Р Е Ш Е Н И Е

 

89

 

гр.Варна, 28.04.2017 г.

 

В     ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание, проведено на 13 март две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                            

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

 

при участието на прокурора ВИЛЕН МИЧЕВ и секретаря П.П., като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева ВНОХД № 26 по описа на ВАпС за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

   

Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по въззивни жалби от защитника на подсъдимия Г. Й., ЕГН ********** и от повереника на частните обвинители против 61 от 25.11.2016 г. по НОХД № 259/2016 год. по описа на Окръжен съд – Разград.

Във въззивната жалба на защитника на подс.Й. се навеждат оплаквания за необоснованост на присъдата и за допуснати съществени процесуални нарушения при нейното постановяване. Иска се нейната отмяна и оправдаване на подсъдимия Й., тъй като по делото липсвали  безспорни доказателства по отношение авторството на деянието. На следващо място вменяемостта на подсъдимия била под съмнение. Неправилно били кредитирани косвени доказателства, както и такива, които не били събрани по надлежния процесуален ред.

Във въззиваната жалба на частните обвинители се развиват се оплаквания за несправедливост на наложеното наказание, което не било съобразено с обществената опасност на деянието и неговите противоправни последици и респективно не било в състояние да постигне целите на специалната, и най-вече на генералната превенция. Иска се увеличаване на срока на наложеното наказание „Лишаване от свобода” на осем години.

С атакувания съдебен акт въззивникът е бил признат за виновен в това, че на 04.06.2016 г., по път IV-49014 (с. Побит Камък - с. Дянково), на км 16+147 метра, в землището на с. Побит Камък, при управлението на МПС - л.а. „Ауди А8” с регистрационен № РР 5659 ВА, е нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и чл. 73, ал. 1 от ППЗДвП, като управлявал е посоченото МПС със скорост 155, 30 км./ч. и по непредпазливост е причинил смъртта на Т.Р.Я., ЕГН **********, и на А.О.В., ЕГН **********,***, като деянието е извършено след употреба на алкохол, в пияно състояние, - с концентрация на алкохол 1,99 на хиляда, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, предл. 1 и предл. 4, б. „б” във вр. ал. 1 във вр. чл.342, ал. 1 от НК , първостепенният съд му е определил наказание „Лишаване от свобода” ЗА СРОК ОТ СЕДЕМ ГОДИНИ, което на основание чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим; РОС е оправдал подсъдимия Г.Й. да е допуснал нарушение и на разпоредбата и на чл. 20, ал. 2 ЗДвП; на основание чл. 343г НК подсъдимият Г.Й. е бил лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от десет години.

Сторените по делото разноски са възложени за заплащане от подсъдимия Й..

Съдебното производство пред първата инстанция е протекло при условията на чл.269, ал.3 т.1 НПК. Въпреки положените усилия и от въззивната инстанция същият не бе установен на адреса, посочен от него, поради което и не се яви на съдебното заседание и съответно не е изразил личната си позиция.

В съдебно заседание служебният му защитник – адв.А.Т.-Й., поддържа жалбата на изложените в нея основания. Поддържа се искане за оправдаване или намаляване размера на наложените наказания.

В съдебно заседание частните обвинители се представляват от адв.И. И., който поддържа въззивната жалба на изложените в нея основания. Иска се увеличаване на размера на наложеното наказание „Лишаване от свобода”.

В съдебно заседание въззивният прокурор изразява становище за неоснователност на въззивните жалби. Счита, че обстоятелствата, включени в предмета на доказване, са били установени по несъмнен и категоричен начин. Намира отмерените от първата инстанция наказания за справедлив.

Въззивните жалби са процесуално допустими, подадени са в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледани по същество се преценяват като неоснователни.

 

Въз основа на събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства настоящата въззивен състав приема за безспорно установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Г.Й. е турски гражданин, със статут на постоянно пребиваващ в Република България, с начално образование, женен, шофьор в „Метро туризъм” (справка л. 81, т. 1). Не е осъждан (справка л. 80, т. 1).

През 2009 г. сключил брак с българска гражданка - св. С.. Й.. Й. имал статут на постоянно пребиваващ чужденец в Република България (разрешение за пребиваване № 700908932, издадено от Дирекция български документи за самоличност на 03.11.2015 г., валидно до 16.11.2021 г., иззето при извършен оглед на местопроизшествие). Двамата живеели в с. Веселец, ул. „Христо Смирненски” № 22. Техни съседи били: св. С.В., съпругът й А. О.В., св. Г.Я. и съпругът й Т.Р.Я..

Св. С.. Й. притежавала лек автомобил марка „Ауди” А8 с регистрационен № РР 5659 ВА, с цвят тъмносив металик/черен (копие от свидетелство за регистрация л. 52, т. 1). Това моторно превозно средство управлявал само обвиняемият, за което бил и упълномощен от св. С.. Й. (л. 53,54 т. 1).

На 04.06.2016 г. подс. Й., св. С.. Й., св. С.В., А.В., св. Г.Я. и Т. ***. Дотам се придвижили с два леки автомобила - „Ауди” с рег. № РР 5659 ВА, управляван от Й., и друг, управляван от Т.Я.. На тържеството били на една маса подсъдимият, съпругата му и А. В.. Всички употребили алкохол - уиски.

По-късно, след 17 часа, всички се прибрали в село Веселец.

Около 18 часа Г.Й. и А.В. отишли в кафе-аперитив „Астра” в село Веселец, стопанисван от свидетеля Я., където изпили по една бира. Й. се обА. по телефона и на Т.Я. и го извикал в „барчето”. Дотам го откарала с автомобил съпругата му – св. Я..

Тримата - Г.Й., А. В. и Т. ***. Качили се в лекия автомобил „Ауди”, управляван от подсъдимия, като А. В. седнал на предната дясна седалка, а Т.Я. на задната лява седалка зад шофьора. А. В. бил облечен със синя риза с дълъг ръкав и черен панталон, а Т.Я. – със светла риза с къс ръкав и черен панталон.

В 19,10 часа тримата пристигнали с автомобила, шофиран от подс. Й.,*** и спрели пред магазин, собственост на св. С. А.. А. В. слязъл от автомобила и влязъл заедно със св. А. в магазина, откъдето купил две кутийки бира „Каменица”. През това време Т.Я. също слязъл от автомобила и влязъл в магазина при останалите. След това тримата излезли, поговорили за кратко със свидетеля Е.Б. и се качили на същите места в автомобила. Подсъдимият, който шофирал автомобила и А. В., който стоял на предната седалка, не поставили обезопасителните колани. Т.Я., стоящ на задната седалка зад шофьора, закопчал обезопасителния си колан. След това продължили към гр. Разград.

Около 19,30 часа подс. Я. управлявал автомобила по път IV- 49014 (с. Побит камък - с. Дянково). Платното за движение било широко 6 метра, с дребнозърнеста асфалтова покривка без повреди и неравности, с две ленти за движение, по една за всяка посока, разделени с хоризонтална маркировка - прекъсната линия МЗ. Всяка пътна лента била с широчина 3 метра. Отстрани на всяка лента за движение имало пътен банкет, широк 0,50 м, частично затревен. Времето било ясно, сухо, имало много добра видимост.

След като подминал село Побит камък, той изпреварил лек автомобил „Мазда” с регистрационен № РР 3460 ВА, управляван от свидетелката Г.П.. На километър 16+147 от пътя подсъдимият навлязъл в ляв завой със скорост по-висока от 155, 30 км/ч. След завоя следвал прав участък от пътя. Излизайки от завоя, Й. загубил контрол над автомобила и той напуснал лентата за движение, преминал през лентата за насрещно движение, левия банкет и продължил движението си край пътя. Автомобилът изминал 22 метра, движейки се косо под ъгъл 9-10 градуса и се ударил приплъзващо с лявата си страна в крайпътно дърво с скорост от 155.30 км/ч. След това колата продължила да се движи косо наляво и напред, изминавайки още 32 метра и се ударила в друго дърво с лявата си задна половина. Ударът бил със значителна сила, поради което автомобилът се преобърнал по таван и спрял движението си след 11 метра  и се запалил. Тялото на А. В. изхвръкнало от колата и паднало на около метър от нея, а тялото на Т.Я. останало на мястото си в купето. Водачът на автомобила Й. също изхвръкнал от купето и паднал на земята, като левият му крак останал затиснат от тавана на автомобила.

Около минута след това свидетелката Г.П. пристигнала на местопроизшествието. Тя спряла и слязла от автомобила си. ОбА.а се по телефона на свой познат и го помолила да съобщи за случилото се на телефон 112, за да има време тя да помогне незабавно на пострадалите. След това отишла при катастрофиралия автомобил. Разбрала, че човекът който бил на задната седалка в автомобила е починал. Установила, че подсъдимият единствен е в съзнание и опитала да го издърпа от колата, но не успяла. Й. говорел на турски. Свидетелката разбирала турски, подсъдимият говорел за жена си и детето си. Твърдял, че пътували с него. Свидетелката П. се опитала да загаси възП.илата се предна част на автомобила, но пожарогасителят й не се отворил. След това опитала да спре друг автомобил, но никой не спирал. След кратко време спрял автомобил, управляван от жена, но тя впечатлена от гледката се разплакала и не успяла да окаже съдействие, но дала пожарогасителя си. В това време спрели и други хора.

На местопроизшествието по сигнал, подаден в 19.33 ч. на тел. 112, пристигнали полицейските служител - св. С.Д. и св. М.Т., два медицински екипа, в които били включени свидетелите Т.М. и С.Ш. и екип от РСПБЗН, в който участвали свидетелите П. Й. и Р.П..

Медицинските лица констатирали смъртта на Т.Я. и А. В., а подсъдимият бил откаран за лечение в МБАЛ „Свети Иван Рилски” гр. Разград.

По време на престоя на Й. в болницата по различно време пред св. П., св. К., св. А., св. С. и св. У., че е управлявал автомобила при настъпване на ПТП.

Видно от заключенията по назначените на ДП съдебно-медицински експертизи (т. 2), приети в съдебно заседание на 20.10.2016 г.:

B резултат на ПТП Т.Я. е получил следните телесни увреждания:

Тежка механична черепно-мозъчна травма, травма на главата и шийния отдел на гръбначния стълб: отзяващо разцепване на лицевия и мозъчен череп - вертикално от отвора на носа до средата на тилната част по задна повърхност; многофрагментно разместено отзяващо счупване, леко изместено към ляво, през средата на черепната база сагитално /предно- задно направление/, с пукнатини към черепните ямки от двете страни; големи кожни рани на скалпа двустранно, много липсващи фрагменти на черепния покрив; разкъсване на твърда мозъчна обвивка; пълна евакуация на мозъчното вещество; многофрагменто счупване на костите на лицевия череп, избити и счупени зъби; дифузно кръвонасядане на кожата на лицето; подлигавичен кръвоизлив към предверието на устна кухина на горна и долна устна; дълбока рана под десния устен ъгъл; охлузване в долната част на брадичкова област;

Механична травма на гръдния кош: счупване на гръбначния стълб на ниво 4-5 шиен прешлен с кръвонасядане по съседство; двустранно, повече в ляво, множествено счупване на ребра и разкъсвания на междуребрената мускулатура; разкъсвания на паренхима по предна и задна повърхност на белите дробове двустранно от ръбове на счупените ребра; кръвонасядане на подкожието; кръвонасядания на кожата в горната част на гръдния кош; разляти кръвонасядания на подкожието; две дълбоки рани около тръбната повърхност на дясна мишнична ямка; постмортално охлузване на кожата от лявата надключична област, косо отляво/надясно от до горновътрешният квадрант на десен голям гръден мускул; охлузвания в дясната половина на гърдите и горния етаж на корема

Травма на крайниците: кръвонасядания, охлузвания и драскотини по долни и горни крайници;

Инерционна и от сътресение на тялото травма - множествени разкъсвания на сърцето; широко напречно разкъсване на околосърцевата торбичка; широко разкъсване на диафрагмата; непълно разкъсване около хилуса на левия дял на белия дроб; множествени разкъсвания на слезката; разкъсвания по горна идолна повърхност на черния дроб и капсулата по долна повърхност;

Кръвонасядане на средостението; кръвонасядания на мастните капсули на бъбреците, кръвонасядания и разкъвания на държача на червата;

Изкисната слезка; обща анемия на всички вътрешни органи; светли послесмъртни петна; пълен стомах; пълен пикочен мехур;

Причина за смъртта на Т.Я. е описаната несъвместима с живота тежка съчетана травма - открита черепно-мозъчна травма, механична и инерционна травма.

Всички травматични увреждания са причинени по общия механизъм на удари с/върху твърди тъпи, тъпоръбести и със заострен/режещ ръб предмети. Същите е възможно да бъдат получени при удари на тялото във вътрешни (вкл. и деформирани) детайли на автомобила, претърпял ПТП, по механизма на директни удари, противоудари, притискане и сътресение на тялото.

Локализацията на механичните уврежданията сочи много тежко поражение на главата, повече и по-тежки травми от лявата страна на гръдния кош, а морфологията на уврежданията - действието на огромна кинетична енергия.

Описаното охлузване с пергаментна плътност и по-светло жълтаковокафеникав цвят, косо ориентирано отляво/надясно - лява надключична област до горновътрешния квадрант на десен голям гръден мускул, добре отговаря да е отпечатък от поставения предпазен колан.

В предвид общата находка при аутопсията и извършения оглед на местопроизшествието Т.Я. е пътувал на задна лява седалка с поставен предпазен колан.

Уврежданията са прижизнени, видно от зацапването на трахеята с кръв, кръвонасяданията, изразената анемия на вътрешните органи, бледите послесмъртни петна.

Смъртта е била неизбежна и е настъпила изключително бързо.

Всичките телесни увреждания са в пряка причинно следствена връзка с настъпилата смърт.

Установено е наличие на 0, 11 промила  алкохол в кръвта и 0, 23 промила алкохол в урината. При установената концентрация на алкохол в кръвта и урината към момента на настъпване на смъртта, се приема, че Я. не е бил алкохолно повлиян.

B резултата на ПТП А. В. е получил следните телесни увреждания:

Сърдечна тампонада - широко разкъсване на задна стена на дясно предсърдие и излив на кръв в сърдечната торбичка;

Механична травма: пълно напречно счупване на гръбначния стълб на ниво 5-ти/6- ти шиен прешлен с разкъсване и кръвонасядане на предните дълги връзки около счупването; счупване на 1-во и 2-ро ребро от лявата страна на залавното място с гръдната кост; неправилна рана с гладки ръбове и направление в дълбочина отдолу/нагоре, под долния клепач на дясно око; голяма кожна рана с обща дължина 22, 5 см., гладки зигзаговидни ръбове и отзяване с оформено ламбо под горния й ръб в посока отдолу/нагоре, с направление от дясна скула към дясна тилна област с дълбоко засягане на подлежащите структури, вкл. и счупване на върха на десния сисовиден израстък на черепа; кръвонасядания на дясна челна област, вътрешната част на скулата и бузата, дясната половина на видимата лигавица на долна устна и дясна брадичкова област; лява скула, предната повърхност на лява ушна мида; вътрешната повърхност на меки черепни обвивки в дясна челно-слепоочна област; дифузно кръвонасядане върху и под дясна раменна линия, както и надолу към големия гръден мускул; мъничко кръвонасядане по лицева повърхност на долна трета на дясна подбедрица; ограничено охлузване високо в лява теменна област на главата; широко охлузване на кожата във външната част на дясна челно-теменна-слепоочна и скулова области; под дясна раменна линия; мъничко охлузване в долната половина на вътрешностраничния кант на дясна предмишница; драскотини под основата на носа и дясното му крило; зацапване на външните носни ходове със засъхнала кръвениста течност;

Оток на мозъка; умерено изразен оток на белия дроб с пръснати точковата кръвоизливчета но външната му обвивка; обща анемия на вътрешните органи; мековата слезка; бледи послесмъртни петна; гъсто кашево съдържимо в стомаха; пълен пикочен мехур;

Причина за смъртта на А. В. е описаната несъвместима с живота тежка инерционна и механична травма.

Счупването между 5-ти/6-ти шиен прешлен може да се дължи на рязкото отмятане на главата към гърба на седалката и прекаленото разгъване на шийната част на гръбначния стълб при рязка промяна на скоростта на движение на автомобила - т. нар. камшичесто счупване. Кръвонасядането и разкъсването на предните продълговати връзки около счупването сочи, че посоката на движение на главата е отпред назад - реализиран заден удар на автомобила (блъскане отзад).

Всички травматични увреждания са причинени по общия механизъм на удари с/върху твърди тъпи, тъпоръбести и с режещ (заострен) връх предмети, могат да бъдат получени в купето на лекия автомобил, от детайли по време на изпадането от него или при приземяването на терена.

Механичната и инерционна травма е в пряка причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП. Механичната травма е съсредоточена в дясна половина на главата, а инерционната се изразява с широкото разкъсване на дясно предсърдие, довело до сърдечната тампонада и бързо настъпилата смърт.

Уврежданията са прижизнени, видно от развилият се мозъчен и белодробен оток, кръвонасяданията, анемията на вътрешните органи.

Локализацията на механичните увреждания преимуществено сочи тежки поражения в дясната част на главата.

Общата конфигурация на охлузването в дясната половина на главата с набелязани линейни успоредни драскотини /от приплъзване/ показва почти хоризонтално направление. Подобно е направлението на кожната рана от дясна буза към теменна област.

При огледа и аутопсията не се установяват травми по гръбната повърхност на трупа.

Най-вероятно А. В. е пътувал на предна дясна седалка. Експертизата счита, че по време на настъпване на ПТП пострадалият е пътувал без поставен обезопасителен колан, видно от мястото, където е намерен трупът, както и от повторния оглед на катастрофиралия автомобил на 01.07.2016 г.

Фактът, че движението на тялото е изпреварило движението на автомобила, сочи изключително голяма инерция и различни траектории. Вероятно тялото е напуснало купето при/или непосредствено след отделянето на тавана на автомобила - преди или по време на преобръщането на автомобила, но преди стационирането му с колелата нагоре.

Установено е наличие на 1, 59 промила алкохол в кръвта и 1, 81 промила алкохол в урината., което отговаря на средна степен на алкохолно опиване, във фаза на елиминиране на алкохола, видно от по-високата му концентрацията в урината.

В резултат на ПТП Г.Й., е получил следните телесни увреждания: закрито счупване на лява теменна кост /КАТ/; разкъсно-контузна рана на горния клепач на дясно око, хирургично обработена; хематом на орбитите тип „травматични очила” и разлят подконюнктивален кръвоизлив във видимите части на еклерите; нехомогенно кръвонасядане външностранично от дясното крило на носа и около десния устен ъгъл; охлузвания на кожата на челото, гърба на носа и дясното му крило; дифузно - върху горно-предната повърхност на дясна раменна става; пръснато - върху гръбна повърхност на долна трета на дясна предмишница; нехомогенно кръвонасядане над лява ключица; зад предната лява мишнична линия и дифузно - по външностранична повърхност на най-горна част на лява мишница; линеарно охлузване пред лява мишнична ямка; драскотини върху кожата на дланната ос на втори пръст на дясна ръка и върху горно-външната повърхност на този пръст; клинични данни за сътресение на мозъка с вероятна моментна загуба на съзнание, без обективно установена отпадна неврологична симптоматика.

По своята медико-биологична характеристика счупването на лява теменна кост, без обективно установена отпадна неврологична симптоматика, и в съвкупност с другите видими увреждания обуславят временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия.

Най-тежката травма на пострадалия - счупване черепа, е локализирана в лява теменна област на главата.

Освен това в ляво са установени: кръвонасядане над ключицата; зад предната мишнична линия и дифузно - по външностранична повърхност на най-горна част на мишницата; линеарно охлузване пред мишничната ямка.

Според съсредоточването на тези травми, най-вероятно Г.Й. е пътувал на предна лява седалка - водач на МПС. Описаните увреждания са получени от вътрешни детайли на автомобила преди откачането на покрива, преобръщането на автомобила и стационирането с колелата нагоре.

В предвид тежестта си, автомобилът е изпреварил движението на изпаднало тяло и при преобръщането си с колелата нагоре е затиснал част от откачения таван, под който е останала долната лява част на изоставащото в движението си тяло на човека. Вероятно тялото е напуснало автомобила по начин по-които е било на седалката, изпада и се приземява на задната си плоскост гръб/седалище, а автомобилът продължава движението си напред.

Според заключението на експерта, по време на настъпване на ПТП пострадалият водач е пътувал без поставен обезопасителен колан, което е видно от мястото, където е намерен и позата, в която е бил при пристигането на първия очевидец и медицинския екип.

Това кореспондира и с разположението на тялото на другия изпаднал от автомобила пасажер, установените при него травми, възможен механизъм на получаване на уврежданията.

Към момента на ПТП Й. е бил с концентрация на алкохол в кръвта - 1, 99 промила, което отговаря на средна степен на алкохолно повлияване. А вероятното количество поет алкохол е над 300 мл. 40 градусов алкохол (336, 5 – 399, 5 мл.).

Установено е по несъмнен начин, че процесният автомобил е ползван и управляван от подсъдимия, че е собственост на съпругата му и тя го е упълномощила да управлява автомобила и да я представлява навсякъде, където е необходимо във връзка с това. От показанията на св. С. В., О. В., св. Е. О. и св. Г. Ю. (разпитани в съдебно заседание на 20.10.2016 г.) се установява, че подс. Й. не е давал колата си на други лица, освен на брата на А..

От показанията на св. Я. и св. В. се установява, че подс. Й. е употребил алкохол и управлявал автомобила си от гр. Завет до с. Веселец. От показанията на св. Ю. и св. Я. (разпитани в съдебно заседание на 20.10.2016 г.) се установява, че подсъдимият и пострадалият В. са пили бири в „барчето” в с. Веселец.

От заключенията по химическите експертизи и СМЕ се установява, че подсъдимият и пътуващият в автомобила пострадал – В. са употребили алкохол, установена е концентрацията му и към момента на ПТП. В съответствие с установеното при изследване на кръвта на подсъдимия и пострадалите лица, пътували в автомобила са и показанията на св. Я., св. В. и св. Ю. за употреба на алкохол по време на сватбеното тържество в гр. Завет.

От показанията на св. С. А. и Е. Б. (разпитани в съдебно заседание на 20.10.2016 г.) се установява, че при спирането в гр. Завет автомобилът „Ауди” е управляван от подс. Й..

От заключението на вещите лица по СМЕ и възприетото от свидетелите състояние на лицата, които са пътували в автомобила  - двама починали и един с неопасни за живота увреждания се установява, че подсъдимия Й. е с най-леки травми. Това обстоятелство – че е пострадал най-леко, както и мястото на получените увреждания сочат, че по време на ПТП подсъдимият е бил водач на лекият автомобил, тъй като държейки се за волана и при постоянен контакт на ходилата му с педалите за управление, е бил с по-голяма стабилност, което определя по-малък брой контакти с елементи от купето и по-ниска степен на травмиране. Освен това най-рано от пътуващите в автомобила е могъл да забележи и се подготви за аварийната ситуация. Това сочи, че подсъдимият е управлявал автомобила.

В подкрепа на този извод на съда са травмите, установени по другите двама пътници в автомобила. След като пострадалият Я. е намерен мъртъв на задната седалка, с поставен колан, то следва да се обсъдят травмите на другият пътник в автомобила – пострадалият В., за да се установи съществува ли обосновано съмнение, че той е управлявал автомобила.

Механичната травма на В. е съсредоточена в дясна половина на главата, а инерционната се изразява с широкото разкъсване на дясно предсърдие, довело до сърдечната тампонада и бързо настъпилата смърт. Локализацията на механичните увреждания преимуществено сочи тежки поражения в дясната част на главата. Общата конфигурация на охлузването в дясната половина на главата с набелязани линейни успоредни драскотини /от приплъзване/ показва почти хоризонтално направление. Липсват травми по гръбната повърхност на трупа. Всичко това сочи, че А. В. е пътувал на предна дясна седалка. По време на настъпване на ПТП пострадалият е пътувал без поставен обезопасителен колан.

Горната фактическа обстановка се установява от наличната по делото доказателствена съвкупност – свидетелските показания на С. В., О. В., св. Е. О. и св. Г. Ю., . С. А. и Е. Б., св. П., св. К., св. А., св. С. и св. У. заключенията по АТЕ, съдебно-медицинските експертизи, писмени доказателства, писма, справки, докл.записка, свидетелство за съдимост и др.

Затова и въззивната инстанция се солидаризира с извода на РОС относно материално правната квалификация на деянието на въззивника Й., а именно такова по чл.343, ал.3, пр.1 и пр.4-то, б „Б”, вр.ал.1 от НК.

Безспорно по делото е, че подсъдимият Й. е притежавал правоспособност на водач на МПС.

Безспорно е, че към момента на деянието е управлявал лекия автомобил с концентрация на алкохол в кръвта си, изразена количествено в 1.99%о, което отговаря на квалификацията „пияно състояние”.

Безспорно е, че в резултат на ПТП-то, причинено от подс.Й., е настъпила смъртта на две лица Т.Р.Я., ЕГН **********, и на А. О.В., ЕГН **********.

Защитата оспорва обосноваността на изводите на РОС, че именно Й. е управлявал лекия автомобил. Въззивната инстанция не споделя това виждане, тъй като по делото са налични достатъчно доказателства установяващи това че автомобилът е управляван от Г.Й.. Възприетото от св. П. при пристигане на местопроизшествието, установените увреждания по лицата, пътували в автомобила, изключват възможността по пътя след гр. Завет друг от тях да е управлявал автомобила. През цялото време от с. Веселец до настъпване на ПТП Й. е управлявал автомобила. Съдът намира, че няма основание да отхвърли установеното чрез свидетелските показания, че подсъдимия няколко пъти пред различни свидетели е заявил, че е управлявал автомобила. Състоянието на подсъдимия след ПТП не изключва възможността да възприема и обективно действителността и съответно не всички негови обяснения да се плод на халюцинации и резултат на травмата. Освен това, първата инстанция не е отдала някакво приоритетно значение на тези извънсъдебни признания, за да приеме за доказано авторството на деянието. Напротив, РОС е коментирал веригата от гласни доказателства, която хронологично проследява поведението на подсъдимия през инкриминирания ден и установява факта, че той не е отстъпвал правоуправлението на семейния автомобил на никой друг. Свидетелите С. А. и Е.Б. са категорични, че от спрелия в град Завет в 19.10 ч. л.а. «Ауди» са слезли двама души, които те и двамата са познавали – загиналите А. В. и Т.Я., а шофьорът си е останал през цялото време в купето. И двамата са категорични, че А. В. е слязъл от предна дясна врата, а Т.Я. от задната врата зад шофьора. Впоследствие са се качили на същите места. Тези техни твърдения са подкрепени и от записите от видеонаблюдението, съдържащи се в диска, приложен на л.7 от том 3 от дп. При неговото възпроизвеждане се наблюдава пристигането на л.а. «Ауди» тъмно на цвят в 19.10ч. Лекият автомобил дава назад и спира в непосредствена близост до пешеходна пътека. В 19:11ч от предна дясна врата слиза мъж, облечен в синя риза с дълъг ръкав и черен панталон. Малко по-късно от задна лява врата слиза мъж, облечен в светла риза с къс ръкав и черен панталон. Тези данни са били установени и от заключението на СТЕ, приложено на л.92 – л.110 от т.2 на дп. Това съответно са А. В., чийто труп видно от огледния протокол е бил облечен в синя риза с дълъг ръкав и черен панталон, а пък намереният на задната седалка, закопчан с колан, труп на Т.Я. е бил облечен със синьо бяла риза на райета и черен панталон. В 19:12:58 ч. л.а. «Ауди» с ДК № РР 56 59 ВА преминава пред втората камера със значителна скорост. В 19.33 ч. бил подаден сигнала на тел.112 за ПТП в района между селата Дянково и Побит камък, което отстой на около 20 км. от град.Завет в посока гр.Разград. При тези доказателства изводът на първата инстанция, че именно подс.Й. е управлявал л.а. «Ауди» е обоснован, а твърденията на защитата са голословни и нямат каквато и да е подкрепа. Изцяло в сферата на вероятностите и хипотезите остава твърдението на защитата, че след напускането на град Завет, някъде по пътя към село Дянково, правоуправлението да е било отстъпено от подсъдимия на А. В., тъй като пък Т.Я. след ПТП-то е намерен вързан с колан на задната седалка на л.а.

 Защитата твърди, че по делото не били налице доказателства за вменяемостта на въззивника. На първо място е вярно точно обратното твърдение - по делото не са налични каквито и да било доказателства, че Й. страда от някакви психични заболявания от категорията на посочените в чл.33 от НК, та да е налице някакво съмнение в неговата годност да носи наказателна отговорност. Пияното състояние и получените травматични увреждания в резултат на ПТП-то също не са от категорията, поставящи под съмнение неговата психическа годност

Затова и въззивната инстанция се солидаризира с извода на РОС, че подсъдимият Й., при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Ауди А8”, с регистрационен № РР 5659 ВА, е нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и чл. 73, ал. 1 от ППЗДвП, като управлявал посоченото МПС със скорост 155, 30 км./ч., което е довело до загуба на контрол върху превозното средство и по непредпазливост е причинил смъртта на Т.Р.Я., ЕГН **********, и на А. О.В., ЕГН **********,***. Деянието е извършено след употреба на алкохол, в пияно състояние - с концентрация на алкохол 1, 99 на хиляда.

Правилен е изводът и, че в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат стой нарушението на задължението на водача по чл.21 от ЗДвП. Безспорно скоростта, с която подсъдимият е управлявал автомобила не е съобразена с условията, посочени в чл. 20, ал. 2 ЗДвП, но преди всичко тя е била забранена от закона. Едва когато водачът е съобразил скоростта със забраната по чл. 21 ЗДвП, тогава следва да се коментира дали неговият избор пък е бил съобразен и с посочените в чл.20 от ЗДвП фактори. Поради това въззивната инстанция счита, че законът е бил приложен правилно и в оправдателната част на проверяваната присъда.

 

По отношение оплакването за несправедливост на наложеното наказание:

 

Настоящият състав на въззивната инстанция намира, че при индивидуализацията на наказанието, съответно на обществената опасност на деянието по чл.343, ал.3 б.Б от НК и дееца, под средния размер, установен в санкцията на нормата, РОС не е допуснал нарушения на закона. При определяне на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия и неговата индивидуализация, съдът е отчел, че предвидено от законодателя наказание в случая е лишаване от свобода, което е в границите от три до 15 години.

РОС е отчел като смекчаващи обстоятелства чистото съдебното минало, трудовата ангажираност на подсъдимия, семейното положение – женен с малолетно дете. Като отегчаващи обстоятелства е отчел значителното превишение на позволената скорост за движение, значителната степен на алкохолно опиянение, поведението му в хода на наказателното производство – укрил се е, с което се опитал да осуети наказателното производство. Правилно първостепенният съд е отчел, че деянието е с повишена обществена опасност предвид неговата конкретика – подсъдимият е управлявал с изключително висока скорост л.а. и то в пияно състояние, отговарящо на средна към тежка степен на алкохолно повлияване, като с поведението си е поставил в опасност живота и здравето не само на себе си и пътуващите в колата пътници, но и на другите участници в движението. Затова и наказанието «Лишаване от свобода» за срок от седем години се преценява като напълно адекватно на стореното и на личността на дееца и не се нуждае от корекция, нито в посока на смекчаване, нито в посока на увеличаване. То е със значителен срок и изолацията на подсъдимия за толкова дълго време е достатъчно за постигане и на предупредително и възпиращо въздействие спрямо останалите членове на обществото. Наложеното на основание чл. 343г НК «Лишаване от право да управлява МПС» за срок от 10 години е също съобразено със закона и принципа на справедливостта. Броя на нарушените правила за движение по пътищата и тежестта на нарушенията изисква интензивно въздействия върху подсъдимия.

 Затова и не могат да бъдат споделени оплакванията, нито на защитата за завишеност на наложеното наказание, нито на частното обвинение за неоправдано снизхождение към подсъдимия.

 

По изложените съображения и предвид липсата на други констатирани основания за отменяване или друго изменяване на присъдата, на основание чл.338 от НПК, въззивният съд

 

Р Е Ш И :

 

 ПОТВЪРЖДАВА присъда № 61 от 25.11.2016 г. по НОХД № 259/2016 год. по описа на Окръжен съд – Разград

Решението подлежи на обжалване в 15 дневен срок от съобщаването му пред ВКС на РБ.

Препис от решението да се връчи на страните.

                                                                                                                                                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                              2.