Р Е Ш Е Н И Е

92

23.05.2018 г. гр.Варна

                                   

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

      ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

 

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

                                                                                   СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

 

Секретар Г.Н.

Прокурор ИЛИЯ НИКОЛОВ

Разгледа докладваното от съдия Ж.Денева

ВНОХД №26 по описа за 2018 г. на АС-Варна

 

 

      Производството по делото е образувано по жалба на подс.А.А.А., чрез сл.защитник адв.Бл.Г. и по жалба на адв.Б.Ж., защитник на подс.М. К.Г. против присъда по НОХД №678/2017 г. на ОС-Варна, постановена на 20.10.2017 г., с която са били признати за виновни и осъдени подсъдимите, както следва:

      Подс.А.А.А. на основание чл.314 пр.1 вр. чл.20 ал.2 от НК и чл.54 от НК е наложено наказание-лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което на основание чл.58а от НК е намалено с една трета и е постановено да изтърпи наказание-лишаване от свобода за срок от една година, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от четири години. На основание чл.248а ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК, вр. чл.54 от НК е наложено наказание-лишаване от свобода за срок от две години лишаване от свобода, което на основание чл.58а от НК е намалено с една трета и е постановено да изтърпи наказание-лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от четири години, както и глоба в размер на 2 000 лева.

      На основание чл.23 ал.1 от НК е групирал така определените наказания на подс.А., като е определено да изтърпи наказание-лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от четири години, съдът е присъединил и наложеното наказание глоба в размер на 2 000 лева.

      На основание чл.67 ал.3 от НК, съдът е постановил пробационна мярка по отношение на подс.А. по чл.42а ал.2 т.2 от НК-„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“, която да бъде изпълнявана в продължение от една година през изпитателния срок по чл.66 ал.1 от НК.

      На основание чл.25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, съдът е групирал наложените на подсъдимия А. наказания по настоящото дело с наказанието по НОХД № 5941/2013 г. на Районен съд - Варна, споразумение, влязло в сила на 20.11.2013 г., с наложено наказание единадесет месеца лишаване от свобода, отложено по чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години, като е определил подсъдимият А. да изтърпи най-тежкото от тях, а именно –една година и четири месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от четири години, като е присъединил към така определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ и наказанието ГЛОБА в размер на 2 000 лв.

Подс. М.К.Г. е бил признат за виновен и на основание чл. 314 пр. 1, вр. чл. 20, ал. З и ал. 4 от НК, вр. чл. 54 от НК е наложено наказание две години лишаване от свобода, което на основание чл. 58а от НК е намалено с една трета и е наложено наказание една година и четири месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от четири години.

Подс. Г. е бил признат за виновен и осъден, като на основание чл. 248а, ал. 1, вр. чл. 20, ал. З и ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК е наложено наказание три години лишаване от свобода, което на основание чл. 58а от НК е намалено с една трета и е наложено наказание две години лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от четири години, както и наказание глоба в размер на  3 000 лв.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК, съдът е групирал така наложените наказания на подсъдимия Г., като е определил да изтърпи най-тежкото от тях, а именно наказанието три години лишаване от свобода, което на основание чл. 58а от НК е намалено с една трета и е наложено наказание две години лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от четири години, като е присъединил към така определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода и наказанието глоба в размер на 3 000 лв.

На основание чл. 67, ал. 3 от НК, съдът е постановил пробационна мярка по отношение на подсъдимия Г. по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК, а именно „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“, която да бъди изпълнява в продължение на една година и шест месеца през изпитателния срок по чл. 66, ал. 1 от НК.

Подс. С.М.М. е била призната за виновна и на основание чл. 248а, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК, вр. чл. 78а от НК е била освободена от наказателна отговорност и е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лв.

 Подс. А.В.М. е бил признат за виновен и на основание чл. 248а, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК, вр. чл. 54 от НК е наложено наказание една година лишаване от свобода, което на основание чл. 58а от НК е намалено с една трета и е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години, както и наказание глоба в размер на 1 000 лв.

      Съдът е осъдил подсъдимите да заплатят направените разноски по делото.

      Съдът се е произнесъл относно веществените доказателства.

      Недоволни от така постановената присъда са останали подсъдимите А.А.А. и М.К.Г..

      В подадените жалби от защитниците на двамата подсъдими се сочи, че наложеното наказанието е явно несправедливо.

      Подс.А.А. моли настоящата инстанция да измени присъдата, като определи по кратък изпитателен срок на отложеното наказание-лишаване от свобода, както и да бъде отменено приложението на чл.67 ал.3 от НК вр. чл.42а ал.1 т.2 от НК или бъде заменено с наказание лишаване от свобода.

      Подс.М.К.Г. моли настоящата инстанция да бъде отменено приложението на разпоредбата на чл.67 ал.3 от НК вр. чл.42а ал.1 т.2 от НК.

      Против присъдата не е подадена жалби от подс. С. М.М. и не се присъединява към жалбите на останалите подсъдими. Моли настоящата инстанция да потвърди първоинстанционната присъда.

      Подс.А.В.М. не е подал жалба против присъдата на ВОС, но се присъединява към жалбите на останалите подсъдими. В с.з. защитата на същия пледира за изменение на присъдата, като бъде намален размера на наложеното наказание-лишаване от свобода.

      В с.з. защитниците на подсъдимите А. и Г. поддържат депозираните жалби и молят да бъдат уважени направените искания с тях, а и изложените в с.з. при разглеждане на делото от настоящата инстанция.

      Производството по делото е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, като е установена следната фактическа обстановка, против която не възразяват страните:

      През месец  юли 2012г. И. Г. чрез св. Б. А., с когото били търпели  наказание лишаване от свобода през 2011г., се запознал с подс. М.Г.. Тримата били в кафене в близост до МОЛ „Двете кули" в гр. Варна. На тази среща подс.М.Г. обяснил на И. Г., че имало сигурен начин да изкарат много пари, като изтеглят кредит на името на И. Г., като той се представи за моряк, работещ от години на кораби под чужд флаг. Подс. М.Г. споделил, че ще съдейства и ще осигури всички необходими документи. През месец юли 2012г., подсъдимия М.Г. се обадил и на своя братовчед, а именно подс.А.А., с когото се видели в кафене, в близост до МОЛ „Двете кули" в гр.Варна, като на срещата им присъствали още няколко непознати за подс. А. лица, както и св.Ю.Д., който също бил братовчед на подс. Г.. Последния обяснил на подс. А., че може да изкара пари като изтегли кредит от банка, като се представи за моряк, който от години работи на кораби под чужд флаг и има стабилен доход, разяснил му, че той ще го снабди с договор на английски език, сключен с американската компания Роял Карибиян /„Royal Caribbean"/.

          През м. юли 2012г. подс.М.Г. се свързал и с подс. А.М., който по това време бил безработен и му обещал, че може да изкара някой лев, ако изтегли кредит на свое име от банка, като той ще му подготви необходимите документи, при което подс. М. се съгласил. През август 2012г. подс. М.Г. завел подс.А., И. Г. и подс. М. ***, за да си вземат заявления за изваждане на моряшки паспорти и ги снабдил с по 85 лева за „бърза поръчка" за изваждане на паспортите .

        На 31.08.2012г. подс. А., И. Г. и подс.А.М. *** заявления за издаване на моряшки паспорти. Заявленията били приети и обработени от св.Р. С. - гл.специалист в отдел „Квалификация и регистрация на морските лица".

       В началото на месец януари 2013г. подс. Г. се свързал с подс.А.А. и в присъствието на св.Ю.Д., му обяснил, че бил намерил банка, от която подс. А. да изтегли кредит, а именно  „РАЙФАЙЗЕН БАНК БЪЛГАРИЯ" ЕАД, клон на която се намирал  до ж.п.гара Варна. Обяснил му, че за целта било необходимо да се снабди с удостоверение за плавателен стаж от Морска администрация Варна , като подс. Г. предоставил на подс. А. документите, които да представи пред Морска администрация-Варна, за да му бъде издадено удостоверение за плавателен стаж -  копия на документи на английски език, както следва, а именно: Договор за работа  от 15.08.2012г. между „БОРА ИНДЪСТРИ СЕРВИС" ГМБХ (BORA INDUSTRIE SERVICE GMBH) и А.А., Удостоверение (Confirmation letter) от 02.01.2013г. от „РОЯЛ КАРИБИЪН ИНТЕРНАШЪНЪЛ" („ROYAL CARIBBEAN INTERNATIONAL") на името на А.А., Писмо за назначение (Letter of employment) от 07.02.2012г. от „РОЯЛ КАРИБИЪН ИНТЕРНАШЪНЪЛ" („ROYAL CARIBBEAN INTERNATIONAL") на А.А., Потвърждение на писмо за назначение (Varification of employment letter) от 02.01.2013 г. от „РОЯЛ КАРИБИЪН ИНТЕРНАШЪНЪЛ" („ROYAL CARIBBEAN INTERNATIONAL") на А.А..

         На 04.01.2013г.подс. А. подал заявление за вписване на корабен рейс вх.№ 14/04.01.2013г. до Дирекция "Морска администрация"- гр.Варна, към което приложил горе цитираните документи. Служителката св. Д.Т. ги приела, обработила и вписала в Регистър на свидетелствата на морските лица в Дирекция "Морска администрация"- гр.Варна, съдържащ моряшките картони на морските лица, съставен съгласно установения ред в чл. 80 т.4 - 82 от Наредба № 6 от 05.04.2012 г. за компетентност на морските лица в Република България / обн. ДВ бр.31 от 20.04.2012 г., в редакция от 20.04.2012 г. / в моряшки картон № 5-808669 на името на подс. А. плавателния стаж, описан в подаденото от него заявление и било издадено Удостоверение № 39/14.01.2013г., на Дирекция „Морска администрация"- гр.Варна в уверение, че подс. А. бил работил на борда на посочените в удостоверението кораби.

   На 06.02.2013г. подс. А. отишъл в менинговата фирма „ГОЛДЕН АНКОР" ООД и поискал да му бъде издадена служебна бележка в уверение на това, че работел чрез посредничеството на фирмата на кораб под чужд флаг от м.август 2010г.. на длъжност „Моряк" Бележката била напечатана от секретарката на фирмата - св. Г.Д.Н., изведена под № 195 от 06.02.2013г., подпечатана с печат на фирмата и подписана от Н.К., въпреки че било изписано името на управителя св.К.К..

   На 25.02.2013г. св.Б. А. се свързал с И. Г. и му обяснил, че ще кандидатства за кредит в „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ" ЕАД, намираща се  до ж.п. гарата в гр.Варна и му предал бележка с указания от подс.М.Г., на кой кораб бил работил като моряк, към коя фирма и на каква заплата. На 26.02.2013г. тримата се срещнали и подс.М.Г. уведомил И. Г., че „работата в РАЙФАЙЗЕНБАНК била уредена" и трябва да отиде в банката, за да подаде искане за кредит, като за целта подс.М.Г. му предоставил неистински договор сключен между И. Г. и Royal Caribbean, обяснил му какво трябва да говори пред служителката в банката, обяснил му да отиде до МА-Варна и менинговата фирма „ЗЛАТНА КОТВА", за да вземе необходимите бележки, а именно сертификат за плавателен стаж от МА-Варна и служебна бележка от фирмата посредник и му предоставил необходимите му за целта документи.

    На 28.02.2013г. И. Г. подал Заявление за вписване на корабен рейс до МА-Варна и представил към него пред служителката на МА- Варна - св.Д.Г. следните документи: Договор за работа /Contract of employment/ от 20.08.2012 г. между BORA INDUSTRIE SERVICE GMBH и И. Г., писмо за назначение /letter of employment/ от 14.06.2012г.; потвърждение на писмо за назначение /verification of letter of employment/ от 10.10.2011г.; писмо за назначение /letter of employment/ от 25.10.2011г.; потвърждение на писмо за назначение /verification of letter of employment/ от 03.03.2012г.; писмо за назначение /letter of employment/ от 05.03.2012г.; потвърждение на писмо за назначение /verification of letter of employment/ от 09.08.2012г.; писмо за назначение /letter of employment/ от 14.08.2012г.; потвърждение на писмо за назначение /verification of letter of employment/ 25.01.2013г., като всички тези документи били на английски език и били копия.     

        Въз основа на така предоставените документи и резолюция на директора на МА-Варна, на И. Г. бил признат плавателен стаж, който бил вписан в картона към досието на морското лице, който се изготвял при издаване на моряшки паспорт и му било издадено удостоверение за плавателен стаж.

        На 06.03.2012г. на И. Г. била издадена служебна бележка от менингова фирма „ЗЛАТНА КОТВА КОНСУЛТ" ООД, в уверение на това, че лицето работело чрез посредничеството на фирмата на кораб под чужд флаг от месец август 2011г. на длъжност „Fitter". Бележката била изведена под № 064/06.03.2013г., подпечатана с печат на фирмата и било отразено, че била подписана от управител К.К., въпреки че, видно от приложеното по делото Удостоверение от  Министерство на труда и социалната политика, фирма „ЗЛАТНА КОТВА КОНСУЛТ" ООД била регистрирана под № 378 от 28.05.2005г. и извършвала посредническа дейност по наемане на работа с регистрация валидна до 28.05.2008 г., а съгласно фирменото досие управители на фирмата били Н.К. и Г.К., докато К.К. била само съсобственик на дружеството, което се управлявало и представлявало от баща й и брат й.

       На 06.02.2013г. подс.М.Г. се срещнал отново с подс.А.А., в присъствието на св.Ю.Д., предоставил му всички необходими документи за кандидатстване за кредит, тъй като след изваждането на документите, те останали на съхранение при него, и разяснил на подс.А.А., че трябвало да изтегли кредит от„РАЙФЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ" в размер на 30 000 лв. Обяснил му и какво точно да говори пред служителите в банката.

      Подс.Г. и подс. А. *** 1" на „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ"ЕАД, където провели консултация със св. М.П.- „Финансов консултант - Банкиране на дребно". След консултацията подс.А.А. депозирал Искане за кредит в размер на 30 000 лева., в което отразил, че работодател му бил „РОЯЛ КАРИБИЪН"(ROYAL CARIBBEAN), чрез посредничеството на „ГОЛДЕН АНКОР" ООД, че имал общ трудов стаж 84 месеца, че имал трудов стаж при настоящия работодател от 1 до 3 години и нетен доход от работна заплата по данни от служебната бележка 2160 лв. Подс. А. приложил към искането и документи с невярно съдържание: оригинал на Удостоверение № 39/14.01.2013г., издадено от Дирекция „Морска администрация"- гр.Варна в уверение, че А.А. бил работил на борда на посочените в удостоверението кораби; оригинал на служебна бележка с изх. № 195/06.02.2013г. издадена от „ГОЛДЕН АНКОР" ООД на А.А., в уверение, че работил чрез посредничеството на фирмата на кораб под чужд флаг от месец август 2010г. на длъжност „моряк" с нетно месечно възнаграждение 1500 щатски долара, че имал предишни контракти от 08.08.2011г. до 08.02.2012г. и от 10.04.2012г. до 10.08.2012г., както и настоящ контракт от 17.02.2013г. Като лице за контакт в искането бил вписан подс.М.Г., а като съдлъжник първоначално бил отбелязан Н. Александров, но той бил отхвърлен от системата на банката, поради което подс. М.Г. се свързал с подс.А.М. и му казал, че ще може да вземе 2000 лева без да тегли кредит, а само като стане поръчител на друго лице, което ще тегли кредит, при което подс. М. се съгласил.

     На 08.02.2013г. по указанията на подс. М.Г., подс.М. отишъл в „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ"ЕАД и подписал декларация за съдлъжник по кредита на подс. А., както и като съдлъжник подписал договора за потребителски кредит, сключен от подс.А. с „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ"ЕАД в размер на 30693 лв.

     Искането за кредит на подс.А.А. било прието и обработено от св.М.П.-„Финансов консултант - Банкиране на дребно" в „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ" ЕАД. След приемане на искането за кредит и приложените към него документи, данните се попълвали в системата на банката и постъпвали в Дирекция „Операции - банкиране на дребно", Отдел „Централизирана обработка на искания", Сектор „Необезпечени кредити", където се обработвали от специалист в Дирекция „Операции - банкиране на дребно", Отдел „Централизирана обработка на искания", Сектор „Необезпечени кредити", в този случай - св.В.Ш., като първо ниво, а впоследствие и от Г.М. - старши специалист в Дирекция „Операции - банкиране на дребно", Отдел „Централизирана обработка на искания", Сектор „Необезпечени кредити". В офиса в София служителите извършвали необходимите проверки на база данните въведени в системата на банката. Проверката, която се извършвала, включвала справки в БНБ в Централен кредитен регистър, проверка в АЛИС за свързани лица, проверка в НОИ за осигуровки и трудови договори, проверка по мобилен телефон на клиента и лицата за връзка, валидност на лична карта по сайта на МВР. Всички резултати от проверката се съпоставяли, правел се анализ дълг/доход и се проверявало за съответствие с политиката за предоставяне на потребителски кредити от банката. Отговорният служител, генерирал в системата резултата и изпращал електронното досие по кредита за преглед и решение от упълномощен служител.

По политика на банката за морските лица се изисквало и копия от моряшки паспорт, като ако имало нов паспорт се изисквал и стария паспорт, копие от ДИК за рейсовете, които били направени и служебна бележка от фирмата посредник, за доходите на моряка за период 12 месеца назад. На база на тези справки и документи, служителите в Дирекция „Операции - банкиране на дребно" на банката вземали становище дали да одобрят или да отхвърлят искането за кредит. В дирекцията се правели проверки на две нива, като първоначално се извършвали от специалист, който изисквал тези справки и давал становище, а след това старши специалист/супервайзър давал становище по справките и документите. Документите можело да бъдат съгласувани и с „Fraud мениджър", длъжност, чиито задължения били превенция и разкриване на кредитни измами, мониторинг на просрочени кредити, обучение на служители на банката с цел предотвратяване на кредитни измами и др., но не било задължително всеки случай да бъде предаван за съгласуване. По същото време - от 01.06.2010г. до 21.04.2013г. - на тази длъжност в банката бил св. С.Г.. След като искането се  одобрявало или било отхвърлено, това се попълвало в системата и така служителите от офиса на банката виждали становището и уведомявали клиентите. Възможно било, въпреки наличието на одобрен кредит от Дирекция „Операции- банкиране на дребно", на ниво офис да бъде взето решение от управителя на офиса да не бъде подписан договор за кредит с клиента по някаква друга причина.

      Съгласно „Политика за предоставяне на потребителски кредити на физически лица на „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ" ЕАД" кредитоискателите удостоверявали своя доход чрез предоставяне на документ, който бил различен в зависимост от източника на дохода. При доход, възникнал по силата на трудов договор или от приравнени към тях правоотношения, се предоставял документ, издаден от работодателя по образец на РББГ „Удостоверение за трудова заетост". В случай, че кредитоискателят заявил ползване на преференции на база превод на работна заплата, то банката изисквала представяне на един от следните документи: Договор за превеждане на трудово възнаграждение, Договор за превеждане на месечна погасителна вноска или Съгласие на работодател за превеждане на трудово възнаграждение, все по образец на банката. При доходи, получавани от моряци, пътуващи под национален или чужд флаг изискваните документи били други, а именно: Удостоверение, издадено от Морска администрация, съдържащо информация за плавателен стаж; служебна бележка от фирма посредник, в която се удостоверявало, че кредитоискателят ползвал посредническите услуги на фирмата за наемане на работа от чужди фирми корабособственици и копие от моряшки паспорт. Задължително в този случай било наличието на съдлъжник с постоянно местоживеене в България, но неговите доходи не се проверявали. Препоръчително било месечното възнаграждение на кредитоискателя след отпускане на кредита да се превежда по сметка в Банката, но не било задължително.

        Подсъдимия  А.А. предоставил на банката всички документи, необходими за доказване на доход от моряк, включително и разпечатки на водена от него кореспонденция по електронен път с мениджър човешки ресурси на чуждестранната фирма. В хода на разследването, разпитан в качеството на обвиняем А.А. обяснил, че всички документи послужили за издаване на удостоверението от Морска администрация и от фирмата посредник били неистински, предоставени му от подс.М.Г. и той лично никога не бил водил кореспонденти с лица от чуждестранната фирма, „работодател".

От НЕТ ИНФО постъпила информация, че електронна пощенска кутия с и-мейл atanas atanasov 75(о)аbv.bg била регистрирана на 05.02.2013 г. в 17:27 часа и към момента регистрацията била с „неактивен статус", поради продължителен период ( повече от 180 календарни дни ), в който не била посещавана. Последното влизане било осъществено на 09.02.2013г., поради което не било налично и никакво съдържание в регистрацията, което да бъде запазено. Не се съдържали и данни за активността на електронната пощенска кутия и IP адресите, от които бил осъществен достъп до същата.

      Искането за кредит на подс.А.А. било одобрено и на 08.02.2013г. бил сключен Договор за потребителски кредит, между „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ ЕАД", представлявана от Е.Е. - управител на офис Варна 1 и подс. А.А. в размер на 30 693 лв., като кредита бил усвоен от подс.А.А., като сумата била изтеглена  на 11.02.2013г. на каса в офис Варна 1 на адрес ул."Цар Симеон Първи" № 32. След като получил тази сума подс.А. я предал на подс.М.Г., като съответно  получил от него сумата от 4000 лева. Като основание за извършване на операцията послужило предизвестие за теглене на сумата от 29090.00 лв. от 11.02.2013г.

       По кредита била направена само една вноска, като с вносна бележка на РАЙФАЙЗЕНБАНК № 00072 от 23.05.2013г. била внесена сумата от 1425.00 лв. по кредит. Вносител бил св. Ю.А.Д., който внесъл сумата на каса в офис Варна 5 на адрес бул "Владислав Варненчик „ № 68 , по указание на  подс.М.Г.. Кредитът бил просрочен и изискуем от 17.06.2013 г.

На 06.03.2013г. И. Г. и св.Б. А. ***1" на РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ"ЕАД, където провели консултация със св. М.П.- финансов консултант Банкиране на дребно. И. Г. подал Искане за необезпечен-кредит в размер на 40 000 лв. В искането за кредит, И. Г. отразил, че работил на длъжност „фишер", фирма-работодател му била „Златна Котва" и имал трудов стаж при настоящия си работодател от 1 до 3 години и общ трудов стаж 60 месеца. От разговора установили, че трябва да осигурят и съдлъжник по кредита, поради което св. Б. А. уведомил за това подс. М.Г.. Последния  посредством св. Д.А.Д. осигурил за длъжник по кредита подс. С.М., на която обещали също да получи част от изтегления кредит за услугата.

      На 07.03.2013г. съдлъжник на И. Г. по договора станала подс.С.М., която попълнила за целта декларация за съдлъжник -  в т.1 л.63-64 от ДП. В тази декларация подс. М. посочила телефон за контакт с нея 0885276094, както и лице за контакт с нея М.Д.с телефон 0897585864. Във връзка с искането си И. Г. предоставил на банковата служителка следните документи: копие на писмо за назначение /letter of employment/ от 14.08.2012, копие на писмо за назначение /letter of employment/ от 24.01.2013, служебна бележка № 064/06.03.2013 г. издадена от „ЗЛАТНА КОТВА КОНСУЛТ" ООД, удостоверение за плавателен стаж № 195/04.03.2012 г„ копие от моряшки паспорт на И. Г., копия от личните карти на С.М. и И. Г. и 8 бр. чекове за плащане /payment check/. На 07.03.2013г. пред финансовия консултант И. Г. представил подс. М. за своя вуйна. Пред св. П. и впоследствие в проведените от банковите служители телефонни разговори с нея, подс. С.М. потвърдила, че била вуйна на И. Г., както и че Г. работел по корабите, за които обстоятелства представял документи. Подс. М. отговорила и на втория телефонен номер за връзка и от името на другото лице Милена Д., като за целта преправила гласа си като сложила и кърпичка на устата си.

      Искането за кредит било прието и обработено от св.М. П., след което данните били попълнени в системата на банката и постъпили в Дирекция „Операции - банкиране на дребно", Отдел „Централизирана обработка на искания", Сектор „Необезпечени кредити", където се обработили от св.Х.К. - специалист в Дирекция „Операции- банкиране на дребно", Отдел „Централизирана обработка на искания", Сектор „Необезпечени кредити" , като първо ниво, а впоследствие и от Д.Н. - старши специалист в Дирекция „Операции - банкиране на дребно", Отдел „Централизирана обработка на искания", Сектор „Необезпечени кредити". В офиса в София служителите извършили необходимите проверки на база данните въведени в системата на банката.

      Поради намеса на служители на Транспортна полиция - Варна, сектор „ПОП", получаването на сумата по отпуснатия кредит на И. Г. било осуетено. Проведена била полицейска операция на 11.03.2013г., при която И. Г. и св.Б. А. били задържан при посещението си в офиса на банката.

      От приложеният по делото  акт за смърт № 1306 от 18.07.2016г. - т.10 л.133 се установява, че  И. С. Г. е починал на 17.07.2016г.

Настоящото производство по делото е протекло по реда на глава двадесет и седма. Подсъдимите са признали вината си, а така също и всички факти и обстоятелства описани в обвинителния акт.

Възраженията на защитниците на подсъдимите са относно размера на наложеното наказание и относно размера на определения изпитателен срок на наложените наказания.

Жалбата и възраженията на защитника на подс.А.А. са частично основателни.

Относно наложеното наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от четири години се явява справедливо. Определения изпитателен срок, съдът го е съобразил както със степента на обществена опасност на деянието, така и на дееца. Същия е съобразен с отегчаващите вината обстоятелства и със смекчаващите такива и правилно е преценено, че за едно по продължително време подсъдимия следва да съобразява своето поведение. По продължителния изпитателен срок на отложеното наказание би препятствало подсъдимия да извърши и други противоправни деяния, което от своя страна ще доведе до контрол на бъдещото му поведение и ще въздейства превъзпитаващо.

Относно наложената пробационна мярка на основание чл.67 ал.3 от НК вр. чл.42а ал.1 т.2 от НК-„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“, която е постановено да се изтърпи в продължение на една година през изпитателния срок по чл.66 ал.1 от НК съдът счита, че прекомерно се утежнява социалното положение на подсъдимия, тъй като при налагането на тази ограничителна мярка, той ще бъде възпрепятстван да осъществява трудовата си дейност, която сочи, че се осъществява извън Р България. Приложението на тази пробационна мярка не би следвало да препятства полагането на труд, от който той ще получава финансови възможности. Това най малко би подействало възпитателно, след като би бил лишен да полага полезен труд, поради което съдът счита, че в тази и част присъдата следва да бъде изменена, като бъде отменено приложението на нормата на чл.67 ал.3 от НК вр. чл.42а ал.1 т.2 от НК.

Горните съображения за този подсъдим са изцяло относими и за подс.М.К.Г., поради което по отношение на същия следва да бъде също изменена присъдата, като бъде отменена наложената пробационна мярка, която е единтична по вид и размер с тази на подс.А.. Съображенията на съда за това са, че той също в с.з. при разглеждане на делото от настоящата инстанция изтъква, че му предстои да замине извън пределите на страната с цел работа.

Становището на прокурора в с.з е, че тъй като двамата подсъдими не са представили някакви доказателства относно тяхното намерение за работа извън Р България, настоящата инстанция не го споделя, тъй като следва да се вземе предвид и обстоятелството за изтеклия срок на началния момент, на образуване, на делото до тяхното осъждане. Изминали са пет години от извършване на деянията им и постановяване на настоящото съдебно решение, което обстоятелство, не е по вина на подсъдимите. През този изминал период те също не са имали възможност да работят извън страната.   

В с.з. при разглеждане на делото от настоящата инстанция подс.А.М. се присъедини към жалбите подсъдимите А. и Г.. Защитата на подс.М. пледира за несправедливост на наложеното наказание, като моли съда да намали размера на същото. Това становище съдът не го споделя, тъй като счита, че така наложеното наказание по види и размер на подс.М. е изцяло съобразено с вината на подсъдимия, а така също е и съобразено със степента на обществена опасност на деянието и дееца. С оглед това, съдът счита, че направеното искане относно размера на наложеното наказание на подс.М. следва да бъде оставено без уважение, а присъдата по отношение на този подсъдим да се потвърди.

Предвид гореизложеното съдът намира, че присъдата на ОС-Варна следва да бъде изменена, като бъдат отменени наложените пробационни мерки по отношение на подс.А. и подс.Г., а в останалата й част, същата следва да се потвърди.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, които да са причина за отмяна, изцяло на присъдата.

Водим от горното и на основание чл.334 т.3 от НПК вр. чл.337, т.2., пр.1-во от НПК

 

 

                                  Р   Е   Ш   И

 

ИЗМЕНЯ присъдата на ОС-Варна по НОХД №678/2017 г., постановена на 20.10.2017 г. в частта, с която на подс.А.А.А. и подс.М.К.Г. им е наложена пробационна мярка „Задължителни периодични срещи с пробационен служите“, която да се изпълнява в продължение на една година през изпитателния срок по чл.66 ал.1 от НК за подс.А.А.А. и в продължение на една година и шест месеца през изпитателния срок  по чл.66 ал.1 от НК за подс.М.К.Г., като ОТМЕНЯ приложението на разпоредбата по чл.67 ал.3 от НК вр. чл.42а, ал.1, т.2 от НК по отношение и на двамата подсъдими.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

Решението подлежи на жалба и протест в 15-дневен срок от уведомяването на страните пред ВКС на РБ.

     

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: