Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 200/20.09.     Година  2016                      Град Варна

 

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

 

Варненският апелативен съд                 Наказателно отделение

На шестнадесети септември Година две хиляди и шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:        Илия Пачолов

                            ЧЛЕНОВЕ:    Румяна Панталеева

Ангелина Лазарова  

 

съдебен секретар С.Д.

прокурор Стефка Якимова

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВНОХД № 254 по описа на съда за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 27/25.05.2016 г. по НОХД № 35/16 г. на Окръжния съд в Разград, с която подсъдимият Х.Б.Р. е бил признат за виновен и осъден за две престъпления - по чл.277а, ал.7 от НК и по чл.278, ал.6, пр.3 от НК, за които, вр.чл.54 от НК са му били наложени две отделни наказания лишаване от свобода - за шест и за осем месеца, както и глоба в размер 3000 лева, групирани по реда на чл.23 от НК с определяне за изтърпяване на по-тежкото от тях, при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, а предметът и на двете престъпления е отнет в полза на държавата.

За да вземе осъдителното решение, първоинстанционният съд е приел в съответствие с внесеното обвинение, че на 03.10.2015 г. по пътя между селата Подайва и Здравец, област Разград, в лекия си автомобил, подсъдимият е:

- държал противозаконно окомплектован металдетектор „MINELAB Х-TERRA 705 GOLD PACK UNIVERSAL", представляващ оръдие, за което е знаел, че е предназначено и е послужило за търсене на археологически обекти, и

- държал тридесет и пет археологически обекта /надлежно описани/, които не били идентифицирани и регистрирани по Закона за културното наследство и Наредба № Н-3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и водене на регистъра на движимите културни ценности.

 

Въззивното производство се инициира с подробна жалба от защитника на подсъдимия – адвокат М.М.,***, поддържана в съдебно заседание на посочените в нея основания, в която се оспорва обосноваността на присъдата и се прави искане Р. да бъде оправдан и за двете престъпления. Становището на представителя на въззивната прокуратура е, че жалбата е неоснователна и присъдата следва да се потвърди.

 

Въззивната проверка констатира, че по реда и със средствата, предвидени в НПК, първоинстанционният съд е събрал фактическите данни, свързани с обстоятелствата по делото, които допринасят за тяхното изясняване и за разкриване на обективната истина. Установяват се без съществени отличия именно твърдените във фактическото обвинение обстоятелства, като накратко относимите по предмета на делото от тях са:

 

На 03.10.2015 г., при управление на МПС, подсъдимият бил спрян за проверка по ЗДвП от полицейски служители в района на РУ МВР Исперих, при което се установило, че регистрационните  транзитни номера са с изтекъл срок, водачът е неправоспособен, криминално проявен и осъждан. Това обусловило извършването на щателна проверка на автомобила, при която в багажника му били намерени и иззети металдетектор, лопата и множество вещи с белези от миналото – сандъче с различни монети, плик с монети, пръстени и висулки. В изготвения протокол било обективирано изявление на подсъдимия, че металотърсачът е негов /наличен документ/, както и че останалите предмети също са негови – част от тях закупени от пазар за стари вещи в Германия, а други - изкопани от двора на къщата му.

Вещите били предоставени първоначално за оглед от специалисти в Историческия музей на Исперих, които идентифицирали, описали и датирали 53 обекта, а обследвалата ги впоследствие историко-археологическа и нумизматична експертиза заключила, че 35 от тях представляват движима културна ценност по смисъла на чл.7 от Закона за културното наследство, че независимо от своето моментно физическо състояние, те притежават научна стойност, а някои от тях, след извършването на лабораторни реставрационно-консервационни намеси, биха имали и експозиционна такава, и същевременно, че макар и автентични паметници от съответната епоха, по своята същност са масов археологически материал и не отговарят на критериите за национално богатство. Според категоричното експертно становище, въпросните 35 монети и предмети, предвид своята хронологическа атрибуция, притежават качества на движими археологически обекти, открити в резултат на изкопна дейност, и като такива се охарактеризират като археологически обекти съгласно ЗКН, които подлежат на идентификация и регистрация по ред, регламентиран както в този закон, така и в Наредба №  Н-3/03.12.2009 г. на Министъра на културата. Този ред, съгласно установеното с приобщената кореспонденция, не е бил спазен от подсъдимия Руфи.

Металдетекторът, иззет като ВД по делото, също бил подложен на експертиза – техническа, която заключила, че той е фабрично производство на компанията „MINELAB” и представлява многофункционален детектор с разширени характеристики и функции за търсене на монети,  артефакти, бижута и самородно злато на по-голяма дълбочина с по-точна дискриминация, елипсовидната му търсеща глава е специално предназначена за локализиране на дребни предмети, а към електронния блок са свързани слушалки. При тестването му е установено, че наличните в него захранващи елементи са изтощени, но при поставяне на действащи е  технически изправен и напълно функционален. Експертизата е констатирала по повърхностите на уреда зацапвания, наподобяващи почва, и драскотини по долната повърхност на търсещата глава, за които е посочила, че биха могли да се получат при използването му по предназначение.

Тези факти се установяват без никакво противоречие от достатъчен по обем доказателствен материал, и въз основа на тях законосъобразно се извличат признаците на двата престъпни състава, за осъществяването на които подсъдимият е бил признат за виновен и осъден – по чл.277а, ал.7 от НК и по чл.278, ал.6, предл.3 от НК, съответно възраженията на жалбоподателя срещу техния анализ, оценка и правните изводи на първоинстанционния съд са несъстоятелни. Въззивният състав изцяло споделя изложеното в мотивите на окръжния съд, които са пространни, задълбочени и убедителни, не се налага да бъдат преповтаряни, като те съдържат отговори и на по-съществената част от възраженията по въззивната жалба, защото същите са били изложени още в защитната реч пред първата инстанция. Възраженията и това, което следва да се добави във връзка с тях, са в следните насоки:

 

Досежно осъждането за нерегламентирано държане на 35-те археологически обекта.

При изготвянето на обвинителния акт не е допуснато нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължението за посочване на съставомерните признаци от престъпния състав, защото обвинението е било за едно формално престъпление, осъществено с факта на държането на неидентифицирани и нерегистрирани по съответния ред археологически обекти, като този ред е нарочно отбелязан. Това възражение е било направено и пред окръжния съд, който правилно го е отхвърлил с определението си, държано в съдебно заседание на 20.04.2016 г., чиито аргументи се споделят изцяло и от настоящия съдебен състав. За очертаване на предмета на доказване, респ. фактите, срещу които подсъдимият следва да се защитава, в обвинителния акт не е било необходимо да се интерпретират сочените от жалбоподателя текстове на Закона за собствеността /чл.88 и чл.91/, или конкретни доказателства, установяващи неспазване на срока по чл.93, ал.1 от ЗКН, а относими към тях данни не е и имало в хода на цялото наказателно производство. Още към момента на деянието, при извършената проверка в изготвения протокол са вписани обясненията на подсъдимия за времето и начина на придобиване на вещите, които изключват съобразяването на седемдневния срок – „…монетите, които са мои, половината съм ги купил преди две седмици от пазар в Германия, на който продават стари вещи, другата половина съм ги изкопал от двора на къщата си в с.Венец, две-три от тези монети майка ми ги е изкопала, медния и бронзовия кон закупих от Германия на 26.09.2015 г…”.

Инкриминираните 35 предмета отговарят на определението за археологически обекти, дадено в разпоредбата на чл.146 от ЗКН, а както правилно е посочил окръжният съд в мотивите си, престъпният състав по чл.278, ал.6 от НК винаги е налице, когато предметът на престъплението е археологически обект, който не е идентифициран и регистриран по съответния ред. Експертизата е дала категорично заключение относно качеството на предметите като движима културна ценност и археологически обекти, което не е променено и няма основания да бъде променяно и след разпита на вещите лица в съдебно заседание. С оглед данните от извършените датировки и описанието на всеки един от тях не може да има съмнение, че те са движими материални следи от човешка дейност от минали епохи, а обстоятелството, че по делото не е възможно за всеки един от тях да бъде установено безспорно къде точно са били открити - в земните пластове, или на тяхната повърхност, респ. дали са се намирали на сушата или под водата, по никакъв начин не влияе на престъпния характер на конкретното деяние. Също без такова значение е и факта за конкретната им научна стойност, който ще има отражение единствено върху степента на отговорността.

Обвинението, респ. осъждането, са в хипотезата на по-тежко наказуемото предложение по чл.278, ал.6 от НК единствено въз основа на броя на държаните предмети, който е повече от три, за това и липсата на изследване относно възможното им национално значение е единствено и в полза на подсъдимия, доколкото подобно заключение, макар и не покриващо се с квалифициращия признак „национално богатство”, отново би имало негативно значение в процеса на индивидуализация на наказанието.

Отнесено към конкретно установените факти, некоректно е позоваването на чл.97, ал.6 от ЗКН, обвързано с твърдение, че за вещите, придобити в чужбина, не е налице законово задължение за идентификация и регистрация, тъй като от редакцията на тази разпоредба е очевидно, че изключението обхваща единствено археологически предмети и монети, внесени на територията на страната с придружаващи документи за произход и способ на придобиване.

По отношение на никой от предметите не е било наведено и най-малко съмнение от страна на вещите лица, че би могъл да представлява възможна имитация, поради което и няма опора твърдението, че не е изяснен въпроса относно автентичността им, респ. дали не са фалшификати.

 

Досежно осъждането за противоправно държане на металдетектора със съзнанието че е оръдие за търсене на археологически обекти.

 

Съставът по чл.277а, ал.7 от НК принципно не винаги изисква задължителен положителен отговор на въпроса дали оръдието, в случая – металотърсач, е послужило на извършителя или трето лице за дейностите, изрично изброени в тази разпоредба, а предполага изследване на неговото субективно отношение във всеки конкретен случай. Подсъдимият Р. е обвинен и осъден и по двете алтернативи - за това, че е знаел, че металдетекторът е предназначен и е послужил за търсене на археологически обекти, като са налице убедителни доказателства в подкрепа на такъв правен извод, при това е ирелевантен фактът дали всички, или някоя от процесните вещи са открити чрез използването на уреда. Последният е фабрично производство, от чиито спецификации ясно личи предназначението му, като не е било задължително вещото лице да го тества в реални условия, под което вероятно защитата разбира да търси монети под земята, за да се проверят техническите му възможности, след като той не е самоделно средство. Несериозно е да се очаква този, или който и да е уред, да разпознава и идентифицира, респ. да дели предметите, намиращи се под земята, на такива, имащи статут на археологически обекти, и други, които нямат подобна стойност и качества. Закупен е и притежаван достатъчно дълго време /фактура от 29.04.2014 г./ от подсъдимия, който е лице с декларирани интереси към предметите от миналото – той съхранява изкопаните от двора си монети /намерени няколко месеца след снабдяването с уреда/, както и си купува нови. Металотърсачът е намерен при придвижване с автомобил, в багажника му, заедно с лопата и голям брой старинни предмети, при това батериите му са били изтощени и е носел очевидни следи от теренна употреба – зацапвания, наподобяващи почва, и драскотини по търсещата глава.

Обстоятелството, че режимът на продажба на такива уреди в България е свободен, не може да заличи престъпния характер на деянието по чл.277, ал.7 от НК, в случаите когато наред с простия факт на притежаване и държане са налице и другите съставомерни елементи, както е в случая, поради което е и неправилен ограничителния прочит на разпоредбата, предложен с жалбата – че деянието ще е съставомерно само по отношение на лице без разрешение за извършване на теренно проучване, което държи регистрирано за такава дейност техническо средство.

 

По изложените съображения и поради липсата на служебно констатирани основания за изменение или отмяна на присъдата, на основание чл.338 от НПК, съставът на Апелативния съд в гр.Варна

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 27/25.05.2016 г. по НОХД № 35/16 г. на Окръжен съд Разград.

 

Решението може да бъде обжалвано по касационен ред пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: