П Р И С Ъ Д А

 

№  11     

 

29.06.2017 година,       гр. Варна

 

В  И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД                НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ

На двадесет и девети юни ДВЕ ХИЛЯДИ И СЕДЕМНАДЕСЕТА ГОДИНА

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

Секретар Геновева Ненчева

Прокурор Светла Курновска

Като разгледа докладвано от съдия ПАЧОЛОВ

ВНОХД № 265 по описа за 2016 година

 

П Р И С Ъ Д И :

 

На основание чл.336, ал.1, т.2 от НПК ОТМЕНЯ присъда №12/27.03.2014 година, постановена по НОХД № 289/2013 година от Окръжен съд гр.Добрич и вместо това

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия В.П.  П. – роден на *** ***, български гражданин, със средно-специално образование, вдовец, неосъждан, ЕГН **********

 

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ на 02.07.2012 година в гр.Добрич, в качеството на управител на „Триада“ ООД причинил смъртта на А.Т.Х. поради немарливо изпълнение на 08.06.2012г. в гр. Тервел на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – механизирано поваляне на дървета, нарушавайки разпоредбите на чл.7 ал.1, чл.10, чл. 12 т. 1 и чл.15 от Правилника за ЗБУТ в горите, поради което и на основание чл.123 ал.1 от НК и чл.54 от НК му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА, чието изтърпяване на основание чл.66, ал1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

ОСЪЖДА В.П.П. да заплати на гражданските ищци следните обезщетения:

- на С.И.Х. с ЕГН ********** сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането – 02.07.2012 година до окончателното изплащане на сумата;

- на Х.А.Т., ЕГН **********  сумата от 80 000 /осемдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането – 02.07.2012 година до окончателното изплащане на сумата,

- на А.А.А., ЕГН **********  сумата от 80 000 /осемдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането – 02.07.2012 година до окончателното изплащане на сумата;

- на Р.А.Т., ЕГН ********** сумата от 80 000 /осемдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането – 02.07.2012 година до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ гражданските искове за разликите над присъдените обезщетения като неоснователни.

ОСЪЖДА В.П. да плати направените по делото разноски в размер на 568 лева в полза на Държавата, по сметка на РУП-Тервел и 340 лева в полза на Държавата, по сметка на Окръжен съд – Добрич, както и 931,78 лева в полза на ВСС на Р България по сметка на Апелативен съд – Варна.

ОСЪЖДА В.П. да плати държавна такса върху уважените граждански искове в размер на 13 600 лева в полза на Държавата, по сметка на Апелативен съд – Варна.

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА В.П. да заплати на частните обвинители С.И.Х., Х.А.Т., А.А.А., Ремсие А.Т. сумата от 1800 лева, представляващи възнаграждение за адвокат – повереник.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

ПРИСЪДАТА може да бъде обжалвана или протестирана пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, в 15 - дневен срок от днес.

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ОМ

                     /присъдата e подписана с особено мнение от с-я И.Пачолов/

 

                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                   2.

 

 

 

 


 

МОТИВИ към присъда № 11 по ВНОХД № 265/2016 година по описа на Апелативен съд – гр.Варна:

 

Предмет на въззивна проверка е присъда № 12/27.03.2014 г., постановена по НОХД № 289/13г. по описа на Окръжен съд гр.Добрич. С нея съдът признал В.П.П. за невинен, в това че на 02.07.2012 година в гр.Добрич в качеството на управител на „Триада“ ООД, причинил смъртта на А.Т.Х. поради немарливо изпълнение на 08.06.2012 год. на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – механизирано поваляне на дървета, нарушавайки разпоредбите на чл.7 ал.1, чл.8, чл.10, чл.12, чл.15, чл.134 ал.3 и ал.4, чл.137 от Правилника за ЗБУТ в горите, чл.16, и чл.17 т.3 б.“б“ от Наредба №Н-8/2008 година за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, чл.11 ал.1 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009 година за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, чл.17 т.3 от Наредба №5/11.05.1999 година за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска.

Със същата присъда са отхвърлени предявените срещу подсъдимия граждански искове за обезщетяване на неимуществени вреди от деянието, търсени от С.Х. за сумата от 500 000лв.; от Х.А.Т., А.А.А. и Р.А.Т., действаща със съгласието на майката, в размер от по 350000лв.

            Настоящето въззивно производство е трето по ред и се развива след отменително решение № 136/17.06.2016 година по к.д.№ 483/2016 година,2 н.о. на ВКС.

Въззивното производство е образувано по протест на прокурор от ДОП, с които се развиват оплаквания за неправилно приложение на материалния закон. ВАпС е сезиран с искане за отмяна на оправдателната присъда и постановяване на нова такава, с която подс.П. да бъде признат за виновен по предявеното му на първата инстанция обвинение по чл.123  ал.1 от НК.

Недоволни от присъдата са останали гр.ищци и частни обвинители, като чрез процесуалния си представител обжалват същата с искане за осъждането на подсъдимия по повдигнатото му обвинение и уважаване на гражданските искове в пълен размер.

Пред въззивната инстанция представителят на АП-Варна поддържа частично протеста – единствено досежно допуснати нарушения от страна на подсъдимия на специални норми по чл.чл.7 ал.1, 10, 15 и чл. 134 ал.3 от ПЗБУТГ. Прави искане за осъждане на оправдания В.П. по съответното обвинение в първата инстанция за престъпление по чл. 123 ал.1 от НК.

Частните обвинители и гр. ищци се явяват лично и поддържат жалбата  чрез повереника си – адв. Е.В..

Подсъдимият П. се явява лично и с упълномощен защитник, който развива доводи за правилност на първоинстанционната присъда, считайки че същата следва да се потвърди.

В последната си дума подс.П. изразява увереност, че съдът ще вземе правилно решение.

Настоящият състав на апелативния съд, като прецени доводите  в протеста, становищата на страните, материалите по делото и като сам служебно на основание чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намери за установено следното:

В рамките на проведено съдебно следствие и с допустими доказателствени способи първоинстанционият съд установил следните относими към предмета на доказване факти:

Търговското предприятие „Триада“ ООД е със седалище в гр.Тервел. Основният предмет на предприятието е дърводобив и дървообработване. Собственици на капитала са подс.В.П., св.св.М.Н.и С.И.. Дружеството се управлява от подс.П..

Във връзка  с изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при дърводобив, подс.П. издал:

1.Заповед №1/18.01.2012г. за създаване на органи за безопасност и здраве на основание Наредба №3 на МТПС от 1998г. /т.ІІІ, л.3 от д.пр./;

2.Карта за оценка на риска за машинен оператор- дърводобив и работник- горско стопанство/л.4-10, т.ІІІ от д.пр./;

3.Годишна програма за предотвратяване и намаляване на професионалните рискове и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работещите от 26.01.2012г. /л.11-13, т.ІІІ от д.пр./;

4.Инструкция №3 за сеч и първична обработка на дървени материали, машинно и механизирано поваляне на дървета и Инструкция №4 за кастрене на клони с ръчни и механизирани инструменти, механизирано разкрояване /л.14-18, т.ІІІ от д.пр./;

5.Заповед №5/26.01.2010г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /л.29-30,т.ІІІ от д.пр./;

6.Заповед №5-1/26.01.2010г. за определяне лицата, които да извършват инструктаж /л.31-32 ,т.ІІІ от д.пр./;

7.Заповед №6/26.01.2010г. относно началния инструктаж/л.33 ,т.ІІІ от д.пр./;

8.Заповед №6-1/26.01.2010г. относно провеждането на инструктаж и обучение на работното място по безопасност и здраве при работа /л.34-35, т.ІІІ от д.пр./;

9.Програма за провеждане на инструктаж и обучение на работното място /л.37-38, т.ІІІ от д.пр./;

10.Програма за провеждане на периодичен инструктаж /л.39, т.ІІІ от д.пр./.

 Освен горепосочените писмени документи, в дружеството били водени:

11.Дневник на предоставените лични предпазни средства /л.19, т.ІІІ от д.пр./;

12.Списък на лицата, на които е проведен периодичен инструктаж през І-во и ІІ-ро тримесечие на 2012г. /л.20-28, т.ІІІ от д.пр./.

На 17.04.2012г. между „Триада“ООД и ТП ДЛС „Тервел“ бил сключен договор №025-ДСОД-009-1205/17.04.2012г. С него ДЛС прехвърлило на „Триада“ООД собствеността върху прогнозни количества маркирана дървесина на корен от определени по договора обекти, между които и отдел № 145 „б“ в землището на с.Каблешково, общ.Тервел.

Сечта се основавала на писмено позволително №0043874, издадено от Регионална дирекция по горите – Варна.

На 16.05.2012г. с протокол представител на ТП ДЛС „Тервел“ предал на „Триада“ ООД, действащо чрез подс.П. отдел 1450 за експлоатация.

В дружеството била създадена следната организация на работата – сутрин работниците (резачи и трупачи) били извозвани до сечището с камион, собственост на „Триада” ООД - т.а.“Газ 66“ с ДК№ Тх 2940 НХ, управляван от св.К.; на място работата се ръководела от свид.Х. М. (наричан Али Фераи), който изпълнявал функциите на бригадир; той определял кой резач къде ще работи, определял и с кои трупачи ще формира екип; всеки резач работел с 1 до 3 трупачи; всеки резач отчитал работата си – кубици нарязани дървета, на бригадира, който плащал на цялата групата – резачи и трупачи; резачите работили със сключени трудови договори, а трупачи се набирали от бригадира, съобразно нуждите; трупачите работили без оформени трудови договори; възнагражденията се давали от подсъдимия на бригадира, а той ги изплащал на работниците; подсъдимият  посещавал сечището, давал нареждания, правел забележки по именно на работещите. В тази насока са показанията на свидетелите С., Е., Р., Х..

На 21.05.2012г. св.С.И. с протокол определила работна група за интересуващия настоящето наказателно производство обект 145 „б“. За отговорник на групата от резачи и работници бил посочен св.Х. М..

На 08.06.2012г., около 08:00ч. св.св М., М., Б., Ю., Р., Е., К., М., С., Х. и пострадалият А.Х. били в района на сечището в отдел 145 „б“. Работата за деня изисквала поваляне на маркирани дървета. До сечището групата била транспортирана с т.а.“Газ 66“ с ДК№ Тх 2940 НХ, управляван от св.К.. Пострадалият А. се качил в камиона в с.Зърнево. В каросерията на камиона се намирали предпазните каски за работниците.

На 08.06.2012 година не се провел инструктаж.

Пострадалият Х. работил на сечището от 10-14 дни, по покана на св.Ю. и без знанието на работодателя – подс.П.. Не бил оформен и писмен трудов договор, не бил включен и в списъка на работната група, не бил проведени и инструктаж. Пострадалият бил в групата на резача Ю. заедно с трупача Н. М.. Пострадалият бил и без предпазна каска.

В същия ден около 11:00ч. св.Ю. предприел рязане на дърво. Използвал моторен трион. В този момент пострадалият Х. се намирал на по-малко от 20 метра от това дърво. Преди да почне на реже св.Ю. извикал „Пазете се…” и направил знак с ръка да се отдалечат трупачите – пострадалия и свид. Н. М.. Дървото се оказало сухо. В резултат на среза, както и на факта, че било сухо, дървото променило посоката си на падане, зададена от резача. Св.Ю. продължил да вика и маха, но пострадалият не успял да се отдалечи достатъчно. Той направил опит да се предпази с ръце. Клоните обаче го ударили в зоната на дясната ръка и в дясната част на главата. Х. паднал на земята. Останалите работници организирали извозването му до МБАЛ Добрич. Въпреки лечението, пострадалият Х. починал на 02.07.2012г.

От назначените експертизи в досъдебното производство три касаят телесните увреждания и причината за смъртта на А.Х.:

1.СМЕ на живо лице, според която приживе пострадалият получил контузия на главата, контузия на мозъка, кръвоизлив под твърда мозъчна обвивка, наличие на кръв в мозъчните стомахчета, разкъсно-контузна рана на меки черепни обвивки, като  контузията на мозъка и кръвоизлива под твърдата мозъчна обвивка в съвкупност и сами по себе си обусловили разстройство на здравето, временно опасно за живота, а  тежестта на черепно-мозъчната травма – постоянно разстройство на здравето, реално опасно за живота;

2.СМЕ за аутопсия, според която в резултат на инцидента пострадалият получил: черепно-мозъчна травма – контузия на главен мозък с мозъчно размекчение, разкъсване на твърдата и меки мозъчни обвивки и кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, счупване на черепа, наличие на кръв в мозъчните стомахчета, разкъсно-контузни рани на меки черепни обвивки, кръвоизлив и травматичен „екзофталм” на дясна очна ябълка.

Според заключението смъртта на Х. се дължи на контузията на главния мозък, довела до остра сърдечна и дихателна недостатъчност от централен произход;

3.СМТЕ по писмени данни, установяваща връзката  между тежка черепно-мозъчна травма и осъществен силен удар от предмет с голяма маса в дясна челно теменната област на главата, с посока отгоре надолу и отпред назад. Заключението коментира причинно-следствената връзка между удара от падналото дърво, настъпилата тежка черепно-мозъчна травма и последвалата смърт на А.Х..

Вещите лица сочат, че в случай на наличие на каска върху главата на човек, при констатираното перпендикулярно падане на дървото би се стигнало до същия вредоносен резултат.Експертите разглеждат и втора хипотеза -  ако дървото пада под малък ъгъл спрямо повърхността на каската, би се стигнало до приплъзване на дървото по периферията на каската. В обсъждания последен вариант  уврежданията биха били по-леки, с очакване да не се достигне до смъртния резултат.

В съдебното следствие, проведено пред въззивната инстанция – с.з. 03.02.2017 г. л.4 от протокола, вещото лице съдебен медик Д. уточни, че най-вероятният механизъм е перпендикулярно падане на дървото в областта на теменно челната област на главата, където са най-тежките поражения и фрактурите. При този удар евентуалното наличие на каска не би предотвратило настъпването на леталния изход.

 

Причината за станалия инцидент според заключението на назначената в съдебното следствие СТЕ се крие във вътрешната гнилота на отсеченото дърво, незабележима отвън, довела до промяна в посоката на падане. Според обясненията на вещото лице Н., депозирани в ход на въззивното следствие пред ВАпС – с.з. от 13.03.2017 г., л. 86 гърба, резачът в конкретната ситуация е действал правилно при повалянето на дървото, което обаче се оказало сухо, което направило падането му неконтролируемо.

 

Така описаната в мотивите към присъдата фактическа обстановка е установена правилно.

Варненският апелативен съд извърши на основание чл.13, 14, 18 и 107 ал.3 и 5 от НПК проверка и анализ на всички релевантни доказателства, събрани в наказателното производство, стигайки до следните изводи:

По отношение на подс.П. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.123 ал.1 от НК в качеството му на управител на „Триада“ ООД. Относно възможността той да е субект на убийството при професионална непредпазливост отношение имат следните доказателствени източници:

1.Удостоверение за вписването на „Триада“ООД в търговския регистър /т.3, л.49 от д.пр./, чрез съдържанието на което се установява, че подс.П. е съдружник и управител на търговското дружество;

2.Договор за управление на „Триада“ООД от 01.03.2012 година /л.283 от НОХД/. Съобразно чл.5 б.“а“ и б.“в“, подс.П. бил длъжен да организира управлението на „Триада“ООД, като определи вътрешната организационна структура и утвърди цялата вътрешнонормативна уредба на дружеството в съответствие с действащото законодателство. Подсъдимият освен това имал право да сключва, изменя и прекратява индивидуални трудови договори.

Съдържанието на удостоверението /т.3, л.49 от д.пр./ установява предмета на дейност на „Триада“ООД - дърводобив и дървообработване, продажба на строителен материал и дървесина и пр. Настоящето наказателно производство се интересува конкретно от първия сегмент в търговската дейност на „Триада“ООД.

Чрез показанията на св.Т. Р. /л.132 от НОХД/, св.Е. Е. /л.137 от НОХД/, св.Х. Х. /л.145 от НОХД/, св.М.Н./л.149 от НОХД/, св.Х. М. /л.195 от НОХД/, св.М. К. /л.217 от НОХД/ се установява категорично, че за дейността по дърводобив отговарял подс.В.П.. Него работниците възприемали за лицето, контролирало работата на сечището, реализирало инструктаж, осигурявало шофьор за товарния автомобил, превозващ работниците, сключвало трудови договори с резачите и трупачите.

Доказателствено отношение към ангажимента на подс.П. по дърводобивната дейност на „Триада“ООД имат протокол за предаване и приемане на обект /л.288 от НОХД/, позволително за сеч №0043874 /л.289 от НОХД/, технологичен план /л.290 от НОХД/.

Горните факти, отнесени към законовата конструкция на престъплението по чл.123 ал.1 от НК и т.2 на П 2-1979-ПлВС дават основание на настоящата инстанция да приеме, че подс.В.П. е годен субект на престъплението / в идентична насока Р 1138-1970-ВС/.

Събраните по делото доказателства относно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, установяват следната организация на работа в „Триада“ООД:

  Съобразно т.1.4 от Заповед №5/26.01.2010 година /т.3, л.29/, на работещите в предприятието се провежда ежедневен инструктаж за безопасност и здраве. Със Заповед № 5-1 / 26.01.2010 г. са определени лицата, които ще провеждат: Начален, На работното място и Периодичен инструктаж, за тези инструктажи поименно е определен В.П., но за провеждането на Ежедневния и Извънредния инструктаж няма конкретно определено лице / ДП №132 , том 3, л.31 и заключението на назначената във въззивното производство експертиза/

В синхрон с цитираните две заповеди е т.1 от Заповед №6/26.01.2010 година /т.3, л.33 от д.пр./, в която изрично се разпорежда до работа да се допускат само лица, преминали първоначален инструктаж. Заповед №6-1/26.01.2010 година /т.3, л.34 от д.пр./ доразвива изложените постановки за безопасност на труда, изисквайки провеждането на ежедневен инструктаж винаги при възлагане на самостоятелна работа или при работа, свързана с използване на машини, уреди, апарати и пр. В съответствие със заповедите е приета програма за провеждане на инструктаж и обучение на работното място /т.3, л.37 от д.пр./.

В предприятието  действала Инструкция №3 /т.3, л.14 от д.пр./ и Инструкция №4 /т.3, л.17 от д.пр./, имащи пряко отношение към безопасността на работата по сеч и кастрене на клони.

Със своя Заповед №1/18.01.2012 година /т.3 от д.пр./, подсъдимият създал орган по безопасност и здраве, подпомагащ работодателя. Председател бил самият той, членове – св.св.И., н. и М. /последният като представител на работниците/.

Със своите т.т.3 и 10, значение за доказателствената съвкупност има Годишна програма /т.3, л.11 от д.пр./, предвиждаща редовно провеждане на инструктажи, контрол по спазване на правила за безопасна работа, използване на ЛПС, работно облекло и обувки.

Всички цитирани документи са издадени от подс.П. в качеството му на управител на „Триада“ООД. Тези писмените доказателства обаче следва да бъдат ценени не изолирано, а в контекста на свидетелските показания на разпитаните работници, които разкриват коренно различна картина на фактическата организация и безопасността на труда. Затова и не може да бъде споделен извода на първоинстанционния съд, че подсъдимият е изпълнил задължението си по Договор за управление, т.е. създал е съответна на нормативните актове вътрешнонормативна организация на труда в „Триада“ООД.

В хода на въззивното следствие бе установено, че цененото от първоинстанционния съд заключение на СТЕ е било изготвено от в.л. Г. въз основа на малка част от материалите по ДП. След назначаване на повторна СТЕ вещото лице инж.А.Р. е представил заключение, съобразено с цялата доказателствена съвкупност и след сравнителен анализ в офиса на фирмата в гр. Тервел е достигнал до извод, че въздадената в „Триада” ООД документация по осигуряване на безопасни условия на труд е формална и реално не постига целта си. Съставът кредитира това заключение като максимално обосновано и компетентно. Видно от съдържанието му:

По отношение на началния инструктаж - В „Триада“ ООД, има заповед за провеждане на начален инструктаж, определено е лицето което ще провежда инструктажа но няма програма за провеждане на инструктажа съгласно чл.2/2/, т.З от Наредба № РД-07-2, в представените документи в ДП № 132/ 2012г том.З стр.37 и39.

По отношение на ИНСТРУКТАЖ НА РАБОТНОТО МЯСТО:

В „Триада“ ООД има заповед на управителя за провеждане на инструктажа, има програма за провеждане на инструктажа, определено е лицето което ще провежда инструктажа/ В.П./.

До 08.06.2012г., инструктаж на работното място е направен само на трима работника: И.З.М., Ш.Р.Ю., Е.И.Е.. ДП №132 / 2012г. томЗ, л.25., за останалите работници няма представена извадка от дневника за проведен инструктаж.

Не са представени протоколи за проведено обучение, което завършва с изпит, тези протоколи се съхраняват в досието на работника, няма подпис на ръководителя разрешил самостоятелна рабата- чл.13 от Наредба № РД- 07-2/ 2009г./ на МТСП и заповед № 6-1, т.8 / 26.01.2012г./ на управителя.

По отношение на ПЕРИОДИЧЕН ИНСТРУКТАЖ:

Според вещото лице дейността дърводобив е с висок производствен риск, това го доказва оценката на риска на дружеството. Провежда се от прекия ръководител на дейността или друго лице определено от работодателя, чл.14 Наредба № РД-07-2.

В представените материали по ДП 132/ 2012г. е налична заповед на управителя за провеждане на периодичен инструктаж, но не са определени лицата които ще бъдат инструктирани, не са определени лицата ,които ще провеждат инструктажа- чл.2/2/ на Наредба № РД-07-2/ 2009г./. От предоставената извадка от дневника за проведен периодичен инструктаж, се вижда , че е проведен инструктаж на всички „ резачи“, с изключение на Ш.Р.Ю., лицето, което е отрязало дървото при злополуката на 08.06.2012г., ДП 132/2012г.томЗ, л.22-24.

Има разработена програма за провеждане на периодичен инструктаж.

По отношение на ЕЖЕДНЕВЕН ИНСТРУКТАЖ:

Ежедневния инструктаж се провежда на работещи, пряко заети в дейности с висок производствен риск- чл.15 /1/ от Наредба №РД-07-2.

Ежедневния инструктаж се провежда от прекия ръководител на работата или друго лице, определено със заповед на управителя. Чл.15 /3/.

В заповед № 5-1/ 26.01.2012г./, т.З , на управителя на „Триада“ ООД, е определено да се провежда ежедневен инструктаж в дружеството, но не са определени лицата , които ще бъдат инструктирани, не са определени лицата , които ще провеждат ежедневен инструктаж.

В ДП №132/ 2012г., не е представен дневник с подписите за провеждане на ежедневен инструктаж, за да се види ,кога е проведен , кой го е провел, кои са инструктирани. Чл.2/2/ от Наредба № РД-07-2.

Този инструктаж е един от важните инструктажи, защото на него се определя ежедневно организацията на работа на работната площадка/ участък/, облечени ли са работниците с работното облекло, поставилили са личните предпазни средства, взети ли са всички мерки по безопасност на труда, спазени ли са инструкциите за работа, поставени ли са необходимите обозначителни табели и знаци / чл.136/2/ от ПЗГ/ за обозначаване и забрана за влизане в зоната и като се убеди ,че всичко е изпълнено, ръководителят на обекта и ръководителят на работната група, разрешават да започне работата. На основание : глава 4 , раздел 1 на ПЗГ ; чл.69 и 71 на Наредба№ 7/ 23.09.1999г./ на МТСП; Инструкция № 3 „Сеч и първична обработка на дървени материали. Машинно и механизирано поваляне на дървета“ утвърдена от управителя В.П..

В деня на злополуката/ 08.06.2012г./, ежедневен инструктаж не е направен, тези мерки по ЗБУТ не са предприемани, от факта че няма назначени отговорни длъжности лица.

Липсва и програма за провеждене на ежедневен инструктаж. Чл.2/2/ от Наредба № РД-07-2 / 2009г./

 

Въззивната инстанция приема безспорно установено от фактическа страна следните релевантни за изясняване на въпроса за вината на подс.П. факти:

В обект 145 „б“ работила „бригада Зърнево“ /протокол л.287 от НОХД/. Съставът бил определен от св.С.И. – съдружник в „Триада“ООД и член на Органа по безопасност и здраве. Членовете на бригадата са разпитани в качеството на свидетели, като от съдържанието на показанията им е изводима реалната, фактическата организация на работата с оглед осигурените безопасни и здравословни условия на труд в сечището.

Според цитираният протокол /л.287 от НОХД/ в Бригада Зърнево работили десет души. Те формирали собствени вътрешни групи от един резач и двама трупачи /показания на св.Х. л.145, св.Р., л.132 от НОХД/. До работното място били превозвани с т.а.“ГАЗ 66“, управляван от св.М. К.. Последният возил работниците по молба на подс.В.П., без да знае техния поименен състав. Свидетелят спирал сутрин с камиона, хора се качвали и той ги превозвал до сечището /л.217 от НОХД/.

От състава на бригадата трудови договори имали само св.св.Т. Р. /т.2, л.86/,, Е. /т.2, л.94/, Х. М. /т.3, л.67/, Б. /т.2, л.100/, Ш.Ю. /т.3, л.69/ , И. М. /т.2, л.91/.

Без никакви договори на 08.06.2012 година на сечището работили пострадалият Х., св.Н.М., св.Х. С. и  св.Х. Х..

На 08.06.2012 г. ежедневен инструктаж не бил проведен.

Пострадалият работел като трупач не за първи път на сечището – най-малко 10-14 дена преди инцидента той всеки ден се явявал на работа, бил превозван от камиона, била му дадена каска.

При тези фактически установености въззивната инстанция намира категорично, че от работодателя е била нарушена забраната по чл.15 т.2 от ПЗБУТГ, която запретява да се допускат до работа лица, които не са били включени в заповед или утвърден от работодателя списък в състава на бригадата. Затова особено значим се явява отговора на въпроса дали подс.П. се явява работодател на пострадалия? Според въззивната инстанция този отговор също е категорично положителен. На първо място дружеството „Триада” ООД се представлява от управителя си, т.е. от подс.П.. Именно подс.П. от тримата съдружници се е занимал с дейността по дърводобив, развивана от предприятието, а другите съдружници са имали други функции. На следващо място всички свидетели, работели на сечището, разпознават в лицето на подс.П. своя „началник”, който дава нарежданията на бригадирите, пред когото се отчита работата, който изплаща възнагражденията, който прави забележки. Затова и подс.П. може да бъде субект на престъпление по чл.123 от НК. В този смисъл са и дадените с Постановление № 2 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС, (изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г.) задължителни указания според, които субекти на престъпления по чл.123 от НК могат да бъдат както работници, така лица с отговорни функции в предприятието или организацията. Следователно субекти могат да бъдат както преките изпълнители на правно регламентираното занятие или дейност, така и лицата, които имат нормативни задължения по организирането, ръководенето или контролирането на тази дейност за нейното правилно или безаварийно изпълнение. Нещо повече, субекти могат да бъдат и лицата, които по време на злополуката не са били на работа поради напускане или поради отпуск, щом като тя е настъпила вследствие на допуснати от тях нарушения на правила за охрана на безопасността на труда, при условие че не е прекъсната причинната връзка между поведението им и настъпилия резултат. От съществено значение в случая е, че пострадалият фактически е полагал труд, за който е получавал възнаграждение именно от подс.П.. Обстоятелството, че възникналото трудовоправно отношение между пострадалия и представляваното от подсъдимия П. дружество не е било документално оформено чрез писмен трудов договор не променя неговия характер. Въззивната инстанция приема, че пострадалият е бил в трудовоправно отношение с подсъдимия, в качеството му на управител на „Триада” ООД. Затова и в конкретния случай не са приложими нормите относно достъпа на външни лица до работните площадки. Константно е разбирането на ВКС на РБ, че "Възможността да се носи отговорност по чл. 123 от НК не зависи от наличието на правноустановени връзки между работодател и работник и надлежно сключен валиден трудов договор, а от фактическото изпълнение на посочената служебна дейност" - Р-506-2012-ІІІ и още: "Всеки допуснат на работната площадка да изпълнява строителство е отговорност на изпълнителя на обекта и неговите длъжностни лица, които следва да изискват спазването на правилата за здравословни и безопасни условия на труд, защото основното човешко благо е животът на всеки човек. Обстоятелството, че уговорката с починалия и бригадата му е била да работят без трудов договор не освобождава подсъдимия от задълженията му на технически ръководител и спрямо тях" - Р-16-2011-І;

В същия смисъл са Р-494-2009-І, според което: Правилно е отхвърлен довода на защитата "за липсата на трудово-правни отношения между подсъдим и пострадал, като основание за несъставомерност на деянието", Р-524-2010-ІІ, според което задълженията на работодателя по осигуряване безопасност на труда се отнасят и до лица, които не са в трудови отношения, а работят на акорд и пр.

Именно заради това, в тежест на подсъдимия е било задължението да осигурява здравословни и безопасни условия на труд на всички работници в представляваното от него дружество. Липсва спор и по въпроса, че упражняваната от подс.П. дейност по дърводобив е правнорегламентирана и е източник на повишена опасност. Основни параметри на производствения процес, свързани осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, с използването на работното оборудване на дърводобива са уредени в Правилника за здравословни и безопасни условия на труд в горите (отм.). В същото време и най-малкото отклоняване от регламентите за извършване на тази дейност крие риск за здравето и живота на осъществяващите фактическите действия по нейното изпълнение, което я прави източник на повишена опасност.

Тук следва да се отбележи, че независимо от постановената с Решение № 5922 от 22.05.2015 г. на ВАС по адм.д. 14879/2014 г. нищожност на Правилника за ЗБУТГ, то съдържанието на диспозицията на инкорпориращата го бланкетна норма на чл.123, ал.1 от НК остава непроменено. Това е така, защото съобразно обвързващите указания на ППВС № 1/83 г., т.2, б.В при промяна на нормативната уредба, запълваща бланкетна наказателна норма, от значение за отговорността е само и единствено правилото, което е била в сила при извършване на деянието.

В разглеждания случай, подс. П., с бездействието си, допускайки работещият в представляваното от него предприятие А.Х. да попадне на сечището без да е бил включен в заповед или утвърден от работодателя списък в състава на работната група, бригада и да извършва сеч на дървета не е изпълнил нормативното си задължение по чл.15, ал.1, т.2 от ППЗБУТГ. Освен това, допускайки пострадалият индиректно да не бъде инструктиран относно безопасността на труда, да не използва работно оборудване – каска, която макар и да е била осигурена, не е била ползвана от работника, както и неупражнявайки адекватен контрол за спазване на изискванията за безопасност на труда, подсъдимият несъмнено е нарушил и разпоредбите на чл. 12 от Правилника, които вменяват на работодателя задължението да контролира спазването на изискванията за безопасност и здраве при работа и да отстранява от работа лицата, които не ги спазват.

Обстоятелството, че подсъдимият е възложил на други лица провеждането инструктажи по безопасност на труда не го освобождава от задължението му да контролира спазването на изискванията за безопасност и здраве при работа и да отстранява от работа лицата, които не ги спазват.

Видно от показанията на свид.И. на сечището работили бригадири, с пълномощие да провеждат инструктаж /л.161 от НОХД/. Като ръководител на сечището всички свидетели разпознават в лицето на св.Х. М. техния бригадир.  Трудовият договор на последния и длъжностната му характеристика опровергават твърдението за организационно-ръководната работа на св.М.. Той бил назначен като „резач“ и съобразно длъжностната си характеристика нямал задължението да извършва контролни дейности на сечището по допускане на работници, нито пък да осъществява инструктаж. Във връзка с последния извод следва да се има предвид т.3 на Заповед №5-1/26.01.2010 година, възлагаща ежедневният инструктаж на „прекият ръководител или лицето, възложило работата“, какъвто не бил св.М.. по делото са налице убедителни гласни доказателства, позволяващи устойчив извод, че не само в обект сечище – 145 „б“, но и в други обекти експлоатирани от „Триада“ООД, системно се допускали лица без трудов договор. Установена е била практика резачите да си търсят и канят трупачи, с които да работят на сечището. Тази практика е била не просто известна на подсъдимия, той не просто я е търпял, но тя е била и икономически изгодна за него, защото му е спестявала разходи за осигуровки. В таза насока са и гласните доказателства на работниците – който е искал осигуровки бил пращан от бригадира вкъщи. На сечището през процесния ден не само пострадалият е бил без трудов договор, а и още три лица - св.Н.М., св.Х. С. и  св.Х. Х.. Горното мотивираха въззивната инстанция да отхвърли като защитна теза твърдението на подсъдимият, че не е знаел за тази практика. Безспорно подсъдимият не е имал точна представа за всички лица, които са работили на сечището през инкриминирания ден, но това се дължи на собственото му виновно поведение, изразяващо се в създаване на подобна организация на набиране на работна ръка. Видно от показанията на всички свидетели пострадалият от поне 10-14 дни е работил ежедневно на сечището и е получавал седмично възнаграждение на труда си. Затова и въззивната инстанция приема, че е налице причинно-следствена връзка между предходното поведение на подсъдимия (действия и бездействия) и настъпилата в негово отсъствие трудова злополука, защото доказателствата по делото позволяват устойчив извод, че създадената от подсъдимия организация на труда в предприятието по дърводобив, вкл и обект сечище – 145 „б“, експлоатиран от „Триада“ООД, системно е допускала лица без трудов договор, без проведи инструктажи за безопасност на труда. Отговорността за нарушението на чл.15 т.2 от ПЗБУТГ е на подс. В.П. с оглед изложените по-горе аргументи относно неговите задължения като управител на „Триада“ООД. Подсъдимият посещавал сечището /показания на св.св.Х. – л.145, Р. – л.132 от НОХД/, без да осъществява контрол по чл.12 и чл.15 т.2 от ПЗБУТГ. В случай, че подсъдимия бе осъществил предписаното му поведение и контрол, то до трудовата злополука на 08.06.2012 година с А.Х. не би се стигнало, тъй като той изобщо не е следвало да бъде допуснат до работната площадка. Според настоящия въззивен състав именно неизпълнението на това задължение от страна на подсъдимия е основния факт отключил веригата от причинно-следствени процеси, довели до настъпването на съставомерния резултат по чл.123 ал.1 от НК.

Голяма група доказателствени факти са свързани с провеждането на инструктаж за здравословни и безопасни условия на труд. Дали такъв е бил реализиран следва да се съди не само от писмените доказателства, но и от показанията на „инструктираните“ лица. Формалността в подхода най-добре може да се онагледи през възприятията на работниците, например:

-„…Значи да имаме предпазни каски, нали да се пазим от сухите дървета. Какво още има да каже, един резач като си знае работата, няма кой какво да каже…“ /показания на св.Р., л.133 от НОХД/;

 -„…всякой да се пази…“/показания на св.С., л.141 от НОХД/;

-ежедневният инструктаж се осъществявал с табели, които разяснявали всичко /показания на св.М., л.195 от НОХД/;

Относно видовете инструктаж, свидетелите  сочат общи факти – провеждан в сечището от св.И. и подс.П., провеждан във фирмата и пр. Същината на инструктажа, разкрита чрез цитираните по-горе доказателствени източници обяснява общите заявления. Не могат да се очакват повече подробности от разпитаните лица при формалния подход от страна на подс.П. за изпълнение на чл.7 ал.1, чл.10 и чл.15 т.1 и 3 от ПЗБУТГ. Създадените документи, удостоверяващи спазването на правилата за инструктаж само привидно сочат за спазване на нормативните изисквания.

По-горе в настоящето решение бе посочено защо св.Х. М. нямал право да извършва ежедневен инструктаж. Самият той също не удостоверява извършване на подобни действия. Критично следва да се възприеме и твърдението му, че пострадалият бил инструктиран от св.К.. Последният бил назначен на длъжност „кранист-подвижен“ /т.3, л.71 от д.пр./, т.е. не попада в обхвата на т.3 от Заповед 5-1/26.01.2010 година на управителя П. за оправомощените да извършват ежедневен инструктаж.

Същите факти дават основание да се приеме, че на 08.06.2012 година ежедневен инструктаж не е бил проведен. В тази насока следва да се има предвид представената пред въззивната инстанция молба, установяваща отсъствието на подс.П. от работа на 08.06.2012 година и показанията на съдружниците – св.св.И. и н., които не са били ангажирани също с подобна дейност.

На сечището не бил осъществяван контрол за ползване на ЛПС, работно облекло и обувки. Самото им предоставяне механично не означава и положителен извод за спазване на чл.7 ал.1 от ПЗБУТГ. Свидетелите са синхронни относно предпазните средства – в каросерията на камиона имало каски, но част от тях не ги слагали. Настоящият състав на въззивната инстанция  както вече прие по-горе, пострадалият не е бил с каска при трудовата злополука – подобна вещ не е била установена при огледа на място, още по-малко деформирана такава, каквато би била каска след поемане на удар от падащо дърво. Същевременно обаче това обстоятелства е без значение за настоящия процес, защото евентуалното наличие на каска на главата на пострадалия не би предотвратило неговата смърт, видно от становището на вещото лице Д., представено в съдебното заседание пред въззивната инстанция.

Подс.П. не осигурил на пострадалия А.Х. провеждане на обучение по здравословни и безопасни условия на труд, каквото е дължал по силата на чл.10 от ПЗБУТГ като работодателят на всеки работещ. Липсата на подходящо обучение и инструктаж също са в пряка-причинно следствена връзка с настъпилия резултат – пострадалият не е бил наясно с рисковете от увреждане на здравето му, поради което е бил лишен от възможност сам да предприеме адекватни мерки за охрана на собствената си безопасност в рамките на работния процес.

С оглед на изложеното въззивната инстанция приема от правна страна, че подс.В.П. в качеството си на управител на „Триада” ООД и работодател на пострадалия не е изпълнил задълженията си по чл.7 ал.1, чл.10, чл. 12 т. 1 и чл.15, ал.1, т.1 и т.3 от ЗБУТГ и те единствени са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата на 02.07.2012 година в гр.Добрич смърт на А.Х..

Горните аргументи дават основание на настоящата въззивна инстанция да отмени присъда №12/27.03.2014 година по НОХД №289/2013 година по описа на ОС –Добрич и вместо това да признае подсъдимия В.П. за виновен по съответното обвинение за извършено престъпление по чл.123 ал.1 от НК.

Нарушенията по чл.8, чл.134, чл.137 от ПЗБУТГ, по чл.16, и чл.17 т.3 б.“б“ от Наредба №Н-8/2008 година за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка,  по чл.11 ал.1 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009 година за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, чл.10 от Наредба №5/11.05.1999 година за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска не са в причинно-следствена връзка с настъпилия смъртен резултат. Касае се за нарушения на специални правила за безопасност, които не представляват необходимо условие за съставомерния резултат.

Част от тях нямат никакво отношение към трудовата злополука от 08.06.2012 година - чл.16, и чл.17 т.3 б.“б“ от Наредба №Н-8/2008 година за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка; чл.11 ал.1 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009 година за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /обхваща кръг лица, извън които остава А.Х./.

Друга част от нарушенията, вменени във вина на подс.П. не съдържат предписание за дължимо поведение, чийто адресат е работодателя  – чл.134 , чл.137 от ПЗБУТГ и 17 т.3 от наредба №5/11.05.199 година за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска. Относимостта на нарушението по чл.137 от ПЗБУТГ се отрича от заключението на СТЕ /л.245 от НОХД/.

Изложеното обосновава извод за правилност и законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт в оправдателната част, касателно нарушенията на изброените специални правила за поведение.

Горните изводи относно наличието на виновно поведение, осъществено от подс.П. не се променя от факта, че за настъпването на смъртта на пострадалия са допринесли и други лица – пряк причинил е св.Ю., а за нея е допринесъл и св. М.  - фактически осъществявал функциите на бригадир на обекта. В този смисъл е е и практиката на ВКС – „Отговорността им не може да отпадне, когато и други длъжностни лица не са отстранили предпоставките за настъпване на вредоносния резултат, щом като това тяхно бездействие или неправилно действие е съставка от обстоятелствата за неговото настъпване” - Решение № 59 от 23.ХII.1975 г. по н. д. № 54/75 г., ОСНК

Както и  „Ако резултатът е причинен от виновното поведение на няколко лица, наказателната отговорност не отпада от обстоятелството, че всичките причинители не са предадени на съд. Достатъчно е резултатът да е в причинна връзка с виновното поведение на дееца”  Решение № 485 от 13.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 1472/2013 г., I н. о., НК 

            Единствено с оглед пълнота на изложението следва да се посочи, че поведението на резача Ю. е било разгледано от експертите по СТЕ, които не са установили то да е в противоречие с изискванията за безопасност – първият срез е бил направен на по-голямо от изискуемото отстояние, дървото е било видимо живо, но се оказало сухо отвътре, което направило не контролируемо неговото поваляне; именно в резултат на тази сухота, дървото променило посоката си на падане, зададена от резача. 

 Бригадирът Х. М. също е бил задължен да не допуска до работната площадка лица, които не са включени в заповед на работодателя, както такива, които не са инструктирани. Това негово поведение обаче е било съобразено със създадената от години организация на работата в предприятието в дейността по дърводобив. Той не е нарушил някакви вменени му от работодателя задължения, а напротив осъществявал е точно волята му да се набират лица без трудови договори, за тях да не се плащат осигуровки, да не се сключват застраховки, както и да не се полагат каквито и да е грижи по осигуряване на безопасността на труда ми.

При индивидуализация на наказанието настоящият въззивен състав взе предвид следните обстоятелства:

На първо място следва да се посочи, че въззивната инстанниция не е ограничена от забраната за reformacio in peus, тъй като и пред развилото се пред касационната инстанция производство, и пред настоястоящата въззивна (трета по ред), е било поставено от частните обвинители оплакването за несправедливост на условното осъждане.

Степента на обществена опасност на деянието е сравнително висока с оглед крайно неблагоприятния съставомерен резултат. Степента на обществена опасност на деянието се влияе и от начина на извършването му. В случая специалните норми за безопасност на труда са били грубо пренебрегнати, разчитайки на високата безработица в региона и възможността за бърза замяна на работниците, в случай на претенция за спазване на трудовото законодателство.

При оценка на личността на подсъдимия значение има чистото му съдебно минало. Този факт следва да се третира паралелно с обстоятелството, че П. упражнява търговска дейност от 2002 година , като в материалите по делото не се съдържат сведения за друго противоправно поведение в периода до 2012 година.

Въззивната инстанция отчете и продължителността на периода от извършване на деянието – 2012 г., до решаване на въпроса за наказателната отговорност на В.П. в настоящото производство – 2017 г.

При тези факти въззивният състав прие, че е налице значителен превес на смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства, при които справедливо и съответно на обществената опасност на деянието и дееца ще е наказание  в специалния минимум на санкцията  по чл.123 ал.1 от НК. Настоящият въззивен състав наложи на подс.П. наказание лишаване от свобода в размер на една година.

Налице са материалноправните предпоставки на чл.66 ал.1 от НК за отлагане изтърпяването на това наказание с изпитателен срок. Подсъдимият не е осъждан, наложеното наказание е до три години лишаване от свобода, като за поправянето на В.П. не е необходимо изолирането му в пенитенциарно заведение. Настоящата противоправна проява е първа за подсъдимия. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява негативна обществена биография, напротив – налице са данни в обратна насока. Подсъдимият е работил, заемал е управленска позиция, успял е да поддържа жизнен търговския субект въпреки трудните икономически условия в региона. В тези данни съдът не намери основание да приеме, че за поправянето на подсъдимия се налага неговото изолиране от обществото. Няма нужда от специална корекционна работа с неговата личност за преодоляване на престъпни нагласи и дефицити. Поставянето му под изпитание в обществени условия с приложението на чл.66 от НК ще въздейства върху подсъдимия П. предупредително и превъзпитателно. С тези съображения въззивният съд отложи изтърпяването на наказанието от една година лишаване от свобода с три години изпитателен срок, считано от влизане на присъдата в сила.

Настоящият състав на съда не постанови лишаването на подс.П. от права по чл.37 ал.1 т.6 и т.7 от НК. Налагането на подобно наказание е правна възможност. Същата е мислима на плоскостта на целите на наказанието по чл.36 от НК. Както вече бе посочено, подс.П. има добра обществена биография. От 2002 година управляваното от него предприятие „Триада“ООД осигурява доходи на населението в Тервелския регион. Вярно е, че  доказателствата сочат на нарушение на правила на трудовото законодателство от „Триада“ООД, но същите подлежат на санкциониране по предвидения за това специален административнонаказателен ред. Фактът на осигуряване на работа за местното население не се влияе от последното. Деянието на подсъдимия не засяга цялостната му търговска дейност, т.е. в останалата част той не би могъл да търпи укор. При това положение лишаването му от права по чл.37 т.6 и т.7 от НК би направило наказанието прекомерно тежко и би поставило под изпитание постигането на индивидуалнана превенция по чл.36 от НК.

 

Относно гражданските искове:

 

От удостоверение за наследници № 101/11.07.2012 година на Община -Тервел се установява, че съпругата С.Х. и децата – Х.Т., А.А. и Р.Т. са законни наследници на А.Т.Х.. В качеството си на такива те попадат в кръга на лицата, очертан с П  4- 1961-ПлВС и П 5-1965-ПлВС, имащи право на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на А.Х..

Отношенията между пострадалия и неговите наследници се установява чрез показанията на св.св.Л.Е., И. Х., С.Х. и Х.Т.. Макар и не много детайлни, показанията сочат на близост в семейството и грижа от страна на пострадалия за издръжката му.  Смъртта на А.Х. е била голяма трагедия за близките му,  отразила се на живота им занапред. Най- сериозна е загубата на съпругата – С.Х., лишена от семейната и човешка опора на пострадалия. С оглед на тези обстоятелства съставът на Варненския апелативен съд намира, че сумата от 100 000 лева справедливо ще обезщети претърпените от гражданската ищца болки и страдания вследствие смъртта на А.Х..

Децата - Х.Т., А.А. и Р.Т. са самостоятелни, водят собствен живот. Те обаче са лишени завинаги от родител, тежка лична загуба. Претърпените от всеки един от тях неимуществени вреди вследствие смъртта на А.Х. справедливо ще  се обезщети със суми от по 80 000лв.

За разликата над размера на уважените граждански искове, претенцията на гражданските ищци се отхвърли като неоснователна. 

Върху така определените обезщетения се дължи лихва от датата на настъпване на събитието – 02.07.2012 година.

С присъдата се реши въпроса за съдебните разноски и държавната такса върху уважените граждански искове.

По изложените съображения настоящият състав на въззивния съд постанови присъдата си.

 

 

Председател:                                           Членове:1

 

 

                                                                                       2.

 





 

ОСОБЕНО МНЕНИЕ по ВНДОХ № 265/2016 година по описа на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД от Председателя на съдебния състав-съдия ИЛИЯ ПАЧОЛОВ :

 

Считам,че подсъдимият В.П.П.,ЕГН **********,*** не е осъществил както от обективна,така и от субективна страна престъпния състав на член 123 алинея 1 от НК;спрямо него от въззивната апелативна инстанция не следваше да се постановява осъдителна Присъда/както в наказателната,така и в гражданската й части/,а с Решение на основание член 338 от НПК следваше да бъде потвърдена изцяло оправдателната Присъда №12/27.03.2014 година по НДОХ № 289/2013 година на ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД по следните съображения :

­А – В обвинителния акт на ДОБРИЧКА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА е било посочено,че:На 02.07.2012 година в град Добрич,в качеството му на управител на"Триада"ООД , ЕИК 124596517 В.П.П. е причинил смъртта на А.Т.Х.,ЕГН ********** поради немарливо изпълнение на 08.06.2012 година в град Тервел на правно регламентирана дейност:,представляваща източник на повишена опасност,в нарушение/с което е нарушил/разпоредбите на : Членове 7,8,10,12,15,134 и 137 от Правилника за ЗБУТ в горите ; Членове 16 и 17 от Наредба № Н-9/2008 година за условията за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка ; Член 11 от Наредба № РД-07-2/16.02.2009 година за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и Член 17 от Наредба № 5/11.05.1999 година за реда,начина и периодичността на извършване оценка на риска.

Или:подсъдимият В.П.П. бил допуснал общо 11 нарушения : по 7 текста на Правилника за ЗБУТ в горите;по 2 текста от Наредба № Н-9/2008 година за условията за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка;по 1 текст от Наредба № РД-07-2/16.02.2009 година за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и по 1 текст от Наредба № 5/11.05.1999 година за реда,начина и периодичността на извършване оценка на риска.

­І.-ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД последователно,поотделно и задълбочено е направил своите изводи,че подсъдимият В.П. не е допуснал нито едно от вменените му 11 нарушения.Възприемам изцяло така направените изводи от първоинстанционния съд,като законосъобразни и обосновани,споделям ги напълно и считам,че не следва да ги преповтарям.,

­­ІІ.-Възприемам изцяло,като законосъобразни и обосновани,изводите на състава на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД по настоящото дело и ги споделям напълно относно това,че:

-Нарушенията по член 8,член 134 и член 137 от ПЗБУТГ;нарушенията по член 16 и член 17 точка 3 буква"б"от от Наредба № Н-9/2008 година за условията за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка;нарушенията по член 11 алинея 1 от Наредба № РД-07-2/16.02.2009 година за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд;както и нарушенията по член 10 от Наредба № 5/11.05.1999 година за реда,начина и периодичността на извършване оценка на риска не са били в причинно-следствена връзка с настъпилия смъртен резултат,тъй като се касае за нарушения на специални правила за безопасност,които не представляват необходимо условия за съставомерен резултат.,

-Член 16 и член 17 точка 3 буква"б" от Наредба № Н-9/2008 година за условията за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка;както и член 11 алинея 1 от Наредба № РД-07-2/16.02.2009 година за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд обхващат кръг от лица,извън които е останал пострадалия А.Т.Х..,

--Вменените нарушения на подсъдимия В.П.П. по член 134,член 137 от ПЗБУТГ и член 17 точка 3 от Наредба № 5/11.05.1999 година за реда,начина и периодичността на извършване оценка на риска не съдържат предписание за дължимо поведение от него/подсъдимия П./.

Гореизложеното е дало основание на състава на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД да направи своите изводи за законосъобразност и обоснованост на Присъдата на първоинстанционния ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД в оправдателната й част по тези изброени специални правила за поведение и да постанови диспозитив в Присъдата си,с който да потвърди първоинстанционната Присъда в останалата й част.

Тези изводи на състава на въззивната апелативна инстанция също  възприемам изцяло,като законосъобразни и обосновани.

С Присъда № 11 от 29.06.2017 година по ВНДОХ № 265/2016 година съставът на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД е направил изводите си,че В.П.П. е допуснал нарушение само на разпоредбите на: член 7 алинея 1,член 10,член 12 точка 1 и член 15 от Правилника за ЗБУТ в горите,с които изводи не съм съгласен и излагам съображения в тази насока по-долу в Особеното си мнение,а именно:

Б – Както в обвинителния акт и в мотивите на Присъдата на първоинстанционния ДОРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД,а така също и в мотивите на Присъдата настоящата виззивна апелативна инстанция,след съвкупна преценка на всички събрани доказателства по делото доказателства,е била приета за установена по безсъмнен,категоричен и безспорен начин фактическа обстановка относно това,че:Подсъдимият В.П.П.,в качеството му на управител на "Триада"ООД, не е знаел,че А.Т.Х. по време на инкриминацията на  08.06.2012 година е бил работник във фирмата:

"…А.Т. Алил  работел в групата на св.Ш.Ю. от около 10-14 дни като трупач заедно със св.Н. Шабан М..Пострадалият Алил е работел на сечището без знанието на работодателя В.П..На работното място го поканил св.Ш.Ю. без да уведоми ръководството на дружеството …"-дословен цитат от страница първа на обвинителния акт на ДОБРИЧКА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА.В този цитат е било сбъркано името на пострадалия/посочено е:Алил,вместо:Х./.

"…Подсъдимият дава обяснения по обвиненията,че не се признава за виновен,сочи,че за присъствието на пострадалия на обекта е разбрал в деня на инцидента,когато са се обадили,че не знаел,че това лице работи на обекта…","…Пострадалият А.Т.Х. работел около една седмица до десет дни/според различията в свидетелските показания на въпросното сечище.Работел като трупач заедно със св. Н. Шабан в групата на св.Ш.Р.Ю./който работел като резач/…." Дословни цитати от страници втора и трета от мотивите на Присъдата на първоинстанционния ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД.,

"…Пострадалият Х. работил на сечището от 10-14 дни,по покана на св.Ю. и без знанието на работодателя-подс.П..Не бил оформен и писмен трудов договор,не бил включен и в списъка на работната група,не бил проведен и инструктаж.пострадалият бил в групата на резача Ю. заедно с трупача Н. М.…"-Дословен цитат от страница 3 от мотивите на Присъдата на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД.

-Съставомерността на престъплението по член 123 алинея 1 от НК касае причиняване смърт по непредпазливост другиму поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност,представляваща източник на повишена опасност.Формата на вината за това престъпление е непредпазливост : по смисъла на член 11 алинея 3 предложение първо от НК-небрежност или по член 11 алинея 3 предложение второ от НК-самонадеяност.

След като подсъдимият В.П.П.,в качеството му на управител на "Триада"ООД,не е знаел,че А.Т.Х. по време на инкриминацията на  08.06.2012 година е бил работник във фирмата,той/подсъдимият П./не може да бъде субект на това престъпление и спрямо него не може да намери приложение нито една от двете хипотези на член 11 алинея 3 от НК.

Безвъзвратно и непоправимо е била разрушена конструкцията за неделимост на:субект и обект;на обективна и на субективна страна на престъплението или по-точно:конструкцията никога не е била разрушавана,тъй като никога не е била изградена !

-За да се приеме обратното,ще рече,че подсъдимият П.,в качеството си на управител на"Триада"ООД,би изпаднал в абсурдната ситуация да носи наказателна отговорност за  причинена  смърт по непредпазливост на всяко непознато нему физическо лице/включая и бракониер/,навлязло без знанието и съгласието на подсъдимия да добива дърва в сечището в отдел 145"б",находящ се в землището на село Каблешково,Община Тервел,за който отдел е бил сключен договор между ДЛС-Тервел и дружеството,чийто управител е бил подсъдимия П..

В – Както вече беше посочено по-горе:С Присъда № 11 от 29.06.2017 година по ВНДОХ № 265/2017 година съставът на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД е направил изводите си,че В.П.П. е допуснал нарушение само на разпоредбите на: член 7 алинея 1,член 10,член 12 точка 1 и член 15 от Правилника за ЗБУТ в горите.

­І.- Считам ,че дори хипотетично да са били допуснати нарушения на Правилника за ЗБУТ в горите./издаден от Държавната агенция по горите,с правоприемник:Изпълнителна агенция по горите/утвърден със Заповед на Председателя № 99/08.11.2007 година/,то те не могат да бъдат вменени като виновно поведение на което и да е било физическо лице,тъй като : Правилникът,с който се създават норми за осигуряване на здравословни и безопасни условия за труд в предприятията и дейностите в съответния отрасъл,е нормативен акт-по смисъла на член 1а във връзка с член 7 алинея 1 от Закона за нормативните актове./ЗНА/.Той съдържа общи правила за поведение,прилагани към индивидуално неопределен кръг субекти,има нееднократно действие и се издава или приема от компетентен държавен орган.,

ІІ.- В член 37 алинея 1 от Закона за нормативните актове./ЗНА/е предвидено обнародването на законите,постановленията на Министерски съвет и нормативните актове на министрите и на ръководителите на други ведомства да се извършва в Държавен вестник.

Разпоредбата на член 78 алинея 2 от АПК създава изискване за обнародване на нормативните административни актове в Държавен вестник,освен тези на Общинските съвети.,

­ІІІ.- Правилникът за ЗБУТ в горите не е бил обнародван в Държавен вестник.Обнародвана е била само Заповедта за неговото утвърждаване-съгласно член 276 алинея 6 от КТ.Не е било спазено и изискването по член 276 алинея 6 от КТ Правилникът да бъде издаден от органа,който го е утвърдил.Като издател на Правилника за БУТ в горите е била посочена Държавната агенция по горите.Той/Правилникът/обаче дори не е бил подписан от оторизирания Председател на държавната агенция,а като съставители са били посочени поименно доцентите Л.и Г./Справка:Мотивите на Решение № 5922/22.05.2015 година по адм.дело № 14879/2014 година на ВАС на РБ./.,

ІV.-Правилникът за ЗБУТ в горите е бил необнародван и обявен за нищожен с Решение № 5922/22.05.2015 година по адм.дело № 14879/2014 година на ВАС на РБ.

След като на това последно основание Правилникът за ЗБУТ в горите е бил обявен за нищожен,неизпълнението или нарушаването на разпоредби от него не могат да бъдат вменени като виновно поведение на което и да е било физическо лице.

Безспорен постулат в правото е че:IGNORATIO LEGIS NEMINEM EXCUSAT/Незнанието на закона не извинява никого/.Именно този постулат е регламентиран и в нормативните актове в Република България,които следва да бъдат публикувани,за да станат достояние на гражданите/като физически лица/,както и на юридическите лица.Такъв нормативен акт се явява и Правилникът за ЗБУТ в горите.При положение,че този акт не е бил обнародван/т.е.-не е бил публикуван/,то не може да се изисква да бъдат спазвани неговите разпоредби.В трайно установената съдебна практика е прието,че необнародваният нормативен административен акт създава опасна за правния ред привидност,че има правно действие и че валидно регулира съответните обществени отношения.А по силата на член 5 алинея 5 от Конституцията на Република България всички нормативни актове задължително се публикуват,като условия за влизането им в сила.До публикуването/обнародването/на тези нормативни актове те не съществуват като нормативни факти!

Г - По безсъмнен,категоричен и безспорен начин по делото е установено,че:

- Спрямо подсъдимия В.П.П. е било повдигнато обвинение за извършено от него престъпление по член 123 алинея 1 от НК на 02.07.2012 година в град Добрич,в качеството му на управител на"Триада"ООД с пострадал А.Т.Х. поради немарливо изпълнение на 08.06.2012 година в град Тервел на правно регламентирана дейност-механично поваляне на дървета,представляваща източник на повишена опасност,в нарушение общо 11 нарушения :  по 7 текста на Правилника за ЗБУТ в горите ; по 2 текста от Наредба № Н-9/2008 година за условията за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка ; по 1 текст от Наредба № РД-07-2/16.02.2009 година за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и по 1 текст от Наредба № 5/11.05.1999 година за реда,начина и периодичността на извършване оценка на риска.,

- ДОБРИЧКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА е внесла Обвинителния акт с материалите от досъдебното производство на 19.07.2013 година в ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД,където на 22.07.2013 година е било образувано НДОХ № 289/2013 година по описа на последния съд.,

- Както към датата на внасяне на Обвинителния акт с материалите от досъдебното производство от ДОБРИЧКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА,към датата на образуването на НДОХ № 289/2013 година по описа на ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД,а така също и към датата на постановяване на оправдателната Присъда № 12/27.03.2014 година от ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД Правилникът за ЗБУТ в горите не е бил обявен за нищожен с Решение № 5922/22.05.2015 година по адм.дело № 14879/2014 година на ВАС на РБ.,

- Към момента на постановяване на осъдителната Присъда № 11 от 29.06.2017 година по ВНДОХ № 265/2017 година на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД с Решение № 5922/22.05.2015 година по адм.дело № 14879/2014 година на ВАС на РБ необнародваният Правилник за ЗБУТ в горите вече е бил обявен за нищожен.

ИЛИ:Освен изложените по-горе съображения за това,че подсъдимият В.П.П.,ЕГН ********** не е осъществил както от обективна,така и от субективна страна престъпния състав на член 123 алинея 1 от НК,е налице и хипотезата на член 2 алинея 2 от НК-за прилагане на най-благоприятния за дееца закон,ако до влизане на Присъдата в сила последват различни закони.

В тази насока не споделям изводите на мнозинството на решаващия въззивен апелативен съдебен състав/страница 9 от мотивите на Присъда № 11 от 29.06.2017 година по ВНДОХ № 265/2016 година по описа на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД/относно обвързващите указания на ППВС № 1/83 година точка 2.буква"в"-при промяна на нормативната уредба,запълваща бланкетна наказателна норма,от значение за отговорността е само и единствено правилото,което е било в сила при извършване на деянието,тъй като:

-ППВС 1/1983 година касае разпоредбите на чл.342 НК,чл.342 ал.1 НК,чл..342 ал.2 НК,чл.342 ал.3 НК,чл.343 НК,чл.343 ал.1 НК,чл.343 ал.1 б..б НК,чл.343 ал.2 НК,чл.343 ал.3 НК,чл.343а б.в НК,чл.343а б.г НК,чл.37 НК,чл.37 т.6 НК,чл.37 т.7 НК,чл.55 НК,чл.59 ал.3 НК.ППВС 1/1983 касае единствено и само съставомерността на престъпления против транспорта;наказанията,които следва да бъдат налагани по реда на член 37 точки 6 и 7 от НК за тях;приложението на член 55 и член 59 алинея 3 от НК за тези престъпления.,

-Пленумът на Върховния съд е взел предвид резултатите от проверката как съдилищата изпълняват дадените с Постановление № 6/69 г.и № 1/77 г.указания относно разглеждането и решаването на делата за престъпления по  транспорта и измененията и допълненията на НК/Д.В.бр.28/82 г./.,

-Точка 2 б..в от ППВС 1/1983 година също разглежда единствено и само запълването на правилата за престъпления по член 342 и член 343 от НК.,

-Член 2 алинея 2 от НК е неприложим за случаите на изменение на правилата,които запълват бланкетната наказателна норма и уреждат движението по пътищата,експлоатацията или ремонта.За отговорността на дееца има значение само и единствено правилото,което е било в сила при извършване на деянието и касае разглеждането и решаване на делата за престъпления против транспорта.

Считам обаче,че не могат да намерят приложение по аналогия разпоредбите на ППВС 1/1983 по настоящото дело.,тъй като в случая не се касае за извършено престъпление по транспорта,а за съвсем друго престъпление-по Глава Втора,Раздел І от НК.

Д - Считам,че по безсъмнен,категоричен и безспорен начин както от събраните по делото гласни и писмени доказателства,така и от заключенията на вещите лица по назначените и изслушани от съдилищата експертизи е била установена фактическа обстановка относно обстоятелствата,че:

-На сечището свидетелят Х.  ФЕР. М. бил като"бригадир"на останалите работещи.,

-на сечището пострадалият А.Т.Х. е бил без каска на главата,въпреки,че е бил предупреден да си сложи такава.,

-Около 11:00 часа на 08.06.2012 година резачът Ш.Р.Ю. започнал рязането на сухо дърво с моторен трион,като преценил,че пострадалият А.Т.Х. се намирал на безопасно разстояние и в друга посока от тази,в която се предвижвало да падне дървото.За всеки случай обаче казал на последния да се пази.,

-Тъй като отсеченото дърво било сухо,с вътрешна гнилота,която не се забелязвала отвън,при рязането му е променило посоката си на падане и е паднало върху пострадалия Х..,

-От заключението на вещите лица по комплексната експертиза/разпитани във фазата на съдебното следствие и от въззивната апелативна инстанция/се установява,че дървото е паднало перпендикулярно върху главата на пострадалия и при този удар леталния вредоносен резултат би настъпил и при каска на главата на пострадалия А.Т.Х..

При така установената фактическа обстановка считам,че в случая са налице предпоставките и за приложение разпоредбата на член 15 от НК-случайно събитие,тъй като :

-Дори да е била изпълнена изрядно и  попълнена в пълен обем цялата документация във връзка със здравословните и безопасни условия на труд и спазени всички нормативни изисквания в тази насока.;

-Дори да са били спазени всички инструкции за безопасност на труда.;

-Дори да са били попълнени и подписани всички изискуеми документи за проведените инструктажи или обучения.;

-Дори пострадалият А.Т.Х. да е бил надлежно инструктиран от съответни оторизирани длъжностни лица и

-Дори пострадалият Х. да е бил с каска на главата сечището,

То при рязането на сухото дърво и падането му в посока,различна от очакваната/като причината за това е била вътрешна гнилота,която не се забелязвала отвън и при рязането му се е променила посоката към пострадалия Х./;при перпендикулярното падане на дървото върху главата на пострадалия и при силата на този удар,леталният непоправим вредоносен резултат е бил неминуем за А.Т.Х./независимо дали е бил с каска на главата или не/..

По всички гореизложени съображения считам,че подсъдимият В.П.П. не е осъществил както от обективна,така и от субективна страна престъпния състав на член 123 алинея 1 от НК и че с постановяване на Решение от въззивната апелативна инстанция,при условията на член 338 от НПК следваше да бъде потвърдена изцяло оправдателната Присъда №12/27.03.2014 година по НДОХ № 289/2013 година на ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД.

 

 

 

               Председател на съдебния състав на АС-Варна :

 

                                                                           

                                                                                 /съдия ИЛИЯ ПАЧОЛОВ/