Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 189/16.11.          Година  2015                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                    Наказателно отделение

На осми октомври                                     Година две хиляди и петнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

                            ЧЛЕНОВЕ: Ангелина Лазарова

Светослава Колева

Секретар С.Д.

Прокурор Илия Николов

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВНОХД № 260 по описа на съда за 2015 г.,

за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК.

Образувано е по искане на осъдения Д.И.Д.,***, на основание чл. 420, ал. 2 от НПК и има за предмет влязлото в сила решение № 28/17.03.2015г. на Окръжен съд гр. Търговище, с което била изменена присъда № 63 от 19.11.2014 г., постановена по НОХД № 1044/2014 г. от Районен съд – гр. Търговище, което се атакува с доводи по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, като се иска възобновяване на производството и връщане на делото за ново разглеждане в друг съд – „за да може да има един справедлив процес”.

Представителят на Варненската апелативна прокуратура счита искането за неоснователно.

Осъденият Д., лично и чрез процесуалния си представител адв. С. от ВАС моли искането му да бъде уважено. Осъденият променя фазата, на която иска делото след възобновяването да бъде върнато – „на следствието”. Защитникът сочи, че по досъдебното производство не е достигнато до обективната истина, а въз основа на него са издадени съдебните актове, чиято отмяна се иска.

Варненският апелативен съд провери правилността на производството съобразно правомощията си по чл. 425 от НПК и за да се произнесе, съобрази следното:

С присъда № 63 от 19.11.2014 г. по НОХД № 1044/2014 г. на Районен съд - Търговище подсъдимият Д.Д. бил признат за виновен в това, че за времето от м. 10.2011 год. до 01.12.2011 год. в гр.Търговище, при условията на повторност в немаловажен случай, с цел да набави са себе си имотна облага възбудил и поддържал у Д.И. Х. и Д. П. Х.а заблуждение и с това им причинил имотна вреда в размер на 12000 лева, престъпление по чл.210, ал.1, т.4 във вр. с чл.209, ал.1 от НК, за което му било определено наказание в размер на три години „лишаване от свобода” на основание чл.58а, ал.1 от НК намалено с 1/3 до размер на две години в Затвор, при режим на изтърпяване „Строг”. С присъдата бил уважен и предявеният срещу подс. Д. граждански иск за обезщетение на причинени с деянието имуществени вреди в размер на 12 000лв. ведно със законната лихва. В тежест на подсъдимия били възложени направените по делото разноски от гражданските ищци и дължимата държавна такса по уважения граждански иск.

Присъдата била протестирана от прокурор с искане за увеличаване на наказанието до размер от шест години, намалено по чл. 58 А ал. 1 от НК на четири години, за което било образувано ВНОХД № 263/14г. по описа на Окръжен съд гр. Търговище. С решение № 28 от 17.03.2015г., присъдата била изменена с увеличаване на наказанието до поисканите от прокурора параметри, а в останалите части - потвърдена. Решението влязло в сила в деня на постановяването си. Наказанието не било приведено в изпълнение, тъй като към 29.04.2015г. той изтърпявал друго общо наказание – лишаване от свобода за срок от 2 години и 6 месеца.

С искането на осъдения Д. се иска възобновяване на производството, тъй като всички действия били извършени против неговата воля, чрез манипулации на дознатели, адвокати близки до съда и прокурора, че е осъден за нещо, за което се е издължил. Твърди, че повод за делото е станала негова жалба срещу пострадалите за извършвани от тях данъчни престъпления, по която не е било извършено разследване, а напротив – той е станал обвиняем. Бил принуден да се съгласи с провеждането на съкратено съдебно следствие, като му били обещани  две години и кумулация на присъдата. Счита, че завишаването двойно на наказанието от Окръжния съд е без причина.

Варненският апелативен съд намира, че искането е подадено от осъден, имащ съответното право и в законния срок по чл. 421, ал. 3 от НПК, срещу решение, непроверено по касационен ред, поради което е допустимо. Разгледано по същество е частично основателно по следните съображения:

Изложените в молбата на осъдения съображения в същностната си част изразяват несъгласието му с оценката за достоверност на доказателствените материали и установената въз основа на тях фактология на деянието. Пространно се оспорват показанията на свидетелите Х., които съдилищата са счели за достоверни при съпоставка както помежду им, така и с преводното нареждане от ОББ гр. Търговище, показанията на свид. Костадинов, пътна разписка, справката от Началник сектор РС на КТИ гр. Добрич. Необосноваността на възприетите фактически положения обаче не фигурира като основание по чл. 348, ал. 1 НПК. Върховният касационен съд многократно е подчертавал в свои решения, че не разполага с правомощието да приема нови фактически положения и не може да преоценява доказателствените материали, подменяйки по този начин свободното съдийско убеждение. От гледна точка на процесуалните правила, които уреждат и гарантират неговото правилно формиране по делото не е било допуснато съществено процесуално нарушение.

Достоверността на показанията на свидетелите Х. е била проверена по надлежния процесуален ред, налице са били и подкрепящите самопризнания на подсъдимия в този етап на производството. По всички относими доказателства е била описана фактическата обстановка във внесения обвинителен акт, която Д. е приел, формулирайки изявлението си за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371 т. 2 от НПК. Твърденията за манипулации в хода на ДП, последвани от „принуда” да се признае за виновен и да поиска съкратено следствие, изложени в искането за възобновяване, са неубедителни и нелогични. Доброволността на позицията на подсъдимия се установява при пряко възприемане на неговите изявления в протоколите от проведените съдебни заседания, както и от факта че не е обжалвал осъдителната присъда на първата инстанция. Напротив, в последната си дума пред ОС гр. Търговище – Д. е искал присъдата да бъде потвърдена, заявил е, че си е взел поука от грешките и полага общественополезен труд в затвора.

