П Р И С Ъ Д А

 

№ 7

 

20.11.2014 година, град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД      НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,

на ДВАДЕСЕТИ НОЕМВРИ      ДВЕ ХИЛЯДИ И ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГОДИНА,

в публично заседание, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

 

ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

 

АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

секретар Г.Н.

прокурор АННА ПОМАКОВА

като разгледа докладваното от съдия ЛАЗАРОВА

ВНОХД № 253 по описа за 2014 година

 

На основание чл.334, т.2, вр.чл.336, ал.1, т.2 от НПК

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ОТМЕНЯ изцяло присъда № 45/23.05.2014 година и допълнителна присъда № 48/28.05.2014 година по НОХД № 371/2013 година на Окръжен съд - Варна и вместо нея ПОСТАНОВЯВА:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия М.Ж.Ж., роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно-специално образование, работи, женен, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:

На 26.02.2012 г. в гр. Варна, запалил имущество със значителна стойност - лек автомобил „Ауди А6”, с peг. № В 69 29 KB, на стойност 4 918 лв. /четири хиляди деветстотин и осемнадесет лв./, собственост на К.Ж.Ж. /нанесена имуществена вреда в размер на 3 664 лв. /три хиляди шестстотин шестдесет и четири лева/, като пожара се е разпрострял и върху намиращият се в близост лек автомобил „Рено" 19, с peг. № В 70 39 СВ на стойност 1 125 лв. /хиляда сто двадесет и пет лева/, собственост на Е.Д.А., нанесена имуществена вреда в размер на 290 лв. /двеста и деветдесет лева/, като е имало опасност той да се разпростре и върху лек автомобил „Рено Лагуна", с per. № В 74 30 СТ на стойност 2 142 лв. /две хиляди сто четиридесет и два лева/, собственост на Н.М.В., и от деянието са последвали значителни вреди в общ размер на 3 954 лв. /три хиляди деветстотин петдесет и четири лева/, поради което и на основание чл.330, ал.3, пр.1, вр.ал.2, т.2, вр.ал.1 от НК, и чл.54 от НК му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, което наказание на основание чл.61 ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ РЕЖИМ в затворническо общежитие от открит тип.

 

ОСЪЖДА М.Ж.Ж. на основание чл.45 ЗЗД да заплати на гражданските ищци обезщетения за претърпените от тях имуществени вреди, в резултат на деянието, както следва:

- на К.Ж.Ж. сумата от 3664 лева, ведно със законната лихва, считано от 26.02.2012 година до окончателното й изплащане,

- на Е.Д.А., сумата от 290 лева, ведно със законната лихва, считано от 26.02.2012 година до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА М.Ж.Ж., да заплати на частните обвинители и граждански ищци направените от тях разноски по делото за адвокатски хонорар, както следва: на К.Ж.Ж. сумата 1800 лева и на Е.Д.А. сумата от 600 лева.

 

ОСЪЖДА М.Ж.Ж., да заплати държавна такса върху уважените граждански искове общо в размер на 158 лева, както и направените по делото разноски в размер: на 509.39 лева – в полза на Държавата и сумата от 500 лева в полза на ВСС.

 

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА: - DVD диск със запис на от външни охранителни камери на очна поликлиника „Доц.Георгиев", находяща се на ул.„Хр. Попович", № 24 от 26.02.20102 г.; компактдиск CD-R Sony, със запис на външни охранителни камери на магазин за злато, находящ се на ул. „Д-р Пюскюлиев" № 44 – след влизане в сила на присъдата ДА СЕ УНИЩОЖАТ.

- чифт кожени, черни на цвят маратонки, марка „Найк", номер 43, долнище от анцуг, черно на цвят, марка „Адидас", с бели кантове от коляното надолу, горнище на анцуг черно на цвят, марка „Адидас", с бели кантове на ръкавите отгоре надолу, след влизане в сила на присъдата ДА СЕ ВЪРНАТ на М.Ж..

 

ПРИСЪДАТА подлежи на касационна проверка в 15-дневен срок от днес пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

       ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                        2.


МОТИВИ към решението по ВНОХД № 253 по описа за 2014 година на Варненски Апелативен съд, наказателно отделение

Предмет на въззивното производство е присъдата по НОХД № 371/ 2013 г. на Окръжен съд гр. Варна, постановена на 23.05.2014г., с която подсъдимият по делото М.Ж.Ж. е признат за невинен по обвинението за извършено престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 330 ал. 3 предл. 1 вр. ал. 2 т. 2 от НК и на основание чл. 304 от НПК оправдан по посоченото обвинение, че на 26.02.2012 г. в гр. Варна, запалил имущество със значителна стойност - лек автомобил „Ауди А6”, с peг. № В 69 29 KB, на стойност 4 918 лв. /четири хиляди деветстотин и осемнадесет лв./, собственост на К.Ж.Ж. /нанесена имуществена вреда в размер на 3 664 лв. /три хиляди шестстотин шестдесет и четири лева/, като пожарът се е разпрострял и върху намиращия се в близост лек автомобил „Рено" 19, с peг. № В 70 39 СВ на стойност 1 125 лв. /хиляда сто двадесет и пет лева/, собственост на Е.Д.А., /нанесена имуществена вреда в размер на 290 лв. /двеста и деветдесет лева/, като е имало опасност той да се разпростре и върху лек автомобил „Рено Лагуна", с per. № В 74 30 СТ на стойност 2 142 лв. /две хиляди сто четиридесет и два лева/, собственост на Н.М.В., и от деянието са последвали значителни вреди в общ размер на 3 954 лв. Съдът се разпоредил с веществените доказателства по делото. На основание чл. 301 ал. 3 от НПК с допълнителна присъда от 28.05.2014г. съдът допълнил присъдата като отхвърлил предявените от К.Ж.Ж. и Е.Д.А. граждански искове причинени от деянието имуществени вреди като неоснователни. Присъдите били постановени при особено мнение на съдията – председател на състава. С определение от 28.05.2014г. съдът разпоредил направените по делото разноски на основание чл. 190 ал. 1 от НПК да останат за сметка на държавата.

Въззивното производство е образувано по протест на прокурор при ВОП и жалба от повереника на частните обвинители и граждански ищци срещу присъдата.

 В протеста прокурорът счита присъдата за необоснована, тъй като направените с нея изводи противоречат на събраните по делото доказателства. Иска се постановената присъда да бъде отменена и да се постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение и да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, което по чл. 66 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от 5 години. Мотивите към протеста съдържат подробен анализ на доказателствата, за които прокурорът счита, че установяват по несъмнен начин, че пожарът е умишлено предизвикан и негов автор е подс. Ж.. Подкрепя се особеното мнение на съдията, че косвените доказателства могат да бъдат единствена основа на присъдата и че версията на защитата е напълно компрометирана. Протестът се поддържа в съдебно заседание от представителя на ВАпП. Прокурорът приема, че в мотивите към присъдата е налице превратен коментар на доказателствата. Изразява становище, че по делото са налице значими преки доказателства – писмените изявления от подсъдимия в протоколите от 01.03.2012г., самопризнанията пред съдия от ВОС, протоколът за оглед и пожаротехническата експертиза, експертизата на дрехите на подсъдимия, които в синхрон помежду си и с косвените – записите на видеокамерите, огледът на л.а. – в присъствието на подсъдимия, не оставят място за съмнение в авторството на извършеното. Подчертава мотива на деянието, съобщен за първи пот от подс. Ж., а след това потвърден от независими свидетели. Солидаризира се с предложеното в протеста наказание.

В жалбата на повереника на частните обвинители и граждански ищци се счита, че присъдата е необоснована, тъй като обективираните в нея изводи противоречат на събраните по делото доказателства, иска се подсъдимият да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание в размер над средния, което да бъде изтърпяно ефективно, като бъдат уважени гражданските искове и присъдени разноските, направени от частните обвинители и граждански ищци за процесуалното им представителство в съдебната фаза. В допълнение към жалбата са изложени мотиви и са разгледани обясненията на подсъдимия пред съдия, експертното установяване на следи от бензин по предадените от него дрехи, записите от охранителните камери в близост до местопроизшествието, подбудите на подсъдимия и несъстоятелните твърдения в обясненията му от съдебната фаза. Подкрепят се изводите на председателя на съдебния състав в особеното мнение. Пред въззивната инстанция повереникът поддържа жалбата и направените с нея искания. Подчертава обстоятелства, които намира за утежняващи отговорността на подс. Ж. - изграденото алиби за нощта на палежа, мотивите за извършване, тежестта на деянието с оглед близките имущества и сгради, упорито поддържаната теза за излагане на обясненията пред съдия под психическа принуда. С оглед множеството отегчаващи, се поддържа искането за по-строго наказание, което да изпълни и индивидуалната и общата превенция, като предпази обществото от извършване на подобни изключително тежки престъпления. 

Постъпило е писмено възражение от подсъдимия, чрез защитника му, в което се счита, че изводите по присъдата са съответни на доказателствата по делото. В допълнение към възражението защитникът акцентира, че по делото е установено че свид. Р. Ж. е била мотивирана от свид. К. Ж. да свидетелства срещу подсъдимия , като за това й е била предложена някаква сума, както и че свид. С. преди години била осъждана за лъжесвидетелстване. Оспорени са показанията на свид. К., Д. И.. Твърди се, че по водените между страните граждански дела свид. К. Ж. си е послужила с фалшиво завещание, което било отразено във влязло в сила решение. Правилно съдът бил приел, че у подс. Ж. съществувало възприятие за “натиск от разследващите”, тъй като баща му бил задържан без вина за 45 дни в ареста, скоро след което починал, майка му страдала от тежко онкологично заболяване, съпругата му била бременна и по силата на изложеното не мислел за последиците от “признанието”, а как да помогне на семейството си. Подсъдимият бил убеден от разследващите, че не му е нужен защитник и се съгласявал с всичко, предложено от тях само с цел да не бъде задържан. По особеното мнение на съдията счита, че всички косвени доказателства са били негодни или опровергани, като само подбуждането на свид. Р. Ж. било достатъчно да се приеме, че свид. С. и К. Ж. всячески се опитват да осъдят подсъдимия с лъжливи доказателства. Подкрепя се извода на съда, че доказателствата на обвинението са недостатъчни, неубедителни, противоречиви и не доказват по категоричен начин вината на подсъдимия. В с.з. защитникът обръща внимание на експертизите, които не дават годна идентификация и не могат да бъдат счетени за доказателства. Изслушаният от въззивната инстанция експерт не могъл да спомни важни неща, както и да установи вида на бензина по дрехите, с оглед обясненията, че бил използван бензин за запалки. Не били спазени изискванията на ПНК относно изземването на доказателства, а съпругата на подсъдимия произволно дала предметите за изследване, те били на съхранение при разследващия и след около месец били предадени на експерта. Твърди, че по делото няма нито едно доказателство и моли присъдата да бъде оставена в сила като правилна и законосъобразна. 

Подс. Ж. заявява, че не е виновен. Сочи, че когато бил задържан спрямо него бил упражнен психически натиск – показвали му снимки на затворници, разпитвали го по метода “доброто и лошото ченге”, казали му че има свидетел, който го е видял. Твърди, че обясненията му са манипулирани. Поради липса на доказателства моли присъдата да бъде потвърдена. В последната си дума иска да бъде признат за невинен.

Въззивният съд с оглед събраните в хода на наказателното производство доказателства и при спазване пределите по чл. 314 и чл. 316 от НПК счита следното:

І. От фактическа страна.

Подс. М.Ж.Ж. и свид. К.Ж.Ж. са брат и сестра с общ баща. До юли 2011 год. свид. К.Ж. *** къщата, заедно с майка си свид. Н. С., сина си – свид. П.Д. и приятеля си - свид. И.И... След това свид. К. Ж. се преместила в гр. София, а на адреса останали майка й и приятелят й. Пред 2007 год., леля й /Н.Ж.П./ починала, като приживе и завещала етажа от къщата, заедно с всички имоти, своя собственост. Вторият етаж от къщата бил собственост на баща им - Ж.А. Ж., като същият преди да почине го прехвърлил на сина си - подс. М.Ж.. Година след смъртта на лелята, подс. М.Ж. започнал да води дела срещу сестра си - свид. К.Ж. за оспорване на завещанието. Поради това и отношенията между двамата се влошили. 

По делото за определяне на наследствени имоти по завещанието на леля им, свид. К. Ж. била осъдена да заплати на подсъдимия разноските – 550лв. Производството продължило и по заведения иск за делба на наследените имоти по гр. дело № 4396/2009 г., ВРС, 34 състав, и в заседанието от 30.01.2012г. било уважено искане на свидетелката и делото било отложено за 07.05.12г.

След съдебното заседание от 30.01.12г. подсъдимият и свидетелката, заедно с адвокатите им, седнали в заведение за да коментират случващото се. Подс. Ж. й казал, че трябва да му плати разноските, а адвокатът му пояснил да плати в кратък срок, тъй като щели да продадат запорирания й по изпълнително дело /№201131110412039/ л.а. Свидетелката от своя страна казала, че ще плати, но ще заведе дело срещу подсъдимия за това, че продал втория етаж на жилището без първо да го предложи на нея за изкупуване, както е по закон. Обяснила, че не й е приятно на вратата на къщата й да има некролог на баща й и затова е махнала поставения на 28.01.2012 г. по повод на десетата година от смъртта му.

На 25.02.2012 год. вечерта подс. М.Ж. имал гости в дома си /гр. Варна, ул. „Патриарх Евтимий", № 35/. Говорили за водените съдебни дела и това, че сестра му е махнала некролога. Около 2:30-3:00 часа през нощта, когато си тръгнали гостите, подсъдимият се сетил, че имал некролог на баща си и решил да отиде да го залепи на къщата. 

Към 3:00ч. на 26.02.2012г. излязъл от дома си и се придвижил до там с личния си л.а. Мерцедес" 180Ц, peг. № В 8830 СТ, черен на цвят. Паркирал на ул. „Х. Попович" в края на улицата от лявата страна на около 10-15 метра от къщата. Към 03.23ч. залепил некролога на същото място, където бил старият. Виждайки паркирания на улицата пред къщата л.а. собственост на свид. К. Ж., ядосан и афектиран подсъдимият решил да й направи “мръсно”. Върнал се до своя л.а. и след като разровил багажника намерил шише с бензин за зареждане на запалки „Зипо". Към 03.28ч. подс. Ж. взел шишето и с бензина от него полял предната част на л.а. и го запалил, след което се отдалечил, качил се в автомобила си и завил наляво по ул. “Г. Бенковски” и след това отново се върнал по ул. “Х. Попович”. Междувременно огънят върху л.а. угаснал. Когато преминавал покрай л.а. на сестра си за втори път, подс. Ж. бил следван от неустановено такси, затова продължил, направил отново ляв завой и след около минута отново преминал покрай л.а. “Ауди А6”. Спрял в края на пресечката вляво преди кръстовището с ул. “Г. Бенковски”. Взел шишето с бензин и се върнал до автомобила. Залял отново капака и предното панорамно стъкло - защото знаел, че там се намират отдушниците и бензинът ще стигне до купето на автомобила. Запалил излетия бензин със запалка. Пламъкът бил силен, но почти веднага угаснал. Тогава подсъдимият за трети път полял бензин по предна /централно и вдясно/ част на л.а. и около предните гуми и го запалил. Качил се в своя автомобил и потеглил с него. Обиколил отново карето, към 03.35.40ч. преминал по улицата и след като се убедил, че автомобилът продължава да гори се отдалечил и се прибрал в дома си. По пътя изхвърлил шишето от бензин в контейнер за боклук.

Свид. И.И.. се събудил към 4.00 часа от силна светлина. Когато отишъл на прозореца видял, че автомобилът гори. Облякъл се и излизайки навън се срещнали със свид. С., която също се била събудила и видяла случващото се. Свид. И. взел пожарогасител и се опитал да изгаси пожара. Горял двигателният отсек от автомобила и част от купето. Не успял да изгаси огъня и се обадил на център 112. Докато дойде пожарната пожарът се разпространил и в купето и всички стъкла на автомобила се пръснали едно по едно, предният капак бил стопен. 

На метър зад запаления бил паркиран л.а. „Рено Лагуна", с peг. № В 7430 СТ", собственост към онзи момент на свид. Никола Вълев, управляван от свид. М.В.. Върху предния капак на този л.а. били посипани части от изгорял материал от л.а. „Ауди А6". 

На 1.5 м. пред обгорелия автомобил бил паркиран л.а. „Рено 19", с peг. № В 7039 СВ, собственост на свид. Е.А., управляван и стопанисван от свид. А.А.. Същият бил обгорял в задната си част - изгоряла броня, задни фарове, заден капак на багажното отделение, а задният peгистрационен номер бил паднал под автомобила.

При извършения оглед на местопроизшествие било фиксирано състоянието на л.а. „Ауди А6", 2.5 ТДИ, peг. № В 6929 KB, находящ се в гр. Варна, на улица „Х. Попович", № 22А-24 - изгорял изцяло в предната си част, като липсвала предната броня, а се виждало остатък от изгоряла пластмаса. Фаровете липсвали. Предният капал бил изгорял в по-голяма си част, като било останало парче с размери 50x75 см. В горната лява част на капака. В двигателния отсек всички пластмасови и каучукови елементи били изгорели. По-голяма част от алуминиевите детайли също били разтопени, а двигателят - паднал върху асфалтовото покритие, предните гуми - изгорели. Всички детайли от купето – предни калници, врати - 4 бр., таван били силно обгорели и деформирани. Всички стъкла на автомобила липсвали, а страничните огледала - изгорели, като дясното странично - липсвало, а лявото останало на метален скелет, арматурното табло напълно изгоряло и липсвало, воланът - липсвал, облицовките на тавана и вратите били напълно изгорели. Задната част /багажното отделение/, задните гуми, фарове били цели и необгорели.

Заключението на назначената съдебна пожаротехническа експертиза сочи, че огнището на пожара е възникнало в предната част на автомобила до предното дясно колело, видно от протокола за оглед, където надлежно са били описани повредите на опожарения автомобил. Пожарът се разпространил в посока от предната част на автомобила до задната му част и от дясната му страна към лявата. Експертизата отхвърля възможността пожарът да е възникнал от неизправност на електрическата инсталация. При техническия оглед не били открити следи от медни пръски, проявяващи се при късо съединение, или стопилки, дължащи се на претоварване на електрическата инсталация, което е наложило предположението тази версия да отпадне. Имайки предвид мястото на възникване на горенето и тъй като температурата и пламъка по естествен път се предават по вертикалата отдолу нагоре за да се запалят гумите в ниската си част това може да се случи тогава и само тогава, когато около предните гуми на пътя под гумите е имало разлято лесно запалимо и силно калорично вещество и в последствие същото запалено. От горния анализ вещото лице посочило относно механизма на възникване на пожара - умишлен палеж - заливане предната част и около предните гуми с лесно запалима течност, след което с външен източник на топлина същото е било запалено. Видно от доказателствата по делото пред опожарения лек автомобил се е намирал паркиран л.а. „Рено 19", който се е запалил в задната си част от горящия л.а. „Ауди А6", от където вещото лице е направил извода, че пожарът реално е обхванал и друго имущество - л.а. „Рено 19", с peг. № В7039СВ.

По делото била назначена и изготвена допълнителна съдебно-пожаротехническа експертиза, която установява опасност пожарът да се разпростре и обхване и друго имущество, освен л.а. „Рено 19" е щял да запали и л.а. „Рено Лагуна", с per. № В 7430 СТ, но не и къщите на номер 24 и 22А на ул. „Хр. Попович".

С оглед съдебно автотехническите оценителни експертизи стойността на л.а. „Ауди А6" 2.5 ТДИ, с peг. № В 6929 KB е 4 918 лв., л.а. „Рено 19", с peг. № В 7039 СВ – 1125лв., а на л.а. Рено Лагуна" 1.8 бензин, с peг. № В 7430 СТ - 2 142 лв.

Нанесените по автомобилите щети са на обща стойност 3 954лв., като 3 664.00 лв. за л.а. „Ауди А6" и 290.00 лв. за л.а. „Рено 19".

На 01.03.2012г. подс. М.Ж. с протокол за доброволно предаване предал л.а. Мерцедес" Ц180, с per. № В 8830СТ, цвят черен, дистанционно устройство с аларма и 2 бр. ключове на автомобила, в едно с документите на автомобила - регистрационен талон. Саморъчно в протокола отразил - „Това е автомобила с който се придвижих до къщата на сестра ми Х. Попович 22 А, за да залепя на наново некролога на баща ми. Нещо ме жегна и реших да и направя мръсно. От този автомобил взех флакон Зипо и запалих автомобила на К.”. В 17.45ч. започнал оглед на л.а., и в присъствието на подсъдимия, поемни лица и експерт, било констатирано, че задният десен стоп на л.а. не работи.

Заключението на автотехническата експертиза за техническото състояние на предоставения за изследване МПС - л.а. „Мерцедес Ц 180", per. № В 8830 СТ" установява, че е изгоряла крушка на стоп светлината на изследвания автомобил и десният стоп не работи /не свети/, обстоятелство което се потвърждава и от описаното от подс. М.Ж..

На 01.03.2012г. подс. М.Ж. с протокол за доброволно предаване предоставил за нуждите на разследването комплект горнище и долнище на анцунг, черни на цвят, марка „Адидас", черни маратонки марка „Найк", за които саморъчно обяснил - :…“ Това са дрехите с които бях облечен когато запалих автомобила на К. – Ауди А6 с варненска регистрация сиво на цвят”. 

Назначена била физико-химическа експертиза по протокол № 148 от 20.03.2012г. на предоставените от обвиняемия тогава Ж. дрехи и маратонки. Заключението, потвърдено от вещото лице пред въззивната инстанция сочи, че и по трите обекта били установени следи от петролен продукт /лесно запалима течност/ - бензин.

В хода на разследването били установени контакти с лица, монтирали камери за наблюдение в близост до местопроизшествието. С протоколи за доброволно предаване били приобщени записи от охранителни камери поставени пред Очна болница – Доц. Георгиев, и пред златарски магазин находящ се на ул. „Д-р Пискюлиев", № 44. Записите били разгледани от приелия ги гл. пол. ОР при СКП свид. К. Д.. В хода на разследването записите били предмет на оглед на веществени доказателства, извършен на 29.10.2012г.

По делото била изготвена комплексна видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза, извлечени били снимки от записите на външни охранителни камери на Очна поликлиника „Доц. Георгиев", находяща се на ул. „Х. Попович", № 20 и от запис на външни охранителни камери на магазин за злато, находящ се на ул. „Д-р Пискюлиев", № 44. Видно от заключението на експертизата извлечените снимки от предоставените записи от двата обекта са негодни за провеждане на лицево-идентификационно изследване, поради липса на достатъчно идентификационни белези. Ракурсът на камерата и отдалечеността от която са заснети обектите, високото ниво на шум в образите не дава възможност за извличане на достатъчен брой устойчиво различими идентификационни признаци. При прегледа на видеофайловете било установено, че през обхвата на камерите преминават автомобили, но не е възможно да се отговори дали някои от заснетите автомобили е автомобилът „Мерцедес Ц180", per. № В 8830 СТ, т.к. на видеозаписите не се виждали регистрационните номера на автомобилите, а високото ниво на шум прикривало детайли, което правило невъзможно да се определи марка и модел.

Изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства чрез свидетелските показания на свид. И., С., К. Ж., Д., обясненията на подс. Ж. от 02.03.2012г. в дп, депозирани пред съдия, приобщените по делото експертни заключения, потвърдени от изготвилите и заменящи починалия експерт вещи лица в с.з., писмените доказателствени средства, документите и веществените доказателства, които са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се. 

Частично следва да бъдат отхвърлени показанията на П. Ж. – съпруга на подсъдимия, А. Ж. – майка на подсъдимия, свид. Б. Д. – приятелка на семейството на подсъдимия, както и изцяло обясненията на подс. Ж., в които той отрича да е извършил действия по повдигнатото му обвинение и твърди, че си е бил вкъщи през вечерта, както и показанията на свид. Р. Ж. – снаха на свид. С.. Сред източниците от тази група се установяват линии на пристрастие – към интересите на подсъдимия и срещу тези на свид. С. и К. Ж. – които сериозно подронват стабилността на изнесените от тях факти.

Анализът на въззивната инстанция по събраните по делото доказателства протече при съобразяване на следното:

Фактите и обстоятелствата по делото са били разгледани в мотивите на състава и в особено мнение на председателя му. По съвкупността от всички събрани доказателствата са направени изводи с противоположен знак. Съставът като цяло счита, че не са налице достатъчно и категорични доказателства за авторството на извършеното, а председателят е обобщил, че дори и на косвени доказателства може да се постанови осъдителна присъда.

Известно е от правната теория и трайно се прилага в практиката при оценка на доказателствените материали, че преките доказателства са тези, които разкриват пряка, непосредствена връзка с факта на престъплението, а косвените – опосредена такава. 

В случая по делото, както и прокурорът от ВАпП и частично председателят на състава са преценили, са налице множество преки доказателства:

Налице са огледът на местопроизшествието, пожаротехническите и оценителните експертизи, самите веществени следи от престъплението.

В тази група следва да се постави и признанието на подс. Ж., след повдигане на обвинение срещу него и пред съдия. 
Хронологията на събитията и документите, отразяващи действията по разследването, установява, че първо подсъдимият е бил разпитан в качеството на свидетел на 27.02.2012г. Уведомен, че не е длъжен да дава показания по въпроси, отговорите на които биха го уличили, подсъдимият съобщил за родствените отношения и имуществените спорове, за срещата след последното заседание по делото, за това, че автомобилът на сестра му е запориран, че обичайно го управлява приятелят й и че рядко вижда л.а. паркиран пред къщата. На 29.02.2012г. подсъдимият предал доброволно на разследващите документи относно приключеното гражданско и воденото изпълнително дело. На следващия ден – 01.03.12г. пред свид. Д. – полицейски служител, разказал, че той е запалил автомобила, предал дрехите, с които бил облечен и своя автомобил за изследване.

На 02.03.12г. му било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 330 ал. 2 т. 2 вр. ал. 1 от НК, предявено му в 11.30ч. с изрично отбелязване, че не желае адвокат. В кратките си обяснения, непосредствено след това, признал вината си, заявил, че е запознат с правото на адвокатска защита и че желае да даде обяснения пред съдия, като не възразява да се възползва от тридневния срок по НПК.

След 30 минути бил проведен разпитът пред съдия. В обясненията си, обвиняемият тогава Ж. разказал основните моменти от историята на родствените отношения и имуществени спорове. Посочил, че повод да отиде до къщата след 03ч. било да постави нов некролог и тъй като бил много афектиран, че сестра му не почита паметта на баща им, решил да й направи нещо „мръсно, защото ме беше яд на нея.”. Описал, че е запалил полятия бензин на стъклото и капака, станал „малък пламък на предния капак и започна да гори”., след което обиколил карето и се върнал „за да види дали гори. Гореше съвсем леко по капака.”, след което се прибрал. Описал дрехите, с които бил – съответни на вече предадените. Двукратно заявил, че съжалява за постъпката си и ще си вземе поука.

Видно от съдържанието на самия протокол, в началото на разпита, след снемане на данните за самоличността на обвиняемия, изрично са били разяснени правата по чл. 53, 55, 91, 94, 97 ал. 2 и чл. 115 от НПК. Основните права и възможности били описани и словесно, като в последното изречение на последния абзац /л.13 от т. 1 на ДП/ било разяснено правото да откаже да дава обяснения.

На разпита са присъствали разследващия и съдия, гарантиращ законосъобразността на провежданото процесуално-следствено действие.
Дължимите гаранции, извлечени от практиката по приложение по чл. 6 пар. 1, пар. 3 – б. A, B, C, D, от ЕКПЧОС са били спазени. Налице е официално предупреждение за естеството на действието, изрично е посочено качеството, в което подс. Ж. предстои да бъде разпитан, разяснено е правото да не се дават обяснения. Налице е напълно съзнателен отказ да се ангажира адвокат, а в отсъствие на основание по чл. 94 от НПК – органите на разследването не са били задължени да му осигурят служебен защитник. Съдията от компетентния по подсъдност на повдигнатото обвинение съд е осъществил пряко функция по контрол на действията на органите на досъдебното производство, следил е за спазване на процесуалния ред и осигуряването на възможност обвиняемият да упражни правата си. В заключение е удостоверил правилността на действието и достоверността на записаното в протокола с поставянето на подпис и печат. 

Изследването на съдържанието на протокола от 02.03.2012г. позволява да се направят категорични изводи за физическо и психическо състояние на подс. Ж.. Не се установява и следа от заявеното от него при следващите обяснения сломяване на духа му чрез заплашване от полицейските служители. Пред съдебните инстанции са изложени множество недоказани твърдения от подс. Ж. – предходно продължително задържане на бащата на подсъдимия, показването на снимки, заплашването със задържане и т.н. Напротив, веднага след първия си разпит е бил освободен, сам два дни след това е занесъл документи, за които е съобщил. Не се установява ситуация на „дискомфорт” към момента на разпита в качеството на обвиняем, в която да е бил мотивиран към признание на нещо, което не е извършил. В свободен разказ на 02.03.12г., в сградата на ВОС, е изложил част от действията, които извършил по повод запалването на л.а, разкрил мотивите си, придружено със съжаление за извършеното. След приключване на изложението и разпечатване на протокола поставил шест подписа като гаранция за верността на записаното. Изложеното представя по недвусмислен начин, че формулирайки обясненията си подс. Ж. е бил воден от единствено от собствените си подбуди да признае извършеното от него престъпление. Говорейки около 45 минути, следвайки поредността на действията и осъзнавайки последиците, обвиняемият проявил неподправеното си дълбоко съжаление. Използваните изразни средства допълнително потвърждават автентичността и доброволността на обясненията. 

Съобразно категоричните изводи за охраняване правата на подс. Ж. чрез предоставяне на възможните законови гаранции, за пълноценността на физическото и психическото му състояние, то следва да се изключи становище за допуснато нарушение на правата по НПК и по чл. 6 от ЕКПЧОС, доколкото обясненията му са израз на собствено формирана воля. /KURALIĆ v. CROATIA на ЕСПЧ, Решение на ВКС 69/28.04.2014г. на ВКС, І н.о. и др./. Именно поради съзнателният характер на формулирането им – тези обяснения на подс. Ж. само частично покриват действителните му стъпки в извършване на деянието. Видно от доказателствата и сред приетите от настоящата инстанция фактически положения – налице са три опита за запалване на автомобила, три обиколки с л.а. в квартала и преминаване по улицата докато /след повече от 14 минути от първото му приближаване до къщата/ се е убедил, че този път л.а. на свид. К. Ж. гори според очакванията му. Следователно към 02.03.12г. подс. Ж. е упражнил личната си защита да изложи онова, което иска сам. Това е и допълнителен аргумент, че не е бил манипулиран и в състояние на психически натиск от разследващите – съобщил е истина, но само част от нея.

Не бива да се пренебрегва и значението на поредицата от действия с  участието на подс. Ж., които са били предхождали обясненията му. Предал на разследващите дрехите си, като не се установяват твърдените от защитника „нарушения при изземването”, тъй като те са били доброволно предадени. Поставянето им в торба заедно, не би могло да доведе по проникване на вещество от един предмет в друг, тъй като летливият характер на бензина обективно изключва такава възможност – изминали са повече от четири дни от попадане на течността по дрехите и маратонките.

Предал и автомобила си, за да бъде изследван – тъй като по записите от камерите се виждал подобен с неработещ десен стоп. Участвал при огледа като сам натискал педала на спирачките.

Цялостната му позиция в първоначалния етап на разследването е била в съответствие с посоката на признаване на вината по извършеното престъпно деяние, съдействие на разследващите и подкрепа на обясненията с факти от обективната действителност.

Проверката по опорните точки – предоставени гаранции, съдържание и наличие на други доброволни актове, значими за категоричното отхвърляне на съмненията за депозиране на обясненията на 02.03.2012г. в резултат на принуда, води като резултат до извод, че те съставляват процесуално годен източник на доказателства. Не са налице нарушения на процесуалните правила, които да опорочат формата и да дискредитират съдържанието им.

Признанието на обвиненото лице за конкретни факти може да бъде включено в доказателствената съвкупност и да послужи при решаване на делото без да има предварително установена доказателствена сила. Оттеглянето на самопризнанието в последващ етап на производството не влияе на валидността му, но налага задълбочени проверки – по вътрешната им стабилност и връзка с останалите източници, за да се установи кои твърдения са достоверни. /Решение № 717/15.11.2007г. на ВКС, І н.о., Решение № 69/28.04.2014г. на ВКС, І н.о. и др./.

Налице са и показанията на свид. Д. за извънпроцесуалното признание от подс. Ж. на 01.03.2012г. Доколкото тези първоначални твърдения на подсъдимия са били подкрепени от заетата от него позиция при първия му разпит не се установява изолираност на свидетелските показания. Основното значение на това предхождащо повдигането на обвинение признание – е да изясни повода да отиде там – за да постави нов некролог, и мотива – да направи мръсно на сестра си. При проведения на 02.03.12г. в 09ч. разпит на свид. С. за проверка на съобщеното от подс. Ж. тя е потвърдила, че към момента на установяване на пожара, на входната врата е бил поставен некролог. Разкриването на подробности за действията на извършителя от самия него са били проверени и потвърдени, което подкрепя изводът за достоверност на извънпроцесуалното признание. Свидетелските показания които го пресъздават имат характер на вторични доказателствени средства, представляват опосредствана връзка между дееца и извършеното. В случая проверката за достоверност на показанията на свид. Д. води до категоричната възможност да бъдат приобщени. В този смисъл и при отчитане на практиката на РКС – напр. Решение № 90/25.02.2010г. на ВКС, ІІІ н.о., Решение № 216/27.05.2011г. на ВКС, ІІ н.о., Решение № 507/22.11.2012г. на ВКС, ІІІ н.о., намирам, че показанията интерпретиращи извънпроцесуалното признание на подс. Ж. следва да бъдат кредитирани.

Депозирани по силата на личното му решение, в отсъствие на физическо или психическо насилие, повлияло върху съдържанието им, тези обяснения са междинна точка в хода на разследването. Към формалната последователност и логическата издържаност на признанията, се добавя обективната им връзка с останалите доказателства.

Подкрепящи доказателства са събрани чрез заключението на изготвената при изследване на дрехите на подсъдимия физикохимична експертиза № 148/20.03.12г. Действително при изслушване в с.з. експертът обяснявайки методиката на изследване на дрехи поясни, че е възможно да са изрязани парченца, които да са били подложени на анализ. Предявяването на веществените доказателства и огледът им от съдебния състав доказа, че е била приложена другата възможност за вземане на сравнителен материал – от тях са били взети проби. В протоколът по експертизата вещото лице е посочило именно това „От обектите се изготвиха проби, пробите се разтвориха в бензол…”. Не би могло да се очаква, че след две години и осем месеца вещото лице ще е в състояние да помни подробности по проведеното изследване. Още повече, че като единствен специалист химик в БНТЛ ОД на МВР Варна е изготвил множество подобни изследвания и след този момент. С оглед скъпоструващите дрехи и маратонки, в случая е използвал метод, който да не нарушава целостта им. Важно е в случая, че и по трите обекта е установен бензин  в съответствие с посочения от подсъдимия продукт.

Задълбочаване на изследването какъв е точно видът бензин не би допринесло за установяване на обективната истина. Несъмнено е, че естеството на продукта е доказано, тъй като друго лесно запалимо вещество, напр. газ, би дало различен изходен резултат. Поради което и не възниква основание за допълване или поясняване на експертното заключение. Години след попадане на веществото по облеклото на подсъдимия едно изследване за естеството на продукта се явява безпредметно, с оглед установеното за периода на съществуването му в действителността поради физикохимичните му свойства.

От фактът, че бензинът, използван за запалване на л.а. е попаднал по горната и долна част на дрехите, по маратонките на подсъдимия, косвено се установява, че интензитетът на заливането, е бил по-голям от съобщения от подсъдимия в обясненията му от 02.03.2013г.

Не се установят непрофесионализъм или слабост в изследването на физико-химичната експертиза. Съхранението на веществените доказателства в кабинета на разследващия не би могло да доведе до опорочаване на резултатите от изследване около 19 дни след предаването им. Преопаковането на веществените доказателства се извършва от вещото лице според приложимите правила за обезпечаване пазенето на веществените доказателства за по-дълъг период. Поради това и това естествено е променено първоначалното местонахождение на веществените доказателства – торба, взета от дома. След проведената експертиза експертът е поставил всяко от тях в отделен плик със слепки и надпис – във вида, в който са установени и при предявяването им във въззивната инстанция.

Друг оспорван източник на доказателства са записите от две охранителни камери. При преглеждането им от оперативния работник е бил установен л.а. със специфика – неработещ десен стоп. При огледа на веществени доказателства – т. 2, л. 189 от ДП, разследващият и поемните лица подробно са изгледали записите и са описали съдържанието им. Без да е необходима астрономическа точност от сверяване на часовниците на камерите, доколкото са налице и други доказателства относно времето на извършване на палежа, записите от камерата, предоставени от Очна болница „Доц. Георгиев” позволява да се установи времевият интервал, през който автомобилът и деецът са били там. Изготвената специална експертиза доказва, че по записите няма добавено съдържание. С оглед на тези факти – се формулира извод, че в рамките на 14 минути и 40 секунди деецът и управлявания от него автомобил са попаднали в обсега на камерата. Част от записите пресъздават и активните действия по запалване на лекия автомобил на свид. К. Ж..

Действително идентификацията на лицето и управлявания автомобил само по тези записи е невъзможна, но пък трайността на присъствието на човека, действията му – първо до сградата, после трикратно около л.а. паркиран пред същата сграда, видимите пламъци, отдалечаването към другия паркиран л.а., трикратното преминаване на л.а. със специфика на задните му светлини – са несъмнени. Тези факти, допълнени със завареното положение при огледа, предаването на дрехи, изцапани с бензин, установяването на л.а. със съответстваща нередност, извънпроцесуалното и процесуално признание на авторството, както и с оглед визуализацията на повода за отиване там чрез поставения на вратата некролог /съответстващо на действията по записа във времето „03.21” до „03.24.40”, подкрепено и от показанията на свид. С. от 02.03.12г./ - са в основата на приетите от настоящата инстанция положения.

Всички изброени гласни и веществени доказателства, документи по разследването и експертни заключения са обвързани с депозираните обяснения от подс. Ж. в разпита му от 02.03.2012г., поради което и те следва да бъдат кредитирани. Налице е неделима съвкупност от доказателства събрани преди, чрез и след излагането на първоначалните обяснения на подсъдимия. Посочената съвкупност от непротиворечиви и взаимносвързани доказателства по безспорен начин изяснява хронологията на събитията относно опожаряването на л.а., авторството и механизма на извършване.

На съвкупността от доказателства се противопоставят следващите обяснения на подсъдимия, че не е извършил деянието. Твърденията му търсят опора в показанията на свидетелите – негови майка, съпруга и приятелка, изграждащи алиби за вечерта – гости до след 04ч., след което си говорили още време и си легнали. Другият гост - свид. Х. П. в с.з. пред ВОС заявил „Желая да защитя моят приятел, но не съм в състояние.”, поради здравословното му състояние в съдебното заседание и съдът го заличил. Видна е обаче целта, с която той се е явил пред съда – да защити своя приятел. С още по-голяма увереност в мотивите за допринасяне към защитата на подсъдимия следва да преценяват показанията на свид. П. Ж. и А. Ж.. Друг е въпросът, че и според ценените от съда обяснения на подс. Ж. – гости са имали до към 02.30-03ч., така че твърдението на свид. Д., че се събират всяка събота не е изключено. Показанията на свидетелите, които сочат, че подс. Ж. е бил в дома си към момента на запалване на автомобила, се явяват изолирани от основната съвкупност, изложени са от пристрастни източници, поради което и не могат да бъдат кредитирани.

Според защитника достатъчно е да се отчетат показанията на свид. Р. Ж., на която свид. К. Ж. обещала да даде пари ако свидетелства срещу подсъдимия, за да се приеме, че свид. К. Ж. и С. с всички средства и сили се стремят да осъдят подсъдимия – „чрез използване на лъжливи доказателства.”. Видно е обаче, че свид. Р. Ж. много трудно е била осигурена в с.з. и че е поредната родственица – снаха на свид. С., която е страна по имуществените спорове по между им. Повод да се видят било желанието на свид. Р. Ж. да продадат съсобствени между сина й, подсъдимия и свид. К. Ж. ниви. Последвало поставено от свид. К. Ж. условие - бабата – свид. С. да види внука си, а лелята – свид. К. Ж. – племенника си Николай, тъй като свид. Р. Ж. не им давала друга възможност затова. Свид. Р. Ж. също била в контакт с подсъдимия, тъй като го потърсила да се разберат за трите спорни имота помежду им – „Тогава му казах – знаеш ли, че колата на К. е запалена, и той ми каза – да, зная, виждал съм я.”. При трайните проблематични отношения в семейството, обвързаността на имуществени спорове с емоционални преживявания, изключително сложни и многопластови човешки претенции, съставът не е убеден в относимостта на показанията на свид. Р. Ж.. От една страна, тя не отрича, че е говорила с подсъдимия относно запалената кола, от друга – изплащането на застраховката – автокаско, не е свързано с делото срещу подсъдимия, а е самостоятелно производство – за каквото по делото не са налице доказателства. Важното в случая е, че показанията на тази свидетелка са извън предмета на доказване, те са за последващи факти, производни са на „казано пред нея” от опоненти във водени имотни и човешки спорове - което потвърждава и пристрастността им. Поради изложеното и тези показания не са кредитирани от съда.

Твърдението, че свид. С. и К. Ж. с всички средства и сили се стремят да осъдят подсъдимия – „чрез използване на лъжливи доказателства” – е несъстоятелно. В разпитите до 01.03.2012г. името на подсъдимия е сочено, като човек, с когото свид. К. Ж. води дела и отношенията им са влошени – и това е факт. Едва след извънпроцесуалното признание на подс. Ж. от 01.03.12г. – когато той съобщава за поставения преди палежа некролог – свид. С. на следващия ден потвърждава това. Не могат да бъдат окачествени като „лъжливи доказателства” – предадените от подсъдимия дрехи, заключенията на физикохимичната експертиза, протоколът за оглед и експертното изследване на л.а. на подсъдимия, записите от камерите. Не само че те не са „лъжливи”, но и изобщо не са свързани с която и да е от свидетелките. Те произтичат единствено от подсъдимия, независими източници и експерти.

Не се установяват каквито и да е противоречия в показанията на свид. С.. При многобройността на проведените разпити, срещите с полицията, обсъжданията в средата на семейството на случилото се, възможно е обективно тя да не може да интерпретира точно в кой момент е узнала един или друг факт. Видно е обаче по протоколите за разпит от ДП – от 01.03. – тя не съобщава за некролога, а на 02.03.12г. – когато разпитът е бил проведен с оглед проверката на именно това съобщено от подсъдимия обстоятелство – тя е казала, че е видяла такъв – „Това ме наведе до мисълта, че М. е идвал до къщата за да залепи некролога и същият има нещо общо със запалването на автомобила…”. Видно е, че още в деня на случилото се – 26.02.12г. – полицейски служители са посетили дома на подсъдимия, израз на обективно насочване към него, и са го поканили в полицията. В първия работен ден – на 27.02.12г. той е отишъл и е бил разпитан. Видно е, че с оглед изследването на различни версии, разследващите са извършили и други проучвания. Не свидетелските показания на свид. С. са съществени за изясняване на обективната истина. Те имат подкрепящо и поясняващо значение. Ключовите доказателства са други – многократно посочени и в настоящото решение.

Според подс. Ж. – нямало логика да запали колата, която издирвали с месеци и била запорирана. В действителност, установеното с влязъл в сила съдебен акт задължение на свид. К. Ж. възлиза на 550лв. и то е дължимо, независимо дали и с какво е обезпечено – в случая запориран л.а., чиято стойност е почти девет пъти по-висока от задължението. Следователно тази сума свидетелката трябва да погаси и това не зависи от съдбата на автомобила. Опожаряването му допълнително и значително би я обременило, което и е смисълът на казаното от подсъдимия – „да й направи мръсно”.

Всички актуални изявления на подс. Ж. – и до момента на последното с.з., са в посока да отрече изцяло извършеното. 
Поради нелогичността, нестабилността и крайната изолираност на тези обясненията последица е законосъобразното им изключване като източник на доказателства. Тези обяснения имат значение само като израз на личната му защита, без да бъдат тълкувани в негова вреда.

Налице са както убедителни преки доказателства за извършеното, така и достатъчно косвени, при чийто анализ съдът съобрази правилата за преценката им. Посочените от състава на съда фактически положения са убедително очертани от приетите като достоверни доказателства.

ІІ. От правна страна.

Поради изложеното въззивният съд счете, че след установяването на фактическата обстановка и след преценката на релевантните по делото доказателства се налага извод, че подс. Ж. е виновен в това че на 26.02.2012 г. в гр. Варна, запалил имущество със значителна стойност - лек автомобил „Ауди А6”, с peг. № В 69 29 KB, на стойност 4 918 лв. /четири хиляди деветстотин и осемнадесет лв./, собственост на К.Ж.Ж. /нанесена имуществена вреда в размер на 3 664 лв. /три хиляди шестстотин шестдесет и четири лева/, като пожарът се е разпрострял и върху намиращия се в близост лек автомобил „Рено" 19, с peг. № В 70 39 СВ на стойност 1 125 лв. /хиляда сто двадесет и пет лева/, собственост на Е.Д.А., /нанесена имуществена вреда в размер на 290 лв. /двеста и деветдесет лева/, като е имало опасност той да се разпростре и върху лек автомобил „Рено Лагуна", с per. № В 74 30 СТ на стойност 2 142 лв. /две хиляди сто четиридесет и два лева/, собственост на Н.М.В., и от деянието са последвали значителни вреди в общ размер на 3 954 лв. Деянието, извършено от подсъдимия, осъществява обективните и субективни признаци на престъпление по чл. 330, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 от НК.

Независимо, че не са формулирани конкретни възражения от страните, съставът прецени квалифициращите елементи по обвинението.

Правната квалификация е била предмет на задълбочено обсъждане в хода на досъдебното производство. Видно е, че в постановление на прокурор от ВКП от 11.10.2012г. са изложени законосъобразни и обосновани с примери от практиката на съдилищата изводи.

За да бъде квалифицирано деянието по чл. 330, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 от НК е необходимо – запаленото имущество да е със значителна стойност, от пожара да са настъпили значителни вреди, да е съществувала реална опасност пожарът да се разпростре и върху други имущество със значителна стойност, каквито с оглед практиката са автомобилите. В този смисъл са напр. Решение № 79 от 8.III.1982 г. по н. д. № 69/82 г., I н. о., Решение № 551 от 21.ХI.1986 г. по н. д. № 558/86 г., I н. о. и др.

Изчисленията по установените в практиката /напр. Решение № 273/02.07.2012г. на ВКС, І н.о./ критерии, сочат, че при минимална работна заплата за м.02.12г. в размер на 270лв. /по ПМС № 180/30.06.2011г./ пределът значими вреди е сумата от 3780лв. В резултат от действията на подсъдимия са настъпили преки вреди в размер 3954лв. – което покрива обективния съставомерен признак.

Несъмнено подс. Ж. е действал при пряк умисъл. Предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици. В тази посока свидетелстват трите опита да запали автомобила и старателно проследяване на резултата от тях. Той е запознат с района, видял е разположението на колите край тази на свид. К. Ж., разстоянията между тях и е знаел, че като запали едната, огънят ще се разпространи. Въпрос на време е било в обсега на пожара да попадне и третият л.а., върху който са били намерени следи от изгорели материали. Единствено намесата на свид. И. и специализирания екип е довела до потушаването на огъня пред да се реализират и още по-тежки вреди.

ІІІ. Относно наказанието.

За да определи наказанието, което подсъдимия следва да понесе, съдът съобрази принципите на законоустановеност и индивидуализация.

Степента на обществена опасност на деянието е изключително висока – на първо място сред престъпленията, извършени по общоопасен начин или с общоопасни средства. Умишленият палеж, в който е обвинен подсъдимия по чл. 330 ал. 3 вр. ал. 2 т. 2 вр. ал. 1 от НК е свързан не само с простото причиняване на значителни материални вреди, а със създаването на състояние на сериозна, реална опасност от допълнително разпространение към подобни на стойност имущества. Усилията на свид. И. и специализирания екип са предотвратили настъпването на по-значителни вреди от съзнателно създадената огнена стихия – която според заменящото вещо лице М. гори – “неконтролируемо и свободно”. В близост са били разположени жилищни сгради, като макар и да не е съществувал пряк риск от засягането им, специфичният по мирис и гъстота дим от изгорелите автомобилни детайли неминуемо е бил възприет негативно от хората и е довел до замърсяване на сградите и околната среда. Деянието е извършено в нощните часове, разрастването и потушаването на огъня е осуетило нормалната почивка. Палежът на автомобили е разпространено деяние, свързано с висока обществена критичност. От друга страна размерът на причинените вреди надхвърля законоустановената граница за значителни вреди с по-малко от една минимална работна заплата към момента на извършването – със сумата от 174лв.

При изследването на степента на обществена опасност на личността на дееца съдът прецени обстоятелството, че не е осъждан, не е известно да е бил криминално проявен. Има загрижено отношение към семейството си в тесен кръг. Проявлението на личността му при осъществяването на престъпния акт разкрива престъпна упоритост и внимателно проследяване на резултата, пълно пренебрегване на съзнаваната от него последица за имуществото на лица, които не са го предизвикали с нищо. Налице е прерастване от човешкото синовно желание – да наложи публично почитане на смъртта на баща им, въпреки несъгласието на сестра му, до решение да увреди материалната й собственост. Подсъдимият е изразил готовността си да раздаде справедливо според него отмъщение – в разрез със законовия ред и обществените норми, като незабавно е предприел действия в тази насока.

Като смекчаващи отговорността на подс. Ж. обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало, поводът да отиде до дома на сестра си, а като отегчаващо - упоритостта и систематичността на престъпните му действията.

С оглед на съображенията по чл. 54 от НК, съставът счете, че справедливо и съответно на извършеното се явява наказание в размер над законовия минимум – за срок от четири години. Съдът съобрази нормите на специалния закон при определяне на първоначалния режим на изтърпяване и вида на затворническото заведение.

Необходимо е за постигане на целите по чл. 36 от НК подсъдимият да осъзнае в условията на изолация от обществото тежестта на деянието и да преосмисли ценностната си система. Поправянето и превъзпитаването на подсъдимия следва да протекат изцяло в периода на понасяне на наказанието, тъй като към момента той няма правилно отношение към извършеното от него. Определено в други граници, наказанието не би допринесло за реализиране на индивидуалната превенция, тъй като би нарушило баланса между значимите по чл. 54 от НК обстоятелства. Наложеното от съда наказание съответства и на обществената необходимост от санкция за подобни деяния, която реално би повлияла за предупредителното и възпиращо отражение спрямо другите членове на обществото.

Размерът на определеното от съда наказание изключва изцяло обсъждането на условното му отлагане, доколкото по протеста е изложено декларативно искане в тази насока, поддържано и пред настоящата инстанция.

При определяне на наказанието съдът обсъди и относима, макар и незадължителна, практика на ВКС, напр. Решение № 106 от 2.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 732/2009 г., I н. о., Решение № 163 от 26.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 131/2009 г., III н. о. При деец с чисто съдебно минало и в родствени връзки с пострадалия, в Решение № 191 от 17.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 169/2014 г., I н. о., е посочено: “Не са пренебрегнати смекчаващите вината обстоятелства като чистото съдебно минало на подсъдимия, напредналата му възраст и изразеното съжаление, които обаче не са достатъчни за приложените на чл. 55 от НК, тъй като не са нито многобройни, нито изключително/и. Правилно са ценени като отегчаващи вината обстоятелства - завишената обществена опасност на престъплението по чл. 330, ал. 2 от НК, произтичаща от наличието на повече от един квалифициращ признак на деянието…”, като е било оставено в сила решение за налагане на наказание лишаване от свобода за срок от четири години.

С оглед на изложените съображения съставът на въззивната инстанция, счете, че определеният с присъдата размер на наказанието лишаване от свобода на подсъдимия е съответен на тежестта на извършеното и съдейства в необходимата и достатъчна степен за постигане на предупредителната, превъзпитателната и възпираща функции на наказанието, както за личната, така и за генералната превенция.

ІV. Относно гражданските искове.

С разглежданата първоинстанционна присъда ВОС е отхвърлил предявените от гражданските ищци К.Ж.Ж. и Е.Д.А. срещу подс. Ж., граждански искове, за обезщетяване на имуществени вреди съответно – свид. К. Ж. в размер на 3 664 лева, ведно със законната лихва, и за свид. А. в размер на 290 лева, ведно със законната лихва, считано от 26.02.2012г. до окончателното й изплащане, като неоснователни.

Като последица от признаването на виновен на подсъдимия по обвинението и осъждането в наказателната част на присъдата, съставът счете гражданските искове за основателни и доказани по размер. Непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД от подсъдимия на имущества, собственост на гражданските ищци е доказано, като за оценката на вредите се ползва експертното заключение по делото. Не са налице доказателства по делото за обезщетяване на причинените имуществени вреди по друг начин.

Самостоятелните претенции за законна лихва от деня на увреждането до окончателното погасяване на задължението, също имат своето произтичащо от деликта и осъждането с присъдата на ВАпС, основание, поради което бяха уважени.

V. Относно разноските.

На основание чл. 189 ал. 3 от НПК с оглед осъждането на подс. Ж. по обвинението същият следва да заплати направените от гражданските ищци и частни обвинители разноски за процесуалното им  представителство. Съдът определи конкретния размер с оглед представените от повереника доказателства за извършени плащания.

Разноските по делото за възнаграждения на вещи лица, направени в различните фази на производството, съдът възложи на подсъдимия, като съобрази, че следва да бъдат заплатени по различни сметки, доколкото са направени от различни органи – чл. 187 ал. 1 от НПК. Произнасянето на настоящата инстанция по вината на подсъдимия по силата закона води до отмяна на определението от 28.05.14г. на ВОС, произнесено на основание чл. 190 ал. 1 от НПК.

Осъждането в гражданско-осъдителната част като последица доведе до възлагането на подсъдимия да заплати дължимата държавна такса върху уважените искове.

VІ. Относно веществените доказателства.

Спазвайки основните правила по чл. 111 ал. 1 от НПК съставът се разпореди с веществените доказателства – дрехите и маратонките да се върнат на подсъдимия след влизане на присъдата в сила, а дисковете със записи от охранителни камери – предвид и стойността има – да бъдат унищожени.

Водим от изложените съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: