Р Е Ш Е Н И Е

 

166/08.10.2015 г.

 

Град Варна

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД                                    

Наказателно отделение

На седемнадесети септември

Година две хиляди и петнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

РОСИЦА ТОНЧЕВА

 

 

Секретар: С.Д.

Прокурор: Стефка Якимова

като разгледа докладваното от съдия Тончева НДВ № 265 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе взе предвид:

 

На основание чл. 420, ал. 2, във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК и в срока по чл. 421, ал. 3, изр. 1 НПК осъденият Б.И. А. чрез изрично упълномощения защитник – адв.Б. е направил искане за възобновяване на НОХД № 1815/2014 г. по описа на Районен съд Варна, 32 състав.

От съдържанието на отправеното искане са изводими основанията на чл.348 ал.1 т.1 и 3 от НПК, приложими по препращане от чл.422 ал.1 т.5 от НПК.

В съдебното заседание пред АС-Варна осъденият се явява лично и се представлява от редовно упълномощен защитник, който поддържа изцяло искането. Аналогично е становището на искателя.

Представителят на АП-Варна изразява становище за неоснователност на искането, като моли  то да бъде оставено без уважение, тъй като не са налице законовите предпоставки за възобновяване на наказателното производство.

 

Варненският Апелативен съд, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в исканията оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното: 

 

С Присъда №111 от 16.03.2015 г. по НОХД № 1815/2014 г. по описа на Районен съд – Варна Б.И. А. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343а ал.1 б.”а” пр.1 вр. Чл.343 ал. 1 б.”б” пр.1 от НК  за това, че на 20.04.2010г. в гр.Варна, при управление на МПС - лек автомобил „Сузуки” с рег.№ В 3742 КВ, нарушил правилата за движение по пътищата- чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил тежка телесна повреда на Юлиян Николов М., изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, като деецът след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия. Наказанието е индивидуализирано в хипотезата на чл.54 от - шест месеца лишаване от свобода, отложено с приложението на чл.66 от Н НК с три години изпитателен срок. С присъдата е наложено наказание „Лишаване от право за управление на МПС” за срок от една година.

С Решение № 200 от 02.07.2015 г. по ВНОХД № 576 по описа на Окръжен съд – Варна за 2015 г. първоинстанционната присъда е изменена по реда на чл.337 ал.1 т.1 от НПК, като е намален размера на наказанието „Лишаване от право за управление на МПС” на шест месеца. В останалата част присъдата е потвърдена.

Решението на ВОС е влязло в сила от момента на постановяването му доколкото е изключено от кръга на актовете, подлежащи на касационна проверка.

Искането за проверка на наказателното дело по реда на възобновяването е депозирано по изричното пълномощие на осъдения от неговия защитник, поради което същото се намери за допустимо - подадено от процесуално легитимирана страна, в законоустановения от чл. 421, ал. 3 от НПК срок, срещу акт, подлежащ на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК съгласно чл. 419, ал. 1 от НПК.

 

Разгледано по същество, искането на осъдения Б.И. А. за възобновяване на наказателното производство е неоснователно.

 

Оплакванията в искането аргументират хипотезата на чл. 348, ал. 1 т.1 и3 от НПК. При произнасяне по неговата основателност на първо място следва да се посочи, че в производството по възобновяване за апелативния съд не съществува процесуална възможност за промяна или заместване на вътрешното убеждение на инстанциите по фактите. Проверката в настоящата инстанция е ограничена само до спазването на процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение на предходната инстанция при установяването на обстоятелствата, относими към предмета на доказване.

 

В този аспект ВАпС не установи наличието на съществени процесуални нарушения, които да доведат до възобновяване на наказателното дело в интерес на осъдения А..Претенцията на искателя срещу осъществения от съдебните инстанции доказателствен анализ са неоснователни. ВРС е оценил доказателствените материали по делото стриктно съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК. Аргументирал е решението си относно достоверността на доказателствените източници, като е взел отношение по назначените в д.пр.№157/2010 година по описа на Сектор „Пътна полиция“ авто-технически експертизи. В тази връзка следва да се отбележи, че логическата и правоприлагаща дейност на първоинстанционния съд е проведена в рамките на събраните доказателства от д.пр., пряка последица от активността на страните по чл.253 т.2 от НПК за провеждане на съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371 т.1 от НПК. Така подсъдимия и неговия защитник са се защитавали по факти, установени в д.пр. пред двете съдебни инстанции.  

В процесуалната дейност на първоинстанционния съд липсват пороци, които да доведат до съмнителност на приетата фактология.

В обхвата на въззивната проверка, определен от разпоредбата на чл. 314 от НПК, окръжният съд е проверил изцяло първоинстанционната присъда и то, след нова задълбочена собствена проверка на всички доказателствени материали и пълноценно изясняване на отправените от жалбоподателя А. и защитника му възражения за необоснованост на фактическите констатации на първоинстанционния съд във връзка с авторството на деянието. Оплакванията им са били подробно анализирани, като ВОС е изложил съдържателни аргументи защо ги приема за неоснователни /стр.4-5 от въззивното решение/.Пред настоящата инстанция осъденият А. отново повдига същите доводи, въпреки предоставения от въззивния съд обстоен отговор.

 

В искането неоснователно се изтъква, че по делото са останали неизяснени съществени въпроси относно обективната съставомерност на деянието, като пряка последица от нарушението на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.3 и ал.5 от НПК. В случая оплакването не намира опора в материалите по делото. Въпросът за вида и марката на лекия автомобил, управляван от осъдения, характеристиките на спирачната помпа от гледна точка на намерените следи на местопроизшествието на 20.04.2010 година и фактическите параметри на гласните доказателствени източници /приобщени по реда на чл.373 ал.1 вр. чл.283 от НПК/ са били обект на подробно обсъждане и оценка от инстанционните съдилища /стр.3, 4, 6 и 7 от първоинстанционните мотиви, стр.4 от въззивното решение/.

Искането на молителя за възобновяване е мотивирано с акцент върху необосноваността на петорната АТЕ /л.114-133 от НОХД №1815/, дължаща се на противоречие с доказателствата по делото, конкретно с показанията на св.Георги Трендафилов. Оплакването в тази част е неоснователно. Вещите лица са формирали заключението си изцяло върху надлежно събрани фактически твърдения в съкратеното първоинстанционно съдебно следствие при спазване на изискването на чл.152 от НПК. Инстанционните съдилища подробно са обсъдили заключението на повторната експертиза, съпоставяйки го с доказателствата по делото и заключенията на останалите единични и комплексни авто-технически експертизи. Кредитирането на петорната АТЕ /л.114-133 от НОХД №1815/ не е произволно, а резултат от задълбочена аналитична дейност на първоинстанционния и възизвен съд при спазване на правилата на формалната логика.

С оглед изложеното ВАпС приема, че първата  и въззивната инстанции са направили изводите си за доказаност на авторството и съставомерност на деянието въз основа на взаимно съпоставяне и изчерпателен анализ на всички доказателствени източници.

Настоящият съдебен състав не установи и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. В тази насока искателят се позовава на възрастта си – пенсионер, на позитивните данни за обществената си биография, включително и чистото съдебно минало. Излагат се аргументи за необходимостта от ежедневна употреба на автомобил, т.к. семейството на А. живее отдалечено от гр.Варна, а здравословни проблеми налагат ежедневно шофиране.

При индивидуализацията на определеното спрямо дееца при условията на чл. 54 от НК наказание от шест месеца лишаване от свобода  съдилищата са съобразили всички установени по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, като правилно са приели наличието на превес на смекчаващите. Така индивидуализирано по вид, размер и начин на изтърпяване, наказанието на осъдения е справедливо и допринася за изпълнение на целите по чл. 36 от НК. Освен наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, наказанието по вид и размер е съобразено и с поведението на осъдения като водач на МПС - Р 83-1983-ОСНК. Изтърпяването на наказанието е било отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Инстанционните съдилища са съобразили решението си и в тази част със задължителното предписание на диспозицията на чл.66 ал.1 от НК при стриктно съобразяване с постигане целите на наказанието посредством приложение на института на условното осъждане.

Що се касае до кумулативното наказание по  чл.343Г от НК въззивната инстанция е намалила същото по размер до шест месеца лишаване от право за управление на МПС, като е отчела именно фактите които искателят представя в производството по възобновяване /стр.5 от въззивното решение/.

 

С оглед на изложеното Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Б.И. А. за възобновяване на НОХД №1815/2014 година по описа на ВРС, 32 състав.

 

Настоящето решение не подлежи на обжалване или протестиране.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.