Р Е Ш Е Н И Е

 

178/1.8.2016г.

 

Град Варна

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - наказателно отделение, на осми юли, година две хиляди и шестнадесета, в открито заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

     ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА Д.

АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА     

 

 

Секретар П. П.

Прокурор Анна Помакова

като разгледа докладваното от съдия Д. ВНОХД № 251/16г. по описа на съда за 2016г., за да се произнесе взе предвид:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ГЛАВА ХХІ от НПК.

 

Силистренският Окръжен съд, с  присъда № 14 по НОХД № 71/16г. по описа на същия съд, постановена на 13.05.2016г. е признал подсъдимия С.И.Е. за ВИНОВЕН в това, че на 10.08.2015г. в гр.Силистра, на паркинг по ул.“Баба Тонка“ №1 пред вх.Б, запалил имущество на значителна стойност - лек автомобил „Ауди 80“ с рег.№СС 3133СВ, собственост на Славянка И. И., от гр.Силистра, на стойност 1 230 лева, като е имало опасност пожарът да се разпространи и върху други имоти на значителна стойност, възлизаща общо на 8 250 лева, а именно: върху лек автомобил „Опел Корса“ с рег.№ СС1677АМ, на стойност от 1450 лева, собственост на Шефкет Исмаилов И. и върху товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег.№ СС 4505МС, на стойност 6 800 лева, собственост на „Велмад“ЕООД– престъпление по чл.330, ал.2 т.2  вр. с ал.1 от НК. Наложено е наказание, на основание чл.54 от НК  - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ ГОДИНИ, при първоначален „строг” режим, което да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл. 59 от НПК е зачетено предварителното задържане на подс. Е.; налице е произнасяне досежно веществените доказателства по делото; със същата присъда подсъдимият е  осъден да заплати сторените по делото разноски.

 

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано:

- по протест на прокурор при ОП-Силистра, в което се изразява несъгласие с размера на наложеното на пос. Е. наказание, като се акцентира на богатото му съдебно минало – 19 постановени осъдителни присъди. Искането е за увеличаване размера на наказанието лишаване от свобода на 10 години;

- по жалба /бланкетна/ на подс. Е. чрез процесуалния му представител – адв. Ол. А. /ВАК/, с оплакване за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като молбата е за оправдаване на подзащитния му. В собственоръчно изготвено писмено допълнение, озаглавено „допълнителни писмени бележки”, подс. Е. оспорва изводите на първоинст. съд досежно авторството на деянието, мотивът за извършването му, достоверността на показанията на св. В., както и заключенията по изготвените на досъд. производство СХЕ и СПЕ, като моли да бъде признат за невинен и оправдан по възведеното обвинение.

Пред настоящата инстанция протестът не се поддържа от представителя на АП – Варна, който излага мотивирано становище за това; преценява  жалбата на подс. като неоснователна, намира първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна, т. к. са събрани достатъчно писмени и гласни доказателства, обосноваващи вината на подс. Е. и неговата съпричастност към инкриминираното деяние, поради което моли за потвърждаване на първоинст. съдебен акт в цялост.

Пред състава на Варненския Апелативен съд подс. Е. се явява лично и се представлява от редовно упълномощения пред първата инстанция защитник – адв. Ол. А.–ВАК, който  поддържа жалбата, развивайки доводите в насока на недоказаност на обвинението спрямо подзащитния му, вкл-но и липсата на мотив за извършване на деянието; оспорва и достоверността на показанията на подс. В., като твърди, че и той е участвал в извършване на деянието, но не е бил привлечен към наказателна отговорност за да свидетелства срещу подзащитния му, поради което и показанията му не могат да послужат като годно доказателствено средство за осъждане на подзащитния му. Молбата е за постановяване на оправдателна присъда, алтернативно -  за намаляване размера на наложеното наказание.

Подс. Е. в последната си дума пред настоящата инстанция заявява, че не се признава за виновен и моли да бъде оправдан.

 

Въззивният съд, след като прецени доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл. 313 и чл.314 от НПК констатира, че протестът и жалбата са допустими, а по същество са неоснователни по следните съображения:

 

В съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на доказване, Силистренският Окръжен съд е приел за установено от фактическа страна следното:  Подс. С.Е. и св. Д. имали за кратко интимна връзка, която била приключила към м. август 2015г. Свидетелката живеела в гр. Силистра на ул.“Баба Тонка“ № 1 и управлявала ЛА „Ауди 80” с ДК №СС3133СВ, /собственост на майка й - св. И./, който паркирала на посочения адрес.

Подс. Е. поддържал отношения със св.В., като основно се възползвал от услугите на последния да го развежда до различни посочени от него дестинации. Св. В. не желаел да прави това, но се страхувал от подс. и поради отправяни заплахи и страх от саморазправа, той продължавал да му се подчинява.

На 9 август 2015г. подс. Е. отново потърсил св. В., като му пояснил, че вечерта ще му е необходим и „ колкото по-малко знае, толкова по-добре“ за самия него. Заръчал му да напълни половин литър бензин и половин литър нафта. Св. В. разполагал само с 2 лв, поради което заредил в двулитрова пластмасова бутилка 0.5л бензин, а нафта допълнил от налична в дома му такава. В ранните часове на 10 август, по фейсбук, подсъдимият се свързал и със св. Ем. Т. Ч., като му пояснил, че по-късно ще му е необходим, споделяйки, че „нещо му тежи”. Подс.Е. провел такъв разговор и със св.В., наричайки го „Марко“ /от прякора „Магарето“/, като го запитал го дали познава „Зизо, с един голф, живеел до фурната“ и му му признал че “ изгърбил един кмет“, а той го „изпържил“, понеже му видял му голфа. Уговорили си среща в 02.30ч. Съгласно уговорката, св.В. с ЛА първо взел подс. Е., а след това  и св. Ем. Т. Ч., след което купили кибрит от магазин „Савой“ и се отправили към дома на бивша приятелка на Е.. В. спрял автомобила на кръстовище, а Т. и подсъдимият слезли. Забавили се около 2-3 минути, след което се върнали и му казали, че нищо не могли да направят, тъй като преминала покрай тях кола, при което св. В. разбрал, че подсъдимият иска да подпали вратата на къщата на това момиче, за да я сплаши. Изхвърлили бутилката с гориво в храстите, но по-късно се върнали за да я вземат. По заръка на подс. Е. започнали да обикалят из града, търсейки автомобил „голф тройка“ собственост на човек, който „изпортил“ Е. на полицаите. Докато обикаляли, около източния квартал на града, подсъдимия възкликнал, че е видял „…колата на Чочко...“.

Същата вечер ЛА „Ауди 80” с ДК №СС3133СВ, управляван от бившата приятелка на подс. - св. Д., бил паркиран на обичайното си място в  гр.Силистра, на ул.“Баба Тонка“ № 1, като от двете му страни били паркирани и други автомобили - л.а. Опел Корса с ДК№СС1677АМ, собственост на св.И. и микробус Фолксваген транспортер с ДК№ №СС4505МС, собственост на „Велмад“ЕООД, с управител-св.М.. Микробусът бил паркиран така, че задната му част е била до предната част на л.а. Ауди 80.

Въпреки изразеното желание от страна на св. В., че иска да се прибират, подсъдимия му отговорил, че има още малко работа и му наредил да спре срещу гаражи зад жилищен блок. Подс. и св. Ем. Т. Ч. слезли от автомобила и минута-две по-късно, св.В. чул един трясък / същият бил от избухване в резултат на палежа на ЛА Ауди 80 с рег.№СС3133СВ, управляван от св.Д./, след което Е. и Ем. Т. Ч. се върнали в ЛА и св. В. потеглили към ВИК-Силистра. Докато пътували подс. Е. заявил, че са „…оправили мършата, да се научи да не порти на полицаите” и попитал дали „…Малкият” е видял как се прави, пояснявайки, че „…се  поливат чистачките, гумите, остава се малко да се понакисне”… и тогава се пали. По нареждане на подс. Е., св. В. спрял до контейнери за боклук, при което св. . Ем. Т. Ч. слязъл и изхвърлил там пластмасовата бутилка, в която останало малко от течността. Отправили се към местността „8-ми пост“, където си измили ръцете на чешмата, след което по искане отново на подс. преминали през „Памук колак“, т. к. Е. искал да види „приятелите- пожарникари какво правят, дали са тръгнали“. При движение по улиците на града ЛА бил спрян за проверка от полицейски служители, а подс. Е. и двамата свидетели В. и . Ем. Т. Ч. - задържани.

Сигналът за възникналия пожар е подаден до РСПБЗН на 10.08.2015г. в 03.58 часа. Св.М. бил уведомен от съседите си за възникналия пожар и преместил намиращия се в близост до горящия автомобил микробус, собственост на фирмата му. В това време пристигнал противопожарен екип, който потушил пожара. М. видял, че колата горяла отпред в ляво-шофьорската страна.

От отразеното в протокола за извършен оглед на местопроизшествие е видно, че цялата предна и ходовата част на ЛА „Ауди 80” с рег.№СС3133СВ е изгоряла; изгоряло и счупено е и предното му панорамно стъкло; гумените части-лайсни и уплътнения на намиращия се в близост ЛА „Опел Корса” с рег.№СС1677АМ са стопени. При извършения оглед на микробус „Фолксваген транспортер“ с рег.№СС4504МС е установено, че боята по калника над задна лява гума е нарушена, с променен цвят, олющена.

При извършеният оглед на общи контейнери за отпадъци и на 3бр. такива за разделно събиране на отпадъци, находящи се пред адрес на ул.“Кълъраш“ вх.30 - в контейнера за хартиени отпадъци е установена и иззета пластмасова бутилка, с вместимост 2л, със синя капачка, съдържаща на дъното бистра жълтеникова течност с остра миризма.

На 11.08.2015г. св.В. подал сигнал на телефон 112, че е бил заплашван от св. Ем. Т. Ч. и от друго лице - „В.“ по повод заявеното от него по случая след задържането му, като е бил заплашен, че ако не оттегли показанията си, „…ще му падне главата”, както и че Сеньо трябвало да излезе навън. С разрешение на съдия от СОС било извършено претърсване в килия, обитавана от подс.Е. ***, при което били иззети писма, адресирани до него и приложени като веществ. доказателства по делото. В три от тях, без посочен подател с дата 13.08.2015 е отразено:1. - „Магарето е казал всичко, ходил с баща си да дава показания в полицията и завел куките, където било хвърлено шишето в казана за боклук“; 2. -„това което ми пишеш в писмото, че има свидетели е чиста постановка…аз говорих с дребния, той ми каза, че си му се обадил и си искал да излезете да се разходите с колата…сте решили да се разходите до Айдемир….след това сте отишли до чешмата и сте тръгнали да се прибирате…от тебе искам само да мълчиш и да кротуваш“; 3. -„това което ти казах за дребния показанията му ще бъдат такива“. В две от писмата подписани от „В.“ се твърди, че „Малкия е бетон“, а във второто, че „..вече се видях с този ама не разбира веднага се оплакал на когото трябва“.

 

Съставът на АС-Варна констатира, че по реда и със средствата на НПК, първоинстанционният съд е събрал всички необходими и относими към предмета на доказване фактически данни, които допринасят за изясняване и разкриване на обективната истина. Установил е една точна и правилна фактическа обстановка. На база на събраните доказателства – писмени и гласните такива – показанията на разпитаните свидетели В., Д., И., И., М., Г. и М. М., съпоставени със заключенията по назначените и приобщени съдебно-пожаротехническа, съдебно-химическа, съдебно-даактилоскопна, съдебно-техническа, съдебно-психиатрични и съдебно-оценителна експертизи, както и с веществените доказателства, СОС резонно е приел, че авторството на деянието и начина на извършването му са доказани безспорно и несъмнено от обективна и субективна страна.

От заключението по СПТЕ се установява, че огнището на запалване са предните губи на ЛА „Ауди80” с рег.№СС3133СВ; температурата за самовъзпламеняване на гумата е 440 градуса/С; не са били налице условия за самозапалване и най-вероятната причина за възникване на пожара е външен източник с достатъчна топлинна мощност, резултат от човешко въздействие. Пожарът се е разпространил по посока двигателния отсек на автомобила и впоследствие по въздуховодите до купето. При свободно развитие на пожара той би обхванал паркиралите в непосредствена близост леки автомобили и би се разпространил върху други имоти/автомобили. Единствено намесата на РСПБЗН е предотвратила по-нататъшното разпространение на пожара върху другите автомобили.

От заключението по СХЕ се установява, че в пластмасовата бутилката от 2л има наличие на смес от нефтопродукти-дизелово гориво и бензин. По обтривките от ръцете на св. Емануил Ч., св. Тодор В. и на подс. С.Е. се доказват следи от леки нефтени фракции. Такива се доказват и по изследваното яке, предадено с протокол от 10.08.2015г. Вещото лице пояснява, че следите от нефтени фракции са до известна степен идентични с течността в бутилката. Използваният метод дава качествено определяне, но в бутилката имало по-голямо количество, което дава възможност за по-пълно изписване на всички хроматографски пикове.

От заключението по СДЕ се установява, че по намерената и иззета пластмасовата бутилка са открити две дактилоскопни следи-едната оставена от десен палец на дясна ръка на подс. С.Е., а другата - от десен среден пръст на дясна ръка на св. Емануил Ч.. Според вещото лице е възможно при допир да не се остави дактилоскопна следа и това се дължи на потомастния секрет, който някои хора не отделят.

От заключението по СОЕ се установява, че по ЛА ”Ауди 80” са настъпили големи щети - силно обгоряло купе в предната част, обгорено и счупено предно стъкло, изгорели предни гуми, силно обгорял двигателен отсек, изгоряла предна броня, фарове, мигачи, обгорял двигател, акумулатор, предна вътрешна част на купе и предна ходова част - щетата е тотална и възстановяването на автомобила е икономически неизгодно, а стойността на ЛА възлиза на 1230лв; стойността на ЛА „Опел Корса” с рег.№СС1677АМ възлиза на 1450лв, а тази на товарния автомобил „Фолксваген транспортер” с рег.№СС4505МС възлиза на  6800лв. На последните два автомобила са нанесени и щети  - в размер на 155лв на първия и 133 лв на втория.

Заключението по СТЕ, чийто обект на изследване е бил предадения от майката на подс. Е. негов личен лаптоп марка „DELL” установа, че при въвеждане на електронна пощенска кутия <senio87@abv.bg> с парола 0099112233 се достига до профил на потребител <Senio Senio> и до комуникации с потребители <Meco Silistra>,  <Milen Jelgzkov>, <Drago Panchev>, <Emanuil Todorov>, <Todor Velinov>, <Vencislav Mitev>; текстът на разговорите е изведен цялостно, като датата и часът на разговорите са от сървърите на Фейсбук, а те са неоспорими и автентични и не зависят от настройките на локалния компютър.

От заключението по СПЕ, извършена по отношение на подс. Е. се установява, че същият е с личностово разстройство-смесен тип-антисоциален и емоционално неустойчив-импулсивен тип. Това са специфични характерови особености, които не са пречка да разбира и ръководи постъпките си по разумни подбуди. Не е бил в състояние на продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието.

 

Основен аргумент в линията на защита на подс. Е. е за липса на категорични доказателства за участието му в извършване на деянието от една страна, а  от друга – липсата на мотив. В противовес обаче е цялата доказателствена съвкупност:много подробно и детайлно първоинст. съд е коментирал тези възражения на защитата, направени и пред него в мотивите към присъдата, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. От съществено значение по делото са показанията на свидетелите св. В. и св. Д., т. к. чрез тях се разкрива мотивът, авторството и начина на извършване на деянието. Св. В. е дал подробна информация непосредствено след задържането им със св. Ем. Т. Ч. и подс. Е. въпросната нощ, като впоследствие е приповторил това в показанията си в качеството на свидетел. /той е съобщил и показал на полицейските органи контейнерите за смет, място на което е изхвърлена бутилката със запалителна течност/. Именно тази му добросъвестна позиция е била в основаната на инициативата на подс. Е. да се активира след задържането му чрез свидетеля Ем. Ч., да подкрепи неговата теза и да го оневини, респ. да обори показанията на св. В. за извършения от него палеж на ЛА, собственост на св. И., но управляван от дъщеря й – св. Атанасова. Не може да се сподели виждането на защитата, че св. В. е дал тенденциозни и заинтересовани показания поради заплашване или за да избегне наказателна отговорност. Същият изначално не е бил наясно за намеренията на подс. Е. да извърши палеж. Показанията му кореспондират с установеното чрез заключението по СТЕ досежно проведените предварителни разговори по Фейсбук вечерта преди деянието. Съпричастността на подс Е. се доказва и от заключението по СДЕ, което установява, че по намерената и иззета пластмасовата бутилка са открити две дактилоскопни следи-едната оставена от десен палец на дясна ръка на подс. С.Е., а другата - от десен среден пръст на дясна ръка на св. Емануил Ч.. Правилно в тази връзка първоинст. съд при обсъждане на доказателствената съвкупност е акцентирал на липсата на данни, подс. и св. Ч. да са поправяли автомобилни двигатели в този момент, а и поначало свидетелят не е могъл да си обясни наличието на тези следи. В подкрепа на извода, че именно подс. Е. е извършител на деянието са и показанията на св. Д., чрез които се извежда и мотивът за извършването му - същата е заявила своята убеденост, че именно подс. Е., с когото е имала връзка и се е разделила, е извършителят на палежа на автомобила й. Мнението на майка й – св. Атанасова, че подс. няма мотив да извърши подобно одеяние, в случая се опровергава от показанията на дъщеря й, която без съмнение, е наясно с характера  на подс., както и със сложилите се помежду им отношения и причини за раздялата им.

Действително, вечерта преди палежа, както и след това, подс. не е споменавал пред свидетелите В. и Т. името на бившата си приятелка, и по-точно, че е запалил нейният ЛА / „…А, ето я колата на Чочко”,…”… оправихме я мършата, да се научи да не порти на полицаите…”, но това само по себе си не изключва от една страна, извода, че именно подс. Е. е автор на деянието, а от друга, че не са осъществени обективни и субективни признаци на същото: подс. е целял да запали чуждо имущество на значителна стойност с цел отмъщение, подготвил се е, организирайки предварително група от хора /св. В. и Ем. Т. Ч. / и заръчвайки да намерят запалит. течност, без при това да им пояснява замисъла си, след което е извършил палежа на ЛА на св. Д., пояснявайки на св. В. как е направил това /”… Видя ли Малък как се прави- поливат се чистачките, гумите, остава малко да се понакисне и тогава палиш…”/. За обект. и суб. признаци на деянието е без значение първоначалното намерение на извършителя да извърши палеж на имущество на едно лице, а впоследствие да направи това спрямо това или друго имущество на същото или на друго лице. Подс. е искал да подпали вратата на жилището на бившата си приятелка, но замисълът му не се е осъществил, той е продължил по улиците на града да търси друг автомобил, но пък забелязал ЛА на постр., за който си мислел, че е на друг човек, „изпортил го“ на полицията. Описаните действия неминуемо доказват наличието на пряк умисъл при извършване на престъплението – подс. е бил наясно, че запалва ЛА на бившата си приятелка – св. Д., виждайки, че в близост до него са били паркирани и други МПС.

Всичко изложено закономерно и обосновано е дало основание на първоинст. съд да отхвърли като противоречащи на доказателствената маса показанията на св. Ем. Т. Ч. и обясненията на подс. Е..

Като несъстоятелен се преценява доводът на защитата за това, че св. В. е следвало да бъде привлечен към наказателна отговорност за деянието като съизвършител или помагач и след като не е сторено това, неговите показания следва да се считат за предубедени и недостоверни. Анализирайки показанията на този свидетел /от досъд. пр-во и в хода на съд. първоинст. следствие/, явяващи се пряко и първично доказателство в настоящото производство, въззивният съд отчита, че преценката за достоверността им следва да се извършва през призмата на разпоредбите на чл. 290 от НК и 121 ал. 1 от НПК. Преценката на прокурора за обсега на разследването и привлечените към наказателна отговорност лица е автономна и напълно независима, поради което и становището на защитата, че не е изследвано участието на този свидетел е довела до засягане на правото на защита на подсъдимия, не може да бъде споделена. В резултат на задълбочената работа в хода на досъд. пр-во и на съдебното следствие /и най-вече добросъвестното поведение на свидетеля непосредствено сред деянието – същият доброволно и подробно е разказал фактите и обстоятелствата във връзка с извършения палеж/, са били изяснени допълнителни факти, чиято правна интерпретация относно мястото и ролята на свид. В. е дала основание, от една страна на прокурора, да приеме, че това лице може и  следва да участва в наказ. пр-во само като свидетел /поради липса на суб. съставомерност на признаците на деянието по чл. 330 от НК/, а от друга – на съда, да приеме, че същият е надежден свидетел и дава достоверни показания, респ. същите преценени в съвкупност с всички доказателства по делото, водят до несъмненият и категоричен извод, че именно подс. Е. е извършител на деянието, предмет на обвинението.

В този смисъл подходът и изводите на СОС се преценяват от настоящата инстанция като правилни и обосновани.

 

 Като несъстоятелни се преценяват възраженията на подс. Енечв във връзка със заключението на в. л. по отношение вменяемостта му, т. к. е страдал от епилепсия като дете, както и че в. л. е констатирало данни за личностно разстройство, което според под го прави „удобна мишена и жертва” на полицията и прокуратурата. В съдебно заседание пред първоинст. съд в. л. Р. е защитила така депозираното заключение, като аргументирано е отговорили и на поставените от страните и съда допълнителни въпроси, пояснявайки, че така констатираното личностно разстройство разкрива специфични характ. особености, които в определени моменти могат да се проявят в по-различна и засилена форма като реакции, в сравнение с тези на други хора - като раздразнителност, избухливост и необоснована агресивност. Предвид изчерпателността и компетентността на изготвеното заключение, настоящата инстанция също го кредитира като обективно и мотивирано. Същото е относимо и досежно възраженията на подс. по отношение компетентността и мотивираността на изготвените заключения по СХЕ и СДЕ.

 

Предвид на всичко изложено по – горе, Апелативната въззивна инстанция констатира, че са събрани относими доказателства за съпричастността на подс. Е.  към инкриминираното деяние по чл. чл.330, ал.2 т.2  вр. с ал.1 от НК, извършено на 10.08.2012г. в гр. Силистра, на паркинг по ул.“Баба Тонка“ №1 пред вх.Б, т. к. същият е запалил имущество на значителна стойност - лек автомобил „Ауди 80“ с рег.№СС 3133СВ, собственост на Славянка И., от гр.Силистра, на стойност 1 230 лева, като е имало опасност пожарът да се разпространи и върху други имоти на значителна стойност, възлизаща общо на 8 250 лева, а именно: върху лек автомобил „Опел Корса“ с рег.№ СС1677АМ, на стойност от 1450 лева, собственост на Шефкет Исмаилов И. и върху товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег.№ СС 4505МС, на стойност 6 800 лева, собственост на „Велмад“ЕООД.

Правната преценка на СОС е съответна на събраните релевантни за правилното решаване на делото доказателства и преценена в светлината на ТРОСНК 46/82 на ВС на РБ, поради което въззивната инстанция споделя всички изложени съображения в мотивите към съдебния акт по отношение на съставомерните признаци.

 

При така изяснената фактическа обстановка и направения доказателствен и правен анализ по делото, която въззивната инстанция изцяло споделя, няма основание да се твърди неправилност и незаконосъобразност на присъдата, постановена от СОС, както и, че  са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на провеждане на съдебното производство. Защо приема за осъществени именно тези факти, съдът подробно се е мотивирал, след анализ и проверката на всички доказателства по делото, а направените правни изводи са законосъобразни.

 

По отношение наложеното на подс. Е. наказание: пред настоящата инстанция протестът за увеличаването му не се поддържа от представителят на АП-Варна, като становището на последния е, че същото е справедливо определено от първоинст. съд. Настоящата инстанция, ревизирайки изводите на СОС и във връзка с индивидуализацията на наказанието, също ги споделя, респ. намира, че доводите, изложени в протеста за увеличаване на наказанието лишаване от свобода са несъстоятелни. Първоинст. съд е изложил пространни, задълбочени и  убедителни мотиви, изследвайки всички обстоятелства по смисъла на чл. 54 от НК. Следва да се отбележи, че така определено по вид и размер, то се явява справедливо: правилно съдът е отчел богатото съдебно минало на подс. Е. /същият е осъждан 12 пъти, а не 19 както се твърди в протеста  за престъпления от общ характер, като две от присъдите са за палеж/; причиняването на щети на намиращите се в съседство автомобили, които не са включени в обвинението и изключително високата степен на обществена опасност на подсъдимия, изводима не само от вида, характера и интензитета на описаните в свидетелството за съдимост престъпления, но и от личността му - агресивен, отмъстителен, избухлив, дисфоричен. Така определено наказанието лишаване от свобода в размер на 8 години при първоначален строг режим на изтърпяването му в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, се явява справедливо и не следва да се редуцира, нито в насока на намаляване /би се явило занижено/, нито в насока на увеличаване. /Поначало пред настоящата инстанция не са представени други доказателства, които да смекчават наказателно-правното положение на подс. Е. и да обосновават намаляване на наложеното наказание./ Чрез ефективното му изтърпяване на подс. Е. ще бъде дадена възможност да осмисли стореното и преосмисли поведението и отношенията си с хората, респективно за определен период от време няма да ги застрашава; от друга страна, ще бъдат реализирани целите на наказанието – както специалната, така и генералната преВ.и.

 

Предвид на всичко изложено по-горе, съставът на АС-Варна  достигна до извода, че протестът и жалбата на подс. са неоснователни, а присъдата на СОС като правилна, законосъобразна и справедлива следва на основание чл. 338 от НПК  да бъде потвърдена.

 

При служебната проверка на присъдата, въззивният съд не констатира нарушения /допуснати на досъдебното производство или в с. з./, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

 

 

Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, съставът на  ВАРНЕНСКИЯ  АПЕЛАТИВЕН  СЪД,

 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 14 по НОХД № 71/2016г на Силистренски окръжен съд, постановена на 13.05.2016г.

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.