Р Е Ш Е Н И Е

 

144

 

Варна,  20.07.2018  година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Наказателно отделение, втори състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети юли, две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТОНЧЕВА

 

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА

 

МАЯ НАНКИНСКА

 

при участието на секретаря Петранка Паскалева и на прокурора Илия Николов, като разгледа докладваното от съдия Тончева НДВ № 261 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 424, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т.5 НПК.

Образувано е по искане на Главния прокурор на РБ за възобновяване на производство по ЧНД №9/2018 година по описа на Районен съд – гр.Разград, отмяна на определение от 15.02.2018 година и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Производството по възобновяване е във връзка със особено съществени нарушения на закона и на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК.

В съдебното заседание пред Варненския Апелативен съд прокурорът поддържа искането от Главния прокурор за възобновяване на наказателното дело.

Варненският апелативен съд, след като взе предвид искането от Главния прокурор и като прецени доказателствата по делото, прие за установено следното:

С определение от 15.02.2018 година по ЧНД №9/2018 година състав на РС-гр.Разград е постановил съдебна реабилитация по реда на чл.87 ал.1 от НК, с която е заличено осъждането на В.С. Мехмедов по НОХД №998/2011 година по описа на същия районен съд.

Определението не е било проверено по реда на глава двадесет и първа от НПК, съответно същото е влязло в сила на 23.02.2018 година.

Направеното искане на Главния прокурор на РБ за възобновяване на производство по ЧНД №9/2018 година по описа на РРС, с аргументи за допуснати съществени нарушения на визираните в чл.348 ал.1 и ал.2 от НПК, е допустимо, а по същество и основателно поради следното:

С присъда по НОХД №998/2011 година по описа на РРС, В.А. е бил признат за виновен и осъден за две престъпления в реална съвкупност, извършени на 08.07.2011 година, наказуеми по чл.129 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК и по чл.130 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК. Съвкупността е наказана с по-тежкото по размер наказание от две години лишаване от свобода, отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от четири години. Присъдата е влязла в сила на 02.10.2012 година.

На 03.01.2018 година осъденият А. е подал молба до местно и родово компетентния РРС, с която е заявил интереса си от производство по чл.433 от НПК с директно проявление върху осъждането му по НОХД №998/2012 година. Съобразно изискванията на чл.434 ал.2 от НПК молбата е била придружена със свидетелство за съдимост, издадено на 27.10.2017 година, както и с писмени документи относно предпоставките на чл.87 ал.1 от НК. В справката за съдимост е отразено едно осъждане на А., това по НОХД №998/2011 година.

Сред приложенията към молбата за реабилитация се намира и решение №93/02.10.2012 година по ВНОХД №184/2012 година, с което РОС е изменил по реда на чл.337 ал.1 т.2 от НПК първоинстанционната присъда по НОХД №998/2012 година по описа на РРС. Веднага трябва да се посочи, че споменатото въззивно решение има ограничено доказателствено значение в производството по реабилитация относно отразеното на стр.6 от акта обстоятелство за настъпила по чл.88а от НК реабилитация по отношение на А.. 

Така изложените фактически положения намират проявление в две насоки:

С проверяваното определение първостепенният съд е допуснал особено съществено нарушение на процесуалния закон, пренебрегвайки принципа по чл.13 от НПК.  Поради наличието на конкурентни фактически положения относно съдимостта на А., първостепенният съд е бил длъжен да проконтролира спазването от страна на осъдения на изискването  по чл.434 ал.2 т.1 от НПК да представи справка за съдимост за реабилитация, в която да бъдат отразени всички съществуващи осъждания според правилата за работа на бюрата за съдимост. Точното установяване на съдимостта на А. е от съществено значение за прилагането на института по чл.87 ал.1 от НК.

В случай, че осъждането по НОХД №998/2011 година е единствено, то постановената съдебна реабилитация по чл.87 ал.1 от НК е сторена при особено съществено нарушение на материалния закон. Срокът на наложеното наказание на осъдения е изтекъл на 02.10.2016 година, като след него е започнал да тече 3-годишният срок по  чл. 87, ал. 1 НК, т.е правото на А. за съдебна реабилитация би възникнало след 02.10.2019 година, което прави подадената молба от лицето на 03.01.2018 година преждевременна.

При горните съображения, искането на Главния прокурор на РБ за възобновяване на наказателното дело е основателно. При новото разглеждане на делото следва да се прецени възможността за приложение на чл.86 ал.1 т.1 от НК във връзка с коментираното по-горе осъждане на В.А..

Водим от горното и на основание чл. 425 ал.1 т.1 от НПК, Варненски апелативен съд,

 

Р Е Ш И:

 

ВЪЗОБНОВЯВА ЧНД №9/2018 година по описа на Районен съд – гр.Разград.

ОТМЕНЯ по реда на възобновяването определение от 15.02.2018 година по ЧНД №9/2018 година и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – гр.Разград от стадия на съдебното заседание.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: