Р Е Ш Е Н И Е

                                          № 222

                         гр.Варна 17.12.2018 г

                        

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

                                                  ЧЛЕНОВЕ:ЖИВКА ДЕНЕВА

                                                          СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

Секретар СОНЯ ДИЧЕВА

Прокурор ПЛАМЕН КОСТАДИНОВ

След като разгледа докладваното от съдия Ж.Денева

ВНОХД №249 по описа за 2018 г. на АС-Варна

 

         Производството по делото е образувано по протест от ОП-Варна, против присъда №50 от 12.06.2018 г., по НОХД №508/2018 г. по описа на ОС-Варна, с която подс.Т.И.Х. е бил признат за виновен в това, че на 23.11.2016г., около 20 часа, на крайезерен път с.Езерово- гр.Варна, до магазин „Тросметал" в Западна промишлена зона, преди десен завой, управлявал моторно превозно средство-лек автомобил „Ауди" с per. № В 9667 РТ със скорост на движение на автомобила от 131 км/час, при максимално разрешена скорост на движение в този пътен участък 90 км/час, с което нарушил разпоредбите на чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл.73, ал.1 от ППЗДвП, и при навлизане в десен завой изгубил управление и автомобилът излязъл от пътното платно в посока наляво, блъснал се в различни крайпътни препятствия, в резултат на което водачът по непредпазливост причинил смъртта на две лица, а именно: Д.С.М. и Р. И.Х., поради което и на основание чл.343, ал.З, б."б", пр.1, вр. ал.1, б."в", вр. чл.342, ал.1 от НК и чл. 58А, ал.1, вр. чл. 54 от НК е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от пет години.

На основание чл. 343Г от НК е наложено на подсъдимия наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от пет години.

Срещу присъдата е подадена жалба от адв.Й.Д., като пълномощник на частните обвинители С.К.М. и Н. д. М..

В с.з. представителят на АП-Варна, поддържа подадения протест и моли настоящата инстанция да отмени приложението на чл.66 ал.1 от НК, като наложеното наказание да бъде изтърпяно ефективно.

Представителят на частните обвинители, поддържа в с.з. жалбата им и моли съда също да отмени разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК.

Защитника на подс.Х. в с.з. изразява становище, че протеста е неоснователен, а така също и жалбата на частните обвинители, относно отмяна на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК.

В последната си дума подс.Х. изразява съжаление за случилото се и моли съда да остави в сила присъдата на първоинстанционния съд.

Съдът след като се запозна с материалите по делото, установи следното:

Производството по делото е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК.

Установена е следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Т.Х. притежавал СУМПС от 2013 год. и управлявал л.а. АУДИ с рег.№ В 9667 РТ.

На 23.11.2016 год. около 19 часа подс.Т.Х. отишъл до кв.Владиславово в гр.Варна, където по предварителна уговорка се срещнал с неговият брат Р. Х., св.Г.Х.и Д.М.. Четиримата решили да се разходят с автомобила на подсъдимия м„Ауди" с per. № В 9667 РТ и се уговорили да отидат до с.Казашко и да се върнат.

Г.Х.седнала отпред до подс.Х., като двамата си поставили предпазните колани, а на задната седалка седнали Р. Х. и Д.М.. Р. Х. седял вдясно, а Д.М. седяла по средата. След като стигнали до с.Казашко, слезли до мостче в началото на селото, където останали около десетина минути, след което решили да се върнат в гр.Варна по крайезерния път. На връщане в автомобила седнали по същия начин.

По пътя за гр.Варна, Т.Х. управлявал автомобила си със скорост около 131 км/час. Около 20 часа били до магазин „Тросметал" в Западна промишлена зона. При навлизане в десен завой подсъдимият изгубил управление над автомобила, излязъл от пътното платно в посока наляво, блъснал се в различни крайпътни препятствия-бетонна арка на мостче от отводнителната канавка в ляво от пътното платно, мантинела разположена вляво спрямо пътното платно след бетонно мостче; дърво вляво от мантинелата, и се разцепил на две части. Г.Х.и подс.Х. установили, че другите двама пътници са тежко пострадали и са неконтактни, но не могли да намерят телефоните си, за да сигнализират за случилото се, поради което помолили да стори това случайно преминаваща жена от друг автомобил.

Д.М. била изхвърлена от автомобила и малко по-късно починала от травмите си на мястото на инцидента. Р. Х. също бил изхвърлен от автомобила, изпаднал в кома, в последствие е закаран в болнично заведение и след проведено лечение починал на 18.08.2017год.

Причина за настъпилата смърт на двете пострадали лица е в резултат на получените травматични увреждания, подробно описани в СМЕ, като същите били несъвместими с живота.

Причина за настъпилото ПТП е скоростта на автомобила, управляван от подс.Х., а именно 131/км/ч, при максимално разрешена такава 90 км/ч. В резултат на тази скорост, Х. е загубил управление над лекия автомобил и след поредица от удари е настъпил и не лекия резултат от ПТП.

По делото са налице безспорни доказателства, че подсъдимия е управлявал лекия автомобил с неразрешена скорост за този пътен участък и поради тази причина е настъпило и ПТП.

Производството по делото е протекло по реда на глава двадесет и седма, като подсъдимия е признал всички факти и обстоятелства, констатирани с обвинителния акт, поради и което съдът ги е ценил при определяне вида, и размера на наложеното наказание.

С подадения протест и поддържан от представителят на АП-Варна в с.з. се иска от съда да отмени режима на изтърпяване, на наложеното наказание. С подадената жалба от частните обвинители и поддържана в с.з. се направи искане, да бъде увеличен размера на наложеното наказание, като същото се сочи, че следва да бъде изтърпяно ефективно.

Съдът счита, че протеста и поддържаната жалба в с.з. от частните обвинители са неоснователни и не следва да бъдат уважени по следните съображения:

Първоинстанционният съд е наложил по вид и размер наказание, след като е отчел смекчаващите вината обстоятелства, а така също и едното такова отегчаващо. Съдът е отчел последното, че е допуснато едно такова за три години от получаване на свидетелство, с което е придобил право да управлява автомобил. Колкото и да е кратък този срок, според прокуратурата, съдът не би могло да не отчете, че е допуснато едно нарушение, което от своя страна води до извод, че подсъдимият не е демонстрирал самонадеяно и нагло поведение по пътищата.

Резултата от допуснатото ПТП е тежък, но той е част от квалификацията на деянието и е отчетена от първоинстанционния съд, при определяне вида и размера на наложеното наказание.

Допуснатото ПТП от подс.Х. не се отличава с изключителна наглост или друго подобно поведение, поради и което самият законодател е предвидил в нормата на закона, че за това престъпление, причинило смъртта на повече от едно лице се предвижда толеранс за определяне на наказанието от три до петнадесет години. Това е така, тъй като е дадена възможност на съда да съобрази всеки конкретен случай с виновното поведение, проявено от всеки водач на МПС и причините за допуснатото ПТП.

Съдът при определяне на наказанието, следва да се съобрази и със степента на обществена опасност на лицето осъществило престъплението. В настоящия случай е налице чисто съдебно минало, добри характеристични данни, млада възраст, изразено съжаление, включително и пред настоящата инстанция.

Съдът счита, че при определяне режима на изтърпяване на наложеното наказание, следва първо да се предвиди как, размера на наложеното наказание и начина на изтърпяването му, ще подейства превъзпитаващо на осъденото лице.

За да се осъществи генералната превенция, относно определено престъпление, преди всичко би следвало да бъде осъществена специалната такава.

Предвид гореизложеното съдът счита, че наложеното наказание по вид, размер и начин на изтърпяване е справедливо определено. Не на последно место следва да се отчете и взаимоотношенията между подсъдимия и пострадалите лица. Едното от тях е брат на подсъдимия, а пострадалата Д.М. е била негова близка приятелка.

От данните по делото, както и от процесуалното поведение на подсъдимия, съдът прави извод, че същия е преживял случилото се тежко, а и това събитие няма как да не продължи да съществува в съзнанието му.   

Предвид гореизложеното съдът счита, че присъдата на ОС-Варна е законосъобразна, правилно и обосновано, а наложеното наказание е прецизирано съобразно вината дееца, а така също след преценка на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, като е наложено справедливо наказание и същото е съобразено с целите на наказанието по смисъла на чл.36 от ННК.

С оглед на горното съдът намира, че присъдата на ОС-Варна следва да бъде потвърдена.

Водим от горното и на основание чл.334 т.6 от НПК, вр. чл.338 от НПК, съдът

 

                             Р   Е   Ш   И

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда №50 от 12.06.2018 г. по НОХД №508/2018 г. по описа на ОС-Варна.

Решението подлежи на жалба и протест в 15-дневен срок от уведомяването на страните пред ВКС на РБ.

     

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: