Р Е Ш Е Н И Е

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Номер     164/02.12.    Година  2013                Град Варна

 

Варненският апелативен съд                Наказателно отделение

На двадесет и втори ноември Година две хиляди и тринадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:       Божидар Манев  

                            ЧЛЕНОВЕ:         Живка Денева

Румяна Панталеева

 

Съдебен секретар Г.Н.

Прокурор Илия Николов

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВНОХД № 264 по описа на съда за 2013 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 48/08.07.2013 г. по НОХД № 73/13 г. на Окръжен съд гр.Силистра, с която подсъдимата Й.Я.П. е била призната за виновна и осъдена по чл.343, ал.4, вр.ал.3, б.”б”, вр.чл.54 от НК на лишаване от свобода за три години, изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено за пет години, а по чл.343г от НК е била лишена от право да управлява МПС също за три години.

За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел в съответствие с внесеното обвинение, че на 07.08.2012 г. по пътя от с.Осен за гр.Главиница, област Силистра, при управление на лек автомобил “Тойота Ланд Круизър” с рег.№ СС 5094 СК, подсъдимата е нарушила чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, с което по непредпазливост е причинила смъртта на Д.Г.Д. и средна телесна повреда на Ю.С. К..

 

Въззивното производство е по жалба на адвокат С.Д.,***, защитник на подсъдимата, с искане да бъде оправдана в хипотезата на чл.15 от НК, а алтернативно – наложените санкции, включително изпитателния срок по чл.66, ал.1 от НК, да бъдат намалени. В съдебно заседание жалбоподателят поддържа направените подробни писмени оплаквания, в последната си дума подсъдимата се счита за невинна, а становището на представителя на въззивната прокуратура е, че жалбата е неоснователна.

 

Независимо от основанията и исканията, посочени от страните във въззивното производство, чл.314, ал.1 от НПК задължава тази инстанция да провери изцяло правилността на присъдата. При запознаване с материалите по проверяваното наказателно производство се установява, че в хода на неговата съдебна фаза са допуснати съществени процесуални нарушения. В процеса на проверка и оценка на доказателствата първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото в нарушение на чл. 14, ал. 1 от НПК, рефлектирало върху правата на страните, а мотивите не отразяват възникналите противоречия и наведени съмнения при проведеното съдебно следствие. В мотивите съдът не е направил необходимия последователен и прецизен анализ на фактите и обстоятелствата, върху които е направен решаващия извод за виновност, спестил си е и дължимия коментар на съществуващите противоречия с аргументация кое от доказателствата кредитира, кое не, и защо. Формалността на съдържанието им, в случая е равнозначна на липсата на мотиви, на ясна и безспорна основа, която да позволи законосъобразната въззивна проверка на постановения съдебен акт.

 

Предмет на делото е било пътнотранспортно произшествие между два леки автомобила – джип „Тойота”, управляван от подсъдимата П., пътувала сама, и „Опел”, управляван от починалия пострадал Д.Д., в който на предната седалка се возел пострадалият свидетел Ю. К., а отзад – синът на водача – свидетелят Г.Г.. На 07.08.2012 г., в светлата част на денонощието, на сух път с частично нарушено асфалтово покритие /осеян с дупки/, при движение един срещу друг по двупосочно пътно платно с по една лента за всяко от срещуположните направления, двата автомобила се блъснали, от причинените травми водачът Д. починал, а пътникът К. претърпял увреждания, съответстващи на квалификацията „средна телесна повреда”. 

 

В мотивите към проверявания съдебен акт е изложена фактическа обстановка основно във връзка с обстоятелства, предхождащи и последващи деянието, предмет на обвинителния акт, докато фактите, въз основа на които може и следва да се градят правни изводи във връзка с инкриминацията, са представени чрез едно изречение, извлечено и директно позоваващо се на показанията на свидетеля К., а именно „Според показанията на свид.К., автомобила „Опел Вектра” се движел с нормална и позволена скорост, в своята лента за движение, когато на ляв завой, срещу него внезапно се е появил джип „Тойота Ланд Круизър”, който се блъснал в него”.

В мотивите, построени на принципа на прост буквален препис на съдържанието на основните доказателствени източници, се открива твърдението: „…не се установи лекият автомобил „да се е навлязъл движил” в лентата за насрещно движение – тоест в тази, на движението на подсъдимата”. Обаче точно за обратното е свидетелствал пътникът от пострадалия автомобил – К., а навлизането е било възприето и в заключението на тройната автотехническа експертиза, при описанието на механизма на удара. Горното твърдение на съда е аргументирано с разбирането, че: „Описаните дупки по пътя, констатирани по време на ДП и посочени в хода на съдебното следствие, по никакъв начин не са препятствие, което да е непреодолимо, което да е принудило автомобила на подсъдимата да навлезе в лентата за насрещно движение” – интерпретация, от една страна без връзка с конкретните факти, чрез които би следвало да се установява предхождащото поведение на пострадалия водач на лекия автомобил, не на подсъдимата, а от друга страна - житейски неприемлива, доколкото е обичайна практика на водачите на МПС да заобикалят дупките по пътищата чрез временно преминаване в насрещна лента. Налице са и фиксираните при извършения оглед две коси задирания по асфалтовото покритие, оставени според експертното мнение от джантата на лекия автомобил „Опел”, във връзка с чието разположение по делото не е изследвано, съответно установено, дали имат това направление поради придадения въртящ момент в резултат на удара, или защото отразяват движението на същия този автомобил при завръщането му в неговата лента, след заобикаляне на дупките. 

Като се е изолирал от факта на предхождащо навлизане на пострадалия в лентата за движение на подсъдимата, заявен от свидетеля К. и възприет като елемент от механизма на настъпване на ПТП по експертизата, съдът от една страна не е изпълнил задължението си за обсъждане в пълнота на всички събрани доказателства, а от друга - е формирал вътрешно убеждение игнорирайки въпросите за евентуално възможно съпричиняване. Известно е, че практиката изисква от съдилищата, при пътнотранспортно произшествие между двама участника в движението, задължително да изясняват поведението на всеки един от тях на плоскостта на правилата за движение и във връзка с настъпването на вредоносния резултат, тъй като поведението на пострадалия може да формира обстоятелства от кръга по чл.102, т.З НПК, т.е. да е във връзка с предпоставките и съдържанието на наказателната отговорност. Изясняването на такива обстоятелства, дори и да не са посочени в обвинителния акт, не променя фактическото обвинение, но пък осигурява законосъобразността и правилността на индивидуализацията на наказанието. Нещо повече, изясняването на същите тези обстоятелства в случая е наложително и поради съставомерен интерес, тъй като те обуславят запълването на бланкетния състав на нормата на чл.343 от НК с относимото нарушение на правилата за движение по пътищата, намиращо се в пряка причинноследствена връзка с последвалия общоопасен резултат, и в частност решението коя от разпоредбите да бъде приложена – тази на чл.16, ал.1, т.1, или на чл.20, ал.1, изр.2 от ЗДвП. 

В своите мотиви съдът не е анализирал и оценявал поведението на пострадалия на база събраните доказателства. При липсата на нарочно поставени въпроси, експертите не са дали отговор за наличието или не на нарушение на правилата за движение от негова страна, както и какви биха били значимите за изясняване на делото отстояния и възможности, ако се приеме, че при своето движение преди завоя той е заобиколил дупки на пътното платно, след което се е върнал в лентата си за движение, в какъвто смисъл са показанията на свидетеля К.. Макар и без нарочен въпрос, очевидно изхождайки от опита си като вещи лица пред наказателен съд, те единствено са споменали в обсъждането, че след забелязване на джипа, за водача Д. ще са необходими около 30 м за да се върне в своята лента. Но от значение за правилното решаване на делото е установяването на отстоянието между двата автомобила в момента, в който за подсъдимата се открива видимостта и пострадалият все още не е предприел връщане. Очевидно е, че за този отговор е от значение местоположението на дупките по неговото направление, за което може да се съди от данните за извършените впоследствие ремонтни дейности. Защитата е предоставила на вниманието на съда и снимки на въпросния участък, които не са били приети с мотив, че не са изготвени по предвидения в НПК ред. Формално това е така, но съдът не би допуснал съществено нарушение, ако ги приеме и предостави на вещи лица, който да отговорят относими ли са към времето и мястото на произшествието, както и достоверни ли са до степен да позволят извличането на информация, необходима за изясняването на пътната обстановка, при което ще може да формира своите изводи не като се позовава на самите снимки, а на експертното становище на съответните специалисти.

 

Аналогично нарушение е допуснато и с факта, че никъде в мотивите и дума не е спомената за въведените в хода на съдебното следствие нови факти, коментирани от страните и налагащи изясняване, съпоставка и задълбочена преценка на обстоятелствата по делото.

Решението, че подсъдимата е извършила престъпление по транспорта, в конкретния случай в значителна степен е обосновано от възприетото, че общественоопасният резултат е причинен при удар на две МПС, осъществен „изцяло” в лентата за движение на автомобила, управляван от пострадалия. В този смисъл са показанията на свидетеля К., сам също пострадал от деянието, такова заключение е дала и тройната автотехническа експертиза. При обсъждането на АТЕ в тази й част от значение са два момента:

- че мястото на удара е определено според положението на автомобилите след удара и следите по пътната настилка, такива, каквито са описани в огледния протокол,

- и направеният въз основа на тях извод, че първоначалното съприкосновение е сравнително близо до мислената разделителна линия - от 0.70 до 0.90 м в частта, предназначена за насрещно движещите се ППС.

В съдебното заседание от 14.06.2013 г. са били разпитани двама свидетели – Я.П. и Г.П., съответно баща и чичо на подсъдимата. И двамата са свидетелствали, че Я.П. се е качвал в джипа и го е манипулирал. Според казаното от него, при качването си той е установил, че ключът е на контакт, скоростният лост е в положение „D”-директна предавка, а таблото свети – факти, изцяло възможни, достоверни и обясними предвид обстоятелствата, при които това МПС се е установило в покой. По негови твърдения, той е променил тази първоначална обстановка на местопроизшествието, като е освободил от скорост при натиснати спирачка и съединител, и е поставил скоростния лост на позиция „Р”-паркинг - последното е установимо еднозначно от огледния протокол. Също така този свидетел е заявил, че при изваждане на контактния ключ неволно го е завъртял, от това джипът е опитал да запали, при което направо е „скочил” и се е изместил. Това преместване „малко напред” е било потвърдено и от свидетеля Г.П..

По делото е било от изключително важно значение да се изясни въпроса имало ли е изместване на автомобила Тойота Ланд Круизър, респ. да се установи действителното разположение на участващите в ПТП МПС, защото за достоверността на изчисленията на вещите лица положението на автомобилите след удара е решаващо. В тази връзка защитата е поискала да бъдат допуснати до разпит двама свидетели – пожарникарите Д. и П., и съдът е уважил искането, което е било ненужно, тъй като от съпоставката на всички събрани гласни доказателства става ясно, че и двамата са пристигнали на местопроизшествието след евентуалното му нарушаване чрез действия от страна на свидетеля Я.П.. 

Съдът в мотивите си напълно е игнорирал разпита на тези свидетели, дори не ги е отбелязал като източник на доказателства. Но техните показания, приобщени в хода на съдебното следствие, са част от доказателствения материал, и съдът е бил длъжен да отговори приема, или отхвърля казаното от тях, при това като се обоснове защо. Видно е, че заявените нови факти са в определена зависимост с изводите на експертизата, и без тяхната проверка заключението й не може да бъде кредитирано без никакво съмнение, както е необходимо за да обоснове изводи за виновно поведение.

Наличния доказателствен материал не е достатъчен и не позволява показанията на двамата братя П. да бъдат убедително отхвърлени, тъй като една част от казаното от тях се потвърждава от други независими доказателства – фактът, че скоростния лост е манипулиран след произшествието и поставен в положение „Р”-паркинг, е видим от огледния протокол, твърдението на Я.П., че е ритнал откачената задна броня на джипа, за да я намести, при което са изпадали боклуци, се потвърждава от същия протокол, в който, в непосредствена близост до задната му дясна гума, са фиксирани кал и житен стрък, действията му в помощ на пострадалите са изцяло потвърдени и от другите свидетели, пристигнали на мястото веднага след произшествието.

Същите тези показания обаче не могат да бъдат и безкритично възприети, преди да бъдат изцяло проверени чрез съпоставка с възможните и относими гласни доказателства и използване на специални знания. За тази цел съдът е следвало, след изслушване на свидетелите П., които са въвели нови, подлежащи на установяване, факти, наново да призове и разпита във връзка с обстоятелствата кога свидетелят Я.П. е пристигнал на мястото на ПТП, влизал ли е в джипа, и дали го е местил, свидетелите, които са могли да възприемат това - не пристигналите много по-късно пожарникари, а извършвалите редица действия в района на местопроизшествието още преди идването на полицията и разследващите органи И.Н., Н.Л., Н. Н. и И.М., като допълнително сведения би могъл да даде и мл. автоконтрольор в РУП Тутракан Г. Н., който е вписан в протокола за оглед като „запазил местопроизшествието”. Ако в хода на разпитите се съберат допълнително подкрепящи данни, че джипът действително е местен, на тези свидетели могат да бъдат предявени и двете налични скици по делото – тази към протокола за оглед и изготвената от вещите лица по експертизата, с оглед възможността да допринесат за най-точното изясняване на първоначалното му местоположение непосредствено след удара.  Свидетелите П. също е следвало да бъдат запитани за конкретните измерения на твърдяното изместване на джипа, за да може да се извърши предварителна оценка на възможността съобразяването на едно такова измествани да промени изводите във връзка с мястото на удара по ширина на пътното платно.

 

След като е изслушал и приел заключението по тройната автотехническа експертиза, но не е приключил съдебното следствие, съдът е възприел нетрадиционен подход, като е продължил да призовава вещите лица за всяко следващо заседание,  а в това от 08.07.2013 г. е допуснал с нарочно определение действие, дефинирано там като „повторен разпит на експертите”. Под формата на въпрос, на вещите лица в това заседание са били поставяни задачи, извън определените при назначаването им в досъдебното производство, между които да посочат габаритите на автомобилите, участвали в ПТП – за което са изказани само предположения, а в пряка връзка с дотук коментираното – дали считат, вероятно в ролята им на слушатели при събирането на доказателства след приемането на тяхното заключение още на 17.05.2013 г., че последното се разколебава. В хода на това процесуално недопустимо поведение, вещото лице Г.. е отговорил кратко, без да поясни защо, че технически не е възможно, при опит да се извади ключа, автомобилът да „подскочи”. Извън недопустимостта да бъде изисквано подобно устно заключение по нови задачи, които не са стояли първоначално пред експертизата, същественото е, че при изслушването му месеци по-рано /време, достатъчно за вещите лица да избледнее дословно казаното/, точният израз на свидетеля Я.П. е бил, че „при изваждане на контактния ключ /следва да се има предвид, че при качването му, джипа е бил на контакт, макар и с неработещ двигател/ неволно го завъртях, за момент той се опита да запали, направо скочи” – обстоятелства, които без допълнителна експертиза, която да съпостави тези твърдения с техническите възможности на автомобил с автоматична скоростна кутия и показанията на всички свидетели, присъствали в този момент на местопроизшествието, не могат да бъдат установени.   

 

Изложените до тук слабости на дейността по събиране и проверка на доказателствата, както и по оценъчната дейност на наличния доказателствен материал от страна на първоинстанционния съд, придружени от отсъствие на мотиви по възлови елементи от доказателствения и правен анализ, обуславят констатираното съществено процесуално нарушение, представляващо предвидено в закона отменително основание. Единна и непротиворечива е практиката на съдилищата относно приемането за отсъствие на мотиви в случаите, когато не са били изложени съображенията на решаващия съд за приетото по основните въпроси на производството, както и когато липсва анализ на доказателствата и са налице съществени противоречия между фактическата основа и правната й оценка. Допуснатите нарушения са отстраними единствено чрез ново разглеждане на делото в съответствие с мотивите на това решение, поради което и на основание чл.335, ал.2, вр.чл.348, ал.3, т.т.1 и 2 от НПК, съставът на Апелативен съд Варна

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ присъда № 48/08.07.2013 г. по НОХД № 73/13 г. на Окръжен съд Силистра и ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ в първата инстанция от друг съдебен състав.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: