Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

155

 

гр.Варна,         07.08.2018 год.

 

В     ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание, проведено на 19 юли две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

 

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

 

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

 

при участието на прокурора ИЛИЯ НИКОЛОВ и секретаря Соня Дичева, като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева ВЧНД № 254 по описа на ВАпС за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК намиращи приложение по препращане от чл.306, ал.3 от НПК. Образувано е по въззивна жалба на осъденото лице М.А.А., ЕГН ********** против определение № 158 от 27.06.2018 г., постановено по ЧНД № 90/2018 г. по описа на ОС Търговище, с което е било извършено групиране на наложените на жалбоподателя наказания, а определеното най-тежко е било увеличено по реда на чл.24 от НК.

Предмет на въззивното производство е определение № 158 на ТОС от 25.08.2016 г., постановено по ЧНД № 139/2016 г., с което наложените на ос.лице А. наказания са били обособени в една група – това по присъда № 7/18. 05. 2012 год. по НОХД № 81/2012 год. на Окръжен съд – Шумен, влязла в сила на 13. 05. 2013 год. И по присъда № 10/07.10.2016 год., по НОХД № 194/2015 год. по описа на ОС – Търговище, влязла в сила на 16.04.2018 год., като ТОС му наложил за изтърпяване по-тежкото от двете, а именно – ШЕСТНАДЕСЕТ години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален „СТРОГ“ режим. Срокът на това наказание по реда на чл.24 НК е бил увеличен с ТРИ ГОДИНИ:

На основание  чл.25 ал.2 от НК ТОС е зачел изтърпяното наказание „Лишаване от свобода” от 18. 02. 2011 год. до влизане на настоящото определение в сила.

    Във въззивната жалба се излагат оплаквания единствено относно неправилно приложение на чл.24 от НК, като се иска неговата отмяна или намаляване на наложеното най-тежко наказание.

    В съдебно заседание пред въззивната инстанция А., лично и чрез служебния си защитник си адв.Ф.Л., поддържа жалбата в частта й, съдържаща искане за отмяна на приложението на чл.24 от НК.

    Прокурорът от АП-Варна намира жалбата за неоснователна, а атакуваното определение за правилно и обосновано.

Варненският апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото констатира, че протеста и жалбата са допустими и ги разгледа по същество.

За да се произнесе с атакуваното определение, ТОС е взел предвид от фактическа страна следните осъждания на А.:

Предмет на настоящото производство са последните две осъждания на въззивника:

1. По НОХД № 81/2012 год., с присъда № 7/18. 05.2012 год. на Окръжен съд – Шумен, влязла в сила на 13. 05. 2013 год., възз. М.А.А.  е признат за виновен за осъществено на 17.01.2010 год. в село Беджене, обл. Шумен, престъпление по чл.199, ал.1, т.3, пр.2-ро и 4-то вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ и чл. 20, ал. 2 НК, за което му е било определено наказание ШЕСТ ГОДИНИ и ОСЕМ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода“ при първоначален „СТРОГ“ режим на изтърпяване.

2. по НОХД № 194/2015 год. по описа на ОС Търговище, с  присъда № 10/07.10.206 год., влязла в сила на 16.04.2018 год. с която за деяние, извършено на  16. 02. 2011 год. в с. Памукчии, обл.Шумен, на въззивника на основание  чл. 199, ал. 2, т. 2 , пр. 1-во, вр.  ал. 1,  т. 4, вр. с чл. 198,  ал. 1,  вр. чл. 20,  ал. 2, вр. чл. 18,  ал. 1 вр. чл. 29,  ал. 1,  б. “б” , чл. 36 и чл. 54 от НК  му е наложено наказание от  ШЕСТНАДЕСЕТ години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС да търпи при първоначален СТРОГ режим.

С присъдата, на основание чл. 59 ал. 1 от НК било зачетено предварителното задържане на подсъдимия М.А.  от 18. 02. 2011 год. до влизане да присъдата в сила.

Видно от приложена справка от Затвора – Стара Загора, осъденият М.А. е започнал да търпи наказание „Лишаване от свобода” по НОХД № 81/2012 год. на ОС – Шумен, на 23.05.2013 год., а е бил задържан по стража по същото дело, считано от 19.02.2011 год.

 

Възприемайки горните фактически положения, първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че коментираните деяния са били извършени от жалбоподателя в условията на реална съвкупност и е групирал по реда на чл.25, вр.чл.23 от НК наложените му наказания „Лишаване от свобода”. По реда на чл.24 от НК ТОС е увеличил размера на определеното за изтърпяване наказание с три години (3/16) и е наложил на въззивника да търпи наказание „Лишаване от свобода” за срок от 19 години при първоначален строг режим. На основание чл.25, ал.2 от НК окръжният съд е приспаднал изтърпяното от ос.лице наказание „лишаване от свобода” до настоящия момент.

Въззивният съд намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

На първо място жалбоподателят поддържа бланкетно твърдение за незаконосъобразност на проверяваното определение на ТОС в частта на приложението на чл.24 от НК. В съдебно заседание жалбата се поддържа от назначения служебен защитник единствено досежно оплакването за неправилно увеличаване на наказанието по реда на чл.24 от НК. Въпреки това обаче въззивната инстанция дължи произнасяне, доколкото е задължена да извърши и служебна проверка относно правилното приложение на материалния закон. При тази служебна проверка ВАпС не констатира допуснати нарушения от първоинстанционния съд. На първо място ТОС правилно е определил съвкупностите и е увеличил размера на определеното наказание, съобразявайки предходното богато съдебно минало на жалбоподателя А. - осъждан многократно за извършени посегателства срещу собствеността и телесната неприкосновеност и то все на ефективно търпени наказания „Лишаване от свобода”, които обаче очевидно не са изиграли никаква превъзпитателна и възпираща роля спрямо личността му. В този смисъл и увеличаването на наложеното наказание се явява абсолютно наложително, тъй като противното би било равнозначно на безнаказаност на упоритото престъпно поведение на въззивника. От друга страна обаче неоснователна е била и претенцията на прокуратурата за увеличаване на наказанието в максимално допустимия от закона размер - с 8 години. Безспорно А. е осъден общо с 8 влезли в сила присъди, за извършени тежки умишлени престъпления. В коментираната група обаче попадат само 2 от тях и именно те следва да бъдат ценени при решаване на въпроса за адекватното увеличаване на наказанието, което следва да постигне съответствие с обществената опасност на тези конкретни деяния. Разгледаните престъпни прояви в коментираната група са два квалифицирани грабежа, извършени в периода 2010 до 2011 година, за които са били наложени наказания  в сериозен размер  - между 6г и 8м и 16 години „Лишаване от свобода”. За тази престъпна деятелност наказание „Лишаване от свобода” в размер на 19 години се явява справедливо и съответно на целите, поставени в чл.36 от НК. Само справедливото по вид, размер и начин на изтърпяване наказание може да изпълни и превантивната функция на наказателноправната репресия. Единственият достъпен механизъм за определяне на съотношението между наложеното и увеличеното наказание, при липса на изрична регламентация в закона, е именно справедливостта. При тази преценка на съда за постигане на справедливост с постановеното увеличение следва отново да се преследва постигане на общите за наказанието цели, визирани в чл. 36 от НК. В конкретния случай увеличеното наказание е съответно както на обществената опасност на деянията и на дееца, така и би постигнало предупредителното и превъзпитателното въздействие, както спрямо осъденото лице, така и спрямо другите членове на обществото.

 

Поради изложеното и определението на Окръжен съд Търговище следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.334 т.6, намиращ приложение по препращане от чл.306, ал.3 от НПК, съставът на ВАпС

     

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 158 от 27.06.2018 г., постановено по ЧНД № 90/2018 г. по описа на ОС Търговище

Решението е окончателно и не подлежи на проверка.

 Копие от решението да се връчи на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                 2