Мотиви към присъдата по ВНОХД № 255 по описа на Апелативен съд гр. Варна за 2014 година

 

 

         Предмет на въззивното производство е присъда № 15, постановена на 20.06.2014г., по НОХД № 131/2013г. на Окръжен съд гр. Шумен, с която подсъдимите били признати за невинни и оправдани по повдигнатите им обвинения -  подс. Ю.Т. за престъпления по чл. 220 ал. 2 НК вр. с чл. 220 ал. 1 НК вр. с чл. 26 ал. 1 НК и по чл. чл.219 ал.4 НК вр. чл.219 ал. 3 НК вр. чл. 219 ал.2 и ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК и подс. И.Л. – за престъпление по чл.219 ал.4 НК вр. чл.219 ал. 3 НК вр. чл. 219 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК. С присъдата били отхвърлени гражданските искове предявени от “Топлофикация Шумен” ЕАД и Агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” /ДРВВЗ/ гр. София срещу подсъдимите.

        Срещу постановената присъда са постъпили протест от прокурор при Окръжна прокуратура и жалба от Държавна Агенция “ДРВВЗ” гр. София.

        В протеста на прокурора е прието, че присъдата е неправилна и се иска отмяната й - с постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни по първоначално повдигнатите им обвинения, алтернативно – с връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд гр. Шумен. Представени са допълнителни съображения, видно от които прокурорът счита, че съдът неправилно е установил фактическата обстановка по казуса, обсъдил е доказателствата превратно, а част от тях не е разгледал, което довело до изграждане на грешни правни изводи. Изложени са конкретни съображения по обвиненията срещу всеки от подсъдимите. Счита се, че решението за продажба и обновяване на съхранявания мазут действително е било взето от колективен орган, но другите негови членове – А. и И., не са били фактори, от които да е зависело управлението на държавното дружество, не са подлагали на проверка решенията на подс. Т. и не са имали фактически действия в процеса на продажбата и покупката на горивото. Според прокурора отсъстват съображения на съда кои от показанията на тези свидетели са ценени, липсват мотиви и констатациите на ШОС са необосновани. Оспорват се изводите, че няма доказателства за влошеното финансово състояние на дружеството, че пробата изследвана в изпитвателната лаборатория на “Петрол” в гр. Варна на 24.09.04г. е била взета от Топлофикация Шумен, че сделките са били законосъобразни. Счита се, че съдът не е изследвал връзките между фирмите доставчици и купувачи, не е обсъдил показанията на свид. Б. в пълнота, не е постигнал отговор защо купувачите на горивото от свид. Б. не са имали рекламации относно качеството му. По отношение на обвинението по чл. 219 от НК, според прокурора, съдът неправилно е обосновал, че подс. Т. не е имал контролни правомощия върху работата на подс. Л., чийто пряк ръководител бил свид. Т., въпреки свидетелските показания, че подс. Т. пряко е възлагал задачи и контролирал изпълнението им. Посочените в бланкетната норма конкретни разпоредби, според прокурора, са вменявали на подсъдимия задължения и очертават обема на компетентността му. Съдът не дал отговор на въпроса защо не е сключен договор за качествен контрол на закупеното гориво, придружено със сертификати без реквизити и натоварено според показанията на шофьорите на цистерни от базата на свид. Б., а не от “Лукойл Нефтохим Бургас” АД, като доставчиците на продавача – са несъществуващи фирми, такива с друг предмет на дейност, не извършвали доставки на “Линк Неделл” ЕООД. Счита се за неправилно приетото от съда за липса на субективна страна и на квалифициращ деянието елемент – особено тежък случай. По отношение на подс. Л., който в качеството си на Началник КТЦ и по длъжностна характеристика, отговарял за правилното съхранение на материалните ресурси и мерките за недопускане на разхищението им, водил съответната документация, прокурорът счита, че не е контролирал качеството на доставките. Намира, че съдът неправилно е оценил характера и значението на сертификатите за качество на доставеното гориво и игнорирал свидетелските показания на шофьорите на автоцистерни, като не е даден отговор на въпроса – откъде е било доставено всъщност горивото – от с. Добрина или от Нефтохим Бургас. Не споделя приетото от съда, че не е съществувала възможност за проверка на горивото, доставено от всеки автомобил. Обръща внимание, че съдът не е обсъдил липсата на разпореждане от подс. Л. на почистването на т.нар. “мъртъв обем” на резервоара, както и данните че към този момент не е имало авария на водоснабдителната мрежа.

        Във въззивната жалба на представителя на гражданския ищец ДА “ДРВВЗ” се иска след осъждане на подсъдимите по първоначално повдигнатите им обвинения гражданският иск да бъде уважен изцяло.

        В хода на пренията по въззивното производство пред АС гр. Варна представителят на въззивната прокуратура поддържа протеста в частта на искането за постановяване на осъдителна присъда по отношение на подсъдимите, а в частта на искането за връщането на делото за ново разглеждане счита, че е невъзможно с оглед предходното връщане. Намира, че протестът е мотивиран, като следва да се имат и съображенията на прокурора пред първата инстанция. Във връзка и със събраните от въззивната инстанция доказателства сочи, че изпитването през м. 06.2004г. е било по инициатива на “Топлофикация Шумен” и с оглед на резултата, не са се налагали никакви действия. Въпреки това подс. Т. е предприел действия по продажбата по повод на която се установява друго качество на мазута, предопределящо по-ниска цена – зададена от самия подсъдим, с оглед определените от него параметри. Крайните купувачи не са имали претенции по отношение на качеството. Установеното по-късно количество вода от 38 % според прокурора показва, че в дружеството не се е осъществявал никакъв контрол върху качеството на горивото. В отсъствие на технологични причини за влошаване високото овлажняване на количеството мазут може да бъде резултат само на намеса на човешка ръка чрез вкарване на гориво. Подс. Л. е бил длъжен да контролира качеството на горивото при осъществявания количествен контрол, а сертификатите за качество били невалидни – без печат и подписи. Счита, че изводите на ШОС са при неправилна интерпретация на доказателствата и моли подсъдимите да бъдат признати за виновни като им бъдат наложени наказания в минималните размери по текстовете на обвиненията, като се приложи чл. 66 от НК и се постанови лишаване от права. Изтеклият десетгодишен период от извършване на престъплението, според прокурора, прави наказателната репресия твърде закъсняла, поради което прилагане на закона с цялата му строгост не би постигнала изискваните от закона цели. Алтернативно предлага на съда да оправдае подс. Т. по обвинението по чл. 220 ал. 2 от НК и да го признае в тази част за виновен по чл. 219 ал. 4 от НК – като извършена чрез правни действия безстопанственост.

        Представителят на гражданския ищец ДА “ДРВВЗ” сочи, че с оглед чл. 10 ал. 7 от Наредбата за съхранение на ДРВВЗ, съхранителят е този, който отговаря за количеството и качеството на приеманата стока за съхранение. Давността за извършеното престъпление не е изтекла. Агенцията се е сдобила с изпълнителен лист срещу бившия съхранител “Топлофикация Шумен”, но все още не е удовлетворена за извършеното престъпление. Счита, че няма как без човешка намеса да се постигне такова голямо количество, 39 %, вода в мазута.

        Защитникът на подс. Т. моли присъдата да бъде потвърдена. Сочи, че са налице задължителни указания от ВКС в отменителното решение, които рамкират настоящия процес – да се установят нарушените норми, да се съобразят представените сертификати – с оглед на които подс. Т. е спазил законовите изисквания за подмяна на горивото. Твърденията за човешка намеса, защитникът счита за нови фактически положения, изнесени за първи път пред въззивната инстанция, неописани в обвинителния акт, следователно не могат да бъдат обсъждани. Замяната на горивото е ставала планово, горивото е имало годност, а ако преди изтичането на годността било установено оводняване над 1 %, съхранителят бил длъжен да подмени съхранявания като ВВЗ мазут. Придържа се към аргументите си, изразени в пледоарията пред ШОС. Допълва, че в последния работен ден на подс. Т. собственикът на горивото е установил количествено и качествено съответствие, което е аргумент за оправдателната присъда.

        Защитникът на подс. Л. моли протестът и жалбата да бъдат отхвърлени, като бъде счетено, че доводите на ШОС по оправдателната присъда са съответни на събраните доказателства. Приложената по делото длъжностна характеристика на подс. Л. няма дата на съставяне, на предявяване на подсъдимия и съответно няма как да бъде отнесена към инкриминирания период – м.03-05.05г. Не се съдържат подобни задължения и по другите длъжностни характеристики за подсъдимия, а доколкото ВВЗ е държавен резерв и не е собственост на Топлофикация, не е в кръга на компетентност на Началника на КТЦ да следи за правилното му съхранение. По чл. 12 ал. 1 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, валидна към момента, декларацията за съответствие не се предоставя и изисква за лицата, които съхраняват горивото – “Топлофикация Шумен” ЕАД е единствено и само съхранител, позоваването на последващата от 2007г. редакция в обвинителния акт е несъстоятелно. Проверките след доставката на мазута не са установили нередовност в документите, с оглед на това не е законосъобразно да се твърди, че приемайки горивото, съпроводено от тези документи, подс. Л. е извършил престъпление. Както твърденията за човешка намеса, така и аргументът, че подс. Л. не е положил дължимата грижа за почистване на резервоара от т.нар. “мъртъв обем” – са нови обстоятелства за първи път във въззивната инстанция, поради което няма как да бъдат вменени. Оценява комплексната експертиза, назначена от въззивната инстанция, като неотносима – т.к. са изследвани обстоятелства към м.02.06г. и количества далеч надхвърлящи тези по обвинението. Сочи, че въпросът за съществуването на технологични причини за оводняване на мазута не са изследвани по делото – дали е имало повреда в серпетините или по одухвателите на резервоарите или при втечняването, не било проверявано и не може да се твърди голословно, че ги е нямало. По отношение на гражданския иск от ДА “ДРВВЗ” следва да се съобрази, че по силата на решението по търговско дело 232/06г. на ШОС Агенцията се е сдобила с изпълнителен лист спрямо “Топлофикация Шумен” ЕАД и няма как да се претендира повторно сдобИ.е с изпълнителен лист. От друга страна искът е бил предявен срещу подс. Л. за първи път на 28.05.13г. като се претендира обезвреда от м.05.2005г. и с оглед на това още при предявяването му е бил погасен по давност.

        В последната си дума подс. Т. заявява, че в дейността си като изпълнителен директор се е водил от интересите на повереното му дружество и с оглед на това е предприел всички описани действия. Моли за потвърждаване на оправдателната присъда.

        В последната си дума подс. Л. желае оправдателната присъда да бъде потвърдена.

 

        Съставът констатира, че процесуалното развитие на наказателното производство е протекло през следните фази:

         ДП № 164/2006г. по описа на ОД на МВР гр. Шумен приключило с внасяне на 03.07.2009г. на обвинителен акт срещу подс. Ю.Т. за престъпление по чл. 219 ал. 4 пр. 2 вр. ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК.         Образувано било НОХД № 389/09г. по описа на ОС гр. Шумен, което приключило с осъдителна присъда по внесеното обвинение за това че за времето от 16.09.2004 година до 22.10.2005 година в гр. Шумен при условията на продължавано престъпление, в качеството на длъжностно лице - изпълнителен директор на “Топлофикация - Шумен” ЕАД гр. Шумен, умишлено не положил достатьчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество, собственост на “Топлофикация - Шумен” ЕАД гр. Шумен и Държавна агенция “Държавен резерв и Военновременни запаси” гр. София:

- сключил две сделки чрез “Софийска стокова борса” АД гр. София за продажба на 3 000 тона котелно гориво / мазут /, от които 773,413 тона собственост на “Топлофикация - Шумен” ЕАД гр. Шумен и 2 226,587 тона собственост на Държавна агенция “Държавен резерв и Военновременни запаси” гр. София при цени намалени с 50% от валидните в деня на плащане, определени на база цени за директна реализация на “Лукойл Нефтохим” и с това причинил щети на дружеството в размер на 158 218,26 лева и на ДА “ДР и ВВЗ” гр. София в размер на 323 034,92 лева.

- сключил сделка чрез “Софийска стокова борса” АД гр. София за покупка на 2 757,123 тона котелно гориво / мазут при цена 452,50 лева за тон на обща стойност 1 247 598,10 лева като не упражнил достатъчно контрол върху качеството и вида на закупената стока и с това допуснал доставката на котелното гориво /мазут / със съдържание на 45 % вода при БДС 3383-89 - 1% вода и утайки за котелно гориво и 1,1 % съдържание на сяра, представляващо преработен във водомазутна емулсия мазут, като стойността на закупеното количество гориво в периода е 1 049 628,45 лева и с това причинил на дружеството щета в размер на 38 094,00 лева и на ДА “ДР и ВВЗ” гр. София в размер на 159 875,70 лева.

- в нарушение на разпоредбите на чл. 4, ал.2 от Закона за счетоводството, националния сметкоплан и в частност НСС № 2 за отчитане на стоково материалните запаси и НСС № 37 - за провизии, условни задължения и условни активи, чл. 15 и чл. 16 от Наредбата за условията и реда за организиране на дейността на ДР и ВВЗ, със заповед № 27 от 02.02.2005 година разпоредил да се прехвърли цялото количество от 2 22.6,587 тона котелно гориво / мазут /собственост на ДА “ДР и ВВЗ” гр. София от задбалансово заведен мазут ВВЗ в склада на дружеството и се продаде съгласно сключен борсов договор, като при закупуване на нови количества от първите доставки да се възстанови количеството ВВЗ и отново да бъде заведено количеството задбалансово в дружеството, в резултат на което е начислен допълнително ДДС по реда на чл. 55, ал.5 и ал.6 от ЗДДС във връзка с чл. 8 от ЗДДС и е настъпила щета за дружеството в размер на 193 924, 98 лева,-като в това му качество и с тези си действия са последвали значителни щети за “Топлофикация - Шумен” ЕАД гр. Шумен общо в размер на 390 237, 24 лева и на Държавна агенция “Държавен резерв и Военновременни запаси” гр. София общо в размер на 482 910, 62 лева, безстопанственост в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, като на основание чл. 219, ал.4, предл. второ, вр., чл. 219, ал.З, вр. чл. 219, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК и чл. 54 от НК му било наложено наказание четири години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието, което да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип, съгласно ЗИНЗС. Съдът уважил предявения от “Топлофикация Шумен” ЕАД срещу подсъдимия граждански иск за сумата от 390 237, 24лв., като обезщетение за причинени от деянието имуществени вреди ведно с дължимата законна лихва, разпоредил заплащане от подсъдимия на разноските на ищеца и направени по делото, произнесъл се и по веществените доказателства.

По протест на прокурор от ШОП с искане за изменение на присъдата с налагане на наказания и по чл. 37 ал. 1 т. 6 и 7 от НК, въззивна жалба от подс. Т. с искане за отмяна на присъдата и произнасяне на нова оправдателна присъда, било образувано и разгледано ВНОХД № 84 по описа на Апелативен съд гр. Варна. С решение № 122/26.07.2010г. присъдата на ШОС била изменена като ВАпС прилагайки закон за същото наказуемо престъпление - по чл.219 ал.4, предл.2 вр. чл.219 ал.3 вр. чл.219 ал.1 от НК, приел че подс. Т. е виновен в това, че за времето от 16.09.2004 г. до месец май.2005 г. в гр. Шумен при условията на продължавано престъпление, в качеството на длъжностно лице-изпълнителен директор на „Топлофикация-Шумен” ЕАД гр. Шумен, умишлено не положил достатъчно грижи за ръководеното, управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество, собственост на „Топлофикация-Шумен” ЕАД гр. Шумен и Държавна агенция „Държавен резерв и Военновременни запаси” гр. София:

         - сключил две сделки чрез „Софийска стокова борса” АД гр. София за продажба на 3 000 тона котелно гориво /мазут/, от които 773,413 тона собственост на „Топлофикация-Шумен” ЕАД гр.Шумен и 2 226, 587 тона собственост на Държавна агенция „Държавен резерв и Военновременни запаси” гр. София при цени намалени с 50% от валидните в деня на плащане, определени на база цени за директна реализация на „Лукойл Нефтохим” и с това причинил щети на  дружеството в размер на 158 218,26 лева и на ДА „ДР и ВВЗ” гр. София в размер на 323 034,92 лева.

          -сключил сделка чрез „Софийска стокова борса”-гр. София за покупка на 2 757,123 тона котелно гориво /мазут/ при цена 452,50 лева за тон на обща стойност 1 247 598,10 лева, като не упражнил достатъчно контрол върху качеството и вида на закупената стока и с това допуснал доставка на котелно гориво /мазут/ със съдържание на 45% вода при БДС 3383-89-1% вода и утайка за котелно гориво и 1,1% съдържание на сяра, представляващо преработен във водомазутна емулсия мазут, като стойността на закупеното количество гориво в периода е 1 049 628,45 лева и с това причинил на дружеството щета в размер на 38 094,00 лева и на ДА „ДР и ВВЗ” гр. София в размер на 159 875,70 лева, като в това му качество и с тези си действия са последвали значителни щети за „Топлофикация-Шумен” ЕАД гр. Шумен общо в размер на 196 312,26 лева и на Държавна агенция „Държавен резерв и Военновременни запаси” гр. София обща в размер на 482 910,62 лева, безстопанственост в особено големи размери, представляваща особено тежък случай. Наказанието било намалено на четири години лишаване от свобода, и  на основание чл.37 ал.1 т.6 и т.7 от НК подс. Т. бил лишен от право да упражнява ръководна, държавна или обществена длъжност, както и от право да упражнява професия или дейност свързана с пазене и управление на стоково-материални ценности и изготвяне на официални документи за срок от седем години. Размерът на уважения граждански иск бил намален на 196 312,26 лева и държавната такса върху него – на 7852.49 лева. Присъдата била потвърдена в останалата част.

         По касационна жалба на защитниците на подс. Т. било образувано КНД № 650/10г. на ВКС на РБ, което приключило с Решение № 661/21.07.2011г. На основание чл. 354 ал. 3 т. 2 от НПК ВКС отменил въззивното решение и върнал делото за ново разглеждане в стадия на съдебното заседание. Установено било, че след като ВАпС приел за несъставомерно третото деяние, извършено на 22.10.2005г., намалил размера на гражданския иск, но не постановил оправдателен диспозитив в тази част на обвинението, което довело до съществено противоречие и невъзможност да се узнае действителната воля на съда. На следващо място, в решението били само изброени посочените като нарушени нормативни актове, без да бъдат отнесени към дейността на подс. Т., не били анализирани взетите от СД решения, не било изследвано дали на изпълнителния директор било предоставена правото да решава сам условията на договора за продажба и какви са задълженията му по сключването, изпълнението на договорите и контрола върху качеството на мазута. ВКС намерил, че не е отдадено значение на пазарната – борсова цена,  не е изследвано какво следва да бъде поведението на подсъдимия, за да не допусне ощетяване на дружеството, не е изяснено знаел ли е обективно той за оводняване на мазута и въпреки това го е закупил на цената на стандартно гориво. Не са били анализирани документите, свързани с изследване на мазута от м. 06.04г. и м. 09.04г., сертификатите за качество и защо въпреки тях мазутът се е оказал с повишено съдържание на вода. Игнорирани били писмени доказателства, сочещи, че горивото е доставено директно от “Лукойл” – сертификати, нареждания за експедиция и др. Посочено било, че не е изследвано обективно, всестранно и пълно какви са били задълженията на другите лица от системата на дружеството, на кои длъжностни лица е било възложено да контролират качеството на постъпващите в складовете стоки, като не била проверена версията дали някое друго лице не е допринесло с действие или бездействие за настъпване на неблагоприятния резултат. Обърнато било внимание, че инкриминираният период завършва до м.05.05г., във връзка с възражението на защитата относно давностния срок за търсене на обезщетение за непозволено увреждане срещу подсъдимия.

         След връщането от ВКС било образувано ВНОХД № 308/2011г. по описа на ВАпС. С Решение № 161/22.11.2011г. на основание чл. 334 т. 1 вр. чл. 335 ал. 1 т. 1 от НПК съдът отменил изцяло присъдата на ШОС и върнал делото за ново разглеждане на Окръжна прокуратура гр. Шумен.

         Образувано било ДП № 3/12г. по описа на ОСлО при ШОП. С Постановление на Окръжния прокурор на ШОП от 09.04.12г. производството било иззето и предадено за разследване на НСлС гр. София, където било проведено ДП № 39/12г. по описа на НСлС гр. София. На 18.03.2013г. бил внесен обвинителният акт срещу подс. Т. за престъпления по чл. 220 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК и по чл. 219 ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК и срещу подс. Л. за престъпление по чл. 219 ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, за разглеждане на който било образувано НОХД № 131/13г. на Окръжен съд гр. Шумен. Постановената по него присъда е предмет на настоящото въззивно производство.

 

При очертаване пределите на въззивна проверка съставът установи следното:

Доколкото разглежданата присъда не е била обжалвана от процесуален представител на гражданския ищец “Топлофикация Шумен” ЕАД, то в частите, с които са били отхвърлени предявените искове срещу Ю.С.Т. за сумата от 297 010,24 лева - обезщетение за вреди, причинени от престъпление по чл. 220 ал. 2 във вр. с ал. 1 и чл. 26 ал. 1 от НК, и солидарно срещу Ю.С.Т. и И.Н.Л. за сумата от 1 145 177.27 лева - обезщетение за вреди, причинени от престъпление по чл. 219 ал. 4 във вр. с ал. 3, ал. 2 и ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, на основание чл. 412 ал. 2 т. 3 от НПК е влязла в сила. Поради което и на основание чл. 313 от НПК посочените части на присъдата са извън предмета на въззивната проверка.

 

С оглед правомощията по проверка на постановената присъда по чл. 314 ал. 1 от НПК, в съответствие с цялостен прочит на събраните по делото доказателства и на основание чл. 316 от НПК настоящият състав на въззивната инстанция прие за установено следното:

 

І. От фактическа страна.

„Топлофикация - Шумен" ЕАД гр.Шумен било вписано в регистъра на Окръжен съд гр.Шумен по ф.д.№ 231/1996г. с ЕФН 2796202311 и регистрирано с ЕИК 127029454. Дружеството имало седалище и адрес на управление в гр. Шумен ул."Съединение" № 62А и предмет на дейност производство на топлинна и електрическа енергия, разпределение на топлинна енергия и природен газ, поддръжка и експлоатация на газопроводи с ниско налягане и енергийно оборудване, извършване на услуги и поддръжка на топлофикационни мрежи и инсталации, и други дейности и услуги, обслужващи основната дейност. Дружеството било с капитал 9 697 101 лева, разпределен в 9 697 101 броя поименни акции с номинал 1,00 лев. Едноличен собственик на капитала бил Държавата, а негов принципал - Министерството на енергетиката и енергийните ресурси (към 2004-2005г).

Със заповед №ДВ-22/19.02.2001г. на председателя на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси подсъдимият Т. бил назначен за член на съвета на директорите на „Топлофикация - Шумен" ЕАД гр.Шумен, като му било възложено управлението на едноличното акционерно дружество с едностепенна система на управление. С решение на Окръжен съд гр.Шумен от 27.11.2001г. по ф.д. № 231/1996г, Т. бил вписан като изпълнителен директор на „Топлофикация - Шумен" ЕАД гр.Шумен.

Подсъдимият И.Л. работел в дружеството от 13.04.1994г. До 01.10.1999г. бил монтьор ел. оборудване в ТЕЦ, след това Началник ПТО. На 16.11.2004г. трудовият му договор бил прекратен на основание чл. 325 т. 1 от КТ със заповед на подс. Т.. С трудов договор от 15.11.2004г., заведен под № 35, от 16.11.2004г. бил назначен като монтьор ЕТС с изпитателен срок от шест месеца. С допълнително споразумение №25/24.11.2004г. към трудов договор №35/16.11.2004г. бил назначен за началник цех КТЦ (котло-турбинен цех), при подписването на което бил запознат с длъжностната характеристика, утвърдена от подс. Т..*** било външен съхранител на 2 226,587т мазут (котелно гориво) собственост на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси" гр. София.

С приемателни актове № 1/28.12.1982; № 1/23.07.1991 и №2/05.08.1991 г. (поверителни), бил предаден на съхранителя „Топлофикация-Шумен" ЕАД гр. Шумен мазут заделен за военновременни запаси от ДА „ДР и ВВЗ" гр. София - ТД „ДР" гр. Варна. Мазутът, съхраняван във външния съхранител “Топлофикация Шумен” ЕАД бил ВВЗ, представляващ материален ресурс, определен с номенклатурен списък и предназначен да осигури при положение на война или военно положение производството на военна продукция за потребностите на въоръжените сили, на структурите, изпълняващи задачи по отбраната на страната, националното стопанство и на населението за период от време, определен от МС с общия държавен военновременен план. Съгласно възложената с акт на МС военновременна задача на “Топлофикация Шумен” ЕАД, сключения договор за съхранение и Ведомост за движение на наличностите на материали и стоки количеството на съхранявания мазут било 2226587 кг, като качествените му показатели трябвало да отговарят на БДС 3383-89. Първоначално правната регламентация на тези действия била уредена от “Наредба за държавните резерви и военновременни запаси”, вх. №0177/10.03.1997г., /НРДРВВЗ, секретна/, след което на основание чл. 10 ал. 1 от Закона за държавните резерви и военновременните запаси /обн. ДВ бр. 9/31.01.2003г./ с Постановление № 234/21.10.2003г. била приета Наредбата за условията и реда за организиране на дейностите по ДР и ВВЗ /НУРОДДРВВЗ/, обн. ДВ бр. 95/28.10.2003г. По силата на чл. 11 ал. 1 от НРДРВВЗ ръководителите на търговските дружества, съхранители на ВВЗ, следвало да назначат със заповед постоянна техническа комисия /ПТК/ в състав председател – зам. ръководител на дружеството и членове, сред които отговорникът по отбранително-мобилизационната работа. Със Заповед с № 09/22.01.2002г. на подс. Т. в състава на първата ПТК бил включен подс. Л. като отговорник ОМП /отбранително мобилизационна подготовка/ и началник ПТО /производствено-технически отдел/ при „Топлофикация-Шумен" ЕАД. Комисията извършвала периодично преглед на състоянието на мазута за ВВЗ, документацията се водела от подс. Л. – “Началник на ПТО и ОМП, който е упълномощен от директора да отговоря за ВВЗ.” /т. 24, л.30/ и се съхранявала в метална каса при директора на “Топлофикация Шумен” ЕАД – подс. Т.. За дейността си по управление на ВВЗ подс. Л. получавал допълнително възнаграждение, отбелязано в трудовите му договори, като по “съвместителство”.

Контролът по изпълнението на задълженията на „Топлофикация-Шумен" ЕАД, като външен съхранител на ВВЗ бил възложен на ТД „Държавен резерв" гр.Варна. В изпълнение на задълженията си, служители на ТД „Държавен резерв" гр. Варна съвместно с представители на „Топлофикация -Шумен" ЕАД извършвали периодични проверки, при които са съставяни писмени констативни протоколи.

Мазутно - масленото стопанство на “Топлофикация Шумен” ЕАД с помпена станция към него се състояло от 4 броя метални надземни резервоари с кръгло сечение, предназначени за съхранение на горива. Три от резервоарите били с вместимост по 2 000 куб.м, а четвъртият резервоар №4, където бил и мазутът ВВЗ - с вместимост 8 000 куб.м. От началото на 2000г. в ТЕЦ-Шумен основното гориво от мазут се променило на газ, а мазутът се използвал за резервно. Вследствие на това по информация от съхранителя доставките на мазут в централата рязко намалели – през 1996г. – 1123503кг, 1998г. – 980326кг, а през 2001г. – 347000кг. Поради това, част от мазута в оборотния оперативен резервоар, в който е и мазута за ВВЗ остава необновен в препоръчителния срок за съхранение. Срокът на съхранение на съхранявания в „Топлофикация - Шумен" ЕАД гр.Шумен мазут бил определен (указан) на 6 години, съобразно Приложение №1 от Инструкцията за дългосрочно съхранение на нефтопродукти в петролни бази, издадена от ДА"ДР и ВВЗ" гр.София, таблица за срока за съхранение ГСМ и СТ в складови условия на МО и доклад относно съхранението и поддържането на ВВЗ в „Топлофикация -Шумен" ЕАД, вх. № 355/05.07.2002г.

В Констативен протокол от 04.06.2002г. гл. експерт в ТД “ДР” Варна, свид. П.М., изготвен в присъствие и на подс. Л., било отбелязано, че е необходимо да се извърши освежаване на мазута, съгласно чл. 16 от НДРВВЗ. Било дадено разпореждане към подс. Т. в срок до 22.07.2002г. в ТД “ДР” Варна да се представи График за освежаване на мазута, който съгласно действащата тогава “Наредба за държавните резерви и военновременни запаси” следва да се утвърди от Началника на ГУ “ДРВВЗ” – София. На 05.07.2002г. подс. Т. като изп. директор на “Топлофикация Шумен” ЕАД изпратил в ТД “ДР”-Варна доклад, че има трудности с представянето на графика, тъй като мазута вече се използва само за резервно гориво, с приватизацията на КТА “Мадара” е спряна експлоатацията на железопътната линия до ТЕЦ – Шумен, дружеството е в тежко финансово състояние и не може да отдели средства за обновяването му с автомобилен транспорт, който е скъп. “Топлофикация Шумен” ЕАД иска финансова помощ от МЕЕР и ако я получи, една тогава ще представи график. ТД “ДР” Варна, узнала, че отговорът на МЕЕР бил, че те също нямат финансови възможности, като обновяването на мазута съгласно Наредбата е задължение на съхранителя и се извършва от него.

Поради това в Констативен протокол от 27.05.2003г. съгласно чл. 16 ал. 3 от тогава действащата НДРВВЗ и в Констативен протокол 26.05.2004г., съгласно НУРОДДРВВЗ - чл. 14 ал. 2 т. 7, проверяващите от ТД “ДР” Варна давали разпореждания за проучване и лабораторно изследване на мазута, с оглед възможността ПТК/ПК да предложи удължаване срока на съхранението му, чрез представяне на анализен документ /сертификат, свидетелство/.

През 2003г. „Топлофикация -Шумен" ЕАД, съответно на разпореждането изготвило проби и представило документ относно качеството на съхраняваното гориво - Протокол №3/05.06.2003г. от „Техенерго" ЕАД -София в чието заключение било записано, че пробата мазут от „Топлофикация - Шумен" ЕАД гр. Шумен отговаря на КГТ, съгласно БДС 3383-89.

В Констативен протокол от 26.05.2004г, вх.№ 0252/08.06.2004г. на ДА „ДР и ВВЗ", ТД „Държавен резерв" гр. Варна и на „Топлофикация-Шумен" ЕАД, било отразено, че в количествено отношение котелното гориво се намира в резервоар №4 отговаря на условията за съхранение и на записите в счетоводните регистри на дружеството, като през 2003г. са обновени 157477кг. Предоставеният ВВЗ бил съхраняван заедно с мазут, собственост на дружеството. Констатирано било, че ВВЗ е наличен. В качествено отношение, бил коментиран - наличният протокол за качество №3/05.06.2003г., издаден от „Техенерго" ЕАД гр.София, съгласно който котелното гориво отговаря на изискванията по БДС, но било разпоредено на подс. Т. ново проучване и лабораторни изследвания с цел удължаване на срока му на съхранение. На 09.06.2004г. от резервоар №4 била взета 1 бр. проба от 1 литър, която била изследвана по Протокол №1544/21.06.2004г. от Независима лаборатория за анализи към „НЛА 2000" ЕООД –София. Установено било съдържание на вода и утайки в горивото от 3,3 % (+/- 0,05%), което превишава допустимото по БДС 1%. (т.24, л. 20-21, т. 26, л.99-100), съдържанието на сяра възлизало на 1, 65 %(+/- 0,05%). Видно от заключението, изпитаният продукт, покрива изискванията /техническите/ на Наредбата за изискванията за качеството на течните горива /ДВ бр. 66/2003г./ по анализните показатели, с изключение на “съдържание на вода” и може да бъде оползотворен като гориво.  

С оглед на изследването бил изготвен доклад до подс. Т., входиран в „Топлофикация -Шумен" ЕАД с рег.№ 140/25.06.2004г, подписан от членовете на постоянната комисия по управление на държавните резерви и военновременните запаси – свид. инж. В. Т., подс. Л. и С. С., в който ПК предлагала да се продължи срока на съхранение на горивото с още една година, считано от 21.06.2004г. Към доклада (т.24, л.117) бил приложен протоколът от изпитването. В изпълнение на отправеното към него разпореждане по Констативния протокол от 26.05.04г., на 07.07.2004г. подс. Т. ги препратил до ТД “ДР” Варна.

Независимо, че срокът на съхранение на мазута бил удължен до 21.06.2005г., за което уведомил лично контролния ВВЗ орган, през летния период не били констатирани аварии в резервоар №4, свързани с увеличаване значително съдържанието на вода в котелното гориво и без дадени предписания от ТД „Държавен резерв" Варна, подс. Т. решил да подмени изцяло мазута в дружеството.

През периода 2004г. - 2005г. дружеството се управлявало от тричленен съвет на директорите, с персонален състав - подс. Ю.С.Т., свид. Стефания Радкова И. – Председател на СД, и свид. Д.С. А. и се представлявало от изпълнителния директор Ю.С.Т..

            Подс. Т. свикал заседание на Съвета на директорите на дружеството, за което бил съставен протокол №44/16.09.2004г.(т.24, л. 193). На заседанието подс. Т. докладвал: по т.1 - състоянието на отчетите на Дружеството за м.Август 2004г., сочещи влошаване и отрицателен финансов резултат. По т. 2, подс. Т. докладвал - „Във връзка с натрупани задължения към „Булгаргаз" и погасяването им, се предлага наличният в Дружеството мазут да бъде продаден чрез „Софийска стокова борса" АД. С оглед изпълнение на дадени предписания от ТД „Държавен резерв" - гр. Варна и на основание чл.16 от Наредба за условията и реда за организиране на дейностите по държавните резерви и военновременни запаси, е необходимо да се обнови мазутът, съхраняван в Дружеството. В тази връзка предлага да се сключи договор за покупко-продажба със „Софийска стокова борса" АД". 
            Подс. Т. не обявил на заседанието, че с оглед Протокол №1544/21.06.2004г. от Независима лаборатория за анализи към „НЛА 2000" ЕООД –София и доклада на ПК по управление на ВВЗ срокът на съхранение на мазута е удължен с една година. Не разяснил на свид. И. и А., че по чл. 16 ал. 1 от НУРОДДРВВЗ обновяването на съхраняваното количество може да бъде извършено само чрез текущи доставки, без намаляване на количествата и комплектността на съхраняваните наличности. Не запознал членовете на СД, че цялостната продажба на ВВЗ мазут, съхраняван в “Топлофикация Шумен” ЕАД, съставлявала намаляване на наличностите за определен период от време и водела до прилагане на чл. 16 ал. 2 от Наредбата – препращаща до реда по гл. ІV – чл. 21 ал. 1 от НУРОДДРВВЗ вр. чл. 24 от ЗДРВВЗ. Тогава действащата редакция на чл. 24 ал. 1 от Закона, разпореждала, че освобождаването /т. 1 – за обновяване с нарушаване на наличностите за определен период от време/ на военновременните запаси се извършва с решение на Министерския съвет или на упълномощен от него орган и с последваща заповед на председателя на агенцията по предложение на заинтересуваните органи на централната изпълнителна власт. Предложението за освобождаване се съгласувало с министъра на отбраната и с председателя на агенцията. По ал. 2 на чл. 24 от ЗДРВВЗ - Освободените военновременни запаси по ал. 1, т. 1 /в случая/ могат да бъдат продавани от агенцията чрез търг, на стоковите борси и тържищата и по реда на наредбата по чл. 10, ал. 2 – Наредба за условията и реда за продажба на ДР ВВЗ от 14.10.2003г. Подс. Т. не уведомил СД, че нормите на чл. 22-25 от последната Наредба, действително давали възможност за продажба на ВВЗ на стокова борса – но при стриктно уредени условия и само от страна на ДА “ДРВВЗ”. Отправяйки предложението си до СД подс. Т. съзнавал, че цялостната продажба на мазута, съхраняван като ВВЗ, и чрез “ССБ” АД – надхвърля правомощията и компетентността на ръководството на “Топлофикация Шумен” ЕАД.
            В отсъствие на необходимата фактическа и правна информация свид. И. и А. се доверили на предложението на подс. Т. и СД с решението си по т. 2 от дневния ред приел предложението и възложил на Изпълнителния директор да предприеме необходимите действия по извършване на продажбата и подмяната на мазута в Дружеството. 

Подс. Т., в качеството си на изпълнителен директор сключил договор за борсово посредничество с „Балчо Агро трейд" ЕООД - член на Софийска стокова борса, представляван от своя пълномощник свид. Н., по силата на който възложил на лицензиран брокер покупко-продажби на стоки по двустранно съгласувани спецификации, представляващи неразделна част от договора. Договорът за борсово посредничество бил сключен на 21.09.2004г. (т.28, л:497-500), като била изготвена и спецификация 1 към него (т. 28, л. 520). В спецификацията било уточнено, че поръчката е продажба на 1000 тона котелно гориво мазут с допълнителна характеристика по анализно свидетелство 3, 5% и качество – “по анализно свидетелство”. По спецификацията била предвидена цена до 35 % под действащата в деня на плащане цена на “Лукойл Нефтохим” АД гр. Бургас. Анализно свидетелство не било представено на свид. Н.. Видно от т. 25 от спецификацията подс. Т. декларирал, че стоката е освободена от права и претенции от страна на трети лица, като количеството мазут собственост на “Топлофикация Шумен” ЕАД възлизало на 993, 177т, а останалата част до 1000 т– навлизала във ВВЗ.

На 24.09.2004г. неустановено лице отнесло в /неакредитираната към този момент/ изпитвателна лаборатория за ГСМ в гр.Варна към „Петрол" АД, проба на гориво котелно /без посочване на вида на котелното гориво/. В поръчката посочило, че пробата е взета от “Топлофикация Шумен” ЕАД и поискало определяне на съдържанието на вода по дестилационния метод. Като клиент било посочено “Виа ойл” ЕООД гр. Варна. Съставено от свид. В. Петрова, анализното свидетелство от 24.09.2004г. отразило превишаващо допустимото по БДС съдържание на вода и утайки в горивото -29%. (т.24, л.8). Поръчката била заплатена от “Виа ойл” ЕООД гр. Варна по фактура от 24.01.2005г., получена от представител на дружеството на 26.01.2005г.

Подс. Т. бил запознат със съдържанието на анализното свидетелство от 24.09.04г., но не предприел действия по уведомяване на ТД “ДР” Варна, не запознал и ПК по управление на ВВЗ. Напротив, устно съобщил на борсовия посредник, че в горивото има съществени отклонения.

Свид. Г. Н., изпратил писмо от 01.10.2004г. до подс. Т., в което го информирал, че на проведените три сесии на ССБ няма проявен интерес за покупка на мазут с посочените в анализното свидетелство показатели, както и че към момента котелно гориво с такива отклонения от БДС не може да бъде реализирано на посочената в поръчката –спецификация минимална цена. Информирал, че котировките за покупка на гориво са практически на 50-55% от цената на “Лукойл Нефтохим” Бургас и помолил за становището му.

На заседание на съвета на директорите на дружеството, отразено по протокол №47/04.10.2004г. (т.25, л.55) подс. Т. докладвал, че “съобразно указанията на СД беше сключен договор за борсово посредничество със “Софийска стокова борса” АД. С писмо от 01.10.2004г. бяхме уведомени, че към тази дата цените варират около 50 на сто от цената на “Лукойл” АД. В тази връзка предлага да се реализира продажбата при условие, че цената не е по-ниска от 50 на сто от цената на “Лукойл” АД.”.

Видно от протокола, подс. Т. не е запознал СД с факта, че още при първата спецификация към договора за борсово посредничество е заявил цена до 35 % под действащата в деня на плащане цена на “Лукойл Нефтохим” АД гр. Бургас – без да е съществувало подобно основание за занижаване на цената. Не е представил анализното свидетелство за обсъждане. Не е докладвал коректно съдържанието на писмото на свид. Н. – в което е посочена цена за гориво с отклонение в показателите, съобразно набавеното чрез неустановено лице анализно свидетелство. Необосновано игнорирал известния му резултат от Протокол №1544/21.06.2004г. от Независима лаборатория за анализи към „НЛА 2000" ЕООД -София и не предприел действия за възлагане на пазарна оценка от лицензиран оценител, за изясняване на справедливата пазарна стойност на горивото към момента на обявяването му за продажба на борсата.

СД с решението си приел предложението на подс. Т. и му възложил да осъществи продажба при цена не по-ниска от 50% от обявяваната от „Лукойл" АД.

В отговор от 05.10.2004г. изпълнителният директор на „Топлофикация-Шумен" ЕАД - подс. Т. уведомил борсовият посредник, че по поръчката -спецификация за продажба на котелно гориво, минималната продажна цена става 50% под цената на „Лукойл" АД (т.2, л. 10).

На сесия на ССБ АД на 08.10.2004г. била внесена извънредната /т.6, л.43/ оферта на “Химсвет” ООД за купувач „ЕМ ЕН" ООД за покупка на 1000 т котелно гориво, наливно с отклонени показатели (т. 24, л. 3 и т. 6, л. 59-гръб). Сключен бил борсов договор № 384/08.10.2004г. (т.6, л.39-42) между упълномощените лицензирани брокери на продавача – свид. Н. и купувача – свид. П., според който продавачът „Топлофикация-Шумен"ЕАД се задължавал да предаде, а купувачът- „ЕМ ЕН" ООД да приеме и заплати стока - котелно гориво (мазут) в количество 1000т (+/-10%) по 191лв. за тон, общо в размер на 229 200лв. В забележка било посочено, че цената се определя на база цената за директна реализация на „Лукойл Нефтохим" гр. Бургас, валидна в деня на плащане, намалена с 50%. По спецификацията не било отразено конкретно отклонение в качеството, плащането следвало да бъде авансово, преди натоварване на конкретното количество.

В изпълнение на този договор са продадени от „Топлофикация-Шумен" ЕАД 946, 480т мазут и е реализиран приход в размер на 150 030,58 лв. без ДДС. Продажбата била извършена в периода 01.10.2004г- 31.12.2004г., като реално количествата били извозени след 21.11.2004г. Съгласно приложените кантарни бележки, през м. Ноември 2004г. е продадено 475,940 тона гориво на „ЕМ ЕН" ООД, а през м. Декември 2004г. - 470, 540т на същия купувач. Съставени са 3 бр. фактури. Организацията по продажбата на горивото била възложена на подс. Л., когото подс. Т. запознал със свид. М. Б., представляващ дружеството купувач.

Междувременно на 15.11.2004г. била извършена насрещна проверка съгласно заповед № ФК-10-598/11.11.2004г. на директора на АДВФК със задача -установяване на количеството съхраняван мазут (котелно гориво) в „Топлофикация-Шумен" ЕАД, собственост на ДА „ДР и ВВЗ". При извършено замерване в присъствието на представители на дружеството – подс. Л. и свид. Й., и ТД „Държавен резерв" гр. Варна – свид. П. М., било констатирано в резервоар 4 налично количество от 3099, 150т, т.е. ВВЗ е налице. В качествено отношение не било взето становище. За направената проверка бил съставен констативен протокол №1/15.11.2004г, със съдържанието на който бил запознат и подс. Т.. (т.24, л. 120).

На 23.11.2004г. между подс. Т. и свид. Н. била подписана поръчка-спецификация № 2/23.11.2004г. към дотовора за борсово представителство от 21.09.2004г. с поръчка продажбата на 2000т котелно гориво – мазут със сяра 3, 5 %, на цена определена на базата на цената за директна реализация на “Лукойл Нефтохим” гр. Бургас, валидна в деня на плащане, намалена с не повече от 50 %.  (т. 28, л. 514). И по тази спецификация не било отразено някакво отклонение в показателите. Качеството било “по анализно свидетелство”, което не било представено. Подс. Т. заявил, че стоката е освободена от права и претенции на трети лица, независимо, че съзнавал, че горивото е частна държавна собственост, не му принадлежи и не може да се разпорежда с него.

На 25.11.2004г. бил сключен пореден договор № 17/25.11.2004г. за съхранение на ВВЗ между „Топлофикация-Шумен" ЕАД, представлявано от подс. Т., като Съхранител - от една страна, и ДА „ДР и ВВЗ", чрез свид. Х., като Възложител - от друга страна. Договорът се сключвал за една година, считано от 01.01.2004г., като ако месец преди изтичането му не бъде направено предизвестие за прекратяване, продължавал действието си за следващите 12 месеца при същите условия. Уговорено било възнаграждението за съхранението на материалите, начина на плащането му. Съхранителят поел задълженията - Да съхранява и пази материалите с грижата на добър търговец и по начин, който не допуска влошаване на качествените им показатели, Незабавно писмено да уведоми Териториална дирекция “Държавен резерв”, гр.Варна в случай на възникнала опасност за погиване или влошаване качества на съхраняваните материали, Да не използва по никакъв начин материалите, Да не се разпорежда по никакъв начин с материалите – при единствено изключение – обновяване съгласно НУРОДДРВВЗ, Да води съхраняваните материали на специален отчет, стойностно, задбалансово, като стоки на отговорно пазене съобразно съответния стандарт, Материалите, чието съхранение е предмет на този договор, са Военновременни запаси и съхранителят се задължава да ги приеме и съхранява съгласно изискванията на Закона за държавен резерв и военновременни запаси. Изпълнителният директор на дружеството - Ю.С.Т. следвало да създаде и поддържа постоянна комисия по управлението на материалите, която осъществява своята дейност по чл. 14 от НУРОДДРВВЗ. В тази връзка подс. Т. издал заповед №124/30.11.2004г. за определяне на постоянна комисия по управление на ВВЗ, в която комисия бил включен подс. Л. като Началник цех КТЦ и отговорник ОМП. Видно от калкулацията на годишни разходи за съхранение и опазване на ВВЗ в складови бази на “Топлофикация Шумен” ЕАД, чрез МЕЕР София на съхранителя били предоставяни 7 748, 52лв.

При подновяване на договора подс. Т. не уведомил контролния орган и възложител за предприетата продажба на 2000 тона от ВВЗ на занижени цени, не поставил на обсъждане качеството и срока на годност на съхраняваното гориво ВВЗ.

На 22.12.2004г. свид. Н. изпратил писмо до “Топлофикация Шумен” ЕАД, във връзка с изпълнението на поръчката спецификация № 2/23.11.2004г. Видно от писмото, на проведените до момента сесии на ССБ АД към предложения от тях мазут няма заявен интерес с оглед високия процент вода. Посочил, че ако имат интерес продажбата да се извърши в близко бъдеще и разполагат с допълнителни количества, предложил да се направи 8 % бонификация на предложеното количество гориво. Предложил и да се удължи срокът на валидност на поръчката с още един месец. Видно от писмо изх.№ 280ІВСІ01.11.2006г. на Председател на СД и Главен Изпълнителен Директор на ССБ АД и приложените към него материали, на 09.12.2004г. “Балчо Агро Трейд” ЕООД внесъл оферта за 2000 т котелно гориво (мазут), без да е посочено, че има отклонение в показателите, на цена 156лв. за тон (т.24, л.3).

В същия ден било проведено заседание на Съвета на директорите на „Топлофикация-Шумен" ЕАД. Видно от протокол № 49/22.12.2004г. (т.25, л.56) подс. Т. информирал СД за писмото и съдържанието му - без да обсъжда конкретен показател вода в мазута и да изиска допълнителна информация за актуалните цени и котировки. По този начин свид. И. и А. били поставени за пореден път в ситация да вземат решение, без да имат необходимата и достатъчна информация. Дали своя съгласувателен вот и били приети желаните от подс. Т. решения – срокът на поръчката се удължил и била допусната допълнителна бонификация в размер до 5 % от количеството само в случай, че бъде закупено цялото количество.

На 06.01.2005г. “Балчо Агро Трейд” ЕООД внесъл извънредна /т. 6, л. 48/ оферта за 2000 т котелно гориво (мазут), с отклонение в показателите, на цена 156лв. за тон (т.24, л.4, т.6, л. 67). На 06.01.2005г. бил сключен борсов договор №4/06.01.2005г.(т.6, л.44-48), между упълномощените лицензирани брокери на продавача – “Топлофикация Шумен” ЕАД, свид. Н. и купувача – ЕТ “М. Б. – ММ”, свид. П., според който продавачът „Топлофикация-Шумен" ЕАД се задължавал да предаде, а купувачът- ЕТ „М. Б. -ММ" да приеме и заплати стока - котелно гориво (мазут) в количество 2 000 т (+/-10%) по цена, която се определя на база цената за директна реализация на „Лукойл Нефтохим" гр. Бургас, валидна в деня на плащане, намалена с 50%. В спецификацията към договора била записана и бонификация от 5% за наличие на вода в горивото – без да е посочено какъв е процентът на този показател. Предвидено било авансово плащане. Общата стойност по спецификацията била 374 400лв.- основа за определяне на комисионната от 1, 6 % на посредника.

В изпълнение на този договор са продадени и отписани от Дружеството 1 812,120 т мазут, след бонификацията, на стойност 345 774,30 лева, без ДДС. Продажбата е извършена в периода 01.01.2005г. - 31.05.2005г., като отново организацията по нея била възложена на подс. Л.. От страна на купувача “Топлофикация Шумен” ЕАД посещавали братята свид. И. и П. И., свид. М. Б.. Продадено било собствено и чуждо гориво, последното прехвърлено в сметката за отчитане на собственото гориво. На 01.01.2005 г. Дружеството разполагало със собствено количество мазут 46636,890 кг., и след първите три продажби за клиента му ЕТ „М. Б. ММ” по борсов договор №04/06.01.2005 г. в количество 57720 кг. (18960 кг. + 19840 кг. + 18 920кг.), към 08.01.2005 г. салдото за наличното собствено гориво е било отрицателно — - 11083,110 кг., т.е. към тази дата вече е бил нарушен ВВЗ.

Независимо от действителното положение, ангажираността му по извеждане на ВВЗ без да бъде уведомен контролния орган, на 31.01.2005г. бил класифициран и съставеният от подс. Л. документ – ведомост за движението на наличностите към 31.12.2004г. Като наличен бил отчетен 2226, 587т мазут – котелно гориво високо сернист, без отбелязване на разход през годината. Подписан е от подс. Т. и свид. А. и Й..

При изпълнението на договор №4/06.01.2005г. съгласно приложените кантарни бележки, през м.Януари2005г. било продадено 452,460т гориво, през м.Февруари с.г - 554,960т, през м.Март - 484,480т и през м.Април - 293,220т, за 27 т мазут не била съставена кантарна бележка.

Изписването на количества мазут, по-големи от собствените на дружеството, било забелязано от страна на счетоводител при оформяне на фактура. Свид. К. А. уведомила подс. Т.. Последвала заповед № 27/02.02.2005г., с която “във връзка с обновяване на ВВЗ” подс. Т. наредил : “Да се прехвърли цялото количество мазут /котелно гориво/ от задбалансово заведен мазут ВВЗ в склада на дружеството и се продаде съгласно сключен борсов договор. При закупуване на нови количества мазут /котелно гориво/ от първите доставки да се възстанови количеството мазут /котелно гориво/ за ВВЗ и същото количество да се заведе задбалансово в дружеството.”. Разпоредените счетоводни действия били осъществени от служителите на “Топлофикация Шумен” ЕАД. След издаването на тази заповед в счетоводството били представени и сключените борсови договори.

С издаване на Заповед № 27/02.02.2005г. подс. Т. нарушил задълженията си като съхранител на ВВЗ по договор 17/25.11.2004г. относно режима на съхранение на ВВЗ и забраната да се разпорежда с цялото съхранявано количество.

Закупеното котелно гориво от страна на купувачите „ЕМ ЕН" ООД гр.Добрич и ЕТ „М. Б. - ММ" гр.Търговище е реализирано на по-високи цени на крайни получатели - Технически университет гр.Варна, ТЕЦ- Варна и Пристанище Варна чрез „Виа Ойл" ЕООД. По договорите не са били предявени рекламации относно качеството на мазута.

Продажбите са документирани с издаването на фактури от „Топлофикация-Шумен" ЕАД, съответно на „ЕН ЕМ" ООД и на ЕТ „М. Б. ММ", в които са записани обобщените количества за даден период. Не били издавани отделни фактури за всеки товарен автомобил. Експедираните количества котелно гориво са удостоверявани с кантарни бележки за измерени автоцистерни на кантари на „Р." ООД гр.Шумен и на „Бултранс" ЕООД гр.Шумен и са изписвани от складовите наличности на дружеството чрез съставянето на искания за отпускане на материални ценности от склад. Плащанията и по двата договора не постъпвали съгласно уговореното - авансово преди предаване на стоките. И двата договора не били изпълнени от страна на купувачите, които реално приели по-малки от уговорените количества. Действия за ангажиране на договорната отговорност, за търсене на неустойки чрез борсовите посредници не били предприети.

Свид. И. И. бил запознат от свид. М. Б. с договора за продажба, участвал в контактите с длъжностните лица от “Топлофикация Шумен” ЕАД. Свид. И. И., към този момент бил пълномощник на “Виа Ойл” ЕООД. Брат му – свид. П. И. представлявал “Ксара” ООД гр. Търговище. В гр. Варна, ул. Дебър” № 54, ар. 2 били офисите на дружествата, както и на дружеството на техния братовчед – свид. Н.Н.. Свид. Н. бил собственик на ЕООД “Линк Неделл”, но реално дейността на дружеството била поета от свид. И. И.. Трите дружества имали един и същ счетоводител – К.К.. Свид. И. И. бил запознат, че се планира покупка от страна на “Топлофикация Шумен” ЕАД и предложил на свид. Н. да участва за спечелването й на борсата. Свързали се с брокера свид. М., който представлявал “Екип 2002” ООД, член на борсата от 18.02.2005г.

На същия борсов посредник „Балчо агро трейд" ЕООД изпълнителният директор на „Топлофикация-Шумен" - Т. възложил извършването на покупката на котелно гориво за дружеството, съгласно поръчка - спецификация №3 към договора за борсово представителство от 21.09.2004г. Предмет на покупката били 2000т котелно гориво с качество по БДС, което да се удостоверява с анализно свидетелство за всяка цистерна.

За осъществяването на контрол по доставяните количества мазут, изпълнителният директор на „Топлофикация -Шумен" ЕАД - подс. Т., в качеството му на възложител, сключил на 01.03.2005г. договор с „Булкарго" ООД гр. Варна - в качеството му на изпълнител. Съгласно предмета на договора, изпълнителят - „Булкарго" ООД се задължил да осъществи количествен контрол на горива, пристигащи с товарни автомобили за „Топлофикация -Шумен" ЕАД.

На 16.03.2005г. бил сключен борсов договор №55/16.03.2005г.(т.6, л.49-43), между упълномощените лицензирани брокери на продавача “Линк Неделл” ЕООД – свид. М., и купувача - “Топлофикация Шумен” ЕАД, свид. Н., според който продавачът „Линк Неделл" ЕООД се задължава да продаде, а купувачът - „Топлофикация-Шумен" ЕАД, да приеме и заплати стока - котелно гориво (мазут) в количество 2 000т (+/-10%) за 402, 50лв. за тон, общо за 966 000лв. В забележка към спецификацията било отбелязано, че цената се определя на база цената за директна реализация на „Лукойл Нефтохим" гр.Бургас, валидна в деня на доставката, увеличена с надбавка от 10,50лв. за тон, без ДДС. Посочено било изискването за анализно свидетелства за всяка цистерна, както и срок за предявяване на рекламации по скрити недостатъци - 30 дни от датата на приемане на доставките, както и неустойка от 3% за неизпълнение на задълженията по борсовия договор.

Документално - котелното гориво по борсов договор №55/16.03.2005г. продавачът „Линк Неделл" ЕООД придобил чрез сделки по покупко-продажба с негови доставчици - ЕТ „М. Б. ММ" и „Автокар"ООД – с представляващ приятеля на свид. Б. – свид. П. Д.. Последното търговско дружество също е придобило мазута от ЕТ „М. Б. ММ". Вдействителност – горивото било прекупувано от това на ЕТ “М. Б. ММ”, като по сделката с “Автокар” ООД – свидетелите поясняват, че е оформена само с оглед необходимостта парите да преминат през сметките на дружеството – тъй като с цел отпускане на кредит за лечение на детето на свид. Д. се налагало да има обороти. Банковата сметка на “Линк Неделл” ЕООД била открита на 22.03.2005г., като първите постъпили по нея суми били от “Топлофикация Шумен” ЕАД. Движението по сметките на дружествата сочи, че средства са били превеждани към ЕТ “М. Б. ММ”, а след това насочвани от ЕТ към “Топлофикация Шумен” ЕАД.

По този договор „Линк Неделл" ЕООД издал на дружеството фактури за извършени в периода 22.03.2005г.-23.04.2005г. продажби на котелно гориво, в количество 2 062,941т на стойност 954 314,39 лева, без ДДС, с посочен получател за “Топлофикация Шумен” ЕАД – подс. Л.. Средната цена на закупуване на тон била 462, 60лв. без ДДС – с оглед различните цени в деня от значение за фактуриране на отделните доставки.

Закупеното котелно гориво било доставяно с цистерни – описвани в журнала на автомобили – веществено доказателство делото, претегляни на кантара на “Р.” в съседство, разтоварвани и отново претегляни. За тегленето се изготвяли кантарни бележки. Горивото било складирано първоначално в резервоар 1, а след прехвърляне съхранявано в резервоар №4 на мазутно-масленото стопанство на дружеството. Складовите разписки за заприходяване били оформяни между подс. Л. като “предал” и свид. Д. Й. като “приел”.

За осъществяването на контрол по доставяните количества мазут, по сключения на 01.03.2005г. договор с „Булкарго" ООД гр. Варна, изпълнителят съставил сертификати за стоков контрол № 0560 W/23.03.2005г; №0562 W/31.03.2005г; №0563 W/05.04.2005г; №0564 W/13.04.2005г; №0569 W/20.04.2005г. и №0572 W/28.04.2005г. В тези сертификати се отразявало, че в присъствието на представители на контролното дружество е извършено претегляне (бруто/нето) на автоцистерните с гориво за „Топлофикация-Шумен" ЕАД на електронен кантар в „Лукойл България" ЕООД гр. Бургас. Само първият сертификат за стоков контрол (№0560) е съставен изцяло на база нареждания за експедиция от посочения издател „Лукойл България" ЕООД. Това се потвърждава от показанията на свид. П., натоварен с изпълнението на договора, който сочи, че само в първите дни е бил на място в “Топлофикация Шумен” ЕАД, а в следващите случаи сертификатите били попълвани неприсъствено по документи - след получаването на кантарни бележки, издадени от „Р." ООД гр. Шумен и сумиране на количествата по цистерните. Видно от книжата на “Топлофикация Шумен” ЕАД, фактурите за заплащане на услугите по договора за количествен контрол са били предавани на подс. Л. – т. 9, л. 220, 222, 224 и т.н. Подс. Л. – като натоварен с организацията на доставките, ясно съзнавал, че лица на фирмата по договора за количествен контрол не присъстват на тегленето на цистерните, както и че то не се извършва на склад на “Лукойл Нефтохим Бургас” АД. Видно от журнала – цистерни пристигали в извън работно време, когато подс. Л. също не бил на мястото, но безкритично приемал на следващия ден оставените кантарни бележки.

В периода 22.03.2005г-26.04.2005г. подс. Л. съставил приемо-предавателни протоколи обобщено за доставени преди това количества, между “Линк Неделл” ЕООД, с предаващ Н.Н. и “Топлофикация Шумен” ЕАД. Свид. Н. не бил ходил изобщо в базата на “Топлофикация Шумен” ЕАД. Доставките били извършени от страна на ЕТ “М. Б. ММ”, който следвало да бъде посочен по тези протоколи. Подписвайки ги в този вид подс. Л. се съгласявал с невярното им съдържание.

Сертификатите за качество №№53 /само в копие/,54,55,56,59 и 60, всички от 21.02.2005г. с посочен издател „Лукойл Нефтохим Бургас" АД не били попълнени - не бил посочен регистрационен № на превозното средство и направление, в което е експедирано горивото, не били подписани и подпечатани. Декларациите за съответствие на течните горива – предоставени на разпореждане на “Литаско-България” ЕООД, били в копия и придружавали нареждания за експедиция с посочен издател “Лукойл България” ЕООД/”Лукойл Нефтохим Бургас” АД. Видно от приложение 7 към тройната комплексна експертиза – т. 5, л. 90 от ДП, представените в “Топлофикация Шумен” ЕАД нареждания за експедиция имат номера на действително издадени от “Лукойл Нефтохим Бургас” АД – но – на различни дати, за различни получатели, с различни ППС и количества. В документи, приложени в т. 8, л. 47, 64, “Лукойл Нефтохим Бургас” АД сочи конкретни данни за автомобили, които не са натоварени в базата им, за различията в нарежданията за експедиция, както и товарен автомобил, който не е пригоден за извозване на мазут.

Съставените товаро-съпроводителни документи товарителници и пътни листа на автоцистерните, с които били осъществявани доставките сочат, че последните са осъществени от складова база за горива в с.Добрина, стопанисвана от ЕТ „М. Б. ММ". Към този момент свид. Б. притежавал резервоарна площ в с. Добрина от 500-600т, част от закупеното влагал там, а друга препродавал веднага.

Тъй като договорите за продажба от страна на “Топлофикация Шумен” ЕАД и покупка се застъпили в периода 16.03.-08.04.05г. подс. Л. забелязал, че шофьорите на цистерните са едни и същи. Представяните от тях документи за доставка не били надлежно попълнени. Заедно със свид. Т. провели разговор с подс. Т. и го уведомили за проблемите по документацията. Подс. Т. не предприел никакви действия. Подс. Л. продължил да приема съпровождащите документи в същия вид. През м. 04.05г. свид. Т. си счупил ръката и излязъл в продължителен отпуск по болест. Проби за изследване на качеството на горивото от цистерните и/или след приключване на доставките не били взети.

Организацията на дейностите по приемане и отчитане на доставеното гориво била възложена от изпълнителния директор - подс. Т. на подс. И.Л.. Като началник цех КТЦ и в съответствие с длъжностната си характеристика, Л. е отговарял за правилното съхранение на материалните ресурси и за взетите мерки, недопускащи тяхното разхищение. От 2002г. подс. Л. бил и отговорник ОМП, водил документацията за съхранение и опазване на ВВЗ, съгласно издадените заповеди за определяне постоянна комисия по чл.14 от Наредбата. Въпреки задълженията си, подс. Л. не разпоредил да се изискват от доставчика сертификати за качество и анализни свидетелства при приемането на доставяните количества котелно гориво. Мазутът бил складиран в резервоар №1 и прехвърлен в резервоар № 4, в който било останало налично част от предходното количество - 461, 104 т, резервоарът не бил почистен съгласно Инструкция за дългосрочно съхранение на нефтопродукти в петролните бази – раздел ІІ, т. ІІ.3.10 – т. 37, л.10-гръб. Доставеното котелно гориво не било надлежно контролирано за качеството му – чрез входящ контрол – т. ІІ.3.11.1 от същата инструкция.

По този начин закупеното количество от 2062, 941т мазут било прието въпреки липсата на сертификати за качество и произход на горивото, не съответствало на БДС. Неизвършването на качествен контрол и анализ възпрепятствало възможността за рекламация спрямо доставчика в срока по спецификацията.

Следващата планова проверка от страна на контролния орган била оформена в Констативен   протокол   от   12.05.2005г,   съставен   при   участието   на служители на ТД „Държавен резерв" гр. Варна и на „Топлофикация-Шумен" ЕАД. Установено от съставените   документи, в   количествено   отношение котелното  гориво ВВЗ е  в резервоар  №4, който отговаря  на условията за съхранение и на записите в   счетоводните   регистри   на   дружеството. В качествено отношение - 92% от котелното гориво било обновено в периода 22.03.2005г. - 26.04.2005г, а останалото през 2003г. За новопостъпилото гориво имало сертификати   за   качество,   издадени   от   „Лукойл   Нефтохим   Бургас". Съдържанието на сяра в мазута е посочено в протокола 3,5%. Качествените характеристики на съхранявания мазут били отчетени документално – според представени документи, а не чрез вземане на проби и техни анализи.

На 06.07.2005г. била класифицирана справка, изготвена от подс. Л. и подписана от него и от подс. Т. за количеството мазут през първото полугодие на 2005г. – по тази справка не било отразено движението на горивото, включително нарушаване на наличностите му през периода на изпълнение на борсовите договори за продажба на ЕТ “М. Б.” и покупка от “Линк Неделл” ЕООД.

На 11.10.2005г. била извършена следващата планова проверка при   участието на служители от ТД „Държавен резерв" гр.Варна и на „Топлофикация-Шумен" ЕАД, като бил съставен Констативен протокол, преповтарящ констатациите на предходния.

С решение от 12.10.2005г. по ф.д. № 231/1996г. по описа на ШОС, Ю.Т. бил заличен като член на съвета на директорите и като изпълнителен директор на „Топлофикация - Шумен" ЕАД гр.Шумен. Изпълнителен директор станал свид. Кунев.

На 16.12.2005г. била класифицирана справка, изготвена от подс. Л. и подписана от него за количеството мазут ВВЗ – Обект 100, през второто полугодие на 2005г. – без движение.

Поверителна ведомост за движението на наличностите към 31.12.2005г., отново била съставена от подс. Л.. Отчетено като приход и разход било цялото количество съхраняван мазут 2226, 587т – в противоречие с отразеното в констативните протоколи от плановите проверки през м. 05.2005г. и през м. 10.2005г. - за обновяване на 92 % от количеството. Подс. Л. съзнателно не отразил действителното положение, че са били закупени общо 2 062, 941 т – а в забележка посочил, че движението през годината е от освежаване на мазута, извършено без заповеди на ДА “ДР и ВВЗ”.

На 06.02.2006г. ДА “ДРВВЗ” изискала организирането на лабораторни анализи в лицензирани сертифицирани лаборатории на наличното котелно гориво ВВЗ, в срок до 15.02.06г. В изпълнение на разпореденото на 16.02.2006г. при извършен лабораторен анализ за качеството на котелното гориво след взета проба от резервоар №4, акредитираната изпитателна лаборатория към „ТЕЦ Варна" ЕАД е установила съдържание на вода в горивото 40,38% (+/-0,01%) при допустимо по БДС 1%. За резултатите от изпитването е съставен протокол за изпитване на образци №18/16.02.2006г.

Резултатите изненадали ръководството на “Топлофикация Шумен” ЕАД и било разпоредено второ изследване. Същата лаборатория извършила и следващ анализ на проби, отбрани от дружество за независим стоков контрол с акт №0635/20.02.2006г. на „Булкарго" ООД, като установеното съдържание на вода е 39,37%. За резултатите от изпитването е съставен протокол за изпитване на образци №023/22.02.2006г.

И двата протокола за изпитване на образци били предадени и заведени в ДА „ДР и ВВЗ", ТД „Държавен резерв" гр.Варна. Извършена била проверка в „Топлофикация -Шумен" ЕАД. Констативен протокол от 09.03.2006г, вх.№ 730/10.03.2006г. на ДА „ДР и ВВЗ", ТД „Държавен резерв" гр.Варна (рег.№ 166/15.03.2006г. на „Топлофикация- Шумен" ЕАД), бил съставен при участието на служители от ТД “Държавен резерв" гр. Варна и на „Топлофикация-Шумен" ЕАД. Според съдържанието на протокола, било установено по отношение количествените показатели, че котелното гориво се съхранява  в  резервоар   №4,   като  ВВЗ  е  заедно  с  мазут,   собственост  на дружеството. ВВЗ е налице. В качествено отношение - Съгласно съставен протокол за изпитване на образци №023/22.02.2006г, издаден от акредитирана изпитвателна лаборатория към „ТЕЦ Варна" ЕАД, съдържанието на вода в мазута от взета средна проба е 39,37% при норма 1% по БДС. Било обосновано, че съхранителят, разчитайки само на визуален входящ контрол за качеството и съпътстващите сертификати за качество с посочен издател „Лукойл Нефтохим Бургас" АД с декларации за съответствие на шофьорите е допуснал влошаване на качествените характеристики на мазута за ВВЗ. Били дадени конкретни предписания – в срок до 15.06.2006г. да се възстановят качествените характеристики на мазута, съхраняван за ВВЗ и да не се допуска доставки на нови количества мазут в общ оборотен резервоар без проверки за качеството му чрез взети проби. Представителите на “Топлофикация Шумен” ЕАД отказали да подпишат протокола.

Председателят на ДА ДРВВЗ издал НП № РД.00-3022/31.03.2006г., с което на “Топлофикация Шумен” ЕАД била наложена имуществена санкция в размер на 50 000лв. на основание чл. 31 ал. 3 от ЗДРВВЗ. С решение от 06.07.2006г. по ВНАХД № 558/06г. на ШРС НП било отменено. (т. 30, л. 162).

При следваща проверка на 13.09.2006г. било установено, че предходните предписания не са изпълнени. Бил съставен акт за УАН 3/13.09.06г. и било разпоредено “Топлофикация Шумен” ЕАД да изготви предложение за освобождаване на ВВЗ.

 ДА „ДР и ВВЗ" претендирала по съдебен ред неизпълнението на задължението на контрагента й - „Топлофикация-Шумен" ЕАД за съхранение и опазване на предоставеното му котелно гориво. Дружеството съхранител било осъдено да възстанови 2 226,587т котелно гориво с качествени показатели по БДС и да заплати разноски по делото по решение от 07.01.2008г. на ШОС. С решение № 172/07.11.2008г. състав на Апелативен съд гр. Варна изцяло отменил решението на ШОС. С решение № 164 от 24.03.2010 г. по търг. дело № С.А.-198/2009 г. ВКС - търг. колегия I отделение се произнесъл по същество на исковата претенция и осъдил “Топлофикация Шумен” ЕАД гр. Шумен да предаде на Агенция “ДР и ВВЗ” 832,076 т мазут с показател за съдържание на вода, съответстващ на БДС 3383 от 1989 г., респ. ISO 3373 (ОХ л. 373-378). В мотивите на решението – приложено по НОХД № 131/13г. на ШОС, било прието, че влогоприемателят “Топлофикация Шумен” ЕАД следва да възстанови това количество, което се равнява констатираната частична липса в хода на извършената контролна проверка, която е в размер на установеното “оводняване” от 38, 7%, намален с допустимото по БДС отклонение от 1 %. За количество 2226, 587 тона, 37, 37% вода се равняват на 832,076тона.

 

В хода на разследването били назначени множество химически, оценителни, съдебно-техническа и тройна съдебно-икономическа експертизи, чиито заключения били изслушани и потвърдени в с.з. от вещите лица. В хода на въззивното съдебно следствие бе назначена и приета към доказателствата по делото и комплексна експертиза, изготвена от химик и оценител, като заключението бе потвърдено от вещите лица.

Изложената фактическа обстановка се установява чрез събраните по делото доказателства чрез свидетелски показания, документи, експертни заключения. Поради броя на значимите факти и обстоятелства и обемността на доказателствените материали настоящият състав ще изложи изводите си по кредитирането им, в хода на подробен

 

Анализ на доказателствата по делото:

 

А. По отношение на продажбите от “Топлофикация Шумен” ЕАД.

1. В мотивите към оправдателната присъда ШОС приема, че “След обявяване на горивото за продажба на стоковата борса, по поръчка на “Виа ойл” ЕООД гр. Варна (ДП том XXIV л. 9) на 24.09.2004 г. бил изготвен анализ на проба от котелно гориво от “Топлофикация Шумен” в изпитвателна лаборатория на “Петрол” АД, находяща се в гр. Варна (ДП том XXIV л. 8). Съгласно издаденото от тази лаборатория анализно свидетелство, съдържанието на вода в котелното гориво било 29 % (ДП том XXIV л. 8). Тези данни били съобщени на борсовия посредник “Балчо агротрейд”.

Изводите са необосновани, основателни са възраженията по протеста.

Анализното свидетелство е изготвено по проба, за която неустановено лице посочило, че е взета от “Топлофикация Шумен” ЕАД – без съобщаване на точно място/резервоар, начин на вземане на пробата, без да е придружена с акт за това. Не е уточнен и вида на горивото. Поръчката е била за изследване само на един показател - водата в горивото. Данъчната фактура е издадена на 24.01.2005г. и получена от платеца на 26.01.2005г. Свид. И. И. – пълномощник на управителя на “Виа Ойл” ЕООД, не е изготвил поръчката и сочи, че всеки може да занесе проба за изследване и да каже че е на тази фирма. С оглед на това не са налице категорични доказателства свързващи изследваната от свид. В. Петрова проба с горивото, намиращо се в резервоарите на “Топлофикация Шумен” ЕАД към 24.09.2004г.

От гласните доказателства се установява, че това свидетелство е било известно само на подс. Т. и фактически е обслужвало намеренията му да се осъществи разпореждане с наличното гориво на по-ниска цена. Този документ установява само един от показателите – “вода и утайки”.

- Видно е обаче, че по борсовите договори е посочено съдържание на сяра в продаваното от “Топлофикация Шумен” ЕАД гориво – 3, 5%, което не е било изследвано през м.09.04г. и не съответства на протокола за изпитване от 21.06.2004г. – констатирал наличие на 1, 65 % сяра.

- Анализното свидетелство не е било показано на свид. И., А. от СД, Г. Н. – брокер, на купувачите свид. Б. и свид. Б..

Не се кредитират обясненията на подс. Т., че изборът на брокер и изпращането на пробата в акредитирана лаборатория са станали чрез съдействието на свид. А. – член на СД – видно от показанията на свид. Н. с него бил контактувал лично подс. Т..*** ЕАД е извършвала много предходни изследвания на горивото, за които по разпорежданията на ТД ДР Варна е бил отговорен лично подс. Т., респ. бил запознат със съществуващите акредитирани лаборатории. Последното такова е било от 21.06.04г. От друга страна, с оглед показанията на свид. В. Петрова, към 24.09.04г. – лабораторията на “Петрол” АД не е била акредитирана, - видно и от реквизитите на документа – лабораторията е била само изпитвателна.

Видно от писмените доказателства протоколи от заседания на СД, също се установява, че съдържанието на подобно свидетелство не е било обсъждано изобщо. Свид. И. и А. не са били запознати с реалното състояние на горивото – с наличие на вода 3, 3%, качество което е позволявало ползването му по предназначение.

Още преди да бъде изготвено свидетелството от 24.09.04г., при подписване на първата поръчка – спецификация на 21.09.04г. подс. Т. е бил съгласен на цена под 35 % от приетата като критерий за продажба – тази на “Лукойл”. Това решение за “отбив” в цената никога не е било съобразено с волята на свид. И. и А..

На заседанието на СД от 04.10.2004г. – т. 25, л. 55 от ДП, повод за намаляване на цената наполовина от предлаганата от “Лукойл” АД – е било само писмо от ССБ. Тогава на СД е било предложено директно сваляне с 50%.

Качеството на съхраняваното гориво не е било коментирано при насрещната проверка от органите на ТД АДВ на 15.11.04г. и при сключване на договора за съхранение на ВВЗ от № 17/25.11.2004г. с ДА “ДРВВЗ” чрез ТД гр. Варна – свид. Х.. Като изпълнителен директор и представител на съхранителя подс. Т. е бил длъжен да уведоми и двете контролиращи инстанции за “настъпило рязко влошаване на показателите.”.

Липсват категорични доказателства как подс. Т. се е сдобил с този документ, но е видно, че той не го е ползвал официално, не е обявил никому точните констатации по него, а от друга страна не го е и оспорил с изискването на второ изследване.

Обективно не е било възможно – поради летния сезон, неработенето с горивото, отсъствието на авария и друга технологична причина, от 3, 3% през м. 06.04г. на 24.09.04г. оводняването да достигне 29 %. Независимо от това не е била изготвена втора контролна проба.

Именно чрез неоспорването и затаяването на тази информация от СД, собственика на мазута и контролните органи, се очертава решението на подс. Т. да се разпореди с държаното количество на много по-ниска от действителната цена. Същият е знаел, че показателите на горивото позволяват експлоатирането му – видно и от писмото от 07.07.04г., с което е препратил доклада за продължаване срока за съхранение – т. 24, л. 114 от ДП.

2. Гориво извън стандартите по БДС не само не е годно за продажба /в този смисъл - комплексната експертиза пред ВАпС, показанията на свид. Р. Ангелова пред ШОС – л. 189/, то е напълно негодно и като ВВЗ. При наличието на загриженост за интересите на дружеството и държавното имущество – подс. Т. е следвало да има съвсем друго поведение – да обяви ситуацията и да очаква инструкции. При негодност на продуктите, съхранявани като ВВЗ – ДА “ДРВВЗ” има различни възможности за разпореждане. В случая, обаче подс. Т. е съзнавал, че горивото не е с такива драстично влошени показатели, че изземва правомощия – които по подробния ред на НУРОДДРВВЗ, ЗДДРВВЗ и Наредбата за продажба на ДРВВЗ са от друга компетентност, но въпреки това е активирал сделките. Дори само първата от тях е засягала ВВЗ – тъй като дружеството е имало собствено 993, 117т котелно гориво, а е сключило договор за продажбата на 1000т. Изнасянето на ВВЗ на борсата е било възможно само от страна на ДА ДРВВЗ и свързано със сериозни гаранции за проучване на цената и възможността да бъдат продадени.

Правната уредба в тази насока е била известна само на подс. Т., но не и на свид. И. и А..

3. ШОС в мотивите си кредитира защитната теза на подс. Т., че цената по сделките била формирана в съответствие със съобщеното от борсовия посредник и решението на съвета на директорите.

Към отбелязаната готовност на подс. Т. да продаде напълно годно гориво на стойност под 35 % от въведения критерий, следва да се посочи, че подс. Т. разпореждал допускането на външни лица, на които били предоставени проби от горивото в резервоар 4. Лично водел и приемал в кабинета си представителите на купувачите, лично поддържал връзка с брокера, на когото не било показано и изпратено анализното свидетелство.

Действията по планиране на крупна продажба на гориво, което не е на дружеството, включвали непредоставяне на договорите за продажба в счетоводството – видно от показанията на свид. К. А.. Едва след реакцията на счетоводителка – че дружеството не разполага с такова количество гориво била издадената от подс. Т. на 02.02.05г. заповед за прехвърляне на задбалансово водените ВВЗ. След този момент са били предоставени и договорите за продажба.

Решенията на СД имали констативно значение – оперативните решения били изцяло поети от подс. Т.. Свид. И. и А. – при отсъствие на необходимата подробна фактическа и правна информация не са могли да противопоставят други аргументи на подс. Т.. Негова е била и грижата за документиране на заседанията. Протоколите от заседанията на СД, представени след напускането на подс. Т. *** ЕАД, протоколна книга не била водена, част от протоколите са предоставени и в хода на ДП. Видно от съдържанието им е активното водещо присъствие на подс. Т., чиито предложения били приемани от СД без никакви корекции.

Всички изложени аргументи налагат да се съобрази, че при формирането на продажната цена основен дял има подс. Т.. В отсъствие на документ за влошено качество на стоката, но при категорични твърдения за такова, свид. Н. е обявявал и търсил съответните оферти. При цена, предложена от него 156 лв. за тон на 09.12.04г. купувач не е имало, но след допълнително въведената бонификация – за която подс. Т. свикал заседание и получил одобрение в същия ден, в който узнал тази възможност от свидетеля – на първата следваща сесия сделка е била сключена при същата цена за тон. Поради което и съставът не кредитира обясненията му, че цената била формирана в интерес на дружеството при борсовите условия и след решенията на СД. Не са убедителни – с оглед цялостния прочит на доказателства, съображения на първоинстанционния съд, че борсовата цена е с най-голяма степен на обективност и изключва манипулиране при еднократни сделки. Ориентирите по цената на продаваното количество са били поставяни само от подс. Т., СД се е съгласявал с него, а свид. Н. е изпълнявал съответната поръчка.

 

4. В мотивите към присъдата е прието, че “Балчо агро трейд” ЕООД като член на борсата и представител на продавача “Топлофикация Шумен” сключил с “Хим свет” ООД като член на борсата два договора: договор от 08.10.2004 г. за продажба на 1000 т мазут на “Ем Ен” ООД (ДП том XXVI л. 51-54), и договор за продажба на 2000 т мазут на ЕТ “М. Б. - ММ”. И в двата договора е посочено, че цената на горивото е формирана на база цената за директна реализация на “Лукойл Нефтохим” гр. Бургас, намалена с 50 % (ДП том XXIV л. 42-45)”.

Изцяло извън вниманието на съда е останало съдържанието на всеки от двата договора, документите за проведените сесии на ССБ, котировките, предлагането цени. Не е съобразена и информацията за инициатора на офертите, за извънредния им характер. Значение за фактическата обстановка има хронологията на движението на всяка сделка, разменената кореспонденция. Етапите на изпълнение на първия, респ. втория договор са протичали едновременно с други контролиращи ВВЗ действия – проверката на АДВ, подновяването на договора за съхранение, отчета – ведомост за ВВЗ за годината – изготвен към момент на нарушаване на количеството ВВЗ. Не е съобразено засягането на интересите на собствениците на горивото с приемането на последващо плащане по договорите – в разрез с договорираното авансово.

Свид. Г. Н. – брокерът, чрез който са били сключени борсовите договори, сочи в показанията си от ДП – т. 2, л. 5, че купувачите на горивото са били насочени към него от страна на “Топлофикация Шумен” ЕАД. Видно е, че подс. Т. е бил в личен контакт с представляващите “Ем Ен” ООД и ЕТ “М. Б.” преди сключването на договорите. Подс. Т. от своя страна отрича да е контактувал с клиенти, желаещи да закупят горивото. Срещата му със свид. Б. била след като спечелил сделката.

Двата договора са сключени между свид. Н. и свид. П. – като брокер, представляващ “Химсвет” ООД.

Във връзка с постигане цена по първата продажба на 1000т, свид. Н. изпратил писмо от 01.10.04г. – че на първите три сесии няма интерес за покупка на мазут с посочените в анализното свидетелство показатели, но котировките варират в диапазон 167-186лв. за тон без ДДС “което практически е 50-55% от цената на “Лукойл Нефтохим” гр. Бургас. Три дни по-късно на 04.04.04г. е проведено заседание на СД, на което подс. Т. – без да коментира анализното свидетелство, докладва, че цените на мазута варират около 50 % от цената на “Лукойл” и предлага да се реализира продажба на не по-ниска цена.

Свид. П. обяснява, че борсовата сесия се е състояла на 6-8.10.04г. и е била извънредна. С оглед “интересната оферта” потърсил свид. Б. и го уведомил, съответно сделката била осъществена. Видно е по регистрите на ССБ, че офертата по тази сделка е внесена от “Химсвет” ООД.

Видно от показанията /т. 23, л. 119 от ДП, приобщени в с.з./ на първият купувач – свид. Б., не му било разрешено да анализира горивото преди сделката, едва след сключване на договора той посетил “Топлофикация Шумен” ЕАД. Било му обяснено от брокера, че в мазута има вода, но анализното свидетелство не му било представено – нито от брокера нито от подс. Т.. Взетата от него проба установила вода между 15-20%, но “мазута си беше много добър”. Този свидетел сочи, че договорът му бил за 2000т, но решил да се откаже. Видно от документите – предмет на договора са 1000т, като фактически са били закупени 946, 48т. Никой не е оспорил неизпълнената част на договора, не уведомил брокерите на борсата. Комисионните им са напълно изплатени за договорираното количество.

По втората сделка отново е протекла кореспонденция с подс. Т.. На 22.12.04г. свид. Н. уточнява, че липсата на интерес към предложения от тях мазут се дължи на високия процент вода и предлага да се направи 8 % бонификация. В същия ден е било проведено заседание на СД, на което подс. Т. докладвал писмото. “След проведените дискусии” – неотразени в протокола, СД взел решение за бонификация в размер не по-голям от 5 % от количеството на горивото, в случай, че се закупи цялото количество. На 23.12.04г. подс. Т. изпратил писмо в този смисъл до БК “Балчо агро трейд” – свид. Н..

Другият купувач – свид. Б., чрез същия брокер официализирал намеренията си, обявени много по-рано пред приятелския му кръг – свид. И. и П. И.ови, първият от тях пълномощник на “Виа ойл” ООД, а твория на “Ксара” ООД – и двата и търговски партньори на ЕТ “М. Б. ММ”. “Химсвет” ООД чрез свид. П. не е приел офертата за 2000т горива на цена 156 лв., предложена от свид. Н. на 09.12.04г., но след като чрез “преговори” се е достигнало до допълнителната бонификация и внасянето на извънредна оферта на 06.01.05г. – сделката е била сключена за същата цена за тон. Видно е, че се е изчаквал момент за допълнително облекчение в цената, респективно е имало сигурност, че това ще се осъществи.

При договарянето за продажба от страна на “Топлофикация Шумен” ЕАД и при двете поръчки-спецификации към борсовия договор са били засегнати количества мазут, които не са собствени на дружеството. Независимо от това подс. Т. е декларирал, че стоките са освободени от права и претенции на трети лица.

 

5.Видно и от заключението на тройната СИЕ след закупуването му на половин цена, горивото е било продадено на по-висока пазарна стойност. Показанията на свид. Б. за степента на оводняване на закупения мазут ШОС не е подложил на проверка спрямо документацията по делото.

Видно е, че закупеното на ниска цена свид. Б. е продал скъпо, не са отбелязани в търговските му книжа разходи за сепариране. Тройната съдебно-икономическа експертиза е анализирала движението на горивото “към” свид. Б. и “от” него, респ. стойността на която е продадено и прието от следващия купувач без забележки. В приложение 8 като негови клиенти са посочени фирмите на свид. И.ови – “Виа ойл” и “Ксара”, платили по 435лв. – 465лв. за тон, които са проследили процеса и условията при които свид. Б. се е сдобил с продаваното количество. Фирмата “КиВ интернешенъл” ЕООД, на която свид. Б. е плащал на каса в брой за доставки на гориво през периода – не е отбелязала подобни сделки в своите данъчни книжа. Договор с “Автокар” ООД от 04.04.05г. предвижда доставна цена от страна на ЕТ – 455лв. за тон. Видно от заключението, свид. Б. е извършил множество данъчни нарушения и ползвал неправомерно данъчен кредит.

 

6.Защитникът на подс. Т. сочи, че замяната на горивото е ставала планово, когато горивото е имало годност, а ако преди изтичането на годността било установено оводняване над 1 %, съхранителят бил длъжен да подмени съхранявания като ВВЗ мазут. ШОС в мотивите приема, че и двете изследвания - от 21.06.2004 г. и от 24.09.2004г. са показали отклонение от стандартите по отношение съдържанието на вода в съхраняваното котелно гориво. “С оглед на това, както и предвид обстоятелството, че котелното гориво не било обновявано повече от 6 години, право и задължение на подсъдимия като изпълнителен директор било да запознае Съвета на директорите с тези обстоятелства и да предложи вземане на решение за обновяване на горивото” – в мотивите.

Приложено в секретната секция по делото е писмо от 27.10.2006г. на ДА “ДРВВЗ” ТД “ДР” гр. Варна, в което и посочено, че “Не е постъпвало предложение от съхранителя и не са давани предписания за обновяване или за освобождаване на съхраняваното количество мазут, съгласно действащите разпоредби… Тесните специалисти по качеството и срока на съхранение на мазута са в дружествата-съхранители и те преценяват, съгласно условията на съхранение, резултатите от изпитванията в независими акредитиране лаборатории, съгласно действащите нормативни документи. По чл. 14 от НУРОДДРВВЗ съхранителите са длъжни да създадат постоянна комисия по управление на ДРВВЗ, която да извършва проверки по качественото състояние на съхраняваните ВВЗ /ал. 1 т. 2/ и въз основа на проучване и лабораторни изследвания да предлага удължаването на сроковете им за съхранение /ал. 1 т. 7”. В показанията си свид. П. М. също заявява, че ПК по управление на ВВЗ, създадена от съхранителя е била компетентна да прецени необходимите за опазване качеството на горивото мерки, да го подложи на изпитване и да заяви становище по възможността за продължаване на срока му. В посоченото писмо – за срокът на съхранение е посочено, че е “препоръчителен”. С оглед на това и заявеното от в.л. С., че мазутът няма срок на годност – повод за оспорване на компетентността й от страна на защитата, съставът счита, че напълно съответства на фактическата приложимост на горивото – без срок, след изтичането на който да е напълно негодно. Още повече се касае за продукт придобил своите полезни за човека качества след концентрация на химични вещества в продължение на хилядолетия, подложен на допълнителна съвременна обработка. По думите на вещото лице – “Трябва да се направи изследване, за да се покаже колко е годен.”.

Необходимост от освежаване на мазута е констатирана от проверяващите на 04.06.2002г., поради изтичане срока на съхранение. Изследването през м. 06.2003г. сочи, че водата е 0, 2%. През отоплителния сезон 2003-2004г. горивото било ползвано, било годно и техниката работела с него. Следващото изпитване от 21.06.2004г. – установява 3, 3%. С оглед документите по делото и показанията на свид. П.М., се установява, че разпореждане за обновяване не е било издадено непосредствено преди продажбата – имало е решение на постоянната комисия за продължаване на срока за съхранение с една година на базата на констатациите, че макар и да е налично 3, 3 % вода, мазутът може да се използва като гориво.

Обясненията на подс. Т., че действията му били мотивирани от санкциите, предвидени по новите разпоредби на ЗДРВВЗ, са неубедителни. Законът е приет на 31.01.2003г. и оттогава в административно-наказателните му разпоредби не е настъпила промяна. При становището на ПК по управление на ВВЗ в доклада, препратен на 07.07.04г. на ТД ДР Варна от подс. Т. – никакви санкции не са застрашавали дружеството. Количеството 3, 3% вода е било в граници, които са позволявали почистването му без влагането на значителни средства – по делото е приложена фактура – т.3, л. 161, от която е видно, че преработката на котелно гориво през м.05.05г. е възлизала на 40лв. на тон.

Подс. Т. е създал у свид. И. и А. съзнателно впечатление, че разпореждането с мазута е обосновано от реалните му показатели и е изискуемото от дружеството им поведение – без която и да е от двете предпоставки да съществува.

Разликата между текущи доставки и цялостна подмяна – двете различни хипотези по чл. 16 ал. 1 и 2 от НУРОДДРВВЗ, не са били разяснени от подс. Т. на свид. И. и А.. Свид. Т. в показанията си уточнява – “по принцип подмяната се извършва с текущи доставки  на мазут, тоест, когато ние горим мазут се доставя нов мазут. Това се приема за обновяване на това количество мазут… Трябва известно време да работим с това количество, докато дойдат доставки на нов.”. Цялостна подмяна – от друга страна означава нарушаване на количествата през определен период от време – факт и в настоящия случай,  но такава не е била предоставена в компетентността на “Топлофикация Шумен” ЕАД, видно от чл. 23 от ЗДРВВЗ. Едва след проверката през м.09.2006г. са били дадени предписания за изготвяне на предложение за това от съхранителя до ДА. Не са били налице и условия по чл. 16 ал. 3 от Наредбата – не се касае за обновяване чрез заем с разрешение на председателя на агенцията, не са били направени постъпки в тази насока. Не са били налице и неотложни нужди, свързани с подмяна и обновяване, освобождаването на военновременните запаси до 30 на сто със срок на възстановяване до 6 месеца може да се извършва със заповед на председателя на агенцията по ред, определен в наредбата по чл. 10. ал. 1, без решение по чл. 23 Председателят на агенцията своевременно уведомява Министерския съвет и заинтересуваните министри за извършеното освобождаване – както е предписано по чл. 25 от ЗДРВВЗ.

Не може да се твърди, че подс. Т. просто е изпълнявал своите задължения да обмени/освежи съхраняваното количество ВВЗ. Не е бил съставен график и план – по чл. 14 ал. 2 т. 3 от НУРОДДРВВЗ. В задълженията на ПК по управление на ВВЗ е било изготвянето на такъв план ежегодно, който следвало да се утвърди от лицето, което представлява съхранителя – подс. Т.. Напротив, мнението на ПК е било да се продължи срокът на съхранение до 21.06.2005г. – но независимо от това подс. Т. е предприел друго.

 

7. Според защитата на подс. Т. няма никакви доказателства за влошени финансови показатели на “Топлофикация Шумен” ЕАД гр. Шумен към този период.

Напротив – зачитайки протоколите от заседанията на СД, включително този от 16.09.04г. се установява обратното. Дори свид. П.М., гл. експерт към ТД ДР Варна обяснява, че дружеството е имало затруднения, пари са били отказани от държавното ведомство – МЕЕР. По делото е представена цялата документация за търговската дейност на “Топлофикация Шумен” ЕАД през този период и не са необходими специални знания да се възприеме, че  налице са били дефицити, несъбираеми вземания, задължения.

С оглед на този факт, субективно обосновано е решението на подс. Т. да предприеме крупната търговска операция – в нарушение интересите на дружеството да се постига стабилизация на ресурси и обороти. В разрез с ефективната възможност да се почисти горивото, при затаяване на действителното положение от СД и в нарушение на задълженията си като съхранител на ВВЗ, подс. Т. е предприел сключването на двете сделки по продажба на горивото.

 

8. При съобразяване и кредитиране на експертното заключение, съставът прие, че:

От продажбата на 946,480т. котелно гориво на „ЕМ ЕН" ЕООД гр. Добрич била причинена вреда на „Топлофикация -Шумен" ЕАД в размер на 78 015,90 лева (без ДДС), обусловена от продажната цена, намалена с 50% върху посоченото количество котелно гориво.

От продажбата на 1 812,120т. мазут на ЕТ „М. Б. ММ" е причинена вреда на „Топлофикация -Шумен" ЕАД в размер на 218 994,34 лева (без ДДС) лева, обусловена от продажната цена, намалена с 50% върху посоченото количество котелно гориво.

Общият размер на причинената вреда на топлофикационното дружество от продажбата на занижени цени на общо количество 2 758,600т мазут възлиза на 297 010,24 лева (без ДДС).

 

 

 

 

Б. По отношение на покупката от “Топлофикация Шумен” ЕАД чрез ССБ АД.

В мотивите на ШОС се съдържат необосновани от доказателствата изводи:

- “След продажбата на мазута, Подс.Т. пристъпил към закупуване на нов мазут, за попълване на количеството, което следвало да се съхранява в “Топлофикация Шумен” като военновременен запас”. Съдът не е отчел, че продажбата от “Топлофикация Шумен” ЕАД по сделката с ЕТ “М. Б. ММ” и покупката от “Линк Неделл” ЕООД са били извършени паралелно.

- “Подсъдимият като директор на “Топлофикация Шумен” сключил със същия посредник “Балчо агро трейд” ЕООД договор за борсово посредничество за покупка на котелно гориво”. Борсовият договор от 21.09.04г. е бил един – едновременно за продажби и покупки. Във връзка с тази сделка е била оформена поръчка-спецификация № 3.

- “Продавачът на котелното гориво “Линк Неделл” ЕООД го придобил от ЕТ “М. Б. ММ”. Пропуснато е, че част от горивото е закупено документално от “Автокар” ООД.

Преобладаваща част от доказателствата са останали извън вниманието на съда, не са били изследвани сами за себе си и в съпоставка с останалите, следователно и липсва позиция по тяхната достоверност.

1. В мотивите на съда не са били обсъдени изцяло гласните доказателствени средства по този пункт на фактическата обстановка.

В показанията си свид. д. М., брокер на ССБ – АД, “Екип 2002” ООД – регистрирано непосредствено преди сделката, си спомня, че преди сключване на договор 55/16.03.2005г. при него на борсата дошъл свид. И. И., който се представил от името на “Линк Неделл” ЕООД. Договорът за борсово посредничество бил сключен на 13.03.05г. /неделя/, а три дни по-късно на сесията последвала самата сделка.

Свид. И. И., пълномощник на Виа Ойл” ЕООД /с управител към м.03.2005г. Ирена Костова/ е в течение на доставката от страна на “Линк Неделл” ЕООД, собственост на неговия първи братовчед – свид. Н., към “Топлофикация Шумен” ЕАД. Подизпълнител по тази сделка бил свид. М. Б.. В показанията си свид. И. пред ШОС обяснява, че доставеното гориво било придружавано от сертификат за качество от производителя “Лукойл”, декларация за съответствие на М. Б. и от продавача – “наша декларация”, като от всеки камион се е вземала проба при доставката – с оглед на приетата практика. Ходил на място още по времето на преговорите около продажбата на мазут от “Топлофикация Шумен” ЕАД на М. Б.. Свидетелят пояснява, че останало малко недоставено количество, защото свършил сезона и нямало пара за подгряване на мазута. Всъщност доставено е повече от договорираното количество – с около 63 тона.

Продавачът “Линк Неделл” ЕООД, свид. Н. пред съда започва показанията си с думите, че сделката била чрез търг за обществена поръчка, И. – братовчед му – свид. И. И. се грижил за подробностите и осъществяването й. Сочи, че фирмата им се помещавала в офис на адреса на “Виа Ойл” ЕООД, имали само счетоводител – но не и работници, база за съхранение на горивата. Закупил мазута от М. Б., но не знаел той откъде го е закупил. Твърди, че по сделката имало сертификати за качество от “Булгарконтрол”.

Пред съда, свид. М. Б. обяснява, че заедно с колегата си свид. И. И. ходили в борсата и той спечелил търга за горивото на Тец-Шумен, което било свързано с вода, но той можел да го прочисти и да се получи оригиналното качество. Със свид. И. ходили при подс. Т., горивото имало 15-20% вода, може и повече /на ДП – т. 23, л. 122, сочи 10-12% вода/. Не изпълнил договора, защото водата била прекомерно голяма и нямали сметка да я изчистят. Всичкият закупен мазут преминал през обработка при тях. Противоречи на заключението на тройната икономическа експертиза - …, и на собствените му обяснения и книжа за следващите продажби. След 1-2 месеца свид. И. с някаква негова фирма – “нещо са род”, направили сделка за вкарване на мазут за попълване на държавния резерв. Свид. Б. станал подизпълнител, тъй като от години имали “точни отношения” с И.. При доставките не бил извършвал изследване, защото това било работа на изпълнителя, а той бил подизпълнител. От всеки камион на пазача на “Топлофикация Шумен” ЕАД било оставяно шише с проба. Вкарвали горивото в същия резервоар, в който по време на предходната сделка – не били изчерпили оводненото гориво, разбрал от шофьорите си, че се вкарва в една и съща бака. По-чести контакти с подс. Т. имал свид. И. И., а по време на първата им среща с подс. Т. им бил представен и подс. Л., който трябвало да организира извозването на горивото. За фирмата “Автокар” заявява, че е на негов приятел – П. Д.. Под давление на свид. Б. бил сключен договор между Линк Неделл и Автокар, с цел парите да минат през неговата фирма. Свид. Д. – сочи, че са много близки приятели със свид. Б., всички фактури и действия по сделките минавали през фирмата на свид. Б.. Тъй като имал нужда от пари във връзка с лечението на детето си, свид. Б. му предложил да купи от него гориво и да го продаде на “Линк Неделл” ЕООД – “част от горивото, което той реализираше на “Линк Неделл” ЕООД да мине през нашата фирма.”.  Знаел, че горивото е от с. Добрина и че се кара в ТЕЦ Варна, като свид. Д. продавал с известна печалба горивото на фирмата “Линк Неделл”, посочена от свид. И. И. – с когото също се познавали и на него бил дал фактурата по сделката.

Видно от тези показания – при изключване на явните противоречия помежду им, съставът приема, че втората продажба от “Топлофикация Шумен” ЕАД и покупката от “Линк Неделл” са били изцяло под контрола на подс. Т. и свид. И. И. и М. Б.. Сесията на ССБ АД е била предварително подготвена – от неделния договор за борсово представителство, през роднинския кръг И.-Н. и с личното познанство с подс. Т.. Формално договорът е бил сключен между брокерите – свид. Н. и М., но страните по нея са били в предходен и определящ контакт.

 

2. Документацията по покупката включва нарежданията за експедиция, писмени доказателства – изследвани от тройната съдебно-икономическа експертиза. В тази насока са събрани и свидетелски показания. Свид. Т.К. твърди, че не е извършвал транспортни услуги на котелно гориво от Лукойл Бургас до ТЕЦ Шумен, не е карал автомобил на “Д. ойл” ЕООД. Почеркът и подписите по нареждания за експедиция №№ 21812, 21827, 21845, 218 56, 22103 – не са негови, въпреки, че съдържат неговите имена и номер на т.а. През 2005г. работил при ЕТ “Румен Радев” гр. Стара Загора и управлявал т.а. МАН С 0587 НХ. Свид. К. сочи, че е управител на “Хидромат” ЕООД и към 2005г. фирмата имала три автомобила, един от които т.а. РВ 4748СС, посочен в нареждане за експедиция № 22145, но никога не е извършвал курсове до гр. Шумен, не е работил към “Д. ойл”. Свид. М. С. обяснява, че автомобилът му А 9095 АР, бил собственост на фирма “ЕММА”, курсовете са били от Бургас до с. Добрина и от с. Добрина за ТЕЦ Шумен. Свид. А. К., управител на “ЕММА” ЕООД гр. Бургас, чиито шофьори – свид. Г. М., Г. С. и М.П., са извършвали курсове от Бургас до с. Добрина, до гр. Шумен и от с. Добрина до гр. Шумен, твърди, че всички заявки са били от фирма “Дивайс”. Свид. Р.К., управител на “Дивайс” ЕООД уточнява, че действително е наемал автомобилите, но чрез неговата фирма не са извършвани курсове до гр. Шумен. Свид. Г. С. – шофьор към “ЕММА” дава показания, че документът, който е придружавал горивото от с. Добрина до ТЕЦ Шумен е бил само кантарната бележка, за други не си спомня. Последното нареждане за експедиция е с дата 03.04.2005г., като след този ден до края на доставките са се изготвяли само кантарни бележки – т. 28, л. 534-563. Свид. Д. – управител на “Д. Ойл” твърди, че не е извършил транспортните услуги до “Топлофикация Шумен” ЕАД, с изключение на един курс с т.а. Скания Т 3484. Познавал свид. Б. и знаел, че той е спечелил “конкурса” за подмяна на мазута на “Топлофикация Шумен” ЕАД. 

Таблица Приложение 7 към СИЕ, т. 5, л. 90, съпоставя представените в “Топлофикация Шумен” ЕАД нареждания за експедиция с действително издадените от “Лукойл Нефтохим” Бургас. Различията са очевидни и в съответствие с официалния отговор на производителя /т.8 от ДП/. Съпоставката е обосновала извода на СИО, че горивото е било претоварвано и допълвано в базата на свид. Б. в с. Добрина.

 

3. Договорът с “Булкарго” ООД, сключен на 01.03.2005г. с участието на подс. Т. като представител на “Топлофикация Шумен” ЕАД има за предмет количествен контрол.

Видно от книжата и показанията на свид. З. Х. и П. П. – “Булкарго” е извършвал и качествен анализ на горива, включително и в базата на “Топлофикация Шумен” ЕАД, но това не е било изисквано от подс. Т. в конкретния случай. Сертификатите за осъществен контрол били съставени по представени документи – кантарни бележки, без фактически контрол. Контролът е бил само документален, стоков, като е направена сертификация на колите по кантарните бележки. Свид. П. заявява, че във връзка с изпълнение на договора е идвал в гр. Шумен само за да вземе документите, необходими за издаване на техния сертификат. Ограничаването на обсега на контрол върху приемания мазут от страна на подс. Т. – сочи категорично на съзнателно съсредоточаване върху количеството, но не и качеството на мазута. Влагането на сериозен държавен ресурс за заплащане на стока с непроверено качество, не само е в разрез с длъжностните задължения на подс. Т. – а и с търговската логика, визуализирана в показанията на свид. М. Б., който заявява, че е взел проба от горивото, закупено от “Топлофикация Шумен” ЕАД – “за да не сбъркам аз. Вкусвам сиренето преди да го купя.”.

Чрез свидетелските показания категорично се опровергава и съдържащото се в посочените сертификати на “Булкарго” ООД - че са били съставени в присъствието им, че цистерните са теглени на кантар на “Лукойл” и т.н. Те са били съставени само по кантарни бележки – част от които поради липса на реквизити са оспорени от свид. Риза като издадени от “Р.” ООД. С оглед на изложеното и вещите лица по СИО приемат, че “Поради неизпълненото от контролното дружество изискване за осъществяване на физически контрол при товарене на автоцистерните, вещите лица считат съставените от „Булкарго” ООД сертификати за ненадежден измерител за експедираните за Дружеството количества мазут”.

 

4. Защитата счита, че на подс. Т. не са били възложени конкретни контролни правомощия върху дейността по приемане на закупено котелно гориво, проверка на документацията, количествената наличност и качествените показатели на горивото. Според ШОС, контролни функции безспорно възникват за подсъдимия в рамките на неговите организационни правомощия, по силата на разпоредбите на чл. 50 т. 1 от устава и раздел III т. 17 от договора за възлагане на управление. Този контрол обаче не е конкретизиран за определени дейности или адресиран към определени лица, а общ върху цялостната дейност на дружеството; контрол, който е част от управленските правомощия на изпълнителния директор и способ за тяхното упражняване. Освен това, този контрол не е пряк, а опосредстван от междинните контролни звена или длъжности, създадени в съответствие с организационната структура на предприятието. По силата на тази организационна структура, подс. Т. е осъществявал ръководството на цялостната дейност на дружеството, но не е имал непосредствени контролни правомощия върху отделните действия на служители и трети лица в подразделенията на предприятието.

Подобна теза изцяло пренебрегва изцяло не е обсъден договорът за възлагане на съхранението от 25.11.2004г., установените заварени отношения. Преките отговорности на подс. Т. като вътрешен за съхранителя контролиращ ПК за управление на ВВЗ се очертават видно от книжата съставени при предходните проверки – от него и в определени срокове са били изисквани пряко свързани с контрола над ВВЗ действия.  Бил длъжен по т. 14, чл. 8 от Договор 17/25.11.04г. да създаде и поддържа ПК съгласно чл. 14 от НУРОДДРВВЗ. Той бил натоварен с изпълнението на разпореждания, в неговия кабинет са се съхранявали всички книжа по ВВЗ. Лично е кореспондирал с компетентните контролни органи – по отношение на ВВЗ – АДВ, ТД ДР Варна, ДА ДРВВЗ, МЕЕР. Сам е изготвял справки, отчети по съхранението, подписвал е ведомостите за движението на обект 100 – котелното гориво в “Топлофикация Шумен” ЕАД. Като представляващ съхранителя “Топлофикация Шумен” ЕАД именно подс. Т. е бил натоварен с контрола и върху поддържането и опазването на ВВЗ – по арг. от пар. 1 т. , от ДР на НУРОДРВВЗ.

От друга страна при информираността му за постъпването на горивото с неизрядна документация, като страна по сключения договор за борсово посредничество подс. Т. е бил длъжен да активира възможните процедури, да претендира обезщетения и неустойки. Напротив, сделката не е била “замразена”, продължили са плащанията по договора с “Булкарго”, комисионната на борсовия посредник, за услугата на кантара на “Р.”.

 

5. Защитникът и на подс. Л. отправя възражения относно конкретните му задължения по съхранението на ВВЗ. Оспорва се моментът, в който визираната по обвинението длъжностна характеристика е станала известна на подс. Л..

От приложената по делото длъжностна характеристика (ДП том IX л. 279-280) е видно, че подс. Л., на длъжността началник котло-турбинен цех (КТЦ) бил пряко подчинен на началник ТЕЦ – свид. Т.. Характеристиката е без дата, но при съпоставка със съдържанието на допълнителното споразумение към трудов договор от 24.11.2004 г. може да се направи извод, че характеристиката е от същата дата. С оглед на това и ШОС е приел, че контролните правомощия спрямо подс. Л. са били на свид. Т..

Известно е, че от м.04.05г. свид. Т. е бил в болнични, но този факт не влияе съществено върху оценката за задълженията на подс. Л. и контролиращия го подс. Т..

Действително, това е посочено в характеристиката, но съдът не е отчел спецификата на ангажираност на подс. Л.. Освен като началник на КТЦ, той е бил в ПК по управление на ВВЗ и като отговорник ОМП – абревиатурата съответства на - оперативно мобилизационна подготовка. /с оглед текста на НДРВВЗ, секретна/. Не се касае за обикновена позиция и действия извършени от подс. Л. само в качеството му на Началник на един цел в “Топлофикация Шумен” ЕАД. Като такъв специалист – той разполага с необходимата подготовка за участие в ПК, но по силата на заповедта за състава на комисията са възникнали правата и задълженията на подс. Л. по съхраняване на ВВЗ. Всъщност той изпълнява такава функция от 2002г., има допуск, класифицира и узнава съдържанието на класифицирани документи.

Организацията на приемането и отчитането на доставеното гориво била възложена от подс. Т. на подс. Л.. Видно от показанията на свид. Н. А., Пл. М., М. М. – подс. Л. е бил лицето, натоварено да осъществява контрола при излизането и влизането на горивото, на него са били давани придружаващите документи, той е участвал при изтеглянето на цистерните. От кредитираните от съда показания на свид. Д. Й., депозирани в хода на ДП, т. 4, л.8-10, се установява, че подс. Л. отговарял за приемането на доставките по разпореждане на подс. Т., подс. Л. й носил фактура, за да издаде съответната складова разписка. Подс. Л. участвал и в предходната дейност по изписване на горивото, като представял на свид. Д. Й. искани за изписване, участвал по нареждане на директора и при тегленето на количествата мазут. Свид. Т. – “По принцип те си идваха със съответната документация и господин И.Л. я съхраняваше. Той си приемаше документите, цистерните.”. Цистерните идвали с товарителници и сертификати без подпис и печат, декларации за съответствие не се представяли. По инициатива на подс. Л. заедно със свид. Т. отишли при подс. Т., за да предложат да се правят успоредни анализи на доставеното гориво. Тогава подс. Т. не дал категоричен отговор – “ще видим”.

С оглед на изложеното се установява, че дейността по сделката е била директно възложена на подс. Л. от подс. Т., който от своя страна е бил и уведомяван за текущото й движение.

Според защитника на подс. Л. доколкото ВВЗ е държавен резерв и не е собственост на Топлофикация, не е в кръга на компетентност на Началника на КТЦ да следи за правилното му съхранение. В тази посока подс. Л. дава обяснения, че комисията отговаря за съхранението на горивото “като служител на ТЕЦ съм нямал такива задължения”.

Подобен подход е изолиран от множеството доказателства по делото за преките задължения на подс. Л. по съхранението на ВВЗ, които той е имал и спазвал – констатирано по протоколите на проверяващите от ТД ДР Варна. За дейността по съхранение “Топлофикация Шумен” ЕАД е получавала възнаграждение от ДА, видно от трудовите договори на подс. Л. – той също всеки месец е имал допълнително възнаграждение по “съвместяване”.

 

6. Правилно ШОС е установил, че качеството на течните горива, каквото е котелното гориво, се удостоверява с декларация за съответствие, съгласно чл. 10 и приложение № 9 (за процесния период е било Приложение № 7) от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол /в ред. 25.07.2003г./. Такива декларации следват горивото и при транспортирането му – чл. 4 и 12 от Наредбата. Декларациите за съответствие на качеството на течните горива по делото са предоставени на разпореждане на „Литаско - България” ЕООД. От показанията на шофьори на автоцистерни, превозвали мазут от складовата база в с. Добрина до „Топлофикация — Шумен” ЕАД, се установява, че от товародателя — ЕТ „М. Б. ММ”, не им е била предоставяна декларация за съответствие по качествени показатели на транспортираното котелно гориво. С оглед на изложеното фигуриращите по делото декларации не са в съответствие с правилата на специалната Наредба и не са източник на информация за качеството на превозеното гориво.

 

7. Сертификатът за качество е документ, който удостоверява качеството на съответната стока, чието наименование и съдържание следва от конкретна норма или от характера на самата стока – изискването му е по силата на разпоредбите на НУРОДДРВВЗ. По делото са представени сертификати за качество с номера: № 54, 55, 56, 59 и 60, всички от 21.02.2005 г. Сертификатите са предадени към делото от “Топлофикация” с писмо от 26.10.2006 г. (ДП том 24 л. 60-107). Според ШОС, в мотивите към присъдата, в документа е обозначен издателят - “Лукойл Нефтохим Бургас” АД, датата на издаване - 21.02.2005 г., а липсата на подписи върху представените екземпляри не означава, че тези документи не съществуват, “но че това не са оригиналните документи а преписи от сертификати, издадени за съответната партида гориво на “Лукойл Нефтохим Бургас”, които преписи се прилагат при транспортирането на котелното гориво със съответното МПС”. Такава интепретация на писмените доказателства не може да бъде споделена.

Видно от показанията на свид. А. К., управител на “ЕММА” ЕООД гр. Бургас, сертификат се издава за всеки превоз извършен от “Лукойл” – “Там, където се разтоварва независимо дали разтоварваме в Добрина, в София, горивото има дестинация. За тази дестинация всяко гориво има издаден сертификат, който задължително придружава горивото с документа за експедиция… Чисто технически тези документи – сертификатът за качество и документът за експедиция се дават на шофьора и те се предават на разтоварния пункт.”. Свид. Н. и М. – брокери на ССБ също сочат, че за една доставка следва е налице анализно свидетелство за всяка цистерна.

Съпоставката с приложените по делото сертификати за качество – т. 24, л. 60 – 107, освен липсата на подписи на химик и ръководител на лаборатория, печат, не са посочени номера на автомобили и направление. В допълнение се установява, че от сертификат за качество № 54 – са били представени 19 екземпляра, от сертификат № 55 -  8 екземпляра, от сертификат № 56 – 2 екземпляра, от сертификат № 59 – 10 екземпляра, от сертификат № 60 – 9 екземпляра.

Налице са 48 бланки на “сертификат за качество от 21.02.2005г. на лаборатория КЛНП “Лукойл Нефтохим Бургас” – АД, изцяло непопълнени и не индивидуализирани. Тези бланки не могат да удостоверят качество на конкретните количества горива, които са придружавали. Приемайки ги като съпътстващи горивото, подс. Л. напълно е съзнавал, че описаните в тях характеристики не могат да бъдат отнесени към горивото в конкретната цистерна. Получавайки 19 екземпляра от един и същ “сертификат” с формално съдържание – той категорично е бил наясно, че действителните параметри на горивото се укриват. Въпреки това го е приемал и процесът е продължавал.

Тезата на първоинстанционния съд, че сертификатите съставляват преписи на оригиналните документи, е несъстоятелна – както с оглед отсъствието на каквито и да е реквизити от оригинален документ, така и на отбелязване, че е препис. Подобно “размножаване” на един документ с един и същ номер и без каквито и да е индивидуализиращи елементи, единствено води до извод, че тези сертификатите нямат удостоверителен и/или свидетелстващ характер – с оглед фактите, които би трябвало да съдържат. Нещо повече – данните за плътност при 15 градуса С, посочена в “сертификатите” – 0, 9682 е различна от посочената в представените нареждания за експедиция - 0, 9852 и 0, 9790, поредно доказателство за липсата на съответствие между “сертификати”, “нареждания за експедиция”, което подс. Л. не е могъл да не забележи.

 

8. Процесът на съвпадане на изнасяне и внасяне на горивото.

В периода 16.03.-08.04.2005г. едновременно са били изпълнявани договорите за продажба от “Топлофикация Шумен” ЕАД към ЕТ “М. Б.” и договорът за покупка от “Линк Неделл” ЕООД.

ЕТ на свид. Б. закупил от “Топлофикация Шумен” ЕАД общо 1812, 12т котелно гориво и продал на “Линк Неделл” ЕООД 1901, 641т, от които в периода на засичане на договорите – 1017, 904т по фактури.

ЕТ “М. Б.” продал на “Автокар” 216, 07т, от които “Автокар” продал на “Линк Неделл” ЕООД 161, 3т. В указания период на засичане били изготвени 5 фактури за 53, 68 т.

Независимо от съставените договори, свид. Б. се определя като подизпълнител на “Линк Неделл” при сделката с “Топлофикация Шумен” ЕАД. Заявява, че заедно със свид. И. И. са движили доставките.

Видно от показанията на свид. Б. от дп – базата му в с. Добрина събира 500-600 т. През същият период от време освен 1812, 12т от “Топлофикация Шумен” ЕАД той е купувал котелно гориво и от свид. Р. Костов – повече от 476, 800т, “ВиК интернешенъл”ЕООД и “Кодак” ООД . Следователно закупуваните от него количества не са били съхранявани в базата в с. Добрина, а претоварвани и незабавно препродавани. 

Натоварен с организацията на продаваното и купувано от “Топлофикация Шумен” ЕАД гориво, подс. Л. е знаел, че за изходящите автоцистерни с мазут се води съответната тетрадка – веществено доказателство по делото. Видно от записите в нея – всички продажби на “Топлофикация Шумен” ЕАД от 2003г., когато е било подменено част от горивото ВВЗ – съдържат конкретни количества и подписи на шофьор и мазутаджия. За нито една от продажбите през 2004-2005г. няма подписи на предалия мазутаджия и получилия горивото шофьор. Ако до 20.12.04г. са били записвани натоварените количества, след този ден те не са били системно нанасяни. За всички излезли през 2005г. 86 цистерни, натоварените количества са отбелязани само на 6 места. Фигурират три купувача – ЕМАКС получили гориво на 17, 20 и 24.01.2005г. – с какъвто “Топлофикация Шумен” ЕАД не е била в договорни отношения, а останалите са с купувач ЕТ “М. Б.” – с различни варианти на фамилното име – Бойков, Бошков и Б..

Видно е, че не се е следяло за натовареното количество, че са били преодолени допълнителни гаранции – като подписите на лицата, реално осъществили натоварването.

От друга страна – в “Топлофикация Шумен” ЕАД се водил журнал за автомобили. По делото е приложен като веществено доказателства този, започнат на 22.10.2004г. Записвали са се видовете марки, номерата на всички влезли автомобили, съответно часове на влизане, излизане и цел. От 19.11.2004г. е била изоставена практиката в тетрадката да се записва името на дежурния, да се поставят подписи на предаващия и приемащия дежурството. Сред записите в журнала са фиксирани номерата на автомобилите, които са влезли с цел “мазут”, като не било отбелязано – да внасят или изнасят мазут.

По този начин, в периода 16.03.-08.04.2005г. е било изведено от “Топлофикация Шумен” ЕАД гориво към ЕТ “М. Б. ММ” в 28 цистерни, и доставено от същия като подизпълнител на “Линк Неделл” ЕООД – гориво в 47 цистерни. Няма отразяване в журнала кой от автомобилите е внасял и кой – изнасял гориво, по време на чие дежурство е ставало.

Напр. на 05.04.2005г. от 19.30 до 20.40ч. в “Топлофикация Шумен” ЕАД са се засекли т.а. Ман А 9095, който е доставял гориво /кантарна бележка 22 - 26 400кг/ и ДАФ В 9894СН, който е изнасял гориво /прил. 2, тройна СИЕ – 17 240кг/. Липсват категорични доказателства в кой резервоар са постъпили тези количества. Създаденото съоръжение е позволявало пълнене на повече от една цистерна при извеждане на горивото. Гласните доказателства са противоречиви – дали новото гориво е въвеждано в един и същ или различни резервоари – свид. Б. твърди, че се е изнасяло и внасяло гориво в един и същ резервоар, а подс. Л. дава обяснения, че постъпващото гориво е било събирано в резервоар 1 и след като бил освободен резервоар 4 чрез продажбата на собственото на “Топлофикация Шумен” ЕАД и ВВЗ, било прехвърлено в него.

Липсата на ред и надлежна отчетност е била съзнателно толерирана от подс. Л.. Никой вече не се подписвал по тетрадките и журнала, не се е отбелязвало количество изведено и въведено гориво. Съобразявайки “сертификатите”, “декларациите за съответствие”, “нарежданията за експедиция” с познатите шофьори на цистерни, съобщаващи, че идват от базата на купувача на продаденото от “Топлофикация Шумен” ЕАД гориво, подс. Л. е съзнавал, че доставките на мазут са с качество, което се укрива и от продавач, на когото са продали своето старо гориво.

 

9. По делото са налице източници, които позволяват изясняване на един от опорните пунктове - къде и какви количества мазут са били съхранявани от “Топлофикация Шумен” ЕАД, към момента на продажбите, респ. на покупките:

В резервоар 4 към 15.11.2004г., видно от КП № 1, т. 24, л. 120 от ДП, главни вътрешни одитори при ТД на АДВФК гр. Варна при насрещна проверка в присъствието на служители на “Топлофикация Шумен” ЕАД – подс. Л. и свид. Д. Й., и на свид. П.М. – гл. експерт ТД на ДА “ДРВВЗ” – Варна, установили количество 3 099, 150 т – по обемния метод. Приели, че ВВЗ от 2226, 587т е налице. Без да са необходими специални знания се установява, че собственото гориво на “Топлофикация Шумен” ЕАД, съхранявано в резервоар 4 е възлизало на около 872, 563 т.

Тази проверка е извършена непосредствено преди първото фактическо предаване на гориво по договора с “Ем Ен” ООД на 22.11.2004г.

Видно е, че при общо отчитани от “Топлофикация Шумен” ЕАД - 993, 117т, в резервоар 1 са били съхранявани останалите 120, 554т. Дори при източване на наличното гориво към резервоар 4, при максимално пълнене на резервоар 1 неговият обем възлиза на 2000т. /Доколкото за обема на резервоар 1 има противоречия между обясненията на подс. Л. в с.з. – л. 382, където той е заявил че е 4000 куб. м, и по констатациите на СТЕ, т. 5 от ДП, където е посочен обем от 2000 куб. м, съставът цени заключението на вещото лице./ В него не би било възможно да се въведе цялото ново закупено количество мазут.

В дружеството са били общо отчитани 3 219, 704т гориво – 993, 117т собствени и 2 226, 587 чужди - ВВЗ. При реално изведени 2 758, 6т – по двата договора за продажба, количество от 461, 104 т – не е излязло от резервоарите на “Топлофикация Шумен” ЕАД. Това количество не е напуснало дружеството и към него са били добавени новите 2 062, 941 т гориво.

Обективно се установява, че наличното в “Топлофикация Шумен” ЕАД котелно гориво не е било изведено от резервоарите изцяло, още по-малко е било възможно почистване на т. нар. “мъртъв обем”. Съответно и съставът не кредитира обясненията на подс. Л., че от дъното източвали горивото, за да може цялото да бъде продадено, както и че “до април месец, беше изчерпано старото количество”, както и обясненията на подс. Т. – “за да може да се изчерпи и мъртвия обем на резервоара беше направена тази допълнителна връзка, която позволи на практика количеството на мазута да се изчерпи максимално, до нула.”.

Неоснователни са възраженията на защитниците, че за първи път пред настоящата инстанция се поставя въпросът за т.нар. “мъртъв обем”. Видно е, че в хода на ДП подс. Л. е отговорил на въпроси в тази насока, подобен елемент е включен в заключителното постановление на разследващия, както и в обвинителния акт по делото.

 

10. Подс. Т. сочи, че към края на доставките разбрал, че има проблем с комплектацията, взел мерки и изискал от фирмата всички доставки да бъдат окомплектовани с необходимите документи, което и било сторено – документацията била изпратена. Тези обяснения съдът не кредитира, доколкото са опровергани от писмените доказателства по делото и експертното им изследване – тройната СИЕ и комплексната експертиза, назначена в хода на въззивното производство.

 

11. Защитниците и на двамата подсъдими считат, че тъй като проверките след доставката на мазута не са установили нередовност в документите не е законосъобразно да се твърди, че приемайки горивото, съпроводено от тези документи, подс. Л. е извършил престъпление, респ. подс. Т. не е упражнил контрол върху него.

За естеството на проверките през м.05. и м. 10.05г. свидетелстват показанията на свид. Д. Й. /изготвяла складови разписки при приемане на доставеното количество мазут/ – “За количеството в резервоара се прави ревизия. Количеството си е там.”. Свид. Хараланов, представител на ДА ДРВВЗ, в показанията си сочи, че е проверявал количеството, а не качеството чрез анализ. Сред прегледаните документи не забелязал нещо нередно. Главният експерт към Агенцията свид. П.М., проверявал дружеството от 2000г. – до 2006г., участвал в проверките след обновяването му – сочи – “Имаше сертификати от “Лукойл” и декларации за съответствие – три папки, мисля че бяха. … Приехме по документи, че е обновено горивото, съответно го видяхме, обаче признаци няма.”

Съставът прие, че обсъжданите проверки след доставката на мазута са били количествени, приети са били данните предоставени от “Топлофикация Шумен” ЕАД. Такъв характер са имали и предходни проверки – напр. през м. 11.04г.

Все пак следва да се подчертае разликата между съобщеното на проверяващите за подмяна на 92 % от горивото и цялостното преминаване на ВВЗ от задбалансовата сметка в тази на “Топлофикация Шумен” ЕАД. Подобно движение е отразил и подс. Л. във ведомостта за движението през 2005г. Видно е, че на проверяващите не е била представена цялата информация по т.нар. обновяване. И това е така, най-малкото защото през 2003г. е било обновено количество от 157477кг – което е било ново – с неизтекъл срок на съхранение, респ. съответно на стандартите и е следвало да бъде отделено от подлежащото на продажба от “Топлофикация Шумен” ЕАД. Създадената организация по продажба и покупка на мазут – изцяло не е отчела този факт, гориво от 2003г. не е било отделено, а премесено с това от 2005г.

 

12. Според ШОС, при доставка на над 2000 тона котелно гориво, това би означавало вземане на проби от няколко десетки цистерни, анализ на всяка проба, който струва “няколкостотин лева” и би отнел между седмица и месец (показания на свид. Т. в с.з. 29.05.2013 г. ОХ 131/13 л. 94), през което време цистерните трябвало да престоят неразтоварени в “Топлофикация Шумен”. “Това би означавало практически блокиране работата и на превозвачите, и на “Топлофикация Шумен” и заплащане от дружеството на допълнителни разходи за престой на автомобилите.” – Този извод е необоснован.

Видно от показанията на свид. Т., вземането на проба е било възможно действие. Инициатор на разговор с подс. Т., с оглед липсата на качествен контрол върху горивото бил подс. Л., но реални действия за вземане на проби не са били предприети.

Свид. И. И. – твърди, че от всеки камион е следвало да се вземе и се е вземала проба, както било в ТЕЦ – Варна – очевидно това не е било невъзможна и изолирана форма на проверка. В същия смисъл са и показанията на свид. Б. – по повод работата им с ТЕЦ Варна – “Там няма автомобил, който да не се провери и тогава да се разтоварва”.

Свид. Р.А., управител на “Юс Маркет” обяснява по какъв начин се извършва най-лесната проба на мазута – “намазва се на вестник, пали се и по пукането е ясно какво е, колко вода има и дали въобще има вода. Ако пука има вода, ако не пука – няма вода.”.

Стойността на една проба е лесно установима, например по фактурата от 24.01.05г. на лабораторията на “Петрол”АД – 126 лв. с ДДС, в разрез с показанията за 200-300лв. на проба.

По сделките са били направени множество други разходи – комисионната на брокера, плащане на неоказан на практика количествен контрол, за ползване на кантар.

Подс. Л. продължил да приема цистерните – съзнавайки липсата на информация за качеството на горивото в тях. На следващо място – проверка е била възможна и след напълване на резервоара в рамките на срока за рекламация на скрити недостатъци. Проверката е била задължителна с оглед гарантиране интересите на “Топлофикация Шумен” ЕАД и спазването на поставената му военновременна задача.

Не се кредитират обясненията на подс. Л.,*** ЕАД няма условия за вземане на проби и не му е известно да са вземани проби и носени в други лаборатории, тъй като противоречат на показанията на свид. Н. А., П. М. и писмените доказателства – доклад на ПК за продължаване срока на съхранение – т. 24, л. 117 от ДП. Подс. Л. е присъствал на извършваните от ДА “ДРВВЗ” проверки от години – в състава на комисията е от 22.01.2002г., знаел е и за необходимостта от вземане на проба – по проверката от 26.05.2004г.

 

13. Според защитата - въпросът за съществуването на технологични причини за оводняване на мазута не е изследван по делото – дали е имало повреда в серпетините или по одухвателите на резервоарите или при втечняването, не било проверявано и не може да се твърди голословно, че ги е нямало.

ШОС отбелязал, че дори да се приеме, че съпровождащата горивото документация била нередовна, това не е доказателство за доставка на гориво с влошено качество. Продължителността на периода от време между доставката на горивото (до м. май 2005 г.) и констатацията на неговото оводняване (м. февруари 2006 г.) - 9 месеца, също обуславял недоказаност на тезата на обвинението, че горивото е било доставено е констатираното по-късно високо съдържание на вода.

През периода на съхранението на горивото след доставката му е нямало технологична авария или събитие, което да рефлектира върху повишаване процента на водата в горивото. То е било само съхранявано – без подгрев, тъй като основното гориво на централата е било газ. Следователно навлизането на вода по този начин е била изключено. Още повече, че става дума за 832,076т липсващ мазут – заместен от вода. Вещото лице С. обясни, че при смесване на мазут с оводнен мазут – не настъпва смесване помежду им, а течностите остават на пластове.

Аварийната тренировка – за преминаване от газ на мазут, през м.01.2006г. преминала нормално. По свидетелски показания са били изгорени 32 т, които са били източени от резервоара. Това количество е горяло нормално. Вещото лице поясни, че оводненият мазут гори, но със занижена калоричност.

Както с оглед показанията на свид. Т., така и от обективното двукратно изследване на пробите през м. 02.2006г. се установява, че длъжностните лица от “Топлофикация Шумен” ЕАД са били изненадани от установеното при първата проба качество. Затова била взета втора проба, която била изпратена в друга лаборатория. В отсъствие на технологични проблеми и при цялостно подновяване на това гориво, продължителност от 9 месечно съхранение не дава обективно обяснение на оводняването му.

От друга страна, установеното за активните действия на подс. Т. по продажбата на горивото – без да е съществувала причина затова, ведно с доставката на гориво – за което изначално е бил сключен само договор за количествен контрол, а качеството не е било проверено нито веднъж от натоварения с този процес подс. Л. – действително очертават само субективни причини довели до констатираното рязко влошаване на съхраняваните ВВЗ.

 

14. По отношение на размера на щетата.

Обвинението е приело, че при покупката на 2062, 941т мазут за “Топлофикация Шумен” ЕАД са настъпили вреди в размер на 1 145 177, 27лв. /954 314,39 лв. без вкл. ДДС/.

В хода на наказателното производство приключило воденото търговско дело между ДА ДРВВЗ и “Топлофикация Шумен” ЕАД. С решение № 164 от 24.03.2010 г. по търг. дело № С.А.-198/2009 г. ВКС - търг. колегия I отделение осъдил “Топлофикация Шумен” ЕАД гр. Шумен да предаде на Агенция “ДР и ВВЗ” 832,076 т мазут, като това количество се равнява на констатираната частична липса в хода на извършената контролна проверка, която е в размер на установеното “оводняване” от 38, 7%, намален с допустимото по БДС отклонение от 1 %. За количество 2226, 587 тона съществуващите 37, 37% вода се равняват на 832,076тона – неналичен мазут.

Изводите на ВКС ангажират настоящия състав. Със сила на присъдено нещо е установено точното количество липсващ мазут, за който “Топлофикация Шумен” ЕАД дължи връщане като влогоприемател. Това е и реалната щета, последвала от действията на подсъдимите.

Видно от заключението на СИЕ, средната покупателна цена на тон по тази сделка възлиза на 462, 60лв. без ДДС. Пресмятането установява, че 384 918, 36 лева се явява равностойността на неналичния мазут. Не следва да се добавя 20 % данък добавена стойност, тъй като търговският субект не е краен потребител нерегистриран по ЗДДС и в дейността си е имал право да ползва данъчен кредит.

 

ІІ. Изводи по обвиненията и наказанието на всеки от подсъдимите.

След преценката на релевантните по делото доказателства съставът счете, подсъдимите за виновни по внесените обвинения. Съображенията на състава по конкретно извършеното от всеки от тях и по параметрите на наказателната им отговорност ще бъдат изложени съответно за всеки подсъдим.

За подс. Ю.Т..

Съставът призна за виновен подс. Т. в това че:

1. През периода 16.09.2004г.- 06.01.2005г. в гр. София и гр. Шумен при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице - изпълнителен директор на „Топлофикация-Шумен" ЕАД гр. Шумен посредством лицензиран брокер Г. Н. - представител на борсовия посредник „Балчо агро трейд" ЕООД съзнателно сключил на Софийска стокова борса - АД неизгодна сделка - 2 (два) борсови договора за продажба на 3000 т котелно гориво (мазут) с посочени отклонения в показателите от БДС (завишено съдържание на вода 29% при реално съдържание на вода и утайки 3,3% съгласно протокол за изпитване № 1544/21.06.2004г. на Независима лаборатория за анализи към „НЛА-2000" ЕООД гр.София), които обусловили формиране на продажна цена, определена на база цената за директна реализация на „Лукойл Нефтохим Бургас" ЕАД, валидна в деня на плащането, намалена с 50%, в резултат на което били реализирани 2758,60т котелно гориво и от това произлязла значителна вреда за „Топлофикация - Шумен" ЕАД в размер на 297010,24 лева, като деянието представлява особено тежък случай:

1.На 08.10.2004г. в гр.Шумен и гр.София посредством лицензиран брокер Г. Н. - представител на борсовия посредник „Балчо агро трейд" ЕООД съзнателно сключил на Софийска стокова борса-АД неизгодна сделка -борсов договор № 384/08.10.2004г. за продажба на „ЕМ ЕН" ООД гр.Добрич на 1000 т котелно гориво с посочени в договора отклонения в показателите от БДС (завишено съдържание на вода - 29%, при реално съдържание на вода и утайки 3.3% съгласно протокол за изпитване №1544/21.06.2004г. на Независима лаборатория за анализи към „НЛА-2000" ЕООД София) които обусловили формиране на продажната цена, определена на база цената за директна реализация на „Лукойл Нефтохим Бургас" ЕАД, валидна в деня на плащането, намалена с 50%, в резултат на което били реализирани 946,480т котелно гориво и от това произлязла значителна вреда за „Топлофикация Шумен" ЕАД в размер на 78 015,90лв., като деянието представлява особено тежък случай и

2.На 06.01.2005г. в гр.Шумен и гр.София посредством лицензиран брокер Г. Н. - представител на борсовия посредник „Балчо агро трейд" ЕООД съзнателно сключил на Софийска стокова борса-АД неизгодна сделка -борсов договор № 04/06.01.2005г. за продажба на ЕТ "М. Б. ММ" на 2 000 т котелно гориво с посочени в договора отклонения в показателите от БДС (завишено съдържание на вода - 29%, при реално съдържание на вода и утайки 3.3% съгласно протокол за изпитване №1544/21.06.2004г. на Независима лаборатория за анализи към „НЛА-2000" ЕООД София), които обусловили формиране на продажната цена, определена на база цената за директна реализация на „Лукойл Нефтохим Бургас" ЕАД, валидна в деня на плащането, намалена с 50%, в резултат на което били реализирани 1 812,120т котелно гориво и от това произлязла значителна вреда за „Топлофикация Шумен" ЕАД в размер на 218 994, 34 лв., като деянието представлява особено тежък случай. Действайки по описания начин подсъдимият е осъществил обективните и субективни признаци на състава на престъпление по чл. 220 ал. 2 НК вр. с чл. 220 ал. 1 НК вр. с чл. 26 ал. 1 НК, чл. 2 ал. 2 от НК.

Деянието е извършено от подс. Т. в качеството му на длъжностно лице - изпълнителен директор на „Топлофикация-Шумен" ЕАД гр.Шумен, назначен със Заповед № ДВ-22/19.02.2001 г. на председателя на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси за член на СД на дружеството; договор №ДВ-22/19.02.2001г. за възлагане управлението на еднолично акционерно дружество с едностепенна система на управление; вписан за изпълнителен директор на дружеството с решение на ШОС от 27.11.2001г. по ф.д.№231/1996г. - „длъжностно лице" по см. на чл.93, т.1, б."а" от НК. Т. добре познавал правата и задълженията си, произтичащи от заеманата длъжност, както и разпоредбите на Закона за държавните резерви и военновременни запаси и Наредбата за условията и реда за организиране на дейностите по държавните резерви и военновременни запаси.

Сключените от него две сделки по продажба на мазута на „Топлофикация Шумен” ЕАД са били неизгодни – доколкото са предприети без да е съществувал интерес от тях, като гориво с незначително отклонение в показателя вода, е било продадено на много занижена цена. Извършени са две сделки, през непродължителни периоди от време, при еднородна обстановка и форма на вината от страна на подс. Т..

Съставът счете, че действията си подсъдимият е осъществил при пряк умисъл – като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал и искал настъпването на общественоопасните му последици. Този извод има своята категорична основа по доказателствата за обективно извършеното от подсъдимия:

Сделките са извършени без конкретни разпореждания от страна на контролните органи.Подс. Т. е бил запознат с Доклада за продължаване срока на съхранение за една година, считано от 21.06.2004г., препратен от него на контролния орган.

Сключвайки Договор за борсово посредничество от 21.09.04г., в спецификацията към него подс. Т. е потвърдил, че стоката е освободена от права и претенции на трети лица, а всъщност ВВЗ е частна държавна собственост. Подсъдимият е нямал разрешение на принципала за разпореждане с нея.

Предвиден за цялостно разпореждане с ВВЗ е друг ред, позволяващ изнасяне на подобни материали на борсата само чрез ДА ДРВВЗ. Подсъдимият познавал приложимите нормативни актове, следващата се отговорност по тях.

При 3, 3 % вода по последното изследване от м.06.04г., разходите за сепарация са несравнимо по-малки от тези, които „Топлофикация Шумен” ЕАД е понесло от факта, че горивото е било продадено на половин цена и при бонификация за несъществуващо към момента оводняване.

Подс. Т. е ползвал документ с неясно качество анализно свидетелство от 24.09.04г. – без отбелязване откъде е взета пробата, без да е в договорни отношения пряко с “Виа ойл” ООД, които са били купувачи от свид. Б. – на по-висока цена, без данни за отклонение в показателите. За този документ не е съобщено на ДА. Не е направена повторна проба с оглед съществената разлика в количеството вода – което не е възможно да се получи при липса на авария и през летния сезон.

Подс. Т. е знаел, че е протекла проверка на ДА “ДРВВЗ” през ноември – на която отново не се показва анализното свидетелство, то не фигурира и по документите по продажбите.

След проверката се сключва договорът за възлагане от 25.11.2004г. – по него не са отбелязани възражения и забележки.

Плащането по сделките е следвало да бъде авансово, което не е сторено и цената на продаденото гориво е била снижена допълнително с оглед движението на цената-критерий през месеците на изпълнението на договорите.

Факт е, че с активното си поведение и оперативна самостоятелност и компетентност, подс. Т. е подвел останалите членове на СД. В дружеството не е водена протоколна книга, протоколите от заседанията са се появили – след напускането му, като този за допълнителната бонификация – от 22.12.2004г. е представен едва в хода на разследването от страна на обв. Т. – което означава, че е имал своя интерес тази информация да не става достояние на дружествените органи след напускането му от позицията в „Топлофикация Шумен” ЕАД. Членовете на СД не са били запознати с изначалното предлагане на горивото на 35% под цената-критерий на “Лукойл” – в отсъствие на каквато и да е основа за намаляването й. Тези факти сочат на съзнателност при налагането на волята на подс. Т. спрямо СД при вземането на решенията за намаляване на цената и добавяне на бонификация. Дори и СД по основното правило да носи солидарна отговорност за решенията си, конкретната деятелност на всеки от членовете подлежи на преценка. Изрично в чл. 240, ал. 3 от ТЗ е посочено, че “всеки от членовете на съответния съвет може да бъде освободен от отговорност, ако се установи, че няма вина за настъпилите вреди." Търговският закон прави разлика между начин на вземане на решение - солидарно, като колективен орган и начин на носене на отговорност - персонална-лична, с оглед виновно поведение и нанесени щети. Именно и заради това е въведено изискването в протокола на заседанията да се отразява и как всеки персонално е гласувал при вземането на решения – неспазено в конкретния случай. Личната наказателна отговорност на членовете на колективен орган е била на вниманието на съдилищата при сходни фактически положения. И в решението на ВКС № 661/21.07.2011г. в рамките на настоящото производство, подобна отговорност не е била изключена, но е посочено, че констатирането й е взето на основата на недостатъчно доказателствени източници.

В допълнение, доказателствата сочат, че подс. Т. лично е водил представител на купувача да се запознае с ТЕЦ, как се подхожда към товарене и технологично, как се извършват дейностите по товарене.

С подписът си подс. Т. е декларирал пълна наличност на ВВЗ – по поверителната ведомост от 31.01.05г. – при договор за продажба на част от него и започнало изпълнение след проверката на ДА, в момент, когато ВВЗ вече е бил нарушен.

Подс. Т. не е представил сключените договори в счетоводството. Повод за това е станало разпореждането с количества, които „Топлофикация Шумен” ЕАД е нямала. Тогава е извършил и поредното си съзнателно нарушение – издал е заповедта за прехвърляне на ВВЗ от задбалансовата сметка в тази на дружеството – в нарушение на правилата по договор № 17/25.11.2004г. и нормата на чл. 15 ал. 1 от НУРОДДРВВЗ.

Факт в подкрепа на самостоятелността на подс. Т. при формирането на цената и приключването на сделките е неразглеждане на сделките като финансов резултат на заседание на Съвета на директорите. Преценката дали продажбите са довели до печалба или загуба за дружеството не е била необходима официално. Подсъдимият е запазил за себе си информацията за крайните изводи, които т.к. са негативни /с пряка щета/ – сочат на неизгодност за дружеството. С действията му е бил засегнат и собствения на „Топлофикация Шумен” ЕАД запас – видно от докладите на следващия изпълнителен директор.

Поради изложените съображения съдът прие, че са налице достатъчно категорични и обективни доказателства по посока на установяване на субективната страна на извършеното.

Особено тежкият случай, като елемент на по-тежко наказуемия състав, е очертан от предмета на деянието – голяма част от продаденото имущество ВВЗ, представляващ материален ресурс, определен с номенклатурен списък и предназначен да осигури при положение на война или военно положение производството на военна продукция за потребностите на въоръжените сили, на структурите, изпълняващи задачи по отбраната на страната, националното стопанство и на населението за период от време, определен от МС с общия държавен военновременен план. На следващо място, от паралелното договаряне за продължаване на съхранението на този запас и цялостното му разпродаване. Интензивното и последователно манипулиране на членовете на СД от една страна, а от друга на посредника по сделката свид. Н., от подс. Т., който съзнателно е искал да настъпят значителните щети за имуществените интереси на дружеството. Личността на подс. Т. при извършване на деянието е разкрита чрез доказателствата като комплекс от интелектуални качества и възможности, позволяващи му да причини вредни последици от икономически характер. Без да е криминално проявен, той е използвал властта и знанията си и е подчинил множество субекти на своята воля. Иззел е компетентност на държавни органи и е довел до неблагоприятни имуществени последици търговско дружество, собственост на държавата, в тежка икономическа среда. 

Съдът съобрази, че в наказуемостта на деянието по чл. 220 ал. 2 от НК е настъпила законодателна промяна, поради което и приложи чл. 2 ал. 2 от НК и определи наказанието на подсъдимия по по-благоприятния действащ към момента на извършване на деянието материален закон.

Степента на обществена опасност на деянието е висока, но е пряко засегната от изтеклият продължителен период от извършването му до момента на постановяване на настоящата осъдителна присъда. Моралната укоримост на деянието е факт, но реалните последици от извършеното имат значително по-слаб ефект върху очакванията на обществото за следващата се санкция.

Личността на подс. Т. има своите положителни ресурси. Към момента на налагане на санкцията разкрива ниска степен на обществена опасност – работи, семеен, неосъждан.

Поради което и съдът прецени, че следва да наложи на подсъдимия основното предвидено в закона наказание в минимален размер и да го отложи при минимален изпитателен срок.

Кумулативното наказание по чл. 37 ал. 1 т. 6 от НК съдът постанови за срок незначително надхвърлящ основното наказание. Съдът прецени, че качеството, което подс. Т. е заемал е пряко свързано с извършеното престъпление и заемането на подобна длъжност за определения срок следва да бъде възпрепятствано.

При налагането на наказанията си съдът счете, че постига сумарен санкционен ефект, предвиден в чл. 57 ал. 2 от НК, като в съвкупността си те отговарят на целите по чл. 36 от НК.

 

 

2. Съдът счете, че подс. Т. е виновен и в това че през периода 16.03.2005г. - м.Май 2005г. в гр.Шумен, в качеството си на длъжностно лице - изпълнителен директор на „Топлофикация - Шумен" ЕАД гр.Шумен,  въпреки задълженията си, свързани със съхранението на военновременни запаси - 2226.587т котелно гориво по договор №17/25.11.2004г, регламентирани в чл.23 и чл.25 от Закона за държавните резерви и военновременните запаси и в чл. 10, ал.7, чл.15, ал.2 и ал.4 и чл.16, ал.1-4 от Наредбата за условията и реда за организиране на дейностите по държавните резерви и военновременните запаси, приета с ПМС № 234 от 21.10.2003 г., не упражнил достатъчен контрол върху работата на инж. И.Л., на когото били възложени дейностите по управление, отчитане и приемане на закупените от „Линк Неделл" ЕООД гр. Варна по борсов договор №55/16.03.2005г., сключен на Софийска стокова борса - АД чрез лицензиран брокер Г. Н. - представител на борсовия посредник „Балчо агро трейд" ЕООД, 2000т котелно гориво за военновременни запаси, което съгласно договора следвало да бъде с технически характеристики по БДС и анализни свидетелства за всеки автомобил, в резултат на което били доставени, приети и платени на „Линк Неделл" ЕООД гр. Варна 2 062,941т котелно гориво без същото да отговаря на техническите параметри, БДС и условия по договора; без сертификати за качество в нарушение на в чл.10, ал.7, чл.15, ал.2 и ал.4 от Наредбата за условията и реда за организиране на дейностите по държавните резерви и военновременните запаси и от това последвали значителни щети за управляваното от него търговско дружество „Топлофикация-Шумен" ЕАД гр. Шумен на стойност 384 918, 36 лева - особено големи размери, като деянието представлява особено тежък случай, извършено е умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление. По описания начин подс. Т. осъществил обективните и субективни признаци на състава на престъпление по чл.219 ал.4 НК вр. чл.219 ал. 3 НК вр. чл. 219 ал.2 НК вр. чл. 2 ал. 2 от НК.

Доколкото подс. Т. е бил напълно оправдан по посоченото обвинение, съставът счете, че не следва да го оправдава повторно в диспозитива на настоящата присъда по следните елементи – за деяние, извършено при условията на продължавано престъпление по чл. 26 ал. 1 от НК, за деяние, извършено в нарушение на чл. 22 от ЗДРВВЗ и за разликата над приетия от състава размер на значителните щети до този по първоначалното обвинение, както и за вр. ал. 1 на чл. 219 от НК.

Доколкото деянието е на просто извършване, формално, чрез бездействие в посочения период, то се явява продължено, а не продължавано по чл. 26 ал. 1 от НК.

Нарушение на правилото по чл. 22 от ЗДРВВЗ подс. Т. не е извършил. Тази норма определя само неговия статут на представляващ дружеството „Топлофикация Шумен” ЕАД като съхранител на ВВЗ.

Относно размерът на щетата, последвала от действията на подсъдимия съставът изложи аргументите си от фактическа страна. Решаващо значение има решението на ВКС относно реалните параметри на засягане на съхраняваното от влогоприемателя имущество. Стойностния му размер е определен по платената средна пазарна цена за периода, през който е извършена покупката.

Описаните факти по диспозитива на обвинението срещу подс. Т. съответстват на действия по ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал. 2 на чл. 219 от НК, поради което и обвързването с ал. 1 – очевидно се дължи на техническа грешка.

Длъжностното качество на подс. Т. е такова по чл. 93 т. 1 б. “А” от НК. 

Съставът прие, че подс. Т. е имал задължения да съобрази поведението си с нормите на специалните закони чл.23 и чл.25 от Закона за държавните резерви и военновременните запаси и в чл. 10, ал.7, чл.15, ал.2 и ал.4 и чл.16, ал.1-4 от Наредбата за условията и реда за организиране на дейностите по държавните резерви и военновременните запаси, и попълни бланкетната норма с тях.

Действията, предприети от подс. Т. са нарушили реда по  чл. 23 от ЗДРВВЗ, тъй като обновяването на военновременни запаси с нарушаване на наличностите, каквото е било предприето по силата на неговата воля, се извършва по решение на Министерския съвет или на упълномощен от него орган от агенцията или от търговците и организациите съхранители по реда на НУРОДДРВВЗ.

Нормата на чл. 25 от Закона, сочи, че при неотложни нужди, свързани с подмяна и обновяване, освобождаването на военновременните запаси до 30 на сто със срок на възстановяване до 6 месеца може да се извършва със заповед на председателя на агенцията по ред, определен в наредбата по НУРОДДРВВЗ без решение по МС, но Председателят на агенцията своевременно уведомява Министерския съвет и заинтересуваните министри за извършеното освобождаване. Такива постъпки не са били направени.

По чл.10. ал.7 от НУРОДДРВВЗ, за държавни резерви и военновременни запаси се приемат само суровини, материали и стоки, отговарящи на съответните технически условия и стандарти, придружени със сертификат за произход и качество. Допускайки умишлено да бъде извършено обратното подс. Т. е нарушил това предписание.

Нарушението по чл.15, ал.2 от Наредбата - Заприходяването на държавни резерви и военновременни запаси се извършва след получаването им в складовата база на съхранителя с издаване на приемателен акт съгласно приложение № 1 с приложен сертификат за качество, който е неразделна част от акта, се установява чрез фактите по делото. Заприходяването не е било съобразено с този ред, а сертификати за качество не материалите – които са били доставени до „Топлофикация Шумен” ЕАД – не са били налице.

Произтичащо от предходните е и нарушението по чл.15, ал.4 на Наредбата, доколкото при обновяване на съхраняваните държавни резерви и военновременни запаси съхранителите са длъжни към водената от тях документация по създадените и съхраняваните държавни резерви и военновременни запаси да прилагат сертификата за качество на новодоставените резерви и запаси. Копие от документите се изпращат в агенцията. Тези изисквания не са били изпълнени.

Изцяло са нарушени разпоредбите на чл. 16, ал.1-4 от Наредбата. Предвидени са различни предпоставки и режим за обновяване, с които подс. Т. съзнателно не се е съобразил, поради което и с действията си е нарушил тези правила. По ал. 1 - Съхранителите в съответствие със сключените договори и регламентираните в техническите условия и стандарти срокове за съхраняване са длъжни да обновяват за своя сметка чрез текущите доставки съхраняваните от тях държавни резерви и военновременни запаси без намаляване на количествата и комплектността на съхраняваните наличности, установено е по делото, че не се касае за текущи доставки. С оглед ал.2 - Когато обновяването на държавни резерви и военновременни запаси от съхранителите е свързано с намаляване на наличностите за определен период от време, те се освобождават в съответствие с глава четвърта, като подс. Т. е иззел компетността на другите специални органи, натоварени с правомощията да се разпореждат с ВВЗ. Не са били налице основания за обновяване по ал. 3 - Обновяване на държавни резерви и военновременни запаси може да се извършва при условията на заем с разрешение на председателя на агенцията и ал. 4 от Наредбата - В случай на обективна невъзможност за обновяване или съхраняване на държавни резерви и военновременни запаси от съхранителите те се освобождават без възстановяване с решение на Министерския съвет или упълномощен от него орган в съответствие с глава четвърта на наредбата. Съзнавайки стриктната уредба за разпореждане с ВВЗ подс. Т. не се е съобразил с нея, положил е усилия и е успял фактически да я заобиколи.

Нарушавайки предписания ред, подс. Т. не упражнил достатъчен контрол върху работата на инж. И.Л., на когото били възложени дейностите по управление, отчитане и приемане на закупените количества мазут от „Линк Неделл" ЕООД гр.Варна по борсов договор №55/16.03.2005г. Правомощията му по пряк контрол са произтичали както и обстоятелството, че лично го е натоварил с тази дейност, в качеството си на представляващ дружеството съхранител, така и по силата на договора за възлагане на съхранение от 25.11.2004г. и пряко произтичащи по чл. 10 ал. 7 и чл. 15 ал. 4 от НУРОДДРВВЗ. Следвало е да проследи комплектността на доставеното гориво с документите удостоверяващи качеството му. Подс. Т. не е извършил нищо в тази насока, напротив отклонил е конкретните въпроси на подс. Л. и свид. Т., като по този начин е позволил доставките да продължат и да се кумулира общият негативен резултат.

От друга страна, подс. Т. изначално сключил договор с „Булкарго" ООД гр. Варна само за количествен контрол на доставяния от фирма „Линк Неделл" мазут. Въпреки това приел изпълнение в повече с около 63 т от поръчаното количество.

Целенасоченото умишлено увреждащо топлофикационното дружество бездействие на Т. намира израз и в непредявяване на рекламации по сключения договор за покупка. Посочените факти обуславят наличие на признаци на умишлено причинена безстопанственост по чл. 219, ал.3 от НК от подс. Т.. Следва да се подчертае, че това деяние на подс. Т. не може да се разгледа изолирано от предходното по чл. 220 ал. 2 от НК. Двата процеса – на изнасяне и внасяне на горивото са били съзнателно проследени от него, като второто деяние е в тясна връзка с първото. Умисълът, при който и двете са осъществени от страна на подс. Т. е изяснен от обективната доказателствена основа по делото.

Съставът счете, че е налице особено тежък случай по ал. 4 на чл. 219. Нанесените щети от деянието са в особено големи размери, независимо от сериозното намаление на размера по първоначалното обвинение, те съставляват 2 566 минимални работни заплати. За почистване на така доставеното количество са били необходими допълнителни разходи за сепарация, транспорт, заплати. Действията са засегнали държавните интереси, тъй като довели до липса на качествен ВВЗ и цялостно нарушение на задължението за “готовност” по договор за възлагане. Нарушени са били нарушения на множество нормативни актове и е бил заобиколен установеният ред за разпореждане с ВВЗ – чрез Агенцията. От тези действия са настъпили невъзстановено намаление на количествата мазут на „Топлофикация Шумен” ЕАД и засягане интересите на потребителите на предоставените от дружеството услуги. Не по-малко важно е, че безконтролното постъпване на сериозни количества с неясно и укрИ.о качество е подпомогнало установяването на пазара на позициите на търговци с нелигитимни възможности и средства, спекулиращи с оборота на стоки и документи в нарушение на данъчния ред и изискванията за качество на специфичната продавана от тях стока – течните горива.

С оглед на изложените съображения съставът счете, че степента на обществена опасност към момента на извършеното от подс. Т. е била изключително висока, но при обсъждането по чл. 54 от НК се влияе от изтеклото процесуално време. Постигането на закъсняла репресия за конкретното извършено престъпление не е обществено полезен резултат, доколкото не отразява непосредствената обществена критичност към престъпния резултат. От друга страна за съставът е видно, че интересите на държавата са били и все още са невъзстановимо увредени.

Степента на обществена опасност на личността на подс. Т. не разкрива високи нива на риск, но след промяната в местоработата му. Към момента на извършване на второто деяние, той напълно е съзнавал тежестта на своите решения, проектирани върху имущественото положение на дружеството, което управлява оперативно и представлява. Чистото съдебно минало и периодът до налагане на наказанието смекчават отговорността му.

С оглед на изложените съображения и при съобразяване на по-благоприятния материален закон по чл. 2 ал. 2 от НК, съставът наложи минимален размер на основно наказание, което отложи с изпитателен срок също в минимален размер. Кумулативното по чл. 36 ал. 1 т. 6 от НК определи за срок надвишаващ основното, тъй като счете, че заемането на подобна длъжност се явява несъвместимо с характера на извършеното престъпление.

Като прецени, че подс. Т. е извършил в реална съвкупност две престъпление, за които му е наложено наказание лишаване от свобода, съдът по чл. 23 от НК наложи като общо за изтърпяване най-тежкото от тях, към което присъедини и наказанието лишаване от права.

 

За подс. И.Л.

 

Съставът счете за виновен подс. Л. в това че през периода 16.03.2005г. - м. май 2005г. в гр. Шумен, в качеството си на длъжностно лице - началник цех КТЦ и отговорник ОМП при „Топлофикация Шумен" ЕАД и член на постоянна комисия по управление на държавните резерви и военновременните запаси по чл.14, ал.1 от Наредбата за условията и реда за организиране на дейностите по държавните резерви и военновременните запаси, въпреки задълженията си, свързани със съхранението на военновременни запаси -2 226,587т котелно гориво, регламентирани в чл. 10, ал.7; чл.14, ал.1 и ал.2, т.1; чл.15, ал.2 и ал.4 от Наредбата за условията и    реда    за    организиране    на    дейностите    по    държавните    резерви    и военновременните запаси, приета с ПМС № 234 от 21.10.2003 г. не положил достатъчно грижи за изпълнение на възложената му работа - дейностите по управление, отчитане и приемане на закупените от „Линк Неделл" ЕООД гр.Варна по борсов договор №55/16.03.2005г, сключен на Софийска стокова борса -АД чрез лицензиран брокер Г. Н. - представител на борсовия посредник „Балчо агро трейд" ЕООД, 2000т котелно гориво за военновременни запаси, което съгласно договора следвало да бъде с технически характеристики по БДС и съпроводено с анализни свидетелства за всеки автомобил, в резултат на което били доставени, приети и платени на „Линк Неделл" ЕООД гр. Варна 2 062,941 т котелно гориво, без същото да отговаря на БДС, техническите параметри и условия по договора; без сертификати за качество в нарушение на в чл. 10, ал.7, чл.15, ал.2 и ал.4 от Наредбата за условията и реда за организиране на дейностите по държавните резерви и военновременните запаси и от това последвали значителни щети за „Топлофикация Шумен" ЕАД гр. Шумен на стойност 384918, 36 лева - особено големи размери, като деянието представлява особено тежък случай, извършено е умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление. Действайки по описания начин подс. Л. осъществил обективните и субективни признаци на състава на престъпление по чл.219 ал.4 НК вр. чл.219 ал. 3 НК вр. чл. 219 ал. 1 НК вр. чл. 2 ал. 2 от НК.

Доколкото подс. Л. е бил напълно оправдан по посоченото обвинение, съставът счете, че не следва да го оправдава повторно в диспозитива на настоящата присъда по следните елементи – за деяние, извършено при условията на продължавано престъпление по чл. 26 ал. 1 от НК, за деяние, извършено в нарушение на чл. 22 от ЗДРВВЗ и за разликата над приетия от състава размер на значителните щети до този по първоначалното обвинение.

Деянието е на просто извършване, формално, чрез действия и бездействия в посочения период, то се явява продължено, а не продължавано по чл. 26 ал. 1 от НК.

Нарушение на правилото по чл. 22 от ЗДРВВЗ подс. Л. не е извършил. Тази норма определя само неговия статут на член на комисията по чл. 14 от НУРОДДРВВЗ в дружеството „Топлофикация Шумен” ЕАД, съхранител на ВВЗ.

Размерът на щетата, последвала от действията на подсъдимия е съобразен с решението на ВКС относно реалните параметри на засягане на съхраняваното от влогоприемателя имущество. Стойностният му размер е определен по платената средна пазарна цена за периода, през който е извършена покупката.

Подс. Л. е субект на посоченото престъпление, тъй като съгласно заповед №124/30.11.2004г. на изпълнителния директор на дружеството - Ю.Т., бил включен като член на постоянната комисия по управлението на държавните резерви и военновременните запаси по чл.14, ал.1 от Наредбата за условията и реда за организиране на дейностите по държавните резерви и военновременните запаси. Вдействителност той бил член на тази комисия още от 2002г., когато за първи път е била създадена. Според длъжностната характеристика за длъжността, която Л. е изпълнявал през инкриминирания период – Началник КТЦ, същият е имал основна отговорност -„Отговаря за правилното съхранение на материалните ресурси и за взетите мерки, недопускащи тяхното разхищение". Той е бил и отговорник ОМП в „Топлофикация Шумен” ЕАД, водил документацията за съхранение и опазване на ВВЗ, част от която съставляваща класифицирана информация. По силата на трудовото си правоотношение подс. Л. е имал качеството длъжностно лице" по см. на чл.93, т.1, б."б" от НК. Л. познавал правата и задълженията си, произтичащи от заеманата длъжност началник цех КТЦ и отговорник ОМП при „Топлофикация - Шумен" ЕАД, както и разпоредбите на Закона за държавните резерви и военновременни запаси и от Наредбата за условията и реда за организиране на дейностите по държавните резерви и военновременните запаси.

Задълженията му по съхранението на военновременни запаси – обект 100 - 2 226,587т котелно гориво, били регламентирани в чл. 10, ал.7; чл.14, ал.1 и ал.2, т.1; чл.15, ал.2 и ал.4 от Наредбата за условията и    реда    за    организиране    на    дейностите    по    държавните    резерви    и военновременните запаси, приета с ПМС № 234 от 21.10.2003 г.

По силата на чл. 10 ал. 7 от Наредбата за ВВЗ могат да бъдет приети само суровини, материали и стоки, отговарящи на съответните технически условия и стандарти, придружени със сертификат за произход и качество.

Като член на ПК по управление на ВВЗ, създадена в съответствие на чл. 14 ал. 1 от Наредбата по ал. 2 т. 1 на същия текст, приемането на стоково-материалните ценности за ВВЗ е следвало да стане с протокол по определени критерии.

Нарушението по чл.15, ал.2 от Наредбата - Заприходяването на държавни резерви и военновременни запаси се извършва след получаването им в складовата база на съхранителя с издаване на приемателен акт съгласно приложение № 1 с приложен сертификат за качество, който е неразделна част от акта, се установява чрез фактите по делото. Видно от образеца на приемателен акт – сред присъстващите по приемането на стоките лица – са директор, вещо лице, представител на доставчика, лаборант, представител на ТД. Заприходяването не е било съобразено с този ред, а сертификати за качество на материалите – които са били доставени до „Топлофикация Шумен” ЕАД – не са били налице. Съставените от подс. Л. приемо-предавателни протоколи са били формални. По тях са отразявани натрупани от конкретни доставки количества. Изцяло не е коментирано качеството на горивото и придружаващи го документи, свързани с това. Според съдържанието им – подс. Л. съответните стотици тонове котелно гориво в гр. Варна.

По чл.15, ал.4 на Наредбата, при обновяване на съхраняваните държавни резерви и военновременни запаси съхранителите са длъжни към водената от тях документация по създадените и съхраняваните държавни резерви и военновременни запаси да прилагат сертификата за качество на новодоставените резерви и запаси. Копие от документите се изпращат в агенцията. – Подс. Л. е бил пряко натоварен с организацията и приемането  на доставеното количество мазут по борсовия договор. Подробно от фактическа страна бяха отразени конкретните детайли за действията на подсъдимия. Горивото е пристигало в „Топлофикация Шумен” ЕАД с непълна, неточна и недостоверна документация. Представените бланки на сертификати за качество – по никакъв начин не свързват реалното налично в цистерната гориво – с това от резервоара на “Лукойл” – тъй като по сертификата няма нито един индивидуализиращ транспортираното гориво елемент. Подс. Л. – от позицията на опита и отговорностите си е следвало да реагира и да върне цистерните, да не приема количествата с фиктивни нареждания за експедиция, без декларации за съответствие, при твърдения на водачите на т.а., че идват не от Лукойл, а от с. Добрина. Именно поради съвкупността от поводи за съмнения в качеството на горивото – сертификатите са били изключително важни. Пренебрежението – демонстрирано от подс. Л., спрямо вида им, липсващата удостоверителна стойност и последиците на това, е обяснимо само с неговото субективно желание да настъпят тези негативни последици.

         Прекият умисъл за извършване на деянието се извлича от доказателствата за обективните му действия. Пряко задължен като отговорник ОМП и запознат със спецификите на горивото като Началник на КТЦ, подс. Л. не е положил никакви грижи за проверка на качеството на доставките. Напротив - подписвал фактурите, съпътстващи сертификатите за стоков контрол, по които са били удостоверени неверни обстоятелства – че цистерните са теглени в Бургас. Приемал от доставчика – чрез представител, различен от вписания свид. Н., на място различно от посоченото – гр. Варна, с приемо предавателни протоколи само количества гориво. Възприемал неверните данни по нарежданията за експедиция – например за място на доставка, ангажирани с транспортирането лица. Познавал шофьорите от продажбите и узнал, че идват от базата на предходния купувач на „Топлофикация Шумен” ЕАД. Знае, че има само количествен контрол – и то косвен – прекият е на кантара на Р., като позволил в журнала за автомобили да не се вписват конкретни данни и подписи на лицата. Съзнанието му, че се извършва нещо нередно го е подтикнало да потърси намесата на подс. Т., но при обективното негово въздържане от промяна – подс. Л. продължил да приема количествата гориво  с укрИ.о качество. Горивото е било държавна собственост – като такова на „Топлофикация Шумен” ЕАД, и като ВВЗ, подс. Л. от години е бил пряко натоварен с преките усилия по съхранението му – поради което и е бил допълнително възнаграждаван, имал е допуск и е изготвял документи за състоянието и движението му. Само субективното му нежелание да провери качеството на горивото при този ред на факти би могло да е в основата на отсъствието на надлежен анализ чрез вземане на проба от автомобилите и след напълване на резервоара. Видно от цифрите – голяма част от предходно съхраняваното гориво не е напуснало резервоара, като обмененото през 2003г. гориво ВВЗ – не е било отделено от другото. Именно поради изложените съображения съдът счете, че неполагането на грижи от страна на подс. Л. за изпълнение на възложената му работа е било умишлено.

Приемането на 2 062,941 т котелно гориво, без същото да отговаря на БДС, техническите параметри и условия по договора; без сертификати за качество в нарушение на в чл. 10, ал.7, чл.15, ал.2 и ал.4 от Наредбата за условията и реда за организиране на дейностите по държавните резерви и военновременните запаси, обусловило значителни щети за „Топлофикация Шумен" ЕАД гр. Шумен на стойност 384918, 36 лева - особено големи размери. Предвид размерът на актуалната през 2005г. минимална работна заплата – този квалифициращ елемент е обоснован при надхвърляне на стойността над 21 000лв.

Съставът счете, че случаят е и особено тежък. Към съображенията за стойността и предмета на престъплението, нарушаването на стриктния ред за опазването, обновяването и съхранението на ВВЗ, за неизпълнението на отговорността като ръководен служител на „Топлофикация Шумен” ЕАД, извършеното от подс. Л. засяга и други обекти на защитени обществени отношения. Чрез действията и бездействията на подсъдимия се е създала една документална основа, която се е различавала от действително проявените факти – сертификатите за качество, приемо-предавателните протоколи, нареждания за експедиция, са постъпили в счетоводството на държавното дружество като удостоверяващи и свидетелстващи определените факти документи. На частните търговци, прилагащи съмнителни и доказано порочни практики е била предоставена възможност да ползват за постигане на интересите си ръководен служител на държавно дружество. Неизпълнявайки възложената му по закон и правила работа, подс. Л. е проявил характеристики на личността си – които завишават степента му на обществена опасност, тъй като касаят нарушената обществена сигурност в компетентността и добросъвестността на отговорните длъжностни лица. Поради което, макар да не е съден и криминално проявен, укоримостта към личността му е висока – тъй като не е оправдал възложеното му доверие да опазва повереното военновременно имущество, не е използвал възможностите си да прекъсне процеса на доставка на некачествено гориво, а се е включил лично и съзнателно в него. Истината за качеството на горивото е била укрита от контролните органи и до момента реалните щети за „Топлофикация Шумен” ЕАД не са компенсирани.

С оглед на изложените съображения съставът счете, че макар и към момента на извършеното степента на обществена опасност да е била изключително висока, при обсъждането по чл. 54 от НК, следва да се обърне внимание на изтеклото процесуално време. Без да е налице изключително смекчаващо отговорността на подс. Л. обстоятелство, тъй като той е бил подведен към наказателна отговорност на 10.12.2012г., интензитета на оценката за деянието е съществено намалял и наказанието не би могло да не бъде съобразено с това.

Степента на обществена опасност на личността на подс. Л. към настоящия момент не разкрива високи нива на риск. От друга страна не съзнава личната си отговорност за тежките неблагоприятни последици на извършеното от него. Чистото съдебно минало и изтеклият период между извършеното и налагането на наказанието смекчават отговорността му.

С оглед на изложените съображения и при съобразяване на по-благоприятния материален закон по чл. 2 ал. 2 от НК, съставът наложи минимален размер на основно наказание, което отложи с изпитателен срок също в минимален размер. Кумулативното по чл. 36 ал. 1 т. 7 от НК определи за минимален срок, тъй като счете, че извършването на подобна дейност се явява несъвместимо с характера на извършеното престъпление.

 

 

ІІІ. По отношение на гражданските искове.

Съставът посочи, че извън предмета на проверка са тези искове, които са били предявени от „Топлофикация Шумен” ЕАД, разгледани и отхвърлени от ШОС – доколкото присъдата в тази част е влязла в сила.

Допуснати за съвместно разглеждане в наказателното производство са били искове и от Агенция  “ДРВВЗ” гр. София. Такъв субект не е посочен в диспозитивите по обвиненията срещу подсъдимите като пострадал, респ. не е уточнено какъв е размерът на причинените му от деянието имуществени вреди.

Видно е за състава, че по силата на влязло в сила решение на ВКС № 164 от 24.03.2010 г. по търг. дело № С.А.-198/2009 г. ВКС - търг. колегия I, е било присъдено “Топлофикация Шумен” ЕАД гр. Шумен да предаде на Агенция “ДР и ВВЗ” 832,076 т мазут с показател за съдържание на вода, съответстващ на БДС. Представителите на агенцията са получили изпълнителен лист на 04.05.2010г. за изпълнение на съдебното решение.

Доколкото настоящият състав прие като реална щета от деянието по чл. 219 ал. 4 стойността на същото количество мазут, то солидарно предявения срещу подсъдимите иск е неоснователен. Обезщетението за Агенцията на това количество вече е присъдено и в процес на изпълнение, като не би могло да бъде търсено повторно. Видно е, че интерес от претенции срещу подсъдимите могат да имат само представителите на „Топлофикация Шумен” ЕАД – но те не са обжалвали присъдата на ШОС.

 

 

ІV. По веществените доказателства.

По общия процесуален ред съдът постанови унищожаването на веществените доказателства по делото – с оглед изтеклите срокове на съхранението на водените в дружеството тетрадка и журнал, както и предвид естеството на взетата проба.

 

 

V. По разноските.

С оглед осъждането на подсъдимите по внесените обвинения, на основание чл. 189 ал. 3 от НПК съдът им възложени разноските по делото направени за възнаграждения на вещи лица, разходи на свидетели, съответно на обвиненията срещу всеки от подс. Т. и Л..

Съдът съобрази и чл. 187 ал. 1 от НПК като определи учрежденията на които следва да бъдат заплатени направените от тях разноски.

 

Поради изложените съображения настоящият състав на съда постанови присъдата си.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ:

 



П Р И С Ъ Д А

 12


 

28.09.2015 година, гр. Варна

 

В  И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, на двадесет и осми септември две хиляди и петнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

ЧЛЕНОВЕ: АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

Секретар С.Д.

Прокурор ВИЛЕН МИЧЕВ

като разгледа докладваното от съдия ЛАЗАРОВА

ВНОХД № 255 по описа за 2014 година 

 

На основание чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК, ОТМЕНЯ присъда № 15 от 20.06.2014г г., по НОХД № 131/2013 г. по описа на Окръжен съд Шумен, в частта, с която подс. Т. и Л. са били признати за невинни и оправдани по повдигнатите им обвинения, 

като вместо това

П Р И С Ъ Д И :

ПРИЗНАВА подсъдимия Ю.С.Т. с ЕГН **********, роден в гр. Плевен, български гражданин, постоянен адрес:***, висше образование, женен, неосъждан, за ВИНОВЕН в това че:

1. През периода 16.09.2004г.- 06.01.2005г. в гр. София и гр. Шумен при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице - изпълнителен директор на „Топлофикация-Шумен" ЕАД гр. Шумен посредством лицензиран брокер Г. Н. - представител на борсовия посредник „Балчо агро трейд" ЕООД съзнателно сключил на Софийска стокова борса - АД неизгодна сделка - 2 (два) борсови договора за продажба на 3000 т котелно гориво (мазут) с посочени отклонения в показателите от БДС (завишено съдържание на вода 29% при реално съдържание на вода и утайки 3,3% съгласно протокол за изпитване № 1544/21.06.2004г. на Независима лаборатория за анализи към „НЛА-2000" ЕООД гр.София), които обусловили формиране на продажна цена, определена на база цената за директна реализация на „Лукойл Нефтохим Бургас" ЕАД, валидна в деня на плащането, намалена с 50%, в резултат на което били реализирани 2758,60т котелно гориво и от това произлязла значителна вреда за „Топлофикация - Шумен" ЕАД в размер на 297010,24 лева, като деянието представлява особено тежък случай:

1.На 08.10.2004г. в гр.Шумен и гр.София посредством лицензиран брокер Г. Н. - представител на борсовия посредник „Балчо агро трейд" ЕООД съзнателно сключил на Софийска стокова борса-АД неизгодна сделка -борсов договор № 384/08.10.2004г. за продажба на „ЕМ ЕН" ООД гр.Добрич на 1000 т котелно гориво с посочени в договора отклонения в показателите от БДС (завишено съдържание на вода - 29%, при реално съдържание на вода и утайки 3.3% съгласно протокол за изпитване №1544/21.06.2004г. на Независима лаборатория за анализи към „НЛА-2000" ЕООД София) които обусловили формиране на продажната цена, определена на база цената за директна реализация на „Лукойл Нефтохим Бургас" ЕАД, валидна в деня на плащането, намалена с 50%, в резултат на което били реализирани 946,480т котелно гориво и от това произлязла значителна вреда за „Топлофикация Шумен" ЕАД в размер на 78 015,90лв., като деянието представлява особено тежък случай и

2.На 06.01.2005г. в гр.Шумен и гр.София посредством лицензиран брокер Г. Н. - представител на борсовия посредник „Балчо агро трейд" ЕООД съзнателно сключил на Софийска стокова борса-АД неизгодна сделка -борсов договор № 04/06.01.2005г. за продажба на ЕТ "Манол Божков ММ" на 2 000 т котелно гориво с посочени в договора отклонения в показателите от БДС (завишено съдържание на вода - 29%, при реално съдържание на вода и утайки 3.3% съгласно протокол за изпитване №1544/21.06.2004г. на Независима лаборатория за анализи към „НЛА-2000" ЕООД София), които обусловили формиране на продажната цена, определена на база цената за директна реализация на „Лукойл Нефтохим Бургас" ЕАД, валидна в деня на плащането, намалена с 50%, в резултат на което били реализирани 1 812,120т котелно гориво и от това произлязла значителна вреда за „Топлофикация Шумен" ЕАД в размер на 218 994, 34 лв., като деянието представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл. 220 ал. 2 НК вр. с чл. 220 ал. 1 НК вр. с чл. 26 ал. 1 НК, чл. 2 ал. 2 от НК и чл. 54 от НК му налага наказания ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА, което на основание чл. 66 ал. 1 от НК отлага с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила, и наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА ЗАЕМА РЪКОВОДНА ДЛЪЖНОСТ В ДЪРЖАВНО ИЛИ ОБЩИНСКО ТЪРГОВСКО ДРУЖЕСТВО ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ.

2. През периода 16.03.2005г. - м.Май 2005г. в гр.Шумен, в качеството си на длъжностно лице - изпълнителен директор на „Топлофикация - Шумен" ЕАД гр.Шумен,  въпреки задълженията си, свързани със съхранението на военновременни запаси - 2226.587т котелно гориво по договор №17/25.11.2004г, регламентирани в чл.23 и чл.25 от Закона за държавните резерви и военновременните запаси и в чл. 10, ал.7, чл.15, ал.2 и ал.4 и чл.16, ал.1-4 от Наредбата за условията и реда за организиране на дейностите по държавните резерви и военновременните запаси, приета с ПМС № 234 от 21.10.2003 г., не упражнил достатъчен контрол върху работата на инж. И.Л., на когото били възложени дейностите по управление, отчитане и приемане на закупените от „Линк Неделл" ЕООД гр. Варна по борсов договор №55/16.03.2005г., сключен на Софийска стокова борса - АД чрез лицензиран брокер Г. Н. - представител на борсовия посредник „Балчо агро трейд" ЕООД, 2000т котелно гориво за военновременни запаси, което съгласно договора следвало да бъде с технически характеристики по БДС и анализни свидетелства за всеки автомобил, в резултат на което били доставени, приети и платени на „Линк Неделл" ЕООД гр.Варна 2 062,941т котелно гориво без същото да отговаря на техническите параметри, БДС и условия по договора; без сертификати за качество в нарушение на в чл.10, ал.7, чл.15, ал.2 и ал.4 от Наредбата за условията и реда за организиране на дейностите по държавните резерви и военновременните запаси и от това последвали значителни щети за управляваното от него търговско дружество „Топлофикация-Шумен" ЕАД гр. Шумен на стойност 384 918, 36 лева - особено големи размери, като деянието представлява особено тежък случай, извършено е умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление, поради което и на основание чл.219 ал.4 НК вр. чл.219 ал. 3 НК вр. чл. 219 ал.2 НК вр. чл. 2 ал. 2 от НК и чл. 54 от НК му налага наказания ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА, което на основание чл. 66 ал. 1 от НК отлага с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила, както и наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА ЗАЕМА РЪКОВОДНА ДЛЪЖНОСТ В ДЪРЖАВНО ИЛИ ОБЩИНСКО ТЪРГОВСКО ДРУЖЕСТВО ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ.

 

На основание чл. 23 ал. 1 и ал. 2 от НК НАЛАГА на подс. Т. най-тежкото от така определените наказания - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА, което на основание чл. 66 ал. 1 от НК отлага с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила, към което присъединява наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА ЗАЕМА РЪКОВОДНА ДЛЪЖНОСТ В ДЪРЖАВНО ИЛИ ОБЩИНСКО ТЪРГОВСКО ДРУЖЕСТВО ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ.

 

Признава подс. И.Н.Л. - роден на ***г***, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че през периода 16.03.2005г. - м. Май 2005г. в гр. Шумен, в качеството си на длъжностно лице - началник цех КТЦ и отговорник ОМП при „Топлофикация Шумен" ЕАД и член на постоянна комисия по управление на държавните резерви и военновременните запаси по чл.14, ал.1 от Наредбата за условията и реда за организиране на дейностите по държавните резерви и военновременните запаси, въпреки задълженията си, свързани със съхранението на военновременни запаси -2 226,587т котелно гориво, регламентирани в чл. 10, ал.7; чл.14, ал.1 и ал.2, т.1; чл.15, ал.2 и ал.4 от Наредбата за условията и    реда    за    организиране    на    дейностите    по    държавните    резерви    и военновременните запаси, приета с ПМС № 234 от 21.10.2003 г. не положил достатъчно грижи за изпълнение на възложената му работа - дейностите по управление, отчитане и приемане на закупените от „Линк Неделл" ЕООД гр.Варна по борсов договор №55/16.03.2005г, сключен на Софийска стокова борса -АД чрез лицензиран брокер Г. Н. - представител на борсовия посредник „Балчо агро трейд" ЕООД, 2000т котелно гориво за военновременни запаси, което съгласно договора следвало да бъде с технически характеристики по БДС и съпроводено с анализни свидетелства за всеки автомобил, в резултат на което били доставени, приети и платени на „Линк Неделл" ЕООД гр. Варна 2 062,941 т котелно гориво, без същото да отговаря на БДС, техническите параметри и условия по договора; без сертификати за качество в нарушение на в чл. 10, ал.7, чл.15, ал.2 и ал.4 от Наредбата за условията и реда за организиране на дейностите по държавните резерви и военновременните запаси и от това последвали значителни щети за „Топлофикация Шумен" ЕАД гр. Шумен на стойност 384918, 36 лева - особено големи размери, като деянието представлява особено тежък случай, извършено е умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление, поради което и на основание чл.219 ал.4 НК вр. чл.219 ал. 3 НК вр. чл. 219 ал. 1 НК вр. чл. 2 ал. 2 от НК и чл. 54 от НК му налага наказания ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА, което на основание чл. 66 ал. 1 от НК отлага с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила, както и наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА ИЗПЪЛНЯВА РАБОТА, СВЪРЗАНА С ПАЗЕНЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА ЧУЖДО ИМУЩЕСТВО В ДЪРЖАВНО ИЛИ ОБЩИНСКО ТЪРГОВСКО ДРУЖЕСТВО ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА.

 

На основание чл. 111 ал. 1 от НПК след влизане на присъдата в сила веществените доказателства по делото - иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от 23.11.2006г. проби мазут и съпътстващ протокол; тетрадка за водене на изходящи цистерни с мазут; журнал за автомобили, да бъдат унищожени.

 

ОСЪЖДА подс. Т. да заплати направените по делото разноски в размер на 3394лв. по сметка на НСС, на 1433, 60лв. по сметка на ШОС и 300 лв. по сметка на апелативен съд гр. Варна.

 

ОСЪЖДА подс. Л. да заплати направените по делото разноски в размер на 1697лв. по сметка на НСС, 716, 80лв.  по сметка на ШОС и 300 лв. по сметка на апелативен съд гр. Варна.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

ПРИСЪДАТА подлежи на касационна проверка в 15-дневен срок от днес пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

       ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                         2.