Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                    № 258

                          

                                      гр.Варна 20.10.2017 г.

 

 

                              В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

                  ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в открито заседание на седми септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЯНКО ЯНКОВ    

                                                           ЧЛЕНОВЕ:ЖИВКА ДЕНЕВА

                                                               СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

 

 

Секретар ГЕНОВЕВА НЕНЧЕВА 

Прокурор ПЛАМЕН КОСТАДИНОВ

След като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВА

ВНОХД №268 по описа за 2017 г. на АС-Варна

 

 

         Производството е образувано по протест на ОП-Силистра и по жалба на частните обвинители М.П.Т. и Г. Михайлова В., против присъда на ОС-Силистра по НОХД №37/2017 г., постановена на 22.03.2017 г., с която подс. С.С.В. е бил признат за виновен и на основание чл.343 ал.3 б.“б“ вр. ал.1 б. „в“ вр. чл.342 ал.1 от НК и чл.54 от НК  е наложено наказание за срок от шест години, което на основание чл.58а от НК е било намалено с 1/3 и е определено наказание-лишаване от свобода за срок от четири години, което е постановено да бъде изтърпяно при общ режим. Съдът е определил и вида на затворническото общежитие, преди изменението на ЗИНЗС, в сила от 07.02.2017 г.  

         Съдът е осъдил подсъдимия да заплати направените разноски по делото, както деловодни, така и тези претендирани от частните обвинители.

На осн. чл. 343г от НК е наложил на подс.С.С.В.  наказание- лишаване от право да управлява МПС по чл. 37, ал.1, т.7 от НК за срок от четири години.

         Съдът се е произнесъл относно веществените доказателства по делото.

Недоволен от така постановената присъда е останал прокурор от ОП-Силистра, с подадения протест се иска изменение на постановената присъда, относно размера на наложеното наказание. Изразено е становище, че следва да бъде увеличен размера на същото, след редукцията по чл.58а от НК на лишаване от свобода за срок от шест години.

Иска се увеличавана и на наказание –лишаване от право да управлява МПС на четири години.

         Да бъде отменена присъдата в частта, с която е определен вида на затворническото общежитие, в което е следвало да бъде изтърпяно наказанието, поради изменение на ЗИНЗС.

Срещу присъдата е подадена жалба от частните обвинители с която молят да бъде увеличен размера на наложеното наказание.                    Съдът след като се запозна с материалите по делото, установи следната фактическа обстановка, визирана в мотивите на първата инстанция и такава, посочена в обвинителния акт.                   

         Подсъдимият С.С.В. се запознал с пострадалата П.М.П. на 16.08.2016 г. посредством общата си позната св. М.П.. Двете момичета работили заедно във Великобритания преди това и през август 2016 г. пострадалата гостувала на своята приятелка в гр. Тутракан.

На 17 срещу 18.08.2016 г. пострадалата П.нощувала в дома на подс.В. в с. Пожарево. На следващия ден решили да отидат на риболов заедно със св. П.С.. Около 13,00 часа тръгнали към язовира до с. Антимово. Пътували с л.а. марка „Форд " с peг. Н 45 52 ВМ, който бил собственост на сестрата, на подсъдимия - В.С.В.. Въпреки, че подсъдимия не бил придобил право да управлява МПС, се качил в автомобила на сестра си и го управлявал до язовира и в обратната посока.

За да стигнат до язовира, подс. В.  минал по пътя през с. Търновци към с. Антимово. Язовирната стена се намирала непосредствено преди началото на с. Антимово и пътя преминавал по самата стена. В края на стената следвал остър ляв завой в началото на с. Антимово, а след това язовира. Компанията се установила на желаното място,  като към 16.30 ч към нея се присъединили св. К. и св. М.с л.а. „Фолксваген“, per. № СС 5263.

Около 17.00 часа всички решили да си тръгват. Първи се движил л.а. „Форд“, управляван от подс. В.. Отпред на седалката до водача била седнала пострадалата П.П., а св. П.С. бил седнал на задната седалка. Никой от пътуващите не бил поставил предпазен колан. На излизане от с. Антимово пътя към язовирната стена  бил прав. Пътното платно било с гладко асфалтово покритие, с едрозърнест строеж, широко 5,4 м, без повреди и неравности. При приближаването към стената бил поставен предупредителен знак № А1 - „Опасен завой надясно“ и въведено ограничение за скорост на движението над 50 км/ч. Непосредствено преди десния завой се намирал, поставен предупредителен знак А7 - Платно за движение стеснено от двете страни- и забрана за спиране със знак  В 27. Напред по посока на движението преди острия десен завой в началото на язовирната стена бил поставен знак  В 26, който въвежда ограничение за скорост на движението над 30 км/ч. В този участък от пътя непосредствено преди десния завой управлявания от подс. В. автомобил навлязъл със скорост, която била значително по-висока от максимално разрешената. Вследствие на тази скорост, по-висока от максимално критичната за завоя, устойчивостта на автомобила се нарушила, подсъдимият загубил контрол над управлението и автомобила и се поднесъл наляво. Възникнал първичен удар в бетонните предпазни блокчета, вляво по посока на движението. Под действието на инерционните сили автомобилът се преобърнал на таван. При това преобръщане пътуващата на предната дясна седалка П. П.изпаднала от МПС, главата и била затисната от тавана на автомобила. В резултат на нараняването, П.починала.

Свидетелите М.и К., които следвали автомобила, управляван от подс. В., спрели в непосредствена близост.  Св. К. позвънил на телефон за спешни повиквания „112“ и съобщил за ПТП. Не след дълго пристигнал екип на спешна помощ и констатирал смъртта на П.. Свидетелят С. и подсъдимия били откарани в ЦСМП гр.Тутракан, където се осъществил преглед. Св.С. бил освободен, тъй като нямал никакви наранявания, а подс. В.- хоспитализиран в МБАЛ гр.Тутракан.

В резултат на станалото ПТП пострадалата е получила травматични увреждания несъвместими с живота, изложени в изготвената СМЕ.

         Производството по делото е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, като подсъдимия е признал вината си и се е съгласил с всички факти, обстоятелства и събрани доказателства по делото.

         При определяне вида и размера на наложеното наказание, съдът се е съобразил със смекчаващите вината обстоятелства, като такива е приел-чистото съдебно минало, изразено съжаление за стореното, както и семейното му положение. Съдът е посочил, като отегчаващо вината обстоятелство това, че подсъдимият е предприел пътуване с автомобил, чиито предни гуми са били с различен размер, но би следвало да се отбележи, че колата не е била собственост на подс.В., а на неговата сестра, така че той не е бил предупреден за това от нея и не би следвало това обстоятелство да се вменява в негова вина и да се отчита като отегчаващо вината обстоятелство. За такова следва да бъде взето-характеристичните му данни, предвид негови две осъждания и замяна на наказание пробация с, такова на лишаване от свобода при осъждането му през 2013 г. Следва да бъде отбелязано, че към момента на извършване на деянията, подсъдимия е бил непълнолетен и след навършване на такова не е извършвал други деяния, до момента на допуснатото от него ПТП.

         Следва да се отбележи, че вината на В. е доказана по безспорен начин, той не отрича това и поради тази причина наложеното му наказание е съобразено с нормата на чл.58а ал.1 от НК.

         Размера на наложеното наказание е между минималния и средния такъв в предвидената норма от закона, за това престъпление. Наложеното наказание-лишаване от свобода е за срок от шест години и след редукцията по смисъла на чл.58а ал.1 от НК е в размер на четири години и не би могло да се каже, че е към минималния размер, като същото е постановено да бъде изтърпяно ефективно. Предвид тежкия резултата от станалото, по вина на подсъдимия ПТП е и постановено по този начин да бъде изтърпяно наложеното наказание.

         Предвид гореизложеното настоящата инстанция счита, че наложеното наказание е справедливо и  съотносимо към вината на подс.В., поради което счита, че подадения протест, подържан от прокурора в с.з. е неоснователен, а така също и жалбата на частните обвинители, по същите съображения.

         Предвид изменението на ЗИНЗС, постановеното с присъдата, вид затворническо общежитие за изтърпяване на наложеното наказание, следва да бъде отменено, чрез изменение на присъдата, а така също следва бъде отменено и наложеното наказание, на основание чл.343г от НК, тъй като подс.В. не притежава свидетелство за правоуправление на МПС и това обстоятелство е предвидено в квалификацията на деянието, за което е бил осъден подсъдимия.

         При извършената служебна проверка, съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуални правила, поради което съдебния акт следва да бъде потвърден в тази част, а изменен в частта с което е било наложено наказание –лишаване от право да се управлява МПС и вида на затворническо общежитие за търпене на наложеното наказание, по съображения посочени по горе в мотивите.

         Водим от горното и на основание чл.334 т.3 от НПК и чл.338 от НПК съдът,

 

                                  Р   Е   Ш   И:

 

 

         ИЗМЕНЯ присъда №15 от 22.03.2017 г. по НОХД №37/2017 г. по описа на ОС-Силистра, като ОТМЕНЯ в частта, с която е бил определен вида на затворническо общежитие за търпене на наложеното наказание и в частта, с която е наложено наказанието-лишаване от право да се управлява МПС на основание чл.343г от НК.

         ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

         Решението подлежи на протест и жалба в 15-дневен срок от уведомяването на страните пред ВКС на РБ.

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: