Р Е Ш Е Н И Е

 

158/19.11.2014г., гр. Варна

 

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на тринадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Живка Денева

Павлина Д.

секретар С.Д.

   прокурора Милена Гамозова,

   като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

   ВНДОХ №262 по описа за 2014 год.

за да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по въззивна жалба на А.Г.А. чрез защитника ми адв. Р.Николова, подсъдим по нохд № 142/14г. по описа на Силистренския окръжен съд,  против присъдата на същия съд от 11.07.2014г., с която подсъдимият А. е признат за виновен за деяние по  чл.343 ал.4 вр.ал.3  б.”б” пр.1 вр.ал.1 НК и чл.58а ал.1 НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от шест години и осем месеца при строг режим.

В жалбата на подсъдимия се сочат основания за  явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се   искане съдът да измени присъдата като намали размера на наложеното наказание както и за промени определения режим на изтърпяване.

Пълномощникът на частни обвинители изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

Въззивната жалба е  подадена в срок и е допустима.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 11.07.2014г. по нохд №142/2014г. Силистренският окръжен съд е признал подсъдимия А.Г.А. за виновен в това, че на 17.03.2014г., около 00,24ч. по път І-7, на 20 км.+0,12м. от гр.Алфатар към гр.Силистра, при управление на л.а. „Фолксваген-Голф” ДК№ С 1287 НК, нарушил правилата за движение – чл.5 ал.3 т.1,чл.8 ал.1, чл.16 ал.1, чл.20 ал.1 и 2, и чл.150, ЗДП, без да притежава свидетелство за правоуправление на МПС, след употреба на алкохол, с концентрация в кръвта 2,36 промила и по непредпазливост причинил смъртта на В.М.С. и средна телесна повреда на В.Р.Й. и на основание чл.343 ал.4 вр.ал.3 пр.1,вр.ал.1 НК вр.чл.58а ал.1 т.1 НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест години и осем месеца при строг режим. Приспаднал е задържането му по мярка за неотклонение, осъдил го е да заплати направените по делото разноски, произнесъл се е и по веществените доказателства.

За да стигне до този резултат съдът е приел за установено следното:

Производството се е развило по реда на глава ХХVІІ НПК като подсъдимият е признал всички факти и обстоятелства по обв. акт, признал е вината си и е заявил, че не желае да се събират нови доказателства и ще се ползва от вече събраните.

Преценявайки доказателствата по делото съдът е приел,че признанието на подсъдимия се подкрепя от така събраните доказателства и го е признал за виновен по повдигнатото обвинение.

Жалбата е само по отношение размера на определеното наказание.

Спор по фактическата обстановка няма. Тя е такава, каквато е отразена в обв. акт.

Установено е, че подс. А. е неправоспособен водач и въпреки това през последните 10 години е наказван многократно за нарушения по ЗДвП по административен ред, както и е осъждан многократно, като девет от наказанията му са за престъпления по транспорта. За тези престъпления са му налагани наказания включително и лишаване от свобода, които е изтърпявал ефективно. Въпреки това той не се е отказал от престъпните си навици като продължавал да управлява МПС включително и в нетрезво състояние. Логично се е стигнало и до произшествието предмет на настоящото производство с изключително тежък резултат – причинена смърт на едно лице и средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на два гръдни прешлена, двустранно на 10-то и 11-то ребро на друго лице, увреждане обуславящо трайно затруднение движението на снагата. /Вещото лице е посочило, че при запазване двигателния дифицит на постр. Й., то би могло да се говори и за осакатяване на долните крайници/ При този инцидент, подсъдимият е управлявал автомобила в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 2,36 промила, със скорост около 104 км.ч., навлизайки в насрещната лента.

Правилно, обосновано и законосъобразно съдът е приел, че са нарушени посочените правила за движение: водача трябва да бъде правоспособен, да не управлява МПС под въздействието на алкохол, наркотици и други упойващи вещества, при движението си да използва дясната половина на пътя по посока на движението си, да навлиза и да се движи в насрещната лента за движение, освен в посочените случаи, да контролира непрекъснато ППС и при избиране на скоростта да се съобразява с всички посочени в чл.20 ал.2 обстоятелства, да намалят скоростта и да спрат, когато възникне опасност за движението.

Налице е и причинно следствената връзка между деянието и настъпилия противоправен резултат. На пострадалия Венислав Славов са били причинени тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на костите на черепа, кръвонасядания на мозъчните обвивки, контузия на мозъчната кора, като смъртта е била неизбежна. Свид. Й. е получила счупване на два гръдни прешлена и двустранно на две ребра – средна телесна повреда, изразяваща се в трайни затруднение движението на снагата, като не са изключени и последващи усложнения, водещи до осакатяване на долни крайници.

Признавайки подсъдимия за виновен, при определяне на размера на наказанието съдът е приел, че са налице само и единствено отегчаващи отговорността обстоятелства. Имайки предвид многобройността на допуснатите нарушения дори би могло да се мисли за наличие на евентуален умисъл, а не за непредпазливост от страна на подсъдимия. Поведението му рецидивира през годините, въпреки предходните осъждания той е продължил да управлява МПС без правоспособност. Въпреки липсата на правоспособност, т.е. на умения за правоуправление, той е управлявал превозното средство след употреба на алкохол и то в значителна степен на алкохолно опиване. Въпреки тези две обстоятелства, той е качил в автомобила още две лица, поставяйки по този начин живота им в опасност /какъвто е бил и резултата/. Управлявал е автомобила с неразрешена скорост. Щастливо стечение на обстоятелствата е било, че на пътя не е имало друго превозно средство. В противен случай жертвите щяха да бъдат повече.

Преценявайки всички тези обстоятелства, както и липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства, окръжния съд е приел, че на подсъдимия А. следва да се определи наказание в максималния предвиден размер от десет години лишаване от свобода.

В жалбата и в с.з., защитата на подсъдимия излага съображения, че неправилно съдът е ценил като отегчаващи обстоятелства квалифициращите елементи по ал.3 и 4 на чл.343 НК. Съдът не е имал предвид отделните квалифициращи елементи а сбора от всички описани в ал.3 на чл.343 НК такива, т.е наличието на повече от един квалифициращ елемент. Имал е предвид и не наличието на пияно състояние, а установения процент на съдържание на алкохол в кръвта на подсъдимия, сочещ на значителна употреба на алкохол. Съдът е имал предвид повтаряемостта на нарушенията и липсата на каквото и да е било възпитателно въздействие на предходните налагани му наказания. Защитата сочи и на съпричиняване от страна на пострадалите, които знаейки, че подсъдимия е употребил алкохол, са се качили в автомобила му. В тази насока има събрани доказателства, че постр. Й. е поискала, тя да управлява автомобила, но подсъдимия е отказал, като е заявил, че ще управлява той.

Правилно съдът не е отчел признанието като смекчаващо обстоятелство. Като такова не би следвало да се отчита, тъй като то е предпоставка за приложение на чл.58а НК.

Съобразно разпоредбата на чл.58а НК съдът е редуцирал размера на избраното наказание като е определил на подсъдимия да изтърпи такова в размер на шест години и осем месеца лишаване от свобода. Правилно съдът е определил строг режим на изтърпяване както предвид размера на наказанието така и на обстоятелството, че подсъдимия вече е изтърпявал наказания свързани с лишаване от свобода.

Така определено по вид и размер, наказанието би постигнало целите визирани в чл.36 НК, като лиши за един продължителен период подсъдимия от възможността да върши подобни престъпления, както и би въздействало възпиращо и предупреждаващо по отношение останалите членове на обществото.

Водим от горното настоящата инстанция намира, че присъдата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена изцяло, а жалбата на подсъдимия следва да бъде оставена без уважение. Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.338 НПК Варненският апелативен съд

 

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 11.07.14г. на Силистренския окръжен съд, постановена по нохд № 142/14г. по отношение на подсъдимия А.Г.А. с ЕГ№ **********. 

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.340 ал.2 НПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                        2.