Р Е Ш Е Н И Е

                                             № 177

                              В ИМЕТО НА НАРОДА

                              Гр.Варна 12.12.2014 г.

 

ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение в публично съдебно заседание на шести ноември, две хиляди и четиринадесета година, в следния състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЯНКО ЯНКОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ:ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

                                                                    ЖИВКА ДЕНЕВА

 

Секретар Г.Н.

Прокурор ПЛАМЕН КОСТАДИНОВ

Разгледа докладваното от съдия Ж.Денева

ВНОХД №248 по описа на АС-Варна за 2014 г.

Въззивното производство е образувано по жалба от Е.И.С., подсъдим по ВНОХД №248/2014 г. по описа на АС-Варна, против присъда на ОС-Разград по НОХД №221/2014 г., постановена на 17.07.2014 г., с която подс.Е.С. е бил признат за виновен и на основание чл.124, ал. 1, пр. 2 НК и чл.54 от НК е наложено наказание-лишаване от свобода за срок от две години.

На основание чл.58а, ал.1 НК е намалил така определеното наказание с една трета и е наложил на Е.И.С. окончателно наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода.

Постановил е така наложеното наказание да бъде изтърпяно при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.

Приспаднал е по отношение на подсъдимия срока на предварителното задържане.

Съдът се е произнесъл относно веществените доказателства.

Осъдил е подсъдимия да заплати направените разноски по делото.

Срещу постановената присъда е била подадена жалба, в която се сочи, че така наложеното наказание е несправедливо с оглед не приложението на чл.66 от НК-института на условното осъждане.

В с.з. защитата на подсъдимия поддържа така депозирана жалба и моли настоящата инстанция да приложи разпоредбата на чл.66 от НК

Представителят на АП-Варна изразява становище, че присъдата е справедлива и наложеното наказание е съотносимо, с оглед вината, а така също и обществената опасност на деянието и дееца. Счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а присъдата на РОС бъде потвърдена.

В последната си дума подс.С. заявява, че съжалява за това което се е случило.

От събраните по делото доказателства ОС-Разград е установил следната фактическа обстановка, приета и от настоящата инстанция.   

През 2013г. Подс.Е.С. ***. Негов съсед бил пострадалият Незир Сабит А., който живеел на ул. „Етър“ № 8. Двамата били дългогодишни приятели, често се събирали и употребявали алкохол. През лятото на 2013г. се скарали и отношенията им се влошили.

За времето от 10.10.2013г. до 12.10.2013г. около 17.30 часа през деня, Подс. С. се приближавал към дома си. По същото време на улицата бил и А., същия го последвал. Подсъдимият се прибрал в къщата си, а пострадалият застанал пред входната врата, извадил един нож и започнал да вика и отправя закани. Подс. С. му казал да се маха и след малко А. се прибрал. Седнал в двора си и започнал да пие алкохол. През това време подсъдимият също изпил около 100 гр. ракия, взел един дървен кол с дължина 1,27м. и дебелина съответно: 0,05м. в долната и 0,03м. в горната част и тръгнал към къщата на пострадалия. Влязъл в двора и го видял да седи на земята. А. се опитал да се изправи. Подс.С. му казал: „Ще ме колиш ли?!“ и го ударил с кола по главата. В резултат от удара пострадалият се проснал на земята. Подс. С. го ударил още три пъти с кола в лявата част на главата и по тялото, след което си отишъл. Пострадалият лежал известно време, след това се прибрал в къщата, легнал на леглото и после изпаднал в безсъзнание. На другия ден подсъдимият разказал за случилото се на съпругата си - св. Рамие С.. Тя споделила за инцидента с майка си - св. М.М.. Последната отишла в къщата на пострадалия и го видяла да лежи безпомощен. Потърсила съдействие от св.Осман Османов, който намерил А. в тежко физическо състояние и потърсил помощ. Пострадалият бил откаран в МБАЛ“ Свети Иван Рилски“ - Разград и въпреки проведеното лечение на 29.10.2013г. починал.

 Подс.С. предал на органите на МВР дървения кол, с който удрял пострадалия.

Назначената СМЕ е дала заключение, че е налице пряка причинно- следствена връзка между установените травматични увреждания и смъртта на А.. Тя е настъпила в резултат от установените при аутопсията тежки възпалително-некротични промени на белите дробове в съчетание с размекчение на малкомозъчните хемисфери като усложнения на тежката черепно-мозъчна травма и гръдна травма.

По делото е назначена комплексна СМЕ, в която са подробно описани броя и вида на нанесените травматични удари.

По делото е била назначена СПЕ, която е дала заключение, че същия по време на извършване на деянието е бил алкохолно повлиян, но е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните писмени и гласни доказателства по делото, които подробно е описал първоинстанционният съд в мотивите си.

Производството е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК.

Подсъдимият е признал установените факти и обстоятелствата по делото, а така също и вината си.

 В жалбата и изразеното становище на защитата на подс.С. в с.з. се иска от настоящата инстанция да приложи разпоредбата на чл.66 от НК. Изтъкват се съображения относно това становище, като чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни, пълното самопризнание и разкаяние за стореното.

Изразява се твърдение, че РОС в мотивите си не е мотивирал в достатъчна степен защо е преценил да постанови ефективно изтърпяване на наложеното наказание.

В мотивите на РОС изрично е изразено становището на състава на съда, защо не следва да бъде приложена разпоредбата на чл.66 от НК-От начинът на извършване на престъплението е направен извод относно високата степен на обществена опасност на деянието, а така също и на дееца. Осъществено е физическо насилие върху възрастен човек, след нанасяне на жесток побой, който не е представлявал заплаха за подсъдимия. Бил нападнат в дома си, лишен от възможността да се защитава макар и в резултата на алкохолно повлияване. Причинена била средна телесна повреда, нанесените удари са осъществени с дървен кол, след което е изоставен в безпомощно състояние.

От страна на защитата се твърди, че самопризнанията направени от подсъдимия не са преценени в пълен обем, тъй като ако той не би съобщил за стореното то не би било възможно да се докаже авторството на деянието.

Това е сторено, но на следващия ден. Същата вечер подсъдимия не се е интересувал от състоянието на пострадалия. На следващия ден е осъзнал какво е сторил, но предходната вечер и непосредствено след стореното от него той не се е интересувал какво е причинил на пострадалия.

        Изтъкнатото от защитата на подсъдимият, че точно това разкаяние признаване на стореното от него не е отчетено от съда в подходяща степен.

        Настоящата инстанция изцяло приема изложеното становище на РОС относно начина на причиняване на телесните увреждания и настъпилите последици при определяне на вида и размера на наложеното наказание, а така също и начина на неговото изтърпяване.

        РОС е отчел единствено смекчаващи вината обстоятелства и това е така, но е отчел и настъпилия резултат, а именно лишен е от живот пострадалият, макар и в резултата на умишлено нанесена средна телесна повреда, в резултат на която е настъпила смъртта на Незир А..

        Настоящата инстанция изцяло възприема направените фактически и правни изводи на РОС, а така също и вида и размера на наложеното наказание с приложението на чл.58а от НК и отказ да се приложи разпоредбата на чл.66 от НК, по горните съображения.

        Водим от горното съдът счита, че жалбата на подсъдимият е неоснователна и същата следва да бъде оставена без уважение, а присъдата на РОС потвърдена.

        При направената служебна проверка на основание чл.313 и 314 от НПК не се констатираха процесуални нарушения, които водят до отмяна на съдебния акт.

        Водим от горното и на основание чл.334 т.6 от НПК вр. чл.338 от НПК съдът

 

 

                     

                                      Р Е Ш И:

 

 

        ПОТВЪРЖДАВА присъдата на ОС-Разград по НОХД №221/2014 г., постановена на 17.07.2014 г.

        Решението подлежи на жалба и протест в 15-дневен срок от уведомяването на страните пред ВКС на РБ.

 

 

 

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ: