Р Е Ш Е Н И Е

 

 

240/20.09.2017 г.

 

Град Варна

 

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД          

НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ

На петнадесети септември 

Година две хиляди и седемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА                          

ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

 

Секретар С. Дичева

Прокурор Ст. Андонов

като разгледа докладваното от съдия Димитрова

ВЧНД № 265 по описа на съда за 2017 година,

за да се произнесе взе предвид:

 

 

Производството e по реда на глава ХХІ от НПК.

 

Варненският окръжен съд, по реда на чл. 306 ал. 1 т. 1 от НПК с протоколно определение № 643 от 26.06.2017 г., постановено по ЧНД № 708/2017 г. по описа на същия съд, на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23 ал. 1 и 3  от НК е групирал в две отделни групи /включително е  присъединил/ наложените на осъдения К.Г.Д. наказания с влезли в сила присъди по 9 НОХД, постановени от ВРС и ВОС. Наложени са общи наказания по двете групи, както следва: по първата група - наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ДЕВЕТ МЕСЕЦА при първоначален СТРОГ режим, като са присъединени и две наказания „ГЛОБА"; по втората група - наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ ГОДИНИ при първоначален СТРОГ режим. На основание чл.25, ал.2 от НК са зачетени изтърпяните до момента наказания и по двете групи.

 

 

 

Срещу така постановеното определение в частта му относно отказа на ВОС да уважи искането за приложение на  чл. 24 от НК и да бъде увеличен размера и по двете групи общо определени наказания лишаване от свобода, е постъпил протест от прокурор при ОП-Варна. В същият се излагат доводи за неправилност на направения от ВОС извод, че не е необходимо увеличаване на наказанията чрез прилагане на чл.24 от НК и в противовес се развиват съображения досежно данните за съдимостта на осъденото лице, неговата обществена опасност и обществената опасност на извършените от него престъпления. Прави се искане настоящата инстанция да приложи разпоредбата на  чл. 24 от НК по отношение на определените общи най-тежки наказания при за всяка една от двете групи.

 

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на АП-Варна поддържа протеста, доразвивайки доводите в него.

 

Служебният  защитник на осъд. Д. – адв. Н. В. ***/ оспорва протеста и моли така постановения съдебен акт от ОС-Врана да бъде изцяло потвърден.

 

В последната си дума пред въззивния съд осъденото лице предоставя на съда.

 

След преценка на изложените в протеста доводи и изразените становища на страните в хода на въззивното производство пред АС-Варна, както и след цялостна служебна проверка на определението, на основание чл. 313 и чл. 314 НПК, съставът на Апелативен съд - Варна констатира, на първо място, че протестът е допустим, т. к. е подаден от страна, притежаваща процесуално призната възможност за това и в предвидения от Закона срок, а разгледан по същество - същият е и основателен по следните съображения :

 

В съответствие с приложените по делото доказателства във връзка с многократните осъждания на осъденото лице К.Д.  за различни деяния, ВОС е групирал наложените наказания, разделяйки ги на две отделни групи, тъй като деянията са били извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях, а именно:

 

Първа група включва присъдите постановени по НОХД № 1353/2015 год., НОХД № 2189/2015 год., НОХД № 316/2015 год., НОХД № 2935/2016 год. и НОХД № 6547/2015 год. - всички по описа на Районен съд - Варна, съгласно която осъд. Д. следва да изтърпи най-тежкото от наложените му наказания, а именно лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години и 9 /девет/ месеца при първоначален „Строг“ режим. На основание чл.23, ал.З от НК към определеното общо наказание са били присъединени и наложените наказания „Глоба" по две дела – по НОХД № 737/2015 год. и по НОХД № 4752/2015 год. , и двете по описа на PC – Варна.

Втората група включва присъдите постановени по НОХД № 686/2017 г. на Районен съд - Варна и НОХД № 446/2017 г. на Окръжен съд - Варна, съгласно която осъд. Д. следва да изтърпи най-тежкото от тях, а именно лишаване от свобода за срок от 5 /пет/ години при първоначален „Строг“ режим.

На основание чл.25, ал.2 от НК са приспаднати изтърпяните до момента наказания и по двете групи.

 

Изводът на първостепенния съд, че престъпленията по посочените дела в отделните групи са били извършени преди деецът да е бил осъден с влязла в сила присъда за което и да е от тях е правилен и съответен на наличните по делото писмени доказателства - справка за съдимост с приложени към нея бюлетини за осъжданията. Това обуславя приложението на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК. Правилно е прието, че при наличието на законовите предпоставки за това, на осъдения Д. следва да бъдат определени наказания чрез групирането им в две отделни групи, като бъдат наложени най-тежките от тях. Обоснован и законосъобразен е бил и изводът за необходимост от присъединяване на наложените наказания „глоба“ по две от присъдите.

 

Възражението за незаконосъобразност на обжалваното определение в частта относно отказа на първонист. съд – ВОС да приложи разпоредбата на чл. 24 от НК е основателно.

Окръжният съд е приел, че в случая, е неуместно допълнително завишаване на общите наказания и по двете групи /общо възлизащо на  7 години и 9 месеца лишаване от свобода/, т. к. то се би явило прекомерно завишено и на осъд. лице следва да бъде дадена възможност „… действително да преосмисли поведението си и да се поправи, а не безсмислено да му се налагат максимален по размер наказания.“.  

Тези съображения на първоинст. съд не могат да бъдат споделени, т. к. същите не само, че не почиват на обективни данни, а са в противоречие с материалите по делото, имащи отношение към съдимостта на осъденото лице, неговата обществена опасност и обществената опасност на извършените от него престъпления. Прочитът и анализът им налага безспорния извод за това, че до момента налаганите по вид и размер наказания „лишаване от свобода“ на осъд. Д. не са осъществили дори в минимална степен специалната цел на наказанието, предвидена в нормата на чл. 36 от НК. Осъденият Д. към момента на постановяване на определението от ВОС е навършил 22 години и за този си кратък жизнен път е бил санкциониран с общо 21 влезли в сила присъди, всички за извършени умишлени престъпления от общ характер, 19 от които са за тежки престъпления по смисъла на чл.93, т.7 от НК и всички те са за престъпления против собствеността. Престъпната му дейност е започнала още докато е бил непълнолетен и очевидно, налаганите му тогава наказания „обществено порицание“, „пробация“, както и „лишаване от свобода“, изпълнението, на което е било отлагано със съответен изпитателен срок, не са изиграли целения превъзпитателен и възпиращ ефект, тъй като всички следващия деяния, за които е наказан и които са предмет на произнасяне на ОС - Варна, са извършени след навършване на пълнолетие; някои от наказанията са били изтърпени, но и това очевидно не е попречило на Д. да извърши престъпленията, включени във втора група, като следва да се подчертае, че те са извършени в рамките само на шест дни; подобни кратки интервали при извършване на деянията се констатират и по отношение на наказанията, обхвани от първата съвкупност, предмет на настоящото разглеждане. На практика, престъпната дейност на осъдения е спирала само за времето, през което се е намирал в местата за лишаване от свобода и въпреки младата му възраст, същият има изградени трайни престъпни навици, реализира интензивна престъпна дейност, която се е превърнала за него в начин на живот, отличаващ се с упоритост и градация на престъпните посегателства и липса на трудови навици, стремеж към осигуряване на средства за съществуване единствено по престъпен начин.

Изложеното очертава осъд. Д. като личност с висока степен на обществена опасност и трайно установени престъпни навици. Ето защо, изводът на ВОС, че не следва да се увеличават общо определените наказания и по двете групи от съвкупности по реда на  чл. 24 от НК се явява  необоснован и незаконосъобразен. Съставът на АС-Варна счита, че е наложително увеличаване на общо определените наказания по реда на  чл. 24 от НК и по двете групи с максимално допустимия от НК срок при спазване ограниченията, визирани в посочения текст - така увеличеното наказание да не надминава сбора на отделните наказания и да е по - малко по размер от максимално предвидения за престъпленията такъв, а именно: по първата група с 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца, а по втората група – с 10 /десет/ месеца. Така определени общите и увеличените наказания, настоящата инстанция намира за справедливи и съответни на целите по чл. 36 НК.

 

Режимът на изтърпяване на наказанията - строг е правилно определен.

 

Законосъобразно на основание чл. 25, ал. 2 НК са приспаднати изтърпените до момента наказания и по двете групи.

 

Гореизложеното налага изменение на така постановения от първонист. съд – ВОС съдебен акт в насока на увеличаване по реда на чл. 24 от НК на общо определените най-тежки наказания на осъд. Д. и по двете групи от съвкупности, като в останалата му част определението като правилно, обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено, поради което и на основание 306 ал. 3 вр. чл. 334 т.3 от НПК и чл. чл. 338 от НПК, Варненският апелативен съд

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

ИЗМЕНЯ протоколно определение № 643 от 26.06.2017 г., постановено от ОС-Варна по ЧНД № 708/2017 г. по описа на същия съд, като на основание чл. 24 от НК УВЕЛИЧАВА наказанията по влезли в сила присъди на осъденото лице К.Г.Д., ЕГН **********,  както следва:

 

-               по първа група с определено общо наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ДЕВЕТ МЕСЕЦА при първоначален СТРОГ режим с  1 /една/ година и 4 /четири/ месеца;

 

-               по втора група с определено общо наказание  „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ПЕТ ГОДИНИ при първоначален СТРОГ режим  с 10 /десет/ месеца.

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:           ЧЛЕНОВЕ:1.                    2.