В настоящото извънредно производство Д. твърди, че не дължи нищо на свидетелите, че е бил жертва на разследващите, оспорва фактите, които е признал. С оглед задължителните указания на ТР № 1/2009г., обаче, изявленията на подсъдимия по чл. 371 т. 2 от НПК не могат да бъдат оттеглени след постановяване на определението по чл. 372 ал. 4 от НПК – че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Доколкото не са установени пороци при провеждане на тази форма на стадия на съдебното заседание, събраните чрез нея доказателствени източници са годни и безпротиворечиво формират приетата от съдилищата фактическа обстановка.

Твърденията за влошени отношения с пострадалите, за неуредени търговски претенции, за извършено от тях „престъпление” – са встрани от предмета на доказване по настоящото производство. Именно поради това и не могат да бъдат повод за разколебаване на доказателствената съвкупност – приета и от самия подсъдим пред решаващите съдилища.

По делото не се установяват процесуални пропуски както по установяване на правно значимите факти, така и по приложението на материалния закон и не са налице основания по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК за възобновяване на производството и връщането му в досъдебната или съдебната фаза. Допуснати са технически грешки в хода на изготвяне на решението по ВНОХД № 263/2014г. на ТОС – в частта на процесуалното основание за изменение на присъдата – посочено е чл. 337 ал. 1 т. 1 и 2 от НПК, а следва да е чл. 337 ал. 2 т. 1 от НПК, както и в датата на постановяване на присъдата – отразена е дата 19.11.2015г., като тя е била произнесена на 19.11.2014г. Тези детайли не се отразяват върху цялостния прочит на решението, не всяват съмнение в проверения от въззивния съд акт и не могат да обосноват преценка за засягане и ограничаване правата на страните в производството.

От друга страна, становището по искането за прекомерно завишено от въззивната инстанция наказание е основателно.

Видно е, че при изготвянето и на мотивите на първоинстанционната присъда и на решението на въззивната инстанция са били изложени несистематизирани по правилата на чл. 54 от НК и пестеливи съображения. Индивидуализацията на наказанието налага самостоятелно изследване на степента на обществена опасност на конкретно извършеното деяние, на дееца, на обстоятелствата от значение за отговорността. По всеки от посочените елементи съдът дължи анализ на конкретно установеното по делото. Пренебрегвайки това изискване, въззивният съд е заявил, че първоинстанционният е бил твърде снизходителен. Изброени са – съдебното минало, размерът на щетата, личността на подсъдимия и цялостното му поведение в процеса – „които сочат на висока степен на обществена опасност” – без да се уточни на деянието или на дееца. Изцяло отсъства становище има ли смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Съдът е обосновал изводите си, че подсъдимият се нуждае от продължителна изолация, която да му попречи да извърши нови престъпления – с данните, че срещу него има още три неприключили дела в съдебна фаза за същите деяния. Декларирано е, че наказанието ще изпълни целите си само ако е определено над средния размер (4г.6м.), но е наложено такова (6г.) по-скоро към максималния размер (8г.).

Настоящият състав на апелативния съд счита, че от съвкупността на отчетените при индивидуализацията на наказанието обстоятелства категорично следва да бъдат отстранени – цялостното процесуално поведение на подсъдимия и данните за неприключилите срещу него наказателни производства. Процесуалното поведение на обвиняемия или подсъдимия има правно значение само досежно определената спрямо него мярка за неотклонение, не следва да бъде съобразявано при преценката по чл. 54 от НК. Съображенията относно други производства срещу същия подсъдим, по които не е постановен влязъл в сила акт, не могат да обосновават изводи значими за наказанието по паралелното дело, тъй като е налице основния принцип и гаранция за правата на гражданите по чл. 16 от НПК – презумпцията за невиновност.

При отпадане на изложените обстоятелства и отчитане на признанията на Д. още пред свид. Костадинов – в хода на предварителната проверка, заявеното пред съда разкаяние, времевото отдалечение на деянието от момента на налагането на санкция за него, се постига баланс между отегчаващи и смекчаващи обстоятелства. Обосновано се явява наказание, определено в средния размер на предвиденото, а именно лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца. При спазване на процесуалната техника по чл. 58 А ал. 1 от НК, за реално изтърпяване следва да се наложи наказанието в размер на три години. Правилно с присъдата е определен първоначалният режим на изтърпяване. Така определеното наказание в пълна степен съответства както на потребностите на личността на Д., така и на интересите на обществото. Доколкото конкретното основание е в полза на осъдения,  в правомощията на съда е да измени въззивното решение като намали наложеното с него наказание.

Поради изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1 т. 3 от НПК, Варненският апелативен съд,

РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНОХД № 263/2014 г. на Окръжен съд гр. Търговище.

ИЗМЕНЯ решение № 28 от 17.03.2015 г. по ВНОХД № 263/2014 г. на Окръжен съд гр. Търговище, като

НАМАЛЯВА размера на наказанието лишаване от свобода на подсъдимия Д.И.Д. от шест години на ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание чл. 58 А ал. 1 от НК намалява с една трета и НАЛАГА за изтърпяване наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в останалата му част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

председател :                                   членове :