Р Е Ш Е Н И Е

 

215

 

гр.Варна,   14.08.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание, проведено на 21 юли две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

 

            ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ТОНЧЕВА

 

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

при участието на прокурора АННА ПОМАКОВА и секретаря СОНЯ ДИЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева НДВ № 249 по описа на ВАпС за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 62/2017 г. по описа на Районен съд-Девня и отмяна на постановеното по него определение по реда на чл.381 от НПК, по отношение на осъденото лице Д.Д.М..

В искането за възобновяване на наказателно дело се навеждат основанията по чл.422, ал.1, т.5, вр чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Главният прокурор на Република България оспорва законосъобразността на постановеното по НОХД № 62/2017 г. определение, с което е одобрено споразумение за решаване на наказателното дело, като заявява допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон.

С цитираното определение е одобрено споразумение между прокурор от Районна прокуратура – Девня и обв. Д.Д.М. за решаване на наказателното дело, водено срещу обвиняемия за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК. За посоченото престъпление на обвиняемия е било определено при условията на чл. 55, ал.1, т.3, вр. ал.3 от НК наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, което да бъде изтърпяно при първоначално строг режим. Със същия съдебен акт, първоинстанционният съд е постановил, на основание чл.68, ал.1 от НК да се приведе в изпълнение и наложеното на подсъдимия М. наказание по НОХД№132/2013г. на Районен съд – Девня, лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, постановено за изтърпяване при първоначално строг режим в затвор. Определението на Районен съд – Девня е влязло в сила на 22.02.2017г. и не подлежи на  касационна проверка. Определението в частта, с която е приведено в изпълнение наложеното условно наказание лишаване от свобода е влязло в сила на 09.03.2017г. и не подлежи на касационна проверка.

Главният прокурор изтъква, че съдебният акт е постановен при съществено нарушение на закона и процесуалните правила, тъй като първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон като определил първоначално строг режим на изтърпяване на приведеното в изпълнение, на основание чл.68, ал.1 НК, наказание лишаване от свобода на подс. Д.М.. Определеният първоначален режим е в противоречие с нормата на чл.57, ал.1, т.2 ЗИНЗС/изм. ДВ, бр. 13/2017г. в сила от 07.02.2017г. В разрез с  чл. 382 ал.5 НПК, съдът не е предложил промени в споразумението и го е одобрил в нарушение на материалния закон, с което пък е допуснал и нарушение на процесуалните правила - чл.382 ал.7 НПК. Приемайки, че допуснатите нарушения са съществени по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК,  Главният прокурор предлага апелативния съд, на основание чл.422, ал.1, т.3 вр. чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 и чл. 425, ал.1, т.3 от НПК, да възобнови производството по НОХД № 62/2017 г., да отмени определението от 22.02.2017г. за одобряване на споразумение и да определи първоначален общ режим на  изтърпяване на наложеното и приведеното в изпълнение наказание.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура - Варна заявява, че поддържа изцяло искането на Главния прокурор, което счита за основателно и моли за неговото уважаване.

            Осъденото лице Д.Д.М., редовно уведомен за датата на съдебно заседание и неговия предмет, се явява лично и се представлява от назначеният в съдебното заседание служебен защитник – адв. К.Д.К. ***. Изразява и становище по основателността на искането, като моли същото да бъде уважено.

Варненският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на Главния прокурор, съобрази устно изразеното становище на прокурора от апелативна прокуратура и провери материалите по делото, направи следните констатации:

Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е направено от компетентен орган - Главният прокурор на Р България и в изискуемия от чл. 421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, считано от деня на влизане в сила на определението по чл. 382, ал.7 от НПК, който ден съвпада с датата на постановяване на определението, поради липсата на законова възможност за касационно обжалване, и има за предмет съдебен акт от категорията на визираните в чл. 419, ал.1 и чл. 422, ал.1, т.5 от НПК - определение за одобряване на споразумение за решаване на наказателно дело, което не подлежи на проверка по касационен ред.

Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното дело е основателно.

С определение № 23/22.02.2017г. по НОХД № 62/2017г., Районен съд - Девня одобрил споразумение за решаване на делото в съдебното производство между прокурор от Районна прокуратура - Девня и защитника на подсъдимия Д.Д.М., като със същото подсъдимият Д.М. се е  признал за виновен за извършено на 21.02.2017г. престъпление по чл. 343в, ал.2 НК, за което при условията на чл. 55, ал.1, т.1 и ал.З НК му е определено наказание лишаване от свобода за срок от 3 /три/ месеца при първоначален строг режим в затвор. С атакуваното определение съдът постановил, на основание чл.68, ал.1 НК да се приведе в изпълнение и наложеното на подсъдимия М. наказание по НОХД № 132/2013г. на Районен съд - Девня, лишаване от свобода за срок от 1/една/ година и 6 /шест/ месеца при първоначален строг режим в затвор.

Наказателното производство, предмет на искането за възобновяване, е приключило пред първоинстанционния съд със споразумение, одобрено от съда по реда на Глава 29 от НПК - "Решаване на делото със споразумение". Съдът е бил длъжен да прецени съответствието на клаузите от споразумението със закона и морала  - чл. 382, ал.7 от НПК. В случай, че споразумението противоречи на закона или морала, съдът следва или да предложи промени в него, а при липса на съгласие - да откаже неговото одобряване, вместо да го възприеме безкритично и да го одобри, нарушавайки материалния и/или процесуалния закон.

В конкретният случай съдът не е извършил прецизна проверка на съдържанието на споразумението преди неговото одобряване за наличие на съответствие на неговите клаузи с материалния закон. В резултат на това е пропуснал да констатира, че актуалната редакция на чл.57, ал.1, т.2 ЗИНЗС/изм. ДВ, бр. 13/2017г. в сила от 07.02.2017г./,  изисква съдът да определи първоначално строг режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода при наличието на една от  предвидените  в съответната норма хипотези:

1.когато наложеното наказание е за повече от 5 години за умишлено престъпление;

2. за умишлени престъпления, когато не са изтекли повече от 5 години от изтърпяването на предходно наложено наказание лишаване от свобода, което не е било отложено на основание чл. 66 НК, независимо от реабилитацията и

3. за умишлени престъпления, извършени в изпитателния срок на условното осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от двете наказания надвишава две години.

Видно от справката за съдимост /л. 6 от незабавното производство/, подс. Д.М. е осъждан веднъж на лишаване от свобода за срок от 1/една/ година и 6 /шест/ месеца, след което е извършил престъпление в изпитателния срок и на основание чл.68, ал.1, съдът е постановил да изтърпи и остатъка от  3 /три/ месеца лишаване от свобода

Безспорно е, че  сбора от двете наказания е 1 /една/ година и 9 /девет/ месеца и е по-малък от 2 / две/ години. Не са налице доказателства, установяващи обстоятелството, визирано в нормата на чл. 57, ал. 2 ЗИНЗС. Поради изложеното и на основание чл. 57, ал.1, т.З ЗИНЗС, първоначалният режим за изтърпяване поотделно и на двете наложени на осъдения Д.М. наказания в размер на 3 /три/ месеца и 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода следва да бъде общ.  Това е аргументира извода, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон - чл. 57, ал.1, т.2 и т.З ЗИНЗС. Същият съд не е съобразил актуалната редакция на чл.41 ал.6 НК / ДВ бр. 13/ 2017г., в сила от 07.02.2017г./, съгласно която в постановения съдебен акт следва да се определи само първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, а не и  типа на затворническото заведение, в което осъденият следва да бъде настанен..

            Съобразно изложените принципни положения, следва да се приеме, че в случая с одобряване на постигнатото споразумение за решаване на наказателното дело,  съдът е допуснал нарушение на материалния закон, тъй като е постановил двете наказания лишаване от свобода да бъдат изтърпени при първоначално строг режим, което е в разрез с нормата на чл.57, ал.1, т.2 и т.3 ЗИНЗС. Първоинстанционният съд е определил и типа на затворническо заведение, което с оглед на последните изменения в чл.301, ал.1 т.6 НПК/ ДВ бр. 13/ 2017г., в сила от 07.02.2017г./ е извън неговите правомощия и се явява нарушение на процесуалния закон.

С оглед на изложеното може да бъде направено обосновано заключение, че предходния съдебен състав, постановил атакуваното определение е  допуснал съществено нарушение на материалния  и процесуалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, което дава основание приключеното наказателно производство да бъде възобновено. Допуснатото неправилно приложение на закона може да бъде отстранено чрез изменение на режима за изтърпяване на наложеното наказание и отмяна на постановеното настаняване в затворническото общежитие. Тези изменения са в интерес на осъденото лице, поради което може те да бъдат извършени и от настоящата съдебна инстанция на основание чл.425, ал.1, т.3 от НПК.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 425, ал.1, т.3 вр. чл. 422, ал.1, т.5 вр. чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, Варненският апелативен съд

  

Р Е Ш И:

  

ВЪЗОБНОВЯВА наказателно производство по НОХД № 62/2017 г. на Районен съд - гр. Девня.

            ИЗМЕНЯ определение № 23 от 22.02.2017 г. за одобряване на споразумение за решаване на делото по НОХД № 62/2017 г. на Районен съд - гр. Девня в частта, с която е определен първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на наказанията "Лишаване от свобода" като на основание чл.57, ал.1, т.2, от ЗИНЗС като ОПРЕДЕЛЯ първоначален ОБЩ режим на изтърпяване и на двете наказания "Лишаване от свобода" за срок съответно от 3 /три/ месеца и 1 /една/ година и 6/шест/ месеца.

ОТМЕНЯ определението в частта, с която е определено мястото на изтърпяване на наказанието "Лишаване от свобода".

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                                                      2.