ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Номер 250/19.07.        Година  2018                  Град Варна

 

Варненският апелативен съд                                    Наказателно отделение

На деветнадесети юли                            Година две хиляди и осемнадесета

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ангелина Лазарова

                            ЧЛЕНОВЕ: Мария Маринова

Николина Дамянова

 

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВЧНД № 268 по описа на съда за 2018 г.,

    за да се произнесе взе предвид

 

Предмет на въззивното производство е определение № 162 по ЧНД № 119/2018 г. на Окръжен съд гр. Търговище, постановено на 22.06.2018 г., с което съдът се произнесъл по жалба на Е.Д., чрез процесуалния й представител адв. С. Георгиева, и отменил постановление на Окръжна прокуратура гр. Търговище за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 779/2017г. по описа на ОД на МВР гр. Търговище.

 

Въззивното производство е образувано по жалба на Е.Д., чрез адв. С. Георгиева, недоволни от определението в частта, в която исканията им не са били уважени от ТОС. Като правилен се преценява изводът на съда за липсата на мотиви на постановлението на прокурора, но се излагат редица конкретни аргументи в подкрепа на искането за назначаване на повторна комплексна експертиза с участието на специалисти в областта на автотехническите експертизи, механиката и травматологията. Поради изложеното моли за изменение на определението и даване на задължителни указания по приложението на закона.

 

         След задълбочена проверка на материалите по делото, актовете на прокурора и съда, настоящият състав на въззивната инстанция счете жалбата за допустима и основателна.

         І.В разглежданото определение ТОС е счел, че обжалваното  постановление за прекратяване на наказателното производство е необосновано и постановено при липса на мотиви, с оглед и на което същото следва да бъде отменено и върнато, а делото върнато на прокурора.

Изводът се подкрепя от състава на въззивната инстанция.

В постановлението на прокурора, в двата абзаца на страница 201 от ДП, лаконично е изложена фактическа обстановка и правни изводи за наличие на основание по чл. 243 ал. 1 т. 1 вр. чл. 24 ал. 1 т. 4 от НПК.

Извън вниманието на прокурора са останали различните изводи на основната и допълнителната комплексна АТЕ, непълнотите по изследването на тахографския лист. Дължимото обсъждане е било за сметка на декларативното решение „Единствената причина за настъпилото сблъскване е неправомерното навлизане в насрещната лента от л.а. „Фолскваген“, управляван от Николай Димитров.“. Съображенията на ТОС, подробно са посочили важността от аргументиране на постигнатия извод.

От друга страна обаче, становището на прокурора, залегнало както в постановление от 15.01.2018г. – л. 136, така и в постановлението за прекратяване от 14.05.2018г., че „В първия момент той /водачът на т.а./ не е възприел л.а. като опасност за движението, защото е очаквал от него нормалното и правомерно поведение – да се прибере в своята лента за движение. Затова не може да се разсъждава защо не е реагирал по-рано, в или извън „опасната зона“ за спиране“ е в пълно противоречие с предписанието на чл. 20 ал. 2 изр. 2 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“. Навлизането на МПС в насрещната лента за движение представлява внезапна опасност за движението на МПС, което я заема правомерно. Без значение каква е причината за това навлизане, водач, който възприеме пред себе си подобна опасност е длъжен да намали и спре управляваното от него МПС, а не да предвижда или очаква чужди действия по възстановяване на спокойната пътна обстановка. В отсъствие на експертно мнение по въпроса: какво би станало ако Николов бе изпълнил задължението си по чл. 20 ал. 2 от ЗДвП веднага след възприемане на опасността пред себе си, би ли могъл да спре безопасно, щяха ли да се разминат двете ПТС или във всички случаи щеше да настъпи удар на л.а. в т.а., изводът, че само пострадалият е могъл да предотврати удара се явява напълно необоснован и незаконосъобразен.

Прокурорът е посочил и, че „Николай Николов би могло да е виновен само ако с действие или бездействие е попречил на Димитров да се върне в собствената си лента, но такова поведение не е налице.“. Подобно поведение би имало друга оценка на субективната страна на дееца – косвен, пряк умисъл, доколкото хипотетичното съзнателно възпрепятстване излиза извън непредпазливата форма на вина. Няма обаче убедителен отговор – при предприето спиране на т.а. в самото начало на видимостта към навлезлия в лентата му л.а. би ли настъпил /в такъв интензитет/ престъпният резултат, съобразено с траекторията на движение на л.а., нулевата скорост на т.а. при евентуален сблъсък с него и т.н. Неизпълнението на задължението на водача на т.а. да предприеме незабавно спиране би могло да допринесе към настъпване на престъпния резултат, като примерите в съдебната практика за подобно съпричиняване са многобройни. Прокурорът не е могъл да обсъди този въпрос поради отсъствието на експертно интерпретиране на събраните по делото доказателства.

ІІ.Извън недостатъка при мотивиране на постановлението на прокурора, ТОС е коментирал единствено компетентността на вещото лице и възможността за назначаването му, с оглед съдебната практика /Определение № 235 от 5.05.2017 г. на ОС - София по в. ч. н. д. № 219/2017 г./, като не е отговорил на искането на жалбоподателя, поддържано и пред настоящата инстанция.

Експертното изследване на фактите и обстоятелствата по делото е непълно и спорно. Възникват множество въпроси – провокирани от допуснатите различни експертни изводи и/или неполучили до момента отговори, които са от съществено значение за обективното изследване на предмета на доказване:

1.По делото са налице две равностойно доказани скорости на т.а. – и в двете експертни заключения изходната основа е тахографският лист, но констатациите са различни – 20 км/ч и 60 км/ч. При такова съществено противоречие, въпреки участието на вещото лице Ж. Жеков и в двете АТЕ, възниква съмнение в правилността на заключенията им и е било необходимо назначаването на повторна, която да изясни действителната скорост. И още: Съответна ли е скоростта на оставените 28м спирачни следи. Интензивно, екстрено ли е било спирането на т.а. или не. Какво е било разположението на т.а. по ширината на пътното платно към момента на предприемане на спиране, доколкото в момента на отлагане на спирачната следа т.а. вече е бил променил посоката си на движение наляво и дясната част на т.а. е била извън очертанията на пътя /следата започва на 4, 60м от десния край на пътя + 2, 5 м габаритна ширина на т.а. = 7, 1м, при път широк 6, 30м/.

2.При скорост на т.а. от 60 км/ч непосредствено преди удара, настъпил в хода на оставяне на спирачните следи, е било необходимо да се прецизира – каква е била скоростта при задействането на спирачната система на автомобила и съответства ли тя на показаното по тахошайбата надхвърляне на границата на 60 км/ч и в колко часа. Би ли се променил съответно изводът за скоростта на л.а. непосредствено преди удара с оглед и уврежданията по него, изминатият път след специфичния двукратен/приплъзващ удар в т.а.

3.Какво е отстоянието от мястото на удара на всеки от двете ППС при обективна възможност /с отчитане на съществуващите завой, странични храсти, височина на ППС/ от възприемане на поведението на насрещния водач. При възприемане на опасност от това разстояние било ли е възможно спиране преди мястото на удара в рамките на опасната зона на всяко ППС.

4. Кога и къде е настъпил ударът по отношение на спирачните следи и всички останали обективни находки, отразени по огледа на местопроизшествието. Какъв е механизмът на образуване на следите от задиране по асфалта.

5. Възможно ли е било преустановяване на движението на т.а. в правомерно заеманата от него лента за движение преди настъпване на удара и какви биха били последиците по отношение на траекторията на движение на л.а. и уврежданията на водача му.

Доколкото посочените положения не са били изяснени, а се явяват съществени за правилното решаване на делото, искането на жалбоподателя за назначаване на повторна експертиза следва да бъде удовлетворено. Непълнотата на разследването нарушава правилата по чл. 13 и 14 от НПК и следва да бъде отстранена.

По отношение на вещите лица законът не поставя изискване да бъдат хабилитирани, нито придава предварително определена сила на заключения, изготвени с участието на такива лица, по аргумент от нормата на чл. 14 ал. 2 от НПК.

В състава на повторната АТЕ следва да участват експерти от областта на автотехническите експертизи, като при необходимост могат да бъдат включени и други специалисти – трасолог, травматолог и др., което би довело до промяна на експертизата в комплексна. При липса на компетентност вещото лице следва да си направи отвод, но при недостиг на специални знания в паралелни и относими към поставените въпроси области, вещите лица могат да инициират приобщаване на допълнителни материали и експерти.

 

С оглед на изложеното съставът на ТОС е взел правилно по същество решение да отмени постановеното от прокурора и да върне делото за прилагане на закона с посочване на правилата на чл. 13, 14 и чл. 199 от НПК. Необходимо е обаче не само ново изготвяне на постановление за прекратяване, при спазване на задължението за пълнота на аргументирането. Съществено значение за правилното прилагане на закона има отстраняването на непълнотите в проведеното ДП. Едва след обективно, всестранно и пълно разследване и внимателна проверка на събраните по делото доказателства, следва да бъде постигнат изводът по същество от ръководно-решаващия в ДП прокурор.

В този смисъл определението на първоинстанционния съд следва да бъде изменено с указване извършването на повторна АТЕ, която да отстрани противоречията и непълнотите в изследването на относимите към предмета на доказване факти и обстоятелства.

 

Поради което и предвид липсата на служебно констатирани други основания за отменяване или изменяване на определението, на основание чл. 243 ал. 8 от НПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ИЗМЕНЯ определение № 162, постановено на 22.06.2018 г., на Окръжен съд гр. Търговище, по ЧНД № 119 по описа на същия съд за 2018г., в частта на дадените указания по прилагането на закона, като

 

УКАЗВА в хода на допълнителното разследване да бъде назначена повторна АТЕ, която да даде отговори на поставените в обстоятелствената част въпроси.

 

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.

 

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: