Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№    111        28.08.2013 г.,           гр. ВАРНА

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД              Наказателно отделение

На двадесет и осми август  през ДВЕ ХИЛЯДИ И ТРИНАДЕСЕТА ГОДИНА

В публично заседание, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

 

 

Секретар С.Д.

Прокурор ПЛАМЕН КОСТАДИНОВ

като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВА.

ВЧНД № 252  по описа за 2013 г.

 

На основание  чл.48, ал.2 от ЗЕЕЗА, вр. чл. 44, ал.12 от ЗЕЕЗА и чл.338 от НПК

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 110/16.08.2013 г. по ЧНД 306/2013 г. на Окръжен съд Добрич, с което е допуснато предаването на българския гражданин Ш.И. – Ш.К. ИСМАИЛ, ЕГН **********,***, въз основа на Европейска заповед за арест от 12.07.2013 год., по наказателна преписка VІІІ 127/13 от Окръжен съдия при Окръжен съд – Варшава, Република Полша, за осъществяването на наказателно преследване, посочено в тази заповед, както и относно потвърдената мярка „Задържане под стража” на Ш.И. – Ш.К. ИСМАИЛ, ЕГН **********, до фактическото му предаване на властите в Република Полша.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

  2.

МОТИВИ към Решение №111, постановено на 28.08.2013 г. по ВЧНД №252 по описа за 2013 г. на Апелативен съд-Варна:

Производството е по чл.48 вр. чл.44 ал.12 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/.

Въззивното производство е образувано по жалба на Ш.К.И., чрез адв.С.Д.,***/2013 г., постановено на 16.08.2013 г., с което е допуснато предаване на полските съдебни власти на българския гражданин Ш.И.-Ш.К. Исмаил, в изпълнение на Европейска заповед за арест, издадена на 12.07.2013 г., за осъществяване на наказателно преледване за престъпление посочено в заповедтта-по чл.189а пар.1 в съвпадение с чл.204 пар.2 и чл.11 пар.2 от НК на Република Полша.

В подадената жалба се прави възражение, че чл.189а от НК на РПолша е въведен след периода, посочен като време за извършване на деянието, поради което счита, че това е основание да бъде отказана екстрадицията на исканото лице.

Представителят на АП Варна сочи, че са налице всички предпоставки за изпълнение на ЕЗА при липса на основания за отказ или за отлагане на изпълнението й. Изтъква се, че е налице двойната наказуемост на деянието по НК на РПолша и РБългария, счита, че деянието е квалифицирано като престъпление по чл.189а пар.1 в съвпадение с чл.204 пар.2 и чл.11 пар.2 от НК, който е съществувал към момента на извършване на деянието.

В последната си дума Ш.И. заявява, че винаги доброволно се е явявал пред Полските власти и не е бил уведомен за последното разглеждане на делото.

Варненският апелативен съд, с оглед събраните  доказателства по делото и нормите на ЗЕЕЗА, приема от фактическа и правна страна следното:

Производството пред ОС-Добрич е било образувано по Европейска заповед за арест, издадена на 12.07.2013 г. по преписка № VІІІ Кор 127/13  от Окръжен съдия  при Окръжен съд- Варшава, Република Полша, която е представена на полски език и с превод на български език.

Същата  касае българския гражданин И. /фамилия/ Ш. /първо име/ и К. /презиме/ с данни: гражданство-българско, дата на раждане *** ***, РБългария, адрес- ул.”Ксиендза Малиновскиего 17” Б 05-410 Юзефур. В нея е посочено, че той следва да бъде задържан и приведен с цел провеждане на наказателно преследване за извършено  престъпление, което се наказва от законодателството на издаващата държава-Република Полша с наказание „лишаване от свобода” при размер над три  години.

В ЕЗА са отразени обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено престъплението, а именно: През неустановено време на м. декември 2008 г. в Стутгарт в Германия, действайки с цел придобиване на материална изгода, търгувал по такъв начин, че купил Камила Голембиевска  срещу сума не по-малко от 300 евро от друг неидентифициран мъж, а след това през периода до края на м.февруари 2009 г. на територията на гр.Стутгарт я е използвал за проституция и всекидневно е черпил материални ползи в размер не по-малък от 25 евро дневно.

Сочи се, че деянието е квалифицирано като  престъпление по чл.189а пар.1 в съвпадение с чл.204 пар. 2 и чл.11 пар.2 от НК т.е. за престъпление срещу свободата / чл.189а от НК/ и срещу сексуалната свобода и благоприличие /204 пар.2 от НК/.

С писмо от 13.08.2013 г. Окръжен съд-Варшава VІІІ наказателно отделение дава гаранции, съгласно чл.607 „й” пар.2 от НПК на РПолша, че ако на българския гражданин Ш.И. бъде наложено наказание „лишаване от свобода” или друго задържане българските власти ще бъдат уведомени и той ще бъде предаден на същите за изтърпяване на наложеното наказание.

Въз основа на ЕЗА на задържаното от органите на МВР е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража” до приключване на производството.

            Определението на първоинстанционният съд е законосъобразно, правилно и обосновано, поради което същото следва да бъде потвърдено по следните съображения:

            Съгласно нормата на чл.44 ал.6 от ЗЕЕЗА, следва да се провери дали са налице условията на чл.36 и чл.41 от ЗЕЕЗА, както и основанията за отказ по чл.39 и чл.40 от същия закон.

            Престъплението за което И. се издирва е посочено в разпоредбата на чл.36 ал.3 т.3 /трафик на хора/ от ЗЕЕЗА и е наказуемо по чл.159а от НК на РБългария. Деянието е наказуемо от законодателствата на Р Полша и Р България.

            От посочената разпоредба от НК на РПолша е видно, че давността за това престъпление не е изтекла.

            Предвид горното се прави извод, че условията по чл.36 от ЗЕЕЗА са изпълнени.

            От приложената документация по делото, от полските съдебни власти е видно, че са изпълнени изискванията на чл.41 от ЗЕЕЗА.

             Първостепенният съд е посочил подробно в мотивите си, основанията за отказ на екстрадиция, съобразно изискванията на чл.39 от ЗЕЕЗА.

            Престъплението не е амнистирано в РБългария и не попада под нашата юрисдикция, съгласно действащия НПК действащ в нашата държава.

            Лицето, чието екстрадиране се иска, не е осъдено в нашата държава, а и от друга за същото престъпление за същото престъпление.

            Лицето е пълнолетно.

            Предвид на което са налице всички законови предпоставки за изпълнение на ЕЗА по чл.36 и чл.41 от ЗЕЕЗА и не са налице основанията по чл.39 и чл.41 от същия закон.

            Съдът приема изцяло изложеното от представителят на АП-Варна, че към момента на извършване на деянието квалифицирано по чл.189а от НК на РПолша не е било предвидено от посочения закон, но това по чл.204 пар.2 и чл.11 пар.2 от НК /срещу сексуалната свобода и благоприличие/ е съществувало като престъпление в НК на РПолша, което е основание за допускане на екстрадиция.

            С оглед на изложеното въззивната инстанция счита, че решението на ОС-Добрич е обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

            Водим от горното и на основание чл.48 от ЗЕЕЗА вр. чл.44 ал.12 от ЗЕЕЗА, Апелативен съд-гр.Варна постанови решението си.

 

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ: