Р Е Ш Е Н И Е

 

 175

 

09.12.2014 година, Град Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД , Наказателно отделение, на шести ноември две хиляди и четиринадесета година, в открито заседание в следния състав:

                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

         ЖИВКА ДЕНЕВА

При секретар Г.Н.

И участието на прокурор Пламен Костадинов

като разгледа докладваното от съдия Янков ВНОХД 250/2014г. по описа на съда за 2014г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предмет на въззивното производство е присъда №68/02.07.2014г. по НОХД №70/2013г. на Варненски окръжен съд, с която подсъдимите Р.Д.В. и Б.Ю.А. са признати за ВИНОВНИ в извършване на деяния, както следва:

1.     Подс. В. за това, че:

- през периода 18.03.2010г. - 15.01.2011г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като извършител, с помагача Б.Ю.А., пред надлежен орган на властта, набедила руския гражданин О. Н. в престъпление, като знаела, че е невинен и представила неистински доказателства срещу него - престъпление по чл.286, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК й наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДВЕ ГОДИНИ и „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ” чрез печата, като я оправдал по същото време и място да е извършила набеждаване пред съдия при ОС Варна, както и да е извършила същите деяния сама и в периода от 14.01.2009г. - 06.03.2010г;

- през периода от 12.02.2010г. до 05.01.2011г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, разгласявала на Б.Ю.А., следствена тайна, чието разгласяване е забранено по смисъла на чл. 198 от НПК - престъпление по чл. 360, вр. чл. 26 ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК й наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК Варненският окръжен съд е определил на подсъдимата общо наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ „лишаване от свобода”, което на осн. чл.66 ал.1 от НК отложил с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ и „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ” чрез печата - местна преса в гр. Варна.

2. Подс. А. за това, че през периода 18.03.2010г. - 15.01.2011г., подпомогнал Р.Д.В., да представи неистински доказателства за извършено престъпление от руския гражданин О. Н. пред надлежен орган на властта - престъпление по 286, ал. 1, предл. 2, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК му наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА, което на осн. чл.66 ал.1 от НК отложил с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ и „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ” чрез печата. Със същата присъда ВОС е оправдал подс. по същото време и място да е подпомогнал В. да набеди пред надлежен орган на властта /прокурор в РП – Варна, разследващ полицай в ОД -МВР Варна и съдия при ОС/, Н. в престъпление, като знаел, че е невинен, както и да е извършил същите деяния и в периода от 14.01.2009г. - 06.03.2010г.

В тежест на подсъдимите са възложени и сторените по делото разноски.

 

Въззивното производство пред АС – Варна е образувано по жалби на:

1.Подс. В. /два броя/, която чрез защитника си обжалва присъдата, като бланкетно акцентира върху допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Искането е за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на ВОС или алтернативно за постановяване на оправдателна присъда.

В допълнителна въззивна жалба се твърди, че ОА не отговаря на изискванията на чл. 246 ал.2 от НПК, респ. е ограничено правото на защита на подсъдимата, тъй като същата не е разбрала в какво точно е обвинена. Аргументите са в насока, че жалбоподателката не е извършила престъпленията по възведените й обвинения,  както и че последните са обосновани с негодни доказателства. Присъдата се обжалва още и като явно несправедлива предвид наложените й наказания, несъобразени с обществената опасност на деянието и на подсъдимата. Искането е за връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или алтернативно за оправдаване на подсъдимата. 

2.Подс. А., чрез процесуалния му представител, с оплакване за неправилност и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. Прави се оскане за постановяване на нова, оправдателна присъда.

 

В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на Варненска апелативна прокуратура изразява становище за законосъобразност и правилност на първоинстанционния съдебен акт, като предлага същия да бъде потвърден изцяло.

Защитата на подс.А. моли за оправдателна присъда, като поддържа въззивната си жалба.

Защитникът на подс. В. – адв. Ж. ***, оспорва правната квалификация на деянията, осъществяващи състава на престъплението „набедяване” досежно приложението на чл.26 от НК. Твърди се още, че от мотивите на съда не става ясно кои са неистинските доказателства, кога и пред кого са представени те от подсъдимата. Поради изложеното се настоява за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото за доразследване.

Защитникът на подсъдимата – адв. П. *** допълва основанията за отмяна на първостепенния съдебен акт, като намира, че следва да се посочи в коя точно хипотеза на 213а НК  е извършено набеждаването. Развива доводи относно несъставомерността на деянията по чл.286 и чл. 360 от НК, за които подзащитната му е предадена на съд.

Защитата в лицето на адв. А. споделя становището на останалите защитници и настоява за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда , алтернативно моли за оправдателна присъда.

В последната си дума, подс. В. настоява да бъде оправдана, а подс. А. моли присъдата да бъде отменена.

 

След преценка на доводите на страните, изложени в жалбите и доразвити в съдебно заседание, както и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл. 313 и чл.314 от НПК въззивният съд констатира :

От фактическа страна Варненски окръжен съд е установил следното:

Подсъдимата В. била собственик и управител на ЕТ „Мартини М" - гр. Варна, развиващ дейност в областта на строителния надзор. През 2007г. подсъдимата се запознала със св.Н., който бил инвеститор на строителен обект в к.к.”Чайка” гр.Варна чрез дружеството си „Днепр" ООД, като подсъдимата чрез договор се задължила да упражнява строителния надзор над обекта. За нуждите на строителството Н. редовно превеждал необходимите суми на дружеството изпълнител -„ДОМ Елит ООД Варна. По повод качеството на строителните дейности възникнали сериозни противоречия между „Днепр" ООД и „ДОМ Елит” ООД. Това мотивирало инвеститора да прекрати договора със строителния надзор и да поиска от подсъдимата да му бъде предоставена цялата налична строителна документация, за което той й изпратил нотариална покана, като срещата за предаването на документацията била насрочена на 18.12.2008г. Първоначално на тази среща присъствали подсъдимата В., св.Н., съпругата му - св.И.Н. и св.Д., занимаваща се със строителен надзор и наета от инвеститора да замени подсъдимата. По – късно към тях се присъединила и св.К. – адвокат от АК-Варна, представляваща подсъдимата. В офиса, където се провеждала срещата, в друго помещение била и св. И. - техн. сътрудник при В.. Двете страни спорили относно документацията, като В. отказвала да предостави каквито и да било документи. Св.Н. към момента, когато там се появила св.К., заявил, че ще си търси правата във всякакви институции и че „ще хвърчат глави” Разправията между Н. и В. била възприета от св. И. и св. Снежана Енчева. По време на разпрата подсъдимата натиснала „паник бутон”, който подал сигнал към охранителната фирма „ Телепол ЕООД”. По този повод там се отзовали служители на фирмата и подсъдимата искала от тях да изведат Н. и съпругата му, но те отказали да сторят това, като й препоръчали да се обърне към Полицията. В. потърсила съдействие и от органите на МВР, по повод на което бил оформен предупредителен протокол на св.Н..

След описаната среща преки контакти между Н. и В. не били осъществявани. Св.Н. завел искова молба /входирана на 02.07.2010г./  срещу дружеството на подсъдимата и това осъществяващо строителството и било образувано т.д.№1096/2010г. на ВОС. От своя страна на 14.01.2009г. подс. В. *** жалба срещу О. Н., за това, че той заплашвал нея и сина й с убийство - с думи и жестове, наподобяващи рязане на глава и застрелване с пистолет. Повода за тези заплахи бил, че той искал тя да застане на негова страна и да злепостави строителя, изграждащ обекта на Н., както и да получи цялата налична документация на същата сграда. По жалбата на В. била заведена преписка № 625/2009 г. по описа на ВРП, по която била извършена проверка в 1-во РУ при ОД на МВР Варна. В рамките на същата тъжителката се оплакала и от счупване на стъклопакет в нейния офис. С постановление от 03.04.2009г. на ВРП преписката била прекратена поради липса на достатъчни данни за извършено престъпление по чл.144 ал.3 от НК и поради маловажност на случая за деянието по чл.216 от НК и бил постановен отказ за образуване на  досъдебно производство.

На 09.12.2009г. подс. В. отново се тъжила в 01 - РУ Варна за счупено стъкло на офиса на дружеството. Във връзка с това било образувано д.п. №2305/2009г. срещу неизвестен извършител. На 13.01.2010г. нак. производство било прекратено поради маловажност на случая на основание чл.9 ал.2 от НК.

На 13.01.2010г. подсъдимата пак подала сигнал в 01 - РУ при Варна за счупено стъкло на офиса й. Започнало разследване по д.п. № 86/2010г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 216 ал.1 от НК, което било прекратено на осн. чл. 9 ал.2 от НК, с постановление на ВРП от 26.03.2010г.

В началото на 2010г. подс. А. пуснал обява във  в.„Позвънете” за ясновидство., като посочил  телефонния си номер 0889795123 и скайп – „boyankartacha за контакт. Същият ползвал още и скайп профили с наименования „jerussalema nazzaret”  и „kim.yongho1” и др. С него по скайп се свързали хора, но подс.А. не се срещал с никого, защото в действителност нямал такива способности.

В началото на м.февруари 2010г. на вратата на офиса си, подс. В. намерила наниз от кокоши крака, глави от петли и анонимна бележка, а след няколко дни намерила и „нежива плът” – черва и нож. Подсъдимата възприела намерените вещи, като магия. В тази връзка тя се свързала с подс.А., като ползвала име „martinim6767 Роди”.  Споделила му, че намира магии, като подкрепила думите си със снимки. А. от своя страна я успокоил и откликнал на желанието й да се срещнат в офиса й. Там в присъствието на св.Й.Н., той отново успокоявал подсъдимата. В последващите дни по скайп подс. В. извикала А. в офиса си, за да бъде махната поредната поставена там „магия”, като изказала уверението си, че тя е поставена от лицето В.Б.. А. изхвърлил намерените бележки, тамян конци и косми. След няколко дни А. отново бил извикан от подсъдимата и при срещата им тя му показала запис от охранителната и камера, на който се виждало мъж размахващ пистолет, който оставял нещо пред вратата. В. казала още на А., че този човек е изпратен от св. Н., като в подробности  разказала за взаимоотношенията им и акцентирала вниманието му, плачейки, че била заплашвана от  него. Подс.А. предложил да остане на пост пред офиса, за да хване лицето от записа, но В. отказала.

На 06.03.2010г. бил подаден сигнал в ЗПБС /пожарна/ - Варна, че е запалена входната врата на дружеството „ЕТ Мартини М Р.Д.”   Пожарът бил бързо овладян. В хода на извършения оглед, се установило, че пожара е предизвикан от запалено парче плат. Било образувано д.п. №456/2010г. по описа на 01 - РУ на МВР Варна срещу неизвестен извършител по чл.330,ал.1 от НК. За нуждите на разследването подс. В. представила списък „статистика”, в който по дати били описани различни действия по отношение на имуществото и личността й. По делото били приобщени, копия от анонимни писма. С постановление от 28.04.2010г. разследването било спряно за установяване на извършителя на престъплението.

На 18.03.2010г. подсъдимата В. *** жалба срещу св.Н., в която твърдяла, че той се опитвал да я принуди, да състави документи с невярно съдържание в негова полза. Като способи за принудата били изброени: използването на украински гражданин - Николай,; преки заплахи за живота, отправени на 01.07.2008г. в офиса й; телефонно обаждане от руско говорящо лице до майка й през лятото на 2008г., с отправена заплаха за живота й; преки заплахи от Н. за нейния живот и този на детето й, отправени през лятото на 2008г.;  За свидетели очевидци били посочени св.М. К. и св.М.И.. В подкрепа на твърденията си, В. посочила и действията срещу офиса й - счупване на прозорци /началото на м.януари 2009 и на 09.01.2009г./, оставянето на различни предмети /жива плът, ножове и анонимни писма, палеж на 06.03.2010г. и анонимно писмо оставено на 12.03.2010г.

Жалбата била заведена под № 3250/2010г. в прокуратурата и по нея била назначена проверка с оглед престъпление по чл. 144 ал.3 и ал.2 от НК. Едновременно с това подсъдимата се свързала по скайп с подс.А. и го помолила да постави пред офиса й бомба, за да може Полицията да й обърне внимание. А. отказал да изготви истинско взривно устройство, но се съгласил да изработи „бутафорна” бомба за сумата от 800лева. За целта получил ключ от подс. за входната врата на кооперацията ,където се намирал офиса й. После отпътувал за гр.София, от където се снабдил с пиратки, употребяван телефон „Нокия”, пластелин  и кварцов часовник. Когато се прибрал у дома си той свързал закупените вещи с жици и диод, като им предал вид на взривно устройство. Последвала уговорка между двамата подс., че устройството трябва да бъде оставено в нощта на 08 срещу 09.04.2010г. За целта подс. А. се маскирал и в 02:28ч. на 09.04.2010г. влязъл в кооперацията с помощта на дадения му по – рано ключ, като оставил изработеното устройство пред вратата на офиса. Ползвал и ръкавици. Тези му действия били записани от подсъдимата на устройството, приемащо данни от охранителната й камера пред офиса. Около  02,30 часа подсъдимата сигнализирала охранителната фирма „ТИМ СОТ” чрез „паник” бутон. Отзовалите се служители, като видели пакета сигнализирали на органите на МВР. Района бил веднага отцепен и бил предприет оглед на местопроизшествие. Св.М.К., която по това време работила като кореспондент за телевизия „ПроБг” провела разговор с подсъдимата, като последната й показала записите от камерата относно осъществения палеж и оставения пакет. Рано сутринта подс. В. била разпитана като свидетел, по д.п.№682/2010г по описа на 01 - РУ на МВР Варна. С протокол за доброволно предаване тя предала и DVR /записващо устройство/ към 4бр. охранителни камери. После изпратила съобщение на подс.А., да гледа по телевизията репортажа с нея. На следващия ден подсъдимата извикала подс.А. в офиса й му платила 800 лева за поставеното устройство. Тогава поискала от него да намери руско говорящ човек, който да се обади на св.К. и да я заплаши, като предоставила и служебния й телефонен номер – 0885221312. Смисъла на заплахата трябвало да бъде, че св.К. в репортаж трябвало да каже, че има акт 16 за сградата, в противен случай ще и бъде поставена бомба или залята с киселина. Подс. А. си записал текста, който трябва да бъде казан и се съгласил да изпълни и това поръчение. На 14.04.2010г. подсъдимата чрез адв.П. и адв.Й.Й. подала допълнение към „тъжбата” си по пр. №3520/2010г на ВРП, в която било описано  и случилото се на 09.04. 2010г. В нея още било посочено, че на 02.04. и 04.04.2010г. са получени съобщения от  номер 1111 М-Тел със заплашително съдържание за живота на детето й. Подс. искала лична охрана за нея, роднините й и за св.М.И.. С постановление на ВРП от 04.05.2010г. било образувано д.п. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 144 ал.3 от НК.

 На 15.04.2010г. подс.В. отново се свързала по скайп с А. и му предала думите на разследваш, че се касае за вандалска история, както и че ако руснака направи нещо ще бъде разследван. Това мотивирало А. отново да предложи да сложи бомба. Подсъдимата обаче поискала той да намери  3-4гр. пластичен взрив, който да използва. Предложила му още 800 лева, от които половината предварително. А. отказал под предлог, че „за такова нещо ще му дадат 30г.” Вместо това подс. А. предлагал да се остави да бъде заловен пред камерата в офиса й, и след това да „признае”, че е бил нает от Н.. Подс. В. отклонила предложението, и настоявала за изработването на истинско самоделно устройство или пък „коктейл молотов”, като за последното А. също отказал, защото това е палеж.

На 17.04.2010г. отново се провела кореспонденция между двамата подсъдими. Подс. А. обещал да изработи и постави устройство, като написал  още, че е намерил човек който да са обади на св.К.. Уговорили се подс.А. да подаде сигнал за устройството на тел.112 от уличен телефон. След това се заел с изработването на второто самоделно устройство, като в шише смесил амониева селитра, пръст, тор, част от ел.крушка. Прикрепил към нея проводници, елктромеханичен часовник, влагометър и термометър, част от платка и магнит. Поставил устройството в сак. Взел ключа от определеното място и прикривайки самоличността си, поставил пред офиса на В. сака. В 21.08 часа А. подал сигнал на телефон 112 за заложено взривно устройство на ул. „Гоце Делчев" № 38 ет.1. След извършения оглед на местопроизшествие били фиксирани горните вещи в тяхната свързаност и било образувано д.п.№ 740/2010г срещу неизвестен извършител по чл.326 от НК /т.16/.

На 18.04.2010г. подс. А. намерил неустановено в хода на разследването лице, което от уличен тел. 052605319 се свързал със св.К. и с руски акцент на български език, той прочел текста, даден му преди това  от А.. За това подсъдимия му платил 50 лева. Св. К. се обърнала към органите на МВР, а по - късно била разпитата пред съдия по д.п.№ 197/10 на Първо РУ при ОД на МВР Варна.

 Междувременно, за да осъществява дейността си подс.А. получил от В. кредитна карта, от която да тегли нужните му пари.

По образуваното д.п.№682/2010г по описа на 01 - РУ на МВР Варна била назначена комплексна експертиза на самоделното взривно устройство, от която било видно, че по част от вещите от него са открити следи от взривни вещества. Това мотивирало органите на досъдебното производство и ВОП да предприемат действия за организирането на охрана по отношение на подсъдимата. С постановление от 22.04.2010г. било образувано досъдебно производство №197/2010г. по описа на ОД на МВР Варна срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 333 вр. чл. 330 ал.2 вр. чл. 18 ал.1 от НК. На В. и на нейното семейство се разяснило необходимостта от експлоатиране на СРС за разкриване на извършителя на престъпленията. Още на следващия ден - 23.04.2010г. подс. В. уведомила по скайп подс. А., че телефоните се подсушват. Въпреки това, те се уговорили да продължат с „нападенията” над В., като подсъдимата настоявала да бъде „тормозена всеки ден по телефона”, защото от Полицията очаквали „атака” срещу нея.

Възползвайки се от справките от досъдебното производство подс. В. уведомила подс.А., че в Н. се намирал в Киев и поискала той да му звънне и да каже, че поръчката е „приета”. Подсъдимата препоръчала А. да купи карта от 30 лева  и променяйки гласа си чрез кърпа да му се обади. Поскала още от А., последният да разсипе карантия пред офиса й и да сложи бележка, с текст ” ще получиш указания, ако не ги изпълниш ще те събират”. Подс. А. закупил карта за подсъдимата с № 0890395035, тъй като телефона й се подслушвал. От този номер той получавал от нея кратки съобщения.

На 24.04.2010 година в 18:12 часа А. от телефонен пост с № 52611397 се свързал с подс.В. на телефона й с № 888763724 и отправил заплаха, че ако не върне документите ще бъде залята с киселина, а няколко минути по късно от тел. № 52632898 се свързал отново с нея и й казал: „Ще умреш! Върни каквото искам!”. Това било документирано с използваните СРС, както и всички разговори от такъв характер помежду им. На 25.04.2010г. А. отново позвънил от тел. с № 52632898 на подс. В. и й заявил: ”Имаш седем дена! Помисли кое ти е по-важно здравето или тия документи!”

На 26.04. по скайп подс. А. уведомил подсъдимата, че не може да се свърже с руснака /Н./. Подс. В. от своя страна изказала мнението, че полицаите не се задействат веднага и поискала нещо да й бъде сложено под колата. На следващия ден поръчала на А. да изработи ново устройство и да го сложи под колата, като му дала инструкция кога и къде да стане това. В. дала и указания подс.  да не си оставя скайпа включен, както и да изтрива кореспонденцията им.

В изпълнение на уговореното подс. А. изработил устройство и текст „виж под колата", които оставил под лек автомобил „Рено", собственост на подсъдимата. На 29.04.2010г. от тел. с № 52611397 в 21:56 часа се свързал с подс. В. и казал думите: „провери си френската кола, сложих нещо гърмящо. В двигателя е. Провери си реното. Сложих нещо в двигателя и може да гръмне”. Подаден бил сигнал в ОД на МВР Варна, за заложено взривно устройство. По време на извършения оглед на местопроизшествие били намерени и иззети  бял лист с ръкописен текст, както и устройство изработено от синя кутийка, ел.платки, 4броя увити цилиндрични тела/свещи/ и метална кутия /консерва/.

 На 03.05.2010 година в 12:08 часа А. отново звъннал от телефон с № 52605377 на подс. В. и питал: „къде са документите?” Същия ден от телефон с № 52307242 в 23:10 часа А. провел разговор с подсъдимата и казал: „ Ало, шефа ми е недоволен от тебе. Утре ще получиш инструкции как да предадеш документите! Много добре знаеш за кого работя, работя за Н.. Документите за комплекс „Розали" Не прави глупости, не намесвай полицията. Имаме хора и там.”

Междувременно  А. подготвил парче шкурка и лист хартия с предварително изписан текст: "ул. Иларион Макариополски №2 /търси Илия занеси документите утре в 10часа на този адрес. Излъжеш ли ме ще те вкарам в инвалидна количка. Помисли кое е по-важно за теб."

След това на 04.05.2010г. ги занесъл до офиса на подсъдимата и пуснал в пощенската кутия. После от телефон с № 52605377 в 11:21 часа се обадил на подс. В. и казал: Провери си пощата!” На въпроса й„каква ми е гаранцията, че всичките тези простотии ще спрат?”, той отговорил : „Главата ти!”

В., знаейки за експлоатацията на СРС проверила съдържанието на пощенската кутия чрез св. Иванка И. и предала намереното на водещия разследването.

На 16.05.2010г. А. взел брадва, маскирал се и демонстративно я размахвал пред охранителна камера от системата ползвана от В.. На 17.05.2010г. „нападнал”  пред камерата подсъдимата със сълзотворен спрей. Същия ден от телефон с № 52356943 в 18:45 часа се обадил на подсъдимата и се провел разговор между тях: „ Следващият път директно с брадвата ще та нацеля! Тъй ли, днеска не ти стигна. Нещо не можа да ме улучиш с шпрея, а! Следващия път може и киселина. Ще видиме….”

На 18.05.2010г.  подс. В. предала записите от охранителната камера и флакон от спрей. С постановление от 19.05.2010г. било разпоредено да бъде осигурена на  В. физическа охрана от органите на МВР, а на 10.06.2010г. с допълнително разпореждането на прокурор, било постановено охраната да бъде осигурена от цивилни служители, денонощно.

На 24.05.2010г. подс. А. позвънил на подсъдимата от тел. с  № 52610902 в 10:37 часа и казал думите : „ объркваш нещата на шефа ми! Не си мисли, че ще те пазят вечно. Много скоро ще те скъся е една глава. Те ще те оставят някой ден” Подс. възпроизвела разговора на високоговорител, за да може охраната й – св. Господинов да чуе заплахите.

В хода на разследването, с постановление от 27.05.2010г. били отменени всички постановления за отказ и за прекратяване на гореописаните досъдебни производства под наблюдението на ВРП и те били обединени към образуваното от ВОП наказателно производство.

На 30.05.2010г. подс.А. отново маскиран демонстративно пред охранителните камери предизвикал запалване пред входната врата на офиса на подсъдимата. Тя от своя страна подала сигнал на „ТИМ COT” Варна чрез „паник” бутона. Били повикани органите на полицията и пожарната, а по - късно и извършен оглед на местопроизшествието.

На 02.07.2010г. подс. В. споделила с подс. А. по скайп, че е „много изнервена” защото разследващите нямали доказателства срещу руснака.  Отново по искане на подсъдимата А. изработил „самоделно взривно устройство”, което поставил под автомобила на подсъдимата на 05.07.2010г. Преди това подс. му разяснила къде са насочени камерите и как той да преминава незабелязано, тъй като единият от охранителите й наблюдавал камерите в реално време.  След като поставил бутафорното устройство, подс. А. се свързал от обществен телефон с № 52609114 в 21:03 часа с мобилния телефон на В. и казал думите: „Провери под реното си, имаш подарък. Имате двадесет минути”. Незабавно бил предприет оглед на местопроизшествие, в хода на който било иззето СВУ. Бил локализиран и телефонът, от който изхождало обаждането, но по време на огледа на същия, не били открити  доказателства за разкриване авторството на обаждането.

На 15.07.2010г. подс. В. споделила на А. по скайп, че по искане на органите на разследването трябва да осъществи среща със св.Н., целта на която била да го провокира, защото разследването срещу него не вървяло. Трябвало да му каже, че документите, които той иска се намират във прокуратурата. Такава среща била организирана, но Н. не отишъл на нея.

На 21.07.2010г. подсъдимата се свързала отново с А. по скайп и му писала, че „експертизите не показват никакви отпечатъци”. А. и предложил след 28-мо число на месеца да подновят заплахите.

В началото на м. август подсъдимата представила анонимни писма пред водещия разследването със заплахи, хартията на които според нея били от тефтер ползван от Н..  Били предприети действия по издирване на тефтера от обекта на свидетеля Н. и той бил доброволно предаден от св.Г.Р. –домакин в жилищната кооперация. Няколко месеца преди това претърсване подс. В. била престояла в същото помещение, където бил намерен тефтера по времето, когато се правили огледи за експертиза на сградата.

На 13.10.2010г. в скайп кореспонденция подс. В. разказала на подс. А. за  иззетия  тефтер с идентична хартия с тази, на които са писани  заплашителните писма и че имало задържано лице, което много приличало по фигура на лицето извършило палежа. Споделила още, че гражданското дело срещу нея е спряно и ще започне разследване срещу Н. за фалшиви фактури.

В началото на м.октомври поради липса на средства от страна на подс. В., двамата подсъдими започнали да обмислят как да увредят автомобила й, без да се влагат пари. На 10.10.2010г. подс. В. поискала от подс. А. да й се обади по телефона и да използва информацията разказана му по гражданското дело, като каже „ че е вбесила шефовете”.

На 11.10.2010г. в 14:51 часа подс. А. от телефон с № 52607499  се свързал с подсъдимата й и казал думите: ” да знаеш, че времето ти изтича. Те няма да те пазят вечно. Много скоро ще те разпръсна на четирсе хиляди парченца! Да видя тия малоумници дали тогава ще те намерят. Знаеш, че не можеш да спечелиш делото!”

На 12 срещу 13.10.2010г. подс. А. запалил лекия автомобил „Рено" /peг. № В 1066 СН/ на подсъдимата. В момента, на избухване на пожара, той се обадил и й казал, че следващия път тя ще гори, като факла. Подсъдимата включила високоговорителя на телефона, така че охраняващите я полицейски служители – св. И.Радулов и Х.Г. да чуят разговора. По - късно бил извършен оглед на местопроизшествие, на който били фиксирани веществени доказателства от запалително устройство.

На 24.11.2010г. подс. В. отново поискала от подс. А. да изработи СВУ, но истинско, да има натрошени стъкла и взрив.  Подсъдимият привидно се съгласил, но решил да ползва консерва кутия и играчка. Междувременно  служителите на БОП при ОД на МВР –св.Х. и М. по утвърден оперативен план решили да направят засада пред офиса на подсъдимата. Подс. В. уведомила за намеренията им подс.А.. Същата вечер А. открил автомобила и поставил отново фалшивото СВУ. По - късно подал сигнал до дежурната част на МВР. На мястото бил изпратен екип на МВР, което било възприето и от св.Х. и М.. Района бил отцепен и описаните вещи били иззети.

В периода от 16.11.2010г - 04.12.2010г. подс. В. предала на водещия разследването писмо с текст „тя излязла много тъпа кучка и ще съжалява за всичко, което прави. Трябвало да спре да се рови там, където не й е работа, да изтегли всичките си искания и да предаде по своя воля всички документи. Ако не изпълнела това, никой нямало да може да я спаси. Имала 30 дни, това било последно предупреждение” и такова пуснато в пощенската й кутия със заплахи срещу сина й. Второто писмо било намерено от св.П. и със съдържанието му се запознали както той, така и св. Т., осъществяващи охраната на В.. 

Към края на 2010г. отношенията между подсъдимите се влошили, тъй като подс. А. не искал повече да подпомага В., която искала вече да насочи действията си спрямо полицейските органи, които я охранявали. Той решил да поиска голяма сума пари, като се надявал тя да се откаже да го използва. На 25.12.2010г. по скайп А. поискал 2000лева от подсъдимата за да не я издаде, като й дал срок до 27-ми, когато „лично щял да я предаде”.  Подс. В. му обещала това да стане в периода от 17 - 20 януари 2011г, като уточнила, че сумата ще е 2200 лева. След това я намалила на исканите 2000 лева с уговорката, че с тези пари „купува мълчанието му”. След този „разговор” подс. В. насочила вниманието на разследващите и служителите на МВР към подс. А..  Пред тях заявила, че това лице й е поискало пари за да престане със заплахите. Полицията започнала да работи по тази следа чрез оперативен контрол и над телефоните на подс.А. по ЗСРС, без подсъдимата да знае за това. Било взето решение да бъдат приготвени пари  и да се предадат на автора на заплахите, за да бъде задържан.

На 05.01.2011г. св.М.и М. отивали към дома на подс. В., с цел да и дадат указания за поведението й по отношение на А.. Тогава подсъдимата от телефон с моб. № 0890395035, се свързала с подс. А. на телефона му - 0894392812 и му казала да влезе в 12,30ч в скайп, като трябвало да се регистрира наново, защото е адски спешно. Казала му още, че Полицията е разбрала за него и че е заподозрян само за гласа. Обещала му в продължение на десет месеца до октомври 2011г. да му дава всеки месец по хиляда лева.  Инструктирала го още, че ако го заловят да каже че е нает от К.Ш. чрез Н.. Уговорили се вечерта по-късно да разговарят в скайп. Веднага след разговора подс. В. изпратила на А. съобщение, в което му казвала  да й има доверие и да я пази, защото тя ще му се отплати добре. Тази информация била засечена чрез експлоатираните СРС, поради което служителите на МВР изработили план за задържането на подсъдимите по време на комуникацията им вечерта. Било предприето наблюдение над подс. А. и преди 20ч той отишъл в компютърна зала „ДУУМ”. В 20,02 и 20,04 часа на 05.01.2011г между двамата подсъдими били разменени съобщения. В. написала че го чака, а  А., че „е там” . Тя поискала да и „звънне” по скайп. Малко след това двамата подсъдимите били задържани.

С протоколи били иззети компютрите, ползвани от подс. В. и от подс. А., с  водената „скайп” кореспонденция. В хода на разследването било установено, че голяма част от нея подсъдимите са изтрили и тя не могла да бъде възстановена.

 

За да достигне до тази фактология по делото, първоинстанционният съд се е базирал: изцяло на обясненията на подсъдимия А., приобщени по реда на чл.279, ал.1, т.4 НПК, частично от обясненията на подс. В.; показанията на многобройни свидетели, като е разграничил тези на които не дал кредит и се е мотивирал защо; писмените доказателства и доказателствени средства, ВДС от използваните СРС и заключенията по комплексните експертизи на иззети обекти, химически експертизи, дактилоскопни експертизи, почеркова експертиза,  техническа експертиза на документи и компютърна, съдебно – пожаротехническа експертиза, СПЕ, СМЕ,  комплексна съдебно психиатрична, психологична и медицинска експертиза, които с оглед на съвкупната преценка на всички факти и обстоятелства, както и обективните данни по делото, са правилно кредитирани от съда.

Доколкото по делото са съществували противоречия между отделните доказателствени средства, и  в частност между обясненията на подс.В. – от една страна , и останалите по делото гласни и писмени доказателствени средства – от друга, то съдът в изпълнение задълженията си по чл.305 ал.3 НПК е изложил пространни съображения защо не кредитира първото от тях, и защо приема останалите. Напълно резонно при този подробен анализ първоинстанционният съд е игнорирал част от обясненията на подс. В., досежно участието й в инкриминираното деяние, като не е дал вяра на обясненията й касателно обстоятелствата дали е подавала жалба срещу Н., в която го е посочила за извършител на престъпно деяние и дали е поръчвала на подс. А. създаването на доказателства срещу Н.. Правилно обясненията й относно тези факти са били възприети от съда единствено като реализиране на законното й право на защита, тъй като така изложени те изцяло противоречат от една страна на обясненията на подсъдимия А. и множеството свидетелски показания, а от друга - на заключенията на изготвените експертизи, вкл. и на информацията, придобита чрез техническата компютърна експертиза и от ВДС във връзка с използваните СРС.

Като неоснователни се преценяват оплакванията на защитата на подсъдимата В. и досежно непосочването от страна на обвинението в коя точно хипотеза на 213а НК е извършено престъплението „набеждаване”, както и относно липсата на основания за приложението на чл.26 от НК. Всъщност тези възражения не са нови - те са били наведени още пред първостепенния съд, който в своите мотиви е посветил отделна част на тях – „По становищата на защитата на подсъдимите”/стр.30 от мотивите/, където се е обосновал подробно защо ги намира за несъстоятелни. Настоящата инстанция изцяло се солидаризира с изводите , до които е достигнал съдът във връзка с тези оплаквания, а именно: от доказателствата по делото безспорно се установява, че подсъдимата през инкриминирания период е сезирала ВРП на няколко пъти чрез жалби срещу св. Н., твърдейки, че той я принуждава да състави документи с невярно съдържание в негова полза, като използва за това заплахи срещу нея и нейните близки. По този начин тя го е набедила именно в извършване на престъпление по см. на чл.213а от НК, въпреки, че в действителност в обвинителния акт такава правна квалификация не е изрично посочена. Това обстоятелство не следва да се тълкува в посока непълнота на обвинението, тъй като законът не поставя изисквания да се сочи точна правна квалификация на приписваното престъпление – както от страна на набеждаващия/Решение № 304 от 7.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1610/2011 г., III н. о., НК,  така и от страна на разследващите и прокурора, а е достатъчно ясното и точно описание на действията, с които подсъдимата е осъществила инкриминирания състав. Това несъмнено е сторено – и в обвинителния акт, и в присъдата. Последващите действия на подс.В. също са доказателство за знанието й относно невинността на св. Н., защото, за да не бъде голословна, тя е подкрепила твърденията си с представянето на неистински доказателства срещу него. За тази цел подс. В. е била подпомогната в дейността си от подс. А., който активно е допринесъл за осъществяване на престъплението чрез осигуряването на неистински доказателства срещу св.Н. /изработване на самоделни устройства; отправянето на заплахи; изготвяне на анонимни писма; палеж  и др., подробно описани в обвинителния акт, и възприети впоследствие и от съда – след проверка на събраните доказателства/.   Не може да бъде споделено и твърдението, че неправилно е приложена и разпоредбата на чл.26 от НК, тъй като за всяко едно от отделните деяния, осъществяващи набеждаването, е посочено точното време и място на извършване, както и конкретните действия, извършени от подсъдимата, респ. и на нейния съучастник.  Деянията осъществяват поотделно  състава на чл.286, ал.1 от НК и са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината. Съдът се е обосновал/изключително подробно/ защо приема за начална дата на продължаваната престъпна дейност датата 18.03.2010г., както и защо е налице продължавано престъпление. Тези му съображения като основани на доказателствата по делото напълно са споделени и от въззивния съд. Затова и не е допуснато нарушение правото на защита на подсъдимата – нито при изготвяне на обвинителния акт, нито при постановяване на присъдата.

Така достигайки до верни фактически изводи, съдът им е сторил и правилна правна преценка. На последната също е отделил значително място в мотивите си, в рамките на което разгледал същността на престъплението „набедяване”, формите на изпълнителното деяние, както и „надлежните органи на власт” пред които те могат да бъдат осъществени. Направен е и паралел между престъплението по чл.286 ал.1 НК и това по чл.290 НК, като правилно е отбелязано , че те намират приложение единствено в условията на алтернативност – деецът извършва или само „набеждаване” , или само „лъжесвидетелстване” – с оглед качеството , което притежава.  В случая след като е разграничил участието и ролята на всеки един от подсъдимите в извършените деяния съдът правилно е приел, че от обективна и субективна страна подсъдимите са осъществили  престъпления както следва :  подс. В. по - чл.286, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 360, вр. чл. 26 ал. 1 от НК., а  подс. А. - по 286, ал. 1, предл. 2, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. По отношение авторството на деянията никакво съмнение не съществува и за настоящата инстанция, такова не съществува и по отношение вината и приложимия закон. Т.е. не е налице нарушение на материалния закон – в каквато насока е и едното от възраженията. Съгласно действията на всеки един от подсъдимите правилно е определена и съучастническата им дейност, налице е и характерната за това общност на умисъла.

По отношение на престъплението по чл. 360, вр. чл. 26 ал. 1 от НК, извършено от подс. В. също са събрани относимите доказателства по делото. Безспорно същата без разрешение, каквото се изисква от наблюдаващ прокурор по смисъла на чл.198 ал.1 от НПК, в инкриминирания период 12.02.2010г. - 05.01.2011г. е предоставяла  неправомерно сведения на подс.А. по образуваните досъдебни производства, като го е уведомявала за извършените процесуални действия - както с нейното лично участие, така и за това на други лица. В тази насока са събраните доказателства, изследваната чрез компютърна експертиза „скайп” хронология, както и логичните и непротиворечиви обяснения на подс. А.. И по отношение на това престъпление съдът  е изложил убедителни съображения защо приема, че то е налице. Фактически и логически е неиздържана тезата на защитата на подс.В., че деянието е несъставомерно, тъй като тя следвала линия на поведение по отношение на А., зададена й от полицейските служби. Подобно твърдение не намира опора в доказателствения по делото материал. Полицейските служители не са били наясно със същинската роля на А. в описаната по-горе престъпна дейност – разбрали са за това от  проведения между двамата подсъдими разговор, който е станал тяхно достояние единствено поради факта, че В. не е знаела , че и мобилният телефон на А. се подслушва.

От субективна страна всички деяния са извършени от подсъдимите с пряк умисъл, като те са съзнавали общественоопасния им характер, предвиждали са настъпването на общественоопасните последици от него и са искали настъпването на тези последици. Към момента на деянията от изготвената СППЕ се установява, че подсъдимите са били в състояние да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си.

Индивидуализирайки наказанията за установеното от обективна и субективна страна престъпление „набедяване, извършено в съучастие от подсъдимите, първостепенният съд е определил и справедливи такива за тези подсъдими. Съдът е отмерил наказателната репресия, вземайки предвид превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства над отегчаващите и за двамата подсъдими, преценил е всички обстоятелства, имащи значение при индивидуализацията на наказанията, взел е предвид степента на обществена опасност на подсъдимите и на извършените деяния, както и съдебното им минало. Наказанията са адекватни на извършеното от подсъдимите.

Абсолютно справедливо е и определеното наказание от първостепенния съд по отношение на деянието по чл. 360 от НК за подс В.. Същото е правилно съобразено и определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.

Законосъобразно  е преценено, най - вече с оглед личната превенция и предвид чистото съдебно минало на дейците, че същите не следва да бъдат  изолирани от обществото, а с цел да бъдат превъзпитавани следва по отношение на тях да бъде приложен института на условното осъждане. Така определени по вид и размер наказанията лишаване от свобода  отложени с подходящ изпитателен срок /за което пък са налице и материалноправните за това предпоставки/, и съчетани с наказанията „Обществено порицание”, са напълно в състояние да изпълнят целите, поставени им от закона – съгласно чл.36 НК. Не се налага тяхното изменение.

При изложените съображения въззивната инстанция намира, че жалбите са неоснователни, присъдата не страда от приписваните й пороци, напротив – явява се правилна  и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена.

При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, въззивният съд не констатира процесуални нарушения /допуснати на досъдебното  производство или в с. з. /, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

 Поради това и като счита, че не са налице основания за изменение или отмяна на атакуваната присъда, на основание чл. 338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло  присъда №68/02.07.2014г. по НОХД №70/2013г. на Варненски окръжен съд.

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: