Р Е Ш Е Н И Е

 

190

 

23.11.2015 година, Град Варна

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД                                    

Наказателно отделение

На двадесет и трети октомври  

Година две хиляди и петнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

                    ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА Д.А

АНГЕЛИНА Л.А

 

секретар Г. Н.

Прокурор Искра Атанасова

като разгледа докладваното от съдия Павлина Д.а ВНОХД № 248 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе взе предвид:

 

 

Варненският окръжен съд, с присъда № 59 по НОХД № 1136/14г. по описа на същия съд, постановена на 26.06.2015г. е признал подсъдимия М.А.А., ЕГН ********** за ВИНОВЕН в извършване на деяние,     наказуемо по чл.199, ал.2 т.1 пр.2, вр. чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198 ал.3, въэв вр. с ал.4, във вр. с ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК за това, че за времето от 10.09.2013г. до 17.09.2013 год., в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, отнел чужди движими вещи, от владението на С.С.Л., К. Н.К., Д.Д.Г. и Г.К.Г, с намерение противозаконно да ги присвои, както следва :

-на 10.09.2013г., отнел - бяло ленено сако, 30 бр. монети /полски, чешки, румънски и унгарски от 1962г.-1969г./, 8 бр. евроцента и др., всичко на обща стойност 26.36 лева, от владението на С.С.Л., с намерението противозаконно да ги присвои, като за отнемане на вещта лицето е било приведено в безсъзнание, чрез използване на упойващо вещество -бензодиазепини;

- на 14.09.2013г. отнел сумата от 700 лева, 1 бр. газов пистолет марка „Klass Magnum", 1 бр. кутия с поставка за патрони с надпис „ Kur-San Turka", 36 бр. патрона и др., всичко на обща стойност 782.82 лева от владението на К. Н.К., с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е придружен със средна телесна повреда, от която е последвала смъртта на К. Н.К., като средната повреда се изразява в тежка гръдно-шийна травма, представена от контузия на белите дробове, контузия в областта на шията, счупване на осмо и девето десни ребра, трето и четвърто леви ребра; счупване на гръдна кост; счупване на лявото рогче на щитовидния хрущял, като в причинна връзка с травмата се е развил левостранен хемопнемноторакс, в хода на своето протичане тежката гръдна травма се е усложнила с развитието на двустранна гнойна бронхопневмония, която от своя страна е обусловила дихателна сърдечносъдова недостатъчност и е непосредствената причина за смъртта на К. Н.К..

- на 17.09.2013г., от владението на Д.Д.Г. и Г.К.Г, сумата от 150 лева, с намерението противозаконно да ги присвои, като заварен на мястото на престъплението употребил сила за запазването на владението върху отнетата сума, като отнетите вещи са на обща стойност 959.18 лв. На основание чл. 54 от НК е наложоил на подс. А. наказание ОСЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи в затворническо общежитие от „закрит" тип при „строг" режим.

Със същата присъда подсъдимият А. е осъден да заплати направените по делото разноски; зачетено му е предв. задържане на основание чл. 59 ал. 1 от НК; налице е произнасяне досежно веществените доказателства.

 

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по жалба на подс. А., който лично и чрез служ. защитник оспорва правилността на така постановената присъда: подс. собственоръчно излага доводи единствено и само досежно извършения грабеж спрямо постр. К. К., като твърди, че друго лице, /което не е задържано/ е извършител на деянието, като моли да бъде оправдан по този пункт на обвинението; служ. защитник е депозирал бланкетна и немотивирана жалба , в която цитира основанията на чл. 312 от НПК и моли подзащитният му да бъде изцяло оправдан, да се намали наложеното наказание или да се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление.

Пред въззивния съд ч. обвинител Ч. К. не се явява, депозирал е писмено възражение, в което оспорва твърденията на подс., изложени в жалбата и тези на служ. защитник, като моли да не се приема като правдива защитната теза на подс. и се потвърди първоинст. присъда като правилна.  

В с.з. пред състава на Варненския апелативен съд, подсъдимият А. по свое желание дава обяснения, като отново твърди, че не е извършител на грабежа, в резултат на който е последвала смъртта на постр. К. К., твърди, че лице на име „М.” го е извършил, а той само му е казал, че постр. държи в дома си парична сума в размер на 40 000 лв. Моли да бъде оправдан по този пункт на обвинението. В последната си дума пред настоящата инстанция моли да се измени присъдата, като бъде оправдан за „смъртния случай”, като за другите деяния се признава за виновен.

Служебният защитник на подс. А. поддържа жалбата само в частта, досежно извършения грабеж спрямо постр. К. К. и моли поради липсата на категорични доказателства, подс. да бъде оправдан по квалификацията по чл. 199 ал. 2 т. 1 от НК, респ. и да се намали наказанието лишаване от свобода.

Представителят на АП – Варна намира, че фактическата обстановка по делото е правилно установена и подкрепена в достатъчна степен с изискуемия от закона доказателствен ресурс, вкл. и досежно извършения грабеж с нанесена средна телесна повреда, в резултат на който е последвала смъртта на постр. К.. Моли първоинст. съдебен акт да бъде изцяло потвдърден.

 

Въззивният съд, преценявайки доводите, изложени в жалбите /на подс. и служ. защитник/ и доразвити допълнително в съдебно заседание, депозираните обяснения от подс. А. пред настоящата инстанция, становището на представителя на АП-Варна, както и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК констатира, че същите са неоснователни по следните съображения:

 

В съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на доказване, Варненският окръжен съд  е приел за установена следната фактическа обстановка: На 21.08.2013г., след изтърпяване на поредното наказание „лишаване от свобода”, подс. М.А. бил освободен от затвора.  Само няколко дни след по-късно той извършил редица грабежи в гр. Варна.

1. На 10.09.2013 г. св. Л., който живеел в гр. Разград, пристигнал в гр. Варна, за да продаде стари монети, които събрал преди товда в родния си град. Движел се в посока от Автогара - Варна към центъра на града. Достигайки пресечката на бул. „Вл. Варненчик" и ул. „Отец Паисий", /до заведение „Макдоналдс"/, той бил заговорен от подс. А., който го забелязал преди това и решил да го ограби, като преди това го упои. Бутнал го по рамото, като му казал, че познава брат му. По време на разговора свид. Л. казал на подсъдимия, че се занимава с покупко-продажба на стари вещи и монети и му показал тези, които носел със себе си. Подсъдимият заявил, че неговият брат също се занимава с търговия на такива вещи и може да купи монетите, като обещал на свид. Л. след продажбата на монетите да го закара с колата си до гр. Разград. Предложил на свид. Л. да отидат до дома му, където да изчакат „брат му" и свидетелят се съгласил. Двамата потеглили по ул. „Отец Паисий" в посока към стадион „Спартак". По своя инициатива, от заведение по пътя, подс.А. купил на свид. Л. мляко с какао, в пластмасова чашка и без последния да забележи, сложил в чашата бензодиазепини. След като му я дал, постоянно го подканял да изпие напитката. Когато стигнали до стадион „Спартак", свид. Л. попитал подсъдимия къде точно живее, т.к. вече били изминали доста голямо разстояния, а последният му отговорил неопределено, че живее от другата страна на пътя. След известно време подс. А. предложил на свидетеля да седнат на пейка и там да изчакат „брат му". Свид. Л. почувствал, че му се приспива и след около една-две минути заспал. Тогава подсъдимият взел сакото му с намиращите се в него 30 бр. монети - полски, чешки, румънски и унгарски от периода 1962 г. - 1969 г.; 8 броя евроцента, личната карта на свид. Л., картата му за пътуване с БДЖ, както и секретни ключове за входната врата на жилището на свидетеля с надпис „Akarsan".

Свид. Л. се събудил около 21.30 часа, във ВМА МБАЛ – Варна, като лекуващите го лекари му обяснили, че е бил упоен. В болницата свидетелят установил липсата на сакото си и вещите в него. Бил изписан на 12.09.2013 г. Видно от епикризата, свид. Л. е постъпил във Военноморска болница -Варна на 10.09.2013 г. в безпомощно състояние, бил е доведен от екип на ЦСМП и полиция. Същият е бил в увредено общо състояние. Окончателната му диагноза е отравяне с бензодиазепини;

На 24.10.2013 г. било извършено разпознаване по фотоснимки /т. втори, л.4-7/, при което свид. Л. разпознал подс. А. като мъжа, който го упоил и ограбил. При разпит от 08.04.2014 г. /т.втори, л.13-14/, на свид. Л. били предявени три монети /чешки злоти/, които същият разпознал като монети, отнети му от подсъдимия.Същите са сред предадените доброволно от свид. Б.И. вещи, оставени му от подс. А. за съхранение при срещата им на гарата в гр.Бургас.

От заключението по изготвената съдебно-психиатрична експертиза /т.втори, л. 19-23/ се установява, че  свид. Л. не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата /психоза/, както и от зависимост към психоактивни вещества. При него е налице синдром на лека умствена изостаналост, органична промяна на личността /характеропатия/. Психичното състояние на свид. С.Л. към 10.09.2013 г. е отговаряло на критериите за лека умствена изостаналост с емоционално-волева неустойчивост в смисъла на характеропатия. Поведението му не е било болестно мотивирано от психотични изживявания. Интелектуалният дефицит не е тежък, както и поведенческите отклонения. Поради психичната си непълноценност той лесно може да стане обект на манипулации и измами от други лица. Същото се отнася и за момента на освидетелстването. СПЕ сочи, че физическото и психичното състояние на свид. Л. му позволява правилно да възприема фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни показания за тях.

 

2. На 14.09.2013 г., около обяд, подс. А. ***, когато видял свид. К. К. да върви по улицата. Решил да го ограби по вече „отработената" схема. Свид. К. Н.К. бил на 89 години, живеел в гр. Варна, ул. „Св. И." /бивша ул."Мир'”/ № 13, ет.5, ап.13. Той бил вдовец, живеел сам. Имал син - свид. Ч.К.Н.,*** и дъщеря - Т.К., която от около двадесет години живеела в Белгия. След смъртта на съпругата му децата на пострадалия К. не поддържали връзка с него. Контакт с пострадалия К. поддържали свид. Е.М. - бивша съпруга на свид. Ч.Н., както и дъщеря й -свид. С.К.-С. - внучка на пострадалия К.. В близост до блока, в който живеел св. К., подс. А. го заговдорил, казвайки му, че е негов съселянин, като го запитал колко деца има. Свид. К. му отговорил, че има син и дъщеря, които не живеят в гр. Варна. Тръгнал към дома си, но подсъдимият го последвал  и му казал, че го изпраща сина на възрастния човек и иска да види жилището му. Двамата се качили в апартамента, като свид. К. направил чай. Под предтекст, че слага захар в чашата с чай на пострадалия, подс. А. се обърнал с гръб към него. Тогава свид. К. се усъмнил в действията на подсъдимия  и отказал да пие чая. Подсъдимият изхвърлил чая на пострадалия в мивката и измил чашите. Възрастният човек се изплашил и започнал да се чуди как да изгони подсъдимия от дома си. Неочаквано, подс. А. се нахвърлил върху него, вързал ръцете му с електрически кабел, натъпкал в устата му кърпа и започнал да го разпитва, къде държи парите си. В началото свид. К. не искал да му отговаря, но подсъдимият започнал да го души, да го удря по лицето и по тялото, седнал и върху тялото му, продължавайки да го души. Подс. А. нанесъл многобройни удари по тялото на възрастния човек, скачал и  върху гърдите му, продължавайки да го разпитва за парите му. Измъчен, възрастният човек му казал  къде ги държи - под кутия с електрическа самобръсначка. Подс. А. взел намиращата се там сума от 700 лева, след което продължил да удря пострадалия, като същевременно го питал, дали има ли още пари. Накрая подсъдимият претърсил апартамента. Намерил и взел следните вещи: газов пистолет марка „Class-Mag", кал. 9РА, фабр.№ 56830, който свид. К. закупил през 2005 г. /т.1, л.203/ и държал под възглавницата на леглото си; 36 броя патрони за газов пистолет; 1 бр. кутия за 50 бр. патрони с пл. поставка за 36 бр. патрони; платнена чанта; сувенир - ключодържател, закупен от Русия. След като взел посочената парична сума и вещите, подс. А. излязъл, заключил с ключа на пострадалия външната метална врата отвън, взел ключа със себе си и си тръгнал.

Непосредствено след деянието спрямо свид. К., в 14.08 часа, подс. А. сключил договор за мобилни услуги и закупил СИМ - карта към „Космо България Мобайл" в магазин за мобилни услуги „Глобъл нет сълюшънс", находящ се в гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик"№ 71. С парите, отнети от свид. К., закупил мобилен телефон от друг, намиращ се наблизо магазин.

След известно време свид. К. успял да освободи ръцете си от кабела, излязъл на терасата на апартамента си и започнал да вика за помощ. Виковете му били чути от негов съсед - свид. М.С., който се намирал пред блока. Той се качил на петия етаж и видял свид. К. - целият в кръв, намиращ се зад затворената и заключена решетъчна външна врата на апартамента си, а вътрешната дървена врата на апартамента била отворена. Когато го попитал какво се е случило, възрастният човек му разказал за станалото. Бил уведомен дежурния екип в ЦСМП - гр. Варна, а те - от своя страна, подали сигнал в ОДЧ при Второ РУП МВР - Варна. На място бил изпратен екип от полицейски служители - Г.Т. и К. Д., които били посрещнати от свид. М.С. и от дежурния лекар от „Спешна помощ" - д-р П.. Полицейските служители видели пострадалия К. през заключената метална решетъчна врата и забелязали, че същият има множество рани. Свид. К. разказал на полицейските служители за извършеното спрямо него. Медицинският екип откарал свид. К. ***. Докато чакали пред кабинетите, свид. К. разказал на свид. В. /негов и на св. М. познат/ за случилото се. На 28.09.2013 г. постр. св. К. починал в реанимация в МБАЛ „Св. Анна" -гр. Варна.

На 01.10.2013 г. бил извършен и допълнителен оглед на жилището на пострадалия К. /т. първи, л.13-14/, при който били иззети дактилоскопни следи, обекти с находяща се на тях засъхнала кафеникава течност. От табуретка в кухнята бил иззет електрически кабел с плетена изолация; косъм от готварската печка в кухнята.

От заключението по СМЕ за аутопсия/протокол № 180 /2013 - т. първи, л. 107-115/ са установени върху трупа на К. К.: контузия на белите дробове, счупване на 8-9 -то десни ребра и 3-4-то леви ребра, счупване на гръдна кост, счупване на лявото рогче на щитовидния хрущял, левостранен хемопневмоторакс /кръв и въздух в лявата плеврална кухина/, двустранна гнойна бронхопневмония, белодробен оток, кръвоизливи под меките мозъчни обвивки кръвонасядания по меките черепни обвивки, лицето, гръдния кош, корема, шията, епиглотиса, меките тъкани на шията, хрущялите на ларинкса, разкъсно-контузни рани и кръвонасядания по двете устни, кръвонасядания по лявата половина и в корена на език, оток на мозъка с вклиняване на малкомозъчните полукълба, венозен застой във вътрешните органи. Като причина за смъртта на К. се сочи тежката гръдно-шийна травма, представена от контузията на белите дробове, контузия в областта на шията, счупване на леви и десни ребра, счупването на гръдната кост, счупване на лявото рогче на щитовидния хрущял, развилият се в причинна връзка с травмата левостранен хемопнемноторакс/тръв и въздух в лявата плеврална кухина/. В хода на своето протичане тежката гръдна травма се е усложнила с развитието на двустранна гнойна бронхопневмония, която от своя страна е обусловила дихателна и сърдечносъдова недостатъчност и е непосредствената причина за смърт. В заключението изрично е посочено, че между установените травматични увреждания и смъртния изход е налице пряка причинно-следствена връзка. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети, реализирани със значителна сила в областта на гръдния кош и шията. Същите отговарят да са получени във времето на инцидента - 14.09.2013 г. Не са установени травматични увреждания, които да са получени после смъртно. Налице са тежки травматични увреждания в областта на гръдния кош и шията, които ведно с техните усложнения, реално са довели до развитието на дихателната недостатъчност, която е и непосредствената причина за настъпването на смъртта. Относно механизма на нанасяне на травматичните увреждания, СМЕ е заключила, че реално травматичните увреждания в областта на лицето, двете устни, биха могли да бъдат получени при удари с юмруци, при което пострадалият и извършителя са били лице в лице, след което К. е бил съборен на земята, при което са били реализирани травматичните увреждания в областта на главата, гръдния кош, корема, поясна област. Тези в областта на предната повърхност на гръдния кош, областта на гръдната кост, шията, биха могли да бъдат получени при стискане за шията, притискане в областта на гърдите, каквито са и предварителните данни. Установените множество травматични увреждания в различни анатомични области - меките черепни обвивки на главата, лицето, предна и задна повърхност на гръден кош, дясната и лява поясна половина, шията; дълбочината на същите дават основание да се приеме, че не биха могли да се получат при еднократно падане и удар на тялото в подлежаща повърхност; същите представляват средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движението на снагата и врата, породени от: тежка гръдно-шийна травма, представена от контузия на белите дробове, контузия в областта на шията, счупване на 8,9 десни ребра по срединно мишнична линия с разместване на фрагментите, счупване на 3,4 леви ребра по предна ключична линия; счупване на гръдната кост на нивото на 3-4-то междуребрие; счупване на лявото рогче на щитовидния хрущял. Причина за смъртта на К. е тежката гръдно-шийна травма и развилият се в причинна връзка с травмата левостранен хемопнемноторакс кръв и въздух в лявата плеврална кухина/. В хода на своето протичане тежката гръдна травма се е усложнила с развитието на двустранна гнойна бронхопневмония, която от своя страна е обусловила дихателна и сърдечно - съдова недостатъчност и е непосредствената причина за смъртта на лицето. СМЕ е установила, че между травматичните увреждания на пострадалия /нанесени от подс. А./ и смъртния изход, е налице пряка причинно-следствена връзка.

След извършване на деянието спрямо постр. К. К., подс А.  отишъл в дома на свид. С. Посрещнала го свид. М., т.к. свид. Сали работел извън града. Свид. М. страдала от детска церебрална парализа, тя била и в напреднала бременност. Подс. А. и свид. М.С. били приятели, познавали се от Затвора Варна, където преди години изтърпявали присъда „Лишаване от свобода". Когато бил освободен от Затвора Варна на 21.08.2013 г. подсъдимия бил посрещнат от свид. С. и след това на няколко пъти отсядал в дома му в гр. Варна, жк „Вл. Варненчик" бл.10, вх.6 ет.2 ап.7. Свид. С. живеел на семейни начала със свид. Г.М.. Когато отишъл в дома им, подс. носел част от вещите, които отнел от свид. К.: платнената чанта в черно с кафяви и бели цветчета и сложени в нея - жълта кутия с надпис върху нея „KUR-SAN TURKA" в горния десен ъгъл и надпис в долния ляв ъгъл „50 Adet СаГ 9 mm Р.А.К., намиращи се в кутията касов бон с надпис най-горе „АНКЕЙ" ЕООД Варна, ул. „Н. Бозвели" оръжеен магазин Варна, ул. „Н. Бозвели" № 6, черна пластмасова поставка с гнезда за патрони, съдържаща 36 броя патрона калибър 9 мм без надпис със зелена пластмасова тапа и газовия пистолет. Подс. А. показал на свид. М. газовия пистолет. Докато бил в дома й, й дал сумата от 30 лв. След около два дни свид. С. се прибрал от работа. Свид. М. го уведомила, че подсъдимия нощува в дома им, както и че е донесъл пистолет /тя не можела да прави разлика между газов и боен пистолет/. Вечерта подс. А. отново дошъл в дома на свид. С. Показал му газовия пистолет, който отнел от свид. К. и го попитал дали е боен. Свид. С. разгледал пистолета и му казал, че същият е газов, калибър 9 мм. Видял, че има пълнител с газови патрони. Не попитал  подсъдимия откъде го притежава, т.к. знаел, че е краден, предвид криминалната проявеност на подс. А..

По-късно подс. А. потърсил по телефона лицето Б.И., /който живеел в гр. Несебър/ и го помолил да отиде до гр. Бургас и да го чака на ЖП гарата. Когато се срещнали там, подсъдимият му дал сак с вещи, като го помолил да го съхранява, докато си намери квартира. Когато се прибрал в дома си, свид.И. отворил сака и видял, че вътре има пощенски марки, стари пари, значки и ордени.

След извършени ОИМ било установено, че подс. М.А. е лицето, извършило гореописаното престъпно деяние спрямо свид. К. и на 05.10.2013 г. той бил задържан в дома на свой приятел -Т.В.В. в гр. Вълчи дол, ул. „Ал. Константинов" № 1.

От заключението по изготвената СМЕ № III-79/2013/т. първи, л.120 се установява, че  при извършения преглед на  подс. А. на 05.10.2013 г. в условията на ареста в гр. Варна, по пестницата на дясна ръка между ставните повърхности на показалеца и безименния пръст е констатирано косо разположено ожулване с размери около 4/2 мм с бледокафеникава леко отслояваща се по краищата коричка. Ожулването е резултат на удар с или върху твърд тъп и ръбест предмет. Вида на ожулването отговаря то да е получено около 2-3 седмици преди датата на прегледа.

На 05.10.2013 г. подс. А. предал доброволно /т.1, л.54/: мобилен телефон м. „Самсунг" модел Е 1050 с ИМЕЙ № 356650059096679 със сим-карта в него „Глобул" с № 89359050000504059968; сим-карта „Глобул" с № 89359050000505076003; 1 бр. секретен ключ с пластмасов накрайник, черен на цвят с надпис „AKARSAN". На 05.10.2013 г. е проведен следствен експеримент /т. първи, л.47-48/, при който е установено, че предадения доброволно от подсъдимия секретен ключ с надпис „AKARSAN" е именно ключът за входната метална решетъчна врата на жилището на свид. К..

На 07.10.2013 г. свид. Б.И. предал доброволно /т.първи, л.104/ на полицейски служител в РУП гр. Несебър вещите, които подс. А. оставил у него на съхранение: 1 брой тъмно сив към черен сак от плат; три броя класьори /съответно на цвят син, червен и бежов/ с пощенски марки; 4 броя хартиени класьора със значки /3 броя черни на цвят и един брой - червен/; пластмасова кутия със стари банкноти с различен номинал /руски рубли, югославски динари, български лева/; найлонов плик с ордени; найлонов плик с излезли от употреба монети -български и източногермански/. На 08.10.2013 г. посочените вещи са предадени от РУП Несебър на полицейски служител в сектор „КП" Варна /разписка - т. първи, л. 106/. На 11.10.2013 г. бил извършен оглед на веществени доказателства - предадения доброволно от свид. И. сак, ведно със съдържанието му/том втори, л.42-47/. Сред предметите била и една от вещите, които подс. А. взел от дома на свид. К. - сувенирче, представляващо ключодържател с висулка, представляваща малка книжка.

На 10.10.2013 г. свид. Г.М. предала доброволно: 1 бр. платнена чанта в черно с кафяви и бели цветчета със зелена подплата, съдържаща един брой жълта кутия с надпис върху нея „KUR-SAN TURKA" в горния десен ъгъл и надпис в долния ляв ъгъл „50 Adet Cal" 9 mm Р.А.К. Кутията съдържа 1 брой касов бон с надпис най-горе „АНКЕИ" ЕООД Варна, ул. „Н. Бозвели" оръжеен магазин Варна, ул. „Н. Бозвели" 6 с № 03365672 от 18.01.2005 г. и черна пластмасова поставка с гнезда за патрони, съдържаща 36 броя патрона калибър 9 мм без надпис със зелена пластмасова тапа. По кутията били налични следи от червено кафяво вещество /том втори, л.39/. На 11.10.2013 г. бил извършен оглед на предадените доброволно от свид. М. вещи /т.втори, л.40/.

При предявяване на иззетите и предадените доброволно веществени доказателства, свид. Ч.К. категорично разпознал като собственост на баща си платнената торбичка, предадена доброволно от свид. Г.М. и сувенира-ключодържател от Ленинград - Русия, предаден доброволно от свид. И. /разпит на свид. К., т.втори, л.11-12/.

От заключението по назначената и изготвена СМЕ на веществени доказателства /№ 66/18.10.2013 г.-т. първи, л. 139-142/ за изследване на обектите, иззети при допълнителния оглед в дома на пострадалия К. е доказано наличие на кръв, имаща човешки произход, като по част от обектите /изброени конкретно в заключението/ същата е с кръвногруповата принадлежност на постр. К. К..

От заключението по СМЕ на веществени доказателства /№ 67/04.11.2013 г. - т.първи, л. 148-149/ с обекти — предадените доброволно от свид. М. вещи /оставени от подс. А. в дома й/ е установено по метода на ДНК профилиране, че човешката кръв по електрическия кабел с плетена изолация, с щекер и щепсъл в двата края /иззет при огледа на местопроизшествие в дома на свид. К. на 01.10.2013 г./; жълта кутия с надпис върху нея „KUR-SAN TURKA" в горния десен ъгъл и надпис в долния ляв ъгъл „50 Adet Cal" 9 mm Р.А.К. /предадена доброволно от свид. М./; парче твърда плоскост с червено-кафяво петно и представляващо две капки от засъхнала кафеникава течност, иззети от пода в кухнята  при огледа на местопроизшествие в дома на свид. К. на 01.10.2013 г.; найлонов плик с надпис „SUPER MARKET" с червено-кафяви пръски и зацапвания на различни места, иззет при огледа на местопроизшествие в дома на свид. К. на 01.10.2013 г./; червено-кафяви прашинки /люспици/, представляващи човешка кръв и иззети при иззет при огледа на местопроизшествие в дома на свид. К. на 01.10.2013 г./; както и клетъчният материал по ел. кабел /иззет чрез обтриване със стерилен тампон и чрез изрязване от места по кабела, незацапани с червено-кафява материя/, имат ДНК профил, който напълно съвпада с ДНК профила на К. Н.К..

 

3. Свид. Г.Г. /на 86 години/ и свид. Д.Г. /на 73 години/ живеели във вилния си имот в гр. Варна, м-т „Манастирски рид". На 17.09.2013 г. свид. Г. бил в гр. Варна, на спирка „Чаталджа" и чакал автобуса за вилата си. Подс. А. видял възрастния мъж и решил да го ограби. Приближил до него, заговорил го, че го познава, като пояснил, че са съселяни от с. Садина и се представил с името „Добрин". Свид. Г. не се сетил да има такъв съселянин, но обвиняемият упорито твърдял, че го познава. Двамата се качили на автобуса и докато пътували, подс. А. заявил, че явно двамата живеят в една посока.  Пи разговора, свид. Г. споделил, че като се прибере, ще бере ореха в градината си, при което подсъдимият предложил да му помогне и свидетелят се съгласил. Около 18.00 часа двамата пристигнали във вилата, свид. Г. запознал подсъдимия със съпругата си. Двамата мъже започнали да брулят ореха и след като приключили, се прибрали във вилата. Подс. А. казал на свид. Г., че иска да му направи кафе и да му сипе ракия, което тя и сторила. След като си изпил кафето и ракията, подсъдимият станал и сам си измил чашите, въпреки че свид. Г. му заявила, че тя ще ги измие. Около 20.00 часа обвиняемият отново излязъл навън, за да помогне на свид. Г. да вържат оградата, след което заявил, че ще си тръгва и помолил свид. Г. да му развали една банкнота от 50 лева под предлог, че му трябват дребни за такси. Подсъдимият се обадил по мобилния си телефон, за да повика такси, а на свид. Г. му прилошало, затова  легнал на кушетка в кухнята. Свид. Г. отишла до спалнята, където под балатума държали парите, взела оттам две банкноти по 20 лева и една по 10 лева и ги дала на подсъдимия, като ги оставила на масата в кухнята. Спалнята във вилата на семейството се намирала до кухнята, като ги делял един праг, без врата. Подс. А. успял да види, откъде точно възрастната жена взема парите, отишъл до мястото и взел оттам сумата от 150 лв /седем банкноти по 20 лева и една банкнота по 10 лева/. Свид. Г. се намирала зад гърба на подсъдимия и виждайки, че той взема парите му извикала: „Ей, какво правиш, остави парите!". Т. к. се намирала на пътя на подсъдимия към вратата, той минал край нея, блъснал я и излязъл навън. По пътя се пресегнал към масата в кухнята, където се намирали оставените преди това от възрастната жена банкноти, но не успял да ги вземе, защото тя го изпреварила. Подс. А. минал и край свид. Г., който при виковете на жена си станал от кушетката, блъснал го, побягнал навън и избягал.

На 29.10.2013 г. било извършено разпознаване по снимки /т.трети, л.20/, при което свид. Г. разпознала подс. А. като мъжа, който дошъл в дома им със съпруга й отнел парите им. На 31.10.2013 г. и свид. Г. разпознал по фотоснимки подсъдимия като мъжа, който взел парите им от кухнята и после избягал /т. трети, л.26/.

От заключението по назначената и изготвена съдебно-оценителна експертиза /т. първи, л.220-222/ се установява, че общата стойност на отнетите от подс. вещи - предмет на престъплението възлиза на 959.18 лв.

Съгласно заключението по изготвената комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза /т.първи, л. 125-130/, подс. М. Алексие към момента на извършване на деянието на 14.09.2013 г. /по отношение на постр К. К./  не страда от психично заболяване – психоза; не са налице анамнестични и клинични данни за наличие в минало или на сегашно психично разстройство; няма данни за злоупотреба или зависимост към психоактивни вещества; налице са данни за диссоциално /социопатно/ личностово разстройство и като цяло е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

 

 

 

 

За да достигне до тази фактология по делото, първоинстанционният съд се е базирал на следната доказателствена съвкупност: обясненията /частични/ на подс.; показанията на свидетелите Ч.Н. /приобщени по реда на чл. 281 ал. 5 вр. ал. 1 т 5 от НПК/, М.С., Е.М., С.К.-С., В. В., М.С., Г.М., Б.В., С.Л., Д.Г., Г.Г. /тези на свидетелите Г. и Г.а са приобщени по реда на чл. 281 ал. 4 от НПК/  и Ц.П..; писмените доказателства - протоколи за оглед на местопроизшествие, протоколи за доброволно предаване, за оглед на веществени доказателства, протоколи за претърсване и изземване, протоколи за разпознаване на лица; веществените доказателства; заключенията по ДНК, съдебнопсихиатрични, съдебномедицински и СОЕ експертизи. Като цяло следва да се отбележи, че първоинстанционният съд е събрал всички необходими и относими към предмета на доказване фактически данни, които допринасят за изясняване и разкриване на обективната истина, установил е една подробна, точна и правилна фактическа обстановка. За да възприеме именно тази фактическа обстановка ВОС е направил задълбочен и подробен анализ на цялата доказателствена съвкупност, съпоставяйки и анализирайки я поотделно и в цялост. Защо приема за осъществени именно тези факти, съдът подробно се е мотивирал, вкл-но е обсъдил наличното противоречие в обясненията на подс. и показанията на св. М. Сали досежно отнетия от владението св. К. газов пистолет и възприятията на св. М.С. в тази връзка.

Освен наличните изброените по-горе доказателствени източници, установяващи по безспорен начин авторството на извършените деяния /първо и трето/ спрямо постр. Л. и семейство Г.и, следва да се отбележи, че поначало подс. А. прави самопризнания в тази насока: както пред първоинст. съд, така и пред настоящата инстанция той разказва за „подхода си и начина на извършване на деянията – избира като жертви възрастни, по-лековерни и беззащитни хора, като им слага в напитките лекарствени субстанции /които е закупувал от аптеките/, за да ги приведе в безпомощно състояние. Направил е този опит и с постр. К.К., но тъй като възрастният човек се е усъмнил и е отказал да изпие чая, подс. е променил подхода си, осъзнавайки добре, че той не може да му окаже активна съпротива, сломил я е с нанасяне  на жесток побой, след което е отнел имуществото му.

Правилно първоинстанционният съд не е дал вяра на обясненията на подс. А., че той не е извършител на грабежа спрямо постр. св. К.К.. Пред настоящата инстанция подс. отново лансира тази теза, твърдейки, че е подставен от свидетелите М. С. и М.. Твърденията на подс. и защитата му се преценяват и от състава на АС-Варна за несъстоятелни и противоречащи на събраните доказателства, относими към този факт от една страна, а от друга, като израз на защитна теза, с оглед настъпилата смърт на постр. К. и възведеното обвинение по тежко наказуем престъпен състав по смисъла на чл. 199 ал. 2 т. 1 от НК.   

 Постр. К. К. непосредствено след деянието подробно е разказал на няколко човека /М. С., Е.М., В. В./  – всички са разпитани по делото, за случилото се с него, като изрично е посочил като извършител на деянието само едно лице и то е било същото, което преди това е искало да пие чай. Тази информация оборва твърденията на подс., че е извършил деянието с още едно лице /М. С./ и той само е сложил хапчето в чая, но не е участвал в нанасянето на побоя.

Заключението на СМЕ № III-79/2013 /т. първи, л.120/, извършена по отношение на подс. А. кореспондира с показанията на свид. К. относно времето и начина на нанесените му от подсъдимия удари: подс. е освидетелстван непосредствено след задържането му на 05.10.2013г. и по пестницата на дясна ръка между ставните повърхности на показалеца и безименния пръст е установено косо разположено ожулване с размери около 4/2 мм с бледокафеникава леко отслояваща се по краищата коричка. Ожулването е резултат на удар с или върху твърд тъп и ръбест предмет. Вида на ожулването отговаря то да е получено около 2-3 седмици преди датата на прегледа.

В противовес на твърденията на подс. са и още няколко факта, установени по категоричен начин: - подс. доброволно е предал /т.1,л.54 от ДП/ след проведен следствен експеримент /л.47,т.1 от ДП/ секретния ключ”AKARSAH”  - същият е от вх. врата на апартамента на К. К., който той е използвал след извършване на грабежа, оставяйки постр. заключен и пребит; - св. Г.М. е предала доброволно с протокол за доброволно предаване /л.39,т.2 от ДП/ патрони, оставените в дома й от подс. А. в торба, като там е останал и касовия бон от оръжеен магазин, от който постр. К. К. ги е закупил.

 

При така изясненото от първоинст. съд - ВОС, няма основание да се твърди необоснованост или допуснати съществени процесуални нарушения в хода на провеждане на съдебното производство, а на тази база и при формиране на вътрешното съдийско убеждение по отношение на фактическата обстановка.

На базата на правилно установена фактическа обстановка, първоинст. съд, е направил правилни правни изводи, във връзка със съставомерността на деянието, осъществено от подс. А.  - такова по чл.199, ал.2 т.1 пр.2, вр. чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198 ал.3, във вр. с ал.4, във вр. с ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК , т. к. за времето от 10.09.2013г. до 17.09.2013 год., в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, отнел чужди движими вещи, от владението на С.С.Л., К. Н.К., Д.Д.Г. и Г.К.Г, с намерение противозаконно да ги присвои, както следва :

-на 10.09.2013г., отнел - бяло ленено сако, 30 бр. монети /полски, чешки, румънски и унгарски от 1962г.-1969г./, 8 бр. евроцента и др., всичко на обща стойност 26.36 лева, от владението на С.С.Л., с намерението противозаконно да ги присвои, като за отнемане на вещта лицето е било приведено в безсъзнание, чрез използване на упойващо вещество -бензодиазепини;

- на 14.09.2013г. отнел сумата от 700 лева, 1 бр. газов пистолет марка „Klass Magnum", 1 бр. кутия с поставка за патрони с надпис „ Kur-San Turka", 36 бр. патрона и др., всичко на обща стойност 782.82 лева от владението на К. Н.К., с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е придружен със средна телесна повреда, от която е последвала смъртта на К. Н.К., като средната повреда се изразява в тежка гръдно-шийна травма, представена от контузия на белите дробове, контузия в областта на шията, счупване на осмо и девето десни ребра, трето и четвърто леви ребра; счупване на гръдна кост; счупване на лявото рогче на щитовидния хрущял, като в причинна връзка с травмата се е развил левостранен хемопнемноторакс, в хода на своето протичане тежката гръдна травма се е усложнила с развитието на двустранна гнойна бронхопневмония, която от своя страна е обусловила дихателна сърдечносъдова недостатъчност и е непосредствената причина за смъртта на К. Н.К..

- на 17.09.2013г., от владението на Д.Д.Г. и Г.К.Г, сумата от 150 лева, с намерението противозаконно да ги присвои, като заварен на мястото на престъплението употребил сила за запазването на владението върху отнетата сума, като отнетите вещи са на обща стойност 959.18 лв

Деянието е извършено при условията на чл. 26 ал.1 от НК, т. к. и трите деяния осъществяват поотделно различни квалиф. съсътави нса деянието по чл. 198 ал. 1 от НК; извършени са през непродължителен период от време /в рамките на няколко дни/, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

Квалификацията "опасен рецидив" по смисъла на чл. 29 ал. 1 б. „б” от НК се определя от предходната съдимост на подсъдимия, т. к. като сроковете по чл. 30 ал.1 от НК не са изтекли, а именно:

- Присъда по НОХД № 1836/2010 г. на PC - Бургас: за престъпление по чл. 196 ал.1 т.1, вр. чл. 194 ал.1 от НК, с наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от една година и шест месеца, влязла в сила на 01.07.2010 г., изтърпяна на 21.08.2013 г.;

- Присъда по НОХД № 1933/2008 г. на PC - Добрич, влязла в сила на 17.02.2009 г., за престъпление по чл. 196 ал.1 т.2, вр. чл. 195 ал.1 т.4 пр.З, вр. чл. 26 ал.1 от НК, с наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от две години, изтърпяно на 15.05.2012 г.

Квалификацията по чл. 198 ал.4 от НК се определя от това, че за да отнеме вещите от владението на свид. Л., подс. А. е го е привел в безсъзнателно състояние чрез използване на упойващо вещество-бензодиазепини.

Квалификацията по чл. 198 ал.З от НК се определя от това, че подс. А. бил заварен на местопрестъплението от свидетелите Г. и Г.а и е употребил сила, насочена срещу личността им /блъснал ги/, за да запази владението върху отнетата от тях парична сума.

Квалификацията по чл. 199, ал.2 т.1 пр.2 от НК – най-тежката, обуславяща общата квалификация на извършеното деяние, се определя от това, че при извършване на грабежа спрямо постр. К. К., подс. А. му е нанесъл я средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движението на снагата и врата, от която последвала смъртта на лицето, като е налице пряка причинно-следствена връзка между получената средна телесна повреда от пострадалия и смъртния изход.

Към момента на извършване на всяко едно от деянията, включено в продължаваната престъпна дейност, подс. А. е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

 

При индивидуализация на наказанието, ВОС се е съобразил с всички изисквания на разпоредбата на чл. 54 от НК и е определил и справедливо такова - ОСЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Първоинст. съд е изследвал обремененото съдебно минало на дееца, отчитайки, че са налице и други осъждания, невлияещи на правната квалификация на подс. Трайният интерес у подс. към престъпленията против собствеността по своята същност е достатъчна характеристична данна за дееца и начина му на живот – в случая е налице една градация в престъпната му дейност, като се има предвид извършеното по отношение на подс. К., което налага извода и за изключително високата му степен на обществена опасност. В същата насока следва се интерпретира и фактът, че от момента на освобождаването му от затвора - 21.08.2013г са изминали само няколко дни и подс. отново е започнал да извършва тежки умишлени престъпления – на 10.09.2013г, последвано от деяния на 14.09.2015г и 17.09.2013г. На фона на проявеното упорство при осъществяване на продължаваното престъпление, като едно от деянията – това по отношение на постр. К. е придружено със средна телесна повреда, от която е последвала смъртта на постр., се налага извода, че така определеното наказание е справедливо и съответно на извършеното. Проява на прекалено снизхождение от страна на съда не би превъзпитало и поправило подсъдимия, наложително е същият да бъде изолиран за по-дълъг период от време от обществото - очевидно подс. не е в състояние да преустанови доброволно нарастващите по тежест изстъпления и с поведението си съставлява реална и непосредствена заплаха за имуществото и телесната неприкосновеност на околните.

Не се споделя изложеното от първоинст. съд и тълкувано като като смекчаващо отговорността обстоятелство, че извършените  два  грабежа в съвкупността на продължаваното престъпление по отношение на  свид.С.Л. и семейство  Д. и Г.Г.и като резултат са много по-леки в сравнение с този по отношение на извършено спрямо  К. К.. Същите единствено и само се „поглъщат” от по-тежката правна квалификация, но не следва да се пренебрегва фактът, че е налице продължавана престъпна дейност, която сама по себе си е отегчаващо отговорността обстоятелство.  Настоящата инстанция единствено може да приеме, и то донякъде като смекчаващо обстоятелство, частичните самопризнания на подс. А. за предпочитания от него подход при извършване на деянията – чрез привеждане на пострадалите в безсъзнателно състояние, признавайки извършеното спрямо св. Л..   

Настоящият състав на АС-Варна намира, че така определено и с оглед постигане целите най – вече на специалната превенция, наказанието на подс. А. не следва да бъде редуцирано. Деянията му са осъществени с пряк умисъл, като подс. е съзнавал обществено опасния характер на същите, обществено опасните последици и е искал настъпването на тези последици. У подс. са се формирали трайни престъпни навици, както и стремеж за неправомерно материално облагодетелстване, като начин на живот и само с едно засилено репресивно наказание могат да бъдат постигнати целите визирани в чл. 36 от НК.

 

Предвид на всичко изложено по-горе, съставът на ВАС  достигна до извода, че присъдата на Окръжен съд – Варна, като правилна и законосъобразна  следва да бъде потвърдена. 

 

При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, въззивният съд не констатира нарушения /допуснати на досъдебното  производство или в с. з. /, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат изменение или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

 

 

Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

 

 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло  присъда № 59 на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД по НОХД № 1136/14г. по описа на същия съд, постановена на 26.06.2015г.

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ:1.                2.