Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

Номер 40/06.03.     Година  2015                    Град Варна

 

Варненският апелативен съд                Наказателно отделение

На деветнадесети февруари  Година две хиляди и петнадесета

В публично заседание в следния състав:

                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Илия Пачолов  

                            ЧЛЕНОВЕ: Росица Лолова

Румяна Панталеева

 

съдебен секретар С.Д.

прокурор Пламен Костадинов

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВНОХД № 27 по описа на съда за 2015 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 1/07.01.2015 г. по НОХД № 1401/14 г. на окръжния съд в град Варна, с която А.А.И. е бил признат за виновен и осъден по чл.116, ал.1, т.т.3 и 6, вр.чл.54 от НК на доживотен затвор, а с оглед произтеклата процедура по глава ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл.58а, ал.3 от НК наказанието е било заменено с лишаване от свобода за срок от двадесет години при първоначален строг режим в затвор. За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел в съответствие с фактите по обвинението, признати от подсъдимия при условията на чл.371, т.2 от НПК, че на 26.07.2014 г. в с.Дъбравино, област Варна, той е умъртвил умишлено с особена жестокост майка си.

 

Въззивната проверка се инициира с протест на прокурора от първоинстанционната прокуратура, поддържан в съдебно заседание, с искане за увеличаване на наказанието около двадесет и седем години лишаване от свобода. Срещу този протест подсъдимият е подал саморъчно възражение, в което моли да бъде оставен без уважение и сочи, че наложеното наказание е съразмерно с вината му. Същевременно е налице въззивна жалба от служебния му защитник, с искане за намаляване на наказанието, с която подсъдимият се съгласява и моли за налагане на минимално наказание. Становището на повереника на частния обвинител е, че присъдата е правилна и следва да бъде потвърдена.

 

Относимите към предмета на обвинението, респективно отговорността на подсъдимия, факти, отразени в обвинителния акт и признати от него по реда на чл.371, т.2 от НПК, накратко са следните:

Пострадалата Д. М. живеела в къща в с.Дъбравино, област Варна, заедно с единия от синовете си – подсъдимият А.И.. Другите й две деца – свидетелите А.А. и А.М., живеели отделно. Къщата се състояла само от коридор и една обитаема стая. Имало и друга недостроена стая, в която стоял сандък с инструменти.

Известно време подсъдимият живеел и работел в чужбина заедно със семейството си, но в последствие те се разделили и той се завърнал при майка си. С обяснението, че работи и няма време за това, подсъдимият настоявал майка му да му търси жена, като често й се карал и сърдел, че не успява, дори на няколко пъти заплашил, че ще я убие. Д. М., която сериозно се опасявала за живота си, споделила своите страхове с дъщеря си. Подсъдимият често пиел много и ставал агресивен, в такива моменти пострадалата се страхувала най-много и започнала да ходи при дъщеря си в дома й в с.Гроздьово, област Варна - последно била там на 21.07.2014 г. На 25.07.2014 г. те заедно се върнали в с.Дъбравино, но в дома на свидетеля Ангел Митков /дете на другия син на пострадалата/, където празнували рожден ден и останали да нощуват.

На следваща сутрин 26.07.2014 г., около 10:00 ч., пострадалата отишла до своята къща да даде една тава на дъщеря си, но останала да наготви на подсъдимия като обещала, че след това отново ще се върне при останалите в дома на свидетеля Митков. Подсъдимият запитал майка си къде се е губила, а тя го изгледала „накриво” и му отвърнала с думите: „беля да те удари”. Влезли в коридора на къщата, а тя клекнала и започнала да плаче, дори си ударила главата в стената. Подсъдимият й казал, че е луда и я попитал какво е станало. Тя на свой ред го запитала защо не е помогнал на сестра си за ремонта, на което той отговорил, че и на него никой не помага, включително и тя, като не му е намерила жена. Тогава майка му го напсувала, което той приел като шега и започнал да се смее. Подсъдимият влязъл в стаята за цигарите си, а майка му го последвала. Държала кухненски нож, с който щяла да обработва продукти за готвене. Ножът бил с черна пластмасова дръжка, дълъг 31 см, от които 19 см острие, което в най-широката си част било 26 мм. Той продължавал да се смее и тя го ударила с дръжката на ножа по гърба. Подсъдимият се обърнал и грабнал ножа с дясна ръка.

Д. М. тръгнала по посока на коридора, но когато се обърнала с гръб към подсъдимия, той я хванал за косата с лявата си ръка, при което главата й се наклонила, и нанесъл голяма порезна рана по предната част на шията, прекарвайки острието от лявата до дясната част. След това й нанесъл и една прободно-порезна рана в лявата част на шията. Тялото на пострадалата се свлякло на пода. Като видял бликащата кръв и кръвта по ножа, подсъдимият разбрал, че майка му е мъртва, изплашил се, оставил ножа на мивката и излязъл на двора, но навън имало много хора и той се върнал обратно. Преместил тялото в коридора, измил се, запалил цигара. Междувременно в двора дошло момиченцето на свидетеля Ангел Митков, изпратено от свидетелката А.М. да повика баба си. Той му казал, че баба му е отишла някъде из селото.

След тръгването на детето и като си допушил цигарата, подсъдимият отнесъл безжизненото тяло на майка си в недовършената стая, извадил всичко от сандъка и го сложил вътре. След това запалил една дреха и я хвърлил върху мъртвата. Тялото започнало да гори, образувал се много пушек и подсъдимият се изплашил, че ще бъде разкрит, за това взел леген с вода и го изсипал върху горящото тяло, после го покрил с килимите от къщата. Преоблякъл се и оставил зацапаните с кръв дънки върху килимите. Затворил капака на сандъка и поставил върху него дюшек. След това измил ножа и го поставил на мивката, измил и почистил всички петна от кръв в къщата – от вратата и пода на стаята, от коридора. След обмисляне взел решение да изхвърли тялото на майка си в река Камчия през нощта, като се надявал то да не бъде намерено и убийството, извършено от него, да не бъде разкрито.

Междувременно свидетелката А.М. дошла в къщата да търси майка си, но никой не й отворил. От своя страна свидетелят Ангел Митков няколко пъти опитал да се свърже с пострадалата на мобилния й номер, но абонатът не отговарял. Към 19:30 ч се върнал баща му - свидетелят А.А., другият син на пострадалата, и също отишъл в къщата на майка си, където заварил само брат си – подсъдимия И.. Последният казал и на него, че тя от сутринта е излязла в селото. Свидетелят видял, че подсъдимият изглежда притеснен и изплашен, за това продължил да разпитва за майка им и започнал да я търси. Когато се насочил към недовършената стая, подсъдимият му казал, че там са затворили кучето и го посъветвал да не влиза. Свидетелят А.А. обаче влязъл, видял скрина с дюшека върху него, отворил и разровил килимите, при което открил обгорения труп на жертвата. Извикал на брат си, който започнал да плаче. Съсед уведомил кмета на селото и органите на МВР. Аутопсията установила, че смъртта на Д. Ангелова М. е причинена от въздушна емболия – навлизане на въздух през прерязания голям венозен съд- дясната яремна вена и острата кръвоизливна анемия, обусловена от пълното прерязване на лявата сънна артерия. Послесмъртно получените изгаряния били I-III степен.

 

Така изложените факти се установяват без никакво противоречие от изобилен доказателствен материал, което е било и основанието за първоинстанционния съд да постанови присъдата си въз основа само на самопризнанието на подсъдимия по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, без да събира доказателства за обстоятелствата по фактическото обвинение. Правният анализ на всички факти без съмнение позволява законосъобразното извличане на признаците на престъпен състав по чл.116, ал.1, т.т.3 и 6 от НПК, с оглед начинът, по който е осъществено изпълнителното деяние и последващото поведение на подсъдимия, поради което и приложението на материалния закон не е спорно между страните.

 

Протестът е бланкетен и в него е изразено декларативното становище, че наложеното наказание е прекомерно леко, несъответстващо на обществената опасност на деянието и дееца, както и на целите, визирани в чл.36 от НК. В съдебно заседание представителят на въззивната прокуратура изтъква, че е налице превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, като към отчетените в първоинстанционния съд недобри характеристични данни и проява на враждебност към семейния кръг, се позовава отделно на възрастта на подсъдимия, на предхождащото отношение към майка му, на действията по заличаване на следите, намерението да изхвърли трупа в реката и липсата на разкаяние.

Жалбата се позовава на чисто съдебно минало, добросъвестност и критичност, в съдебно заседание служебният защитник отбелязва, че подсъдимият е работел и се е грижел финансово за майка си, при което счита, че следва да бъде определено най-лекото предвидено в приложимата норма наказание – лишаване от свобода, в минималния му размер, което съответно да бъде намалено с една трета.

За извършеното престъпление, в специалната норма се предвиждат три алтернативни наказания – лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор и доживотен затвор без замяна, като взетото при съобразяване на всички условия в чл.58а, ал.ал.2 и 3 от НК решение на окръжния съд да наложи и замени наказанието доживотен затвор е правилно, тъй като то почива на точната преценка и съобразяване на обстоятелствата, обосноваващи разпоредбата на чл.38а, ал.2 от НК. Инкриминираното престъпление е особено тежко, защото са налице едновременно два независими квалифициращи признака, защото престъпното поведение не е било мотивирано по никакъв начин от жертвата, която, макар да е живеела в постоянен страх от подсъдимия, същевременно е полагала ежедневни грижи за него и защото неговото последващо поведение, непосредствено след деянието, респ. след осъзнаването, че е убил майка си, е белязано единствено от страха да не бъде разкрит, и то е част от цялостния му личностен профил, характеризиращ се най-общо със ситуативни реакции, отключващи агресивни подтици, акумулиране на негативна енергия и начин на мислене, водещ до повишаване на недоволството и гнева към близкото обкръжение. Поради това и  искането на служебния защитник за налагане на най-лекото по вид наказание е неоснователно.

Същевременно наказанието лишаване от свобода за срок от двадесет години не е несправедливо занижено, а е съответно на извършеното и би способствало за постигане целите както на специалната, така и на генералната превенция. В окръжния съд са отчетени правилно всички отегчаващи отговорността обстоятелства и въз основа на тях, при спазване на всички изисквания от Общата част на НК, относими към процеса на индивидуализация, е определено наказание, съответстващо на степента на обществена опасност на конкретното престъпление и личността на конкретния подсъдим. Отношението на подсъдимия към майка му и действията по заличаване на следите /извън съставомерните, обосноваващи квалифициращия признак „особена жестокост”/, са взети предвид в мотивите на съда, а твърденията на прокурора пред въззивния съд, че възрастта /зрелостта/ на подсъдимия и неосъществените му намерения да изхвърли трупа в реката допълнително отегчават неговата отговорност, са неприемливи, тъй като не може да им бъде придадена претендираната тежест.

 

По изложените съображения и предвид липсата на служебно констатирани други основания за отмяна или изменение на присъдата, на основание чл.338 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна

 

Р Е Ш И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 1/07.01.2015 г. по НОХД № 1401/14 г. на Окръжен съд Варна.

 

Решението може да бъде обжалвано по касационен ред пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: