Р Е Ш Е Н И Е

                   № 140

24.10.2019 г.  Гр. Варна

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на двадесет и седми септември две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

секретар Соня Дичева

прокурора Анна Помакова,

 като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

ВНДОХ №250 по описа за 2019 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по жалба от П.Г.П., подсъдим по нохд № 124/19г. по описа на ШОС против присъдата на същия съд от 11.06.2019г., постановена по същото дело, с която подсъдимият П. е признат за виновен  за деяние по чл.277а ал.7 НК като му е наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода с приложение на чл.66 НК с изпитателен срок от три години. Отнел е в полза на държавата предметите на престъплението, приложени като веществени доказателства.

В жалбата се твърди, че присъдата е необоснована и незаконосъобразна. Излагат се съображения, че съдът е направил неправилни изводи тълкувайки доказателствата по делото.Прави се искане същата да бъде отменена като се постанови нова оправдателна такава и му се върнат отнетите вещи. Жалбата се поддържа в с.з. лично от жалбоподателя като същия представя и писмени доказателства в нейна подкрепа.

В с.з. представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена  в срок и е допустима.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 11.06.19г. Шуменският окръжен съд е признал подсъдимия П.Г.П. за виновен в това, че за периода от 16.09.2013г. до 08.08.2018г. в дома си в гр.В.Преслав, ул. Обзор 11, противозаконно, в нарушение на чл.152 ал.2 ЗКН вр. Пар.16 ЗКН държал четири бр. металдетектори, за които знаел, че са предназначени и са послужили за търсене на археологически обекти и на основание чл.277а ал.7 и чл.54 НК му е наложил наказание от шест месеца лишаване от свобода, с приложение на чл.66 НК с изпитателен срок от три години.

 Осъдил го е да заплати направените по делото разноски. Отнел е в полза на държавата предмета на престъплението.

За да стигне до този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

Съдът е приел изцяло изложените в обвинителният акт факти и обстоятелства, а именно:

На 02.09.2013г. подс. П. закупил металдетектор Garrett и локатор Compass profit 75a, съответно с фактура и касов бон от „Worlddetectors“ ЕООД гр.София. Същият не е бил регистриран по реда и в сроковете предвидени в разпоредбата на чл.152 ал.2 (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.)- „Собствениците на средствата по ал. 1, т. 6 са длъжни да ги регистрират в Министерството на културата в 14-дневен срок от придобиването им. Редът за регистриране на специалните технически средства се определя с наредбата по чл. 147, ал. 6.“.

На 11.06.2016г. подс. П. закупил в Р.Гърция металдетектор „Nokta“ , със съответна квитанция за продажба на дребно.

На 24.04.2018г. подс. П. закупил още един локатор „Compass priofit75а“от „Worlddetectors“ ЕООД гр.София със съответна гаранционна карта и фактура. Същия отново не е регистриран по реда на чл.152 ал.2 ЗКН /нормата не е изменяна от редакцията й през 2009г./

За тези технически средства подс. П. никога не е подавал заявления за регистрация в Регистъра на специалните технически средства към М-во на културата и не е бил вписван в същия регистър като лице, имащо право да използва такива технически средства.

Техническите средства са били открити в дома на подс. П. при претърсването, извършено там, като доброволно ги предал. /техническите средства са подробно описани както в присъдата, така и в мотивите на първата инстанция/

От заключението на назначената техническа експертиза се установява, че всички те са изправни и са годни да откриват метални предмети под земята като могат да показват вида на метала, дълбочината на която се намират предметите. Локаторите могат да се ползват прецизно в комбинация с металдетекторите. Всички тези устройства са достъпни и се продават в специализирани магазини и интернет.

Подс. П. е възразил, че металдетекторът закупен в РГърция бил регистриран там, поради което не следвало да го регистрира и у нас.

Това възражение е напълно неоснователно и този извод се продкрепя и от представеното от самия подсъдим писмо, изхождащо от М-во на Външните работи, в което се обяснява, че за да бъде признат даден документ, изходящ от друга държава, то той следва да съдържа „унифициран способ за удостоверяване на определена категория публични актове – т.нар „апостил““. При положение, че има съответна двустранна договореност между отделните държави за опростяване удостоверителната процедура, необходимостта от такъв „апостил“ би могла да отпадне.

Установено е по несъмнен начин, че такава двустранна договорка между РБългария и РГърция няма. Т.е документите издавани от едната държава подлежат задължително на легализация, вкл. и заверка „апостил“.

От друга страна, от приложените два документа, съставени на гръцки език, първият -№287220/167297/228/22 с дата 25.11.2014г. става ясно, че същите удостоверят регистрация в регистъра на металотърсачите в РГърция на два метални детектора „ Garret GTI2500 и Compass LR Profit 35a като е уточнено, че използването им се разрешава само в определен район – след изрично разрешение на компетентните служби, като молбата са разрешение следва да се подаде в рамките на една година от датата на издаване на удостоверението. В противен случай регистрацията се изтривала автоматично.

Вторият документ представлява писмо с дата 30.06.2016г. до подс. П., с което се уведомява, че за да може да му се издаде съответен сертификат и да получи регистрационен номер на устройството е необходимо да посочи данъчния си номер.

От тук следва извода, че към 2016г. дори в РГърция, подс. П. не е имал необходимата регистрация./същата е била заличена в посочения едногодишен срок, което е наложило да се иска нова/

По делото е приобщена и молба на подс. П. до Министъра на правосъдието за връщане на техническите устройства, където уточнява с какво се занимава.

От тези доказателства може да се направи извода, че същия е бил съвсем наясно с реда за ползване на тези технически съоръжения.

Изхождайки от всички тези доказателства съдът е направил единствения правилен и законосъобразен извод за виновно поведение от страна на подс. П.. Същият от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.277а ал.7 НК, като придобивайки съответните технически средства не ги е регистрирал на територията на РБългария по предвидения за това ред и в изискуемите срокове. Деянието е на просто извършване. С факта на държането на такива нерегистрирани технически средства е осъществен от обективна страна престъпния състав. Деянието е осъществено и от субективна страна също, тъй като деецът е знаел или предполагал, че предметите са предназначени или са послужили за търсене на археологически обекти. Сам той многократно е заявявал, че се занимава с такава дейност и е напълно наясно за какво служат тези технически устройства.

Обвинението е, че за периода 16.09.2013 -08.08.2018г. подсъдимият противозаконно държал в дома си предмети - 4 бр.металдетектори, за които знаел и предполагал, че са предназначени и са послужили за търсене на археологически обекти. Макар и закупуването, държането, притежанието на тези уреди да не е противоправно и да не е свързано с някакъв забранителен или разрешителен режим то противозаконно е използването им, както и само предположението, че могат да бъдат използвани за нерегламентирани дейности по търсене, откриване, пренасяне и пр. на археологически обекти, доколкото те са изключителна държавна собственост и притежаването им не е разрешено по съответния ред, както и доколкото в специалния закон е визиран определен срок, в който следва тези прибори да бъдат надлежно регистрирани. В това се състои и обективната и субективна страна на деянието по чл.277а ал.7 НК.

В конкретния случай за металдетекторите е налице знание за тяхното предназначение и възможност чрез тях да се търсят археологически обекти, Всичко това, съпоставено с останалите събрани доказателства по делото, потвърждава извода, че подс. П. е бил наясно със същинското предназначение на тези устройства.

Окръжният съд е изложил много обстойни мотиви като е отговорил на всички възражения, които се възприемат и споделят и от настоящата инстанция. Посочил е и обилна съдебна практика в този смисъл.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че е осъществен от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.277а ал.7 НК.

При определяне вида и размера на наказанието съдът е отчел недобрите характеристични данни на подс. П.. Въпреки това, както и липсата на критичност съдът е определи наказание при превес на смекчаващите обстоятелства към предвидения законов минимум.

 

 

 

 

(2) Обектите по ал. 1 са публична държавна собственост.

 Чл. 146. (Обн. - ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) (1) Археологически обекти са всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които източници на информация са теренните проучвания.

 

 

 

 

(2) Обектите по ал. 1 са публична държавна собственост

С оглед чистото  съдебно минало на подсъдимия, обществената му опасност и целите на наказанието, съдът правилно е преценил, че така определеното наказание лишаване от свобода не следва да бъде изтърпявано ефективно и е приложил разпоредбата на чл.66 ал.1 НК.

Правилно е била приложена разпоредбата на чл.53 ал.1 б.“а“ НК.

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.338 НПК Варненският апелативен съд

 

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 11.06.19г. на Шуменския окръжен съд, постановена по нохд № 124/19г. по отношение на подсъдимия П.Г.П. с ЕГ№ **********. 

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.350 ал.2 НПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                  

 

                                                                              2.