П Р И С Ъ Д А

 14

 

05.11.2015 година, гр. Варна

 

В  И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, на пети ноември две хиляди и петнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

Секретар С.Д.

Прокурор АННА ПОМАКОВА

като разгледа докладваното от съдия КОЛЕВА

ВНОХД № 249 по описа за 2014 година 

 

На основание чл.336, ал.1, т.2 от НПК, ОТМЕНЯ присъда № 16 от 07.07.2014 г., по НОХД № 359/2014 г. по описа на Окръжен съд Шумен, в частта с която подс.М.П.П. е била призната за невинна и оправдана по повдигнатото й обвинение по чл.203, ал.1 от НК с предмет 9 бр. акварели на проф.В.С., както и в гражданско-отхвърлителната част, и в частта за веществените доказателства, като вместо това

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимата М.П.П., българка, българска гражданка, с висше образование, безработна, неосъждана, ЕГН **********

 

ЗА ВИНОВНА В ТОВА, че през периода от 01.10.2002 г. до 01.10.2008 г. в гр. Нови пазар, Шуменска област, в качеството си на длъжностно лице – уредник в Общинска художествена галерия “П.П.” гр. Нови пазар, в условията на продължавано престъпление, присвоила чужди вещи – картини – 9 бр. акварели на проф.В.С. както следва:

1. „Баба” на стойност 4000 лева;

2.  „Момиче от Мексико” на стойност 3000 лева;

3.  „Велико Търново” на стойност 5000 лева;

4.  „Привечер” на стойност 6300 лева;

5.  „Момиче от Париж” на стойност 2000 лева;

6.  „Момиче от Кричим” на стойност 2500 лева;

7.  „”Улица-тунел от Велико Търново” на стойност 4500 лева;

8.  „Владимир Димитров-Майстора” на стойност 7500 лева

9.  „Облаци” на стойност 6000 лева, поверени й да ги пази и управлява, на  обща стойност 40800 лева – големи размери, поради което и на основание чл. 202, ал.2, т.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл.54 от НК й НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за СРОК от ТРИ ГОДИНИ, чието изпълнение отлага на основание чл.66, ал.1 от НК с ПЕТГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.202, ал.3 вр чл.37, ал.1, т.6 от НК ЛИШАВА подс. М.П. от право да заема длъжност в общински органи и учреждения свързана с управление и пазене на чуждо имущество за срок от ТРИ ГОДИНИ.

 ОСЪЖДА подс. М.П. *** – представлявана от Румен Панайотов Христов – кмет на Общината сумата от 30300 лева, представляваща обезщетение за нанесените с деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на гражданския иск – 28.11.2013 г., както и държавна такса върху размера на уважения иск – 1212 лева.

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подс.П. да заплати сторените по делото разноски в размер на 5263, 93 лева в полза на Държава – по сметка на ОД на МВР – гр. Шумен, както и 2545.74 лева в полза на ВСС по сметка на ВАпС.

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подс.П. *** сторените от нея разноски като граждански ищец в настоящото производство в размер на 3760 лева – изплатено възнаграждение на адвокат- повереник.

Веществените доказателства по делото да се върнат на Общ. Гр. Нови пазар, а картината „Баба” предадена от подс. М. П. да се върне на последната.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

ПРИСЪДАТА подлежи на касационна проверка в 15-дневен срок от днес пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

       ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                          2.

 



 


М О Т И В И

 

към присъда № 14 по ВНОХД № 249 по описа за 2014 год. на Варненския апелативен съд

 

 

Настоящото производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e инициирано по протест на прокурор при ОП Шумен и въззивна жалба на гражданския ищец Община гр.Нови пазар срещу Присъда №16 от 07.07.2014г. по НОХД № 359/2013г. по описа на Окръжен съд-гр.Шумен.

С атакувания съдебен акт подсъдимата М.П.П., ЕГН ********** е била призната за невинна в това, че на неустановени с точност дати през периода от 01.10.2002 г. до 01.10.2008 г. в гр. Нови пазар, Шуменска област, в качеството си на длъжностно лице – уредник в Общинска художествена галерия “П.П.” гр. Нови пазар, в условията на продължавано престъпление, присвоила чужди вещи – картини - акварел и графични произведения от различни автори, собственост на Община – Нови пазар, поверени й да ги пази и управлява, на обща стойност 71440.00 лева, като длъжностното присвояване е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, и е била ОПРАВДАНА по обвинението по чл.203, ал.1, във вр. чл.201, вр. чл.26, ал.1 от НК; бил е отхвърлен и предявения от Община Нови пазар, представлявана от Р.П. Христов – кмет на Общината, граждански иск срещу подсъдимата на стойност 56940 лв. за причинените от деянието имуществени вреди, като неоснователен и недоказан; съдът се е произнесъл по веществените доказателства да бъдат пазени до приключване на наказателното производство, след което да бъдат върнати на лицата и учрежденията, от които са иззети или доброволно предадени.

В протеста се навеждат оплаквания за необоснованост на фактическите изводи на ШОС и за неправилно приложение на материалното право, свързано с игнориране на доказаното авторство на подсъдимата. В допълнение към протеста се развиват доводи, с които се изразява несъгласие с изводите на съда, който необосновано е отказал да кредитира съдебно изкуствоведската експертиза, изготвена от проф.Ч.П.,  заключила, че предадената от подсъдимата картина „Баба“ е произведение на проф.В.С., рисувано в края на творческия му период. Според прокурора съдът е игнорирал и заключението на вещите лица Мирослав Евгениев Й. и Т. И. К. и заявеното от тях в съдебното заседание от 14 май 2014г. /стр.12-13 от протокола/, че между снимката, предадена от свидетеля и картината, предадена от подсъдимата съществуват многобройни /13/ специфични прилики и нито една разлика, въз основа на което в.л.Й. прави логичния извод, че е снимана точно тази картина. Обстоятелството, че картината е рисувана на гърба на рисунка на ученичката М.Н. от IVa курс през 1988г. от Техникума по керамика в гр.Нови пазар подкрепят, а не оборват извода на вещото лице, че картината е рисувана през края на 80-те години. Що се касае до това, как В.С. се е сдобил с готовата рисунка на ученичката, прокурорът сочи, че е установено е, че той е рисувал и други картини на гърба на използван картон, в същото време между ученичката и него има свързващо звено - П.П. - преподавател на Н. и приятел на проф.В.С.. На следващо място прокурорът счита, че въззивната инстанция следва да кредитира показанията на св.Й.С.Й., неоснователно изключени от доказателствената маса от първата инстанция. Намира ги за логични и подкрепени от останалите доказателства по делото. Доводът на ШОС, че не било изяснено как разследването е достигнало до този свидетел, прокурорът намира за ирелевантен при преценката на достоверността на свидетелските показания. По делото са установени близките отношения на свид.Й.Й. с подсъдимата. Установено е, че първоначално свид.Й. е отричал съпричастността си към изготвените копия на картини, създадени от него по оригиналните им размери и без да ги подписва. Именно тези приятелските отношения с подсъдимата могат да обяснят неговото поведение в хода на разследването, както и избора на подсъдимата именно той, а не по-умел художник да изготви инкриминираните копия. Заявеното от свидетеля се подкрепя и от намерените при претърсване в дома на подсъдимата фотоснимки на картините, на гърба на които с негов и на подсъдимата почерк са изписани имената на картините и техните размери.

Във въззивната жалба на гражданския ищец се навеждат също оплаквания за необоснованост на атакуваната присъда със събраните в хода на съдебното следствие доказателства, които в своята съвкупност сочат именно подс.П. като автор на деянието и съответно на деликта, увредил патримониума на Община Нови Пазар.

В крайна сметка въззивната инстанция е сезирана с искане по чл.334 т.2 от НПК.чл.335 ал.З от НПК и чл.336 ал.1 т.2 от НПК за отмяна на Присъда №16 от 07.07.2014г. по НОХД № 359/2013г. по описа на Окръжен съд-гр.Шумен, и постановяване на нова присъда, с която да бъде осъдена оправданата подсъдима М.П.П., ЕГН ********** по предявеното й обвинение в първата инстанция чл.203, ал.1, вр.чл.201, вр.чл.26 от НК и уважен предявения от Община Нови пазар граждански иск за обезщетяване на нанесени имуществени вреди в размер на 56940 лева.

В съдебното заседание представителят на въззивната прокуратура поддържа протеста, като изразява становище за необоснованост на първоинстанционната присъда. Счита, че събраните доказателства водят до несъмнен извод за авторството на П. по предявеното и обвинение – в тази насока са както показанията на свидетелите Й.Й.,  Й.Т., Й. П., П.Т., А.А., М.С., Р.В., така и заключенията на множеството експертизи, веществени доказателства. Всички те са били пренебрегнати от ШОС, за да се даде безкритично вяра на противоречивите и нелогични обяснения на подсъдимата. Прокурорът от ВАпП излага виждането си, че авторството на присвояването е установено по един несъмнен начин, липсва каквато и да било възможност друг, а не именно М.П. да е извършила това. Доказателствата относно присвояването на акварелите на проф.В.С. според прокурора са несъмнени. Прокурорът поддържа обвинението и по отношение на инкриминираните графиките, като сам признава, че тази му позиция не е „толкова обоснована”. В този смисъл пледира за отмяна на постановената оправдателна присъда и постановяване на нова, с която подс.П. да бъде призната за виновна в извършването на престъпление по смисъла на чл.202 от НК, така както е било поддържано от представителя на ШОП в пледоарията пред първата инстанция.

В съдебно заседание повереникът на гражданския ищец – Община Нови пазар поддържа въззивната жалба и наведените в нея оплаквания за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон с атакуваната присъда. Моли въззивната инстанция да постанови нова присъда, с която да уважи деликтната претенция, така както е бил предявена пред ШОС.

Защитникът на подс.П. моли протеста и жалбата да бъдат оставени без уважение поради неоснователността на съдържащите се в тях твърдения и искания и също така сочи, че първоинстанционната присъда следва да бъде оставена в сила, тъй като тя е законосъобразна. От своя страна прави анализ на доказателствата, като намира, че те не са достатъчни да обосноват несъмнен извод, че именно М.П. е извършила присвояването на инкриминираните акварели и графики.

В последната си дума подс.П. изразява желанието си да бъде призната за невинна.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.314 от НПК намира за установено следното:

Въззивният протест и жалба са процесуални допустими - подадени са в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледани по същество се преценяват като частично основателни.

Въз основа на събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства настоящата въззивна инстанция приема за безспорно установена следната фактическа обстановка:

През м.алрил.1975г. в гр.Нови пазар била създадена общинска художествена сбирка. Основен принос за набирането на произведения на изобразителното изкуство имали П.П. – художник, преподавател по рисуване в Техникум по керамика и стъкло в гр.Нови пазар и баща на подсъдимата М.П., както и св.Г. Т. Г. – дългогодишен ръководител на сектор „Култура“ към Община Нови пазар. П.П. се възползвал от познанството си с редица български художници – негови състуденти или преподаватели и събирал множество картини.

С протокол №23/15.08.1990г., колегиумът на Министерство на културата дал съгласие сбирката да прерасне в Общинска художествена галерия. От основаването й до 1994г. уредник на галерията бил П.П.. Той продължил активно да набира картини за фонда на Галерията, който достигнал стотици художествени произведения. Картини били придобивани по няколко начина - чрез закупуване на художествени произведения от Община Нови пазар, или от предприятия и последващо дарение тяхно на Галерията, или чрез дарение на творби от самите автори.

Професор В.С. бил преподавател на П.П. в първия випуск на Великотърновския университет „Братя Кирил и Методий“. От това време датирало и тяхното познанство и приятелство. П. се обърнал и към проф. В.С. с молба да дари картини за новосъздадената Галерия в Нови пазар. С тази цел двамата със свид.Г. Т. Г. го посетили в дома му през 1975 год. Проф.В.С. подарил на фонда на Галерията в гр.Нови пазар две творби - „Баба“ и „Момиче от Мексико“. През 1984 г. Художествената галерия в гр. Нови пазар организирала обща изложба на няколко изявени български художници, на която бил поканен и професор С., но поради заболяване той не могъл да присъства. Въпреки това, изпратил свои произведения за участие в изложбата и направил дарение на галерията - картината “Момиче от Париж”, за което било издадено свидетелство за дарение № 30831/20.11.1984 г. Още шест творби на проф.В.С. от участващите в изложбата през 1984 г. били откупени от различни предприятия и дарени на Галерията на Община Нови пазар. Картините били заведени в книгата за дарения, която е приложена към материалите по делото. Така Галерията на Община Нови пазар придобила девет творби на проф.В.С. –

„Баба” инв.№14, придобита 1975

„Момиче от Мексико“ инв.№15, придобита 1975

„В.Търново” инв.№ 287,

„Привечер” инв.№288,

„Момиче от Париж“инв.№289,

„Момиче от Кричим” инв.№290,

„Улица-тунел от В.Търново" инв.№291,

„Владимир Д.-Майстора" инв.№397 и

„Облаци“ инв.№664  - последните 7 придобити през 1984 г.

През 1999 г. по решение на Общински съвет Нови пазар, Галерията затворила врати, била съкратена и длъжността „уредник“ на Галерия Нови пазар. След стабилизиране на финансовото положение на Общината през 2002 год., било взето решение на ОС за възстановяване дейността на Галерията и за назначаване на нов ней уредник. Бил обявен конкурс по документи и след провеждането му, на 09.09.2002г. била назначена подсъдимата /копие от трудов договор - л.79 от т.1 дп/. Наред с останалите й задължения и била вменена и отговорността за набрания картинен фонд на галерията. Това се потвърждава както от показанията на св.С., така и от  обстоятелството, че дълги години подсъдимата била единствения служител на Галерията, които имал фактическата власт върху фонда. На 19.11.2004 г. бил утвърден от кмета на Община Нови пазар Правилник за устройството, задачите и дейността на Художествена галерия „П.П.” – Нови пазар – л.85 и сл. т.1 на НОХД № 359/13 г. на ШОС. Съобразно установеното в чл.6 от този Правилник Директорът организирал, ръководил и отговарял за дейността на ХГ „П.П.”; отговарял за опазването на експонатите и тяхното правилно съхранение.

След встъпването си в длъжност, подсъдимата П. заварила фонда на Галерията неподреден, а част от него и раздаден за ползване извън помещенията на Галерия Нови пазар. След създаването на Галерията някои от картините били оставени на съхранение в различни държавни и общински предприятия:

1. Докато бил кмет на гр.Нови пазар /1999-2003г./, свидетелят А. С. А. поръчал да поставят в служебния му кабинет две картини на проф.В.С. - „Облаци“ и „Привечер“. Когато през есента на 2003 г. напуснал поста и кабинета, свид.С. направил снимка на двете картини. Картините били предадени на подсъдимата от наследника на св.С. – свид.Р.П., който бил следващия кмет на Община Нови пазар. Снимката пък е предадена от св.С. в процеса на досъдебното производство /протокол за доброволно предаване - л. 129 от т.I от дп/. Картини имало и в различни други кабинети в Община Нови пазар.

2. След 2000 г. и приватизацията на „Китка“ гр.Нови пазар, свидетелят Б. А. Д. заварил в изложбената зала на предприятието няколко картини. Част от тези картини, сред които и „Баба“ и „Момиче от Париж“ на проф.В.С., той по настояване на кмета на Община Нови пазар – св.А. С., трябвало да преде на подсъдимата в качеството и на „галеристка на галерията в Нови пазар“. Това той обаче не сторил веднага, а значително по-късно – през 2005 год. Първоначално свид.Д. отказвал да върне картините, тъй като ги считал за своя собственост, придобита при реституцията на предприятието „Китка”. Подсъдимата обаче била настоятелна и той решил да върне само някои от картините – онези, чиито изображения съответствали на наименованието на картините, записаното в инвентаризационните описи, представени му от Община Нови Пазар. Така той предал на подсъдимата картините „Баба” и „Момиче от Париж” на проф.В.С..

При встъпването си в длъжността на уредник на Галерията подсъдимата първоначално отказала да приеме фонда от съставената за това комисия в края на 2002г., тъй като не всички картини били в хранилището на Галерията – както вече бе описано по-горе картини на Галерията били излагани в кабинети на Община Нови пазар и на предприятието „Китка”. Тогава тя осъзнала, че може да се възползва от неуредиците в Галерията и да придобие най-ценните художествени творби, като ги замени с техни имитации. Междувременно подсъдимата продължавала да полага усилия и да събира разпръснатите картини на проф.В.С..

В осъществяване на замисъла си, подсъдимата на неустановена дата помолила свидетеля Й.С.Й. да й изготви копия на деветте картини на проф.В.С. от фонда на галерията в гр.Нови пазар. Обяснила му, че много обича творчеството на проф.В.С., че той е бил преподавател и приятел на покойния й баща и била влюбена в неговите творби, поради което искала да си направи колекция от копия на творби на именития художник, с която да декорира новото си жилище в гр.Варна. Свидетелят Й. се съгласил да изработи копията, като се уговорили тя да му заплати и съответно възнаграждение – по 100 лв. за пейзажите и по 60-70лв. за портретите. За целта подс.П. му дала цветни снимки на деветте произведения на В.С., по които той трябвало да изработи копията в размерите, посочени от подсъдимата и изписани от нея на гърба на снимките.

В продължение на няколко месеца свидетелят Й. рисувал поръчаните му копия. Готовите картини той поетапно предавал на подс. М.П., ведно със снимките. Видно от заключението на съдебно техническа експертиза /л.120-135 от т.2 от дп/ имената, изписани на гърба на 5 от копията на картините, а именно „Облаци”, „Майстора”, „Баба“, „Момиче от Мексико” и „Момиче от Кричим” са написани от св.Й..

При извършено  на 12 септември 2012 г. претърсване и изземване в дома, обитаван от подс.М.П., били открити и иззети веществени доказателства, едно от които обект №3 - девет броя цветни снимки на картини. От заключението на изготвената съдебно техническа експертиза /л.103-119 от т.2/ е видно, че това не са снимки на копията на картините на проф.В.С., изготвени от св.Й.. От заключението на изготвената съд. графическа експертиза е видно, че почеркът, с който са изписани на гърба на две от тях „99x69 Облаци” и „Привечер 83/56” принадлежи на св.Й.С.Й., а почеркът, с който са изписани имената и размерите на гърба на останалите 7 бр. цветни снимки принадлежи на подс.М.П..

Изготвените от св.Й. копия на 9 бр. картини - акварели на проф. В.С., а именно: „Баба”, „Момиче от Мексико“, „В.Търново”, „Привечер”, „Момиче от Париж“, „Момиче от Кричим”, „Улица-тунел от В.Търново", „Владимир Д.-Майстора" и „Облаци“ подсъдимата М.П. оставила във фонда на Галерия Нови пазар, а оригиналите присвоила.

През 2004г. на неустановени с точност дати подс.П. посетила частна галерия „Теди“, находяща се в гр.Варна и собственост на свидетелката Й.С.Т.. Подсъдимата предложила на св.Т. да й продаде няколко картини – 6 бр. с автор проф.В.С. и една на С.Р., а именно

„Владимир Д. - Майстора” / инв.№397/,

„Облаци” / инв.№664 /,

„Момиче от Кричим” / инв.№290 /,

„Велико Търново II “ / инв.№ 287 /,

„Момиче от Мексико” / инв.№15 /,

„Улица тунел - Велико Търново” / инв.№291/

платно на С.Р. с наименование „Българка“.

Подсъдимата П. обяснила на св.Т., че тези картини са й били оставени в наследство от покойния й баща. Тя разказала, че баща й също бил художник и притежавал много картини на проф.В.С., тъй като двамата били близки приятели. Подсъдимата дори й споделила, че като мъничка е стояла на коленете на В.С.. Свидетелката Т. от своя страна решила да провери думите на подсъдимата и звъннала на двама свои познати художници – Д.Ч. и С.Р.. И двата потвърдили, че познават художника П.П. от Нови пазар, а С.Р. заявил, че е правил изложби в Нови пазар и му е подарявал своя картина. Това мотивирало св.Т. да приеме думите на подс.П. за истина и да закупи предложените и от нея творби. След това св. Т. се свързва със св.Й. Нанков П., който закупил от нея всичките 6 картини на проф.В.С., както и картината на С.Р., придобити от Галерия „Теди“ от подс.П..

По-късно през 2006 г. св.Й. П. от своя страна решил да продаде 6–те картини на проф.В.С., които закупил от св.Т.. По този повод се свързал със св.П. Р. Т. – собственик на Галерия „Виктория” София. За продажбата на три от тях били издадени разходни касови ордери /л. 29- 31, т. III ДП/. На ордер от 31.01.2006 г. било отразено, че е продадена творба на В. С. “Момиче с цвете” с размери 70/55 см. за сумата 2000 лв. Ордер от същата дата бил издаден за картина на В. С. “Пейзаж” , 100/75 см. за сумата от 4000 лв. Третия ордер от 13.02.2006 г. - за акварел 70/100 см. отново с автор В. С. за цена от 6000 лв. Свидетелят Т. възнамерявал от своя страна да предложи картините за продажба чрез търг. Затова възложил на свидетелката А.Н.А. – изкуствовед в Националната художествена галерия, да изготви сертификати за автентичност на картините, които свидетеля Й. П. му продал. По този повод св.А. посетила галерията на св.Т., изследвала визуално картините, рисувани от проф.В.С.. Св.Т. обяснил на св. А., че тези картини са му били предоставели от негов познат, който ги е закупил от галерия в гр.Варна и дал на св.А. номера на телефона на св.Т.. Свидетелката А. провела телефонен разговор със св.Т., която й обяснила, че тези картини са й били предоставени от подс.М.П.. Свид.Т. предоставила на св.А. номерата на телефоните на П.. Преди да издаде сертификат за автентичност, св.А.А. решила да се свърже с подс.П. и да разговаря с нея по повод произхода на тези картини. Уговорили се да се срещнат в гр.Нови пазар и св.А.А. посетила заедно със своя колежка дома й в гр.Нови пазар. Пред нея подс.М.П. отново обяснила, че картините, които е продала в галерията на св.Т., са останали в наследство от баща й, който пък ги бил получил като подарък от проф.В.С., с когото били големи приятели. Връщайки се в гр. София, св. А. изготвила сертификати за шест от произведенията с автор В. С., а именно: “Улица” /изображението на която съответства на картината “В Търново II”, с инв. № 287 на ХГ Нови пазар/; “Пейзаж” / /изображението на която съответства на картината “Облаци” , с инв. № 664 на ХГ Нови пазар/; “Момиче с цвете” /изображението на която съответства на картината “Момиче от Кричим”, с инв. № 290 на ХГ Нови пазар/; “Момиче от Мексико”; “Улица - тунел В. Търново” и “Владимир Д. - Майстора” като приела, че картините са автентични. Първите три картини св. П.Т. обявил за продажба в интернет страницата на аукционната къща чрез търг, насрочен за провеждане на 18.04.2006 г. търг, а в последствие ги продал на неизвестни лица. След образуването на настоящото производство две от картините са били предадени с протокол за доброволно предаване от св.П. Р. Т. /протокол - л.82 от Т III/ и оставени на съхранение в Националната художествена галерия София /акт.№64 - л.83 от т.3/. Това са картините „Портрет на Вл.Д. Майстора” и „Момиче от Мексико”. В хода на разследването е била изготвена тройна изкуствоведска експертиза /протокол - л.84-87 от т.3/, като заключението на тримата експерти напълно съвпада с констатациите на св.А.А., а именно, че тези картини са автентични и са рисувани от проф.В.С..

Масленото платно “Българка” на С.Р. св. Й. П. занесъл в галерия “Анел” в гр. София, където картината била изложена. Картината била видяна от академик С.Р.. Той разговарял със св. П., когото познавал от по - рано, поинтересувал се от къде я има и му казал, че това не е негова творба, а фалшификат. На гърба на картината написал “лошо копие” и се обадил веднага по телефона на св. Т., направил й скандал, че не е продала негова творба без да го уведоми. Свидетелят С.Р. казал на св. П. и мнението си за картините на В. С., а именно, че те са прерисувани, че са фалшификати. Св. Й. П. от разговора със С.Р. останал с впечатлението, че целта на казаното била да върне картината “Българка” на автора й. Затова той я предал на св. Т. и нейната съдба не е известна по–нататък.

На длъжността „уредник на Общинска художествена галерия П.П.” - гр.Нови пазар, подс.М.П. работила до 01.10.2008 г., когато била освободена по нейна молба. Фондът бил приет от свидетеля Йосиф Филев Тончев в присъствие на комисия от неспециалисти, които единствено отчели броя и инвентар.№ на произведенията, но не и тяхната автентичност.

По-късно на тази длъжност бил назначен св.Г. Т. Г. –  заповед № 37/30.09.2008 г. с основно трудово възнаграждение от 220 лв. Г. отказал да приеме фонда на галерията и хранилището било запечатано до 20.01.2009 г. , когато св. Тончев с комисия му го предал /протокол за инвентаризация - л.68 от т.1 от дп/ След като започнал да изпълнява длъжността на уредник на галерията, св.Г. започнал да преглежда графичните произведения, които се съхранявали на купове в складовото помещение на галерията. Направило му впечатление, че на доста от графиките паспартутата не са направени професионално, а са залепени плътно. Впечатлило го, че някои от картините на проф.В.С. са с объркани имена, като например картината „Момиче от Мексико” на гърба й е изписано името на друга картина на проф.В.С., а именно „Момиче от Париж”. Св.Г. Г. се усъмнил, че някои от произведенията на проф.В.С. и графиките, собственост на галерията, са подменени с копия. Проверил тези свои подозрения като показал графиките на местни художници, които също заключили, че се касае за ксерокс копия. Св.Г. показал на св. Тончев в галерията картината “Момиче от Париж” и го попитал дали си спомня нещо отличително, нещо специфично за тази картина. Първоначално св. Тончев не могъл да си спомни, но след напомняне от св. Г. за някакъв надпис, си спомнил, че на картината трябвало да има надпис на латиница “Париж 1927 г.” Разгледал внимателно картината и видял, че на нея такъв надпис няма. Тогава двамата решили, че трябва да уведомят Кмета на Общината за установеното от тях. Подали сигнал до св.В. Т., който по това време е бил кмет на Община - Нови пазар. Кметът от своя страна информирал Министерство на културата с писмо изх. № 04-10-4 /12.06.2009 г. В отговор, с писмо № 08-00-572/03.07.2009 г., заместник министър Токаджиев препоръчал да бъде назначена експертна комисия, която да прегледа картинния фонд. Такава комисия била сформирана и в състава й били включени Р.В. - изкуствовед от НХГ, Д.Е. - директор на ХГ - Шумен, художника П. Д. - член на СХБ. Комисията работила на 19 и 20.10.2009 г. и изготвила описи и протокол от проверката. Било установено, че 73 броя графични произведения са заменени с цветни или черно-бели ксерокопия, 12 еднакви графични произведения, заменени с ксерокопия са заведени с различни инвентарни номера, а за деветте картини на В. С. имало съмнения, че са фалшификати. Копията на графичните произведения били поставени в паспарту, което било неправилно залепено. Ясно личало, че се касае за ксерокопия, тъй като листовете били гладки, без характерните за графичните произведения грапавини и релефи, получаващи се при отпечатването им. Картините на В. С. били върху гладък картон, виждали се следите от химикалка, с която е отбелязвано мястото където следва да бъдат изрязани. Боите, с които били нарисувани били некачествени и се ронели, а начина на рисуване въобще не приличал на стила на В. С.. Било взето решение картините да бъдат изпратени в гр. София за изготвяне на експертиза. Преди да ги изпратят, св. М.М. С. поставила на гърба на картините печата на художествената галерия и изписала инвентарните номера. По-късно се установило, че три от картините са качени в сайт на аукционна къща “Виктория” и се предлагат за продажба. Кметът на гр. Нови пазар - св. В. Т., изпратил сигнал до прокуратурата в града и на 10.12.2009 г. било образувано досъдебно производство. Производството се водело срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 194, а. 1 от НК. В хода на разследването се установило, че има данни за престъпление по чл. 203 от НК и с постановление от 06.08.2012 г. делото било прието по компетентност но Шуменската окръжна прокуратура.

Видно заключението от съдебно оценъчните експертизи, назначени в хода на досъдебното производство /л.1-10 от т.2 и л.84-87 от т.З/, стойността на присвоените художествени произведения възлиза на 71 440 лева. В хода на проведеното следствие пред въззивната инстанция бе назначена оценителна експертиза с вещо лице К.У., която дава заключение, прието от съда като компетентно и обективно дадено, пазарната стойност на 9 бр. акварели е както следва:

„Баба”, предадена от подсъдимата П. в хода на съдебното производство пред ШОС – 1500 лева; тук следва да се уточни, че в подкрепа на тезата си, че подсъдимата е продала на св.Т. не оригинали на картините на проф.В.С., собственост на Галерията, а техни копия, тя е предала в хода на съдебното следствие картината „Баба” с твърдението, че това е копие, прерисувано от ученик на баща й;

„Момиче от Мексико” – 3000 лева

„Велико Търново” – 5000 лева

„Привечер” – 6300 лева

„Момиче от Париж” – 2000 лева

„Момиче от Кричим” – 2500 лева

„Улица-тунел от Велико Търново” – 4500 лева

„Владимир Д.-Майстора” – 7500 лева

„Облаци” – 6000 лева

В хода на досъдебното производство е била назначена тройна комплексна изкуствоведска и оценителна експертиза с вещи лица ст.н.сътрудник д-р М.Г. Г. към института по изкуствознание при „БАН”, доц.С. Д. Б. – преподавател по реставрация при НХА и проф.Ч.П. – преподавател в НХА, които са дали недвусмислено заключение, че двете картини, предадени от П. Р. Т. – „Момиче от Мексико” и „Владимир Д.-Майстора” са автентични творби на художника В. Стилов – т.3 на дп, л.85-87.

В хода на съдебното дирене пред ШОС е била назначена експертиза с вещо лице проф.Попов, която е дала заключение, че предадената от подс.П. картина „Баба”, условно наричана от въззивната инстанция „Баба2”, е автентична – неин автор е отново проф.В.С. и датира от неговия късен период.

В хода на проведеното пред въззивната инстанция съдебно следствие бе назначена и комплексна експертиза с участието на изкуствовед Б.И. и графолог, която отново достига до извод за автентичност на картината „Баба2“ – неин автор е именно проф.В.С., тя датира от периода на късното му творчество и е подписана от него.

Така изложената и възприетата от въззивния съд за установена фактическа обстановка се подкрепя от събраните в хода на производството пред първата и пред въззивната инстанция доказателства – частично от обясненията на подс.М.П., които настоящата инстанция кредитира с доверие, само доколкото те се потвръждават от останалия доказателствен материал, показанията на свидетелите Р.В., А.А.,Б. Д., Й.Т. (четени показания от ДП л.57, т.3), В. Т., Й.Т., Р.Х., М. Д., Д.Т., А. С. А., В. С., Г. Г., М.С., Й.Й.,Р.Б., Г. П., Й. П., З. И., П.Т., заключенията на различинти съдебни експертизи – оценителни, почеркови, технически, както и писмените и веществените доказателства по делото.

Настоящият състав на въззивната инстанция цени обясненията на подсъдимата П. като частично достоверни, доколкото те са и средство за защита, на каквото тя има неизменно право, но същевременно твърденията й за това, че не е присвоявала картини, собственост на Художествената галерия гр.Нови пазар, защото е продала техни копия, се опровергават от доказателствата по делото. На първо място като веществени доказателства по делото са приобщени две от инкриминираните творби на проф.В.С., съхранявани до въззивното произвоство в Националната художествена галерия София. Това са „Момиче от Мексико” и „Владимир Д.-Майстора”. В хода на досъдебното производство е била назначена тройна изкуствоведска и оценителна ескпертиза, която е дала заключение за автентичността на тези две картини. За разлика от първоинстанционния съд, въззивната инстанция не намира никакви основания да постави под съмнение обосноваността и правилността на това заключение, дадено от компетентни и квалифицирани вещи лица. Първата инстанция не е приела за правилни изводите им, защото вещите лица били дали заключение за автентичност, въпреки, че констатирали, че картините са рисувани с акварел и гваш. Това виждане не се споделя от въззивната инстанция, защото всички изкуствоведи, разпитани по делото, било като експерти, било като свидетели, говорят за особеностите на творчеството на проф.В.С., който използвал смесени техники от акварела и гваш, третирал е повърхността многослойно, експериментирал с отнемане и добавяне на живописен слой „на сухо”, „окъпвал“ картините си и т.н., т.е. имал своеобразна техника на рисуване, неподлежаща на имитация. В хода на въззивното производство е установено от вещото лице графолог, че изследваните две картини са подписани от същото лице, подписало картини на проф.В.С., съхранявани в НХГ, извън тези предмет на обвинението. Горното е непротивопоставимо на обстоятелството, че подписите върху едната от изследваните картини бил положен с химикалка, и не може да опровергае извода, че картините са подписани от техния автор. ШОС е съзрял проблем, че на гърба на двете картини няма поставени инвентарни номера, както и че са с променен формат. В хода на въззивното производство бяха приобщени като веществени доказателства рамките, в които двете картини са били поставени и съхранявани в Галерията на гр.Нови пазар. При техния визуален оглед се установява, че инвентарните номера и етикетите са били поставени на картона, оформящ гърба на рамката и на самата рамка. Нещо повече, текста в тях е изписан още от П.П. – обстоятелство, потвърдено и от самата подсъдима. Житейски логично е инвентарните номера да бъдат поставени именно там – върху гърба на рамките, защото противното би означавало творбите да се разрамкират при всяка инвентаризация, за да бъде проверен инв.номер, ако той е на гърба на картината. Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че на заместващите имитации, създадени от Й.Й., са били поставени инвентарни номера непосредствено преди предаването им на органите на досъдебното производство, когато са били извадени от рамките на оригиналите, снабдени с етикети и номера. По отношение формата на картините – в хода на производството не са събрани убедителни доказателства, че записаните размери на картините на проф.В.С. в описните книги на Община Нови пазар, са прецизни. Отделно от това 6 от творбите са били продадени от подс.П. и техният нов собственик Й. П. ги е реставрирал, почиствал и рамкирам отново – все процеси, които биха могли да доведат и до корекции в размерите. Коментираното заключение на тройната изкуствоведска и оценителна експертиза е в пълно съзвучие и със свидетелските показания на други изкуствоведи, разпитани като свидетели в това наказателно производство – Р.В., А.А. и разпитаната и от въззивната инстанция Б.И.. Свидетелката А.А. е признат изследовател и познавач на творчеството на проф.В.С. – работила е с негови творби както в НХГ, така и с такива от фонда на неговите наследници. Св.А.А. не просто е издала сертификат за 6 картини, попаднали в Галерия „Виктория“ на св. П.Т., а е проследила техния произход през св.Т. до подсъдимата М.П.. Нещо повече св.А. си е направила труда да посети дома на подс.П. ***, видяла е ателието на баща й и картините в него. Била е информирана от подсъдимата за близките отношения между проф.В.С. и неговия ученик П.П.. Подсъдимата е подчертала и личното си познанство с именития бълг.художник, на чиито колене била седяла като дете. Всички разкази на подсъдимата, която е била наясно с целта на посещението на свид.А.А., са били насочени към създаването на впечатлението, че всички творби са били не просто автентични, а са били дарени от проф.В.С. лично на баща й. В нито един разказ подсъдимата не е споделила със свид.А. за копия или за прерисувани от ученици на баща й реплики. Подобни твърдения тя не е имала и в разговорите си със свид.Й.Т. – напротив, разказаното пред нея кореспондира в детайли (вкл.и за седенето върху коленето на проф.В.С.) със споделеното по–късно и с А.А.. И пред Т. подсъдимата е поддържала версията за близкото приятелство между баща й и проф.В.С.. Свидетелката Т. проверила заявеното й от П., като звъннала на акад.С.Р., който потвърдил, че такъв художник съществува, че е правил изложби в Нови пазар, както и че му е подарил една картина. Тази версия на подсъдимата не се подкрепя напълно и от показанията на нейната собствена майка – Г. П.. Свидетелката Г. П. в разпита си пред първата инстанция в с.з. на 05.12.2013г. л.174, л.175, е твърдяла, че съпругът й е имал копия на всички творби на В.С., собственост на Галерията Нови пазар. Същевременно обаче при предявяването й на копия на инкриминираните картини, свидетелката заявява, че не е виждала никога картините „Вл.Д. Майстора” и „Момиче от Мексико”, а двете са били сред продадените от дъщеря й попаднали в аукционна къща „Виктория“. Майката на подсъдимата в същия си разпит заявява, че не е виждала и трета картина – „Момиче от Париж“. Това противоречие в показанията на свид.Г. П. мотивира въззивната инстанция да ги цени особено внимателно и през призмата на изключително близката им родствена връзка (майка–дъщеря), която обяснява опита на свидетелката да „подпомогне“ дъщеря си да избегне наказателна отговорност.

 Обясненията на подсъдимата П., че е разполагала с „копия“ на творбите на проф.В.С., въззивната инстанция всъщност кредитира частично с доверие единствено по отношение на картините „Баба“ и „Баба2“. Но дори и в тази им част обясненията на подс.П. не са напълно искрени и достоверни. Това е така, защото и предадената от нея в хода на съдебното следствие пред ШОС картина, условно наричана от въззивната инстанция „Баба2“, не е копие, прерисувано от ученик на баща й, както твърди М.П., а е дело на самия проф.В.С., създадено в последните години на неговия живот и подписано от него. Как, кога и по какъв начин М.П. се е сдобила с това произведение, или как то е било създадено от проф.В.С., са все въпроси, които попадат извън предмета на доказване по това производство, очертан от чл.102 НПК, поради което и въззивната инстанция не намира за нужно да разглежда възраженията на защитата в тази насока.

На следващо място въззивната инстанция, за разлика от ШОС, кредитира с доверие и цени като достоверни показанията на свид. Й., защото в хода на цялото наказателно производство той е депозирал единни, непроменяни и логични твърдения. В отговор на защитата на подс.П. за някаква нелогичност или преднамереност на показанията на този свидетел следва да се посочи следното: Й.С.Й. е бил разпитан за първи път в хода на досъдебното производство на 29.03.2012 г. и тогава са му били предявени копия на 9 бр. картини (понастоящем намиращи се в т.3, л.96 – 104 от ДП), а не фотоснимки, както твърди защитата. За тези копия на 9 бр.картини той е заявил, че са рисувани от него по поръчка на М.П. по представени му снимки от нея. Тези снимки още не са били иззети по делото, защото са намерени няколко месеца по–късно – през м.09.2012 г. в дома на П.. Още тогава – през м.март 2012 г., свид.Й. е описал какво е било изписано на гърба на тези снимки и от кого. Тези негови твърдения са били потвърдени както при извършеното претърсване и изземване от дома на П., така и от заключенията на графическите експертизи. Позицията на св.Й. е останала неизменна в ход на цялото наказателно производство – и при трите му разпита на дп, пред първата инстанция и пред въззивната, която лично и непосредствено отново провери годността на неговите показания. Иззетите от дома на П. снимки при извършеното на 12.09.2012 г. претърсване и изземване са били предявени на св.Й. на 22.10.2012 г. при неговия пореден разпит на досъдебното производство. Тогава той отново потвърждава, че именно тези снимки са били представени от подс.П., за да рисува той по тях, свидетелят разпознава и своя почерк на две от снимките, върху които е и отбелязал имената и размерите на картините „Облаци” и „Привечер”. Изложеното мотивира съда да кредитира с доверие заявеното от Й.Й., защото от една страна то е логично, непроменяно във времето, а от друга страна е и потвърдено от останалите доказателства по делото. Възражението на защитата защо едва през 2012 год. Й.Й. се е „появил“ като свидетел на досъдебното производство, настоящата инстанция, за разлика от ШОС, намира за неуспешен опит да се постави под съмнение достоверността на твърденията му. Причините, поради които разследването достига до св.Й.Й. едва през 2012 г. не са противопоставими на обстоятелството, че той след това и след предупреждение за отговорността по чл.290 от НК многократно и неизменно е твърдял едни и същи неща, потвърдени и от коментираните по–горе доказателства. Несъстоятелен е и опитът на защитата в пледоарията по същество да „въвлече“ свид.Й. в някаква по–различна роля, приписвайки му авторството на някои от текстовете, изписани на гърбовете на предявените в с.з на 05.11.2015 г. рамки за картини. Адв.Б. с просто наблюдение замести пред въззивната инстанция графологическото изследване и експертните познания, нужни за подобен извод, което въззивната инстанция отново разглежда като недопустим опит да се дискредитират показанията на св.Й.Й., като се навеждат необосновани твърдения за обстоятелства, които нямат никаква връзка с основните факти, включени в предмета на доказване по настоящото дело. Впрочем в резултат на тази позиция на защитата, по делото е събран огромен доказателствен материал, в които основните факти следва внимателно да се откроят, да не се изпускат от поглед и да се разглеждат в тяхната логическа взаимовръзка. Затова обясненията на подс.П. и в тази им част остават изолирани от доказателствата по делото. Неоспорим факт по делото е обстоятелството, че именно 9–те копия на творбите на проф.В.С., изработени от Й.Й., са били установени в хранилището на Галерията на Нови пазар при извършената проверка от Министерството на културата. Безспорен факт е и обстоятелството, че тези копия са били изработени именно от свид.Й.Й.. Неопроверган факт е и обстоятелството, че тези копия са били нарисувани по поръчка на подсъдимата П.. Безспорно установен факт е и обстоятелството, че именно подсъдимата продава 6 от инкриминираните 9 акварела на св.Т..

Защитата счита обвинението за опровергано, тъй като част от картините били върнати на подсъдимата едва през 2005 г., а пък се твърдяло, че тя ги била продала още през 2004г. Тук първо следва да се посочи, че през 2004г. М.П. е продала 6 акварела, а не всичките 9. Тя продала именно онези, които са били в хранилището на Галерията и върнати от сградата на Община Нови пазар. Картините, които са били в реституираното предприятие „Китка“ – „Баба“ и „Момиче от Париж“ и върнати от свид.Б. Д., не са сред онези продадени от подсъдимата М.П. през 2004 год. Затова не е налице претендираното „противоречие“ във фактическото обвинение. От съществено значение е единствено обстоятелството, прието за установено и от ШОС, е че, картината „Баба”, предадена от св.Б. Д. на подсъдимата П. е идентична с изображението на черно-бялата фотоснимка на картината „Баба”, собственост на Галерията в Нови пазар.

         За да постанови оправдателна присъда ШОС е дал вяра изцяло на показанията на свид.С.Р. и на заявеното от него, че както неговата собствена творба, така и тези на проф.В.С. са „фалшификати”. Ако това негово твърдение може да се кредитира с доревие, то е единствено по отношение на неговата платно „Българка” и то, доколкото не може да бъде проверено обективно, предвид липсата на картината по делото. По отношение на изявлението му касателно картините на проф.В.С., то е голословно, защото е направено без свидетелят реално да е видял процесните акварели на проф.В.С., изложени в друга аукционна къща. То се опровергава и от заключенията на редица изкуствоведи, които са имали възможността лично да ги видят, както и да ги съпоставят с други произведения на същия художник. Защо свид.С.Р. е поддържал подобни твърдения пред св.Й. Петров е въпрос, чийто отговор не попада в кръга, очертан от чл.102 от НПК и съответно въззивната инстанция не смята, че му дължи и отговор.

Изяснявайки в основни линии сходна фактическа обстановка, ШОС е счел, че не са налице доказателства, които да обосноват наличието на обективната страна на престъплението по чл.203 от НК. Горният извод частично не се споделя от настоящата инстанция.

За да стигне до извод за обективната несъставомерност на деянието, ШОС е приел, че подсъдимата М.П. е продала на св.Т. копия на оригиналите на инкриминираните произведения на проф.В.С.. Както вече бе посочено по–горе този извод не се споделя от въззивната инстанция. М.П. през инкриминирания период е присвоила всички 9 оригинала на творбите на проф.В.С., собственост на Галерията на Община Нови пазар, като ги е заменила с техни имитации, създадени от Й.Й.. По отношение на другите творби – графичните произведения и платното „Българка“ на С.Р., въззивната инстанция споделя изводите на ШОС за липса на убедителни доказателства, които недвусмислено и категорично да сочат подс.М.П. като автор на деянието.

1. Субект на престъплението по основния текст на чл.201 от НК може да бъде длъжностно лице по смисъла на чл.93 от НК. Затова релевантният въпрос е дали подс.М.П. притежава това качество. Отговорът е положителен - подсъдимата П. притежава качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.Б от НК. Видно от приобщените по делото писмени документи – трудов договор и Правилник, на нея е било поверено в качеството й на уредник на Галерия „П.П.“ Община Нови пазар на нея са и били поверени за пазене картините, включени във фонда на Галерията. Именно в това си качество, и по силата на трудово-правното си отношение, подсъдимата е получила фактическата власт върху чуждото имущество – картини, собствени на работодателя й – Община Нови пазар, и му е дължала тяхното връщане. За изпълнение на тези си трудови обязаности тя е получавала трудово възнаграждение, както и са й били предоставени помещения, достъп до документация, била е подпомагана и от помощен персонал. Затова тя е била длъжна да опазва повереното й имущество и да го върне на собственика му. Съдебната практика, в т.ч. и задължителната такава /Решение № 565 от 11.ХII.1978 г. по н. д. № 557/78 г., I н. о., Постановление № 3/70 г. на Пленума на ВС, Решение № 118 от 7.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 235/2012 г., III н. о., НК / изрично приема, че връчването може да бъде осъществено не само с изричен писмен документ, а чрез простото фактическо предаване на имуществото. В конкретния случай е налице подобно фактическо връчване, макар подсъдимата да е отказала да подпише инвентаризационния опис при встъпването си в длъжност през 2002 год., защото тя е започнала фактическото изпълнение на длъжността и е започнала да събира разпръснатото имущество на Галерията.

 

2. Безспорно за обективната съставомерност на деянието по чл.201 от НК не е достатъчно установяването на липса при отчитане на поверено на имущество. Нужно е по безспорен начин да се установи, че тя се дължи на конкретни разпоредителни действия с имуществото. В конкретния случай настоящата инстанция намира, че по отношение на 9–те акварела на проф.В.С. не се касае за подобна неустановена липса на активи, тъй като по безспорен начин по делото е доказана причинна връзка между присвоителни действия, осъществени от П.,***. Безспорно установената към инкриминирания период в Галерията на Община Нови пазар организация на отчетността е страдала от редица слабости, от които подсъдимата се е възползвала, за да осъществи деянието. Това обаче не заличава престъпния характер на нейното поведение. За извършените разпоредителните действия на дееца с повереното му имущество, следва да се черпят изводи не от неговите декларации, а от обективирания факт, че когато той има изключително необезпокояван достъп до връченото и поверено му за пазене имущество, се изключват чуждата лична намеса или други фактори за промяната на тази фактическа власт и следователно при формирането на причините за настъпилата липса на повереното му имущество, се изключват други фактори, освен личния принос на дееца за настъпването й. В този случай липсата-щетата е единствената логична последица от действията на дееца по фактическото своене на вещите или другите ценности. Доказателствата по делото сочат, че други лица, освен подсъдимата П., не са имали достъп до хранилището на Галерията и картините на проф.В.С., вкл. и на върнатите от Общината и предприятието „Китка“. Този извод не може да се промени от обстоятелството, че подсъдимата е била подпомагана от помощен персонал, които обаче не е имал касателство с хранилището и картините. Подсъдимата е разполагала с ключ от хранилището, тя е вадила и прибирала картини в него. След нейното напускане комисия е приела под опис наличностите от картини в Галерията, което обаче е сторено единствено по количествени показатели – брой и инвентарни номера. Подсъдимата заменяйки оригиналите на 9 акварела с техни имитации, си е осигурила безпроблемното инвентаризиране при своето напускане. Тази „размяна“ за неспециалисти е била неразпознаваема, още повече, че част от тези акварели години наред са били извън хранилището на Галерията и това се е приемало за нормална практика при инвентаризации. След нейното напускане хранилището е останало заключено, а ключът е бил у свид. Й.Т., отговарящ за културата и образованието в Община - Нови пазар. Едва през месец януари 2009 год., когато св.Г., който познавал добре картините на проф.В.С., се заел реално да провери фонда на Галерията се усъмнил в автентичността на едно от произведенията.

За това и въззивната инстанция приема, че не може да се сподели виждането на защитата, че до хранилището на Галерията са имали достъп неограничен кръг лица – касае се малка картинна галерия, в който са работили само две лица – подсъдимата и свид.М.С., като последната изобщо не е имала вменени задължения по обслужване на хранилището, до което нямала и достъп. Напълно голословни са твърденията за наличие на някакво злонамерено и съзнателно намерение на зложелатели на подсъдимата чрез използване на нейното име да фабрикуват факти, с които да я поставят в неизгодно положение да отговаря за действия, които не е извършила. Обстоятелствата по делото говорят за противното – работодателят на подсъдимата е извършил обективна и добросъвестна проверка на съмненията на св.Г. чрез комисия, назначена от Министерство на културата и след като се е уверил в тяхната основателност е сигнализирал и компетентните органи.

Необоснован е изводът на ШОС, че обективно не било възможно да се установи размерът на вредата. Както вече бе отбелязано по-горе в хода на проведеното въззивно производство бе назначена допълнителна оценителна експертиза. Горното бе продиктувано от настъпилото изменение на обвинението на 19.03.2014 г. (т.2 НОХД № 359/13 г. на ШОС, л.325), когато прокурорът е разширил времевите параметри на извършване на деянието – за периода от 01.10.2002 г. до 01.10.2008 г. Подсъдимата е присвоила 9 бр. акварела на проф.В.С., а именно:

„Момиче от Мексико” на стойност 3000 лева

„Велико Търново” на стойност 5000 лева

„Привечер” на стойност 6300 лева

„Момиче от Париж” на стойност 2000 лева

„Момиче от Кричим” на стойност 2500 лева

„Улица-тунел от Велико Търново”на стойност 4500 лева

„Владимир Д.-Майстора” на стойност 7500 лева

„Облаци” на стойност 6000 лева

и „Баба“ на стойност 4000 лева – опредЕ. въз основа на заключението, по първоначалната оценителна експертиза, тъй като предмет на оценка по допълнителното заключение е била предадената от подсъдимата картина „Баба2”.

Въззивният съд приема за безспорно установено по делото, че подсъдимата М.П. е държала чужди вещи 9 бр.акварела на проф.В.С., собственост на Община нови пазар, с които фактически се е разпоредила, като ги е заменила с техни имитации, а част от тях и е продала без знанието и съгласието на техния собственик, без да отчете и средствата от тяхната продажба на своя работодател. Горното навежда на извода, че подсъдимата се е отнесла с част от повереното й имущество като със свое, демонстрирайки намерение за присвояване, респективно, субективната страна е налице. Процесните имитации са създадени от св.Й. по нейна поръчка с цел да бъде прикрито настъпилото ощетяване на Община Нови пазар. Установените факти покриват признаците на състава по чл. 201 НК, извършено при хипотезата на чл. 26, ал. 1 НК. Само деецът може да изясни кога е взел имуществото и какво е направил с всички вещи - дали и останалите 3 акварела ги е продал, дали ги е дарил и пр. За целите на доказването е достатъчно обаче, да се установи, че само той е имал единствен достъп до тях и липсата им, поради това, е причинена единствено от неговите действия. Следователно процесната липса и за 3 акварела с неустановена съдба по делото е щета с установен произход по делото. Тя сама по себе си е разпореждане с вещите като със свои, деецът ги "е взел като свои". Обикновено за подобно поведение няма преки доказателства - деецът осъществява действието, когато е сам, без свидетели и без да оставя други следи. Затова и в случая следва да намери приложение правно-логическият метод на оценка на установените факти, известен в логиката като метод на изключването. Той е само един от редицата методи на познанието, но напълно равностоен на другите при доказателствено- оценъчната дейност, извършвана от решаващия съд. (Решение № 15 от 12.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 638/2008 г., III н. о., НК, Решение № 162 от 27.05.2009 г. на ВКС, по н. д. № 91/2009 г., III н. о., НК).

Налице е квалифициращия белег „големи размери” по смисъла на чл. 202, ал.2, т.1 НК, тъй като общата стойност на присвоеното имущество възлиза на 40 800 лева, което удовлетворява установените критерии в задължителната практика на ВКС на РБ (Тълкувателно решение № 1 от 30.10.1998 г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/98 г., ОСНК), тъй като надвишава 70 пъти минималната работна заплата за страната, която за 2008 г. е била 220 съгласно ПМС №1/11.01.2008 г.

 

Поради изложеното въззивният съд счита, че при така установената фактическата обстановка и след преценката на релевантните по делото доказателства се налага друг правен извод – за обективна и субективна съставомерност на деянието, осъществено от подс.П., по предявеното й на първата инстанция обвинение по чл. 202, ал.2, т.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, тъй като в периода от 01.10.2002 г. до 01.10.2008 г. в гр. Нови пазар, Шуменска област, в качеството си на длъжностно лице – уредник в Общинска художествена галерия “П.П.” гр. Нови пазар, в условията на продължавано престъпление, присвоила чужди вещи – картини – 9 бр. акварели на проф.В.С. както следва:

10.                      „Баба” на стойност 4000 лева;

11.                       „Момиче от Мексико” на стойност 3000 лева;

12.                       „Велико Търново” на стойност 5000 лева;

13.                       „Привечер” на стойност 6300 лева;

14.                       „Момиче от Париж” на стойност 2000 лева;

15.                       „Момиче от Кричим” на стойност 2500 лева;

16.                       „”Улица-тунел от Велико Търново” на стойност 4500 лева;

17.                       „Владимир Д.-Майстора” на стойност 7500 лева и

9. „Облаци” на стойност 6000 лева, поверени й да ги пази и управлява, на обща стойност 40800 лева – големи размери.

Въззивната инстанция намира, че не е налице квалификацията по чл.203 от НК -  „длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай”. Неизменна е съдебната практика, която приема, че тези два белега следва да са налице кумулативно. В конкретния случай въззивната инстанция намира, че деянието макар да е изключително дръзко, да е предизвикало широк обществен отглас, то пак не може да се определи като особено тежък случай, предвид данните за личността на подсъдимата – не осъждана, с висше образование, с добри характеристични данни. Нейната обществена опасност като деец е ниска, което изключва наличието на квалификацията по смисъла на т.8 на чл.93 от НК. С оглед на изложеното въззивната инстанция с присъдата си приложи закон за по-леко наказуемо престъпление, за което от фактическа страна е имало възведено обвинение на първата инстанция, а именно чл. 202, ал.2, т.1, вр.чл.26, ал.1 от НК.

За да индивидуализира съответното наказание, което подсъдимата следва да понесе, съдът съобрази степента на обществена опасност на извършеното като висока. В тази насока съдът оцени обстановката, в която е извършено деянието, естеството на присвоеното имущество. От друга страна личността на подсъдимата разкрива ниска степен на обществена опасност – не осъждана, с добри характеристични данни, депозирала обяснения във всички фази на наказ.производство.

Съдът отчете горните обстоятелства като смекчаващи отговорността на подсъдимата. Като такова съдът прие и отдалечеността на деянието спрямо момента на ангажиране на наказателната отговорност на подс.П..

Горното мотивира съда да наложи на подс.П. наказание “Лишаване от свобода” при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в размер малко над общия  минимум, предвиден в НК - а именно “Лишаване от свобода” за срок от три години. Предвид личността на подсъдимата съдът прецени, че за постигане целите на генералната и специалната превенция не е необходимо ефективното му изтърпяване, поради което ОТЛОЖИ изпълнението му на основание чл.66 НК с ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът наложи на подс.П. и кумулативно предвиденото в санкцията на специалната норма  наказание по чл.37, ал.1, т.7 НК – ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да заема длъжност в общински органи и учреждения свързана с управление и пазене на чуждо имущество за срок от ТРИ ГОДИНИ.

 

По отношение на предявения гражданки иск:

 

След като стигна до извод за осъществено от подсъдимия М.П. престъпление по чл.202, ал.2, т.1, вр. чл.26, ал. 1, вр.чл.26, ал.1 от НК с ощетено юридическо лице Община Нови пазар, въззивният съд преразгледа и въпроса за нейната гражданска отговорност, ревизирайки становището на ШОС. Въззивният съд уважи частично предявения граждански иск за претърпени от ЮЛ имуществени вреди, съобразно размера, за който подсъдимата отговаря, отчитайки факта, че две от произведенията са налични по делото и дължимото обезщетение да бъде намалено с тяхната стойност. Горното мотивира съда да отмени първоинстанционната присъда и в нейната гражданско-отхвърлителна част и да уважи деликтната претенция на Община Нови пазар – представлявана от Р.П. Христов – кмет на Общината за сумата от 30300 лева, представляваща обезщетение за нанесените с деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на гражданския иск – 28.11.2013 г.

              Въззивната инстанция потвърди присъдата в останалата й наказателно-оправдателна и гражданско отхвърлителна част.

Съдът постанови подс.П. да заплати и държавна такса в размер на 1212 лева, установена в чл.10 от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси, за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби, Министерството на правосъдието.

На основание чл.189, ал.3 НПК съдът възложи на подсъдимата направените по делото разноски както следва:

5263, 93 лева в полза на Държава – по сметка на ОД на МВР – гр. Шумен, както и 2545.74 лева в полза на ВСС по сметка на ВАпС.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подс.П. *** сторените от нея разноски като граждански ищец в настоящото производство в размер на 3760 лева за изплатено възнаграждение на адвокат- повереник.

По отношение на веществените доказателства по делото съдът постанови да се върнат на Община гр. Нови пазар, а картината „Баба” предадена от подс. М. П. да се върне на последната.

Съдът счита, че с тези наказания и по този начин ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 НК.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

 

 

Председател:                                   Членове: 1.

 

                                                                     2.