Р Е Ш Е Н И Е

 

232

 

13.09.2017 година, гр. Варна

 

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на осми септември през две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Живка Денева

Ангелина Лазарова

секретар Г.Н.

прокурор Пламен Костадинонв,

като разгледа докладваното от съдията Р.Лолова

ВНОХД №264 по описа за 2017 год.

за да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по жалба на К.А.В., подсъдим по нохд № 548/17г. по описа на Варненския окръжен съд, против присъдата, постановена от същия съд на 13.06.2017г., с която подс. В. е признат за виновен за деяние по чл.199 ал.1 т.4  вр.чл.198 ал.1 вр.чл.26 ал.1 и чл.58а НК и му е наложено наказание от шест години лишаване от свобода при строг режим. В жалбата на подсъдимия се навеждат  основания за явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане присъдата да бъде изменена като бъде намален размера на наложеното наказание.

Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия и липсата на основания за намаление размера на наказанието.

Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 13.06.2017г., постановена по нохд № 548/2017г. Варненският окръжен съд е признал подсъдимия К.А.В. за виновен в това, че за времето от 12.06 до 23.06.2016г. в гр.Варна, при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, отнел чужди  движими вещи, от владението на М.Д., А.Е. и Д.Х.на обща стойност 2 397,22лв, без тяхно съгласие, с намерение да ги присвои като е употребил за това сила и на основание чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.26 ал.1 и чл.58а НК му е определил наказание от девет години  лишаване от свобода при строг режим, редуцирано с 1/3 – на шест години лишаване от свобода при строг режим. Зачел е времето през което е бил задържан по мярка за неотклонение. Осъдил го е да заплати съответните такси и разноски. Произнесъл се е и по веществените доказателства.

За да стигне до този извод съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

Производството е протекло по реда на чл.371 т.2 НПК.

Подсъдимият е признал всички факти и обстоятелства отразени в обвинителния акт и е признал вината си. Съдът е приел,че самопризнанията му се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства и ще ти ползва без да събира нови доказателства.

Жалбата е само по отношение размера на наложеното наказание.

Твърди се, че съдът не е обсъдил всички смекчаващи отговорността обстоятелства и ако беше сторил това щеше да определи по нисък размер на наказанието.

Жалбата е неоснователна.

При определяне размера на наказанието окръжният съд е посочил и обсъдил всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Подсъдимият В. е осъждан многократно за престъпления от общ характер- кражби и грабеж. Изключая тези осъждания, които определят квалификацията по т.4 на чл.199 НК, останалите следва да се отчитат като характеристични данни. Следва да се има предвид и факта, че след като е била изменена мярката му за неотклонение в „подписка“ подс. В. е извършил ново престъпление от общ характер, за което търпи понастоящем наказание лишаване от свобода. Като смекчаващи обстоятелства съдът е отчел оказаното съдействие за разкриване на престъплението. Оказаното съдействие всъщност представлява направеното признание след като подсъдимия е бил установен и задържан. Фактически той с нищо не е подпомогнал разследването. Стойността на отнетото имущество също не е ниска – 2397,22лв. Касае се за неколкократни посегателства срещу имуществото на нищо неподозиращи граждани.

При тези обстоятелства, съдът даже е проявил прекомерно снизхождение, но поради липса на протест това не може да бъде поправено.

Очевидно, въпреки многократните осъждания, подс. В. не е коригирал поведението си. Наложените до този момент наказания не са изиграли никаква възпираща и предупреждаваща роля. Посоченото наличие на заболяване, също не представлява смекчаващо обстоятелство, тъй като се касае до наркотична зависимост, в която лицето само се е поставило.

При така отчетените обстоятелства както и особено високата степен на обществената опасност на деянието и завишената такава на дееца съдът е определи наказание под средния размер наказание. Така определено наказанието от девет години лишаване от свобода, редуцирано по правилата на чл.58а НК на шест години лишаване от свобода се явява законосъобразно. Няма основания за намаление на така определения размер наказание.

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.338 НПК Варненският апелативен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 13.06.2017г. на Варненския окръжен съд, постановена по нохд №548/2017г. по отношение на подсъдимия К.А.В. с ЕГ№ **********.

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.340 ал.2 НПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                

 

                                                                                   2.