Р Е Ш Е Н И Е

 

96/11.05.2016 г.

 

Град Варна

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД                                    

Наказателно отделение

На единадесети март

Година две хиляди и шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

                       

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

 

 

Секретар: Г. Н.

Прокурор: С. Андонов

като разгледа докладваното от съдия Павлина Димитрова НДВ № 25 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 424 ал. 1 НПК.

 

Образувано е по искане на адвокати Ст. И. /ВАК/ и П. В. /ВАК/, в качеството им на процесуални представители – първият на Й.Н., вторият – на Г.В., и двамата осъдени с присъда № 225 по НОХД № 378/14г по описа на ВРС, потвърдена с Решение № 348/16.12.205г на ВОС по ВНОХД № 974/15г за възобновяване на наказателното производство поради допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи процесуалните им права във фазата на съдебното производство – непълнота на мотивите във връзка с преценката на съда досежно доказателствените източници, формираща и вътрешното му убеждение при постановяване на съдебния акт, а също и досежно обстоятелствата по смисъла на чл. 54 от НК във връзка с индивидуализацията на наказанията, равняваща се на липса на мотиви, ограничила от своя страна правото им на защита; неправилно приложение на материалния закон, предвид преценката на съда, базираща се на противоречиви доказателствени източници. Жалбите и на двамата осъдени са идентични, като искането, което се прави пред настоящата инстанция е за отмяна на първоинст. и въззивен съдебни актове и признаване на двамата осъдени за невинни по предявените им обвинения, за връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наложените им наказания.     

В съдебно заседание пред състава на АС – Варна двамата осъдени Н. и В. не се явяват, представляват се от надлежно упълномощените им  защитници – адв. Ст. И. и адв. П. В., които поддържат исканията.

Представителят на АП-Варна изразява становище за неоснователност на същите.

 

Варненският Апелативен съд, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в исканията оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното: 

 

Искателите Й. Н. и Г.В. са били осъдени с присъда № 225 по НОХД № 378/14г по описа на ВРС за деяния по НК както следва:

-                           подс. Й.Н. за четири деяния по НК, а именно: 1. по чл. 159а, ал. 2, т. 2, пр. 2 и т. 3, пр. 2 вр.ал. 1 вр.чл. 20, ал. 2 вр.чл. 26, ал. 1 от НК;  2. по чл. 159а, ал. 2, т. 1 и т. 6, пр. 1 и пр. 3 вр.ал. 1 вр.чл. 20, ал. 2 вр.чл. 26, ал. 1 от НК; 3. по чл. чл. 155, ал. 5, т. 5 вр.ал. 3 вр.ал. 1, пр. 2 вр.чл. 20, ал. 2 вр.чл. 26, ал. 1 от НК и 4. по чл.  155, ал. 5, т. 2, пр. 1 и т. 5 вр.ал. 3 вр.ал. 1, пр. 2 от НК. За всяко едно от деянията е наложено наказание на основание чл. 54 от НК, като общо определеното такова по смисъла на чл. 23 ал. 1 от НК е ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, което да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ РЕЖИМ в условията на затвор и наказание ГЛОБА в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева;

-                           подс. Г.В. за две деяния по НК, а именно: 1. по чл. 159а, ал. 2, т. 2, пр. 2 и т. 3, пр. 2 вр.ал. 1 вр.чл. 20, ал. 2 вр.чл. 26, ал. 1 от НК и 2. по чл. 155, ал. 3 вр.ал. 1, пр. 2 вр.чл. 20, ал. 2 вр.чл. 26, ал. 1  от НК. За всяко едно от деянията е наложено наказание на основание чл. 54 от НК, като общо определеното такова по смисъла на чл. 23 ал. 1 от НК е ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, което на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА С ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК ОТ ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила и наказание ГЛОБА в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева;

Със същата присъда Н. и В. са били осъдени да заплатят направените по делото разноски.

С решение № 348/16.12.2015г. по ВНОХД № 974/2015 г. ОС-Варна е потвърдил изцяло обжалваната присъда.

Исканията за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 378/2014г по описа на РС-Варна и на ВНОХД № 974/2015г  по описа на ОС-Варна с аргумент за нарушение на материалния закон  и допуснати съществени процесуални нарушения ограничили правата на осъдените лице в съдебната фаза на процеса, са допустими, но по същество са неоснователни, по следните съображения:

 

Основните доводи на искателите, инициирали молбата за възобновяване на производството са: постановяване на осъдителна присъда от РС /впоследствие потвърдена и от въззивната окръжна инстанция/ на база на оскъдни и противоречиви свидетелски показания и доказателствен дефицит поради некредитиране на показанията на свидетелите Й-. К.,И. К., М. К. и В. И., оневиняващи двамата подсъдими; липса на аналитични и обстойни мотиви, вкл-но  и досежно наложените наказания по смисъла на чл. 54 от НК във връзка с индивидуализацията им.

Съставът на АС-Варна констатира, че релевираните от молителите и процесуалните им представители нарушения на процесуални правила не са допуснати при разглеждане на наказателното производство, а още по – малко същите да се явяват съществени по смисъла на чл.  348 ал.1 т.1-3 НПК, по  изложените съображения:

 

 На първо място, доводът за непълнота на доказателствата по делото, обективиран в оплакването на искателите досежно постановения съдебен акт не се споделя от настоящия състав. Очевидно аргумента касае "необоснованост на присъдата", но сам по себе си той не е предвиден като самостоятелно основание за възобновяване на съдебното производство. Такова основание би било на лице според непротиворечивата съдебна практика единствено, ако се констатира, че тази необоснованост се е отразила върху правилността на присъдата поради неизясняване от фактическа страна на такива съществени обстоятелства които, ако бяха изяснени, можеха да доведат първоинстанционния съд, респ. въззивния  до други фактически, а оттам и правни изводи. Очевидно, такава празнота на фактите по делото не е налице. Липсва и твърдяната непълнота на доказателствения материал по делото, касаеща оценката на решаващите инстанции за достоверността на доказателствените средства. Първоинстанционният съд е направил обстоен анализ на гласните доказателствени средства /показания на свидетелите и на постр., включително и обясненията на двамата подсъдими/, кредитирайки онази част от тях, която кореспондира с цялостната доказателствена съвкупност, с подробна мотивировка, защо в друга същите остават частично изолирани, но не и в степен, която да граничи с липса на аргументираност или недостоверност. Обстойно ВРС е обсъдил възраженията на защитата на двамата подсъдими за това, че  свид. Д. не е била принуждавана да проституира, не е била ограничавана свободата й на придвижване и тя във всеки един момент е можела да си тръгне, или да съобщи за случващото се с нея на близките си, както и досежно начина на предвижването й  от гр.Варна към гр. Враца. Истинността на показанията на свидетелката досежно последното обстоятелство не може да бъде индиция за нейната недобросъвестност или да поставя под съмнение истинността на показанията й за всички факти и обстоятелства, за които е свидетелствала. Тези възраженията на защитниците са били обект на внимание и обсъждане и в решенето на ВОС. Имайки предвид указанията на ТР №2/ 16.07.2009г. на ВКС, по тълк.д. № 2/2009г на ОСНК, правилна е била преценката на двете инстанции досежно поведението на жертвите- Д. и П. за въвличането им в трафика на хора – същото е правно ирелевантно за наказателната отговорност на подсъдимите В. и Н..

Абсолютно правилно, като  заинтересовани, недостоверни и  изолирани от цялата доказателствена съвкупност, не са били ценени и от двете инстанции показанията на свидетелите Й. К., Ц. И., В. И., М. К., Б.Б., И. К.. Същите са познати на подсъдимите и целят да ги оневинят. Много подробно ВРС в мотивите към присъдата е коментирал наведените пред него възражения досежно събраните доказателства, тяхното тълкуване и преценка във връзка с обективната и субективна съставомерност на изпълнителните деяния, предмет на обвинението спрямо двамата подсъдими. Въззивната инстанция - ВОС, който е бил сезиран с жалба и от двамата подсъдими /с доводи, които впрочем са идентични и с изложените такива пред настоящата инстанция в исканията за възобновяване/ е възприел изцяло фактическата обстановка, приета за установена от първоинст. съд. Също така е възприел за правилен доказателственият анализ на съда, които е обусловил и приетите фактически констатации. Извън оценката, която ВОС е дал на доказателствената дейност на първата инстанция, той е отговорил /макар и в краткост/ на доводите на защитата за наличието на доказателствен дефицит в мотивите на първоинстанционната присъда, като ги е отхвърлили аргументирано. Не може да се приеме, че във връзка с дейността си по оценка на доказателствената съвкупност, въззивният съд е допуснал процесуални нарушения, тъй като той не е бил длъжен да обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда, след като не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото. Това не е необходимо, когато мотивите към присъдата са аналитични и убедителни, и това позволява на страните и на контролните инстанции да проследят начина, по който е формирано вътрешното убеждение на съда /Решение № 181 по н.д. №  486/12г., ВКС, І НО/. Доколкото първата инстанция е обсъдила всички гласни доказателствени източници, включително и показанията на останалите свидетелите, извън тези на пострадалите, въззивният съд възприемайки изцяло дадената им оценка, не ги е игнорирал при формиране на вътрешното си убеждение. Веригата от доказателства, установяваща фактическите положения относно действията на подсъдимите, съдържа както преки, така и косвени такива, като всички те в логическата си последователност и взаимна обусловеност по несъмнен начин установяват механизма, по който са извършени деянията, както и тяхното авторство. Същото е относимо и досежно преценката, свързана с индивидуализацията на наказанието по смисъла на чл. 54 от НК за всеки от подсъдимите.

В този смисъл доводите за допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи процесуалните права на искателите Н. и В. във фазата на съдебното производство – непълнота на мотивите във връзка с преценката на съда досежно доказателствените източници, формираща и вътрешното му убеждение при постановяване на съдебния акт, а също и досежно обстоятелствата по смисъла на чл. 54 от НК във връзка с индивидуализацията на наказанията са несъстоятелни.

 

Лишено е от основание и оплакването за явна несправедливост на наложените и на двамата осъдени Н. и В. наказания. Това оплакване и в двете искания е декларативно заявено и не е подкрепено с никакви конкретни доводи, което съществено препятства проверката, която следва да извърши настоящият състав във връзка с основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Наказанията и на двамата осъдени Н. и В. за всяко едно от извършените от тях деяния е определено при условията на чл. 54 от НК, при стриктна индивидуализация, като са зачетени всички смекчаващи и отегчаващите отговорността обстоятелства, а също и завишената степен на обществена опасност на деянията и дейците. В зависимост от степента на участие на всеки от осъдените и ролята му са индивидуализирани наказанията на двамата осъдени по размер, а това на В. е отложено и по реда на чл. 66 ал. 1 от НК. Не се установяват по делото обстоятелства, които да не са били съобразени и да обосновават допълнително смекчаване на наказателно -правното положение на двамата осъдени, така че претенцията за явна несправедливост на наложените им наказания следва да се възприеме като неоснователна.

       

        Предвид гореизложеното, съдът счита, че молбите на адвокати Ст. И. /ВАК/ и П. В. /ВАК/, в качеството им на процесуални представители – първият на осъдения Й.Н., вторият – на осъдената Г.В. с присъда № 225 по НОХД № 378/14г по описа на ВРС, потвърдена с Решение № 348/16.12.205г на ВОС по ВНОХД № 974/15г за възобновяване на делото са неоснователни, тъй като не са допуснати визираните в нея нарушения,  поради което същите следва да бъдат оставени без уважение по горните съображения.         

 

Водим от горното и на основание чл.424 ал.1 от НПК, настоящият състав  на АС-Варна,

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокати Ст. И. /ВАК/ и П. В. /ВАК/, в качеството им на процесуални представители – първият на осъдения Й.Н., вторият – на осъдената Г.В. с присъда № 225 по НОХД № 378/14г по описа на ВРС, потвърдена с Решение № 348/16.12.2015г на ВОС по ВНОХД № 974/15г за възобновяване на делото.

 

Решението е окончателно и не подлежи на жалба и протест.       

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ:  1.                    2.