РЕШЕНИЕ

 

181/17.10.2018 г.

 

В името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

Председател:Росица Тончева

Членове:Десислава Сапунджиева

Мая Нанкинска

 

при участието на секретаря П.П. и прокурора Искра Атанасова, разгледа наказателно дело № 262 по описа за 2018 година, докладвано от съдия Росица Тончева, като намери следното:

 

Въззивното производство е образувано по протест на първоинстанционен прокурор против присъда №47/06.06.2018 по наказателно дело № 383/2018 на Варненски окръжен съд. Развити са съображения за неправилност на съдебния акт поради явна несправедливост на наложеното наказание на подс.Д.М.. Съображенията на протестиращия прокурор са двупосочни – от една страна наложеното наказание на подс.М. очевидно не съответства на личната и на деянието обществени опасности, на целите по чл.36 от НК, а от друга - неправилно е приложено условното осъждане. Към въззивната инстанция е отправено искане за изменение на атакуваната присъда чрез налагане на наказание към минималния размер в санкцията по чл.354а ал.1 от НК, отмяна приложението на чл.66 ал.1 от НК и постановяване на ефективно изтърпяване на наказанието при първоначален общ режим.

С протестираната присъда  окръжният съд е признал подсъдимите Б.С., Д.М. и К.С. за виновни по повдигнатите им обвинения, както следва:

-подс.С. – за престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 5, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Наказанието й е индивидуализирано при приложението на чл.54 от НК и след редукцията по чл.58а ал.1 от НК на Б.С. е наложено  кумулативно наказание лишаване от свобода за срок от две години при първоначален строг режим и глоба в размер на пет хиляди лева. По реда на чл.68 ал.1 от НК в изпълнение е приведено наказание от четири месеца лишаване от свобода, изпълнимо също при първоначален строг режим;

-подс.М. – за престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 и пр. 5, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което при приложението на чл.54 и чл.58а ал.1 от НК е наложено кумулативно наказание  от две години лишаване от свобода и глоба в размер на пет хиляди лева. Приложен е чл.66 ал.1 от НК, като изпълнението на лишаването от свобода е отложено с изпитателен срок от четири години;

-подс.С. – за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, като при приложение на чл. 55 ал.1 т.1 и ал. 3 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изтърпяване е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години.

С първоинстанционната присъда е извършено зачитане по реда на чл.59 ал.1 от НК, разрешен е въпросът с веществените доказателства и разноските по делото.

В съдебното заседание въззивният прокурор поддържа протеста. Чрез позоваване на доказателствата по делото характеризира личността на подс.М. като такава с висока обществена опасност. Подчертава упоритостта му  макар и неправоспособен, да управлява МПС под наркотично влияние, поради което и приложението на условното осъждане се приема за лишено от основание.

Защитникът на подс.М. пледира в полза на правилността на първоинстанционната присъда. Позовава се на преодоляната зависимост от наркотични вещества от подзащитния му, на трудовата му заетост и добра характеристика, като на тази основа адв.Д. обосновава становището си, че отмяната на приложението на чл.66 ал.1 от НК би било във вреда на  клиента му.

В лична защита подс.М. твърди, че от една година е преустановил приема на наркотици, работи, старае се да промени живота си.

Адв.Д. в качеството си на защитник на подс.С. пледира за  изменение на атакуваната присъда по отношение на първоначалния режим за изпълнение на наказанието.

В лична защита на подсъдимата потвърждава интереса си от изменение на присъдата, защото при условията на общ режим би имала възможност да работи в пенитенциарни условия.

Защитникът на подс.С. пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

В последната дума подсъдимият М. иска шанс да продължи живота си в правилна посока, а подс.С. моли за изменение на режима на наказанието 

Варненският апелативен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Първоинстанционното съдебно производство е протекло в предпочетения от подсъдимите алтернативен процесуален ред на чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК. В пределите на въззивния контрол и съобразно указанията в т.8.2 от ТР 1-2009-ОСНК се констатира изпълнение на фактическия състав на диференцираната процедура поради цялостното признание на фактите, съгласие във връзка с изчерпателността на доказателствената съвкупност и констатация на първоинстанционния съд за обоснованост на самопризнанията. За настоящия въззивен съд съществува задължение да реши делото въз основа на фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, която по реда на чл.373 ал.3 от НПК накратко е отразена в мотивите към присъдата по следния начин:

През 2016 година подсъдимите Б.С. и Д.М. ***. Двамата били наркозависими, не работили.

Подс.С. също бил зависим от хероин и амфетамини. Той познавал подс.М..

Подс.С. продавала хероин и амфетамини на св.св.Г., приятелката му Румяна Станоева, Д., С. и К.. От своя страна подс.М. също се включвал в продажбата на наркотици, но само при отсъствие на подс.С. и с лично нейно разрешение. Двамата подсъдими използвали кодирани изрази в телефонните разговори, касаещи търговията с наркотични вещества.

 Познанството между подс.С. и св.Д. датирало от участието им в обща метадонова програма. От началото на м. октомври 2017г. св.Д. започнала отново да употребява хероин.На 14.11.2017г. в 10.16 часа свидетелката позвънила от телефон с № 0886/87663 на мобилния телефон на подс. С. с №0892 770122, като й казала, че иска да си купи хероин. В 10.21 часа св. Д. пристигнала с личния си л.а. „Пежо 207“ с ДК№В 5777 ВК пред блока на подс. С. ***. След обаждане, подсъдимата слязла до входа на блока  и  подала на св. Д. три полиетиленови пакетчета, всяко съдържащо кафяво прахообразно вещество под формата на топче и  едно полиетиленово пликче с бяло кристално вещество.  Топчетата представлявали хероин – две с нетно тегло от по 0,12 грама и едно с тегло от  0,11 грама. Бялото кристално вещество било с нетно тегло 0,01 грама, като веществото съдържало метамфетамин, диметилсулфон и кофеин. Подсъдимата получила 30 лева.

Малко по-късно св.Д. била задържана от служители на полицията пред дома си в гр.Варна, ул. „Константин Щъркелов“ № 1А. В дамската й чанта  били намерени закупените наркотични вещества, както и други единадесет  полиетиленови пликчета със следи по вътрешната им част от амфетаминопроизводни. 

Около 12,00 часа на 14.11.2017г. подс. С. и подс. Д.М. пристигнали заедно в жилището на последния на ул. „Г.С. Раковски“ №75. Въз основа на получена информация от експлоатацията на СРС полицейски екипи от ОД на МВР- Варна и от Второ РУ – Варна направили засада в близост до жилищния блок, където живеел подс.М., като служителите имали поглед към входа на блока.  След около час от терасата на седмия етаж се показал подс. М.. В същото време пред входа на блока се намирали подс.К.С. и св. Д.П.. Подс. М. слязъл при тях. Заедно разговаряли за амфетамини, които подс.С. искал да пробва. После подсъдимият се качил в жилището си, показал се на терасата и изхвърлил едно полиетиленово пликче с бяло прахообразно вещество, което било поставено в синя на цвят пластмасова капачка. Подс.С. го взел и с другия свидетел се отдалечили. Малко по-късно въпросното вещество било предадено доброволно от подсъдимия С. на органите на МВР.

Отново на 14.11.2017г. около 13.12 часа св.В.С.отишла до жилището на подс. М. и купила хероин..

Малко по-късно на 14.11.2017г. в 14 часа на телефона на подс. С. позвънил св. М. К.от телефонния си №0878874 700. Поръчал си малко, което означавало, че иска да си купи хероин за 50лв, т.е. 5 дози. Преди обяд същия ден св. К.вече бил закупил същото количество хероин от подс.С..

Около 16,00 часа подс.С. пристигнала с управлявания от нея л.а. „Рено Клио“ с ДК № В 8459 КХ до жилището на св.К.. Последният се приближил, подал й 50 лева, а тя му дала три полиетиленови пакетчета със светлокафяво прахообразно вещество,  сгънати в алуминиево фолио. Нетното тегло на светлокафявото прахообразно вещество в трите пакетчета било – 1бр. по 0.14 грама, 1 бр. по 0.08 грама, 1 бр. по 0.13 грама. По- голямото количество в двете пакетчета представлявало двойна доза.

Почти веднага двамата били задържани от служители полицията. В св.К.се намерили и иззели продадените му преди това вещества, а от подс.С. била иззета парична сума от 349.00 лева.

Следобед на 14.11.2017 година св. С. направила опит да се свърже с подс.С.. След неуспеха си позвънила на домофона на подс. М.. Когато подс. М. слязъл пред блока, двамата били задържани от служители на полицията. Последвало претърсване на жилището на подсъдимия, където се намерили четири полиетиленови торбички, всяка съдържаща бяло прахообразно вещество, поставени в по- голям самозалепващ се полиетиленов плик с размери 6/8 см. и друг прозрачен самозалепващ се полиетиленов плик, съдържащ бяло прахообразно вещество.

Две ФХИ и една СОЕ в досъдебното производство установяват, че:

-иззетото от св.М. К.вещество е с общо нетно тегло 0.35 грама, представлява хероин с технологични примеси съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин 22.5%. Стойността на хероина възлиза на 22.75лева;

-иззетото от св. Д. вещество е с общо нетно тегло 0.35 грама, представлява хероин с технологични примеси и съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин 22.5 %, а другото вещество е смес от метамфетамин, диметилсулфон и кофеин с нетно тегло 0.01 грама без определено съдържание на активен компонент  метамфетамин поради малкото количество на веществото. Стойността на хероина възлиза на 22.75 лева, а на сместа от метамфетамин, диметилсулфон и кофеин на 0.25 лева.

-иззетото от жилището на подс. М. вещество е с общо нетно тегло 4.22 грама, представлява метамфетамин със съдържание на активно действащ компонент амфетамин във всеки от изследваните  обекти 73.1 %. Стойността на амфетамина  възлиза на 92.55 лева;

-предаденото от  подс. К.С. вещество е с нетно тегло 0.18 грама, представлява амфетамин със съдържание на активен наркотично действащ компонент амфетамин 73.1%. Стойността на амфетамина възлиза на 3.95 лева.   

Изложената фактическа обстановка е възприета от първоинстанционния съд  въз основа на кореспондиращите със самопризнанията на  тримата подсъдими доказателства, въведени посредством: показанията на свидетелите Х.Г., М. Д., В.С., М. К.,Д.П., В.М., Р.С., Д. Д.; чрез протоколи за обиск, за претърсване и изземване, за доброволно предаване, за оглед на веществени доказателства, фотоалбуми; справки за съД.ст; заключения на ФХЕ №№80, 18/НАР-60; оценителна експертиза; протокол за ВДС; трафични данни.

За въззивната инстанция не е налице задължение за анализ на доказателствата, като единствено следва да провери обосноваността на извода на първоинстанционния съд относно наличието на основания за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 372 ал.4 във вр. с чл.371 т.2 от НПК. За целта настоящият състав стори собствена преценка на доказателствените материали, събрани в досъдебното производство, установявайки, че те подкрепят извода на окръжния съд за обоснованост на самопризнанието на тримата подсъдими, направено по реда на чл.371 т.2 от НПК. Конкретно, гласните доказателства в показанията на св.св. Г., Д., К.и С. доказват деятелността на подс.С. по разпространение на наркотични вещества. Посочените доказателствени източници от своя страна изцяло кореспондират с доказателствата, въведени процесуално чрез протокол за ВДС, чрез протоколите за личен обиск на подс.С., св.св.Д. и К.от инкриминираната дата, както и заключението на ФХЕ за вида и теглото на разпространените наркотични вещества.

Деятелността на подс. М. по държане и разпространение на наркотични вещества и тази на подс.С. по държане на 0.18 грама амфетамин, произтича от обясненията на К.С., показанията на св.Д., протокол за претърсване и изземване в дома на подс.М., протокол за обиск на подс. С., заключение на ФХЕ, както и протокол за ВДС.

Специалната цел по чл.354а ал.1 от НК за подсъдимия М. се извлича от начина на разпределение на наркотичното вещество, от високия процент на активно вещество амфетамин, разпространените 0.18гр амфетамин на подс.С., гласните доказателства в показанията на св.св.Г. и К., както и фактите установени чрез ВДС.

Първоинстанционният съд правилно е обосновал субективната съставомерност на деянията на тримата подсъдими, като от характеристиката на инкриминираното им поведение е извел съответен извод за знание на фактическите обстоятелства, предвидени в състава на престъплението по чл.354а от НК, знание за обществената опасност поведението им и желание за постигане на престъпния резултат.

Държаните и разпространени на инкриминираната дата хероин, метаамфитамин и амфетамин, имат наркотично действие, нямат легална употреба, пазар и производство. Същите са поставени под пряка вътрешна и външна забрана чрез вписването им в списък №1 от Наредба  за реда на класифициране на растенията и веществата като наркотични, издадена на основание чл.3 ал.2 от ЗКНВП.

При изложените по-горе съображения, въззивният състав прие, че с проверяваната присъда материалният закон е приложен правилно.

Подс.С. е извършила престъпление по чл.354а ал.1 изр.1 пр.5 вр. чл.26 ал.1 от НК, защото на 14.11.2017 г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително разпространила високорискови наркотични вещества на М. Д. и М. К.- метамфетамин, диметилсулфон и кофеин с нетно тегло 0,01 грама без определено съдържание на активен компонент метамфетамин и  хероин с общо нетно тегло 0.70 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин 22.5%, всичко на обща стойност 45.75 лв.

Подс.М. е осъществил престъпление по чл. 354а ал.1 изр.1 пр.4 и пр.5 вр. чл.26 ал.1 от НК, тъй като на 14.11.2017 г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително разпространил високорискови наркотични вещества като продал на К.С. амфетамин с нетно тегло 0.18 грама със съдържание на активно действащо наркотично вещество амфетамин 73.1% и държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество - амфетамин с нетно тегло 4.22 грама със съдържание на амфетамин в обектите 73.1%, всичко на обща стойност 96.50 лв.

            Подс.С. е  извършил престъпление по чл. 354а ал.3 т.1 от НК, защото на 14.11.2017г. в гр.Варна, без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество - 0.18 грама амфетамин със съдържание на активно действащо наркотично вещество амфетамин 73.1% на стойност 3.95 лв. 

По протеста:

Настоящата въззивна проверка на присъдата е предизвикана от протест на първоинстанционен прокурор, аргументиращ явна несправедливост на наложеното наказание на подс.М.. Прочитът на съображенията сочи, че те преимуществено касаят неправилното приложение на условното осъждане. Единствено в абзаци осми на страница втора и четвърти на страница  пета от протеста, първоинстанционният прокурор бегло маркира несъответствие на наказанието на подс.М. с обществената опасност на деянието и с личната му обществена опасност, което според обвинителя препятства постигане на целите по чл.36 от НК.

За преценката основателността на протеста настоящият въззивен състав внимателно проследи начина на формиране на вътрешното убеждение на първоинстанционния съд във връзка с индивидуализацията на наказанието, като установи известна непоследователност в оценъчната дейност. За спазване на принципа по чл.35 ал.3 от НК е необхоД. налаганото наказание да съответства на относителната тежест на престъплението, на обществената опасност на конкретното престъпление и на тази на самия извършител.

Първоинстанционният съд правилно е оценил като висока относителната тежест на престъплението по чл.354а ал.1 от НК, т.к. то уврежда обществените отношения относно опазването на здравето. Първата инстанция обаче не е взела конкретно отношение относно обществена опасност на деянието на подсъдимия М.. Според въззивния състав тя (опасността) се определя от малкото количество държан и разпространен амфетамин на инкриминираната дата, който с оглед високото съдържание на наркотичен компонент се ползва за влияние върху човешката нервна система. Защитените обществени отношения са засегнати с две деяния, извършени в много кратък период от време, което дава основание на настоящия състав да приеме, че обществената опасност на престъплението на подс.М. в сравнение с други престъпления от същия вид  е относително висока, а не висока, както е приела първата инстанция.

Верни са изводите на ВОС, че подс.М. има чисто съдебно минало. По този факт в мотивите се открива фактическа грешка, прието е че подсъдимият е бил освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК през 2017 година. Справката с приложения на л.69 от първоинстанционното дело бюлетин сочи, че с влязло в сила на 07.11.2013 година решение  по НАХД №4362/2013 година подсъдимият е бил осъден за престъпление по чл.343в ал.2 от НК, като му е наложено административно наказание по чл.78а ал.1 от НК – глоба в размер на 1000 лева, понастоящем погасено по давност по чл.82 ал.1 б.а от ЗАНН и по чл.86 ал.1 т.3 от НК.

С анализа на съдебната биография на Д.М., първоинстанционният съд е преустановил оценъчната си дейност по личната обществена опасност на дееца. В този вид тя е неизчерпателна, като въззивната инстанция я допълва с извод за относителна трайност на престъпните навици на подсъдимия, с оглед признатото по реда на чл.371 т.2 от НПК разпространение на наркотични вещества извън пределите на обвинението. Това е ставало в извънредни случаи, при невъзможност на подс.С. сама да ги разпространи  и при нейното  изрично съгласие (обстоятелството у отразено на л.2 от обвинителния акт и подкрепено от показанията на св.св.Г. и К.). Повторяемостта на еднообразната противоправна деятелност очертава сравнително завишена степен на лична обществена опасност на подс.М..

В обобщение на приведените съображения, въззивният състав счита, че съответно на престъплението на подс.Д.М. би било наказание лишаване от свобода, определено при незначителен превес на отегчаващите вината обстоятелства и при извод за сравнително висока степен на обществена опасност на процесното престъпление над минимума, ориентирано към средата на  санкцията в чл.354а ал.1 от НК. Подобно наказание е било наложено с проверяваната присъда, като  поради изложените доводи същото се възприе за съответно на тежестта и моралната укоримост на конкретното престъпление и лична опасност на подс.М., поради което същото се намери от въззивния състав за справедливо.

Поради  императива на чл.373 ал.2 от НПК определеното наказание от три години лишаване от свобода е подлежало на редукция по чл.58а ал.1 от НК, т.е. присъдата е законосъобразна в частта на наложеното на подс.М. наказание от две години лишаване от свобода. Кумулативната санкция е изчерпана с налагане на глоба в минималния размер от 5000 лева, която въззивната инстанция намира за съобразена с имотното състояние и доходите на подсъдимия към момента на постановяване на присъдата, според изискването на чл.47 ал.1 от НК.

С атакуваната присъда е приложен чл.66 ал.1 от НК, като изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода е било отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от четири години. Чрез подадения протест се твърди, че по този начин няма да се постигнат целите по чл.36 от НК.

Поначало целите на наказанието се постигат чрез ефективното му изтърпяване. В чл.66 ал.1 от НК е предвидено изключение от това правило, като е сложен акцент върху поправянето на осъдения, разбира се без да се пренебрегва генералната превенция. Конкретният вид и размер на наказанието на подсъдимия удовлетворява двете общи изисквания на диспозицията на чл.66 ал.1 от НК. Същественият въпрос за преценка основателността на протеста е дали условното осъждане би предизвикало поправяне на подсъдимия чрез реформиране на моралните му ценности и активиране на личен въздържащ механизъм от бъдещо противоправно поведение. Протестът отрича подобна възможност, като се аргументира с трайност на престъпните нагласи на осъдения, защото макар и неправоспособен управлява МПС под въздействието на наркотици, както и придружава подс.С. по време на извършване на нейната противоправна деятелност по чл.354а от НК. За да формира решение по евентуалната основателност на съображенията, въззивният състав се обърна към показанията на св.св.Г., К., С., протокол за ВДС, две справки от сектор „Пътна полиция“ – Варна (л.л.46, 47 от ВНОХД). Тези процесуални източници подкрепят твърдението на прокуратурата – подсъдимият е неправоспособен, но въпреки това управлява МПС. Според справките на полицията последно Д.М. е извършил административно нарушение по ЗДП на 13.09.2017 година. Според показанията на свидетелите към инкриминирания период подс.М. е шофирал, за да закара приятелката си – подс.С. да закупи наркотици, или при необхоД.ст сам да достави такива вещества.

Доказателствата по делото не установяват с категоричност по време на управление на МПС Д.М. да е бил под наркотично влияние. По този факт в протеста е изведено предположение, пряка последица от признатата от дееца персонална наркотична зависимост.

Безспорен факт е, че подсъдимият е придружавал приятелката си Б.С. по време на закупуването и продажбата на наркотични вещества. Според признатите фактически положения именно С. е била противоправно активна, като спорадично, само с нейно разрешение Д.М. е разпространявал наркотици.

Според въззивния състав, подс.С. е имала сериозно влияние върху поведението на  подсъдимия Д.М., което проличава от доказателствено установената промяна в поведението на дееца след изменение на мярката му за неотклонение (л.90 от НОХД). Към настоящия момент подсъдимият работи обща работа, целенасочен и отговорен е. Според въззивния състав тези обстоятелства, отразени в две писмени доказателства (л.44, л.45 от ВНОХД) доказват, че у подсъдимия има относително запазен самокорекционен ресурс . Като се има предвид и че настоящето осъждане е първо за Д.М., то въззивният състав счита, че поправянето му може да се проведе в условията на обществото чрез приложение на института на условното осъждане. Конкретните размери на наказанието и на изпитателния срок са надежден възпиращ механизъм от една страна, а от друга – сериозен ресурс за изпитание на нагласите на подсъдимия в открита среда. Изолирането му в пенитенциарни условия при очертаните фактически положения би било във вреда на корекционния процес, като в тази насока въззивният състав се съгласи със становището на защитника адв.Д..

Въззивният състав счита, че с прилагането на чл.66 ал.1 от НК  по отношение на подс.М. се обезпечава и генералната превенция на наказанието. По отношение на осъдения е реализирана сериозна по обем санкция, която е и категорично предупреждение към неустойчивите членове на обществото за последиците от подобно  противоправно поведение.

С оглед на приведените до тук аргументи, въззивният състав възприе протеста на първоинстанционната прокуратура по справедливостта на наказанието на подс.М. за неоснователен.

Атакуваната присъда бе подложена на служебна проверка относно справедливостта на наказанията на подсъдимите С. и С.. Констатира се неприцизност на оценъчната дейност на окръжния съд при индивидуализация на наказанието на подс.Б.С. поради следното:

В унисон с признатите фактически положения и доказателствената им обоснованост, първоинстанционният съд е оценил личната обществена опасност на подсъдимата като висока. Въззивната инстанция е солидарна с извода, произтичащ от упоритата престъпна нагласа на С. (обосновава се с осъждане по НОХД №3865/2017 година за сходно престъпление), на активността и водещата й роля в противоправната деятелност, на проявената хитрост и находчивост по повод на продажбата на наркотични вещества (използване на кодирана комуникация). Съмнително за настоящия състав е приетото като смекчаващо вината обстоятелство семейно положение на подсъдимата, доколкото по делото е установено, че тя е била изцяло ангажирана с разпространителска дейност, част от която е осъществявана в дома й.

Степента на обществена опасност на конкретното престъпление е висока с оглед многообразието на разпространените наркотични вещества и деятелската интензивност.

Всичко това е изисквало наказанието на подс.С. да се индивидуализира при превес на отегчаващите вината обстоятелства, към средата на санкцията в чл.354а ал.1 от НК. Първоинстанционният съд обаче е наложил наказание близо до санкционния минимум, напълно идентично с това на подс.М., но при сериозна разлика в индивидуалните особености на обществени опасности на престъпленията и дейците.  Липсата на съответен протест препятства възможността на въззивния съд по чл.337 ал.2 т.1 от НПК, поради което съображенията остават само в сферата на констатациите.

С първоинстанционната присъда по отношение на подс.С. законосъобразно е бил приложен чл.68 ал.1 от НК, като в изпълнение се е привело наказание от четири месеца лишаване от свобода, наложено й с присъда по НОХД №3865/2017 година по описа на РС-Варна.  Този факт има собствено значение за определяне режима на изтърпяване на наказанията на подсъдимата, по реда на чл.57 ал.1 т.2 б.в от ЗИНЗС, поради което и не се констатира причина за изменение на присъдата в тази част.

Служебната проверка на атакуваната присъда по отношение на справедливостта на наложеното наказание на подс.С. завърши с извод за правилно приложение на чл.55 ал.1 т.1 от НК. По отношение на това лице пред съда е повдигнато обвинение за престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК, с предмет държането на 0.18гр амфетамин, предназначен за лична употреба. Конкретната характеристика на деянието разкрива ниска степен на обществена опасност с оглед особеностите на предмета. Личността на подс.С. също е с много ниска степен на обществена опасност. – неосъждан, критичен към деянието си, съдействал за разкриване на обективната истина чрез направени самопризнания, доброволно предал предмета на престъплението. Очертаните фактически положения сочат, че поради многобройността на смекчаващите обстоятелства и ниската степен на обществена опасност на деянието дори и най-лекото наказание в санкционния минимум на чл.354а ал.3 т.1 от НК би се явило несъразмерно тежко, поради което налагането на три месеца лишаване от свобода при приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК е съответно на престъплението.

Правилно първоинстанционният съд се е позовал на възможността по чл.55 ал.3 от НК, като е приел че ниската обществена опасност на дееца и деянието не обосновава налагането на кумулативното наказание „глоба“.

Съответен на индивидуализационните характеристика на личността на подс.С. и поведението му е изводът за приложимост на института на условното осъждане. Поведението на подсъдимия е поставено под изпитанието на три годишен отлагателен срок за изтърпяване на наказанието от три месеца, по който начин се постигат целите на индивидуалната и генерална превенция на наказанието.

Служебната проверка на първоинстанционната присъда обхвана приложението на чл.59 ал.1 от НК, присъждането на разноски и разпореждането с веществените доказателства, като се констатира законосъобразност на акта.

По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда №47/06.06.2018 по НОХД № 383/2018 на Варненски окръжен съд.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Председател:                                                      Членове:

 

 

Top of Form

Bottom of Form