Р Е Ш Е Н И Е

 

 

146/23.07.2018 г.

 

 

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД          

НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ

На деветнадесети юли

Година две хиляди и осемнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

 

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

                            ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

Секретар Соня Дичева

Прокурор Илия Николов

като разгледа докладваното от съдия Димитрова

ВЧНД № 259 по описа на съда за 2018 година,

за да се произнесе взе предвид:

 

Търговищкият окръжен съд, с определение № 160/27.06.2018г., постановено по ЧНД № 118/18г. по описа на същия съд, по реда на чл. 306 ал. 1 т. 1 от НПК вр. чл. 25 от НК е групирал наказанията на осъд. И.А.А., наложени му с различни съдебни актове, като е определил общо наказание лишаване от свобода в размер на 16 ГОДИНИ /шестнадесет години/ при първоначален „строг“ режим; на основание чл. 24 НК е увеличил с 3 /три/ години общото наказание; приспаднал е изтърпяното до момента наказание лишаване от свобода, произнесъл се е и досежно предв. задържане на осъд., на основание чл. 59  ал. 1 от НК.

 

Определението е атакувано от осъд. А. лично със собственоръчно изготвена жалба, в която се твърди, че при извършеното групиране определеното наказание се явява завишено, т. к. не е съобразено със семейното му положение. Депозирана е жалба и от сл. защитник – адв. Ф. Л. ***/, в която се излага становище за неправилно приложение на чл. 24 от НК, като се прави се искане за неговата отмяна. Основният довод, който защитникът развива е свързан с твърдението му, че се подменя волята на съда, наложил наказание за последното извършено деяние по чл. 199 ал. 2 т. 2 от НК от подс. - по НОХД № 194/15г на ТОС в размер от 16 години лишаване от свобода чрез увеличаване с три години, т. к. ще има разлика само от една година с максимално предвидения размер от 20 години в нормата на чл.199 ал. 2 от НК. Молбата е за отмяна на увеличението на общото наказание по реда на чл. 24 от НК.

По искане на сл. защитник на осъд. лице съдът е изискал информация от Затвора-Ловеч, където осъденият изтърпява наказанието „лишаване от свобода“ относно обстоятелството, дали е посещавал училище по време на престоя си и каква образователна степен притежава. По факс е получено писмо от Затвора Ловеч с вх.№ 4431/16.07.2018г на АС-Варна, от което се установява, че осъд. А. е завършил Х клас през учебната 2017/2018г.; посещавал е редовно учебните занятия в СУ“Димитър Митев“ към затвора-гр. Ловеч, като до момента няма завършена образователна степен. 

 

В с. з. пред състава на АС-Варна, жалбоподателят  се явява лично, представлява се и от сл. защитник – адв. Ф. Л. ***/, който подържа жалбата и моли за отмяна на чл. 24 от НК.

 Представителят на АП-Варна изразява становище за неоснователност на жалбата, акцентира на посоледните две осъждания на жалб. за тежки умишлени престъпления и моли настоящата инстанция да потвърди така постановения съдебен акт от ТОС като правилен и обоснован.

Жалбоподателят поддържа изложеното становище от защитника си, като заявява, че иска да му се направи „пълна кумулация“.

 

След преценка на доводите в жалбоподателя и защитата му, становището на представителя на АП-Варна, както и след цялостна служебна проверка на определението, на основание чл. 313, чл. 314 от НПК, съставът на Апелативен съд - Варна констатира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:

 

В съответствие с приложените по делото доказателства във връзка с осъжданията на жалб. А. за различни деяния по НК, ТОС е групирал наложените наказания, тъй като деянията са били извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях , а именно:

 

1.   С определение № 1308 от 14.10.2010г. по НОХД №1439/10г. на РС - Шумен е било одобрено СПОРАЗУМЕНИЕ, по силата на което жалб. А. е бил признат за виновен в извършване на деяние по чл. 196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3 и 4, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.„а” и „б” от НК, като му е било наложено наказание в размер на 11 месеца и 15 дни „Лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно при „Строг” режим в „Затвор”. Със същото определение, на осн. чл.59, ал.1 от НК, е било зачетено за изтърпяна част от наложеното наказание „Лишаване от свобода” времето, през което същият е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража” считано от 26.01.2010г. до 14.10.2010г.;

 

2.   С присъда №7/12г. по НОХД № 81/12г. по описа на ОС- - Шумен, влязла в законна сила на 13.05.2013г. жалб. е бил признат за виновен в извършване на деяние по чл. 199, ал.1, т.3, предл. 2 и т.4, във вр. с чл.198, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.29, ал.1, б.„б” от НК, като му е било наложено наказание в размер на 6 години и 8 месеца „лишаване от свобода”, което същият да изтърпи при първоначален „строг” режим в „затворническо заведение от закрит тип”; С  определение от 01.07.2013г. по ЧНД №266/13г. по описа на ОС – Шумен, влязло в законна сила на 17.07.2013г. е била допусната кумулация по реда на чл. 25, ал.1, във вр. с чл. 23, ал.1 от НК, като са групирани наказанията наложени на осъдения А. с определението по НОХД № №1439/10г. по описа на РС – Шумен и присъдата по НОХД №81/12г. на ОС – Шумен, като е определено общо наказание в размера на по-тежкото от тях, а именно 6 години и 8 месеца “лишаване от свобода”, което същият да изтърпи при първоначален „строг” режим в „затворническо заведение от закрит тип”;

 

3.   С определение №60 от 09.09.2013г., по НОХД №345/13г. на РС – Нови Пазар е било одобрено СПОРАЗУМЕНИЕ, по силата на което жалб. е бил признат, за виновен в извършване на деяние по чл.343в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК и му е било наложено наказание в размер на 6 месеца „лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно при „строг” режим в „затворническо заведение от закрит тип”;

 

4.   С присъда №41/14г. по НОХД №13/14г. по описа на РС – Нови Пазар, влязла в сила на 28.10.2014г жалб. е бил признат за виновен в извършване на деяние по чл.196, ал.1,т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3, 4 и 5, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.„а” и „б” от НК като му е било наложено наказание в размер на 5 години „лишаване от свобода”, което същият да изтърпи при първоначален „строг” режим в „затворническо заведение от закрит тип”;

 

5.    С присъда №10/16г. по НОХД №194/15г. по описа на ОС – Търговище, влязла в сила на 16.04.2018г.  жалб. е бил признат за виновен в извършване на деяние по чл.199, ал.2, т.2, във вр. с ал.1, т.4, във вр. с чл.198, ал.1, във вр. с чл.20, ал.4, във вр. с чл.18, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.„б” от НК като му е било наложено наказание в размер на 16 години „лишаване от свобода”, което същият да изтърпи при първоначален „строг” режим. Със същата присъда, на осн. чл.59, ал.1 от НК е било зачетено за изтърпяна част от наложеното наказание предварителното задържане на същия считано от 18.02.2011г. до 09.03.2012г. и от 14.05.2013г. до влизане на присъдата в сила;

 

Съставът на въззивния съд  счита, че като цяло ТОС правилно е достигнал до извода за това, че е компетентен да групира наказания, наложени на осъд.А., както и че са налице основанията за прилагане на чл. 25 вр. чл. 23 от НК по отношение на наложените наказания,  законосъобразно определяйки общо наказание. Правилен е изводът за това, че е наложително и приложението на чл. 24 от НК чрез увеличаване на общото наказание от 16 години с още 3 години, като се има предвид разнородната престъпна дейност на жалб. и периода на реализирането й. Получената справка от Затвора-Ловеч с вх.№ 4431/16.07.2018г на АС-Варна, от което се установява, че осъд. А. е завършил Х клас през учебната 2017/2018г., като е посещавал редовно учебните занятия в СУ“Димитър Митев“ към затвора-гр. Ловеч, не налага по-различен извод от направения вече такъв – осъществените от жалб. престъпления, включени в кумулативната верига, са извършени в последователност и в сравнително кратък период от време, в рамките на четири години; същите са еднородни; засягат обществените отношения, охраняващи неприкосновеността на собствеността, за каквито престъпления са и повечето от наложени му предходни наказания, като най-тежкото е било за извършен опит за грабеж, придружен с убийство. Тези факти, преценени съвкупно с предишните му осъждания, съгласно данните от свидетелството за съдимост, го очертава като личност с висока степен на обществена опасност и трайно установени престъпни навици. Извършените от него деяния също са с висока степен на обществена опасност. Така определеното общо  наказание /с увеличаването по реда на чл. 24 от НК/, което жалб. следва да изтърпи в размер на 19 /деветнадесет/ години  лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим, ще реализира в пълна степен целите на наказанието по смисъла на чл. 36 от НК, най-вече по отношение на специалната превенция. В този смисъл обоснован и законосъобразен е изводът на окръжния съд, че така определеното общо и най-тежко наказание в размер на 16 години лишаване от свобода, следва да се увеличи по реда на  чл. 24 от НК с три години. При увеличаването му са спазени ограниченията, визирани в посочения текст - така увеличеното наказание не надминава сбора на отделните наказания и е по - малко по размер от максимално предвидения за престъпленията такъв. По делото е установено трайно формирано престъпно съзнание у осъдения, многократно неуспешно санкционирано с наказание лишаване от свобода, без да се постигне специалната цел на наказанието. Предходните наложени му наказания установяват нежелание за поправяне и превъзпитание, поради което и настоящият състав на АС-Варна намира, че с цел превъзпитанието на осъдения А., правилно окръжният съд е приложил  чл. 24 НК, като е увеличил определеното общо най-тежко наказание. Общият му размер от 19 години обаче не може да се разглежда и преценява на плоскостта на максимално предвидения размер от 20 години в нормата на чл.199 ал. 2 от НК /последното осъждане на жалб. по НОХД № 194/15г на ТОС/ като се приема, че се подменя волята на съда, наложил му наказанието от 16 години лишаване: законодателят е предвидил възможността за приложение на нормата на чл. 24 от НК /при съответните ограничения, коментирани по-горе/ единствено и само когато е налице групиране на две и повече наказания от един и същи вид, /в случая са налице 5 такива/, т. е. за приложението на чл. 24 от НК не се изисква съпоставяне и образяване с някое от определените наказания по реда на чл. 54 от НК при постановяване на влезлите в сила съдебни актове, явяващо се и елемент от групираните наказания по чл. 25 от НК.

 

В този смисъл възраженията на сл. защитник се преценяват като неоснователни.

 

Въъзивният съд намира за необходимо да отбележи, че поначало така постановеният съдебен акт от страна на ТОС е съобразен изцяло с указанията, дадени от ВКС на РБ в решение № 545/15.12.2008г на ІІІ НО, постановено по реда на чл. 425 от НПК.    

 

Предвид на  гореизложеното съставът на АС-Варна достигна до извода, че определението на ТОС постановено, по реда на чл.306  ал. 1 т.1 от НПК не страда от пороци по смисъла на чл.313 НПК, оплакванията са неоснователни, поради което и не са налице основания за изменението му или отменя на приложението на чл. 24 от НК.

 

С оглед на изложеното и на основание чл. 341 ал. 1 пр. 1 вр. чл. 306 ал. 1 т. 1 вр. чл. 338 от НПК, съставът на АС - Варна   

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение № 160/27.06.2018г. на Окръжен съд - Търговище, постановено по  ЧНД № 118/18г. по описа на същия съд. 

 

Решението е окончателно и не  подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:             ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.