" с per. № В 33 11 PC нарушил правилата за движение  по пътищата – чл.52,т.2 и чл.53, ал.1 от ЗДП и по непредпазливост причинил смърт на повече от едно лице, а именно на Р. Ф.Ж. и С.Ж..

От събраните в хода на първоинст. съд. следствие доказателства /обяснения на подс. и показанията на св. С. Е. и Е.Х./, въпреки, че е проведено по реда на чл. 371 т. 2 от НПК, се установява по категоричен начин, че подсъдимият Ж. непосредствено след катастрофата е бил в безсъзнателно състояние. В момента, в който е бил в състояние да се движи е извадил газовата бутилка от автомобила, защото се е притеснявал да не експлоадира и е изнесъл от колата съпругата си. По нея нямало видими следи от удара и той се надявал да може да й помогне и тя да дойде в съзнание, като след това окаже нужната помощ на детето, което било с открита мозъчна травма. За целта Ж. правил изкуствено дишане на пострадалата до идването на медицинските екипи, които констатирали, че Р. Ж. е починала. Помогнал е и при изваждането от автомобила на дъщеря си. Поради това и съвсем обосновано и законосъобразно ВОС е преценил, че следва да приложи привилегирования състав на описаното по-горе деяние по чл.343А, ал.1, б.”г”, вр. чл. 343, ал.3, б. „б", пр.1, вр. чл. 342, ал.1, т.3 от НК, приемайки, че подс. Ж. след деянието е оказал помощ на пострадалите. Без значение за правната квалификация е настъпилия фатален изход и за двете пострадали – налице са обективни действия от страна на подс. за оказване на реална помощ.

По отношение на допуснатите нарушения на ЗДП: и в тази насока изводите на първоинст. съд са правилни и законосъобразни: По категоричен начин /от показанията на свидетелите Н. С., Я.С. и Р.Ж./ е установено, че подс. Ж. на инкриминираната дата, управлявайки семейният ЛА при   преминаването на железопътния прелез до с.Оборище не спрял преди прелеза, въпреки, че имало пътен знак, указващ това, не се съобразил и с светлинната и звукова сигнализация на прелеза и го преминал без изобщо да се увери, че това е безопасно. Именно защото не е сторил това и не се е съобразил с разпоредбите на чл.52, т.2 и чл.53, ал.1 ЗДП, /първата разпоредба на закона задължава водачите на МПС да не преминават през железопътен прелез когато е включена звуковата или светлинната сигнализация; втората разпоредба задължава водачите на МПС независимо от състоянието на бариерите или от звуковата и светлинна сигнализация, да се убедят, че не приближава релсово превозно средство и едва след това да преминат през железопътен прелез/, като е предприел преминаване на прелеза в момента, в който от там е преминавала влаковата композиция, той е станал причина за възникналото ПТП, вследствие на което са починали съпругата му и детето му. Посочените две разпоредби от ЗДП са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.

Именно поради изложеното по-горе, правилно подс. Ж.  е бил оправдан по първоначалното обвинение за извършени нарушения и на разпоредбите на чл.6, т.1,вр.чл.12, ал.5, на чл.51, ал.1 и ал.3 ЗДП, в резултат на които да е настъпил вредоносния резултат. Правилно е отбелязал в мотивите си към присъдата ВОС, че тези разпоредби имат пожелателен характер, но не съдържат в себе си конкретни задължения за водачите.

 

Неоснователно е оплакването на ч. обв-л за несправедливост на наложеното наказание: ВОС е приложил разпоредбата на чл. 58а от НК, с оглед императивната норма на чл. 373 ал. 2 от НПК, като същевременно е преценил всички смекчаващи отговорността обстоятелства и най-вече липсата на отегчаващи такива. Правилен е извода и за това, че подс. Ж. не следва да изтърпява ефективно наложеното наказание „лишаване от свобода” – същият и пред настоящата инстанция изрази искреното си съжаление за настъпилото произшествие и загубата на съпругата и дете си. Мисълта, че именно той е виновен за станалото, е достатъчно наказание за него самия през целия му по-нататъшен живот.

 

Изложеното обосновава за настоящата съдебна инстанция извода за правилност, обоснованост и законосъобразност на постановената от ВОС присъда в наказателно-осъдителната й част, респективно и за неоснователност на жалбата на ч. обвинител Х. в тази насока.

 

По отношение гражданско-осъдителната част на присъдата: жалбата на гр. ищец Х. е  основателна.

За да прецени основателността на предявената искова претенция и нейния размер, първоинстанционният  съд е съобразил наличието на пряка  причинна връзка между виновното поведение на подсъдимия Ж. и настъпилия вредоносен резултат – смъртта Р. Ж. - дъщеря на ищцата Х.. Безспорно е, че последната като нейна майка е претърпяла изключителни морални болки и страдания. От показанията на разпитаната пред настоящата инстанция свидетелка С. С. – първа братовчедка на пострадалата Р. Ж., се установява, че ищцата и дъщеря й са имали винаги много близки отношения -  ищцата е живеела в семейството на дъщеря си и подс. в РТурция, след раждането на внучката й /постр. С. Ж./, за която е полагала грижи. Въпреки, че към момента на деянието са живеели в различни домакинствата, те са поддържали  постоянно контакти, като пост. Р. Ж. е гостувала с детето си често при майка си. С оглед нормата на чл. 52 от ЗЗД, както и критерия за справедливост, настоящата инстанция намира, че размера на дължимото обезщетение в полза на гр. ищца Е. Х. следва да бъде редуциран, като бъде увеличен на 70 000 лева. Обезщетението се дължи от подс. ведно със законната лихва, считано от 08.07.2012г до окончателното му изплащане.

 Предвид увеличеният размер на дължимото обезщетение, следва да бъде увеличена и дължимата д. т.  на 2800 лева.

 

С оглед на всичко изложено, въззивната инстанция достигна до извода, че присъдата на Окръжен съд – Варна в гражданско-осъдителната част по отношение на уважения размер на гр. иск следва да се измени, а в останалата част  - като правилна и законосъобразна -  да се потвдърди 

 

По отношение направеното искане от повереника на гр. ищец и ч. обвинител за присъждане на направени по делото разноски: пред настоящата инстанция не бяха представени никакви доказателства за направените от гр. ищец и ч. обвинител Е.Х. разноски за адвокатски хонорар, поради което и настоящата инстанция не може да се произнесе. Колкото до направените такива пред І инст. съд – същите следва да бъдат поискани от съотв. съд, пред когото са направени - ОС-Варна. 

 

При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, въззивният съд не констатира други нарушения /допуснати на досъдебното  производство или в с. з., / които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда, поради което и на основание чл. 334 т. 3 вр. чл. 337 ал. 3 пр. 2 от НПК и чл. 338 от НПК,

 

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ присъдата на Окръжен съд-Варна по НОХД № 651/13г по описа на същия съд, постановена на 15.07.2013г в гражданско-осъдителната й част, като УВЕЛИЧАВА  размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди в полза на гр. ищец Е.Х. на 70 000 /седемдесет хиляди/ лева.

ОСЪЖДА подс. Ж. да заплати д. т. върху увеличения размер на гр. иск  в размер на 2800 лева.

ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДАТА В ОСТАНАЛАТА Й ЧАСТ.

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.