Р Е Ш Е Н И Е

 

189

 

гр. Варна, 14 юли 2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, първи наказателен състав, на 14 юли две хиляди и седемнадесета година, в публично съдебно заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

 

ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

 

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

при участието на секретаря Г.Н. и в присъствието на прокурора М. Гамозова, като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева, въззивно частно наказателно дело № 255 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по чл. 48 вр. чл. 44, ал.12 ЗЕЕЗА.

С решение № 35/27.06.2017 г. по ЧНД № 211/2017 г. Разградският окръжен съд е допуснал изпълнение на Европейска заповед за арест от 24.05.2017 г. на Прокуратура Винер Нойщад, Република Австрия, издадена на основание съдебно заверена заповед за задържане на прокуратурата от 19.05.2017г. по дело № 8 St 338/16w и предаване на исканото лице С.И.Б., родена на 08,09.1968 г, в гр. Исперих, ЕГН ********** въз основа на Европейска заповед за арест, с цел провеждане на наказателно преследване по параграфи 8 пар. 146, 147, абзац 2, пар. 148 от НК на Република Австрия.

РОС е взел мярка за неотклонение "ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА", на основание чл. 44, ал. 7 от ЗЕЕЗА по отношение на С.И.Б., родена на *** ***, ЕГН **********, до фактическото предаване на искащата държава, въз основа на Европейска заповед за арест.

Недоволен от така посоченото решение е останало исканото лице, което чрез своя защитник го обжалва с искане то да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че следва да бъде отказано изпълнението на ЕЗА, тъй като не били налице законовите основания за това - не са представени всички изискуеми доказателства по чл. 9 от ЗЕЕЗА и не се установява наличието на всички обективни признаци, съгласно изискванията на чл. 5 от ЗЕЕЗА. Защитата счита, че ЕЗА не отговаря на формалните изисквания на чл. 36 и чл. 37 от ЗЕЕЗА и на РР на Съвета 2002/584/П от 13.06.2002 г., като в нея не са посочени всички обстоятелства, мотивирали издаването й.

Прокурорът дава заключение, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Варненският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови атакуваното решение, Разградският окръжен съд правилно е приел, че са налице всички положителни, общи и специални предпоставки по ЗЕЕЗА за изпълнение на Европейската заповед за арест по отношение на исканото лице  българската гражданка С.И.Б.. Тук следва да бъде отбелязано, че лицето е индивидуализирано недвусмислено чрез три имена, дата и място на раждане. Обстоятелството, че в ЕЗА е посочен друг адрес за местоживеене на исканото лице, не може да разколебае този извод. Нещо повече сама защитата сочи доказателства, че лицето е било лекувано в Р Македония, т.е. не се отрича нейното пребиваване там.

Настоящият въззивен състав споделя изцяло доводите на първоинстанционния съд, за това че издадената ЕЗА отговаря на изискванията на НК, а именно: по ал.1, т. 6 НК и чл. 36, ал.2 от ЗЕЕЗА за допускане на изпълнението на Европейска заповед за арест.

По отношение на довода за липса на достатъчно гаранции, въззивният съд счита, че е спазено изискването на чл. 41, ал.3 от ЗЕЕЗА. Австрийските съдебни власти са предоставили и писмени гаранции, че след като лицето бъде изслушано в издаващата държава членка, ще бъде върнато в Република България за изтърпяване на наложеното му в издаващата държава членка наказание лишаване от свобода или взетата мярка, изискваща задържане (вх. №2477/13.06.2017 г. на л. 89 и превод вх. №2493/14.06.2017 г. на л. 130). По този повод правилно окръжният съд е приел, че молещата държава е дала пълните гаранции, съгласно изискванията на ЗЕЕЗА.

Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките, регламентирани в чл. 39 ЗЕЕЗА - престъплението за което е издадена заповедта не е амнистирана в РБ и не попада под нейната наказателна юрисдикция. Видно от представените справки по делото, по отношение на исканото лице няма данни то да е осъдено за същото престъпление, за което е издадена заповедта с влязла в сила присъда на българския съд или на съд на трета държава членка и респ. изтърпява или е изтърпяло наказанието или присъдата не може да бъде преведена в изпълнение според законодателството на държавата, в която е осъдено. Исканото лице е родено на *** г. , поради което не е налице хипотезата на чл. 39, т. 3 от ЗЕЕЗА.

Разградският окръжен съд също законосъобразно е преценил, че не е налице никоя от факултативните предпоставки, регламентирани в чл. 40 ЗЕЕЗА.

Не може да бъде споделен основният довод на защитата, който се развива пред настоящата инстанция, че Европейската заповед за арест не следва да бъде изпълнявана, тъй като не отговаря на нормата на чл. 37 ЗЕЕЗА. В тази насока първоинстанционният съд е развил достатъчно и убедителни съображения, които настоящата инстанция напълно споделя.

Правилен е изводът в мотивите към атакуваното решение, че заповедта отговаря по форма и съдържание на изискванията на чл. 37 ЗЕЕЗА. Тя е издадена в писмена форма, придружена е с превод на български, съдържа пълни данни за самоличността и гражданството на исканото лице, както и данни за контакт с издаващия орган. Съдържат се и останалите изискуеми по чл. 37, ал. 1 ЗЕЕЗА данни. Посочен е характерът и правната квалификация на престъплението, за което се иска предаване на австрийските власти за изпълнение на съдебно заверена заповед за задържане на прокуратурата от 19.05.2017г. по дело № 8 St 338/16w  и мярката, изискваща задържане е за повече от четири месеца, предвид описаното в обстоятелствената част в ЕЗА, досежно предвидената санкция за престъпленията, за които се иска предаването на лицето, с оглед провеждането на наказателно преследване.

В мотивите към атакуваното решение подробно е обсъдено и възражението на защитата, досежно реквизитите на Европейската заповед за арест. В нея ясно и конкретно са посочени текстовете на Австрийския наказателен закон и максималният размер на предвидените наказания. Обстойно са описани обстоятелствата дали основание за издаване на европейската заповед за арест, престъплението за което се преследва исканото лице, както и изчерпателно е описана фактическата обстановка относно времето и мястото на извършване, включително и степента на участие на исканото лице. Поради това и напълно правилно възражението на защитата не е било споделено.

Разградският окръжен съд е обсъдил и изискванията на чл. 36, ал. 1 и ал. 2 ЗЕЕЗА, като изрично е подчертал, че деяние, за което се преследва лицето, се наказва съгласно правото на издаващата държава с лишаване от свобода с максимален предел 5 години, както и че то съставлява престъпление и по законодателството на България - измама по чл. 209 и сл. НК. Освен това е от кръга престъпления, за които не се изисква двойна наказуемост, съгласно чл. 36, ал. 3, т. 20 ЗЕЕЗА.

Законосъобразен е изводът на съда, че не са налице изискванията на чл. 52 ЗЕЕЗА относно предаването под условие на С.Б.. Не са налице доказателства, от които да е видно, че срещу нея има не приключило наказателно производство или подлежаща на изпълнение присъда, които да налагат необходимост от отложеното му предаване или предаването му под условие.

Не могат да бъдат споделени и поддържаните в днешното съдебно заседание доводи относно това дали има достатъчно доказателства исканото лице да е автор на деянието, предмет на обвинението и относно други факти и обстоятелства, които са извън предмета на настоящото производство и са от компетентността на съответния съд в искащата държава. Сочените от защитата текстове на чл.5 и чл.9 от ЗЕЕЗА нямат каквото и да е приложение в настоящото производство, а се отнасят до производството по екстрадиция, което съществено се отличава от това по ЕЗА. Влошеното здравословно състояние на исканото лице също не е от категорията обстоятелства, които да обосноват отказ за предаването му. То няма характер на извънредно обстоятелство, нито състоянието й е животозастрашаващо. Страданието на исканото лице от Бронхиална астма с преобладаваща алергична компонента следва да бъде съобразено при изпълнение както на мярката за неотклонение, така и при фактическото предаване на лицето. Горното сочи, че не са налице и основания за изменение и на марката за не неотклонение „Задържане под стража“, която е единствената законосъобразна в хипотеза на допуснато изпълнение на ЕЗА – чл.44, ал.7 ЗЕЕЗА.

Предвид на изложеното, Варненският апелативен съд счита, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено, поради което и

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 35/27.06.2017 г., постановено по ЧНД № 211/2017 г. по описа на Разградският окръжен съд.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.