Р Е Ш Е Н И Е

196/19.09.2016г., гр. Варна

 

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на петнадесети септември през две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

 

секретар П.П.

   прокурора Ст.Якимова,

   като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

   ВНДОХ №268 по описа за 2016 год.

за да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по жалба на адв. Ат.Д., като защитник на Н.Т.Т., подсъдим  по нохд № 457/16г. по описа на Варненския окръжен съд, против присъдата на същия съд от 12.05.2016г., с която подсъдимият Т. е признат за виновен за деяние по  чл.343 ал.3 пр.последно, б.”б” НК и чл.58а ал.4 вр.чл.55 ал.1 т.1 НК и му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, което на основание чл.66 ал.1 НК е отложено с изпитателен срок от четири години,както и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години.

В жалбата на подс. Т. се сочи основание явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от права като се прави искане присъдата да бъде отменена в тази й част.

Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

Въззивната жалба е  подадена в срок и е допустима.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 12.05.2016г. по нохд № 457/2016г. Варненският окръжен съд е признал подсъдимия Н.Т.Т. за виновен в това, че на 01.10.2014г. в гр.Варна, бул. Вл.Варненчик, до автогарата при управление на МПС –л.а.”Ауди А8” рег.№В 5355 КК, нарушил правилата за движение –чл.20 ал.2  ЗДвП и чл.119 ал.1 ЗДвП и чл.21 ал.1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца Димитър Георгиев Иванов, като деянието е извършено на пешеходна и на основание чл.343 ал.3 пр.последно б.”б”  вр.чл.58а  ал.4 вр.чл.55 ал.1 т.1 НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години, като на основание чл.66 ал.1 НК отлага изтърпяването му с изпитателен срок от четири години, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. Осъдил го е да заплати и съответните такси и разноски.

За да стигне до този резултат съдът е приел за установено следното:

Производството се е развило по реда на глава ХХVІІ НПК като подсъдимият е признал всички факти и обстоятелства по обв. акт, признал е вината си и е заявил, че не желае да се събират нови доказателства и ще се ползва от вече събраните.

Преценявайки доказателствата по делото съдът е приел, че признанието на подсъдимия се подкрепя от така събраните доказателства и го е признал за виновен по повдигнатото обвинение.

Жалбата на подсъдимия е само по отношение размера на определеното наказание лишаване от права.

Спор по фактическата обстановка няма. Тя е такава, каквато е отразена в обв. акт.

Установено е, по безспорен и категоричен начин, че подс. Т. е управлявал л.а. „Ауди А8” рег.№ В 5355 КК, на 01.10.2014г.по бул Вл.Варненчик, в посока към изхода на града. Преди приближаване до кръстовището с ул.”Струга” се движел в най-лявата лента, като в средната лента се движел друг неустановен автомобил. По същото време пешеходецът Димитър Г.Иванов, движейки се по десния тротоар по посока на движението на автомобила достигнал пешеходната пътека преди спирката на Автогарата като предприел пресичане от дясно наляво. Подсъдимият Т. не реагирал своевременно на навлизането на пешеходеца на пътеката и поради закъснялата си реакция не успял да спре като последвал удар, от който пешеходеца паднал пред автомобила с крака към автогарата и глава към бордюра. Подсъдимият веднага слязъл, отишъл при пострадалия, видял, че диша и по него няма кръв, обадил се от телефона си на тел.112 и поискал мед. екип. Няколко минути по-късно се обадил повторно. При пристигане на екипа помогнал пострадалия да бъде качен в линейката. На мястото на произшествието имало видеонаблюдение като в последствие е иззет запис. При настаняване в болницата на пострадалия, подсъдимият продължил да се интересува от състоянието му, той и негови близки дали кръв за кръвопреливане. Въпреки приложеното лечение пострадалият починал на 20.10.14г. в резултат на получена съчетана травма – глава, гръбначен стълб, корем, таз и развилата се в резултат на тези увреждания и продължително залежаване двустранна гнойна бронхопневмония. Установено е, че в момента на произшествието пострадалият е бил с 2,48% алкохол в кръвта, съответстващо на тежка степен на алкохолно повлияване с нарушение координацията на движенията и адекватната преценка на околната действителност.

От заключението на АТЕ на ДП е видно, че подсъдимият е имал възможност да спре преди мястото на удара от момента, в който пострадалият е бил видим за него. Разстоянието на опасната зона е било 33,64м., а в момента, когато е възникнала опасността водача се е намирал на 40,7м. от препятствието. Опасната зона е изчислена при определената му скорост на движение от 58,8 км/ч и въпреки, че тя е превишавала допустимата скорост за градски условия, не е от значение за настъпване на противоправния резултат. И при тази скорост, при навременна реакция подсъдимият е могъл да спре преди мястото на удала и съответно да го предотврати.

Правилно, обосновано и законосъобразно съдът е приел, че са нарушени правила за движение визирани в чл.20 ал.2 ЗДвП относно съобразяването с условията на движение и необходимостта от намаляване на скоростта или спиране при възникване на опасност, както и на чл.119 ал.1 ЗДвП относно задължението му за осигуряване предимство на пешеходците, стъпили на пешеходната пътека. Налице е и причинно следствената връзка между деянието и настъпилия противоправен резултат.

По жалбата на подсъдимия:

Същата е по отношение явната несправедливост на наложеното наказание като се иска намаляване размера или неприлагане на разпоредбата на чл.343г по отношение лишаването от права. Като основно съображение се излага обстоятелството, че подсъдимият е шофьор по професия и лишаването му от право да управлява МПС би го лишило от препитанието му и на семейството му.

Съдът, при определяне на наказанието лишаване от права е преценил всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Отчел е множеството допуснати нарушения като водач.

Признавайки подсъдимия за виновен, при определяне на размера на наказанието съдът е приел, че са налице многобройни смекчаващи  отговорността обстоятелства, отчитайки личността на подсъдимия като такава с ниска обществена опасност. Съдът е отчел и обществената опасност на деянието – особено зачестилите в последно време инциденти причинени от водачи на пешеходна пътека. Съдът е отчел и наличието на тежка степен на алкохолно повлияване на пострадалия, което не му е разрешило да направи правилна преценка на ситуацията на пътя. Така определеното наказание по вид и размер е законосъобразно и ще изпълни целите и задачите предвидени в чл.36 НК. Константна практика е размера на наказанието лишаване от права да не е по-малко от наказанието лишаване от свобода. В този смисъл няма основания за намаляване неговия размер. Що се касае до прилагането на разпоредбата на чл.55 ал.3 НК съдът е изложил съображения защо не намира за уместно да я приложи.

Водим от горното настоящата инстанция намира, че присъдата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена. По отношение вмененото нарушение по чл.21 ЗДвП, въпреки, че е административно нарушение, същото няма пряко отношение към настъпилия противоправен резултат и поради това подсъдимият Т. следва да бъде оправдан да е нарушил тази разпоредба на ЗДвП. Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.338 НПК Варненският апелативен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ИЗМЕНЯВА присъдата от 12.05.16г. на Варненския окръжен съд, постановена по нохд № 457/16г. по отношение на подсъдимия Н.Т.Т. с ЕГ№ ********** в частта, с която е признат за виновен да е нарушил разпоредбата на чл.21 ал.1 ЗДвП. Като го оправдава по това обвинение.  

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.350 ал.2 НПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                        2.