Р Е Ш Е Н И Е

 

167

 

26.11.2014 година, Град Варна

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД  - Наказателно отделение, на шести ноември, година две хиляди и четиринадесета, в публично заседание в следния състав:

                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЯНКО ЯНКОВ

   ЧЛЕНОВЕ:ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

  ЖИВКА ДЕНЕВА

 

Секретар: Г.Н.

Прокурор: Пламен Костадинов

като разгледа докладваното от съдия Денева ВНОХД № 263 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе взе предвид:

 

 

Силистренският окръжен съд, с присъда № 15 по НОХД № 67/2014г. по описа на същия съд, постановена на 23.06.2014г. е признал подс. Е.Г.А. за ВИНОВЕН в това, че на 10.11.2013 г. около 05,00 часа по път 1-7 Силистра-Шумен, км 27+100, при управление на лек автомобил „Ауди” с peг. № СС 3877 АК, в пияно състояние /с концентрация на алкохол в кръвта 1,37 на хиляда/ е нарушил чл. 5, ал.3, т.1; чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, вследствие на което по непредпазливост е причинил смъртта на В. Н.С., поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б.„б", вр. чл.342, ал.1 вр. чл.58а, ал.1 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие закрит тип.

На основание чл.343г от НК Е.Г.А. е лишен от право да управлява МПС за срок от ТРИ ГОДИНИ.

Със същата присъда подсъдимия е осъден да заплати направените по делото разноски:

-   в  полза на ч.обвинители сумата от 1000лв. /хиляда лева/;

- по сметка на ВСС сумата от 300лв. и 14 ст. /триста лева и четиринадесет ст./;

- по сметка на ОД на МВР гр. Силистра сумата от 845лв. 70 ст. /осемстотин четиридесет и пет лв. и седемдесет ст./

 

 Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по:

- протест на прокурор в ОП – Силистра, с който се атакува присъдата на първостепенния съд, като несправедлива по отношение на наложеното наказание и незаконосъобразна във връзка с постановеното лишаване от правото да се управлява МПС за срок от три години. Предложението е да се завиши наложеното наказание лишаване от свобода, както и срока на лишаване от право.

-  жалба на подс. А., чрез пр. му представител, който обжалва първоинстанционния съдебен акт, като необоснован и явно несправедлив. Молбата е за изменение на присъдата с отчитане на пълния превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, респ. за намаляне размера на наложените наказания към минималния предвиден в закона, след което да бъде приложена и разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК.

- жалба на ч.обвинители Н. Ю., Р. Ю. и М. С., с оплакване за явна несправедливост на присъдата и искане за увеличаване размера на наложените наказания.

 

В съдебно заседание  пред АС – Варна подсъдимия редовно призован се явява лично и се представяла от редовно упълномощен от преди.

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна поддържа така депозирания протест на изложените в него основания и намира, че определеното на подсъдимия наказание е занижено.

Повереникът на частните обвинители също акцентира върху определеното твърде либерално наказание за подсъдимия и настоява то да бъде завишено предвид превеса на отегчаващите отговорността обстоятелства.

Защитникът на подс. оспорва протеста и жалбата и твърди, че първоинстанционният съдебен акт е необоснован и несправедлив по отношение на наложените наказания. Акцентира върху смекчаващите отговорността  обстоятелства и  факта, че подс. е реабилитиран по право, поради което нямало пречки за приложение на института на чл.66 ал.1 от НК. Твърди се още, че неправилно е определен и режима на изтърпяване на наказанието, като излага аргументи в тази насока. Молбата е за изменение на първоинстанционната присъда с приложение на  чл.66 ал.1 от НК.

В последната си дума подс. изразява съжаление за стореното.

 

След преценка на изложените доводи от страните, както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира, че протестът респ. жалбата на ч.обвинител са основателни, а жалбата на подс. -неоснователна по следните съображения:

 

Съдебното производство пред СОС е проведено по реда на глава XXVII от НПК, тъй като подсъдимият е направил подобно искане, признавайки всички факти и обстоятелства, изложени в ОА, като е заявил непосредствено пред съда, че не желае да се събират доказателства за тях или нови такива. Впоследствие СОС е установил надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти и е приел, че самопризнанието се подкрепя от събраните по делото доказателства в досъд. пр-во, след което е провел съд. производство по диференцираната процедура по смисъла на чл. 371 т. 2 от НПК и е приел фактическата обстановка, изложена в обв. акт, а именно:

Подсъдимият А. бил правоспособен водач на МПС от 23.02.2011г. Същият имал издадени няколко наказателни постановления за административни нарушение по ЗДвП.

На 09.11.2013г. пострадалият С. имал рожден ден и решил да почерпи свои приятели, като за целта се уговорил със св. Ю. да отидат вечерта с неговата кола до гр. Силистра. Около 21,30 часа постр. С., сестра му - св. М. С., св. Е. С. и св. Алеф Ю. пристигнали в гр. Силистра с автомобил „Мерцедес" с per. № СС 6627 РВ, управляван от св. Ю.. Към компанията се присъединили св. Г. и негова приятелка и около полунощ групата отишла в дискотека „Руж”. Там те поръчали бутилка уиски. Около 02,30 часа в дискотеката пристигнал и подс. А., по прякор „Мърфито". С изключение на св. Ю. всички употребили алкохол. Около 04.00 часа решили да се прибират, като в автомобила на св. Ю. пътували св. Г. и приятелката му, а в този, управляван от подсъдимия - пострадалия С. и сестра му. В кв. Деленките пръв пристигнал автомобила на св. А., а след известно време и този на подсъдимия. Впоследствие и двата автомобила се отправили към околовръстния път над с. Айдемир, където пострадалия, подсъдимия и сестра му и св. Г. заедно изпушили цигара с марихуана. Като видял това св. Ю. се прибрал в колата си, където спял св. Е. С.. Последният се разбудил и се заканил, че ще слезе да шамари останалите за това което правят, като поискал да си тръгват. Потегляйки те минали покрай бензиностанция „ОМВ" в гр. Силистра, където спрели за кратко и след това продължили за гр. Дулово. Пострадалият и сестра му пътували в колата на подсъдимия, който се бил уговорил предварително със св. Ю., да кара след последния и ако има полицаи да спрат първо него. До края на с. Калипетрово подс. А. карал след св. Ю. и непосредствено след указателната табела го изпреварил и продължил със скорост по-висока от неговата.

Св. М. С. се возила на задната седалка без поставен колан, а пострадалия на предната до водача. Подсъдимият управлявал волана с една ръка и разговарял с пострадалия, на когото изтъквал колко добре вози автомобила с шест скорости. Свидетелката С. забелязала как брат й жестикулира, за да намали подс. скоростта. При навлизане в зоната на местопроизшествието подсъдимият продължавал да държи волана с една ръка. Свидетелката забелязала рязко завиване на дясно и видяла последващото му напускане на пътното платно и започналото преобръщане на автомобила. След окончателното установяване на автомобила в покой св. С. се намирала извън автомобила. Тя намерила брат си, който й казал първоначално, че не го боли никъде. Последната се обадила на св. Ю.. Когато разбрал какво се е случило той събудил св.С. и тръгнали в обратната посока да ги търсят. Преди гр. Алфатар видял М.С. на пътя и спрял до тях. Св. Ю. видял, че пострадалия В. С. лежи в нивата по гръб. Св. Ю. позвънил на телефон 112, за да съобщи за инцидента. Когато пристигнали пътните полицаи постр.С. бил още жив и говорел неразбираемо. След известно време св. Ю. отново звънял на 112. Регистрирани  след това били още две обаждания от подсъдимия, който също бил разтревожен от забавянето на линейката. Около 10 минути след първото обаждане постр. С. спрял да издава хрипове, а когато св. Ю. светнал в очите му видял, че те не реагират на светлина, тогава казал на останалите лица, че той е починал.

 

Настоящият състав на АС-Варна установи, че на досъдебното производство са били събрани всички относими доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл.102 от НПК. От друга страна процесуално-следствените действия са били извършени при спазване на реда, предвиден в НПК. За да обоснове изводите си първоинстанционният съд е дал кредит на обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, които обаче не е оценил изолирано, а в съвкупност,  съпоставяйки ги с писмените доказателства и с  приетите, като компетентно изготвени заключения по съдебномедицинска, авто-техническата, фармацевтична и химическа експертизи.

Според СМЕ причината за смъртта на пострадалия В. С. е тежка гръдна травма, несъвместима с живота, придружена от цялостно счупване на лявата ребрена дъга, масивно разкъсване на бял дроб с тежка контузия и кръвоизлив в трахеята и бронхите, довели до остра дихателна недостатъчност. Уврежданията били причинени пожизнено по общия механизъм на удари с или върху тъпи предмети и са могли да бъдат получени при ПТП.

Според САТЕ при настъпването на ПТП автомобилът е бил технически изправен. Критичната за завоя скорост при конкретните пътни условия била около 145 км/ч, а скоростта на движение на л.а на подсъдимия около 160 км/ч. Последният е имал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието при движение със скорост много по-ниска от критичната за завоя и без употреба на алкохол.

Видно от протокола за химическо изследване в кръвта на подс. А. е отчетено наличие на етилов алкохол с концентрация 1,37 промила.

Според комплексната съдебномедицинска и фармацевтична експертиза за установяване влиянието на употребената марихуана на физико-психическите способности и възприятия, подсъдимият се е намирал в средна степен на алкохолно опиянение. Комбинацията между алкохола и марихуаната според експерта, е потиснала значително функцията на централната нервна система, с нарушаване на краткосрочната памет, пространствената ориентация и редица др. отрицателни въздействия. От друга страна установената концентрация на алкохол не е била повлияна от употребата на наркотичното вещество.

 

На база на така приобщените доказателства, съдът е достигнал и до правилен извод относно приложимия материален закон по отношение на реализирания от подсъдимия съставомерен резултат. Съдът правилно е приел, че  допуснатите нарушения на ЗДвП са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат – смъртта на постр. С.. Деянието е било осъществено в пияно състояние, за което свидетелства изготвената химическа експертиза, като подс. е нарушил последователно няколко разпоредби, респ. управлявал МПС след употреба на алкохол, не контролирал непрекъснато МПС -то, което управлява и се е движил със скорост от около 160 км/ч, при максимално допустима 90 км/ч и по този начин е причинил по непредпазливост смъртта на пострадалия. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, защото употребявайки алкохол и развивайки непозволена скорост от около 160 км/ч, сам се е поставил в невъзможност да предотврати вредоносния резултат. Именно с тези си действия той е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл. 343, ал. 3, б.„б", вр. чл.342, ал.1от НК.

По оплакването за несправедливост на наложеното наказание:

СОС действително е бил доста подробен в мотивите си по отношение изложеното досежно индивидуализацията на наложеното наказание, но е допуснал някои неточности, които са повлияли в насока  определяне на несправедливо наказание, поради което протеста и жалбата на ч.обвинители бяха преценени като основателни.

 На първо място следва да се отбележи, като резонно оплакването на защитата относно преценката, касаеща съдебното минало на подсъдимия: видно от приложената справка съдимост, той е бил осъден със споразумение на РС – Силистра на 3 месеца „лишаване от свобода” с изпитателен срок от три години. Присъдата е влязла в законна сила на 08.12.2009г., а изпитателният срок  изтекъл съответно на 08.12.2012г., т.е. с изтичането му е настъпила реабилитацията по право съгласно разпоредбата на чл. 86 ал.1 т.1 от НК.  С това реално са заличени и последиците от осъждането и към момента на извършване на инкриминираното деяние, законът поставя подсъдимия в позиция на неосъждан. В този смисъл неправилно съдът е отчел съдимостта му, като отегчаващо отговорността обстоятелство.

Няма пречка обаче извършеното престъпление в миналото да бъде отчетено, като лоши характеристични данни за подсъдимия, доколкото то е идентично и с извършеното инкриминирано деяние - управление на МПС след употреба на алкохол. Последното е поредна проява от страна на подсъдимия на незачитане на законите в страната, респ. деяние, което ежедневно е причина за смъртта на много хора на пътя, както и в конкретния казус. Към отегчаващите обстоятелства следва да се прибави и факта, че подсъдимият е бил санкциониран многократно /видно от справка на КАТ, приложена по д.п./ за допуснати нарушения на ЗДвП по административен ред, което е само още едно доказателство за крайно безотговорното му поведение на пътя и за това, че се явява действителна и сериозна заплаха за др. участници в движението.

Настоящата инстанция не споделя и др. извод на съда, а именно, че настъпилите тежки последици в резултат на инкриминираното деяние следва да бъдат отчетени като отегчаващо отговорността обстоятелство. Това заключение е в противовес на константната съдебна практика, т.к. законодателят е предвидил тези последици и на база на тях е определил съответната санкционна норма за квалифицираното деяние.

ВАС намира, че като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да бъдат отчетени чистото съдебно минало на дееца,  опита му да потърси помощ след настъпване на ПТП – то, изразеното съжаление за стореното, младата му възраст. В своята съвкупност обаче тези обстоятелства не са многобройни, а и нито едно от тях няма характера на изключително, поради което и настоящият състав не констатира основание за приложение на чл.55 от НК, като по – благоприятен закон за дееца.

Предвид на изложеното по – горе и съответно на констатираната  от АС – Варна конфигурация на обстоятелствата, съдът намира, че е налице лек превес на смекчаващите над отегчаващите такива, поради което наказанието следва да бъде индивидуализирано малко под средния размер за извършеното престъпление, а именно на ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода. Предвид проведената процедура и в съответствие с императивната разпоредба на чл.58а ал.1 от НК, съдът редуцира наказанието на подсъдимия на ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип /в този смисъл е основателно оплакването на защитата на подсъдимия относно определения режим от СОС предвид факта, че се касае за непредпазливо деяние/; При така формираното окончателно наказание, въпросът за приложението на чл.66 ал.1 от НК не следва да се обсъжда изобщо, предвид липсата на предвидените от закона предпоставки за неговото приложение. Така наложеното наказание на подс. е съответно на критериите по чл. 54 НК, на целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК, както и на принципа за съответствие на наказанието с извършеното престъпление, залегнал в нормата на чл. 35, ал. 3 НК.

Изложеното по – горе е основание и за завишаване размера на наказанието лишаване от право да се управлява МПС, като АС-Варна счита, че то следва да бъде наложено за срок от ШЕСТ ГОДИНИ, за да бъде подсъдимия превъзпитан и най-вече, занапред да съобразява поведението си на пътя, така че да не застрашава живота и здравето на останалите участници в движението.

 Предвид на изложеното настоящия състав на ВАС прецени, че жалбата на подсъдимия следва да бъде оставена без уважение, а протеста и тази на ч.обвинители следва да бъдат уважени.

 

При служебна проверка на присъдата, на основание чл.314 от НПК, въззивният съд не констатира, нарушения /допуснати на досъдебното производство или в с.з./, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат друго изменение или отмяна на присъдата.

 

Водим от горното и на основание чл.337 ал.1 т. 2 пр. 1 и чл. 338 от НПК, съставът на  ВАРНЕНСКИЯ  АПЕЛАТИВЕН  СЪД,

 

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ присъда № 15 на Силистренски окръжен съд по НОХД 67/2014г., постановена на 23.06.2014г. в наказателно – осъдителната й част като УВЕЛИЧАВА определеното на подсъдимия Е.Г.А. наказание: лишаване от свобода на ПЕТ ГОДИНИ, редуцирайки го по см. на 58а ал.1 вр.чл.54 от НК на ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което на осн. чл. 61 т.3 вр. 59 ал.1 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип и наказанието лишаване от право да управлява МПС от ТРИ  - на ШЕСТ ГОДИНИ.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.