Р Е Ш Е Н И Е

                            

                              175/1.8.2016г.  гр. Варна

 

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на осми юли през две хиляди и шестнадесета година,  в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

секретар П.П.

 прокурор Анна Помакова,

 като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

 ВНОХД №256 по описа за 2016 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по протест на Шуменски окръжен прокурор и въззивна жалба на адв. Ст.С., защитник на подсъдимия И.К.П., против присъдата постановена от Шуменския окръжен съд на 15.04.2016г,по нохд № 499/16г. с която подс. П. е признат за виновен за деяние по  чл.116 ал.1 т.3 пр.1 и т.6 пр. 3 и 4 вр.чл.115 НК вр.чл.54 НК и му е наложено наказание от петнадесет години лишаване от свобода при строг режим.

В протеста се излагат съображения за явна несправедливост на наложеното наказание като се предлага на подсъдимия да се определи наказание „доживотен затвор”, или да се увеличи размера му до 20 години лишаване от свобода. което да бъде заменено с лишаване от свобода до 30 години, като се излагат подробни мотиви в този смисъл.

В жалбата на подс. П. се излагат съображения за необоснованост, незаконосъобразност, наличие на допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и неправилно тълкуване на доказателствата по делото и явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане за изменение на присъдата с приложение на закон за по-леко наказуемо деяние и налагане на съответно наказание както и отмяна на присъдата в гражданско-осъдителната част. Представено е и допълнително изложение към жалбата, в което се излагат съображения за наличие на деяние по чл.124, 118 или 119 НК, респ. липса на умисъл за умъртвяване. Прави се и алтернативно искане за приложение на чл.55 НК.

В с.з. представителят на апелативната прокуратура поддържа частично протеста в частта, с която се иска увеличаване на наложеното наказание лишаване от свобода до посочения размер от 20 години. Изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия.

Защитата на подсъдимия поддържа жалбата си и излага съображения за неоснователност на протеста.

Въззивният протест и жалба са подадени в срок и са допустими.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 15.04.2016г., постановена по нохд № 499/2016г. Шуменският окръжен съд е признал подсъдимия И.К.П. за виновен в това, че на 10.04.2015г. в гр.Шумен умишлено умъртвил по особено мъчителен начин и с особена жестокост баща си Крум П. Савов с ЕГ№********** и на основание чл.116 ал.1 т.3 пр.1 т.6 пр.3 и 4 вр.чл.115 вр.чл.54 НК му е определено наказание от петнадесет години лишаване от свобода при строг режим. Осъдил е подсъдимия да заплати на Р.К.С. сумата от 5000лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законните последици като е отхвърлил иска в останалата му част. Осъдил го е да заплати  направените по делото разноски. Зачел е предварителното му задържане по мярка за неотклонение.

За да стигне до този резултат Шуменския окръжен съд е приел за установено от фактическа страна следното:

Подс. П., на 45 год. обитавал едно жилище с баща си Крум П. ***. Майка му, Калинка Стоянова, работела в Гърция от дълги години. Отношенията му с баща му били обтегнати, отчасти и поради тежкия и авторитарен характер на последния. В началото на 2015г. постр. Крум П. претърпял мозъчен инсулт,като се възстановил бързо и на 09.04.15г. съпругата му Калинка Стоянова отново заминала на работа в Гърция.

На следващия ден – 10.04., подс. П. имал рожден ден. Поради повода се почерпил около 18ч. със свой познат – свид. Насуфов. След 19ч., прибирайки се към дома си, купил бутилка от 500мл. уиски, бутилка Кока-Кола и ядки. Тъй като имало ключ от вътрешната страна на входната врата на апартамента позвънил и чул баща си да се приближава и изважда ключа. Подсъдимия се прибрал в стаята си, първата по коридора от ляво, сипал си питие и отворил лаптопа си. След 22.30ч. постр. Крум П. влязъл в стаята на сина си и вместо да го поздрави с рождения ден започнал да го пита докога ще живее при него, кога ще се махне, наричал го „простак” и „идиот”. Подсъдимият не реагирал и пострадалият се прибрал в стаята си. Малко след това подс. П. станал и тръгнал към стаята на баща си като през отворената врата видял, че той се готви да си ляга. Раздразнен от отношението му, минавайки покрай кухнята, замахнал и счупил стъклото на вратата и влязъл в стаята на баща си като го попитал какво иска от него. Хванал един стол и посегнал да го удари с него, като при удара в стената стола се счупил. Започнал да нанася удари с крака на стола по тялото и главата на баща си. Последният се отбранявал като се опитал да излезе от стаята. Подсъдимият го хванал до вратата като го стиснал за гърлото, блъснал главата му в колоната между касите на двете съседни врати. Пострадалият паднал на земята, а подс. П. продължил да нанася множество удари с ръце и крака докато постр. К.П. казал че умира като започнал да диша тежко и лежал неподвижно на пода в коридора. Подсъдимият престанал да го удря като го прескочил, отишъл в стаята си, налял си часа с уиски, изпил голяма част от него и в 23:34ч. се обадил на тел.112. Съобщил че се е скарал с баща си и той умрял. Взел чашата си и слязъл за да посрещне дежурния екип. Поканил полицейските служители – свид. К.Константинов и Ст.Станков, посочил тялото, лежащо в коридора като казал „Ето го дъртия. Той умря”. Полицаите забелязали,че по дрехите на подсъдимия има кръв, както и по пода и стените в коридора и по трупа. В една от стаите всичко било разхвърляно и потрошено. Подсъдимият заявил, че ще си е в стаята и ще си пие уискито докато екипа си върши работата. Бил спокоен и се усмихвал, обяснил, че не се разбирал „с дъртака”, поинтересувал се какво ще правят с него, дели той трябва да го погребва и да плаща разноските. Сипал си останалата част от питието и продължил да пие. Междувременно пристигнал екип на Бърза помощ, която констатирал смъртта на пострадалия и тъй като било очевидно, че не се касае до естествена смърт на изготвили съобщение за смърт, а уведомили съдебния патолог. През това време подсъдимият многократно настоявал да изнесат баща му тъй като бил вече умрял и бил силно разочарован, че това няма да стори този екип. В последствие бил извършен оглед на местопроизшествието.

От СМЕ на аутопсия на труп се установява, че пострадалият Крум П. е получил счупвания на множество ребра по няколко линии, вляво и вдясно на гръдния кош /т.нар гръден капак/, разкъсвания на плеври, счупване на гръдна кост, двустранен хемоторакс, контузия на част от десния бял дроб, кръвонасядане на околосърцевата торбичка, разкъсване на част от черния дроб, кръв в коремната кухина от 900мл., кръвонасядане на меките тъкани около левия бъбрек, кръвонасядане в областта на червата и външната стена на стомаха, множество кръвонасядания и охлузвания в областта на главата, лигавицата на устата, на меките черепни обвивки, две разкъсно-контузни рани в теменната област на главата,в дясната слепоочна област, охлузна рана на челото вдясно, травматичен кръвоизлив на двете очни ябълки,счупване на централни резци на горната челюст, счупване на двете рогчета на щитовидния хрущял, оток на мозъка, кръвонасядания по гърба на китките и пр. Непосредствена причина за смъртта според СМЕ е съчетаната тежка гръдна и коремна травми, довели до масивна кръвозагуба.

От тройната СМЕ се установява, че всички увреждания са причинени приживе. По време на получаването им пострадалият е изпитвал мъчителни болки до времето на смъртта си, която е настъпила сравнително бързо , но не мигновено, в рамките на минути-до час от получаване на уврежданията. Те са причинени от удари с и върху твърди тъпи предмети и триене, по отношение на охлузванията, както и действия с предмет с режещ ръб по отношение на порезната рана на дланта на дясната ръка. В областта на главата и лицето са нанесени не по-малко от 10 отделни удара със значителна сила, като при не по-малко от три от тях предмета е с подчертан ръб – напр. крак на стол/описан в огледния протокол/. Посоката на ударите е различна спрямо положението на главата – отгоре-надолу, отляво – надясно, отпред-назад. Счупването на рогчетата на щитовидния хрущял са в резултат от стискане или удари в областта на шията. Счупването на гръдната кост, двустранното счупване на ребрата по различни фрактурни линии, контузията на белия дроб, обичайно се причиняват от силен натиск с крак или скачане в областта на гръдния кош в предно-задна посока в легнало положение по гръб. Разкъсването на органите в коремната кухина е възможно да се получат при същия механизъм или при силни удари с юмруци или ритници в горната част на корема. Всички тези описани травми не могат да се получат по описания от подсъдимия начин – с падане върху леглото и един или два удара в областта на лицето.

От заключение на СППЕ се установява, че подсъдимия страда от личностово разстройство, емоционално нестабилен тип. Представлява психическо страдание в широкия смисъл на понятието и се изразява в поведенчески отклонение. Само по себе си не налага медикаментозно лечение или прилагане на принудителни медицински мерки. Прието е, че към момента на извършване на деяние подсъдимия се е намирал в състояние на средна степен на алкохолно повлияване от обикновен тип. Поведението му към момента на извършване на деянието се характеризира с двигателно разтоварване на интензивни, латентни, негативни чувства като е разбира свойството и значенето на извършеното и е можел да ръководи постъпките си. Твърдяната частична липса на спомен за малка част от събитията е възможно да се дължи на комбинираното действие на количеството концентрат и интензивния дневен афект, след отзвучаването на който съзнателно или подсъзнателно спомените се изтласкват и подтискат като естествена защитна реакция. Експертите приемат като мотив, определящ поведението му приетото количество алкохол, трайната негативна нагласа към пострадалия и непосредствената вербална агресия. Състоянието му не притежава клиничната характеристика на т.нар. физиологичен афект и може да се определи като обикновено раздразнение, студен, комулиран, застоен афект, чието възникване и развитие е било улеснено от приетия алкохол, изиграл отключваща агресията роля.

От извършените химически експертизи е установено, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е била 2,16 промила и към момента на деянието е била в границите на 2,94-3,01 промила.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства.

По жалбата на подсъдимия:

На първо място се твърди, че съдът е направил изводите си въз основа на едностранна и неправилна оценка на доказателствения материал.

Това твърдение е необосновано. Съдът е извел заключенията си въз основа на доказателствения материал по делото. Няма спор, че между подсъдимия и пострадалия е имало проблеми в общуването от дълго време. Няма спор, че въпросната вечер, след като е употребил едно значително количество алкохол, задръжките у подсъдимия са паднали и ако в друг ден отправените от баща му реплики не биха имали някакво съществено знание, то процесната вечер, в комбинация с останалите наслагали се фактори това отношение е довело до ответна реакция. Установено е, че след като е отправил предизвикателните си и обидни реплики пострадалият се е оттеглил в стаята си и конфликт не би се получил, ако подсъдимия не беше го последвал. Преминавайки през коридора, той демонстративно чупи стъклото на вратата на кухнята и тръгва да се саморазправя с баща си. В стаята на баща си взема стол, който се чупи при удар в стената.

Спорът възниква от следващия момент, когато подс. П. твърди, че баща му е посегнал към нож, намиращ се на масата. След това заявява, че няма спомен, но е възможно да е ударил баща си един-два пъти – „реално аз го ударих един или два пъти в лицето. През останалото време помежду имаше само бутан, блъскане и опити от моя страна да му отнема стола, не съм го удрял в гърдите. Той падна на два пъти върху леглото и предполагам по начин е получил нараняванията”. Очевидно тези обяснения по никакъв начин не кореспондират с останалите доказателства по делото и най-вече с обективните находки по тялото на пострадалия. Нанесени са много повече от един-два удара и то по цялото тяло на пострадалия. Установените счупвания по сравнително твърди кости показват силата на нанесените удари /гръдната кост, множество ребра счупени по няколко линии/. Налице са разкъсвания на вътрешни органи – бял дроб, черен дроб, бъбрек, кръвонасядания по опорака на черва, външна стена на стомаха, околосърцева торбичка, счупени на двете рогчета на щитовидния хрущял, последното характерно при душене. Вещите лица са категорични, че само в областта на главата и лицето са нанесени не по-малко от 10 удара. Останалите травми по гръдния кош и вътрешните органи се получават при силни удари с юмруци, ритници в горната част на корема, със скачане или натиск върху гръдния кош и не могат да се получат при падане от собствен ръст.

Следва да се отбележи, че подсъдимия има медицинско образование – ветеринарен лекар и може да прецени какъв би бил резултата от така нанесените удари. Уврежданията са налице, възможните начини на тяхното получаване също са посочени. Дали подсъдимия е скочил с крака върху гръдния кош на баща си, дали го е ритнал или го е притиснал силно в легнало положение е без съществено знание. Същественото е, че тези увреждания не могат да се получат при евентуалното му падане върху леглото. Факт е, че пострадалия е лежал в коридора, а не в стаята си говори за динамиката на побоя, продължителността и интензитета.

Особено характерно е заявеното в обясненията: „като цяло помня, че по едно време докато говорех със 112 даже отказах Бърза помощ – беше издъхнал. Докато говоря по телефона той спря да диша. В коридора бях по това време…В началото дишаше правилно, без чужда помощ, не е охкал, не е пъшкал. Просто го чух да казва „умирам”…” Всичко това отново показва, че подсъдимият е имал представа какво се случва.

От изготвения фотоалбум към огледния протокол може да се добие реална представа за случилото се в стаята на пострадалия. В огледния протокол са описани множество капки, пръски и петна от кръв по стените, по пода, по остатъците от мебели. Никъде не е посочен намерен и иззет нож, има единствено стъкла от разбития полилей и стъклото на кухненската врата.

Твърди се, че съдът превратно е мотивирал извода си за умисъла на подсъдимия.

Нищо превратно няма в изводите на съда. Трудно може да се приеме, че лице с определени медицински познания, нанасяйки множество силни удари в жизнено важни органи, по цялото тяло на пострадалия с крака на стола, с ръце, юмруци, ритници и пр., с душене, може да има някакъв различен умисъл от умъртвяването на пострадалия. Постр.К.П. е бил почти 80 годишен, и колкото и да е бил едър и силен, както твърди подсъдимия, не би могъл да се противопостави адекватно на 45 -годишния си син. Известно е, че вида на умисъла се извежда от броя, интензитета, силата, мястото на нанесените удари. Дори и да се приеме, че умисълът не е бил пряк, той при всички случаи е евентуален и в никакъв случай не може да се говори за непредпазливост. В конкретния случай, изхождайки от броя на ударите, интензитета им, продължителността на побоя, особено мъчителния начин и особената жестокост, е налице пряк умисъл.

По отношение наличието на деяние по чл.124 НК

Защитата акцентира на казаното от вещите лица в с.з. „…едва ли е целял физическото унищожение на пострадалото лице”  като от там вадиш заключение за формата на умисъла. В случая вещите лица са изказали едно предложение, а изводът за формата на умисъла следва да се направи от съда. Думите на експерта са извадени от контекста, където обсъжда поведенческия модел на подс. П.. Там се обсъжда, че при наличието на едно определено количество алкохол, при такъв емоционално нестабилен характер с много нисък фрустрационен праг, агресивните поведенчески модели/стоящи дълбоко заложени в него/ се отключват бързо и ведно с провокацията от страна на пострадалия се отключва тази непремерена агресия, която е целяла да прекрати едно такова непростимо фрустриращо у подсъдимия състояние. Подсъдимия много бързоразгръща гневна реакция при критикуване или порицание и това е модел, който е наследил в дома си.

Липсата на умисъл се извежда от защитата и от думите на подсъдимия: „Аз не мога да преценя моята сила. Как да я преценя? Аз и не помня!” Това дали „може или не прецени силата си” е без значение. Без съмнение подсъдимия е достатъчно интелигентен за да осъзнае разликите във възрастта, подвижността, силата между двамата. И ако е било достатъчно да се извие ръка или да се избута „агресора”, за да се предотврати твърдяното нападение, то с нищо не се оправдава последвалия жесток побой, преследвайки жертвата от стаята в коридора и повалайки я там до момента на смъртта. За какво деяние по чл.124 НК може да се говори при наличните телесни увреждания, описани на две страници в СМЕ. Ако подсъдимия беше целял само причиняването на телесна повреда на баща си, то инцидента щеше да приключи в стаята и както сам подсъдимия казва – паднал на леглото. Вместо това побоя продължава и в коридора, където са установени множество следи от кръв от пострадалия по стените и пода, до настъпването на смъртта му.

По отношение наличието на деяние по чл.118 НК.

Според защитата подсъдимия е изпаднал в състояние на силно раздразнение, причинено от пострадалия с тежка обида – подсъдимия бил раздразнен и обиден от поведението на баща си.

Само че поведението на пострадалия е било константно в продължение на много години – от детството му и както заключават вещите лица това отношение се е акумулирало. При извършване на изследването подсъдимият е споделил обща подтиснатост, мрачно, тъжно настроение и  емоционална лабилност, съчетани с повишено напрежение и инсомнични нарушения, свързващи се с резки промени в социалния му и правен статус. Налице са суицидни опити и лечение в Царев брод с диагноза смесено личностово разстройство, Декомпенсация с възбудни прояви, вторични алкохолни злоупотреби. С нисък праг на раздразнителна слабост и лесна гневливост, постоянна готовност за влизане в конфликт заради собствените си гледни точки /качества, които самия той вменява на баща си, като причина за негативното му отношение/. Данните от проведеното личностно тестиране показват принадлежността му към индивиди, които се съветват единствено и само със себе си, не приемат препоръки и напътствия, изпитват подозрителност, без достатъчно основание, готови са да дадат отпор или да извършат ответно нападение, липсва им емпатичност, трудно носят отговорност. Склонен е към физическа агресия, индиректна агресия, ревност и омраза, вербална агресия. Има повърхностни емоционални реакции по отношение на вина и срам, склонност към себеоневиняване и обсъждане на вината вън от себе си. Раздразнителен и избухлив, често сменя работното си място, проявява равнодушие към бъдещето като акцентира на настоящето от което трябва да се извлече максималното. Повишената импулсивност или възникваща реакция на възъбуда се гасят трудно и могат да бъдат опасни за обкръжаващите го. Може да бъде властен и избира да общува с по-слаби от него.

От СППЕ е видно, че подсъдимият страда от личностово разстройство – психиатрично страдание в широкия смисъл на понятието и се манифестира с поведенчески отклонения, в чиято основа е дисхармоничното развитие на характера. Само по себе си не налага медикаментозно третиране или прилагане на принудителни медицински мерки – емоционално нестабилна личност – борбедлайн тип с тенденция да се действа импулсивно, без оглед на последствията в съчетание с неустойчиво и капризно настроение. Способността да се предвижда и планира е минимална, а изблиците на интензивен гняв често водят до насилие или поведенчески избухвания. Налице са и нарушени представи на лицето за себе си, за собствените цели и вътрешни предпочетания. Не се установяват психопатологични симптоми и синдроми, израз на същинско психично разстройство.

В заключението е посочено, че състоянието, в което подс. П. е извършил деликта не притежава клиничната характеристика на т.нар. „физиологичен афект”. Същото може да се определи като обикновено раздразнение, студен, кумулиран, застоен афект, чието възникване и развитие е било улеснено и модифицирано от приетия алкохол, изиграл ролята на отключващ агресията фактор. Състоянието на „физиологичен афект” представлява мигновенна „късо съединителна реакция”, която трае изключително кратно във времето. Вещите лица изясниха характеристиките на понятията „страх” и „срам”. Страх обикновено се появява тогава когато си пред неизвестност, когато се случва нещо внезапно, неочаквано застрашаващо. В конкретния случай не може да се говори за изненадващо поведение на пострадалия. Подсъдимия е бил наясно с характеровите особености на баща си, не ги е харесвал, търпял ги е, но те са му били известни. Бил е подготвен за неговото агресивно, конфликтно поведение. Всичко това предпоставя една почва на очакване и подготвеност и изключват внезапност, изненада и силен уплах. Освен това деянието е продължило известен период във времето – отиване на бащата в стаята на сина, отправяне на реплики, връщане обратно, след известно време ставане на подсъдимия и отиване до вратата на стаята на пострадалия, чупене на стъклото на кухненската врата, влизане в стаята и една тогава нападение – все действия които изключват късо съединителната реакция. Напротив, действията на подсъдимия са били съзнавани и целени.

Поради това и не е налице деяние извършено в състояние на силно раздразнение по смисъла на чл.118 НК.

Не е налице и деяние по смисъла на чл.119 НК. Даже да се приеме наличие на вербална агресия от страна на пострадалия не е налице нито неизбежна отбрана, нито превишаване пределите й. Както вече беше посочено след като е отправил репликите към сина си, пострадалият е напуснал стаята му, прибрал се е в своята и се е приготвил да си ляга . Т.е. и да е имало агресия /нападение/ то вече е било прекратено. Подсъдимият сам отива в стаята на баща си за да търси разправа. Заявява в с.з., че баща му е посегнал да вземе нож от масата в стаята си. Такъв нож не е установен по делото, не се твърдят и нанесени удари с такъв нож. За такъв нож не се споменава и никъде на ДП. За каква неизбежна отбрана тогава може да става дума? Никъде подсъдимия не твърди, че е бил уплашен или смутен от поведението на баща си, по него не са установени травматични увреждания, които биха могли да са в резултат на противоправно нападение. Описаните драскотини в областта на китката на лявата ръка, причинени от режещ ръб най-вероятно са причинени при счупването на стъклото на кухненската врата.

Заявеното от подсъдимия в с.з.: „И все пак да ме нападне, да посегне към ножа, определено желанието му да ме убие, беше изненада за мен, беше шок” представлява защитна теза. Както вече беше посочено не се установява такова „посягане” към нож, /а дори да има „посягане” това не означава „нападение”/, още по-малко изразено недвусмислено намерение на пострадалия да убие сина си. Такова поведение се споменава за първи път в с.з. и не е споменавано нито пред разследващите органи, нито пред СППЕ.

Особено характерно в случая  е и последващото поведение на подсъдимия- демонстрираното равнодушие към причинения резултат, раздразнението, че продължително време го занимават с тези проблеми: „Вземете го, не виждате ли, че е умрял”; „Ето го там, дъртия. Той умря”; „вие си гледайте работата, аз тука ще си пия питието”.

Правилен, обоснован и законосъобразен е изводът на съда, че подс. П. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.116 ал.1 т.3 пр.1 и т.6 пр.3 и 4 НК. Налице са и трите квалифициращи признака. Пострадалият е роден баща на подс.П.. Убийството е извършено при особена жестокост и особено мъчителен начин. Ударите са много повече от десет, всички са нанесени приживе като пострадалия е разбирал какво се случва с него, търпял е силни болки и не е могъл по никакъв начин да реагира, особено след като е паднал на пода в коридора, където и е оставен да умре.

В този смисъл оплакването за допуснати съществени нарушения на материалния закон е неоснователно.

Що се касае до оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание то също е неоснователно.

Не е вярно, че съдът е приел наличие на многобройни смекчаващи обстоятелства, ако беше сторил това то щеше да приложи разпоредбата на чл.55 НК. Съдът е определил наказание в минималния предвиден размер отчитайки ниската степен на обществена опасност на подсъдимия, както и фрустриращите фактори оказали влияние на формирането му като личност.

Правилно съдът е отчел всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Деянието е с изключително висока степен на обществена опасност, както поради обстоятелството, че се засяга изключително човешко благо – животът, така и предвид начина на извършването, извън квалифициращите елементи особена жестокост и особено мъчителен начин, но както вече се посочи подсъдимия не се характеризира с особено висока обществена опасност. Намеренията му са възникнали инцидентно, те не са били планирани Въззивната инстанция намира, че така определеното наказание ще въздейства възпитателно и ще изиграе своята възпираща и предупреждаваща роля.

По протеста:

Същият е по отношение вида и размера на наложеното наказание. Излагат се съображения за наличие на отегчаващи вината обстоятелства, които обосновават налагането на наказание по втората алтернатива – доживотен затвор или завишаване размера на наказанието лишаване от свобода в размер на 20 години.

Протестът се поддържа по втората алтернатива като се държи сметка за броя на квалифициращите обстоятелства, обстоятелството, че подсъдимия е живеел заедно с жертвата, броя на ударите, липсата на разкаяние и чувство за съжаление.

Въззивната инстанция счита, че едно по-тежко наказание би било несъразмерно. Вярно е, че са нанесени множество удари, но техния брой се покрива от квалифициращото обстоятелство особена жестокост. Следва да се отчете в по-голяма степен влиянието на характеровите особености на подсъдимия, модела на поведение, който е следвал и който му е налаган с години. Вербално същия изразява съжаление, но доколко то е изживяно е въпрос на характеровите му особености, поради което също не следва да се отчита като отегчаващо обстоятелство.

Поради това и протестът се явява неоснователен

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.338 НПК Варненският апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 15.04.2016г. на Шуменския окръжен съд, постановена по нохд №499/2015г. по отношение на подсъдимия И.К.П. с ЕГ№ **********

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.350 ал.2 НПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ:1.