Р Е Ш Е Н И Е

 

187

 

град Варна

 

16.11.2015 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на шестнадесети октомври, две хиляди и петнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

Секретар С.Д.

Прокурор Иван Тодоров,

Като разгледа докладваното от съдия Денева

ВНДОХ №267 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.424 ал.1 вр. чл.422 ал.1 т.5 НПК

 

Образувано е по искане на осъдената И.И. чрез пр. й представител – адв. Р.Д. – ВАК, за възобновяване на производство по ВНОХД № 435/2015г. по описа на ОС-Варна поради допуснати съществени пр. нарушения и с искане настоящият състав да упражни правомощията си съгласно разпоредбата на чл.425 от НПК.

 

В съдебно заседание пред АС – Варна осъдената И.И. се явява лично и се представлява от редово упълномощен защитник от преди.

Жалбата се поддържа на изложените в нея основания.  Излагат се и доводи за явна несправедливост на наложеното наказание, както и се атакуват изводите на ВОС досежно уважената гр. претенция, като се твърди липса на мотиви в тази насока.

         Представителят на АП-Варна, изразява становище, че молбата за възобновяване е неоснователна.

        

         След анализ на доказателствата по делото и постъпилото искане от осъдената  И.,*** прие за установено следното:

                  Подсъдимата  И. била осъдена с присъда № 57/ 10.02.2015г. на РС-Варна по НОХД № 5208/2014г. по описа на ВРС за престъпление по чл.172б, ал.1 и чл.58а, ал.1 вр. чл.54, ал.1 от НК, поради което й било наложено  наказание лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Със същата присъда подсъдимата била осъдена да заплати на „Луи Вюитон Малетие С.А.“ – Франция сумата от 12 208.00 /дванадесет хиляди двеста и осем/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието - 18.06.2014г., както и направените по делото разноски в размер на 400 /четиристотин/ лева. С решение № 166/ 03.06.2015г. по ВНОХД № 435/2015 г. ОС-Варна е потвърдил обжалваната присъда, като решението е влязло в сила на 05.06.2015г.

 

Подадената молба за възобновяване на производство по ВНОХД № 435/2015г. по описа на ОС-Варна с аргумент за допуснати съществени пр. нарушения, е допустима, но по същество е неоснователна, по следните съображения:

 

Основните доводи на пр. представител на искателя са в насока липса на мотиви на въззивната инстанция досежно уважената гражданска претенция, както и несправедливост на наложеното наказание.

         Съдът констатира, че такива съществени нарушения на процесуални правила не са допуснати при разглеждане на наказателното производство от второстепенния съд.

На първо място производството пред РС - Варна е протекло по реда на чл.371 т.2 от НПК – съкратено съдебно следствие и въпреки, че в този случай и за двете съдебни инстанции няма императивно изискване да излагат подробни мотиви, то съдилищата са сторили това, като последователно са дали подробни отговори на възраженията на подсъдимата.

На база на извършеното съставомерно деяние от подсъдимата, от своя страна ВОС правилно е преценил, че няма основание за ревизия досежно определената наказателна санкция от първата инстанция, тъй като същата е справедлива и отговаря на целите, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.

ВАС също констатира, че така определено наказанието на подсъдимата е законосъобразно и е напълно съобразено с обществената опасност на деянието и дееца.

По отношение на релевираното оплакване за липса на мотиви на въззивната инстанция досежно уважената гражданска претенция: същото се преценява, като абсолютно неоснователно.

Приемайки, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състав на  престъплението  по смисъла на  чл.172б, ал.1 от НК, двете съдебни инстанции основателно са приели, че  гражданската претенция е основателна, тъй като с деянието си подсъдимата е причинила имуществени вреди в пряка-причинно следствена връзка с извършеното от нея престъпление. Съобразявайки се със задължителната съдебна практика, обективирана в ТР №1/2013г.  първоначално ВРС е присъдил обезщетение, впоследствие потвърдено и от въззивната инстанция, като законосъобразно същото е уравнено стойностно с цени на дребно за инкриминираните стоки. По този начин съдебните инстанции са определили правилен размер на гражданския иск. Поради изложеното размерът на същия е законосъобразен и не страда от пороците, сочени от защитата на осъдената И..

        

         Предвид гореизложеното съдът счита, че молбата на осъдената И.И. за възобновяване на делото е неоснователна, тъй като не са допуснати визираните в нея съществени пр. нарушения,  поради което същата следва да бъде оставена без уважения по горните съображения.

                  

Водим от горното и на основание чл.424 ал.1 от НПК, АС-Варна,

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдената И.И. за възобновяване на производство по ВНОХД № 435/2015г. по описа на ОС-Варна.

Решението е окончателно и не подлежи на жалба и протест.      

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

    2.