Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 143/20.07.2018 година град  Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Варненски апелативен съд         наказателно отделение                            

На деветнадесети юли    две хиляди и осемнадесета година                                                 

В публично заседание в следния състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТОНЧЕВА

        ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА                       МАЯ НАНКИНСКА                                           

 

Секретар П.П.

Прокурор Илия Николов

като разгледа докладваното от  съдия Д.Сапунджиева

ВЧНД           номер 260    по описа за 2018   година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 341, ал.1 във връзка с чл. 313  и следващите от НПК.

Търговищкият окръжен съд, по реда на чл. 306, ал. 1,т.1 от НПК, с  определение №159 от 27.06.2018г., постановено по ЧНД № 107/2018 г. по описа на същия съд, на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23 ал. 1 от НК е групирал наложените на осъдения Р.И.А. наказания по влезли в сила присъди както следва: № 140/20.12.2010 год., постановена по НОХД № 282/2010 год. на Районен съд – Нови Пазар, присъда № 7/18.05.2012 год. по НОХД № 81/2012 год. на Окръжен съд – Шумен  и присъда № 10/07.10.2016 год., по НОХД № 194/2015год. по описа на ОС – Търговище. Определил е общо наказание, в размер на осемнадесет години "лишаване от свобода", като е постановил първоначален "строг" режим на изтърпяване. С определението е приведено в изпълнение и наложеното по НОХД№267/2009г. наказание от шест месеца "лишаване от свобода", като на осн. чл.25,ал.2 е зачетето същото като изпълнено. На осн. чл.24 е увеличено определено общо наказание с три години.

Срещу така постановеното определение, в частта му относно приложението на чл.24 от НК е постъпила жалба от осъдения А.. Считайки, че определеното общо наказание е достатъчно високо по своя размер, осъдения моли съда да отмени определеното по чл.24 от НК таказание от три години "лишаване от свобода". В жалбата на процесуалния представител на осъдения се излагат съображения, че определения общ размер надвишава максимално определения за съответния вид наказание от 20год.

Представителят на АП-Варна счита жалбата за неоснователна, а определението за правилно и законосъобразно.

Служебният  защитник на осъдения А. в съдебно заседание поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли да се отмени определението, или се измени, като се намали размера на наложеното наказание.

В своя защита осъдения А. моли да бъде допусната пълна кумулация на наложените му наказания, тъй като има семейство и сключен скоро граждански брак.

В последната си дума пред въззивния съд осъденото лице желае да му бъде извършена пълна кумулация.

След преценка на изложените в жалбата доводи и изразените становища на страните в хода на въззивното производство пред АС-Варна, както и след цялостна служебна проверка на определението, на основание чл. 313 и чл. 314 НПК, съставът на Апелативен съд - Варна намира следното:

Жалбата е допустима, подадена е от страна, притежаваща процесуално призната възможност за това и в предвидения от закона срок, а разгледана по същество -  е неоснователна по следните съображения :

Първоинстанционният съд е групирал наложените наказания на осъдения А. по три присъди, както следва:

1. Присъда № 140/20.12.2010год.,постановена по НОХД № 282/2010 год. на Районен съд – Нови Пазар, влязла в сила на 07.04.2011год., с която ос. А.  е признат за виновен за деяние извършено на 01.11. 2009 год. в с. Преселка, обл. Шумен и на осн. чл. 152, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1, т. 2, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК и е осъден на ТРИ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА „лишаване от свобода“ при първоначален „срог“ режим.

2. Присъда № 7/18.05.2012 год. по НОХД № 81/2012 год. на Окръжен съд – Шумен, потвърдена изцяло с Решение № 148/28.11.2012 год. по ВНОХД № 190/2012 год. на Апелативен съд – Варна, потвърдено с Решение № 114/13.05.2013 год. по КД 210/2013 год. ВКС и  влязла в сила на 13.05.2013 год., с която за деяние извършено на 17.01.2010г. и на основание чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. 2-ро вр. чл. 198, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 НК на А. е наложено наказание ШЕСТ ГОДИНИ и ОСЕМ МЕСЕЦА „лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим на изтърпяване и

3.Присъда №10/07.10.2016 год., по НОХД № 194/2015 год. по описа на ОС – Търговище, изменена с Решение № 61/05.04.2017 по ВНОХД № 464/2016 год. на Апелативен съд – Варна в частта досежно типа на затворническото заведение и изменена с Решение № 329/16.04.2018 год. по НД № 1055/2017 год. на ВКС и влязла в сила на 16.04.2018 год., с която за деяние извършено на 16.02.2011г. и на осн.чл. 199, ал. 2, т. 2,във вр.чл. 198,  ал. 1,  вр. чл. 20,  ал. 2, вр. чл. 18,  ал. 1, чл. 36 и чл. 54 от НК А. е осъден на ОСЕМНАДАСЕТ ГОДИНИ „лишаване от свобода“, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.

Изводът на първоинстанционния съд, че престъпленията по посочените дела  са били извършени преди деецът да е бил осъден с влязла в сила присъда за което и да е от тях е правилен и съответен на наличните по делото писмени доказателства - справка за съдимост с приложени към нея бюлетини за осъжданията. Това обуславя приложението на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК.  Съдът е определил общо наказание, като е наложил най-тежкото наказание  ОСЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ „лишаване от свобода“,като е определил и "строг" режим за изтърпяване.

Законосъобразно, на осн. чл. 68, ал. 1 НК съдът е привел в изпълнение и наложеното наказание по НОХД № 267/2009 год. в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА „лишаване от свобода“, като на осн. чл. 25, ал.2 НК е зачел същото като изтърпяно.

На основание чл.25, ал.2 от НК правилно са приспаднати изтърпяните до момента наказания.

Окръжният съд е приел, че в случая са налице предпоставките на чл.24 от НК и е завишил определеното общо наказание с ТРИ ГОДИНИ.За да стигне до този извод, съдът е съобразил, че последните две осъждания са за едни и същи престъпления-грабеж, извършени по идентичен начин, в рамките на около една година, с висока степен на обществена опасност на всяко едно от тях: едното съпроводено с причиняване на средна телесна повреда, а другото-със смърт. За прецизност следва да се отбележи, че по отношение на първото деяние съдът е приел, че е извършено при условията на опасен рецидив, като такива данни не са налице по представените писмени доказателства за съдимост на лицето. Наличието на това обстоятелство би представлявало и пречка за определяне на общо наказание.

Въззивният съд намира, че са налице формалните предпоставки за приложението на чл.24 от НК, доколкото наложените наказания са от един и същи вид „лишаване от свобода“.За да бъде увеличено наказанието, следва определеното общо наказание да е несправедливо и несъответно на съвкупността от престъпните деяния и със същото да не могат да се постигнат целите на наказанието по чл.36 от НК.

Правилно окръжен съд е изследвал цялостната престъпна дейност на осъдения, обществената опасност на деянията и личната обществена опасност на самия него, като е достигнал до извода за една завишена обществена опасност както на извършените от А. деяния, така и на неговата личност. Техният анализ налага безспорния извод за това, че до момента определяните по вид и размер наказания „лишаване от свобода“ на осъд.А. не са осъществили дори в минимална степен специалната цел на наказанието, предвидена в нормата на чл. 36 от НК. Осъденият А. към момента на постановяване на определението от ТОС е навършил 28 години и за този си кратък жизнен път е бил санкциониран с общо ПЕТ влезли в сила присъди, всички за извършени умишлени престъпления от общ характер и всички те са за престъпления против собствеността. Престъпната му дейност е започнала още докато е бил непълнолетен през 2005г. и очевидно, налаганите му тогава наказания „обществено порицание“, не са изиграли целения превъзпитателен и възпиращ ефект. Такъв не са постигнали и наложените впоследствие наказания "лишаване от свобода", реално изтърпени от осъдения.

 На практика, престъпната дейност на осъдения е спирала само за времето, през което се е намирал в местата за лишаване от свобода и въпреки младата му възраст, същият има изградени трайни престъпни навици, реализира интензивна престъпна дейност, която се е превърнала за него в начин на живот, отличаващ се с упоритост и градация на престъпните посегателства и липса на трудови навици, стремеж към осигуряване на средства за съществуване единствено по престъпен начин.

Изложеното очертава осъд. А. като личност с висока степен на обществена опасност и трайно установени престъпни навици. Ето защо, изводът на ТОС, че  следва да се увеличи определено  общо  наказание  е правилен.

Законосъобразно е определен и неговия размер от три години- при спазване ограниченията, визирани в посочения текст - така увеличеното наказание да не надминава сбора на отделните наказания и да е по - малко по размер от максимално предвидения за престъпленията такъв.Същият е справедлив и съответен на целите по чл. 36 НК.

Неоснователно е възражението на защитата, че определеното наказание по чл.24 от НК надхвърля максималния размер на съответния вид наказание. Нормата на чл.39,ал.2 от НК предвижда изключение от общото правило, като в тези случаи максималния срок на наказанието "лишаване от свобода" може да е за срок от тридесет години. Отчитайки посочените осонования и специфични характеристики на отделните пресъпления, съдът намира, че случая покрива едно от предвидените изключения в чл.39,ал.2 от НК, тъй като наложеното най-тежко наказание не може да изпълни целите по чл.36,ал.1 от НК. С оглед високата степен на обществена опасност на извършените престъпления и личността на дееца, приложението на чл.24 от НК се явява наложително за постигане на специалната и генерална превенция. 

Правилно е определен и режимът на изтърпяване на наказанията – "строг".

Законосъобразно на основание чл. 25, ал. 2 НК са приспаднати изтърпените до момента наказания.

Гореизложеното налага извода за законосъобразност на постановеното определение, поради което същото следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл. 306 ал.3 вр. чл. 334, т.6 от НПК и чл.338 от НПК, Варненският апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение №159 от 27.06.2018г., постановено по ЧНД №107/2018 г. на Търговищкия окръжен съд,като законосъобразно.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:      ЧЛЕНОВЕ:1.             2.