Р Е Ш Е Н И Е

№ 165/06.09.2015 г. Град Варна

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД                                   

Наказателно отделение   На седемнадесети септември

Година две хиляди и петнадесета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

РОСИЦА ТОНЧЕВА

Секретар С.Д.

Прокурор: Стефка Якимова

като разгледа докладваното от съдия Тончева НДВ № 249 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.420 ал.1 пр.последно, вр.  чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.

Образувано е по искане на Главния прокурор за възобновяване на наказателното производство по ВНЧХД № 193/2014 г. на Окръжен съд – Шумен. Претендира се основание по  чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, във връзка с чл. 348, ал.1, т.2 от НПК. Излагат се съображения за неизпълнение от въззивната инстанция на задължението за разкриване на обективната истина, довело до нарушаване правото на защита на подс.И.Б.. Искането е за отмяна на постановеното въззивно решение №64/20.06.2014 година и връщане на делото за ново разглеждане за събиране на доказателства.

В съдебно заседание пред апелативната инстанция прокурор от АП-Варна поддържа искането за възобновяване на наказателното производство на изложените в него основания.

Защитникът на осъдения – адв.Ж.Н. пледира за уважаване на искането на Главния прокурор, обвързвайки становището си с писмено изложение от 15.09.2015 година. От съдържанието на последното са изводими основанията по чл.422 ал.1 т.5 във  връзка с чл.348 ал.1 т.1-2 от НПК.

Осъденият И.Б. моли за уважаване искането на Главния прокурор за възобновяване на делото.

Варненският апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо на основанието по  чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, като в него се съдържат доводи в подкрепа на заявеното основание по  чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. Същото е направено от Главния прокурор в полза на осъдения. Разгледано по съществото си, в аспекта на очертаната в него аргументация, искането е основателно.

С присъда № 78 от 03.06.2013 г. по НЧХД № 1347/2012 г. по описа на Районен съд - Шумен, И.С.Б. е признат за виновен, в това че през периода от началото на месец януари до края на месец март 2012 година в гр.Плевен многократно казвал публично :”Нотариус Иван Иванов е мошеник, измамник и като такъв е извършил множество измами с имоти, от които са пострадали много хора, включително и аз самия”, явяващи се разгласяване на позорни обстоятелства и набеждаване в извършване на престъпление на И.А.И. в качеството му на нотариус №007 на Нотариалната, поради което и на основание чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.1 и т.3 вр. чл.147 ал.1 и чл.54 от НК е осъден на глоба в размер на пет хиляди лева и обществено порицание, изпълнимо чрез обявяване на Табло за обяви при Община Плевен.

И.С.Б. е осъден да заплати на И.А.И. обезщетение  в размер на две хиляди лева за  причинени неимуществени вреди в резултат на престъплението.

Съдът се е произнесъл по определяне на държавната такса върху уважения  граждански иск.

С решение № 65 от 20.06.2014 г. по ВНЧХД № 193/2014 г. по описа на Окръжен съд - Шумен, горепосочената първоинстанционна присъда е потвърдена изцяло.

В искането за възобновяване са изложени съображения, които са относими към касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, предвидено в закона като основание за възобновяване чрез препращането в  чл. 422 ал. 1 т. 5 от НПК.

Настоящият съдебен състав намира за основателни доводите, посочени в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. При преценката за наличието на това основание ВАпС отчете, че възобновяването на наказателното дело е извънреден способ за контрол на влязла в сила присъда. Целта на това производство е да провери дали са налични предвидените в закона основания за възобновяване, съобразявайки стабилитета и изпълняемостта на влезлия в сила съдебен акт. Такива основания ще са налице ако при постановяване на акта са допуснати нарушения на процесуалните правила и то от категорията на съществените. Касае се за пороци, поставящи под съмнение законосъобразността на влязлата в сила присъда. Извършената от настоящия състав проверка потвърждава наличието на такива процесуални нарушения.

Оплакване в искането касае бездействие на въззивния съд да изпълни процесуалните си задължения по осигуряване разкриването на обективната истина. Същото следва от хронологията на доказателствената активност на подсъдимия Б. и неговите защитници – служебният защитник адв.Лефтеров и договорния защитник адв.Н. в следния аспект:

Първоинстанционното съдебно производство е образувано по тъжба от И.А.И. /НЧХД №1444/2012 година, л.1-3/. Очертаният чрез фактическото обвинение предмет на доказване по делото е свързан с действия на подс.Б. в периода от началото до края на месец януари 2012 година, когато частният тъжител е узнал клеветническите твърдения във връзка с длъжностното му качество.

Срещу присъда №78 от 03.06.2013 година по НЧХД №1347/2012 година по описа на ШРС е подадена жалба по реда на чл.318 ал.5 от НПК, послужила като основание за образуване на ВНЧХД №320/2013 година по описа на ШОС. Въззивната жалба атакува правилността на постановената първоинстанционна присъда при всички възможни основания – допуснато съществено процесуално нарушение, нарушение на материалния закон, явна несправедливост на наложеното наказание.

По посоченото въззивно дело на 20.09.2013 година постъпило искане от подсъдимия И.Б. свързано с  попълване на доказателствената съвкупност чрез гласни и писмени доказателства. В приложение към искането се намира Решение №1258-1 от 16.07.2013 година по гр.д.№618/13 година по описа на ПлРС.

Въззивният съд възобновил съдебното следствие, събирайки и проверявайки поисканите от подсъдимия писмени доказателства /л.31- 34, л.36-63 от ВНЧХД №320/. До разпит като свидетел е допуснат Йордан Йотов Драганов, депозирал фактическите си твърдения по предмета на доказване в съдебното заседание от 28.10.2013 година /протокол л.25 -26 ВНЧХД №320 от 2013 година/.

