П Р И С Ъ Д А

 

6        18.03.2016 г.,       гр. Варна

 

В  И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

 

Варненски апелативен съд , наказателно отделение, втори състав

На осемнадесети март, две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

РОСИЦА ТОНЧЕВА

 

Секретар С.Д.

Прокурор Милена Гамозова

Като разгледа докладвано от съдия Тончева 

ВНОХД №264 по описа за 2015 година

 

 

П Р И С Ъ Д И :

 

На основание чл.336, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК ОТМЕНЯ частично присъда №56/30.06.2015 година, постановена по  НОХД №396/2014 година от Окръжен съд гр.Разград и вместо това

 

ПРИСЪДИ:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Б.Б.Ш.– роден на ***г***, български гражданин, с висше образование,  женен, работи, неосъждан,  ЕГН **********

 

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:

 

1.На 23.02.2013 година в местност „Трънлив дол“, в землището на с.Йонково, обл.Разград направил опит умишлено да умъртви длъжностното лице П.И.А. при изпълнение на службата му, като деянието останало недовършено по независещи от волята на дееца причини, поради което и на основание чл.116 ал.1 т.1 вр. чл.18 ал.1 и чл.58 б.а  вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от  ПЕТ ГОДИНИ.

 

2.На 23.02.2013 година в местност „Трънлив дол“, в землището на с.Йонково, обл.Разград употребил заплашване –произвел четири изстрела с ловна карабина, с цел да принуди орган на властта – ловните надзиратели Д.Ц. Д. и В.С.П., както и шофьор на охранително звено П.И.А. да пропуснат нещо по служба – да осуети изпълнение на задължението им по залавянето му като нарушител и бракониер, поради което и на основание чл.269 ал.1 и чл.54 от НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА.

 

На основание чл.23 ал.1 от НК налага на Б.Б.Ш. да изтърпи най-тежкото наказание от ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнимо при първоначален  общ режим в ЗООТ на основание чл.61 т.3 от ЗИНЗС.    

      

   На основание чл.338 от НПК ПОТВЪРЖДАВА  присъдата в останалата й част.

 

ОСЪЖДА ПОДСЪДИМИЯТ да заплати направените по делото разноски в размер на 120лв. /сто и двадесет лева/ в полза на Държавата по сметка на Апелативен съд Варна.

 

ПРИСЪДАТА подлежи на касационна проверка пред ВКС на РБ, в 15 - дневен срок от днес.

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                             

                                                                                              2.

 


МОТИВИ към присъда по ВНОХД №264/2015 година по описа на Апелативен съд – гр.Варна:

 

Предмет на въззивна проверка е присъда №56/30.06.2015 година по НОХД №396/14г. по описа на Окръжен съд гр.Разград, постановена на 13.05.2015 година.

С тази присъда първоинстанционният съд признал Б.Б.Ш. за виновен в извършване на престъпление по чл.270 ал.1 от НК, защото на 23.02.2013 г. в местността „Трънлив дол”, в землището на с. Йонково, обл.Разград, на територията на СЦДПДПТПДЛС „Воден-Ири-Хисар” произвел 4 изстрела с ловна карабина „SLR 95 HMB”, кА.бър 7,62х39 със сериен номер АВ 490149, оборудвана с комбиниран уред за нощно виждане №D 1411925-07 към ловен надзирател Д. Д., ловен надзирател В.П. и шофьор на охранително звено П.А., действащи като органи на властта, като по този начин противозаконно попречил на същите да изпълнят задълженията си по залавянето му като нарушител и бракониер.

Наложеното наказание е в размер на две години лишаване от свобода, отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от пет години.

Със същата присъда подс.Б.Ш. е оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.116 ал.1 т.1 и т.2 вр. чл.18 ал.1 от НК и по чл.269 ал.1 от НК. Възложени са му и разноските по делото.

Настоящето въззивно производство е образувано по протест на първоинстанционен прокурор. Твърди се незаконосъобразност и несправедливост.Публичният обвинител прави искане  за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, с която подс.Ш. да бъде признат за виновен и осъден по първоначалното обвинение за престъпления по чл.269 ал.1 от НК и по чл.116 ал.1 т.1, т.2 вр. чл.18 ал.1 от НК. НА.чно е и алтернативно искане, свързано с искане за изменение на първоинстанционната присъда.

Пред въззивната инстанция протестът се поддържа в първата част, претендираща отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подс.Б.Ш. да бъде осъден за престъпления по чл.116 ал.1 т.1 вр. чл.18 ал.1 /относно квалификацията по чл.116 ал.1 т.2 от НК въззивният прокурор не поддържа протеста/ и по чл.269 ал.1 от НК. И за двете престъпления като справедливо се припознава наказание „Лишаване от свобода“ към средния размер.

Първоинстанционната присъда е обжалвана с въззивна жалба по реда на чл.318 ал.6 от НПК. Твърди се неправилност на съдебния акт поради неговата материална и процесуална незаконосъобразност, необоснованост и несправедливост. В допълнението по чл.320 ал.3 от НПК адв.К. развива подробни съображения, ползващи тезата й по въззивната жалба. Оспорва обективната съставомерност на деянието по чл.270 ал.1 от НК поради доказателствено отреченото качество „орган на власт“ на В.П. и П.А.. Сериозно внимание  в жалбата се отделя на твърдението относно липсата на доказателства за авторството на деянието. Същото се явява според адв.К. логична последица от допуснатите съществени процесуални нарушения в събирането на доказателства в досъдебната фаза. При претендираното изключване от доказателствената съвкупност на писмени доказателствени средства, веществени доказателства и недостоверност на гласни доказателствени средства /подробно посочени в коментираното допълнение към въззивната жалба/, защитникът счита че доказателствената съвкупност придобива граници, изключващи категоричен извод по авторството на Б.Ш. на престъплението по чл.270 ал.1 от НК. Логична последица е търсената отмяна на първоинстанционната присъда и оправдаване на подс.Ш. по повдигнатото му обвинение.

В условията на евентуалност се поставя въпроса относно изменение на първоинстанционната присъда чрез налагане на алтернативното наказание по чл.270 ал.1 от НК – глоба.

В съдебното заседание на въззивната инстанция подс. Б.Ш. се защитава от адвокатитe К. и Д.. Между позицията на защитниците няма различие – първоинстанционната присъда приемат за правилна в оправдателната част за престъпление по чл.116 ал.1 т.т.1, 2 вр. чл.18 ал.1 от НК и неправилна в наказателно-осъдителната й част.

Пледоарията на адв.Д. започва с акцент по съдържанието на протеста. Защитникът е на мнение, че липсва такъв позволяващ осъждане на оправдания Б.Ш. по съответното обвинение в първата инстанция за престъпление по чл.116 ал.1 т.т.1, 2 вр. чл.18 ал.1 от НК.

С горната отметка, защитникът счита че доказателствата по делото не дават основание да се направи категоричен извод за съставомерно поведение на Ш. по чл.116 ал.1 т.т.1, 2 вр. чл.18 ал.1 и по чл.269 ал.1 от НК. Поддържа искането за оправдаване на подсъдимия относно престъплението по чл.270 ал.1 от НК.

Пледоарията на адв.К. е организирана по съдържанието на въззивната жалба и допълнението към нея. Нова е логическата съпоставка на Протокол №44/04.03.2013 година с протоколи за оглед на местопроизшествие от 23.02. и 24.02.2013 година, утвърждаващи извода за допуснатите съществени процесуални нарушения в досъдебната фаза при събирането на доказателства.

В последната си дума подс.Ш. заявява, че е невинен и моли да бъде оправдан.

Настоящият състав на апелативния съд, като прецени доводите  в протеста, въззивната жалба и допълнението към нея, становищата на страните, материалите по делото и като сам служебно на основание чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намери за установено следното:

До стадия на настоящата въззивна проверка се стига след въззивна  отмяна на присъда по НОХД №231/2013 година по описа на РОС. Същата е станала факт с решение  №182/15.12.2014 година по ВНОХД №179/2014 година по описа на ВАпС, намерило основанието си  в чл.335 ал.2 от НПК.

По новообразуваното НОХД 396/2014 година по описа на РОС е проведено съдебно следствие. С допустими доказателствени способи първоинстанционият съд е установил следните относими към предмета на доказване факти:

Към м.02.2013 година подс.Б.Ш. ***. Той често посещавал с.Йонково, обл.Разград, на чиято територия  неговият баща Б. Вейсал стопанисвал язовир. В намиращата се в зоната на язовира постройка се събирали подсъдимият и свидетелите А. М., Е.Г. – пазач на язовира, Ш.Б. – шофьр в Община Исперих и К.А. – кмет на с.Йонково. Всички притежавали разрешително за лов. Понякога подсъдимият оставял ловното си оръжие в отделна стая от постройката на язовира в с.Йонково.

От посочените лица автомобили ползвали:

-св.Г. – л.а. „Асия Рокста“;

-подс.Ш. - служебен автомобил, „БМВ” с ДК№ РР 7799 АТ. Посоченият автомобил се управлявал от св.Х. /шофьор в Община Исперих/ и от подс.Ш..

Подсъдимият Ш. притежавал пет огнестрелни оръжия и разрешение за съхранението им. Сред тях била и карабина „SLR-95 HMB” калибър 7,62х39, №АВ 490149.

Свидетелите К.А. и Е.Г. разполагали с разрешителни за съхранение на оръжие - Г.за карабина „SLR-95” калибър 7,62х39, №АВ490178 и ловна гладкоцевна пушка „ИЖ”, А. - за гладкоцевна ловна пушка „ИЖ”.

Горепосочените лица ползвали мобилна услуга с абонатни номера:

-подс.Ш. - №0888359091;

-св.А. -№0885304582;

-св.Г. - №0899350408;

-св.М. - №0893462540;

-св.Х. - №0888891105.

 Към месец февруари 2013 година свидетелите Д. Д.,  В.П., И.Г., Г.Г., К.М. и П.Г. работили като ловни надзиратели в СЦДПТП „ДЛС Воден – Ири Хисар”.

В същия период св.П.А. /починал понастоящем/ работел в СЦДП- Габрово на длъжност: „шофьор на охранително звено”. Част от задълженията му били опазването на горските територии, предотвратяване и установяване на нарушения на Закона за горите, Закона за лова и опазване на дивеча и съответните подзаконови нормативни актове. В периода  от 13.02. до 27.02.2013 г. св.А. бил командирован със Заповед №5/12.02.2013 г. на Директора на СЦДП гр.Габрово в ДЛС „Воден-Ирихисар"  за охрана на  ловно стопанския район на ДЛС „Воден-Ирихисар" - поделение на СЦДП Габрово.

Сходна служебна задача св.А. изпълнявал през есента на 2012 г., отново на територията на ДЛС „Воден-Ирихисар". В екип със св.И.Г. установили ловуване без разрешение. При проверка екипът задържал св.К.А. и св.Г., а третото лице успяло да избяга. Самоличността на последното лице била установена чрез изявление на св.А. – подс.Ш..

На 21.02.2013 г. св.А. установил дупка в мрежата на стопанството. Следвайки пътеката, намерил чакало- платформа на височина 5,15 м. на дърво „цер“. До чакалото се достигало по стъпала  от седем обли дървета, с дължина 70 см., заковани за двете разклонения на дървото. Тогава св.А. видял по черния път извън оградата следи от автомобил, които водили през нивите  до дупката. Следите били оставени от гума с грайфер оприличен на принадлежаща на „Лада „Нива".

На 22.02.2013 година св.А. установил на гореописаното място разхвърляни кочани царевица, примамващи дивеч. Намерил и второ чакало на около километър от първото. За констатираното уведомил директорите на СЦДП и ДЛС. Взело се решение да се установят лицата, изградили и ползващи чакалото.

 

Със Заповед № 25-1/22.02.2013 г.,  Директорът на ДЛС „Воден-Ирихисар" определил свидетелите Д. Д.Д.Д., В.П., П.Г., И.Г. и Георги Проданов за дежурни по охрана на горските и ловни територии на стопанството в периода 23/24.02.2013 година.

На 23.02.2013 г.  в обедните часове подсъдимият управлявал л.а. „БМВ” с ДК№РР7799АТ. Така пристигнал в дома на св.Ш.Б. и двамата заедно отпътували до с.Йонково. Там се срещнали със св.А.. Тримата претоварили чанти с храна от л.а.“БМВ“ в другия автомобил. Подсъдимият предал на този свидетел ловната си карабина с поръчение да я заключи в стая от постройката на язовира.

Тримата се разделили. Подсъдимият тръгнал в неизвестна посока. Двамата свидетели пристигнали на язовира в с.Йонково. там вече се намирали св.св.Г. и М.. Около 16.30/17.00 ч. св.св.Б. и А. тръгнали. Разделили се до с.Йонково – Б. продължил на автостоп, а А. отишъл до цех за алуминиева дограма в с.Йонково.

На 23.02.2013 г. около 16.30/16.40ч. свидетелите А., Д. Д., П., И.Г., П. Д. и К.С. се разставили за изпълнение на поставената им задача. Първата група – Д. Д., П. и А. прикрили местоположението си зад дърветата в зоната на ДЛС, на разстояние от около 15-25 метра от едно от чакалата и на около 5-6 метра един от друг. Около чакалото имало локва, вероятно масло и разхвърляни кочани царевица. Двете служили за примамка на диви прасета.

    Според параметрите на разположението им – св.А. се намирал най-близо до мрежата и черният път, вляво от него бил П. и накрая Д.. Въоръжен били св. Д. – с пистолет „ТТ” и св.П. - с ловна пушка, заредена със стоп-патрони.

Втората група била разставена в зоната на другото чакало.  След 16.40ч  свидетелите чули шум от приближаващ автомобил, който имал особеност – звук, характерен за спукано гърне. Автомобилът спрял близо до първата  група. От него слязъл мъж. Преминавайки през дупката в мрежата, той се отправил към чакалото. Разстоянието от дупката до чакалото било около 30 метра. Мъжът се качил на чакалото. Сядайки, се подпрял с гръб към единия чатал на дървото,  оставайки в профил към горските надзиратели.Само със знаци тримата създали организация – броят беззвучно до  „три”, след което тръгвали към бракониера. Така постъпили. На около 15 метра от чакалото извикали:”Стой горска стража, стой на място!”. Веднага след предупреждението мъжът от чакалото се обърнал по посока на гласовете и започнал да стреля срещу тях общо четири пъти. На стрелбата отвърнал св.П. с изстрел във въздуха. Този свидетел отново извикал: „Стой горска стража”. Мъжът започнал да слиза от чакалото. В хода на това действие загубил равновесие и паднал на земята по лице. Изправяйки се странично на дясната си страна с оръжието произвел още един изстрел, насочен към мястото, където бил св.А.. последният паднал на земята след изстрела. Св.П. извикал към колегата си, като св.А. го успокоил,  че не бил ранен.

 След последния изстрел мъжът се изправил и хукнал да бяга в посока към дупката в оградата. В близост до нея имало храсти. Те препятствали задържането му.

Тримата свидетели съобщили на директора на ДЛС за инцидента. С фенерче огледали мястото, на което паднал стрелеца. Там намерили маска- качулка, уред подобен на оптика и гилза 7.62х39мм. Свидетелите взели със себе си предметите. Имали съмнение, че нарушителят ще се върне за да ги укрие. Въпросните вещи били предадени с протокол на 23.02.2013 г. на органите на МВР.

Външната характеристика на стрелеца, възприета от тримата свидетели - ръст 1.70-1.75 м., с атлетично телосложение, облечен с камуфлажни дрехи, възраст около 40-45 години, с тъмна къса коса.

Автомобилът, с който нарушителят се отдалечил от местопроизшествието  се описва като  джип от свидетелите, разставени до второто чакало. Те чули гласовете на двама мъже, силното удряне на врати и потеглянето на джипа към с.Йонково. Според възприятията на свидетелите джипът имал тъмен покрив, тъмен капак, къса база и бяла лента на предния капак, наподобяваща цифрите 1 или 7. Подобни характеристики притежавал автомобила на св.Г..

При излизането на втората група  свидетели  със служебния автомобил от входа на стопанството към с.Старо селище били установени пресни следи, с по-тесни междуосия, оприличени на гуми от „Лада Нива". Следите минавали продължавали към язовира на с.Йонково. По протежението им свидетелите достигнали до язовира, където бил спрян джип. На место бил и св.Г..

Междувременно на 23.02.2013 година, във времето от 18.00ч до 20.00ч на бензиностанция в с.Лудогорци спрял джипа на св.А.. Той идвал от посока гр.Разград. От него слязъл мъж с маскировъчни дрехи. Водачът заредил гориво от 20 лева и сам потеглил в посока гр.Исперих. Мъжът с маскировъчните дрехи останал на бензиностанцията за около пет минути. Държал едноцевна черна пушка. Отпътувал с л.а.“БМВ“ в посока гр.Исперих.

В досъдебното производство били снети данни от фискалното устройство на бензиностанцията. Покупки на гориво на стойност 20 лева били фиксирани в 17.24ч.,в 18.56ч. и в 20.57ч.

На 23.02.2013 година при извършения първоначален оглед на местопроизшествието - до първото чакало,  били открити още две гилзи калибър 7.62х39мм. На 24.02.2013 година била установена още една гилза със същия калибър. При трети оглед на местопроизшествието, на ствола на дървото били намерени и иззети косми. Замерили се следите, оставени от автомобила, докарал извършителя до мястото.

Към процесната дата подс.Ш. ползвал мобилен телефон  с номер 0888359091, собственост на Община Исперих. Апаратът  разполагал с GPRS навигация. Така чрез разпечатка от мобилния оператор няа 23.02.2013 година от 10.19.32ч. до 17.42.42ч. абонатът е фиксиран в клетка на М-Тел в с.Йонково, ул."Абритус"№32. Клетката покрива части от територията на ДЛС „Воден-Ирихисар".

В 17.58.13ч. мобилният телефон на подсъдимия бил засечен от клетка на М-Тел „ТВ кула“ в Разград, която според заключението на назначената СТЕ покрива част от прилежащите около ДЛС Воден територии. В 18.27.14ч. подсъдимият провел разговор с № 0885304582, ползван от св.А., а в  18.44.04ч. и със св. Х. на телефон № 0888891105.  С последният подсъдимият провел общо четири разговора. До 18.56.30ч. според данните на мобилния оператор се намирал на територията на клетка с.Йонково. В 18.59.43ч. подсъдимият провел разговор, засечен от клетка с.Лудогорци и  последно разговор в 19.05.51ч.,  засечен от клетка на М-Тел в гр.Исперих, ж.к „Васил Априлов".

Според назначената в първата инстанция СТЕ във времето от  10ч. до 17.42ч. подс.Ш. бил ситуиран по  линията с.Лудогорци – с.Йонково , с посока на придвижване от Лудогорци към Йонково. От 17.58.13ч. до 18.56.30ч придвижването на телефона се регистрира в района на ловното стопанство, обслужван от три кули - Разград, Малко Йонково и Завет. Около 18.30 ч. телефонът бил обслужван само от кулите в Разград и М.Йонково. От 18.57.28ч. до 19.04.35ч. телефонът на подсъдимия регистрира движение в посока с.Владимировци към Стопански двор-зърносушилня „Аргос”. След 19.05.51ч. абонатът се установил в гр.Исперих.

Разпечатките от  телефоните на свидетелите Г., А. и Ибрям установяват местонахождението им на 23.02.2013 година около с.Йонково.Телефонът на св.Х. бил засечен от клетка на М-Тел в с.Лудогорци, стопански двор в 18.56.30 ч.

На 24.02.2014 г. подс.Ш. предал на св.П. Великов ловна карабина и предназначените за нея патрони Впечатление на свидетеля направила подутина на челото на подсъдимия, в зоната над дясната вежда.

На 26.02.3023 година при освидетелстването на подсъдимия се установили кръвонасядания по дланите на двете ръце, обловато охлузване в дясната половина на челото, охлузване върху дланната повърхност на лява ръка,по китковата линия и гърба на дланта и драскотини по дясната предмишница и дясната възглавничка на палеца. Тези увреждания по морфологията си съответствали да са получени при приземяване на тялото с опора на длани, леко извърнати навътре, като по този начин би могло да се получи и охлузването в дясната половина на челото.

На 26.02.2016 година бил освидетелстван и Ш.Б.. Констатирало се единично охлузване с диаметър 0,4см в областта на брадичката, което може да се получи от тангенциалното действие на тъпоръбест или със заострен ръб предмет /най-вероятно при бръснене/. Експертно е отречена възможността охлузването да се получи при падане по лице върху неравен терен.

По делото е изготвена Комплексна биологическа и ДНК експертиза на клетъчен материал, изолиран по мрежичката за уста от вътрешната страна на шапката-качулка, намерена  на местопроизшествието и предадена от св.А.. Установен е ДНК профил, съвпадащ напълно с ДНК профила на подс.Ш..

В досъдебното производство били назначени балистични експертизи. При извършеното изследване, включително чрез експериментална стрелба, вещото лице установило, че намерените на местопроизшествието четири броя гилзи били изстреляни с ловна карабина SLR-95 НМВ с №490149. Чрез справка от служба КОС се установило, че за това оръжие разрешително било издадено на подс.Ш..

Следващата балистична експертиза установява, че с изследваната карабина е възможно да се произведе стрелба на неавтоматичен режим /единични изстрели/. Вещото лице категорично отрича възможността за произвеждането на нежелан изстрел без натискане на спусъка.

Боеприпасите, с които била произведена стрелба на 23.02.2013 година представлявали  патрони калибър 7,62х39мм, ловен образец, марка Sellier & Bellot . Те се отличавали  от бойния еквивалент само по замяната на стоманения сърдечник на куршума с оловен.Пробивното му действие не се различавало от параметрите на другите сходни патрони. Развиваната енергия от 196 Дж /20кгм/ била достатъчна да бъде убит човек.Такава минимална енергия се достигала при разстояние 600-800м. между стрелящия и мишената.От 500м. разстояние такъв боеприпас прониквал на около 25-30см в улегнала глинеста почва.

Възможна била и  прицелна стрелба с ловна карабина, оборудвана с уред за нощен прицел марка „Dipol D 141" от чакалото по движещи се мишени, каквито били тримата горски, отстоящи на разстояние 25 метра. При стрелбата те попадали в пряката видимост на стрелящия.

Възможна била и прицелна стрелба от земната повърхност под чакалото по движеща се мишена,намираща се на разстояние  от 7 метра.

При стрелбата от чакалото оръжието било изправено, с низходящ спрямо хоризонталата наклон на цевта и посока - позициите, отстоящи на около 25м.,в които са били свидетелите А., П. и Д..

Стрелбата от земната повърхност пред чакалото била с хоризонтално разположено оръжие, с отвор за изхвърляне на гилзите ориентиран към земята, в посока възходяща спрямо хоризонта с направление позицията, на която стоял св.А., на около 7 м. от чакалото.

По делото е изготвена СТЕ, касаеща уред за нощно виждане „Dipol D 141“ № 1925-07. Вещото лице го характеризира като уред за нощен прицел, предназначен да бъде монтиран върху оръжие и да се използва за наблюдение през тъмната част на денонощието. Може да увеличава четирикратно, ъгълът му на полезрение е 9 градуса.

Назначена в д.пр. трасологична експертиза установява, че намерените на 23.02.2013 година следи вероятно са оставени от джипа на св.Г. –„ Asia Rocsta"  с ДК№А 04868.

В досъдебното производство са били извършени разпознавания на лица и предмети.

Така описаната в мотивите към присъдата фактическа обстановка е установена правилно.

Варненският апелативен съд извърши на основание чл.13, 14, 18 и 107 ал.3 и 5 от НПК проверка и анализ на всички релевантни доказателства, събрани в наказателното производство, стигайки до следните фактически и правни изводи:

            По отношение на подс.Ш. *** е повдигнала две обвинения за извършени на 23.02.2013 година опит за убийство по чл.116 ал.1 т.т.1 и 2 от НК и за престъпление против реда на управление по чл.269 ал.1 от НК.

За отправна точка на собствения доказателствен анализ настоящият въззивен състав прие установяване на длъжностната принадлежност на свидетелите А. /починал/, Д. и П..

Към 23.02.2013 година св.св.В.П. и Д. Д. били служители на СЦДП ТП ДЛС „Воден-Ири-Хисар“. Двамата изпълнявали длъжност „ловен надзирател“ /т.2, л.162,  167 от д.пр./. Според длъжностната характеристика /т.2, л.158 от д.пр./ свидетелите имали задължението да извършват охрана на дивеча и горските територии държавна собственост, да опазват територията на ДЛС „Воден-Ири-Хисар“ от незаконни ползвания и увреждания, да издават разпореждания за спиране и прекратяване на дейности при констатиране на нарушения в горските територии, да съставят актове за констатирани нарушения на Закона за лова и опазването на дивеча и пр.

Сред правата на свидетелите попада носенето и употребата на оръжие за служебни цели.

Св.П.А. работил в условията на трудово правоотношение  като „шофьор, лек автомобил до 9 места“ в СЦДП-Габрово /т.2, л.170 от д.пр./. Длъжностната му характеристика изисквала да опазва поверените му горски територии от незаконни ползвания и увреждания, да предотвратява и установява нарушения по Закона за лова и опазването на дивеча, да опазва защитените видове животни и растения и следи за спазването на режимите на защитените територии и защитените зони, да задържа вещи – предмет на нарушения, както и вещите послужили за тяхното извършване /т.2, л.171 от д.пр./.

Според заповед за командироване №5/12.02.2013 година /т.2, л.178/, в периода от 13.02.2013 година до 27.02.2013 година А. следвало да полага труд в ДЛС „Воден-Ири-Хисар“.

За изчерпателност – на 12.10.2014 година св.А. починал /НОХД №396, л.53/.

В стадия на първоинстанционното съдебно следствие по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.4 пр.2 от НПК показанията на П.А. от досъдебното производство – т.1 л.92-94, л.110-113, л.133-134, л.159-, л.162 и по реда на чл.281 ал.1 т.4 пр.2 от НПК от стадия на съдебното следствие по НОХД №231/2013 година по описа на РОС, л.83-84 са процесуално адаптирани към доказателствената съвкупност /НОХД №396, л.58 и 59/. Чрез тях се установяват следните релевантни факти:

Командироването на св.А. в ДЛС „Воден-Ири-Хисар“ било наложено от процедура по обжалване на наказателно постановление срещу св.св.А. и Г., издадено през 2012 година от РУГ Русе. Свидетелят участвал в установяването на административно нарушение  на територията на стопанството при опит за провеждане на бракониерски лов. С двамата нарушители имало трети човек / в тази насока са и показанията на св.И.Г., НОХД №369, л.106 и сл/.. След 13.02.2013 година, св. А. получил разпореждане да извършва обход на територията на ДЛС „Воден-Ири-Хисар“ с цел установяване на незаконно проникване от бракониери, изграждане на чакала /т.1, л.111 от д.пр./.

Тук е мястото да се подчертае, че възложените на П.А. задължения в периода на командироването му в ДЛС „Воден-Ири-Хисар“ са изцяло в унисон с длъжностната му характеристика /цитирана по-горе/. Те не влизат в колизия с разпоредбата на чл.67 ал.2 от Закона за лова и опазване на дивеча. Поставеното нормативно изискване за професионална квалификация – лесовъдско образование, в случая  е изпълнено.  Чрез Свидетелство №1342 /т.2, л.176/ се установява професионалната пригодност на св.А. да изпълнява действия по охрана и опазване на дивеча. Квалификационната степен е придобита в Учебен център за квалификация на кадри на Министерство на горите и горската промишленост, като изрично е удостоверена квалификацията на А. да ръководи ловно стопанските и рибностопанските мероприятия в ДЛС и горски стопанства. Надхвърлянето на нормативното изискване на чл.67 ал.2 от ЗЛОД по предложения от адв.К. начин с изискване за висше лесовъдско образование не почива на законодателната логика.

По аргумент от горното следва и положителния извод относно компетентността на П.А. да съставя АУАН съобразно чл.96 от ЗЛОД.

Възложените на св.А. задължения с длъжностната характеристика са служебни функции присъщи на държавното учреждение – Северноцентрално Държавно предприятие- Габрово /СДП/. Те позволяват класифицирането му като длъжностно лице по см. на чл.93т.1 б.а от НК, при стриктното съобразяване с т.II от ТР 73-1974-ОСНК.

Относно статута на  СДП-Габрово:

СДП-Габрово е държавно предприятие, създадено на основание чл.163 ал.1 от Закона за горите и изрично вписано в Приложение №1 към същия закон.

Съобразно §11 от ПЗРЗИДЗДОЛ /ДВ бр.77 от 2011 година/, ДЛС „Воден-Ири-Хисар“ става териториално поделение на СДП, като законодателният регламент обяснява и направеното вписване на вливането в Търговския регистър /ВНОХД №264, л.72/.

Изложеното има отношение към аргументи от защитната реч на адв.Д.. СДП е юридическо лице със статут по чл.62 ал.3 от ТЗ, т.е. не е търговско дружество.

 По доказателствената хронология обсъдими са фактите, сочени от св.А. за 21.02.2013 година. При обход на местност „Трънлив дол“ в землището на с.Йонково установил „…дупка в мрежата и проследявайки пътеката преминаваща през нея, открих бракониерското чакало, което описах при предния си разпит…“ /т.1, л.111, трети абзац/. Св.А. описва чакалото като монтирана дъсчена платформа върху разчаталено дърво, до която се достига по заковани акациеви  колчета.

Съпоставени показанията в тази част с протокол за оглед на местопроизшествие /т.1 , л.5 от д.пр./ позволяват извод за достоверност на гласното ДС, защото:

-на 23.02.2013 година в местност „Трънлив дол“, на територията на ДЛС „Воден-Ири-Хисар“ е бил установен отвор в оградната мрежа с размери 80см/40см. В северна посока от този отвор  на дърво с две разклонения се установила дървена платформа с размери 50/70см, като до нея се достигало по седем обли дървета. 

Явно е единството по фактите, позволяващо извод че още на 21.02.2013 година въпросното чакало в местност „Трънлив дол“ е съществувало.

Този факт, съпоставен с длъжностната характеристика на св.А. позволява да се направи извод, че възприетото от него е дало основание за последващите действия на 23.02.2013 година. С изводът кореспондират и показанията на св.Д. Д. /НОХД №396, л.77/.

На 23.02.2013 година Директорът на ДЛС „Воден-Ири-Хисар“ издал заповед №25-1 /т.2, л.155 от д.пр./. С нея определил  дежурни ловни надзиратели за територията на ТП ДЛС „Воден-Ири-Хисар“ св.св.Д. Д., Д.Д., В.П., П.Г., И.Г. и Г.Г..Същите били групирани по двойки за отделните зони.

Предвид сериозният риск при установяването на бракониери на територията на ДЛС, свидетелите задълбочили пряката организация на контролиращите групи. Изводът за риска в тяхната работа следва от факта на наличната захранка и масло до чакалото, сочеща за примамване на диви прасета. Техният отстрел е възможен само с оръжие, създаващ потенциална опасност за живота и здравето на служителите в ДЛС. Сложността на ситуацията се задълбочила допълнително от установеното второ чакало и настъпващото смрачаване. В условията на зимното часово време и намалена видимост длъжностните лица са сторили нужното, за да поставят под контрол двете чакала. Те пристигнали около 16.00-16.30 часа /показания на св.Г.Г. от д.пр., т.1, л.150 гръб, приобщени по реда на чл.281 ал.4 от НПК/.

Показанията на св.П. /НОХД №369, л.83/ дават яснота по отликата на законните от незаконните чакала. Определените от свидетеля като законни чакала били зимни и летни, стабилни. Чакалото в местност „Трънлив дол“ свидетелят характеризира като импровизирано –дъсчена платформа на зачаталено дърво и заковани колчета за стълба. Идентифицира нужното време за изграждане – в рамките на час-два.

Отношение към обсъждания факт имат и показанията на св.Д. Д. /НОХД №369/. Същият сочи, че стопанството било оградено с телена мрежа. Ловните дружинки влизали само от централния портал откъм с.Острово, където имало пазач. Другите входове на ДЛС били заключени.

Описаната характеристика на ситуацията наложила собствено разставяне на служителите в зоната на двете незаконни чакала. Това не била необичайна практика, като в тази насока са показанията на св.К.М. /НОХД №369, л.115/.

До чакалото, находящо се на около 30 метра от отвора в оградната мрежа /показания на св.П., НОХД №369, л.83/ се установили св.св.А., Д. и П.. Разположили се по следния начин – тримата фронтално на около 20 метра срещу чакалото, А. най-вдясно от чакалото и до мрежата, Д. най-вляво от чакалото, П. по средата /показания св.Д. НОХД №369, л.77 и сл., А., т.1, л.112 от д.пр./. Тримата имали визуален контакт помежду си.

Между 17.30ч-18.00ч двете групи свидетели /условно се приемат за две поради различното местоположение на чакалата/ чули шум от приближаването на автомобил. Няма отлика във възприятията за характеристиката на звука, оприличен на такъв от спукано автомобилно гърне.

Характеристика на автомобила дава св.К.М.: „..Появи се някакъв джип, тъмен на цвят. През цялото време чувах шума на придвижване. По-скоро като го гледах джипа, ми направи впечатление, че има нещо бяло от страни, надпис ли, числа ли, не мога да кажа…“ /НОХД №369, л.116/. Сходни са възприятията и на св.А. „…От мястото, където се намирах видях част от превозното средство. Беше високопроходим автомобил тип джип, къса база, тъмен на цвят, с тъмнозелен преден капак, като в лявата част на предния капак и предния ляв калник, близко до предното стъкло, видях че има бяла ивица, наподобяваща цифрата 1 или 7. Таванът на джипа беше тъмен на цвят.“ /т.1, л.112 от д.пр./.

В показанията на св.св.Михайлов, Д. Д.,   И.Г. и Г.Г.  /НОХД №369/ ясно се диференцират два момента, касаещи движението на процесния джип. Първият е свързан със спирането на автомобила. Тогава от дясната му страна слязъл човек, който се насочил към отвора в оградната мрежа /показания на св.Михайлов, л.118, НОХД №369/. След това колата потеглила в посока към групата на св.св.И.Г., Г.Г. и Константин Михайлов. Във времевия отрязък между двете действия били произведени изстрели /единни по съдържанието си в това отношение показания на посочените трима свидетели/.

Факти за движението на мъжа от зоната на отвора в оградната мрежа и последващото поведение се съдържат в показанията на свидетелите- очевидци А., П. и Д..   Мъжът се насочил директно към чакалото. Докато се качвал по стълбите, св.А. се преместил по-близо до св.П. /т.1, л.112 от д.пр./. Тримата свидетели имали визуален контакт помежду си, като със знаци постигнали уговорка след пръстово отброяване до три да пристъпят към задържане на нарушителя.

Св.Д. имал служебно оръжие – пистолет „ТТ“, св.П. – ловна пушка със стоп патрони, св.А. не бил въоръжен.

Тримата излезли от прикритието си заедно. Св.П. викал „Стой на място, горска стража“, последвали четири изстрела към свидетелите, един след друг. Тогава св.П. произвел изстрел във въздуха и втори път извикал „Стой, горска стража /Показания на св.св.Д., П. от НОХД №369, показания на св.А. – т.1, л.93, л.112 от д.пр./.

В показанията си св.П. дава характеристика на оръжието на нарушителя: „…Като звук и светлина възприех изстрелите. Оръжието беше полуавтоматично, защото изстрелите много бързо възпроизведени…В случая пламъците бяха към нас. Изстрела във въздуха се чува по един начин, а изстрелът когато е насочен към нас, по друг начин. Той стреля не по една цел, а може би ги реди отдясно наляво, посоката е с начало на Д.“ /НОХД №369, л.84/. Синхронни фактически твърдения се съдържат в показанията на св.А. /т.1, л.112 от д.пр./.

Непосредствено след предупредителният изстрел във въздуха от страна на св.П., мъжът започнал да слиза. От височина около 5 метра /показания на св.А. т.1, л.112 от д.пр., протокол за оглед т.1, л.3 от д.пр./ нарушителят паднал с лице по посока на земята върху ръцете си. Св.А. възприел удар отдясно в зоната на челото на падащия.   С убеждението, че „човекът се преби, падайки от тази височина“ /показания на св.А. НОХД №231, л.85/, свидетелят се приближил на разстояние 5-7 метра от чакалото. Извикал „Стой“, като последвал изстрел, насочен към него от изправящия се нарушител. Куршумът преминал на разстояние 10-20см от А. /параметрите съдържими в показания по НОХД №231, л.85 и показания т.1, л.112 от д.пр./.

Мъжът избягал през дупката и с описания по-горе джип напуснал местопроизшествието. Свидетелите, локализирани до второто чакало чули говор на двама мъже. Възприели слухово и произведените изстрели.

Свидетелите А., П. и Д. огледали зоната около чакалото. До дървото, до което паднал мъжът намерили комбиниран прибор за нощно виждане, оптика, гилза от патрон калибър 7.62х39 и шапка тип качулка /показания св.А. – НОХД №231, л.85; т.1, л.113; показания на св. П. – НОХД №369, л.84-85; показания на св.Д. – НОХД №369, л.79-80/.

Относно предметите, описани в предходния абзац от значение са следните факти:

1.Св.А. е категоричен, че намерените предмети до чакалото не са били там в 16.00-16.30 часа на 23.02.2013 година, когато се осъществил първия оглед на зоната преди  разставяне на двете групи длъжностни лица;

2.Намерените предмети А. предал лично на полицията /показания НОХД №231/.

Фактическите твърдения на св.А. кореспондират с протокол за доброволно предаване /т.2, л.114/. Протоколът е съставен от В.Д. на 23.02.2013 година, без указание за час. В.Д. – разследващ полицай в РУП-Исперих е участвал в същото досъдебно производство, извършвайки оглед на местопроизшествие на 24.02.2013 година /т.1, л.14 от д.пр./. Първоинстанционният съд приел, че разпитът му в качеството на свидетел е допустим /НОХД №369 , л.245/.Настоящият въззивен състав отрича подобна процесуална възможност, основавайки се на забраната на чл.118 ал.2 от НК. Показанията на В.Д. са недопустимо доказателствено средство, поради което същото не би могло да има валиден фактически принос към доказателствената съвкупност по делото.

Съвсем резонно защитниците на подсъдимия поставят въпроса за процесуалната природа на протокол за доброволно предаване. Съдебната практика е еднопосочна, съставянето на протокол за доброволно предаване е подчиняемо на общите правила по чл.127-131 от НПК. Еднозначно се приема, че протоколът за доброволно предаване процесуално легитимира веществените доказателства, установявайки връзката им като материален факт с обстоятелствата по делото /Р 328-2010-3 н.о., Р 204-2010-2 н.о., Р 358-2009-1 н.о. и др./. При внимателен прочит на протокол за доброволно предаване /т.2, л.114 от д.пр./ се установява характеристиката на предадените предмети:

-1 бр. комбиниран уред за нощно виждане с оптика за огнестрелно оръжие № D 141 1925-07 с надпис Made in Belarus;

-1 бр. гилза от патрон калибър 7.62х 39;

-1 бр. камуфлажна качулка.

Предадените вещи от св.А. не са били  предмет на нарочен оглед.

Чрез представения в съдебното следствие пред настоящата инстанция Регистър на веществените доказателства на разследващите полицаи от РУП-Исперих се установява, че на 24.02.2013 година в склад „Веществени доказателства“ на РУМВР-Исперих са постъпили:

-9бр гилзи 7.62х39, 1 бр. качулка за глава-камуфлажна, 10 бр. влакна/косми, 1бр. гилза кал.12, 1 бр. проба от земна маса, 3 бр. проба от земна маса иззета от л.а.“Сузуки Витара“, 2бр. проби от земна маса иззети от л.а.“Асия Рокста“, 3бр. ролки – разпечатани от фискално устройство, 1бр. кочан от царевица, 1бр. клон, 1 бр. мушама, 1бр мъжко камуфлажно яке, 1 бр мъжко камуфлажно елече, 1бр мъжка камуфлажна риза, 1 бр камуфлажен панталон, 1 чифт мъжки обувки и 2бр ДНК проби /л.91, ВНОХД №264/;

В склад „Оръжие“ на РУМВР Исперих на 24.02.2013 година постъпили  и се съхранявали:

-1 бр ловна карабина SLR-95 HMB калибър 7.62Х39 със сериен № АВ490149, 1 бр.уред за нощен прицел „Дипол Д 141“, полуавтомат „Браунинг“ кал.12 със сериен № 113МУ21245, 1 бр. ловна карабина  калибър 7.62х54R със сериен номер 16438, оборудвана с дневна оптика, 1 бр ловна пушка успоредка „ИЖ-26“ калибър 12 сериен №Т16978, 3 бр ловни патрони калибър 12 /л.92-94, ВНОХД №264/.

Към доказателствената съвкупност е приобщено и справка  от старши разследващ полицай в РУМВР Исперих - М.С., в която е отбелязано: „При съхранението, всички иззети като веществени доказателства предмети са били надлежно опаковани, запечатани и записани в съответните регистри на РУМВР-Исперих“ /л.89, ВНОХД №264/.

Предадените от П.А. на 23.02.2013 година предмети са станали обект на експертно изследване, чрез:

-Комплексна биологическа и ДНК експертиза /т.2, л.34 и сл. от д.пр./.  На титулната страница, в т.4 от посочената експертиза се чете: „Обект №1: 1 брой камуфлажна качулка за глава, маскировъчна шарка в бежово и черно, с един широк отвор в предната част за очите и с мрежичка в областта на устата, предадена с „Протокол за доброволно предаване“ от 23.02.2013 година и опакована в бял хартиен плик с етикет за ВД с описание на обекта и подпис на експерт…“.

Според заключението на експертизата, поддържано от вещите лица в стадия на съдебното следствие пред РОС /НОХД №396, л.183, 220/, клетъчният материал по мрежичка в областта на устата на камуфлажната качулка има ДНК профил показва пълно съвпадение с профила на Б.Б.Ш.;

-СТЕ /т.2, л.64 от д.пр./, касаеща оптичен уред  D 141 №1925-07, предаден с протокол за доброволно предаване от 23.02.2013 година. Според заключението, уредът представлява „…нощен прицел.., произведен в Беларус. Предназначен е за използване в тъмната част на денонощието, има приставка с възможност за монтиране към оръжие. Уредът съдържа обектив, усилващ светлината, с който се поддържа високо напрежение и окуляр…..Прицелът е със следните характеристики:

-увеличение -4

-ъгъл на полезрение – 9 градуса

-време на непрекъсната работа /без ИЧ/-36 часа.“ /т.2, л.64-65 от д.пр., приобщена по НОХД №396, л.63-64/;

-СБЕ /т.2, л.28-31/., изследвала 4бр. гилзи за патрони калибър 7.62х39, иззети на 23.02. и 24.02.2013 година.

Преди анализът на заключението       настоящата въззивна инстанция намира за необходимо следното уточнение: на 23.02.2013 година в 23.50 часа бил извършен оглед на местопроизшествие на територията на ДЛС „Воден-Ири-Хисар“, в землището на с.Йонково, м-ст „Трънлив дол“. При процесуално-следственото действие били намерени и иззети 2 бр.гилзи калибър 7.62х39 /т.1, л.3-4 от д.пр./. На 24.02.2013 година бил проведен повторен оглед на същото местопроизшествие. Тогава на 10 метра от чакалото била намерена и иззета още една гилза калибър 7.62х39 /т.1, л.12-13/.

С оглед задачата на СБЕ /постановление т.2, л.26-27 от д.пр./ следва да се приеме, че обект на изследване е и гилза с калибър 7.62х39, предадена от П.А. на 23.02.2013 година.

Според заключението на посочената експертиза, представените 4 бр. гилзи са били предадени на вещото лице „..в запечатан бял плик с картон за веществени доказателства…/ /т.1, л.29 от д.пр./. По дъното и стените на глизите имало дребни изпъкналости и вдлъбнатини във вид на бразди. Именно тези индивидуални признаци, позволили идентификация на оръжието, с което били изстреляни – с ловна карабина SLR-95 HVM №490149, кал.7,62, предадена от подс.Ш..

 Накрая, св.св.Д. и П. недвусмислено установяват еднообразието в намерените на 23.02.2013 година от тях и П.А. вещи до незаконно чакало в м-ст „Трънлив дол“ с предявените им веществени доказателства маска и оптика /НОХД №369, л.80, л.85/.

Изложеното позволява единствено възможния извод – оспорваният протокол за доброволно предаване съдържа достатъчно информация, позволяваща сравнение на предадените вещи от П.А. с постъпилите ВД. Относно тяхната идентичност и връзката с обстоятелствата по чл.102 т.1 от НПК е налице непрекъсната доказателствена верига. Последната самостоятелно установява характеристиката и идентичността на ВД като материален факт с обстоятелствата по делото. В този смисъл търсеното от страна на защитата изключване на веществените доказателства би влязло в колизия с основното начало по чл.13 ал.2 от НПК.

По пътя на доказателствената логика веществените доказателства в посочената група индикират в относително надеждна степен авторството на деянията. С тях обаче не се ограничават уличаващите подс.Ш. доказателствени източници по делото.

Както бе посочено по-горе в настоящето решение, през есента на 2012 година св.св.А. и Г. били заловени от св.св.А. и И.Г. във връзка с бракониерска дейност. Последните двама са категорични, че с нарушителите имало и трети човек – подс.Ш..

На 23.02.2013 година св.А. твърди, че за секунда видял лицето на стрелеца /т.1, л.110 и сл. от д.пр./. Оприличил го на беглеца от есента на 2012 година. Свидетелят имал възможност да огледа мъжа /описание в протоколи за разпит на А. т.1, л.92, л.110, 133 от досъдебното производство, съдебен протокол по НОХД №231, л.84/. При извършено разпознаване /т.1, л.135 от д.пр./ св.А. не разпознал подсъдимия като стрелящия на 23.02.2013 година.

При внимателен прочит на показанията на св.И.Г. /НОХД №396 л.111/ се установява следното фактическо твърдение „…На 23.02.2013 година вечерта, когато за малко се видяхме с П. в с.Малко Йонково той ми каза, че познал лицето, което е било при първата случка. Не мога да се сетя, какво съм казал преди две години, но мисля че съм го споменал този факт.

За първия случай аз лицето не съм го видял, видях го в гръб като беше тръгнал да бяга. Тогава П. го е видял в  лицето. За първата случка говорим, че тогава П. беше близо до тях и ги е видял тримата, включително и този, който е избягал. …Ставаше дума за Б., който го споменаха като кмета на Исперих. Това се случи 2012 година, три месеца бяха минали може би между двата инцидента.

При срещата ни в с.Малко Йонково П. каза „Това е лицето от първата случка“. Каза, че е Б. от първата случка, който отървахме“.

Наличните първични доказателства в показанията на св.А. и консолидиращите ги косвени такива в показанията на св.Г., подлежат на съпоставка с доказателствата, установени при разпита на очевидците Д. и П.. Двамата имат идентични визуални възприятия от външния вид на стрелеца с тези на П.А.. Още на место последният изразил съмнението си пред св.Д., че нарушителят  е кмета на гр.Исперих. Макар и не чрез разпознаването по чл.169 от НПК идентичността на подсъдимия със стрелящия срещу свидетелите А., Д. и П. е потвърдена посредством коментираните по-горе веществени доказателства, както и от установеното телесно увреждане при освидетелстването на подс.Ш..

Тримата свидетели-очевидци подробно възпроизвеждат факта на падането на стрелеца от височина около 5 метра. Обективността на възприятията относно математическата величина следва от съпоставката с протокол за оглед от 23.02.2013 година за височината на незаконното чакало. Св.А. е бил най-близо до падащия. В показанията си /т.1, л.112 от д.пр./ свидетелят изключително прецизно описва отделните сегменти в процеса на падане на нарушителя от чакалото: „Той беше с лице към ствола на дървото и падна с лице по посока на земята върху ръцете си. Той си удари челото от дясно в дънер на паднало дърво…“ /т.1, л.112 от д.пр./.

На 26.02.2013 година подс.Ш. бил освидетелстван /т.2, л.1-2 от д.пр./. Установили се  следните увреждания:

На главата: В дясна челна област, на 3см над вътрешния край  на веждата – обловато охлузване с диаметър 1 см.

На дясната ръка: три успоредни драскотини в долна трета и средна част на предмишница, при следната специфика – външна драскотина най-дълбока, вътрешна – най-плитка; синкавоморавеещи дланна възглавничка на палеца, дланна ос и долна половина на основната фаланга; охлузване по дланна повърхност.

На лява ръка: точковати, пръснати охлузвания над китковата линия във вътрешностраничната половина; оточни и синкавочервеникави на цвят възглавнички на палец и става; охлузване върху свивката на дланно-пръстовата става на палеца; 4 охлузвания  върху гърба на дланта; дълбоко охлузване  в средната фаланга на показалеца; забелване на на повърхностен кожен слой на върхова фаланга на показалеца.

Според заключението на СМЕ /т.2, л.53 и сл/ установените при освидетелстването на подс.Ш. увреждания може да са получени при хлъзгане по дървена стълба и падане по лице от височина с опора на длани върху неравен терен, в т.ч. паднало дърво. Изменение в заключението не е настъпило при разпита на вещото лице по реда на чл.282 от НПК /НОХД №396, л.60-62/.

Изложеното позволява извод за достоверност на гласните доказателствени средства, имащи значение за авторството на деянията  на подс.Б.Ш..

Сериозно място в защитните доводи намира въпросът за допустимостта на процесуално-следствено действие по чл.155 от НПК, извършено на 23.02.2013 година. Не се спори по факта на съпружеска връзка между съставителя на протокола С. П.а – разследващ полицай  и св.В.П..  Настоящата въззивна инстанция не счита, че този факт дискредитира законосъобразността на действието по разследването. Видно от съдържанието на писменото доказателствено средство е, че на 23.02.2013 година огледът на местопроизшествие започнал в 23.50 часа /т.1, л.5 от д.пр./. Очевидно е наличието на  хипотезата на чл.156 ал.4 от НПК, като неотложността на действието по разследването е била продиктувана от времето и начина на извършване на деянията.

Дори при факта на основание по чл.53 ал.1 вр. чл.29 ал.1 т.7 от НПК, разпоредбата на чл.53 ал.3 от НПК е създавала процесуалното задължение на разследващия полицай С. П.а да извърши нетърпящия отлагане оглед на местопроизшествие.

По-сериозно внимание следва да се отдели на законосъобразното извършване на огледа на местопроизшествие на 23.02.2013 година  с оглед изискването на чл.156 ал.1 от НПК. В стадия на съдебното следствие пред настоящата въззивна инстанция се проведе разпит на поемните лица А. И. А. и Р.Р.М.. Показанията им следва да се оценят за достоверност единствено във връзка с възложената им от чл.137 от НПК функция по наблюдение действията на разследващия орган и възприемане на резултатите /Р 35-2015-3 н.о./.

Най-общо двете поемни лица отричат да са наблюдавали действията на разследващия орган при огледа на местопроизшествието в местност „Трънлив дол“. Твърдят, че са подписали протокола без да знаят неговото съдържание.

Показанията на поемните лица се приемат за недостоверни, отричайки се от изготвения при огледа на местопроизшествие фотоалбум, конкретно от кадрите на л.8, 10 в том 1 от досъдебното производство. Чрез тях се установява, че поемните лица не са били в зона, ограничаваща видимостта им към действията по разследването. В хода на огледа са били използвани прожектори /съдържание т.1, л.3/, като кадрите от фотоалбума позволяват също извод за добра осветеност при действието. Наличието на двата позитивни фактора – присъствие по време на огледа с фактическа възможност за наблюдение на действията и осветеност предвид нощната обстановка, дават основание на въззивния състав да приеме за процесуално легитимен гражданският контрол на поемните лица за законосъобразност на огледа на местопроизшествие /Р 92-2009-3 н.о./.

Не намира разбиране за основателност оплакването на защитата от незаконосъобразност на действието по разследване – оглед, извършен на 24.02.2013 година. Показанията на поемното лице Ш.А. /НОХД №396, л.123/ доказват спазването на чл.137 ал.3-5 от НПК. Акиф не може да се третира като специалист-технически помощник по см. на чл.156 ал.2 вр. чл.126 ал.2 от НПК, поради липсата на необходимост от специални знания за извършване на действието по разследването и отсъствието на каквато и да е професионална компетентност у поемното лице, че да се  приеме за участник в наказателното производство по чл.126 от НПК.

Не може да се сподели и оплакването за нарушение на чл.155 ал.2 от НПК. Местопроизшествието в местност „Трънлив  дол“ се намира в защитена и охраняема територия на ДЛС „Воден-Ири-Хисар“ /показания на поемното лице Ш.А., протокол за оглед от 23.02.2013 година/. По делото няма основания да се предполага външна намеса между часа на приключване на огледа от 23.02.2013 година до започването на втория такъв – сутринта на 24.02.2013 година. Косвено последният извод намира потвърждението си в съдебно-балистичната експертиза, установила факта на изстрелването на намерените на 23.02.2013 година гилзи калибър 7.62х39 и на 24.02.2013 година гилза със същия калибър от оръжието на подсъдимия.

При огледа на 24.02.2013 година са фиксирани трасологични следи, иззета е и размекната почвена маса.

В този сегмент протоколът за оглед от 24.02.2013 година, както и фиксираните следи от гуми на 23.02.2013 година имат доказателствена връзка със заключението на трасологичната експертиза /т.2, л.39 и сл. от досъдебното производство/. Вещото лице е направил вероятен извод за идентичност на трасологичните следи с гумите на л.а.“Асия Рокста“ с ДК№А 04868, собственост на св.Г..

В контекста на обсъжданата доказателствена съвкупност, следва да се има предвид и протокол за оглед на ВД /т.1, л.41/. Чрез съдържанието на писменото доказателствено средство се установява цветът на л.а.“Асия Рокста“ – тъмно син и наличието на бял надпис „007“ на предния капак в лявата страна на автомобила. Последните факти, съпоставени със заключението на трасологичната експертиза, с показанията на св.св.А. и Михайлов позволяват извод, че на 23.02.2013 година подс.Ш. е бил транспортиран до местопроизшествието именно с л.а.“Асия Рокста“ с ДК№ А 04868.

Местонахождението на подс.Б.Ш. в изследвания времеви отрязък е установимо и посредством заключението на СТЕ /НОХД №231, л.217-229/. В стадия на съдебното следствие пред настоящата инстанция се проведе повторен разпит на вещото лице В.Д.. Най-общо вещото лице е обосновало заключението си, ползвайки доказателствени материали –разпечатки от М-Тел /т.3, л.2, л.77 и л.91/. За целите на изследването по см. на чл.152 ал.1 от НПК в.л.Д. е ползвал специализирана карта на М-тел относно разположението на излъчвателите. Така е формиран извод, че в часовия диапазон от 17.58ч. до 18.56ч. на 23.02.2013 година телефон №0888359001 се е намирал в зони №№17, 31 и 33, т.е в района на ДЛС „Воден-Ири-Хисар“, след което се насочил към клетката, обслужваща с.Лудогорци и накрая преустановил движението в гр.Исперих.

Заключението  по СТЕ /НОХД №231, л.217/ изпълва процесуалната си функция да обективира изводи от известни за неизвестни факти, каквото качество не би могло да се признае на СТЕ /НОХД №231, л.176/. Коментираната експертиза е обоснована, намирайки фактическата и аналитичната си база в доказателствата по делото.

Съпоставена с формираната доказателствена верига в изложената по-горе хронология, СТЕ инициира консолидиране на доказателствената съвкупност, позволяваща възможност за изводи по деянията, авторството и вината.

Заключението на СТЕ подлежи на логическо отнасяне към показанията на св.св.Н. Х. и Ф.Р.. Към 23.02.2013 година двамата работили на бензиностанция „Левче ойл“, с.Лудогорци. Към момента на депозиране на показанията в стадия на съдебното следствие в първата инстанция спомените на свидетелите за 23.02.2013 година са твърде бегли. Първоинстанционният съд в изпълнение на задължението си по чл.13 и чл.14 от НПК попълнил доказателствената съвкупност с показания на свидетелите от досъдебното производство и дадени пред друг състав на съда по НОХД №231.

Според заявеното  от св.Х.ов при разпит в условията на чл.223 от НПК /т.1, л.139-141/, на 23.02.2013 година видял подс.Ш. и св.К. на бензиностанцията. Тогава свидетелят регистрирал зареждане на гориво за 20 лева. Според данните на фискалното устройство на бензиностанцията, на 23.02.2013 година са фиксирани три зареждания на гориво от по 20 лева – в 17.24ч., в 18.56ч. и в 20.57 ч

Показанията на св.Х. /НОХД №369, л.103/ и  разпечатка за проведени телефонни разговори, установяват комуникацията на свидетеля с подсъдимия  в 18.52.39ч. и в 18.56.30ч., което доказва че към момента на фиксираното зареждане на гориво в 18.56ч. подсъдимият се е намирал на бензиностанция „Левчо ойл“. С този извод кореспондира заключението на  СТЕ /НОХД №231, л.217/.

Тогава подсъдимият е носил „Пушка с една цев. Оптика отгоре нямаше… Беше малка пушка, 60-70 см“ /показания на св.Х.ов /т.1, л.141 от д.пр., приобщени към доказателствената съвкупност по НОХД №369/. Синхронен доказателствен факт се съдържа в показанията на св.Х. /НОХД №231, л.109 и в т.1, л.149,  приобщени към доказателствената съвкупност по НОХД №369/ и в показанията на св.Р..

Служителите в „Левче ойл“ – с.Лудогорци са участвали в разпознаване на предмети в досъдебното производство /т.1, л.165, л.169/. Св.Х.ов посочил ловна карабина SLR-95 HVM, калибър 7.62х39 със сериен номер АВ490149 и ловна карабина SLR-95  калибър 7.62х39 със сериен № АВ400178 и изявлението: „Пушките с номера 1 и 2 приличат на пушката, която видях да носи Б. на бензиностанцията в с.Лудогорци през вечерта на 23.02.2013 година. Приличат на нея по черния цвят, по дължината им и по това че са с една цев…“ /т.1, л.165 от досъдебното производство/ По-категорично е разпознаването на предмети, извършено от св.Р., посочил ловна карабина SLR-95 HVM, калибър 7.62х39 със сериен номер АВ490149 като оръжието, носено от подс.Ш. на бензиностанцията в с.Лудогорци.

Доказателствените резултати от проведените разпознавания са синхронни на обсъдената до тук фактическа съвкупност. Не би могло да съществува съмнение в подмяна на веществени доказателства, като за доброволно предадената ловна карабина от  подс.Ш. и приобщаването й като ВД по делото са валидни аргументите, касаещи доброволно предадените предмети – веществени доказателства от св.А..

Показанията на св.св.Х.ов и Р. по НОХД №396, правещи опит да дискредитират законосъобразността на проведеното разпознаване следва да се третират като недостоверни. Освен от формалната законосъобразност на разпознаването като способ на доказване, установима посредством съдържанието на протоколите за провеждането им, отречената достоверност на показанията се основава на двата фотоалбума от разпознаването и заключението на балистичната експертиза /т.2, л.28 от д.пр./.

На базата на коментираната до тук доказателствена съвкупност изводът на РОС, че на 23.02.2013 година след 17.30 часа подс.Ш. е лицето влязло през отвор на охранителната мрежа на ДЛС „Воден-Ири-Хисар“ в зона – местност „Трънлив дол“ и произвело изстрели с ловна карабина SLR-95 HVM, калибър 7.62х39 със сериен номер АВ490149 е обоснован /мотиви, л.291-292 от НОХД №396/. Показанията на свидетелите А., Г. , Б. обслужват защитната версия на подсъдимия, като достоверността им е доказателствено отречена.

Насочеността на оръжието при произведените от подс.Ш. изстрели е установима посредством закрепените доказателства пир огледите на местопроизшествие, заключението на СБЕ /т.2, л.93/, следствен експеримент /т.2, л.67/, показания на свидетелите-очевидци.

Според  доказателствените източници:

 1.Гласните доказателствени средства – показания на св.П. /НОХД №396/,  показания на св.Д. /НОХД №396 /, показания на св.А.  /т.1, л.110 от д.пр и в НОХД №231, л.84/ установяват посоката на първите четири изстрела – отгоре-надолу, бързи, не като от автоматична стрелба, като от полуавтоматично оръжие с видим пламък, насочени към тримата свидетели.

По отношение на последния изстрел са налице синхронни фактически твърдения на тримата очевидци:

-св.А. – „..Аз се намирах на не повече от 7 метра от него, като куршумът премина на 0.20м вдясно от тялото ми. Чист късмет беше, че лицето не ме улучи. При изстрела аз инстинктивно се хвърлих назад и паднах по гръб на земята.“ /т.1, л.93 от д.пр./; „…Аз тръгнах към него, като при надигането на човека аз му извиках „Стой!“, при което той насочи оръжието си към мен и произведе изстрел към мен.“ /т.1, л.112 от д.пр./; „…Извиках „стой“ и човекът се надигна и видях от дулото огън. Аз се хвърлих инстинктивно назад и паднах на гръб. Л /НОХД №231, л.85/,“ … Когато стреля той не се обърна срещу мен. Надигайки се произведе изстрел. Когато стреля се беше изправил, но беше приведен. Изстрелът дойде отдолу……И вече вижсайки разстоянието, наистина ми стана неприятно. Вечерта когато се случи нямах такова усещане и намях представа за разстоянието. На следващия ден си дадох ясна сметка какво е можело да стане.“ /НОХД №231, л.87/;

-св.Д. – „…вече се приближих, когато при вдигането си произведе още един изстрел към колегата А., който падна на земята. /НОХД №396, л.78/, ..Пада и при самото си изправяне произведе още един изстрел…Изстрела го видях косо на мене, при което колегата падна. Аз в момента, в който той падна се бях доближил на разстояние 3-5 метра до човека, паднал от вишката… Посоката беше към А., така възприех посоката на изстрела.“ /НОХД №396, л.79/., „…В момента, в който се придвижвам зад него го виждам полулегнал, при самото си изправяне произведе изстрел към А., изправи се и избяга. Бързо стана“ /НОХД №396, л.81/;

-св.П. –През това време П. и Д. ме изпревариха и се приближават към падналото тяло. Всичко става за две-три секунди. Лицето от почти легнало положение, изправяйки се произведе още един изстрел в посока П., при което П. падна и аз го попитах: „П. ранен ли си“, той каза: „Не, нищо ми няма“…. От този изстрел, който произведе от земята, успях да възприема от позата, пушката беше насочена вдясно и с десен затвор. Възприех движението, че легнал странично на дясната си страна, възприех, че в момента в който стреля срещу П., че оръжието е легнало на дясната си страна, от която се намира затворната рама, от където се изхвърлят гилзите. Поне на 10-15см приемам, че в момента на този изстрел е била пушката от земята.“ /НОХД№396, л.84/, „…П. беше на 5-6-7 метра от стрелеца. Ако не беше изстрела, щяхме да го заловим…. Посоката беше към П., когато стреля от земята.“ /НОХД №396, л.85/.

 

2.Протокол за следствен експеримент  /т.2, 67 от д.пр./, попълнил доказателствената съвкупност с контролни факти. В рамките на следственото действие е установена пряката видимост от всички места на стрелящия към тримата свидетели.

По отношение на окомерната схема към протокола става ясна нейната неточност /изявление на вещото лице П. в с.з. по НОХД №396/. Фактът сам по себе си няма значение за доказателствената съвкупност, с оглед изявлението  Петър П. /в качеството му на участник в условието на чл.168 ал.2 от НПК/ за точното протоколиране на резултатите от следствения експеримент.

3.СБЕ /т.2, л.93 от досъдебното производство/, установяваща че:

- ловна карабина SLR-95 HVM, калибър 7.62х39 със сериен номер АВ490149  е възможно да осъществи стрелба на неавтоматичен режим;

- без натискане на спусъка не е възможно да се произведе нежелан изстрел;

- максималната прицелна далекобойност на боеприпасите – боеприпас калибър 7.62х39 мм е 600-800 метра;

-възможна е прицелна стрелба с ловната карабина, оборудвана с уред за нощен прицел „Dipol D 141“ от чакало с височина 5.15 м по движещи се мишени – св.св.П., Д. и А., отстоящи на разстояние от 25м, както и по движеща се мишена на разстояние 7м от чакалото;

-стрелбата в резултат на която са изхвърлените гилзи под №№1, 2, 3 е реализирана с изправено оръжие, с низходящ спрямо хоризонта наклон на цевта и в посока на отстоящите на 25м от чакалото свидетели П., Д., А.;

-стрелбата от земна повърхност пред чакалото е реализирана с хоризонтално оръжие, с отвор за изхвърляне на гилзите, ориентиран към земята, в посока възходяща спрямо хоризонта с направление позицията на св.А..

От значение за обстоятелствата по чл.102 т.1 от НПК е разяснението на вещото лице по реда на чл.282 от НПК досежно възможността за осъществяване на прицелна стрелба и без оптичния прибор: „…Възможно е, след като имаш видимост, след като имаш цел, по която да стреляш, не е необходимо да имаш оптичен прицел. Било е февруари месец, когато е нямало толкова много листна маса. Ние правим май месец експеримент, когато има обилна листна маса и въпреки всичко имаше достатъчно видимост, за да може да се възприеме нормално лице“ /НОХД №396, л.70/.

Анализираната от настоящата инстанция фрагментна част от доказателствената съвкупност установява обосноваността на първоинстанционната присъда и в частта относно посоката на изстрелите, реализирани от подс.Ш. на 23.02.2013 година.

Деянията на подс.Б.Ш. се субсумират от състава на чл.116 ал.1 т.1 вр. чл.18 ал.1 от НК и на чл.269 ал.1 от НК.

1.Относно чл.116 ал.1 т.1, т.2 вр.чл.115 чл.18 ал.1 от НК:

След като правилно е установил релевантните обстоятелства по чл.102 от НПК, първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон. За да оправдае подс.Ш. по обвинението за опит към престъпление по чл.116 от НК, съставът на РОС приел  несъставомерност на деянието. В основата на този извод стои неправилна оценка на обективното поведение на подсъдимия, обосновала и погрешна логическа конструкция по субективната съставомерност.

Отправна точка по съжденията относно съставомерността на деянието са обективните действия на подсъдимия. По аргумент от т.3 на П 2-1957-ПлВС на анализ следва да се подложат силата, насоката на действията, разстоянието от което се посяга на жертвата с оръжие и пр. Конкретната каузална особеност изисква съпоставка на поведението на подс.Ш. при произвеждането на двете групи изстрели. Решаващи за категоричността на съжденията в тази насока са резултатите от протокол за оглед на местопроизшествие от 23.02. и 24.02.2013 година, показания на св.св.П., Д., А., проведения следствен експеримент, балистичната експертиза /т.2, л.93 и сл./ и назначената допълнителна СТЕ по НОХД №396 /л.141 и сл./. Доказателственият им принос, позволяват следните изводи:

-подс.Ш. стрелял от чакалото при наличие на пряка видимост и с изправено оръжие, с низходящ спрямо  хоризонталата наклон на цевта  и по посока на отстоящите на около 25 метра св.св.Д., П. и А.;

-по отношение на П.А. подсъдимият произвел самостоятелен изстрел с възходящ спрямо хоризонталата наклон на оръжието. Свидетелят се намирал на отстояние около 7 метра от чакалото,  също при налична пряка видимост между него и подс.Ш.. Подсъдимият бил в легнало положение с хоризонтално разположено оръжие и отвор за гилзите, насочен към земята, ориентиран директно към позицията на св.А..

Целта на подсъдимия при произвеждането на първите четири изстрела е обмислима през призмата на поведението на Д. Д., В.П. и П.А.. Тримата с напускането на прикритието си се обозначили като горска стража. Последващите действия на подс.Ш. - четири бързи изстрела и слизане от чакалото, явно обективират намерението му да не позволи задържане и разкриване на самоличността му. В секундите докато продължило падането на подс.Ш., П.А. се приближил на седем метра от чакалото, викайки към нарушителя „Стой“. Произвеждането на пети изстрел от близко разстояние, при наличие на непосредствена видимост, пряко в свидетеля, с боеприпас с прицелна далекобойност 600-800м дава основание да се приеме за налично съзнание у подсъдимия, че смъртта на А. ще настъпи. Престъпният резултат е целен, тъй като за разлика от деянието на подсъдимия при първата група изстрели, обсъжданият пети изстрел е произведен в друга обстановка, реално застрашаваща подсъдимия от задържане.

Доказателствената съвкупност налага извод, че повтарянето на стрелбата при петия изстрел е в резултат на ново решение, взето от подсъдимия с оглед изменение на условията, при които е действал /Р 93-1977-1 н.о./. От обективна страна подсъдимият направил необходимото да причини смъртта на П.А.. Реакцията на последния е възможен фактор, попречил на развитието на причинния процес. Тази реакция не би могла да се отдаде на уплаха или проявена фантазия от страна на П.А., както е приел първоинстанционния съд. Показанията на свидетеля в конкретния сегмент кореспондират с фактическите изявления на очевидците Д. и П., като изводът за достоверност се консолидира от проведения следствен експеримент. По този начин и с нужната степен на категоричност следва да се приеме, че куршумът преминал на много близко разстояние от А., като бързата реакция по промяна положението на тялото попречила на развитието на причинния процес.

С горните аргументи настоящият въззивен състав прие, че на 23.02.2013 година подс.Ш. извършил опит за убийство на П.А. при пряк умисъл /Р 130-1975-1 н.о., Р 469-1977-1 н.о., Р 57-1979-ОСНК, Р 31-1977-1 н.о., Р 132-2014-1 н.о. и др./.

В съзнанието на дееца  е била налична представа относно длъжностното качество на П.А.. Доказателствено обезпечено е обстоятелството на незаконно проникване от подс.Ш. на територията на ДЛС „Воден-Ири-Хисар“ и развитието на деянието му в охранявана зона. Идентификацията на В.П., Д. Д. и П.А. като горска стража и заповедта да остане на място са факти, неоставящи съмнение в длъжностното качество на лицата и конкретно на А., както и действията от страна на последния при изпълнение на службата.

Настоящата въззивна инстанция изгради синхронни изводи по правото с тези на първоинстанционния съд с оглед квалификацията на деянието по т.2 на чл.116 ал.1 от НК. Подс.Ш. не е развил деятелността си в длъжностно качество – кмет на Община-Исперих, при или по повод изпълнение на службата.

По възражението на адв.Д. за липсата на съответен протест по чл.336 ал.1 т.2 от НПК:

В правната доктрина и в съдебната практика понятието "съответен протест" има еквивалентната стойност на изрично заявено искане за осъждане по обвинението в първата инстанция, по което подсъдимият е оправдан /М. Г., Въззивно производство по наказателни дела, с.198; Р 30-2015-3 н.о, Р443-2011-3 н.о./.

При внимателен прочит на съдържанието на въззивния протест на РОП в просителния му пункт /термин заимстван, М. Г., цит.с., с.95/ се установява формулиране на изрично искане  за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подс.Ш. за бъде признат за виновен и осъден по първоначалното обвинение за престъпления по чл.269 ал.1 и по чл.116 ал.1 т.1, т.2 вр. чл.115 вр. чл.18 ал.1 от НК. По този начин е преодоляна забраната за reformation in pejus, включително и за приложението на чл.336 ал.1 т.1 от НПК.

Относно престъплението по чл.269 ал.1 от НК:

Описаните неправомерни действия на подсъдимия Ш. се отнасят към състава на престъпление по чл.269 ал.1 от НК.

С произведените четири изстрела на 23.02.2013 година същият е упражнил заплашване по отношение на В. Д., Д. Д. и П.А., препятствайки осъществяването на акцията по задържането му. Целта на стрелбата е локирана към постигането на отказ от страна на длъжностните лица по изпълнение на задълженията им, свързани с издаването на задължителни разпореждания за прекратяване на незаконосъобразни дейности и установяване на нарушения по ЗЛОД /длъжностни характеристика на Д., А., П. в унисон с чл.67 ал.2 и чл.96 от ЗЛОД/.

Налице е субективната характеристика и изискваната от закона специална цел по принудително препятстване на орган на власт да изпълни възложените му задължения по служба. В съзнанието на подсъдимия са налични ясни представи относно мястото на извършване на деянието и длъжностното качество на горепосочените три лица, включително и относно контролните им правомощия. По последния аргумент следва да се има предвид принадлежността на подсъдимия към органите на местната администрация в инкриминирания период, потвърждаващи с нужната степен на категоричност знанието му относно задължителните правила за поведение, включително и неблагоприятните последици от нарушаването им /Р 435-2010-3 н.о./.

Аргументите на първоинстанционния съд, с които е отрекъл съставомерно поведение на подс.Ш. по чл.269 ал.1 от НК не се споделят от настоящия въззивен състав.

Съобразно Р 435-2010-3 н.о.: „Разграничителният критерий между двата алтернативно съотнесени престъпни състави в чл. 269, ал. 1 и чл. 270 от НК е в особеностите на изпълнителното деяние и на кореспондиращите им субективни измерения, като в хипотезите на установен принудителен характер на противоправната дейност, осуетяваща нормалното функциониране на държавния апарат и надлежното реализиране на службата от представителите на реда, нормата на чл. 270 от НК е неприложима.“.

При горните доводи следва да се приеме, че постановената оправдателна присъда в тази част и прилагането на закон за по-леко наказуемото престъпление по чл.270 ал.1 от НК не е постановена в съответствие с материалния закон.

Не намират разбиране за основателност аргументите на защитата, с които се отрича качеството „орган на власт“ на В.П. и П.А.. Доводите почиват на неправилната оценка на правосубектността на СЦДП-Габрово. Както вече се посочи в настоящето решение СЦДП-Габрово е държавно предприятие, създадено на основание чл.163 от Закона за горите Същото има йерархична двустепенна структура по регламента на чл.164 от ЗГ, като осъществява дейност по управление на горски територии – държавна собственост. Управлението на СЦДП се осъществява по реда на чл.167 от ЗГ пряко от министъра на земеделието и Управителен съвет. Във ведомствената структура на държавното предприятие попада ДЛС „Воден-Ири-Хисар“. При съобразяване на правомощията по чл.165-166 ал.2 от ЗГ, може да се заключи, че СЦДП фактически е организиран от Държавата комплекс от персонални и имуществени елементи, осъществяващ изпълнителска дейност  в тесен смисъл като орган на държавно управление.

В логиката на изложеното и при изчерпания анализ на длъжностната характеристика на Д. Д., П.А. и В.П. безалтернативно следва да се констатира принадлежността им към СЦДП като орган на държавно управление. Част от властническите правомощия, делегирани на  тримата е персоналната им компетентност по съставяне на АУАН по ЗЛОД. Именно към този оперативен сегмент е било насочено деянието на подсъдимия по чл.269 ал.1 от НК.

Защитата придава на Заповед №25-1/22.02.2013 година специфично доказателствено значение, насочено към отричане на обективната съставомерност на деянието по чл.269 ал.1 от НК по отношение на А. и П.. Същата касае дейност по чл.37 ал.1 т.6 от ЗЛОД, конкретно опазване на дивеч и няма отношение към чл.96 ал.1 от същия закон.

Горните аргументи дават основание на настоящата въззивна инстанция да отмени частично присъда №56/30.06.2015 година по НОХД №396/2014 година по описа на ОС – Разград и вместо това да осъди оправдания подсъдим Б.Б.Ш. по съответното обвинение за извършено престъпление по чл.116 ал.1т.1 вр. чл.18 ал.1 от НК и да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление по чл.269 ал.1 от НК, срещу каквото обвинение подсъдимият се е защитавал в първата инстанция. Първоинстанционната присъда, основана на чл.304 от НПК досежно квалификацията на деянието по чл.116 ал.1 т.2 от НК е правилна и на основание чл.338 от НПК потвърдена с въззивния съдебен акт.

При индивидуализация на наказанията настоящият въззивен състав взе предвид следните обстоятелства:

1.Относно престъплението по чл.116 ал.1 т.1 вр. чл.18 ал.1 от НК:

Степента на обществена опасност на деянието е висока. Характеристиката е определяема посредством възможността за настъпване на изключително тежки вредни последици – лишаване на П.А. от живот. Степента на обществена опасност на деянието се влияе и от начина на реализиране на престъпното намерение – с ловна карабина, чрез използване на боеприпаси с висока прицелна далекобойност. С деянието си подсъдимият е реализирал посегателство срещу живота на длъжностно лице при изпълнение на службата му и то в очертанията на охранявана територия – ДЛС „Воден-Ири-Хисар“.

Спирането на деянието в стадия на опита изисква от настоящия състав изрично да обсъди степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено. Доказателствено обоснован е изводът за наличието на довършен опит, като причините да не настъпи смъртта на П.А. стоят извън волята на подсъдимия. Следва обаче да се отдаде справедливо значение на факта, че в резултат на произведения изстрел не е причинено каквото и да е телесно увреждане на П.А., т.е. не се е развил причинния процес. Последното макар и косвено влияе на степента на осъществяване на намерението, снижавайки общественоопасната й характеристика, респективно и със сериозен принос в процеса по индивидуализация на наказанието.

При спазване на принципа за законност и целесъобразност на наказанието, настоящият състав намери че същото следва да се определи в хипотезата на чл.58 б.а вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК, в размер под предвидения специален минимум на наказанието „Лишаване от свобода“ в санкцията по чл.116 ал.1 от НК.

В хода на индивидуализацията на наказанието настоящият въззивен състав взе предвид и данните за личността на подсъдимия Ш.. В принципен план, обществената му характеристика е позитивна. Семеен, има две деца - едно от които малолетно /т.4, л.137-139 от досъдебното производство/. Чрез свидетелството за съдимост се установява еднократно осъждане по НОХД №101/2012 година по описа на Окръжен съд-Разград за престъпление по чл.255 ал.4 вр. ал.3 вр. арл.1 т.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, като подсъдимият Ш. бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК.

С изричен акцент върху липсата на каквито и да е увреждания по пострадалия А. и при съвкупна оценка на изложените факти от значение за обществената опасност на деянието и дееца, настоящият въззивен състав прие че наказание от пет години лишаване от свобода би било справедливо и би удовлетворило целите на генералната и индивидуална превенция на наказателната отговорност. Снижаването на наказанието под този размер би тангентирало с нарушаване на закона и оттам с явната му несправедливост.

2.Относно престъплението по чл.269 ал.1 от НК:

Степента на обществена опасност на престъплението по чл.269 ал.1 от НК е висока. Същата се обуславя от интензивността на престъпната дейност на Б.Ш.. При реализиране на деянието си същият е вложил изключителна упоритост – при смрачаване проникнал в охранявана зона на ДЛС „Воден-Ири-Хисар“, ползвал незаконно чакало, за да реализира намерението си за незаконен отстрел на животни. Характеристиката на употребената принуда по отношение на служителите на СЦДП потвърждава извода по високата степен на обществена опасност. Подсъдимият стрелял със законно притежаваното си оръжие срещу горските стражари, за да не бъде задържан и наказан за закононарушението.

По конкретното престъпление личността на подсъдимия също разкрива висока степен на обществена опасност. Посредством гласни доказателствени средства бе установена повторяемост в бракониерското поведение на Б.Ш.. Настоящата въззивна инстанция изрично отбелязва факта, че към 23.02.2013 година деянието на подс.Ш. е било възприемано от служителите в ДЛС „Воден-Ири-Хисар“ като авторство на кмета на гр.Исперих. Така с поведението си от една страна Б.Ш. е дискредитирал институция, призвана да осъществява местна политика в полза за населението, чийто неразделен сегмент е развитието на ловния туризъм. От друга страна с деянието подсъдимият демонстрира явно незачитане на задължителни правила за поведение, важими с крайно висок интензитет по отношение на публичните фигури, участващи под каквато и да е форма в управленските процеси.

Изложеното даде основание на настоящия въззивен състав да наложи наказание на подс.Ш.  лишаване от свобода в размер от три години и шест месеца - над средния, предвиден в санкцията на чл.269 ал.1 от НК.

По правилото на чл.23 ал.1 от НК разнородната реална съвкупност се наказа с пет години лишаване от свобода, изпълнимо при първоначален общ режим в ЗООТ.

Обсъждайки възможността за приложение на чл.24 от НК на плоскостта на цялостната престъпна дейност на Б.Ш., обществената опасност на извършените деяния, личната му опасност  /Р322-1985.3 н.о., Р 680-1982-3 н.о., Р 421-2-11-2 н.о. и други/, настоящата въззивна инстанция не намери основание да увеличи наказанието от пет години лишаване от свобода. Изолирането на подсъдимия в местата за лишаване от свобода в посочения период, гарантира активирането на самокорекционни механизми в поведението му. В рамките на целенасочената корекционна дейност в пенитенциарното заведение освен идентификация на дефицитните зони е постижима промяна в мисленето и ценностната система, необходими в процеса по реинтеграция на Б.Ш..

С присъдата се реши въпроса и за съдебните разноски.

При извършената служебна проверка на протестираната присъда, въззивният състав не намери основание за отмяната й по реда на чл.335 ал.2 от НПК поради допуснато съществено процесуално нарушение по см. на чл.348 ал.3 т.2 пр.1 от НПК.  В  мотивите към присъдата може да се проследи начина на формиране на вътрешното убеждение на съда.

По изложените съображения настоящият състав на въззивния съд постанови присъдата си.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                              2.