Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

Номер 187/12.08.2016 година                                       Град Варна

 

Варненският апелативен съд                 Наказателно отделение

На петнадесети юли            Година две хиляди и шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:Росица Тончева

                            ЧЛЕНОВЕ: Светослава Колева

Асен Попов

 

съдебен секретар Г.Н.

прокурор Светла Курновска

като разгледа докладваното от съдия Попов

ВНОХД № 258 по описа на съда за 2016г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда №18/16.05.2016г. по НОХД №150/16г. на Окръжен съд гр.Добрич, с която подсъдимият Е.Й./Ekrem Ozler/ е бил признат за виновен и осъден по чл.343, ал.3, пр. 3-то б.“б“ пр.1-во вр. с ал.1 б.“в“ вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.54 от НК на „лишаване от свобода“ за срок от три години, което на основание чл.58а, ал.1 от НК е редуцирано с 1/3 и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години , което на основание  чл.61, т.3 и чл.59, ал.1 от ЗИНЗС да изтърпи в затворническо  общежитие от открит тип при първоначален общ затворнически  режим. На основание чл.343г от НК във вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК съдът е лишил подсъдимия Е.Й. /ЕКREM OZLER/ от правото да управлява моторно превозно средство за срок от три години.

За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел в съответствие с внесеното обвинение, фактите, признати от подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК, и го е осъдил за това, че на 17.02.2016г. в с.Карапелит, общ.Добричка, обл.Добрич по главен път II-71 /Добрич-Силистра/ при управление на МПС – лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег.№ СС 07 08 МС нарушил правилата за движение по пътищата от Закона за движение по пътищата - чл.20, ал.2 изр.2 от Закона за движение по пътищата, съгласно който „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.”, и причинил по непредпазливост смъртта на М. Д. ***, като след деянието дееца е избягал от местопроизшествието.

Подсъдимият Й. е бил признат за невиновен и оправдан да е извършил престъплението при нарушаване на чл.20, ал.2 изр.1 от ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.”

На особено мнение е останал съдията –докладчик по делото, като в мотивите си е изложил несъгласие с мнозинството по отношение размера на наложеното наказание Лишаване от свобода и начина на изтърпяването му.

 

Въззивното производство е инициирано със следните жалби:

-          жалба на подсъдимия Е.Й., чрез адв.Х.Х. от 19.05.2016г. изправена по разпореждане на ДОС на 0-6.06.2016г. с искане за оправдаване на подсъдимия по възведеното обвинение,

-           жалба от частните обвинители Д.М.Ч. и В.М.Ч. , чрез адв.Я., с искане за увеличаване на наложеното на подсъдимия наказание;

-          жалба от адв.Е.Ф., като защитник на подс. Е.Й. с която се иска отмяна на присъдата или алтернативно намаляване размера и на двете санкции и приложение на разпоредбата на чл.66 от НК по отношение наложеното наказание „Лишаване от свобода“.

 

В съдебно заседание производството в частта по отношение жалбата на адв.Я. ***, като пълномощник на частните обвинители Д. и В. Чернаеви бе прекратено с оглед разпоредбата на чл.318,ал.4 от НПК, тъй като наложеното на подсъдимия наказание е било в съответствие с отправеното от тях искане пред първата инстанция.

В съдебно заседание представителя на държавното обвинение изразява становище, че жалбите на защитниците са неоснователни в частта по отношение искането за редуциране на наказанията и отлагане изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, а по отношение искането за отмяна и оправдаване на подсъдимия счита същото, ако не за недопустимо, то поне за неоснователно, с оглед специалната процедура, по която се е развило първоинстанционното производство.

Представителят на частното обвинение адв.Я. ***, изразява становище за неоснователност на искането на защитата, като изтъква доводи, че са налице действия на подсъдимия по укриване на следите от престъплението, които говорят и за липса на паника в поведението му.

Жалбоподателите поддържат направените писмено оплаквания единствено по отношение за несправедливост на наложеното наказание, като молят за приложение разпоредбата на чл.66 от НК

В последната си дума подсъдимият моли изтърпяването на наказанието Лишаване от свобода да бъде отложено и изразява съжаление за случилото се.

 

Относимите към престъпното поведение, респ. отговорността на подсъдимия, факти, изложени от държавното обвинение и възприети от съда в съответствие с правилата на произтеклата диференцирана процедура, са били следните:

 

Подсъдимият Е.Й. работел, като служител в джамията в гр.Силистра. Същият е правоспособен водач на МПС, притежаващ турско свидетелство за управление на МПС /л.79-81 от д.п./ .Подсъдимият ползвал лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № СС 07 08 МС, собственост на “Мъни пеймънт сървисис“ ООД гр.Силистра с управител св.Снежана Симеонова Германова, като управлявал автомобила с пълномощно, предоставено от свидетелката.

На 17.02.2016г. преди обяд  подсъдимият Е.Й. и св.Й.М. М.  посетили гр.Варна и прекарали почти целия ден там.Около 18.00 часа на 17.02.2016г. двамата тръгнали от гр.Варна за гр.Силистра с лекия автомобил „Мерцедес“ с рег. № СС 07 08 МС, който бил управляван от подсъдимия. Около 19.30 часа преминавали през с.Карапелит, обл.Добрич Подсъдимият Е.Й. управлявал лекия автомобил „Мерцедес“ с рег. № СС 07 08 МС  в с.Карапелит, обл.Добрич по главен път II – 71  Добрич - Силистра, като се движел в посока гр.Силистра, а до него на предната дясна седалка в автомобила пътувал свидетелят Й.М. М.. Пътната настилка била асфалтова, суха, запазена без неизправности и повреди по нея. Лекият автомобил, управляван от  подсъдимия Й.,  се движел с включени фарове на къси светлини.Уличното осветление  в с.Карапелит, обл.Добрич било включено. Лекият автомобил се движел със скорост 60,11 км/ч и наближавал бензиностанцията на „Виста ойл“ в с.Карапелит, обл.Добрич. По същото време на  платното за движение  в лентата за движение в посока към гр.Силистра се намирал пешеходец - пострадалият М.  Д. *** метра от  десния край на платното за движение, който бил в поза седнал на пътното платно или на колене с полуизправен торс с гръб към предната дясна част на автомобила,  управляван от подсъдимия Й.. Т.е. пострадалия е бил в статично положение. Подсъдимият Й. след като забелязал присъствието  на пострадалия върху платното за движение не намалил скоростта, с която се движел автомобила чрез задействане на спирачната система на автомобила и не спрял, а направил зигзагообразно движение с автомобила, като завил наляво и надясно, след което последвал  удар между предната дясна част на автомобила и тялото на пострадалия Ч.. Подсъдимият Й. веднага спрял колата с възклицание „Боже Господи!“, след което подсъдимият Й. и св.М. слезли от колата, като погледнали към тялото на пострадалия без да го доближават. След това отново се качили  в автомобила. В това време покрай тях в другата лента за движение в посока гр.Добрич  се движел лек автомобил „Сузуки  Суифт“, управляван от св.Илиян Николов Иванов от с.Карапелит, обл.Добрич, който в близост до бензиностанцията на „Виста ойл“ в с.Карапелит забелязал, че зад спрелия автомобил на подсъдимия Й. на платното за движение на около 15 - 20 м  в лентата за движение в посока Силистра лежи тялото на пострадалия Ч.. В този момент автомобилът, управляван от подсъдимия Й., потеглил в посока гр.Силистра, като при разминаването св.Иванов успял да види част от номера на автомобила и самия автомобил, управляван от подсъдимия. Впоследствие подсъдимият се отклонил от главния път за гр.Силистра в посока Алфатар споделяйки със св.М., че иска да избегне евентуални проверки по пътя. След с.Войново, обл.Силистра подсъдимият Й. спрял автомобила и двамата със св.М. слезли от него, за да проверят дали по автомобила има някакви следи от удара с пострадалия Ч., при което установили, че предната броня  на автомобила в дясната й част  се е откачила. Подсъдимият Й. поправил бронята и казал на св.М., че по автомобила няма сериозни поражения, което означавало, че не са ударили пострадалия силно. След това потеглили, като минали по околовръстното шосе за Русе, за да влязат в Силистра от друга посока, а не откъм посока Добрич, като подсъдимият Й. паркирал автомобила на паркинга на х-л „Дръстър“ в гр.Силистра. Междувременно св.Иванов  се обадил на телефон 112, за да съобщи за пътно-транспортното произшествие. Пристигнал екип на „Бърза помощ”, който установил смъртта на пострадалия Ч.. По същото време на местопроизшествието  пристигнали и служители на полицията.

Съгласно протокола за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта, в изпратената за изследване проба кръв на  подсъдимия Й. не се доказва наличие на етилов алкохол. /л.103 от д.п./

Съгласно протокола за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта в изпратената за изследване проба кръв на  пострадалия  Ч.  се доказва наличие на етилов алкохол 3,38%. /л.106 от д.п./

Съгласно заключението на вещото лице по съдебномедицинската  експертиза за аутопсия на труп  вследствие  на пътно-транспортното произшествие пострадалият М. Д.Ч. е получил следните увреждания: гръдна травма, счупване на множество ребра двустранно по повече от една анатомични линии, разкъсване на плевралните листи, контузия на белите дробове и разкъсване на десен бял дроб, наличие на кръв в двете гръдни половини, кръвонасядане на органите на средостението, счупване на торакални прешлени с пълно прекъсване на гръбначния мозък и разместване, ожулвания на челото, дясната ръка, коленете и глезенните стави, разкъсно контузна рана на дясната предмишница, счупване на дясната лакътна кост, масивно кръвонасядане с формиране на „джоб“ по задната повърхност на гръдния кош, в областта на гръбначния стълб, счупване на дясната лопатка на гърба. Съгласно заключението причината за смъртта на пострадалият Ч. е тежката гръдна травма – контузия и разкъсване на белите дробове и излив на кръв в гръдната кухина. /л.111-114 от д.п./

Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза по писмени данни установената при извършената аутопсия тежка гръдна травма на пострадалия, изразяваща се в множество счупвания на ребра – двустранно, с формиране на масивен „джоб“ откъм гърба в областта на  гръдните прешлени на гръбначния стълб и счупване на дясната лопатка, говорят за силен удар в областта на гръдния кош в направление отзад напред и леко в дясно за гърба на пострадалия от твърд тъп предмет със сравнително широка плоскост и голяма сила и маса. Посоченият масивен „джоб“ в областта на гърба представлява размачкване на меки тъкани и масивен кръвоизлив под кожата на гърба и е в резултат на директен удар в тази област, като подобни увреждания се получават при директен удар от моторно превозно средство от към гърба. Всички установени увреждания са прижизнено причинени. Счупванията на ребра двустранно по няколко анатомични линии с разкъсване на плевралните листи и десен бял дроб от фрагменти на ребрата са довели до вътрегръден кръвоизлив, който се явява и причина за настъпването на смъртта на Ч.. Установената концентрация на етилов алкохол в кръвта на пострадалия 3,38% отговаря на тежка степен на алкохолно опиване. При тази концентрация е налице тежко нарушение на функциите на централната нервна система, тежко нарушение на координацията, водещо до неуверена походка /със залитания и падания/, трудно ориентиране в околната среда, забавени и неадекватни реакции. При тази степен на алкохолно опиване преобладават потискащите процеси. Човек може да легне или седне в най-различни пози и места, несъобразявайки се с тяхната  необичайност или неудобство./л.119-122 от д.п./

Съгласно заключението на вещото лице по автотехническа експертиза при извършения оглед на  кормилния механизъм, окачването на предния мост, задния мост, ходовата част и спирачната система на лекия автомобил „Мерцедес“ с рег. № СС 07 08 МС не са установени повреди, които да са съществували преди произшествието и които биха могли да бъдат причина за неговото настъпване./л.127-129 от д.п./

Съгласно заключението на вещото лице по автотехническа експертиза за отстраняване на повредите по лекия автомобил „Мерцедес“ с рег. № СС 07 08 МС, нанесени му при възникналото на 17.02.2016 г. пътнотранспортно произшествие,  е необходимо да му се извърши  ремонт на стойност 472,15 лева. /л.134-136 от д.п./

Съгласно заключението на вещото лице по автотехническата експертиза непосредствено преди произшествието  и  към момента на удара с пострадалия Ч. лекият автомобил „Мерцедес“ с рег.№ СС 07 08 МС се е движел със скорост 60,11 км/ч.При скорост на движение 60,11 км/ч опасната зона на спиране на лекия автомобил „Мерцедес“ с рег.№ СС 07 08 МС е имала дължина около 41 метра.При скорост на движение 50 км/ч опасната зона на спиране на лекия автомобил „Мерцедес“ с рег. № СС 07 08 МС е следвало да има дължина около 32 метра.При скорост на движение 60.11 км/ч лекият автомобил изминава опасната си зона за спиране за време 3,57 секунди, а при скорост на движение 50 км/ч за време 3,21 секунди.Лекият автомобил „Мерцедес“ с рег.№ СС 07 08 МС се е намирал на отстояние около 137,20 – 139,50м. преди мястото на удара в момента, в който водачът му е могъл да възприеме препятствието на платното за движение пред автомобила си. Ако водачът на лекият автомобил „Мерцедес“ с рег. № СС 07 08 МС е реагирал своевременно и е предприел спиране в момента, в който е могъл да възприеме препятствието на платното за движение пред себе си, той е имал техническата възможност да предотврати произшествието, спирайки автомобила си преди мястото на удара с М. Д.Ч., както при скорост на движение 50 км/ч, така и при скорост 60,11 км/ ч. /л.156-164 от д.п./

Съгласно заключението на вещите лица по комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза към момента на удара с лекия автомобил „Мерцедес“ с рег.№ СС 07 08 МС пострадалият се е намирал върху платното за движение в поза седнал на пътното платно или на колене с полуизправен торс с гръб към предната дясна част на автомобила в неподвижно положение. Съгласно заключението експертите категорично изключват пострадалият да е бил в изправено положение, легнало положение върху платното за движение, както и положение в така наречената поза „на четири крака“ с хоризонтално разположен торс. Съгласно същата експертиза  механизма на настъпване на произшествието е следният: На 17.02.2015 г. около 19.30 часа  в с.Карапелит, обл.Добрич по главен път II – 71  по посока от гр.Добрич към гр.Силистра се е движел лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№ СС 07 08 МС.Лекият автомобил е бил управляван от подсъдимия Е.Й., като с него на предната дясна седалка е пътувал свидетелят Йозджан Михтат М..Пътната настилка е била асфалтова, суха, запазена без неравности и повреди по нея в района на произшествието.Произшествието е настъпило през тъмната част на денонощието при ясно време, добра метеорологична видимост, работещо улично осветление и движение на лекия автомобил с включени фарове на къси светлини към момента на настъпване на произшествието.Наближавайки мястото на произшествието след навлизането в с.Карапелит, обл.Добрич и преди бензиностанция „Виста ойл“ лекият автомобил „Мерцедес“ с рег.№ СС 07 08 МС се е движел със скорост 60.11 км/ч и включени фарове на къси светлини. В същото време пострадалият Ч. се е намирал на пътното платно в позата, посочена по-горе, при което е последвал удар между предната дясна част на автомобила и тялото на пострадалия.Според заключението на експертизата установените травматични увреждания на пострадалия Ч. са в резултат на удар с или върху твърд тъп предмет, с голяма сила и маса в посока отзад напред за торса / тялото/ в областта на гръдния кош и са в причинно-следствена връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие. /л.141-148 от д.п./

Съгласно заключението на вещите лица по  допълнителната комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза пострадалият не би могъл за по-малко от 5-6 секунди да извърши следното: да се придвижи на разстояние не по-малко от 2м., да залитне, да падне върху асфалта и да направи опит за изправяне. /л.169-173 от д.п./

 

И с двете жалби, по които се развива въззивното произвоство, се спори по справедливостта на първоинстанционния съдебен акт, и в частност по отношение на размера и режима на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Аргументите по отношение необоснованост и незаконосъобразност макар и неподдържани пред съда следва да се счетат за неоснователни най-малко в светлината на ТР №1 № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС, по тълк. д. № 1/2008г.,ОСНК. Подсъдимият и съответно неговите защитници доброволно и съзнателно са се лишили от процесуалната възможност да релевират обстоятелства, оспорващи фактическото обвинение и да претендират обезпечаването им чрез доказателствени искания, при това положение както е постановило ОСНК „ допустимата защита на подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт. В тези предели могат да се установяват и противопоставят правопроменящи и правопогасяващи обстоятелства, свързани с приложимия материален закон, с предпоставките и съдържанието на наказателната отговорност. В обсега на същите са излагане на съображения за необходимост от приложение на относимите основни институти на наказателното право; очертаване на аргументи за обективните и субективни признаци на престъпния състав и обоснованата от тях правна квалификация, визирана в особените норми на наказателния кодекс; релевиране на възражения за наказателна неотговорност и погасителна давност; предлагане на доводи за индивидуализация на санкционните последици. Всичко това обаче е възможно при условие, че е съвместимо с фактологията по обвинителния акт и не внася съществени изменения в нейните очертания“. Т.е. недопустими са наведените с жалбите оплаквания за липса на обективност и задълбоченост при изграждане на вътрешното убеждение на съда и „просто“ възпроизвеждане на фактите залегнали в обвинителния акт, което само по себе си е изискуемо условие за провеждане на диференцираната процедура. Извън изложеното липсва и обоснованост на оплакванията, които макар и не съвсем конкретно изведени, съдържат в твърдения, че деянието не е виновно извършено и представлява случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК - Й. не е бил длъжен, нито е могъл да предотврати настъпването на общественоопасните последици. Съгласно задължителна съдебна практика - ТР 106 31.10.1986г.”...Ако в опасната зона за спиране на моторното превозно средство бъде увредено лицето, което е създало опасността със своето неправомерно поведение, налице е случайно деяние по смисъла на чл.15 НК“. В конкретния случай обаче съгласно приетата от страните фактология, ако подсъдимият като водач на лекият автомобил „Мерцедес“ с рег. № СС 07 08 МС бе реагирал своевременно, и бе предприел спиране в момента, в който е могъл да възприеме препятствието на платното за движение пред себе си, той е имал техническата възможност да предотврати произшествието, спирайки автомобила си преди мястото на удара с М. Д.Ч., както при скорост на движение 50 км/ч, така и при скорост 60,11 км/ ч. /л.156-164 от д.п./.

С оглед липсата на протест, надлежна жалба от страна на частното обвинение и диференцираната процедура, проверката на настоящата инстанция до голяма степен се изчерпва с преценка на предпоставките за определяне размера и способа за изтърпяване на наложеното на подсъдимия Й. наказание „Лишаване от свобода“.

Окръжният съд е възприел в мотивите си едно обстоятелство, с пряко отражение върху санкционната част на присъдата - че пострадалият е допринесъл за съставомерния резултат, тъй като се е намирал в тежка степен на алкохолно опиване върху платното за движение в поза седнал на пътното платно или на колене с полуизправен торс с гръб към предната дясна част на автомобила в неподвижно положение. Наличието на съпричиняване се потвърждава категорично и с изводите на химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта и заключението на комплексната и допълнителна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза. От изисканата справка от ОД МВР Силистра/л.81 д.п./ е установимо, че подсъдимият не е санкциониран за нарушение по ЗДвП и не е санкциониран за нарушаване на обществения ред или по УБДХ. От извършената справка чрез централно бюро съдимост към МП/л.75 д.п./ се установява, че подсъдимият не е осъждан.. Другите обстоятелства от значение за индивидуализацията, отчетени изрично в мотивите, са добри характеристични данни, съжаление за извършеното. Към тази съвкупност би следвало да се добави и нелекото му семейно положение. Същият е баща на четири деца, за които предимно той полага грижи.

Като се отчетат така изброените обстоятелства в съвкупност, се очертава превес на смекчаващите отговорността, при това сред тях и съпричиняването са с особена значимост, при което се налага извод, че наложеното наказание от три години лишаване от свобода не е определено в нарушение на условието по чл.35, ал.3 от НК. От друга страна не може да не бъде отчетен изключително тежкия резултат, а от там и висока обществена опасност на деянието.Последното, както правилно е счел и окръжния съд прави неприложим института на чл.58а, ал.4 вр чл.55 от НК, каквото искане се прави от защитата, доколкото наказанието лишаване от свобода е наложено в минималния предвиден в специалната норма размер.

Що се касае до искането за отлагане изтърпяването на наложеното наказание съставът на ВнАС намери следното. Липсват обширни мотиви в първоинстанционния акт именно в тази насока. Съдът се е задоволил да изложи, че наказанието следва да бъде изтърпяно ефективно с оглед високата обществена опасност на деянието.Далеч по мотивирано и напълно обосновано е становището на съдията докладчик изложено в особеното мнение към постановената присъда. ВнАС напълно споделя доводите на председателя на състава по отношение приложение института на условното осъждане.

Прилагането на условно осъждане се отнася до справедливостта на наказанието, свързано е с обществената опасност на деянието и дееца. Съдът е следвало да съобрази дали за да се предизвикат съответни положителни промени в съзнанието на дееца, за да се превъзпита той към спазване на законите и добрите нрави, е наложително да изтърпи ефективно наказанието две години лишаване от свобода при първоначален общ режим. И това е така защото наказанието е не само съответното възмездие за извършеното престъпление, но и средство за постигане на посочените в закона цели. Не могат да бъдат възприети съображения за доминиращото значение на генералната превенция, при приоритетното значение, което законът отдава на личната такава. От друга страна, за да се приложи институтът на "условното осъждане", следва да бъде направена констатация, че по този начин може да се въздейства предупредително и възпитателно и върху другите членове на обществото. Липсва анализ в мотивите на съда за  обстоятелства, съдържащи се в поведението на самия подсъдим преди причиняване на пътнотранспортното произшествие, по време на самото произшествие и настъпилия тежък съставомерен резултат. Липсва характерно особено в последно време грубо погазване на правилата за движение по пътищата и безразсъдното поведение на подсъдимия. Не е получил отговор въпросът, дали се явява обществено оправдано и целесъобразно за действителното поправяне на дееца, той да изтърпи ефективно наложеното му наказание. За да откаже приложението на чл. 66 НК, ДОС е акцентирал върху високата степен на обществена опасност на конкретното деяние, вероятно и с оглед актуалността на този вид престъпления. По този начин е поставил на преден плана, единствено генералната превенция на наказанието. Както не веднъж е посочвал ВКС  справедливостта на наказанието е основен принцип в нашето наказателно право. То е такова, когато съдейства за осъществяване и на индивидуалната му превенция. То е и средство за постигане на посочените в чл.36 НК цели. При решаване на въпроса за приложение на чл. 66 НК, следва да се вземат предвид и двете му цели. Те не са откъснати една от друга, а се намират в диалектическа връзка, при което индивидуалната превенция може да се разглежда, като средство за осъществяване на общата такава.

Отделно от изложеното ВнАС не намира за основателни възраженията на представителя на частните обвинители. Действията описани от него именно са били отчетени и квалифицирани надлежно, като покриват квалификацията дадена на деянието по чл.343, ал.3, пр. 3-то б.“б“ пр.1-во от Нк, като по този нечин е недопустимо да се отчитат и като отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства.

Не на последно място и с оглед най-вече с оглед целите на генералната превенция и зачестилата практика на граждански протести и други форми на опити за вмешателство в дейността на съдилищата, следва да се отчете и следното. Ноторен факт са статистическите данни за броя на жертвите в резултат на пътно-транспортни произшествия в РБ. Същевременно обаче основен принцип на българското наказателно право е, че наказателната отговорност е лична, т.е. деецът може и следва да бъде санкциониран само за онова конкретно свое поведение, което е обявено от закона за наказуемо. Недопустимо е решението на съда да е резултат на външни за делото фактори, а да не почива на базата на доказателствата; то не може да се базира на предположения, хипотези или факти от действителността, не свързани с предмета на делото, но създаващи определени негативни внушения. Съгласно чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС "всяко лице, при решаването на правен спор относно...... основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на ....... гледане на неговото дело...... от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона". За безпристрастността на съда се изисква той да не си позволява да бъде повлиян от информация извън съдебната зала, от общественото мнение, от какъвто и да е било натиск, а да основава мнението си на обективните аргументи, представени в хода на процеса. Наказателната репресия не се осъществява самоцелно, като основното и предназначение е насочено към личността на дееца и въздействието върху него, докато ефективността на санкцията от гледна точка на обществената и значимост винаги е поставена в пряка зависимост от повлияването на индивида като субект на конкретната наказателна отговорност.

Имайки предвид всички обективни данни по делото за извършеното престъпление, наличното съпричиняване, положителните данни за личността на дееца, може да се направи изводът, че за да се предизвикат съответни положителни промени в съзнанието му, за да се превъзпита към спазване на законите и добрите нрави не е наложително да изтърпи ефективно наложеното наказание от две години лишаване от свобода. Поради това настоящата инстанция счита, че първоинстанционното решение следва да бъде изменено, като се приложат разпоредбите на чл. 66 НК за изпитателен срок от четири години.

Поради което и на основание чл.337, ал.1, т.3 и чл.338 от НПК, настоящият състав на Варненския апелативен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

ИЗМЕНЯ  присъда №18/16.05.2016г. по НОХД №150/16г. на Окръжен съд гр.Добрич, като на основание чл.66, ал.1 от НК отлага изтърпяването на наказанието „Лишаване от свобода„ в размер на ДВЕ ГОДИНИ за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

Решението подлежи на касационна проверка от Върховния касационен съд на Република България в петнадесет дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: