Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Номер 195/19.09.         Година  2016                      Град Варна

 

Варненският апелативен съд                     Наказателно отделение

На шестнадесети септември     Година две хиляди и шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:              Илия Пачолов

                            ЧЛЕНОВЕ:  Румяна Панталеева

Ангелина Лазарова

 

съдебен секретар  С.Д.

прокурор Стефка Якимова

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВЧНД № 267 по описа на съда за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е определение № 82/17.05.2016 г. постановено по реда на чл.306, ал.2, вр.ал.1, т.1 от НПК, в производството по ЧНД № 72/16 г. на Окръжен съд Търговище, в което е разгледана съвкупността от осъдителни съдебни актове срещу Т.С.Ц., ЕГН **********, определено й е общо наказание лишаване от свобода за три години, без приложение на чл.24 от НК, а изтърпяването му е било отложено с четири годишен изпитателен срок.

 

Въззивното производство е образувано по частен протест на прокурор в първоинстанционната прокуратура, който изразява несъгласие с отказа на съда да приложи разпоредбата на чл.24 от НК и отправя искане за увеличаване на общото наказание с ½, респ. постановяване на ефективното му изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип при общ режим, а алтернативно – за увеличаване на изпитателния срок. Представителят на въззивната прокуратура поддържа само второто искане – за определяне на пет годишен изпитателен срок, като не счита, ме се налага увеличаване на наказанието в хипотезата на чл.24 от НК. Осъденото лице е в неизвестност, не е участвало също в производството пред първата инстанция, представлява се от адвокат Й.Й.,***, назначен съгласно ЗПП, който счита, че протестът е неоснователен и моли да бъде потвърдено определението на ОС Търговище.

 

Протестът е частично основателен, само досежно алтернативното искане.

По отношение на осъдената Ц. са били налице три влезли в сила отделни съдебни акта, като два от тях са в отношение на реална съвкупност – присъдата по НОХД № 298/10 г. на Районен съд Благоевград с предмет престъпление по чл.156, ал.2, т.т.1 и 2 от НК и присъдата по НОХД № 57/15 г. на Окръжен съд Търговище с предмет две отделни престъпления по чл.255, ал.3 от НК. Деянията, санкционирани в тези наказателни производства, са били осъществени съответно на 28.04.1999 г., в периода 16.07.-01.11.2012 г. и отделно на 15.10.2012 г., като за всяко от тях са били наложени наказания лишаване от свобода, със срокове съответно три години, две години и осем месеца и две години, с приложение на чл.66, ал.1 от НК. 

След като се е съобразил с императивното законово предписание в чл.23, ал.1 от НК и е определил за изтърпяване най-тежкото от наказанията по намиращите се в съотношение на съвкупност присъди – лишаване от свобода за срок от три години, окръжният съд е приел, че искането за увеличаването му е неоснователно, като сред изтъкнатите в подкрепа аргументи от съществено значение са чистото съдебно минало на Т.Ц. и фактът, че деянието по първата присъда е от 1999 г., а процесът срещу нея за това престъпление е продължил 14 години. Към тези аргументи следва да се добави, че от последните две деяния към настоящия момент вече са изминали повече от четири години, както и да се отчете обстоятелството, че при постановяване на присъдата за тях не е било поддържане искане за приложение на чл.24 от НК, нито за налагане на ефективно наказание /справка от решението по ВНОХД 283/15 г. на Апелативен съд Варна/.

Въз основа на тези данни се явява правилен изводът на първоинстанционния съд, че наказанието от три години е достатъчно високо за да въздейства възпиращо и поправително на осъдената, за да не се налага увеличаването му по реда на чл.24 от НК, както и че целите по чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и без ефективното му изтърпяване. На тези изводи не могат да се противопоставят, поради липса на нужната тежест, аргументите от протеста, че макар съвкупността да включва само две присъди, всъщност деянията са реално три, след като едното от тези три деяние е от преди седемнадесет години, а между самите деяния е изминал период от тринадесет години, както и че неприлагането на чл.24 от НК по настоящото дело обезсмисля воденото наказателно производство за данъчните престъпления, след като макар да е имала тази възможност, във връзка с тях, прокуратурата не е поддържала аналогично искане.

 

Неправилно окръжният съд е приел, че срокът от четири години по чл.66, ал.1 от НК е достатъчно висок, за да въздейства за поправянето и превъзпитанието на осъдената. Като се вземат предвид характеристиките на предметните деяния - престъпното отвличане на ненавършило 18 години лице и предоставянето му за развратни действия Ц. е осъществила като съизвършител с още две лица, а при извършването на двете данъчни престъпления е подбудила и подпомогнала извършителя, като щетата за държавата по първото от тях надхвърля двадесет и четири пъти, а по второто – повече от четири пъти, обуславящия съответната квалификация критерий в чл.93, т.14 от НК, наред с факта на трети съдебен акт от съдебното й минало, с който тя е призната за виновна и освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК, за извършено през май 2008 г. престъпление по чл.248а, ал.2 от НК, отново в качеството на подбудител и помагач, единствено правилният извод е за определяне на изпитателен срок в размер на максимално допустимия, който е пет години.

 

По изложените съображения и на основание чл.306, ал.3, пр.1, вр.чл.337, ал.2 от НПК настоящият състав на Апелативен съд Варна

 

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ определение № 82/17.05.2016 г. по ЧНД № 72/16 г. на Окръжен съд Търговище, като УВЕЛИЧАВА ИЗПИТАТЕЛНИЯ СРОК по чл.66, ал.1 от НК на общо определеното наказание три години лишаване от свобода НА ПЕТ ГОДИНИ.

 

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.

 

 Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: