Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 139/23.10.      Година  2019                      Град Варна

 

Варненският апелативен съд                Наказателно отделение

На деветнадесети септември                   Година две хиляди и

деветнадесета

В открито заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:        Павлина Димитрова              

                            ЧЛЕНОВЕ:         Румяна Панталеева

Десислава Сапунджиева

 

Съдебен секретар Петранка Паскалева

Прокурор Владимир Чавдаров

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВЧНД № 262 по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.306, ал.3, пр.1, вр.ал.1, т.1, пр.3 от НПК.

 

Предмет на проверка е определение от 11.07.2019 г., постановено след влизане в сила на окончателен съдебен акт – споразумение по НОХД 722/19 г. на Окръжен съд Варна, с което съдът се е произнесъл по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК за отнемане в полза на държавата на сумата от 50.28 лева, а е отказал приложението на чл.53 от НК по отношение на 13 707.31 лева, 340 евро и 2 рубли, притежание на осъдения по чл.354а, ал.1 от НК С.П.С..

Срещу определението е постъпил протест от прокурор в Окръжна прокуратура Варна, с който се иска частична отмяна на определението и отнемане в полза на държавата на всички иззети парични средства, по отношение на които е постановен отказ.

Представителят на въззивната прокуратура предлага протестът да бъде уважен. Защитниците на осъдения считат, че определението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено, той моли парите да се върнат на семейството му.

Като се запозна с всички материали от досието на делото и взе предвид становищата на страните, настоящият състав на въззивния съд прие, че протестът е допустим, но по същество - неоснователен.

Предмет на проверяваното производство в окръжния съд е било искане на прокуратурата с правно основание чл.53, ал.2, б.“б“ от НК по отношение на горните парични суми в различна валута и въз основа на твърденията, че част от парите са получени от продажба на наркотични вещества, и същевременно по делото са били налице данни, че осъденият заедно с други две лица е събирал парични средства за закупуване на 2 кг амфетамин.

По делото са налице достатъчно убедителни доказателства, сред които и самопризнание от осъдения, че е държал, а извън повдигнатото му обвинение, и че е пласирал наркотици – сам и чрез други дилъри. Но в обсега на инкриминация е останало само едно незначително количество от наркотичните вещества, несъизмеримо като парична равностойност с иззетите от подсъдимия суми, дори при съобразяване на обичайните цени от уличния пазар на дрогата. Обстоятелствата по делото навеждат на извод, че тези парични средства най-вероятно са вид пряко придобита икономическа изгода по смисъла на чл.2, т.1 от Директива 2014/42/ЕС  - „облага“ означава всяка икономическа изгода, придобита, пряко или косвено чрез престъпление; тя може да се изразява във всяка форма на имущество и да включва всяко последващо повторно инвестиране или преобразуване на преки облаги и всякакви стойностни ползи“. Но облагите по чл.53, ал.2, б.“б“ от НК имат нарочни законови дефиниции в ал.3, и в частност пряката такава следва да е непосредствена последица от престъплението. Очевидно е, че законодателят изисква наличието на връзка в смисъла на обусловеност между конкретно инкриминираното престъпление и облагата. Тъй като в случая, независимо от установената престъпна цел, основните количества наркотици все още не са били реализирани, то не е била все още получена и възможната икономическа изгода от тяхната евентуална продажба на уличния пазар или на друг дилър. Така макар и при налични данни за това, че осъденият не е имал други законни доходи, извън престъпна дейност, свързана с трафика на наркотици, настоящата редакция на чл.53, ал.2, б.“б“ и ал.3 от НК предоставя възможност на съда за отнемане на имущество, придобито само при осъществяване на престъплението, предмет на конкретното обвинение /или имущество, в което то е било трансформирано/. А в настоящия случай е безспорно, че сумите са били придобии преди осъществяване на престъплението, предмет на делото. За това искането на прокуратурата е било незаконосъобразно и правилно е оставено без уважение, което обуславя потвърждаване на определението.   

Налице е несъответствие с духа и смисъла на Директива 2014/42/ЕС, но то не може да бъде преодоляно чрез прякото й прилагане, видно от мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс – ДВ, бр.7 от 2019 г., и конкретно в частта за измененията, свързани с транспонирането именно на тази Директива, респ. въвеждащи нова редакция на разпоредби в чл.53 от НК. От изложеното в същата част става ясно, че целите на Директива 2014/42/ЕС се постигат чрез въведения режим на отнемане на средства и облаги от престъпление по наказателноправен ред, заедно с уредбата на отнемането на незаконно придобито имущество по гражданскоправен ред съгласно Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, тъй като в отделното и независимо производство по ЗПКОНПИ не е необходимо доказването на връзка на имуществото с конкретно престъпление.

Наведеният в протеста аргумент, свързан с изискваната от нормата на приложения материален закон специална цел, не би следвало да се зачита, видно от гореспоменатите мотиви, където е изрично отхвърлен. Не може да послужи на застъпваната от прокуратурата теза и съдебната практиката по приложението на престъпния състав „изпиране на пари“ /конкретна такава не е цитирана/, тъй като между разпоредбите на чл.53, ал.2, б.“б“ и ал.3 от НК и тази на чл.253, ал.1 от НК не се открива претендираната аналогия. 

 

По изложените съображения настоящият състав на въззивния съд

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение от 11.07.2019 г. по НОХД 722/19 г. на Окръжен съд Варна, в частта на отказа да се приложи чл.53, ал.2, б“б“ от НК по отношение на парични суми.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: