Р Е Ш Е Н И Е

 

142

 

Варна,  19.07.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Наказателно отделение, в публично съдебно заседание на деветнадесети юли, две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА

МАЯ НАНКИНСКА

 

при участието на секретаря Петранка Паскалева и на прокурор Илия Николов, като разгледа докладваното от съдия Нанкинска НДВ № 251 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 424, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т.5 НПК.

 

Образувано е по молба на осъденото лице Х.Л.Б. за възобновяване на производство по НОХД № 6512/2016 година по описа на Районен съд – гр.Варна и преквалифициране на деянието, за което е осъден на такова по чл.354а, ал.5, вр.ал.3 НК.

Искането за възобновяване е обосновано с допуснати нарушения на материалния закон, съществени по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

В съдебното заседание пред ВАпС прокурорът излага становище, че молбата е неоснователна, тъй като първоинстанционния съд правилно е съобразил всички обстоятелства по делото и правилно е приел възведената квалификация за осъденото лице.

Защитникът на осъденото лице моли искането да бъде уважено на посочените в молбата основания. Твърди, че неправилно е квалифицирано извършеното от Б. престъпление и същото осъществява признаците на такова по чл.354а, ал.5, вр.ал.3 НК. Счита, че следва да бъде отчетено малкото количество на наркотичното вещество, нейния вид и ценова равностойност, които определят занижената степен на обществена опасност на конкретното престъпление.

 

Варненският апелативен съд, след като взе предвид постъпилата молба от осъденото лице, становищата на страните и като прецени доказателствата по делото, прие за установено следното:

На 20.12.2016 година във ВРС е бил внесен обвинителен акт, с който срещу Х.Л.Б. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.

Производството по делото е приключило с присъда на 27.09.2017 год., с която Б. е признат за виновен по възведено му обвинение и му е наложено наказание "Лишаване от свобода" за срок от 1 година, което да изтърпи при първоначален строг режим. Със същата присъда е приведено в изпълнение наказанието по НОХД № 702/2016 год. по описа на ОС-Варна, а именно "лишаване от свобода" за срок от 2 години, което да изтърпи при първоначален общ режим. Присъдени са му сторените по делото разноски и е постановено отнемане на наркотичното вещество.

Назначеният служебен защитник на осъденото лице в посоченото производство е пледирал единствено за обективна несъставомелност на деянието, като това негово възражение е било обсъдено в мотивите на първоинстанционния съд, на последният изобщо не е обсъждал правилността в квалификацията не деянието.

Постановената присъда не е била обжалвана или протестирана и е влязла в сила на 13.10.2017 год.

С оглед очертания предмет с искането от страна на осъденото лице, настоящият състав фокусира вниманието си само върху релевираните оплаквания за материална незаконосъобразност на постановената присъда, касаеща въпросите по правилното квалифициране на извършеното от Б. престъпление. 

На 12.07.2016 год. о.л.Б. и свидетелите Василев и Асенов, с автомобила на последния, тръгнали за плажа в гр.Варна. Спрели на бившия автополигон в м-с Салтанат, като свидетелите отишли до близките храсти за да се облекчат, а Б. останал до автомобила. Забелязал, че към тях приближава полицейски патрул и се притеснил, тъй като в себе си имал марихуана, а малко преди това по отношение на него било сключено споразумение с прокуратурата и одобрено от съд, за престъпление по чл.354а, ал.1 НК. Полицейският автомобил спрял на около 5 метра от Б. и към него тръгнали полицейските служители Петров и Фирков. В този момент Б. изхвърлил пликчето с наркотик в близките храсти. Това негово действие било забелязано от полицейските служители и те намерили изхвърления предмет. Усетили миризма на марихуана и запитали момчетата на кого е това пликче, като и тримата отрекли да е тяхно. Бил извикан разследващ полицай от V РУ-Варна, след което наркотичното вещество било иззето по надлежния ред, изследвано и образувано ДП.

От назначената по делото ФХЕ било установено, че в иззетото полиетиленото пликче се съдържат 3 бр. пликчета от сребристо метално фолио, съдържащи суха зелена тревна маса, която представлява части от растението Херба Канабис Индика Сатива, известно като Марихуана, с общо нетно тегло 1.54 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 4.9%, разделено в три пакетчета съответно 0.61 грама, 0.56 грама и 0.37 грама.

От назначената по делото СОЕ се установява, че общата стойност на инкриминираните вещества е 9.24 лв.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав на съда приема, че възраженията на защитника на осъденото лице за неправилна квалификация на деянието са основателни и същите се споделят от съда поради следните съображения:

По делото по категоричен начин е установено авторството на деянието, тъй като Б. е видян да изхвърля наркотичното вещество освен от двамата полицейски служители Петров и Фирков, и от своя приятел - св.Тунай Василев.

Марихуаната представлява високорисково наркотично вещество без легална употреба и съответно подлежи на вътрешен и на международен нормативен контрол, като е поставена под забранителен режим съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещество и прекурсорите. Тя попада в Приложение № 1 към чл.3, ал.2 като вещество с висока степен на риск за общественото здраве, както и в Единната конвенция по упойващите вещества от 1961 г. /наркотичното вещество е включено в Списък I/. Последната е ратифицирана от Р. България на 22.08.1968 г. /указът е обн. ДВ бр. 67/68 г./ и е в сила от 24.11.1968 г.

Разглеждайки престъплението по неговите субективни признаци, настоящият съд е солидарен с изложеното от първоинстанционния за наличие на пряк умисъл от страна на подсъдимия, по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, тъй като същият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял тяхното настъпване, защото е съзнавал, че без да притежава надлежно разрешение държи високорисково наркотично вещество, забранено от закона.

Държането на посоченото количество марихуана извежда единствено предназначение за лична употреба от осъденото лице, предвид липсата на доказателства за разпространението й. Тези характеристики на деянието действително сочат, че същото е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на придобиване и държане на високорискови наркотични вещества. С оглед това настоящият състав на съда намира за правилно възражението на защитата за маловажност на случая, по смисъла на чл.93, т.9 НК, с оглед малкото количество, вида и стойност на наркотичното вещество.

Деянието на осъденото лице е обществено опасно, предвид високорисковия характер на държаното наркотично вещество за човешкото здраве. Обществената му опасност, макар и същото да е маловажно не е явно незначителна и с оглед предходните осъждания на осъденото лице, включително и за престъпления по чл.354а, ал.1 НК.

Поначало дейността, осъществена от осъденото лице е общественоопасна, тъй като държането на високорискови наркотични вещества засяга обществените отношения, свързани с опазване здравето, а и живота на хората, особено на младите, сред които подобен род деяния са най-разпространени. Сравнително ниската степен на обществена опасност на деянието в конкретния казус се определя на първо място от вида на инкриминираното наркотично вещество, неговото количество и стойността му. Предмет на престъплението е марихуана, която е от вида на тъй наречените "меки дроги". При тях въздействието върху психиката и физическото здраве на индивида е много по-незначително отколкото на наркотични вещества като хероин, кокаин, синтетични наркотици и др. наречени "твърди наркотици". Малкото количеството на наркотичното вещество- 1.54 грама и ниската му стойност- 9.24 лева, фактът, че е предназначено за лична употреба, налагат извода, че случаят е маловажен.

Като съобрази всичко изложено до момента и затвърждаващата се практика на ВКС по подобни дела, настоящият състав на съда намира, че молбата на осъденото лице за възобновяване на влязлата в сила присъда е основателно и извършеното от него престъпление следва да бъде преквалифицирано на такова по чл.354а, ал.5, вр.ал.3 НК.

При определяне на наказанието на осъденото лице, настоящият състав на съда прецени смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът  прецени младата възраст на осъденото лице и изразеното желание за поправяне, а отегчаващи - предходните осъждания и обстоятелството, че след като му е повдигната обвинение, Б. се е укрил, което е наложило разглеждане на делото в негово отсъствие.

Изложеното мотивира съда да приеме, че е налице превес на отегчаващите отговорността обстоятелства и наказанието следва да е над средния размер, предвиден в разпоредбата на закона. В настоящият случай е предвидено наказание "глоба" до 1000 лв. Съдът намира, че справедливо наказание за Б., с оглед извършеното от него би било "глоба" в размер на 800 лв.

С присъдата по НОХД № 6512/2016 год. е било приведено в изпълнение наказанието, наложено с присъда по НОХД № 702/2016 год. на ВОС, а именно "лишаване от свобода" за срок от 2 години.

С оглед промяната на квалификацията на извършеното от осъденото лице и следващото от това наказание, настоящият състав на съда съобрази и обстоятелството, че не са налице предпоставките за приложението на чл.68 НК, тъй като макар и Б. да е извършил престъпление в изпитателния срок на предходното си осъждане, за това престъпление не му е наложено наказание "лишаване от свобода", поради което в тази част присъдата на първоинстанционния съд следва да бъде отменена.

 

С оглед на изложеното, молбата на осъденото лице Б. за възобновяване на делото е основателна и като такава, следва да бъде уважена.

Водим от горното и на основание чл. 425, ал.1, т.4 от НПК, Варненски апелативен съд,

 

Р Е Ш И:

 

ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 6512/2016 година по описа на Районен съд – гр.Варна и ИЗМЕНЯ постановената по него присъда №275 от 27.09.2017 год. като ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното от Х.Л.Б. престъпление на такова по чл.354а, ал.5, вр.ал.3, т.1 НК и му НАЛАГА наказание "глоба" в размер на 800 лв. и го оправдава по първоначалното обвинение по чл.354а, ал.3, т.1 НК.

ОТМЕНЯ присъда №275 от 27.09.2017 год. по НОХД № 6512/2016 год. по описа на ВРС в частта, с която е приведено в изпълнение на наказанието по НОХД № 702/2016 год. на ВОС- "лишаване от свобода" за срок от 2 години при първоначален общ режим.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

          2.