Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 152/7.7.2016г.

 

Град Варна

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД     Наказателно отделение

На първи юли през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

РОСИЦА ТОНЧЕВА

 

Секретар: Г.Н.

Прокурор: Вилен Мичев

като разгледа докладваното от съдия Тончева НДВ № 252 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе взе предвид:

 

Производството по чл.419 и сл. от НПК е образувано по искане на осъдения П.Ц.М. за проверка по реда на възобновяването на влязла в сила присъда №393/28.10.2015 година по НОХД №2408/2015 година по описа на Районен съд –Варна.

В искането и в съдебното заседание от осъдения и защитника му се релевират съображения относно наличие на основанието по чл.422 ал.1 т.5 вр. чл.348 ал ал.1 т.2 от НПК, с търсен резултат възобновяване на наказателното дело чрез отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Доводът за допуснати съществени  процесуални нарушения се мотивира с твърдения за нарушено право на защита на искателя с оглед дефицити в съдържанието на обвинителния акт и формирането на вътрешното убеждение, явно пренебрегнало защитната теза на П.М.. В пренията се въвежда и касационното основание по чл.348 ал.3 т.3 от НПК поради нарушение на принцип в чл.9 от ЗСВ относно случайния избор на съдебни заседатели, участвали в първоинстанционния съдебен състав.

Представителят на АП-Варна изразява становище за неоснователност на искането.

Варненският Апелативен съд, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното: 

С присъда №393/28.10.2015 г. по НОХД № 2408/2015 г. по описа на Районен съд-Варна, П.Ц.М. и М.П.М. са признати за виновни в извършването на престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 и т.4 вр. чл.20 ал.2 от НК за М. и по чл.195 ал.1 т.3 и т.4 вр. чл.20 ал.2 от НК за Маринов , защото на 22.03.2015 година в гр.Варна, П.М. при условията на опасен рецидив, двамата в съучастие като съизвършители,  чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот и използване на техническо средство-клещи, отнели чужди движими вещи – 6бр. декоративни меча и др. на обща стойност 892.50лв. от владението на Румен Найденов Съев, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят.

На П.М. е наложено наказание в условията на чл.54 от НК в размер на три години лишаване от свобода, изпълнимо при първоначален строг режим в затвор на основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС. Наказанието на  М.М. също е индивидуализирано в хипотезата на чл.54 от НК, в размер на една година лишаване от свобода, отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години.

С въззивно решение №17/27.01.2016 година по ВНОХД №1723/2015 година, Варненският окръжен съд е потвърдил присъдата по НОХД №2408/2015.

Въззивното решение не подлежи на обжалване по касационен ред и присъдата е влязла в сила.

Искането за проверка на наказателното дело по реда на възобновяването е процесуално допустимо, защото е направено в срок, от легитимна страна и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяване на наказателното дело.

Настоящият състав на ВАпС не намира доказателства за процесуалната незаконосъобразност на проверяваните съдебни решения. За ангажирането на подобен извод е необходимо установяването на процесуални нарушения, които съшествено да нарушават охранявани права на страните и да засягат основни принципи на наказателното производство /ТР 51-1964-ОСНК/.

Не е съществувало основание да се приеме, че правото на защита на искателя е било ограничено от дефицити във фактическото обвинение. Изготвеният от ВРП обвинителен акт изцяло отговаря на  процесуалната характеристика по чл.246 от НПК, както и на тълкуваните стандарти за съдържание в т.4.2 на ТР 2-2002-ОСНК.  Не се констатира липса на факти относно съставомерността на деянието и участието на М. в извършването му. Съобразно ТР 2-2002-ОСНК, при преценка на обстоятелствената част на обвинителния акт се дължи заключение дали е налице непълнота по съставомерни признаци на деянието. В случая еднозначно е изяснено мястото на извършване на деянието, съвпадащо и с местоживеенето на осъдения към инкриминираната дата /л.3, първи абзац, НОХД №2408/.

Оплакването на страната е провокирано от посочването на друг адрес в мотивите към първоинстанционната присъда /л.103, първи абзац, НОХД №2408/, различен от местонахождението на магазина на св.Съев. Вероятно се касае до техническа грешка в изписването, която обаче не  променя фактите, срещу които осъденият се е защитавал. В мотивите към първоинстанционната присъда се чете: „Подсъдимият П.Ц.М. бил адресно регистриран в гр.Варна, ул.”Ген.Столипин” №13, но живеел на бул.”Сливница” №8 в близост до Фестивалния комплекс в гр.Варна. Там той обитавал  под наем таванска стая, като това му осигурявало безпроблемно влизане във входа на блока, чиято входна врата се заключвала. Във входа на жилищния блок, в който живеел подс.М. бил разположен магазин за бижута и сувенири, стопанисван от търговско дружество „Съев 1”ЕОООД-гр.Варна с управител св.Румен Найденов Съев…” /л.102 гръб, четвърти абзац, НОХД №2408/. При тези факти обосноваването на нарушение в правото на защита на осъдения М. е невъзможно.

Не могат да се споделят оплакванията на осъдения за нарушение на чл.13 и чл.14 от НПК. В принципен план, достигането до истината относно деянието и дееца е фактическата страна на непосредствената задача на наказателния процес.Същата се удовлетворява чрез установяване на релевантни фактически обстоятелства от предмета на доказване. По делото е реализиран пълноценен доказателствен процес, чрез установяване на следи от престъплението и боравенето с логически инструментариум за преминаването в отделните нива на процесуалното познание. Наличната доказателствена съвкупност е позволила вземане на решение от първоинстанционния съд по въпросите по чл.301 от НПК. Формираното вътрешното убеждение у състава на съда е проследимо чрез мотивната дейност. От същата не се установява пренебрегване на обясненията на осъдения М.. При непредубеден прочит на мотивите /л.105 гръб, НОХД №2408/ се намира обсъждане на фактическите твърдения на осъдения, съпоставянето им с останалите доказателствени източници, позволило оценяването на обясненията единствено като средство за защита.

От мотивната  дейност на първостепенния съд се установява факта на изграденото решение по въпросите от чл.301  т.1-3 от НПК възоснова на всестранното и обективно изследване на фактите по делото. Не търпи упрек и логическата дейност на състава на съда, основана на оценката за допустимост, относимост, достоверност и достатъчност на доказателствата и доказателствените средства, събрани и проверени в стадия на първоинстанционното съдебно следствие.

В обхвата на въззивната проверка, определен от разпоредбата на чл. 314 от НПК, окръжният съд е проверил изцяло първоинстанционната присъда и то, след нова задълбочена собствена проверка на всички доказателствени материали и пълноценно изясняване на отправените от осъдения М. и защитника му възражения за необоснованост на фактическите констатации на първоинстанционния съд във връзка с авторството на деянията. Оплакванията са били подробно анализирани, като ВОС е изложил съдържателни аргументи защо ги приема за неоснователни /л.28-29 от ВНОХД №1723/.

В съдебната реч пред настоящия съдебен състав служебният защитник на осъдения допълва аргументите си относно основанията за възобновяване на наказателното дело, твърдейки незаконност на състава на първостепенния съд. Разбирането се основава на Р 440-2016-1 н.о., незадължително за съдилищата. В Р 178-2013-2 н.о. се чете: „…Законодателят в специалният процесуален закон е посочил като абсолютно процесуално нарушение, което има за последица във всички случаи отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане само ако е постановен от незаконен състав, а това е състав в който участва съдия или съдебен заседател, за който съществува някоя от пречките по чл. 29, ал. 1 и 2 от НПК да се произнася при решаването на въпросите за вината и отговорността на подсъдимия. Между тях не е посочено като абсолютно основание за отмяна на постановения съдебен акт нарушението на принципа за случайно разпределение на делата. Нарушението на този принцип и когато бъде допуснато няма за последица във всички случаи отмяна на постановения съдебен акт, без наличието на данни за предубеденост от изхода на делото. С този принцип се цели да се избегне възможността делото да бъде разгледано от специално подбран съд….”. 

С оглед горното, по делото не се установява основание измежду посочените в чл.29 ал.1 и ал.2 от НПК, подлагащи на съмнение законността на състава на първостепенния съд. Доколкото такива не се твърдят и в настоящето производство, не се констатира основание по чл.422 ал.1 т.5 вр. чл.348 ал.3 т.3 от НПК.

При изложените мотиви, искането за възобновяване на наказателното производство не следва да се уважава, поради което Варненският апелативен съд

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П.Ц.М. за възобновяване на наказателното производство по НОХД №2408/2015 г. по описа на Районен съд-Варна.

 

РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.