Решението по ВНЧХД №320/2013 година, с което състав на ШОС е отменил атакуваната присъда по НЧХД №1347/2012 годи по описа на ШРС и прекратил наказателното производство е атакувано по касационен ред. С решение №105/13.05.2014 година по н.д.№267/2014 година ВКС, 3 н.о. отменил решение №134/19.12.2013 година по ВНЧХД №320/2013 година на ШОС и върнал делото за ново разглеждане на въззивния съд от стадия на съдебното заседание.

Параметрите на въззивната проверка на присъда №78 от 03.06.2013 година по НЧХД №1347/2012 година по описа на ШРС са предопределени от подадената въззивна жалба от служебния защитник на подсъдимия. За въззивния съд е било налично задължението по чл.327 от НПК да реши допустимостта на исканите от подсъдимия Б. доказателства с молба от 20.09.2013 година /л.9-10, ВНЧХД №320/ и тяхната относимост към предмета на доказване. Въззивната инстанция е била обвързана и с искането в допълнителното писмено изложение на договорния защитник адв.Н. за събиране на гласни доказателства във връзка с оплакването за неправилно приложение на материалния закон. Доколкото срокът за провеждане на закрито заседание по чл.327 от НПК е силно ограничен от датата на депозиране на искането – 29.05.2014 година спрямо датата на откритото съдебно заседание – 02.06.2014 година, липсата на произнасяне от страна на въззивния съд по искането на страни по чл.253 т.2 от НПК не би могло да се третира като нарушение на чл.107 ал.2 пр.1 от НПК.

В проведеното заседание на въззивната инстанция по ВНЧХД №193/2014 година /л.34/ защитникът е поддържал исканията си от 29.05.2014 година. В съдебния протокол изрично е отбелязано заявлението на адв.Н., че водят трите лица, чийто разпит след решение на съда следва да се проведе. Посочени са и фактите, които ще се установяват посредством техния разпит – посещавали ли са заведението /да се разбира кафене „Глория” в гр.Плевен/, виждали ли са разпитаните в първоинстанционното съдебно следствие  свидетели К. и С. в това заведение, кога /от гледна точка на периода на деянието/, чували ли са реплики от подс.Б. и какви.

Гласните доказателства не са били допуснати от въззивния съд.Сред доводите за това се намира и разбирането на състава относно процесуалната възможност исканията  по чл.327 от НПК да се направят с въззивната жалба и най-късно в първото по делото заседание. Както вече се посочи, с въззивната жалба и с писмено заявление от подс.Б., преди първото по делото заседание са направени множество искания по доказателствата. По една част от тях /конкретизирани в молба от подсъдимия от 20.09.2013 година/ няма произнасяне от въззивния състав изобщо. По другата, касаеща попълване на делото с показания на свидетели - очевидци е налично определение  на въззивния съд, според което същите поради общото си формулиране не биха могли да бъдат преценени като относими към чл.102 т.1 от НПК.

По този начин въззивната инстанция е нарушила чл.13, чл.107 ал.2 от НПК и така е основала решението си на съмнителна фактология. Чрез игнорирането на доказателствени искания на страни в съдебното производство, въззивната инстанция е препятствала установяването на относими към предмета на доказване факти, касаещи авторството на деянието и времето на извършването му. Въззивната инстанция  е инстанция по фактите, като може да установява нови фактически положения. Процесуално задължение на въззивния съд е да изясни всички факти в кръга на чл.102 от НПК и на тях да основе решението си.

Нарушаването на принципа за разкриване на обективната истина неминуемо се е отразило на доказателствената основа, при която въззивната инстанция е постановила решението си. Пред нея са поставени въпроси относно обективната съставомерност на деянието, като част от тях касаят и периода на извършване на престъплението. Показанията на разпитаните свидетели К. и С. са противоречиви, още повече съпоставени с рамката на частното обвинение. Нито един от двамата не е съобщил за личните си възприятия от противоправното поведение на подсъдимия в периода м.02-м.03.2012 година, в какъвто аспект е диспозитива на първоинстанционната присъда на ШРС. Свидетелите съобщават за реплики, изречени от подсъдимия по адрес на частния тъжител, които не намират идентичност с приетите от първоинстанционния съд в диспозитива и мотивите на постановената присъда.

Именно по елементи от обективния състав на квалифицираната клевета са исканията по доказателствата, при ясно формулиране на целта постижима с тяхното събиране и приобщаване към доказателствената основа. С лишаване на последната от преки доказателства, въззивната инстанция е допуснала слабости в доказателствения анализ. 

Не всеки отказ на съда да уважи доказателствени искания представлява съществено процесуално нарушение. Съдът е суверен в преценката си дали от събраните доказателства обективната истина е разкрита и ако това е така, отказът му не би нарушил чл.13 от НПК. В настоящия казус обаче не е спазен изискуемия стандарт на доказване „извън разумното съмнение“, т.к. не е проведено ефективно разследване което да доведе до всеобхватно разкриване на престъплението.

При горните съображения ВАпС прие, че е налице касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК, което по силата на чл. 422 ал. 1 т. 5 от НПК съставлява основание за възобновяване на наказателното дело. Нарушението на процесуалните правила е отстранимо чрез провеждане на ново въззивно производство, включващо оценка на доказателства и обективиране на процеса на формиране на вътрешното убеждение, което налага отмяна по реда на възобновяването на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд Шумен.

РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНЧХД № 193/2014г. по описа на Окръжен съд Шумен.

ОТМЕНЯ въззивно решение №65 от 20.06.2014г., постановено по посоченото дело и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ: