Р Е Ш Е Н И Е

 

165/20.11.2014 г.

 

Град Варна

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД  - Наказателно отделение, на двадесет и четвърти октомври, година две хиляди и четиринадесета, в публично заседание в следния състав:

                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА ЛОЛОВА

     ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

  ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

 

Секретар: Г.Н.

Прокурор: Светла Курновска

като разгледа докладваното от съдия Димитрова ВНОХД №259 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе взе предвид:

 

 

Силистренският окръжен съд, с присъда № 6 по НОХД № 31/2014г. по описа на същия съд, постановена на 27.03.2014г. е признал подс. А.М.Д. за ВИНОВЕН в това, че на 11.09.20-1Зг. около 17.30ч. по главен път Ш-23071, 1-ви километър, в участъка между с.Руйно и с.Окорш, при управление на товарен автомобил „Форд Транзит” с рег.№ N103CH нарушил правилата за движение по пътищата - чл.49 от ЗДвП, като излязъл от земен път между земеделски имоти и не е пропуснал движещия се по пътя с настилка товарен автомобил - „Форд”, с рег.№ СС 9758 СА, управляван от Г. А. И. от с. Яребица и причинил по непредпазливост смъртта на Е.С.И., поради което и на основание чл. 343, ал.1 б. „В", вр. чл. 342 ал.1 от НК и чл. 55 ал.1 т.1 от НК му наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА, което на осн. чл.66 ал.1 от НК отложил с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл.343г от НК А.М.Д. е лишен от право да управлява МПС за срок от ЕДНА година, като съдът е зачел времето през което подс. фактически е бил лишен от упражняването на това право.

Със същата присъда подсъдимия е осъден да заплати в полза на ВСС направените по делото разноски; налице е произнасяне досежно веществените доказателства по делото.

 

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по протест на прокурор при ОП-Силистра, атакуващ присъдата като несправедлива и незаконосъобразна, тъй като от една страна съдът определил твърде либерално наказание по смисъла на чл.343Г от НК - досежно срока на лишаване от право да се управлява МПС,  от друга- неправилно е приложил разпоредбата на чл.59 ал.4 от НК / без изрично да го е посочил като основание/, а на трето място- неправилно подс. е осъден да заплати направените по делото разноски в полза на ВСС. Предложението е за изменение на първоинстанционната присъда: с увеличаване на наказанието лишаване от право да се управлява МПС, отмяна на зачетеното време, през което подс. е бил фактически лишен от това право, както и в частта на разноските, които да се присъдят в полза на Държавата.

 

В съдебно заседание  пред АС – Варна подс. Д. се явява лично и се представяла от редовно упълномощен защитник от преди.

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна поддържа протеста. В този смисъл е и искането за изменение на първостепенния акт.

Повереникът на частните обвинители се солидаризира със становището на прокуратурата.

Защитникът на подс. изразява становище за частична основателност на протеста относно присъдените разноски и моли за изменение в този смисъл. В останалата част намира прокурорския акт за неоснователен, като излага аргументи в тази насока.

В последната си дума пред настоящата инстанция подс. Д. заявява, че се присъединява към казаното от адвоката си.

 

След преценка доводи на страните, както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира частична основателност на протеста по следните съображения:

 

Съдебното производство пред ОС-Силистра е проведено по реда на глава XXVII от НПК, т.к.: 1. подсъдимият е направил подобно искане и е заявил, че признава фактите и обстоятелствата, изложени в  обв. акт, не желае да се събират доказателства за тях или нови такива; 2. съдът е установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти. При констатиране на тези две предпоставки, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че самопризнанието на подс. се подкрепя от събраните по делото доказателства в досъд. пр-во, след което е провел съд. производство по диференцираната процедура по смисъла на чл. 371 т. 2 от НПК /въпреки, че в съдебния протокол това не е изрично указано, но може да се изведе от присъдата и мотивите към нея/ и е приел фактическата обстановка, изложена в обв. акт, а именно:

Подсъдимият Д. бил правоспособен водач на МПС, придобил категории, както следва: „М” от 1971г., „В” от 1975г., „ТЗ” от 1978г., „А” от 1986г., „С” през 1992г. Спрямо него не били издавани наказателни постановления за административни нарушение по ЗДвП. Притежавал товарен автомобил „Форд Транзит” с per. № N1ОЗАСН, тип самосвал, с дясна дирекция на управление. На 11.09.2013г., синът на подс. Д. извършвал услуга на пострадалия И. ***, като с комбайн жънел слънчогледа му. Когато приключил, се обадил на баща си, за да отиде последния с товарния си автомобил и да извози слънчогледа. Подсъдимият тръгнал, като с него пътувал и пострадалия И.. Когато пристигнали на място товарния автомобил бил натоварен със слънчогледовото семе, пожънато от комбайна. Подсъдимият и пострадалият потеглили обратно към с.Овен, като се насочили към асфалтирания път III-270. Когато наближил пътя с настилка, подс. Д. спрял. Погледнал на ляво и не видял да приближава автомобил /по негови сведения/. Включил на първа предавка и започнал леко да се изнася напред, за да може да погледне на дясно, тъй като видимостта от дясно била затруднена, поради спецификата на терена и растителността покрай пътното платно. След като се уверил, че от дясно не приближава автомобил, подс. Д. бавно продължил да навлиза на пътя с настилка, като предприел маневра завой на ляво. По същото време по пътя с настилка в посока с.Руйно се движил товарен автомобил Форд, управляван от св. И. от с.Яребица. Виждайки излизащия от черния път товарен автомобил малко преди да го доближи, на около 15м,  св. решил да предприеме спасителна маневра за избягване на удара и започнал да се изнася на ляво. В това време подс. Д. бил навлязъл на пътното платно и като видял идващия срещу него товарен автомобил, за да избегне сблъсъка започнал да завива на дясно. Последвал удар, при който автомобила, управляван от подс. се завъртял около оста си и спрял на 22,91м, а другия автомобил, управляван от св.И., продължил движението си напред и спрял на 63,91м от мястото на удара. Св. И. отишъл до другия автомобил, отворил първо вратата на водача от дясно и видял, че по лицето на подсъдимия има кръв и че пътуващия до него И. също е ранен. Веднага съобщил за произшествието на тел.112 и с помощта на преминаващи по това време, двамата били откарани в центъра за Спешна помощ гр. Дулово. Там била констатирана смъртта на постр. Е.И.. Подсъдимият по спешност бил откаран в МБАЛ -Силистра, където бил приет за лечение.

 

Съставът на АС-Варна констатира, че на досъдебното производство са събрани всички необходими и относими доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл. 102 от НПК, чрез допустимите от НПК способи и чрез съответните доказателствени средства, които от своя страна съставът на СОС е приобщил към доказателствения материал по делото и  въз основа на тях е достигнал до фактическите изводи на прокуратурата, отразени в обв. акт и приети изцяло от подс. За да направи това обаче, първоинст. съд е преценил и съобразил, че всички процесуално-следствени действия по разследването са извършени при спазване на реда и изискванията на НПК.

От изготвената и приобщена в с.з. СМЕ, ОС-Силистра е констатирал, че причината за смъртта на пострадалия Е.И., е съчетана черепно-мозъчна и гръдна - коремна травма, изразяваща се в контузия на главата, контузия на гръдния кош, двустранно счупване на ребрата в ляво от 1 -7, контузия на корема и др. Всяко едно от нараняванията в областта на главата, гърдите и корема, само по себе си би било потенциална причина за смъртта. Всички установени увреждания са прижизнено причинени по общия механизъм на удари с или върху твърди, тъпи, тъпоръбести предмети и повърхности на главата, гръдния кош и корема и могат да бъдат получени по време, начин и място, като при конкретното ПТП, след сблъсък между два товарни автомобила.

Химическата експертиза не е установила наличие на етилов алкохол в кръвта на двамата водачи - Г. И. и А.Д..

 

Правилен е и извода на съда, че подсъдимият е имал възможност да предотврати произшествието и че нарушението на разпоредбата на чл.49 от ЗДвП е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Преди да излезе на път с настилка, подс. Д. е следвало да се увери, че е безопасно да премине, като пропусне автомобилът, който се е движил по главния път. Този извод на съда е обусловен и от изготвеното заключение по назначената тройна САТЕ, определила механизмът на произшествието. Експертите са приели, че подс. или е спрял в края на черния път, за да се  огледа или директно е навлязъл в главния път без да спира с вероятна начална скорост около 10км/ч, след което ускорил до 20,84 км/ч в момента на удара. Първоначално е предприел завой на ляво в посока към с. Вокил, а след като видял приближаващия камион завил на дясно. Камионът, управляван от св. И. се движел в посока към с. Руйно със скорост около 118,25 км/ч и в момента, когато е видял излизащия от нивата камион се е отклонил на ляво. Водачът на излизащия от нивата камион не е спрял и силистренският камион го  е ударил в лявата страна на кабината.

Според заключението по САТЕ на тахографския апарат, монтиран на автомобила, управляван от св. И. към момента на ПТП - същият е бил техн. изправен и отчетената скорост била около 118 км/ч. Установено било, че нарушаването на правилата за движение от св. Г. И. не е в пряка причинна връзка с настъпването на произшествието и то би настъпило дори, ако последният е управлявал в рамките на разрешените 80 км/ч.

 

Съставът на въззивната инстанция изцяло споделя направените от първоинст. съд изводи досежно приложимия материален закон във връзка с престъпните действия на подс. Д., намерили отражение във фактите, установени по делото. Подсъдимият е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.49 от ЗДвП, като е  причинил по непредпазливост смъртта на пострадалия И., тъй като  излизайки от земен път на път с настилка е бил длъжен да пропусне движещите се по пътя с настилка камион, с което е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл. 343, ал.1  б. „В" вр. чл. 342 ал.1 от НК.

 

При определяне на наказанието първоинст. съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 от НК като по – благоприятен закон за дееца, каквато възможност дава проведената процедура, предвид на отчетените многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства: ниската степен на обществена опасност на подс., чистото съдебно минало, липсата на нарушения по ЗДвП, зрялата възраст, трудова ангажираност, добрите характеристични данни, направеното от него признание и възприетото от съда действително искрено разкаяние /направено и пред настоящата инстанция/.

Изложеното е обусловило правилно индивидуализиране на наказанието на една година лишаване от свобода, обосновано отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години. Така наложено, последното не следва да бъде изтърпявано ефективно и е съответно на целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК, както и на принципа за съответствие на наказанието с извършеното престъпление, залегнал в нормата на чл. 35, ал.3 от НК.

Относно  наказанието  лишаване от право да се управлява МПС: настоящия състав на АС – Варна намира, че същото, макар и  минимално, е справедливо определено, предвид обстоятелството, че за шофьорския му стаж над 40 години, подсъдимият е бил с безукорно поведение на пътя и не е допускал никакви нарушения на ЗДвП, а наказание над този размер би бил абсолютно несправедливо и неадекватно.

В този смисъл протестът се явява неоснователен.

 

Въззивната инистанция намира обаче, че първостепенният съд неправилно е зачел времето, през което подсъдимият фактически е бил лишен от упражняването на това право. В тази си част протеста е основателен, тъй като не са налице предпоставките на чл.59 ал.4 от НК, респ. подс. не е бил лишаван по административен ред от това право, като в тази връзка са и приложените по делото писмени доказателства от прокуратурата.

Протестът е основателен и по отношение на оплакването, че първоинстанционният съд неправилно е осъдил подс. да заплати в полза на ВСС направените по делото разноски. Коректно е посочено в тази връзка ТР №4/2014г. на ОСНК на ВКС съгласно което разноските, направени в различните фази на процеса, следва да бъдат разграничени и присъдени на този, който ги е направил - когато разноските са направени в съдебната фаза на процеса, следва да се присъждат на първостепенния разпоредител с бюджета на съдебната власт и това е ВСС; когато са направени на досъдебното производство и не от орган на съдебната власт - в полза на Държавата. Видно от материалите по делото в съдебната фаза не са направени разноски от органите на съдебната власт и присъдата следва да бъде изменена в този аспект, като подс. следва да бъде осъден да ги заплати в полза на Държавата.

 Предвид на всичко изложено по-горе, съставът на АС - Варна достигна до извода, че присъдата на Окръжен съд – Силистра в наказателно – осъдителната й част, на основание чл. 337 ал. 1 т. 2 пр. 1  от НПК следва да бъде изменена, а в останалата - потвърдена.

 

При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, въззивният съд не констатира други нарушения /допуснати на досъдебното  производство или в с. з./, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат друго изменение или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

 

Водим от горното и на основание чл.337 ал.1 т. 2 пр. 1 и чл. 338 от НПК, съставът на  ВАРНЕНСКИЯ  АПЕЛАТИВЕН  СЪД,

 

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ присъда №6 на Силистренски окръжен съд по НОХД 31/2014г., постановена на 27.03.2014г. в наказателно – осъдителната й част като отменя зачитането на времето, през което подс. А.М.Д. е бил лишен от правото да управлява МПС по административен ред и го осъжда да заплати в полза на ДЪРЖАВАТА сумата от 1054.40лв./хиляда петдесет и четири лева и 40ст./, представляваща направени разноски по делото на досъдебната фаза на процеса.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.